Tag Archives: Люси Рикспуун

Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще ходим за баварски красоти из далечния Запад :) Люси ще ни покаже градчето Левънуърт в щата Вашингтон (а този, който слага толкова ъ-та в английските имена на български, да ходи да бачка във фирма Искар Сървисиз!)

Приятно четене:

Баварско градче далече от Бавария

Левънуърт, щат Вашингтон

На теория Левенуърт не блести с нищо. Малко градче насред планините в северозападния ъгъл на Щатите. Население около 2 хиляди души. Но снимките в туристическите сайтове са впечатляващи. „Баварски чар и северозападно гостоприемство!“, гласят рекламите. Как да не отиде човек!

Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, ВашингтонЛевенуърт, Вашингтон

Пътят от Сиатъл е запленяващ за любителите на планините, и нервен, за любителите на спокойните прави пътища. Но Левенуърт няма как да се пропусне. Изведнъж сред планината се озовавате в място с много цветя, улична музика, интригуващ аромат на храна и много, много хора.

Левънуърт, Вашингтон 98826, Съединени щати

О, да не пропусна. Всичкото това в баварски стил. Дори сградите на Старбакс и МакДоналдс са в този стил. Ресторантите с немска бира и наденички са на всеки ъгъл. Магазини за немски сувенири – халби, лешникотрошачки, дори традиционните дървени часовници под формата на къщичка с висящи шишарки са навсякъде. Естествено, немска пекарна с вкусни сладкиши.

Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

Впечатляващото в тази история е, че исторически или демографски Левенуърт няма нищо, ама нищо общо с Бавария. Обаче

историята на градчето е вдъхновяваща

Преди много години Левенуърт бил зависим от индустрия – железница, дървопреработка. Преместването на железницата и намалелият бизнес постепенно довели градчето до икономически упадък. В началото на 60те в отчаян опит за подобрение, градът решил да се преобрази в туристическа дестинация в баварски стил. През 90-те музей на лешникотрошачката отваря врати с над 5000 експоната. А празниците и фестивалите са целогодишна атракция. Хотелите са много, но резервации за тях са нужни поради големия интерес.

Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон Левенуърт, Вашингтон

Сещам се за още една подобна история – друг малък град пък се превърнал в Коледен град, че даже и името му беше сменено. 365 дни Коледа! Като да влизаш в коледна приказка, и да излизаш от нея, когато си поискаш.

На пръв поглед тези истории може да звучат безумно или наивно, но те са позитивни разкази за успех, с много нужни промени в преломен момент за техните жители. Преди време със Стойчо се шегувахме за жизнеутвърждаващия тон, но аз съм убедена, че точно това е нужно, особено в моменти на отчаяние. Също и да държим скептиците на безопасно разстояние!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Още снимки

Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон Левънуърт, Вашингтон

 

Автор: Люси Рикспуун

 Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Вашингтон (щат) – на картата:

Вашингтон (щат)

Вулканът Сейнт Хелънс

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене!   Първият ни опит да видим вулкана отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо! [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, Вашингтон от „погрешната“ страна[/caption]

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, Вашингтон „погрешната“ страна[/caption]   Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за втори опит Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти  „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, щат Вашингтон Езерото[/caption]

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

  Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, щат Вашингтон Лилавата китка[/caption]

 Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година. Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила.   П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда. http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html Поздрави, Люси Рикспуун *За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст. **Далекогледи са си :) – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

[singlepic id=22754 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22755 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22756 w=500 h=395 float=center]

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

 Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

[singlepic id=22761 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22763 w=500 h=395 float=center]

Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът   Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата:  За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Индиански работи (Честит Четвърти юли, Америка!)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
По повод днешния рожден ден на Щатите (Америка, честит рожден ден! :) ще посетим зедно с Люси един фестивал на местното население – индианците. За голямо съжаление успяхме да прхвърлим само две снимки от събитието, но Снимките съм сигурен, че ще ви харесат :) Приятно четене:    

Индиански работи

Честит Четвърти юли, Америка!

Трудно е да се гледа обективо на индианците,

ако човек е чел и една индианска книга в детските си години. Романите и филмите, които бяха популярни в България през 80-те, са обвити в романтика. Животът на индианците е представен в черно и бяло – те са добрите, белите са лошите, и в края доброто обезателно някак побеждава злото.

Реалността днес е друга.

Индианските племена, които живеят в Щатите, са нарицателно за алкохолизъм, депресия, безработица и бедност. Може да се спори дали отношението на белите се е променило, но несъмнено индианците са жертва на расизъм, наред с другите не-бели народи. Оплетена между романтиката и реалността, с нетърпение чакам деня, в който отиваме на едно пау-уау (индианско празненство, прави се 1-2 пъти годишно в чест на големи празници) в Уискансин. След няколко часа каране, забелязвам, че се приближаваме – ресторантите започват да носят имена като „Оранжевият Лос“.

Днес в Съединените щати живеят около 3 милиона индианци, представители на над 600 племена. 78% от тях не живеят в резервати.

В резерватите обикновено живеят хора с изцяло индианска кръв

Интересно е, че най-многобройното племе е Чероки, но повечето му представители са всъщност със смесена кръв. Най-многочисленото племе от индианци с изцяло индианска кръв е Навахо. Най-много индианци живеят в Аризона и Оклахома. Известният дъговиден стъклен мост над Гранд Каньон беше построен, за да помага финансово на едно от племената в Аризона. Други от най-големите племена са Су (чувала съм ги в България като Сиукси), Чокто, Чипеуа, Апачи, Блекфийт, Пуебло. Снимките в този пътепис са от племето Хо-чанк (от Уисконсин) – от празненството им в чест на Мемориал дей.

Американски индианци

Над 500 племена имат право да избират свое собствено управление,

да съставят собствени закони и да ги прилагат в рамките на териториите си, да налагат данъци, и т.н. Интересно е, че тези територии имат подобни права като отделните щати – не могат да обявяват войни, да развиват международни отношения, или пък да имат собствена валута. Индианските земи с горните права са в размер на 225 000 квадратни километра. Поради горните особености, основен поминък на индианците са казината, които иначе изискват дълъг процес на разрешителни и лицензи.

Тъй като

племената се различават културно и имат различни езици, Continue reading