Tag Archives: Малибу

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (4): Калифорния

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

четвърта част

Калифорния

Полет София – Сан Франциско

Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.

Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.

Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско.?

Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в

Сан Франциско на брега на Тихия океан

След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $ два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.

Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.

Започнахме опознаването на САЩ от щата Калифорния.

Калифорния

Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.

Завладяването на региона е започнато от испанците

в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.

Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя

световния център на филмовата индустрия Холивуд

През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.

Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.

Сан Франциско (San Francisco)

От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година

в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.

Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.

Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет
Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет

Един от най-атрактивните площади с парк е


Аламо (Alamo square),

разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.

Авторът и синът му в парка Аламо. Точно зад нас са къщите „Painted ladies“.

Една от туристическите атракции в Сан Франциско е


Кей 39 (Pier 39)

където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.

Морски лъвове на един от кейовете в Сан Франциско

Не мога да пропусна и да не спомена за


старинните трамваи,

които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.

Старинните трамваи са една от атракциите за туристите в Сан Франциско

Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е


Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),

отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.

Небостъргачът Пирамида Трансамерика е висок 260 метра

Не пропуснахме да минем пеша и през участък от


улица Ломбард,

който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.

В централната част на града има доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.

Къщи във викториански стил, характерни за Сан Франциско

Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.

Панорамен вечерен поглед към централната част на Сан Франциско

Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на


Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),

който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.

Разходка из Голдън Гейт Парк в Сан Франциско

Стигнахме и до следващия символ на града –


моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)


Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.

Мосът Голдън Гейт в Сан Франциско е построен през 30-те години на 20-ти век

На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.

Късния следобед на втория ден напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.


Национален парк Йосемити

Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Авторът на фона на долината Йосемити с отвесни скали, придаващи й формата на каньон


Големите водопади са няколко,

всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.

Поглед от долината към високия каскаден водопад Йосемити
Синът ми Александър пред водопада Брайдълвейл (Булчински воал)

На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.

Авторът пред гранитния скален масив, наречен Ел Капитано



Кингс Каньон

Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.

Поглед към Кингс Каньон с неговите V-образни форми
Синът ми е застанал на брега на езерото Хюм (Hume), разположено в Кингс Каньон
С наетия автомобил през Кингс Каньон

По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).

Кигс Ривър тече по дъното на Кингс Каньон

В единия край на Кингс Каньон могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане са прокарани удобни туристически пътеки.


Национален парк Секвоя

Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).

Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).

Със сина ми Александър пред гигантската Секвоя, наречена Генерал Шърман

Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.

Туристическата пътека минава между две големи Секвои

Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита

секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.

Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.

Със сина ми пред Секвоя, която е започнала да гние в основата си и предстои да падне на земята

През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.

Авторът пред пешеходен тунел, прорязан през паднала Секвоя


Лос Анджелис

Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)

е вторият по големина град в Съединените щати,

след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.

Поглед към централната част на Лос Анджелис с фуникульора Полетът на ангела (Angel’s flight)

Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.

Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.

Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.


Забележителностите в Ел Ей (LA),

както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до

площад Пършинг (Pershing Square).

За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км. ?Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е


Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)

Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.

Синът ми пред Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall) в Лос Анджелис

В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че


в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света

Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.

Най-атрактивен за нас беше


Китайския квартал (Chinatown)

Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.

В Китайския квартал на Лос Анджелис

В един от мексиканските райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.

Музика и танци в район на Лос Анджелис, обитаван от мексиканци

Японският квартал на Ел Ей се нарича


Малкото Токио (Little Tokyo)

Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.

Японския квартал на Лос Анджелис се нарича Малкото Токио


Санта Моника

Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.

Крайбрежната алея е приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери, велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати американци.

Край плажа на Санта Моника, до крайбрежната алея се издигат къщите на богати американци


Плажната ивица на Санта Моника

е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.

Плажът на Санта Моника привечер. Той е дълъг, широк и покрит с дребен златист пясък.

Най-популярното място в Санта Моника е


внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)

Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.

Вечерна разходка по кея на Санта Моника, който беше изпълнен с хора
Със сина ми Александър на последната площадка от прочутия кей в Санта Моника

При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.


Малибу

Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.

Синът ми се разхожда по пясъка пред къщи на свръхбогати американци, разположени на плаж в Малибу

Луксозните крайбрежни вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама мъже и половина“.

Дълъг е списъка на знаменитостите с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:

  • Актьори като Брус Уилис, Дейвид Духовни, Деми Мур, Дъстин Хофман, Леонардо ди Каприо, Мел Гибсън, Памела Андерсън, Ричърд Гиър, Чарли Шийн;
  • Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет Джексън, Мадона, Шер;
  • Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
  • Спортисти като Реджи Милър;
  • Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
  • И така нататък, и така нататък …
Малибу: Вили на плажа с изглед към океана, каквито малко хора могат да си позволят

В Малибу разгледахме няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център. Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка на брега на ?Тихия океан.

Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше


срещата и отношението на мултимилионера Кевин,

за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Това е „скромният“ дом на Кевин, разположен на плажа в централната част на Малибу
Сред тази поредица от къщи са домовете на знаменитости като Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън


Бевърли хилс

Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.? Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.

“Скромна къщичка“ в Бевърли хилс


Холивуд

Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис

HOLLYWOOD,

поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.

Синът ми Александър сочи към световноизвестния надпис HOLLYWOOD

Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената

Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).

Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.

Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин.
Синът ми сред звездите на актьори, певци и музиканти – Алеята на славата в Холивуд

Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат


Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)

Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.

Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre) е разположен на Булевард Холивуд
Авторът в Холивуд – култовите филмови герои са сред десетките туристически атракции

Дисниленд

Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.

Дисниленд, Калифорния привечер

Пристигнахме в разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше 20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек. Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния парк.

Вечерта из Дисниленд – Калифорния
Вечерни музикални изпълнения в Дисниленд – Калифорния

С името Дисниленд наричат пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка, собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).

Сан Диего

С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.

Авторът пред самолетоносача Мидуей, действал до 1991 година, а сега превърнат в музей

Сан Диего се смята за един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите, фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските подразделения.

Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.

Поглед към залива на Сан Диего и моста към полуостров Коронадо в далечината

Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.

На палубата на самолетоносача Мидуей са разположени самолети от втората половина на 20-ти век

На този самолетоносач наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение, центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората половина на 20-ти век.

Авторът на самолетоносача Мидуей в Сан Диего

Продължихме по крайбрежната част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.

Италианския квартал в Сан Диего е наречен Малката Италия
В центъра на Сан Диего

Пустинята Мохаве

Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.

Навлизаме в територията заета от пустинята Мохав

В Мохаве се виждат и големи пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.

Синът ми сред пясъците на пустинята Мохаве

Дървото Джошуа

е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.

Авторът сред характерна за пустинята Мохаве растителност

През пустинята са прокарани хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.

Ниските бодливи храсти са типични за Мохаве. Срещат се и каменистите хълмове.

По какво се различава Мохаве от пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.

Ето малко ретро-спомени от други пустини, в хронологичен ред:

“Любов с камила“ до автомобила ми в пустинята Сахара, 2008 година
Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя автомобил в пустинята Гоби – Монголия, 2014 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080

С моя пернишки Опел минаваме през пустинята Каракум в Казахстан, 2015 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Средна Азия“: http://patepis.com/?p=65546

Автомобилът на автора през пустинята Сахара – пясъкът затрупва шосето, 2017 година
Валентин Дрехарски със своя пернишки автомобил в Западна Африка, 2017 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Западна Африка“: http://patepis.com/?p=75659

Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка. Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“

Край на Ретро-спомените.

Долината на смъртта

Едно от най-вълнуващите преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф. Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище.

Започнахме обиколката на тази долина с така наречения Забриски пойнт (Zabriskie point). Тук голите вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито филмите дават ясна представа.

Синът ми Александър на фона на Забриски пойнт в Долината на смъртта (Death Valley)

Мястото носи името на Кристиян Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския режисьор Микеланджело Антониони.

Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през ?19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.

На доста места имаше предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.

Така нареченото

Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)

представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.

Авторът в Дяволско игрище за голф

Сред малки каньони на няколко места са образувани така наречените Скални мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).

Един от Скалните мостове сред малък каньон, разположен в Долината на смъртта

Тук се намира

най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.

Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта

Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на пустинята Мохаве

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Калифорния и Валентин Дрехарски

Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (3): Резюме (завършваме въведението)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Втората част дава информация за икономиката и историята, както и впечатленията на двамата от американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Заключителната част от резюмето сега ще ни запознае с наблюденията на двамата пътешественици върху различни страни от американския живот: храна, цени, музеи, американците като хора, жилища, мерни единици и означения, организация на движението, ред и законност. Завършваме с бюджета и станалата традиционна за автора таблица с резпределение на разходите.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

трета част

Резюме (завършваме въведението)

?

Впечатления от храната в САЩ – има доста дебели американци

По време на пътуването ни през Съединените щати със сина ми се хранехме предимно с продукти от супермаркетите или с хамбургери от заведения за бързо хранене от типа на Макдоналдс (McDonald’s) и Събуей (Subway). От магазините първите 2 – 3 дни си купувахме евтини храни, които са 1,5 до 2 пъти по-скъпи отколкото в България. При първите хапки изглеждаха вкусни, но после ни се струваше, че ядем нещо изкуствено. Бих определил усещането от тях като овкусена пластмаса. Наложи се да изхвърляме евтини кремвирши и кашкавал. Храната, която можеше да се яде беше 3 – 4 пъти по-скъпа отколкото у нас. В специализирани фермерски магазини се продаваше храна с чудесни вкусови качества. Тя беше 5 до 8 пъти по-скъпа отколкото в България.

Средната цена на хамбургерите, които купувахме, беше около 7 долара. Заедно с добавка от типа на кетчуп или горчица плюс безалкохолна напитка се получаваше сума от 10 долара. За толкова пари всеки един от нас се нахранваше в заведение за бързо хранене. Имаше и малки бургери за по един долар в Макдоналдс. Три такива плюс кола или друго безалкохолно (общо 5 $) стигаха за едно хапване.

От супермаркетите си купувахме и готови порции в кутии за по 5 – 6 долара. Съдържаха месо, картофи, сирене и зеленчукова салата. Стигаха за едно ядене на човек, но като добавим безалкохолно и десерт наяждането струваше около 8 долара. Хлябът, доматите, бисквитите, ябълките, бананите и безалкохолните напитки ни харесваха на вкус, дори евтините. Веднъж си купихме грозде на цена 6 долара за килограм, което се оказа безвкусно и кисело – мога да определя зърната му като пластмасови балончета. Безалкохолните напитки в заведенията за бързо хранене бяха некачествени и се предлагаха с много лед. Там и кафето беше в големи чаши, приличащо на чай.

Не сме се хранили в реномирани заведения и в ресторанти поради високите цени. Логично е да предполагам, че там порциите са с отлични вкусови качества.

Установихме, че бедните американци ядат евтина и нискокачествена храна. Натъпкани с овкусители и консерванти тези готови храни и хамбургери съдържат малко естествени съставки. В резултат на това хората затлъстяват. Направи ни впечатление факта, че в САЩ има доста повече отколкото в Европа дебели хора.

Следва снимката на един магнит, който си купих в Щатите. Той показва разликата в качеството на храната между Европа и САЩ, водеща до надебеляване.

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

Американците от ниското ниво на средната класа консумират храни, които в супермаркетите са 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България. Такава храна си купувахме и ние, защото по-евтината не понасяхме.

Средните и по-богатите американци спокойно си позволяват храни с натурален произход, които са екологично чисти. За тях не е проблем да плащат 5 – 8 пъти по скъпо за такива продукти, отколкото струват у нас. Значителна част от тези хора спортуват, тичайки или карайки велосипеди. Виждахме и немалко туристи по пътеките на националните паркове. Мога да кажа, че американците от средната класа са стройни и физически добре подържани хора.

Успяхме да хапнем и

пържен индиански хляб в един резерват

Край паркинг под дървен навес се продаваше такъв по 5 долара. Не се поколебахме да го опитаме. Оказа се, че това е голяма кръгла мекица, намазана с мед и поръсена с канела и сол. Когато синът ми обясни на мъжа и жената, че в България също правим такова нещо и му казваме „мекица“, на двамата им стана много интересна тази дума. Те повториха няколко пъти „мекица-мекица“. Измихме си ръцете от мазнината край автомобила с препарат за почистване на чинии, поливайки си вода от малка туба. Това беше много интересно на малко индианско момиче, то дойде при нас и поиска да си измие ръцете по същия начин. Доставихме това удоволствие на детето, а родителите му останаха доволни от проявеното внимание.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Наблюдения върху цените на някои стоки в Съединените щати и местен данък върху тях

Още с пристигането в САЩ се сблъскахме с

някои особености на ценообразуването,

каквито в Европа не съществуват. Основната такса за автомобила под наем бях платил в България (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха 12,5% местен данък (62,5 $) плюс някаква концесионна такса от 55,5 $. И така, вместо очакваните 500 $ трябваше да платя общо 618 долара.

Скоро след това установихме, че в магазините и в заведенията за бързо хранене към обявената в ценоразписа цена се добавя местна такса (данък). Тя е различна за отделните щати и най-често беше в границите между 6% и 8%. (можете да си го представите като различни ставки на ДДС в различните европейски държави, с тази разлика, че не се включва в обявената продажан цена, каквото е задължително в Европа – бел.Ст.)

Но не към всички стоки се начисляваше местен данък. Например, обявените цени на бензина бяха крайни, без допълнителни начисления. Стигайки до бензина, ще спомена две особености. Първата е, че в Щатите първо се плаща, а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. Втората особеност е, че на някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3 – 4% по-висока, отколкото при плащане в брой.

При първото ни влизането в квартален магазин за да напазаруваме продукти за хранене се стресирахме от друга разлика спрямо познатата ни европейска практика. По рафтовете имаше голямо разнообразие от хранителни стоки, но на нито една от тях нямаше написана цена. Едва след маркирането на касата разбрахме колко ще трябва да платим. В големите супермаркети, обаче, цените на продаваните продукти бяха написани. Трябваше само на ум да пресмятаме размера на местния данък, който се начислява над обявената цена. Така имахме ориентировъчна представа каква обща сума ще трябва да заплатим на касата.

Общите впечатления от цените в САЩ са следните:

  • Продуктите на IT-индустрията (смартфони, компютри и други) са много по-евтини отколкото в България.
  • По-евтина е бялата и черна техника (хладилници, телевизори и т.н.).
  • Средната цена на горивото в САЩ е над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на САЩ струва 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.
  • Има стоки на цени близки до българските. В предния раздел вече споменах за евтините и некачествени храни в супермаркетите, които са малко по-скъпи от българските. Единични продукти, като инстантното кафе например, са по-евтини отколкото в България.
  • Цените на нехранителните стоки (дрехи, обувки, домакински принадлежности, хигиенни продукти, парфюмерия и козметика) се движат в границите от близки до нашитe до 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България.
  • Услугите са много пъти по-скъпи отколкото у нас.
  • Пътищата в САЩ са безплатни, с изключение на някои участъци от магистрали, мостове, тунели и платени скоростни пътни ленти в големите градове за да се избягват задръстванията. Средно за такива пътни отсечки или инфраструктурни обекти плащахме между 5 и 8 долара.
  • Нямаме разходи за хотели тъй като нощувахме само в автомобила. По наши наблюдения цената на стая в крайпътен мотел или евтин хотел беше между 50 и 100 долара за една нощ.
  • Средни цени на входните такси за музеите бяха около 20 долара. Имаше малко на брой безплатни музеи. За основните забележителни обекти плащахме 40 – 50 $ на човек. Дисниленд в Лос Анджелис сруваше 120 $, но там пристигнахме привечер и не беше оправдано да дадем 240 $ общо за малкото оставащо светло време. Платихме само 20$ за паркинга и разгледахме отвън. Сега следва да споделя

Някои общи впечатления от музеите в САЩ

Тези впечатления бих разделил на три групи.

Първото нещо, което ми хареса е, че

музейните сбирки са много богати

с изключително голямо познавателно значение. Подредени по раздели, те дават пълна научна представа за съответната тема – археология, история, растително и биологично разнообразие, културно развитие и така нататък. Виждахме цели класове ученици, които явно усвояваха в музеите съответните теми от учебната програмата.

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

На второ място ме впечатли стила на обясняване от страна на

екскурзоводите,

там където разглеждането ставаше задължително с такива и на групи туристи. Водещите имаха артистично държание като разказваха с жестове, мимики и движения на ръцете и тялото. Те общуваха с хората от туристическите групи задавайки им въпроси или коментирайки с тях дадена тема. Имах усещането, че тези екскурзоводи са минали предварително курс по актьорско майсторство.

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

На трето място ще посоча изработването на

експонатите в някои от богатите музейни колекции

Ако в Европа почти навсякъде са изложени оригинални артефакти, то в Щатите значителна част от експонатите са произведени от изкуствени материали. Например, цял раздел с минерали е запълнен с пластмасови реплики на естествените природни минерали, прекрасно имитиращи последните чрез ефектно осветяване. Съвсем нормално е скелетите на динозаврите да са изработени от пластмаса и животните да бъдат препарирани. Но пластмасовите минерали, макар и прецизно изработени, ми идваха в повече. Най-вече правейки сравнение с европейските музеи.

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

?

Впечатленията ни на туристи от американците като хора

Доколкото можахме да общуваме с американци от различни социални групи, бих обобщил че преобладаващата част от тях са

изключително открити и сърдечни хора

Те са интелигентни, образовани и проявяваха подчертан интерес към нас като туристи, които обикалят страната им. По-хладно се държаха индианците в техните резервати и бездомниците, които ни заговаряха предимно с цел да изпросят някакви пари от нас.

За повечето американци България беше непозната държава, но те не показваха това, когато им казвахме от къде сме. Проявяваха видимо разбиране по отношение местонахождението на държавата ни едва когато им обяснявахме, че тя се намира в Източна Европа и граничи с Гърция и Турция. Очевидно последните две държави им бяха по-добре познати от изучаването на история и география.

Имахме една единствена

среща със сънародник

по време на цялото ни пътуване. Това стана в Национален парк Секвоя докато разглеждахме огромните дървета със същото име. Чувайки ни да говорим на български младо момиче ни заприказва. Оказа се, че тя е учила в Калифорния и след това е останала да работи там. Беше дошла с приятеля си американец да види величествените Секвои. Между впрочем, тази българка беше едно от най-красивите момичета, които видяхме в Щатите.

Приятен беше разговора с

ветеран от самолетоносача Мидуей,

превърнат сега в музей. Този възрастен мъж е служил дълги години на кораба и е участвал в много мисии по света. Оказа се, че през далечната 1973 година е пътувал с влака Ориент Експрес от Западна Европа, през Балканските страни към Истанбул. Един ден е престоял в София, но е преживял неприятна проверка от двама милиционери (така се наричаха полицаите по онова време). Този наближаващ 90-те мъж излъчваше невероятна жизнена енергия и оптимизъм с поведението си.

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Незабравимо за нас остана отношението на

милионера Кевин в Малибу,

щата Калифорния. Там има четири зони с къщи на мултимилионери, които са разположени на плажа на самия бряг на Тихия океан. Те се повдигнати на колони, за да не ги заливат вълните при буря. Първоначално със сина ми се разхождахме дълго по пясъка пред тези скъпи домове в северната част на града. После паркирахме в центъра и ориентирайки се по навигацията на телефона тръгнахме към домовете на актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Да, но не се получи защото там, където навигацията показваше пътеки стигахме до заключени железни врати. В един момент до нас спря около 40-годишен мъж, който тичаше потен по къси гащета и потник. Попита ни какво търсим и може ли да ни помогне. Каза, че е тичал покрай брега и ни е видял докато сме ходили по пясъка и сме разглеждали къщите на 4 километра оттук. Направили сме му впечатление защото сме били единствените туристи там.

Синът ми му обясни, че искаме да видим домовете на двамата актьори, но навигацията ни води до заключени врати. Тогава Кевин ни каза, че не можем да стигнем до там защото няма улици и пътеки, по които да минем покрай крайбрежните къщи и да излезем на плажа. Предложи ни да минем през неговия двор и да излезем на пясъка за да разгледаме. Отключи желязна врата и минахме покрай къщата му, която беше с широко отворени врати и прозорци. Виждаше се луксозно обзавеждане с мебели в бял цвят. Прекосихме просторната дървена тераса пред дома и по стълбички слязохме на плажа. Кевин ни каза да ходим и да разглеждаме колкото искаме, а после да се върнем. Ще ни отвори вратата за да излезем от дома му на улицата.

След като пообиколихме наляво и надясно по плажа се върнахме в къщата на Кевин. Той си поприказва доста със сина ми. Разбра, че с автомобил под наем прекосяваме Щатите и разглеждаме забележителностите на страната му. Като узна кога планираме да бъдем в Ню Йорк се зарадва, че по това време и той ще бъде в града по работа. Даде ни телефона си и своя E-mail адрес. Поръча да му се обадим като пристигнем в Ню Йорк. Имал приятели, притежаващи хубави хотели, и щял да ни даде възможност да си изберем хотел, в който да нощуваме. По всяка вероятност ни беше взел за доста богати европейци, щом можем да си позволим почти цял месец да пътуваме из Щатите. Този човек не можеше и за миг да допусне, че ние спим в автомобила и се храним с продукти от супермаркетите. Въпреки че бяхме облечени като оръфляци, явно му вдъхвахме доверие. Неговата къща на плажа в Малибу струва десетки милиони долари. Очевидно този човек е мултимилионер. Въпреки това се спря при нас, напълно непознати хора, и ни предложи помощта си.

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Америка не е страна само на небостъргачите, тя е предимно едноетажна

Небостъргачите, с които сме свикнали да бъдат един от символите на САЩ, са само в централните части на големите градове.

Преобладаващата част от населението на Съединените щати живее в къщи на един етаж

В повечето случаи къщите са без огради. При някои от по-богатите домове на два етажи вече се появяват огради. Минавахме и покрай много високи огради на имения, зад които не можеше да се види какво има. Квартали изцяло застроени с големи жилищни блокове като у нас не видяхме никъде.

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типични къщи на семейства от горното ниво на средната класа

Пътувайки из страната, установихме, че

американските градове са разпръснати върху големи площи.

Много добро впечатление правеше изградената инфраструктура и до най-крайните градски квартали. Всички улици бяха асфалтирани и осигуряваха достъп с автомобил и до най-далечните и откъснати от града къщи.

Видяхме и квартали с долепени една до друга жилищни сгради на 3 – 4 етажа. Личеше си, че това са бедни райони, където пространството е застроено максимално. Явно целта е да се съберат колкото се може повече хора на единица площ.

По статистически данни жилищната площ на един човек в Щатите е близо два пъти повече отколкото в Европа. Това е един от многото показатели за измерване на жизнения стандарт.

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Особености при мерните единици и някои означения

По време на пътешествието ни през Съединените американски щати веднага разбрахме, че там не се използва метричната измервателна система, както е в преобладаващата част от Европа. Те прилагат пренесените от Великобритания мерни единици за разстояние (миля), за тегло (либра или паунд), за обем (галон), за височина (фут), за температура (градуси по Фаренхайн). За да можем да се ориентираме трябваше бързо да научим какво е съотношението между мерните единици.

Разстоянията между отделните населени места се дават в мили. Скоростта, с която се движим, се показваше на таблото на автомобила като мили в час. По същия начин ограничителните табели за максимално допустимата скорост по пътя са мили в час.

1 миля = 1,61 км

При изкачването в планините, надморската височина, която сме достигнали, се посочва на табели във футове. Например табелата, показваща 6000 фута, означава надморска височина от 1830 метра.

1 фут = 30,5 см

Количеството бензин, което сипвахме в резервоара, се измерва в галони. От магазините си купувахме най-често вода за пиене в пластмасови туби по един галон.

1 галон = 3,79 литра

Когато си купихме от магазина банани с тегло 3 либри, това означаваше че имаме 1,36 кг банани.

1 либра (паунд) = 0,454 кг

На някои места в големите туристически центрове, като Ню Йорк например, означенията на теглото и обема бяха дублирани по метричната система. Очевидно заради многото чуждестранни туристи наред с либри се посочваха и килограмите, а до галоните беше записан и обема в литри.

Най-трудно ни беше ориентирането относно температурата на въздуха, която се означава в градуси по Фаренхайн. Тук сравненията са по-сложни, например:

Точката на замръзване на водата

0˚С = 32˚Ϝ

Среднодневна температура

20˚С = 68˚Ϝ

Точката на кипене на водата

100˚С = 212˚Ϝ

Благодарение на информацията в интернет установихме формулата за преизчисляване на температурата между скалите на Целзий и Фаренхайн.

˚F – 32

˚С = ––––

1,8

По този начин разбрахме, че когато термометърът на автомобила ни показваше 121˚Ϝ в Долината на смъртта, това отговаряше на 50˚С.

Ако при пътуване в Европа се ориентираме за централната част на даден град по надписите Center, Centre или Centrum, то такива означения в САЩ нямаше. В американския английски централната търговска и административна част на града се обозначава като Downtown. Отне ни известно време докато разберем, че търсейки центъра на даден град трябва да следваме именно тези табели. Ретро-спомен: Все пак доста по-трудно ми беше 12 години по-рано докато разбера в Северна Финландия, че табелите с надпис Keskusta означават Център.

Най-бързо и лесно установихме, че тоалетните не се означават както в Европа с надпис „Toilet“. Американците използват думата Restroom за да обозначат своите тоалетни. Във връзка с тази дума се сещам за една леко забавна случка по време на пътуването ни. Спряхме на крайпътна бензиностанция и напълнихме резервоара с гориво. На касата ни обслужи усмихнато и сърдечно момиче на видима възраст около 15 – 16 години. Тъкмо потегляхме и синът ми каза „Спри. Ходи ми се на тоалетна.“. Изчаках го на шофьорското място, а като се върна проведохме следния диалог.

Александър: Казах на момичето от касата „сладурче“.

Валентин: Как е на английски „сладурче“?

Александър: „Sweety“ (в буквален превод „бонбонче“).

Валентин: Как му го каза?

Александър: Попитах го „Hey, sweety, where is restroom?“ (в превод „Хей, сладурче, къде е тоалетната?“).

Валентин: Но това е опасно, тук може да се приеме за сексуален тормоз. Не се ли обиди момичето?

Александър: Напротив. Засмя се весело. Стана му приятно.

Организация на движението и правила в САЩ

Какви са впечатленията от организацията на движението и от състоянието на пътната мрежа в САЩ от гледна точка на автомобилния турист? По какво се различава шофирането там от това в Европа?

Бих определил създадената в Съединените щати пътна инфраструктура като чудесна

Но не на 100%, като забележките ще посоча след малко. Магистрали и първокласни пътища свързват основните градове в Щатите. В повечето големи градове магистралите минават през централната част, което позволява бързо достигане до желаната дестинация. Но в сутрешните часове и привечер стават големи задръствания като доста време се губи в чакане.

Почти всички магистрални пътища са безплатни

Само някои магистрали предимно в източната част на страната са платени. Плаща се за някои мостове и тунели. Имаше платени скоростни ленти на магистралите, пресичащи някои от големите градове, които позволяваха да се избягват задръстванията срещу съответната сума в долари.

Различни от европейските са някои от правилата за движение и някои от пътните знаци

Тук следва да благодаря на моя приятел Любо за предварителните съвети, които ми даде. Той е пътувал доста с автомобили под наем из Щатите по време на студентските му бригади там.

Примери:

  1. Равнозначно кръстовище, където навсякъде има знак „Стоп“.
    • В Европа с предимство се ползва дясностоящия и той преминава първи през кръстовището.
    • В Съединените щати с предимство е този, който е спрял пръв на знака „Стоп“. Съответно той първи преминава през кръстовището. Така по реда на спиране се и тръгва.
  2. Допустимата максимална скорост
    • у нас се означава с кръгъл ограничителен знак, на който е изписан с число размера й. Например, числото 60 на бял фон означава допустима максимална скорост от 60 км в час.
    • В Щатите ограничението на скоростта се изписва с думи и цифри върху правоъгълна табела. Например, надписът „Speed limit 55 mph“ означава „Ограничение на скоростта 55 мили в час“.
  3. Поредицата от опасни завои
    • В Европа се означава с триъгълен предупредителен знак, съдържащ два остри завоя.
    • В САЩ това става с табелка и зигзагообразна линия.

      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

  4. На пешеходните пътеки
    1. в Европа, когато е забранено преминаването, на светофара се вижда стоящо човече в червен цвят.
    2. В този случай забраната за минаване на пешеходци в САЩ се обозначава с червена разтворена длан на светофара.
Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Леките автомобили,

които се карат в САЩ, са по-големи по размер отколкото в Европа. Срещат се и малки автомобили, но те са по-скоро изключение. Много американци шофират пикапи (малки камиони). По шосетата и улиците преобладават колите собствено американско производство. Впечатленията ни са, че по брой следват японските, германските и корейски автомобили. На табелите с номерата се изписва с думи името на щата, където е регистриран автомобила. На доста места виждахме леки коли, които нямаха номера отпред, а само отзад. Дали това е с цел икономия или поради друга причина не ни стана ясно. В някои индиански резервати пък се движеха леки коли въобще без номера.

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

Средната цена на горивото в САЩ

беше над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на Съединените щати струваше 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.

На бензиностанциите в Щатите първо се плаща,

а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. На някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3÷4% по-висока, отколкото при плащане в брой. За трите основни вида бензин няма три отделни пистолета за зареждане, както е у нас. Пистолетът беше един, а се натискаше копче за съответния вид бензин, който искаме да сипем в резервоара.

Почти всички леки автомобили в Съединените щати са на бензин. Вероятно поради ниските цени на горивата и поради по-голямото замърсяване от изгорелите газове на дизеловите коли, последните са изключение. На отделни малки бензиностанции дори не се продаваше дизелово гориво, а само бензин.

Повечето леки автомобили в САЩ са с автоматични скоростни кутии. Не се предлагаше нито един автомобил под наем с ръчни скорости.

Относно шофирането, мога да споделя, че

американците са много дисциплинирани водачи

на моторни превозни средства. Стриктно спазват почти на 100% правилата за движение и пътните знаци (щури преследвания има само във филмите). Казах почти на 100%, защото

има изключения

Например максималната разрешена скорост се превишава, за разлика от най-дисциплинираните европейски нации. В Щатите е нормално по магистралите ограничението от 120 км в час (75 мили в час) да не се спазва и тази максимално допустима по закон скорост да се превишава с около 30 км в час. В населените места това превишение най-често е 10 до 20 км в час.

Направи ни впечатление, че по многолентовите пътища доста от американските шофьори не са се научили след надминаване да се изтеглят в дясната лента. Въпреки че на някои места има надписи по-бавно движещите се автомобили да заемат дясната лента, на практика и бавни коли караха в средната или в най-лявата лента. Но трябва да отбележа, че ако в южноевропейските държави на такива шофьори им присветват с фарове или дори свиркат с клаксони, в САЩ не видяхме такова нещо. Например, в трите ленти карат успоредно три автомобила със 110 км в час и ги настигат други коли, движещи се със 130 км в час. По-бързите автомобили намаляват скоростта и чакат някой от бавните да мине надясно като освободи лявата или средна лента. Това може да продължи 3 – 4 минути, като такова изчакване нас ни изнервяше. Едва след освобождаването на съответната лента, бързащите увеличават скоростта и надминават по-бавните автомобили. Най-много нарушаващи правилата шофьори видяхме в щата Тексас и в някои от индианските резервати.

Повечето мотоциклетисти

караха без каски, които явно не са задължителни в Щатите, за разлика от Европа. Ако в повечето европейски държави използването на къси светлини през деня е задължително, то в САЩ няма такова изискване. Само в няколко щата имаше табели, че включването на светлините през деня е препоръчително с цел безопасност.

Много ми харесаха

магистралите

от гледна точка безопасността на насрещно движещите се. Пътните платна са отделени на 50 – 100, някъде и 200 метра едно от друго, така че по тъмно насрещните автомобили да не се заслепяват взаимно с фаровете. Тази практика ми беше направила впечатление в Иран при обиколката на страната с автомобил през 2012 година (ето линк към пътеписа: http://patepis.com/?p=40989). Тогава бях решил, че това си е тяхно изобретение. Сега разбрах, че иранците са прекопирали от американците практиката двете платна от пътя да са раздалечени.

В Европа

зоните за отдих

са край самия път и основно са само за пътуващите по магистралата. В повечето случаи в Съединените щати се излиза от магистралата като зоните за почивка с бензиностанции, магазини, кафета и мотели обслужват и пътуващите по второстепенните пътища, както и живеещите в близките населени места.

Ако в Европа на кръстовищата масово се прилага кръговото движение, то в Щатите това е по-скоро изключение. Регулирането е предимно със светофари.

За разлика от Европа предпазните мантинели отстрани на пътя не се срещат често. Такива нямаше поставени и на рискови планински пътища със завои и долина от едната страна. Явно и там се прилага принципът на свободата – който не шофира внимателно е свободен да полети надолу по стръмния склон.

Още едно нещо, което не съм очаквал да го има в Съединените щати. Това са неравности на асфалта по пътното платно и дори малки дупки по някои пътища и улици. Сега определено мога да кажа, че като качество на покритието пътищата и улиците в Западна Европа са по-добри от американските.

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Съединените щати – държава на реда и закона

Точно така, според мен Съединените щати са държава на реда и на законността. Ще започна с това, че навсякъде има указателни надписи какво може да се прави и какво не може. Според мен именно подробните описания са един от първите показатели за добре функционираща обществена система. По мои наблюдения на турист, от европейските държави в това отношение на първо място е Англия. Тази система на ред и подробни писмени указания американците са я пренесли в САЩ и са я доусъвършенствали.

Като автомобилен турист на първо място ще посоча чудесната маркировка по пътищата и улиците плюс обозначенията с пътни знаци, указателни табели и надписи върху пътното платно.

На второ място ще дам само един пример. В град Ню Йорк намерихме удобно място за паркиране на улица до малък градски парк в квартала Бруклин. Там автомобилът ни престоя два дни като и нощувахме в него. Друго, обаче, ни направи впечатление. На всяко дърво и по оградата на парка, през 3 – 4 метра имаше надписи, че от 6 часа сутринта на еди коя си дата (една седмица по-късно от момента когато бяхме там) до еди колко си часа на еди коя си дата на улицата ще се снима филм. През този период от време не трябва да има паркирани автомобили там. По такъв начин хората бяха предупредени много време предварително и то така, че нямаше как да не се видят толкова много надписи.

Не мога да пропусна

глобата в Санта Моника,

щата Калифорния. Привечер спряхме на голям паркинг край плажа на Тихия океан и недалеч от огромния кей с атракциони. Изчакахме десетина минути за да изтече времето, през което паркингът е платен. Най-отдолу на табелката с подробни указания пишеше, че от залез слънце до изгрев слънце паркирането е забранено. Това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме почти никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце. На долната снимка е извадка от бележката с кода на нарушението, описание с думи „от залез слънце до изгрев слънце“ и размера на глобата „$53.00“.

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Как да не ги уважавам американците?

Местните власти са взели решение, че от залез до изгрев не може да се паркира там. Щом решението е взето то става задължително за всички. Независимо от това, че на нас ни се струва безкрайно глупаво и безсмислено. Който не спазва си плаща глобата.

Ще завърша темата за законността с полученото писмено предупреждение от пътната полиция в щата Мериленд за извършено нарушение. Шофирайки сутринта и излизайки от третостепенен път на второстепенен такъв видях, че няма никакви автомобили. Почти спрях на знака „Стоп“, но не съвсем. След десетина километра ме спря патрул на пътната полиция за това, че не съм спазил знака „Стоп“. Не ме глобиха, а само ми написаха писмено предупреждение (на снимката по-долу)

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

И последно. Почти един месец след като се бяхме прибрали в България, получих от банката съобщение, че от кредитната ми карта са удържани 30 долара за извършено нарушение. Вероятно някъде фото-камера е снимала автомобила. Не съм си правил труда да пращам запитване кога, къде и какво нарушение е извършено. Просто разбрах, че „дългата ръка на закона ще ме застигне“ където и да съм.

Бюджет

Близо едномесечното пътуване до Щатите струва на двамата със сина ми общо 11 500 лева, или 5 750 лева на човек. Най-голям размер имат разходите за автомобила под наем (3 240 лв.) и за самолетни билети (3 200 лв. за двамата). Горивото за изминатите над 11 хил. км. ни струваше 1 790 лв. Нямаме разходи за хотел, тъй като нощувахме само в автомобила.

В долната таблица е посочена разбивката на похарчените пари по видове плащания.

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Хубави места за нощувка край плажа Малибу



Booking.com

както и в Ню Йорк



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com

Лос Анджелис и Фиджи (1 част на Мини околосветско пътешествие)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

И така – тръгваме на околосветско пътешествие с Бале. За разлика от повечето околосветски на нашия сайт, това ще е в западна посока – започваме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи. Приятно четене:

Лос Анджелис и Фиджи

част първа на

Мини околосветското пътешествие на Бале

2017-та ми беше най-сполучливата година в пътешественическо отношение. През април ходих до Флорида. Май месец обикаляхме в Руанда и Уганда. Лятото бях в Прага, а през ноември и декември направих самостоятелно мини околосветско пътешествие. Към това мога да прибавя 6 прибирания до България и многократни еднодневни екскурзии до Полша. В България, освен София, посетих Варна, Хасково и Бистрица. Ходих и до Сърбия – Пирот.

?

летище Шьонефелд, Берлин – Германия

Всичко започна в една мрачна и дъждовна сутрин, на летище Шьонефелд

Екскурзията тръгна накриво

Некомпетентна служителка отказа да ми издаде бордна карта и почти провали всичко. Добре че дойде една дърта, но печена вещица и оправи нещата. Сега след малко заминавам за Норвегия. Там имам 5 часа престой, преди дългия полет. И ше умра от скука. А на летището в Осло бирата ше е минимум 15 евро бройката, така че (по идея на Марина) си купих тука 5 Бекса по половин литър, от безмитния. Струваха 21,25. Само се надявам да не ми ги конфискуват на качване, защото с тях ръчният ми багаж надвишава максималното допустимо тегло. Ще пиша пак при първа техническа възможност.

–––––––

Пристигнах благополучно в Осло

Пренесох си и бирата, която е още студена. И в самолета беше бая студено – нали е на Норвежките авиолинии. По път имахме късмет със слънчево време и се виждаха много интересни сиви полета. Леко хълмисти. А когато идвахме преди няколко години тука, кацнахме на едно селско летище, до магистрала.

В Осло видях тая странна сграда – Норвегия

В Осло видях тая странна сграда

Явно сега съм попаднал на съвсем друго място. Грамадно, много луксозно и има рейсове и влакове. Получих безплатен смс, че следващият полет ще закъснее и се чудя дали да не се повозя на някой влак. Най-напред обаче мисля да изям едно софийско кюфте с лютеница и да напъна бирите. Погледнах и тука безмитния. Имаше само някаква много съмнителна бира, която струваше по 69 крони, каквото и да значи това. Малко ме смущава обаче да не се окаже, че в Норвегия пиенето на обществено място е забранено, да дойде ушев и да ме глоби жестоко. Я най-добре аз сам да се представя пред ушев и да го попитам.

Пътешественик – Летище Осло, Норвегия

Изпиках се в едни норвежки храсталаци, настана вечер и аз се прибрах на летището, да си чакам следващия полет – Летище Осло, Норвегия

В Лос Анджелес пристигнах каталясал от 12-часовия полет – Калифорния, САЩ

В Лос Анджелис пристигнах каталясал от 12-часовия полет

Лос Анджелис

Исках приключения – получих си. Успях около 2 през нощта да се добера до хостела, обаче никой не ми отвори. Звънях, тропах – уй. Обиколих квартала и намерих няколко мотела. И там тропах, и там – уй. После огладнях, обаче абсолютно всичко беше затворено. Мина двойка пияни латиноси, които залитаха и се целуваха, а момчето носеше пица в кутия. Проведохме следния диалог:

– Извинете, откъде купихте пицата?

– Take it – и ми я бутна в ръцете

– Ама, моля Ви се!

– It’s a nice pizza, maaann… (отдалечавайки се)

Изядох пицата, беше много вкусна. Със салам. После седнах на една пейка, обаче понеже не съм спал от 31 чàса, започнаха да ми се привиждат и причуват халюцинации. Уплаших се, че ще заспя и някой ще ми задигне хубавата раница „Ташев” , барабар с партакешите. Станах да се разходя и открих един затворен Starbucks, пред който седнах и ползвам нет на аванта. Часът е 4 сутринта, дано не ме приберат за клошарство!

–––––––

Вчера сутринта си вдигнах чукалата от онова отвратително място с хлебарките в Хермосо ли беше (Хармосо ли) бийч, чичката Стивън Кинг ми каза „take care” и взех рейса за

Санта Моника

Намерих едно много чисто и приятно хостелче, баш на центъра. Там се появи Таня, с която не се бяхме виждали от 19 години (както изчислихме), обаче приказката ни тръгна много леко, сякаш вчера сме си пили кафето заедно. И си изпоразказахме куп смешни истории, и си говорихме за най-различни общи приятели, и тя ме закара с колата на много интересни места и така се грижи за мене целия ден, че нито мога, нито знам как да ѝ се отблагодаря.

Санта Моника – Калифорния, САЩ

Санта Моника

Първо ходихме до

Малибу,

където видяхме ресторанта на някакъв от Кюстендил (или беше Перник?!), който варял страшен боб. После се разхождахме в квартала, където е отраснал Джим Морисън. Там някакъв раста-брадър ни продаде за един долар диск със своя музика, а неговият импресарио ни го представи като най-добрия по реге в цяла Джамейка.

След това отидохме в един по-западнал черен квартал, да гледаме детски баскетбол. Аз първо бях леко скептичен, обаче тия деца играха с такъв страхотен хъс и бяха толкова добри, че се изкефих много. Свиреше рап-музика, родителите се провикваха окуражително, а след всеки кош имаше бурни аплодисменти. За съжаление, нашите загубиха в последната секунда.

След баскета отидохме до центъра (с небостъргачите), в едно грамадно хале, където има сергии с вкусни традиционни манджи от най-различни държави. Аз хапнах мексиканско бурито, а останалите – рибешки специалитети.

Популярен баир в Ел Ей – Холивуд, Лос Анджелес, САЩ

Популярен баир в Ел Ей

Минахме набързо през Холивуд,

колкото да видя безинтересната алея със звездите и отпрашихме към

Лонг Бийч,

зашото приритвахме от нетърпение да се запознаем наживо с нашия виртуален приятел Крис Караджов. Докато го чакаме да се появи в заведението The SocialList, за започнах да забелвам очите, защото вече бяха станали 50 часа без спане. Мъжът на Таня обаче ме подучи да си взема

текила и кафе, което веднага ме върна в света на живите

Залез в Лонг бийч, Калифорния, САЩ

В Лонг Бийч Фори ни заведе в ресторанта The Social List, където аз се наливах с бира и текила. Имахме късмет и с драматичен залез.

Точно бяхме изпили по една текила, когато пристигна Крис, придружен от вярното си куче – неизвестна на науката японска порода. Както и предполагахме, той се оказа чудесен човек и отличен събеседник. Падна голям смях, а те (като стари емигранти) откриха естествено куп общи приятели и познати. Накрая, след като се

върнахме в Санта Моника,

се разходихме по 3-та улица, където най-различни откачени таланти предлагаха своето изкуство.

Днес планът е да ходим до

Бевърли Хилс,

да разглеждаме заключените къщи на богаташите. За съжаление това ми е последният ден тука, ама то си е така – хубавите работи бързо свършват.

Родео драйв - Бевърли хилс, Лос Анджелес, Калифорния

Родео драйв

Довечера разпалвам моторетката към чудния остров Viti Levu, който се намира in the middle of nowhere, както каза мъжът на Таня. В средата на морето – между Хаваи и Австралия. Якото в случая е, че ще мина над т. нар. International Date Line и като тръгна на 13-ти ноември, ще пристигна на 15-ти. А пък полетът трае само 11 ча́са. Тая година 14-ти ще го пропусна. 🙂

–––––––

Отидох до аерогарата с рейс, който струваше 1,25. Задръстването беше зловещо, обаче рейсът плавно се движеше по бус-лентата, изпреварвайки Бентлитата и Мазератитата, киснещи на опашката. И на никого от баровците не му хрумна да тарикатее. А на един тротоар седеше черен клошар, увит с черги, който четеше дебела книга. Шофьорът спря, отвори вратата и го попита, дали иска ябълка. Онзи искаше и шофьорът му занесе една. Имаше и още нещо, обаче го забравих.

–––––––

Фиджи

Полетът от Ел Ей до Фиджи беше също 12 часа. Фиджи е островна държава, която се намира в Южния Пасифик, между Хаваи и Австралия.

Фиджийските жени имат мъжки лица и космати ръце. В самолета обаче нямах проблем да различавам стюардите от стюардесите.

  • Грозен мъж с космати ръце – стюард.
  • Грозен мъж с космати ръце и цвете зад ухото – стюардеса.
А хората колко бяха грозни, не мога да ги опиша. Те са смеска между меланезийци и полинезийци - истински човекоядци – – Фиджийци – Сува, Фиджи

А хората колко бяха грозни, не мога да ги опиша. Те са смеска между меланезийци и полинезийци – истински човекоядци

И това, че са грозни не беше никакъв проблем. Ами бяха и адски нелюбезни. За 12 часа возене благоволиха да ми донесат само веднъж чаша с вода. Ходих сам да си искам, но ме изгониха. Щях да пукна от жадна смърт. А манджата им миришеше на повръщано. И

на летището затвърдиха убедително лошото ми настроение

Извикаха ме в една стаичка и ми изсипаха цялата раница. Една тлъста кука с поличка и вид на голям мръсник ми провери всичките вещи, без изключение. Рови и в мръсните чорапи. Рови ми в портмноето и ми изброи парите. Вади хапчета от едно шишенце, да ги разглежда. Извади си личния джиесем и ми преснима първата страница от паспорта. После ми поиска моя джиесем и започна да си цъка. Погледнах да видя какво прави и му казах, че няма право да ми рови в телефона, защото имам приватни работи, а той ми изрева да сядам и че нямам право да гледам. Извършвал важни проверки в името на държавната сигурност. Когато ми върна телефона, видях, че е отварял абсолютно всички апликации.

Направо кипях от безсилно възмущение

После доведе куче и го караше да ми души чорапите. Кучето подуши и си тръгна, а тоя педерас неземен пак го върна и му натискаше главата в раницата ми. През това време, на съседната маса, една грозна полицайка с мъжко лице и космати ръце, съблече няколко грохнали бабички по сутиени.

Беше безобразно унизително

Държа ме поне час. Накрая, когато ме пусна,

вече яко мразех Фиджи и грозните мутри на фиджийците, и косматите им жени

Вън ме налазиха бакшиши, а автобусна спирка не се виждаше. По жива случайност мина един раздрънкан автобус без прозорци, аз му се изпречих и той ме качи. В автобуса

стана рязко по-добре

Беше много душно и влажно, и всичко миришеше на мухъл, точно както ми казваше Ицо. Върла екзотика. За автобуса ми взеха 40 цента.

Стигнахме до автогарата в близкия град и там си купих ледена бира от супермаркета. Заприказвах се с една възрастна жена с изпърдян преден зъб и тя ме научи кой автобус да хвана. По едно време дойде синът ѝ с внучката бебе и аз пощипах бебето по бузите. Дойде и автобусът, сбогувахме се с бабата и бебето, и аз отпътувах към едно спокойно място, близо до морето, където си взех стая. Сега таман съм се настанил и съм със смесени чувства.

Коли и автомобили, дърво, Фиджи

–––––––

Бех сега на разходка из махалата. Понеже ше хода утре на приказен остров и прочетох в нета, че на приказния остров бирата струвала майка си и баща си, та рекох да намеря супер и да се запася, докато е време. И какво да видя –

навсякъде тракат багери, режат палмите, дълбаят и строят хотели

Тая райска градина, подобно на много свои посестрими по цял свят, дава фира. Тъпа е голата маймуна, колкото си иска. А в супера бирата струва около 4 лева – малката. Викам, ше си взема 20, белким ми стигнат за днеска и за приказния остров. Там съм само за един ден, колкото да съм видял и такова чудо. И като бръкнах в хладилника, оттам ми скочи една гигантска хлебарка, направо ми изкара акъла. Затърча ми се по ръката и едвам успях да я изстрелям, точно преди да се вмъкне в ръкава. А бирата е отвратителна на вкус.

Остров Мана не беше голям и го обиколих пеша за два дена. Лепна ми се и едно куче, което стана мое, но после ми избяга. Въобще, на Фиджи гъмжи от райски гледки, като от пощенските картички и календарите – Фиджи

Остров Мана не беше голям и го обиколих пеша за два дена. Лепна ми се и едно куче, което стана мое, но после ми избяга. Въобще, на Фиджи гъмжи от райски гледки, като от пощенските картички и календарите

Дясното куче е мое, а другото е навлек – о.Мана, Фиджи

Дясното куче е мое, а другото е навлек

–––––––

Току-що ми се случи нещо велико

Реших да ида до ресторанта, за една последна студена бира. Ресторантът беше затворен, а

хипарите отпред

се оказаха 5 яки фиджийски мъжаги и един кльощав фиджийски дядка с китара, който приличаше на певеца от Джоли Бойс. Поканиха ме при тях и ме почерпиха една голяма ледена бира. Предложих им пари – не искаха. Разговорихме се и станахме първи приятели. Дядката непрекъснато повтаряше „Fuck you!” и ме прегръщаше. Каза, че ще ме застреля, а аз му отговорих, че нямам против, защото ще ми реши много проблеми. Всички се смяха, а дядката ми каза, че виждал май харт и хартът бил окей.

Намерих си и фиджийски приятел - Мозес или Мойси (те имат по две имена - английско и фиджийско). Жена му е от Нова Зеландия и е половин бяла и половин маорка. Та, с Мойси се наливахме като луди по цяла нощ, той ми свири реге на китарата и ме черпи коз. Фиджийският коз впрочем е чук – Фиджийци – Сува, Фиджи

Намерих си и фиджийски приятел – Мозес или Мойси (те имат по две имена – английско и фиджийско). Жена му е от Нова Зеландия и е половин бяла и половин маорка. Та, с Мойси се наливахме като луди по цяла нощ, той ми свири реге на китарата и ме черпи коз. Фиджийският коз впрочем е чук.

След това дядката изпълни песен на китарата, която беше посветена на мене. Реге. В песента се пееше, че има един приятел от Белгия (той не стопли откъде съм), който е с добро сърце, и когото той ще застреля. Накрая всички ръкопляскахме. Аз им казах, че ги обичам, дядката ме прегърна, а един едър мъжака, като културист, разбърка един леген кава, с мръсния парцал. Изпихме легена. Питаха ме дали искам трева и мадами. Аз им отговорих, че съм твърде пиян и за трева, и за мадами. Всички се смяха, а културистът ми даде още кава, щото било добре за пишката.

Тогава се появи един африканец от западна Африка, който бил живял в Португалия. На въпроса дали хората в Португалия са готини, той отговори, че там имало и големи лайна. Всички пак се смяха. После културистът каза, че е живял в Полша и там всички много пият. Пак смях. Дядката изпълни още една песен, а аз казах, че ще си ходя. Дядката ме награби и не ме пускаше. Тогава се събуди една пияна фиджийска дърта раста и каза: „Остави човека да си ходи!” . Разделихме се с най-топли чувства и се уговорихме пак да пием заедно другиден, след като се върна от приказния остров.

Мойси много ме хареса. Непрекъснато ме прегръщаше и казваше, че ше ме застреля... хахаха. :))) – Фиджийци – Сува, Фиджи

Мойси много ме хареса. Непрекъснато ме прегръщаше и казваше, че ше ме застреля… хахаха. :)))

–––––––

Днес – много приключения.

Цял ден времето беше гадно. Това всъщност е чудесно, защото така жестоко са ми изгоряли краката, че не искам и да чувам за слънце. На всичкото отгоре нещо ме е изяло и сега ръцете ми са на червени петна, които ме болят. Та махнах се от приказния остров.

В ресторанта се запознах с една французойка, която също пътува сама. Щяла да повиси на Фиджи, после следвали Вануату, Нова Зеландия, Индонезия и – обратно към Европа. Пренесох ѝ дисагата, докато джапахме към лодката и така станахме приятели.

Лодка, Фиджи

В лодката бяхме само ние двамата музунгувци, а останалите пътници бяха осем яки и грозни човекоядеца. Човекоядците нещо се подсмиваха и зяпаха французойката хмм… закачливо. Тя се спече не на шега и се присламчи към мене. Аз си помислих, че не мога да съм ѝ от голяма полза, зашото ако човекоядците рекат, хем ще ни ядат, хем ще ни… нали. Естествено, казах че няма страшно, и че това е цивилизована държава... хахаха.

Нади, Фиджи

Човекоядците обаче се оказаха добри хора и не ни сториха никаква злина. Боксираха се, биха се с пластмасови бутилки и т.н. Когато пристигнахме на главния остров, французойката ми предложи да пътуваме заедно, докато съм на Фиджи. Идеята много ми допадна, защото не обичам да съм сам и вече леко издивявам. За съжаление обаче тя искаше да остане днес в Нади, а на мен ми се заминаваше към столицата Сува, не постигнахме консенсус и се разделихме.

Плаж, Фиджи

Уредничката от фирмата с лодката ми подсигури безплатна кола от пристанището до автогарата, което беше много мило от нейна страна. Тая уредничка беше най-странната фиджийка, която съм срещнал до момента. Нещо средно между Нефертити и орел с ориз. На автогарата видях, че

рейсът за Сува точно заминава

и се метнах в него, в последния момент. Беше малко неприятно, защото не успях да се изпикая и да си купя вода, а пътят си е 4 часа. Щом тръгна обаче, забравих и за жажда, и за пикаене. Беше толкова хубаво, че само заради това пътуване си струваше цялата екскурзия.

Невероятна природа, през цялото време.

Зелено, сочно, влажно, пищно… и от време на време – цветни експлозии. И с тия тежки черни облаци, надвиснали отгоре, усещането беше сякаш си в праисторическа джунгла и в Джурасик парк. Точно така съм си представял винаги края на света. И от джунглата се издигаха пари, и всичко беше толкова сюрреалистично, че въобще не можех да разбера защо съм си губил времето на шибания райски остров. Велико!

Плаж с палми, Фиджи

Имаше чат-пат шарени къщи, разни фабрики и други признаци на цивилизация. И яко се усещаше колониалната атмосфера. Във всяко село – Куийн еди-какво-си, Куийн еди-що-си. Даже повечето автомобили бяха с емблема – кралска корона. Снимах като обезумял, но поради мрачното време и високата скорост, всичките снимки станаха размазани.

В Сува

пристигнахме около 5 следобед. Голям град, шумен, хаотичен. И хората ми се видяха по-различни, по-столични някак. Не си бях резервирал хотел, исках да се полутам, за да има приключение. Обиколих няколко и всичките струваха от 100 долара нагоре, като за екстра нямаха интернет. Накрая ме упътиха към един мизерен, който беше за 70 долара и срещу още 10, получаваш ваучер за два часа нет. Взех го за една вечер и утре ще си ходя на хипарското в Нади, дето пихме кавата. При късмет, мога да заваря и французойката там. Активирах ваучера и се оказа, че ми даде 3 часа и двайсе минути достъп. Далавера.

Фиджийските кинти, които свършват за секунди – Фиджийски долари, Фиджи

Фиджийските кинти, които свършват за секунди.
На Фиджи беше красиво, обаче адски скъпо. Само бутилка бира в супермаркета струваше около 8 лева. А аз пия поне по десетина на ден. Че и в кръчми.

След като отморих, ходих до бара, да изпия една скъпа бира. Там с мене седна барманката – една дебела тетка. Пита ме как се казвам и аз, понеже ме изкефи майтапът с австралиеца, пак казах, че се казвам Посерко. Тук се получи даже по-добре:

– What’s your name?

– Poserko.

– What?

– Poserko.

– Poserko?

– Yes, Poserko.

– Hi, Poserko!

– Hahahaha…

– You have a lovely name, Poserko.

И удряше на първото о – пОсерко. Направо ми потекоха сълзи от смях.

Тогава към нас се присъедини и един як мъжага – служител на хотела. Казах им, че искам да се разходя до центъра, да хапна и да разгледам.

Пътека, Фиджи

Те ми препоръчаха да отида с такси, защото кварталът бил кофти. Можело да ме оберат. Питах ги дали може и да ме (показвам бокс с юмруци). И двамата кимнаха утвърдително. Имало банди от младежи, които нападали музунгута. Иначе до центъра било 15 минути ходене. Ако много ми се ходело – да ида натам пеша, по светло. Но, падне ли мрак – задължително такси на връщане. Веднага реших, че ще си пробвам късмета. Оставих си портмонето и паспорта в стаята и тръгнах.

Центърът беше много интересен

Пред всички магазини имаше изкарани на тротоара мощни тонколони, които гърмяха с най-различни музики. Пълна какафония. Влажно и душно, всякакви странни хора – много екзотично.

Никога не съм ходил в град, който прилича на Сува

Не мога да обясня обаче точно какво е. Хапнах хамбургер и отидох в един голям супер, да си купя вода и бира. Бирата се продаваше в специален сектор, леко апокрифно. Увиха ми бутилките във вестници, всяка поотделно. Взех си и вода, и тръгнах обратно. Вече беше тъмно и очаквах всеки момент да ме оберат. То, не че имаше много за обиране, останал бях с 10 – 15 долара.

Кварталчето с хотела е в леко промишлен и пуст район. По едно време се загубих и почнах да се лутам. Точно тогава налетях на група пияни младежи, които излязоха от една пряка, спряха и почнаха да ме зяпат. В крайна сметка отминах и нищо не ми направиха. Обаче качих здраво адреналина.

Фиджийци – Сува, Фиджи

А това са едни типчета в столицата Сува, които ме закачат нещо. Там, в хотела ми казаха, че кварталът е опасен и задължително да се прибера с такси. Аз веднага си оставих парите, документите и апарата в хотела и обиколих пеша целия опасен квартал, посред нощ. Никой не ме преби и уби. Обаче някакви групи пияни типчета ме зазяпваха и бая качих адреналина. Което беше и целта на упражнението де :)))

После пак ходих до бара и пих още една бира. Тетката ми каза, че съм ненормален, да ходя пеша, след като са ме предупредили. Сега съм си в стаята и пиша пътепис. А на съседния креват имам три големи бири, увити във вестници, които ей сега ще ги започна.

Плаж, Фиджи

Върнах се в Нади

и всичко се нареди като по мед и масло. Открих къде има хотдог + шише вода за 2 кинта, а и много вкусни самоси по 80 стишки.

Уайлолоа

Намерих си най-луксозната квартира до момента. Чисто нов комплекс, на самия плаж. Имам двойна стая с климатик и LED-осветление, а пред прозореца ми са басейн и шезлонги. И освен това е направо без пари. Решил съм днес и утре да си почивам, че досега голямо търчане падна. Ще си дам дрехите на пране, купих си дезодорантче, въобще – ставам нов човек. Стига с тия хлебарки, стига с тия дървеници. Дайте малко лукс насам. А по път тоя педерас шофьорът насмалко не сгази една кравичка. Вместо да бие спирачки, тоя кретен дава газ и ѝ бибипка. И тя си изкара акъла и едвам се отърва. Затича се като луда на посоки из храсталаците. Фиджийците продължават да ми се струват глупави, но вече не са ми грозни. Свикнах им. 🙂

ПП А разсилният в новата квартира имаше голям проблем да ми запомни името. През какво ли не мина – перко, пареско… Най-накрая обаче го изпедепца до съвършенство.

Плаж, Фиджи

Днес се събудих в 6 часа, от глад. Викам, ше взема рейса до Нади, да хапна вкусни самоси. Обаче на спирката една жена ме уведоми, че

в неделя рейс няма

И тогава реших да направя разходка по междуселските пътища, в търсене на нещо вкусно. Пък и да разглеждам. Ходих около 2 часа и половина, което значи, че съм минал общо десетина километра.

Още щом излязох от Уайлолоа, такова зверско слънце се облещи отгоре ми и нямаше кьорава сянка, та направо се чудя как не пукнах от топлинен удар. И, щото съм много умен, не си взех вода и забравих да се намажа против изгаряне. Направо реки се лееха от мене и дишах като запъхтяна песовица. Наоколо обаче беше много интересно.

Снимах едно конче с някаква кожна болест на носа, една странна птица и доста крави. Накрая се добрах до едно по-голямо село, в което се разхождаха мъже с поли. Имаше индийски ресторант, но още не беше отворил. Доядя ме, защото много обичам индийско.

Плаж, Фиджи

Пред тоя ресторант един човек ме покани да вляза в колата му. Беше много дружелюбен и внимателен. Предложи ми да ме закара на шопинг. После искаше да ме води на някакви цветни градини, на 40 минути път с кола. Направо кипеше от оферти. Аз го оставих да ми говори глупости 5-10 минути, защото в колата имаше климатик и беше много приятно. Накрая му дадох свободно и човекът се посговни. Изведнъж стана доста по-недружелюбен… хахаха.

Аз пък продължих да търся нещо за ядене. В центъра на селото открих пицария и отворен супермаркет. Късмет голям. В пицарията една Мата Космата, която ми говореше с флегматичен глас, се опита да ме изклати със сметката. Това сигурно за благодарност, защото ѝ дадох бакшиш. Обаче аз си направих калкулация и ходих да се разправям. Тя ми показа касовата бележка, където сумата беше по-малака от това, което тя ми поиска, а върху бележката – разликата. „Бележката и тия пари, господине” – вика – „щех да Ви ги дам лично, като си изядете пицата.” . Ахахаха… то, верно музунгу тъп, ама чак пък толкова.

Пицата не беше лоша. И бая голяма – остана ми и Мата ми я уви за следобед. После в супера си зех ледена вода (1,5 литра) и сладолед на клечка.

Водата я изпих може би още на първия километър. Първоначално имаше малко облаци и беше добре. После обаче пак опъна едно слънце и аз пак включих кучешкото дишане. Минаваха дразнещи бакшиши, които ми свиркаха или направо спираха. На подканите да се качвам отговарях, че нямам спомен да съм ги спирал. Бая ме поизнервиха. На банкета видях и една изсъхнала жаба. И тя – викам си – е тръгнала малоумно без вода в тая жега. Щракнах ѝ и една снимка за спомен. Сега съм си вече в хубавата стая и ми е много добре. Мисля цял ден да се излежавам, а вечерта да пийна евентуално няколко бири с Мойзи. Утре сутрин си тръгвам. И да си кажа – тръгва ми се.

Фиджи страшно ми хареса и съм много щастлив,

че го видях какво е, обаче ми писна вече. Искам движение да има.

Плаж, Фиджи

Готина случка пак. Изхарчих си всичките пари и си оставих само една чисто нова банкнота от пет долара, за сувенир. Обаче ми свърши бирата и реших да изхарча сувенира. Момчето в бара ми каза, че бирата е 9 долара. Викам му: „Това са ми последните 5. Пазех си ги за сувенир, но ми се допи още.” . Взе ги и ми даде един леден „Fiji Gold” . Да съм бил останел с хубав спомен. Е, няма как да не остана с хубав спомен.

–––––––

Пикам, пия хапчето за кръвно и тръгвам. Или пък да се поизлежавам още половин час?! Самолетът не е заек, да избяга. В Хонконг не очаквам изненади. Фейсбук твърди, че съм бил там на същия ден, преди 6 години. Това е знак. Не вервам да се е променил кой знае колко. Много се радвам и вълнувам. Знам там къде се продават красноселски кренвиршки 1:1. Ще пиша какво е станало, при първа техническа възможност.

–––––––

Тая сутрин пак ми се случи случка.

Чакам си за

паспортна проверка на фиджийското летище,

опашката върви бързо, а на мене ми е леко на сърцето, защото ше се разкарам от тая прескъпа държава. И като дойде моят ред, ушев ме погледна много кофти, проведе кратък телефонен разговор на неразбираем език и каза да го последвам. Заведе ме до една

отвратителна малка стаичка за разпити,

в която имаше само бюро и два стола. Взе ми паспорта и бордната карта, затвори ме сам в тая стаичка и изчезна. Направо се насрах от притеснение. Вече беше време за качване на самолета, а никой не идваше. Започнах да си представям как ше ми направят някаква постановка и ше ме набутат в пандиза. И ше стана нещо като либийска медицинска сестра. Накрая все пак дойде един ушев, който беше с панталон, а не с пола и изглеждаше доста по-човечен от тая маймуна, дето ме унижаваше на идване.

Започна адски обстоен разпит, при което ушев записваше стриктно всеки мой отговор, в специално тефтерче. Вече беше изписал поне 4 – 5 страници, когато почти ме излови в престъпление. Пита ме как така съм бил работел в Германия, след като в паспорта ми няма немска работна виза. Направо ми извади душата. След разпита пристъпихме към обиск на багажа и джобовете. Още щом отворихме раницата, видяхме че шибаното дезодорантче, което си купих онзиден, се е счупило. То беше стъклено шишенце с топче отгоре. Разляло се цялото и омазало изобилно апарата, компютъра и дрехите с някаква бяла каша. Направо ми пламна главата. Разпсувах се така каруцарски, та чак притесних ушев. Той отърча някъде и ми донесе салфетки. Каза че повече няма да ме джоби, и че съм свободен.

– И защо беше целият панаир – попитах

– Ами, защото си с български паспорт

– Само български паспорти ли джобите и разпитвате?

– Български и румънски

– Защо, ако не е тайна?

– Тайна е

– Благодаря, довиждане!

– Довиждане, лек път!

Прочули сме се явно чак до другия край на Земята. Като ме пусна и се поуспокоих, усетих че всъщност съм много гладен. И навсякъде продават вкусни неща, а аз нямам местни пари. Тогава не знам точно как стана, обаче успях да се запозная с една банда весели филипинки и някакси ги извъртях, та ме почерпиха хамбургер. Двоен – с две кюфтета вътре. А после даже видях самите Филипини през илюминаторчето, щото небето беше безоблачно.

В самолета се паднах на двойна седалка с млада и притеснителна китайка. Родена на 6-ти август 88-ма, в чудния китайски град Shenzhen. Мъчеше се да спи. Щом задреме – клюмне върху мене, стресне се и почне едни извинения – сакън, притеснила е непознат човек. Като я гледах как се шугави и не може да си намери място, ми стана мъчно. Разбутах я ѝ и викам да се облегне спокойно на мене и да се наспи, и че нема да ми пречи. На мене грам не ми се спеше и, докато китайката спи, решавах судоку на екранчето. Съответно, не реших нито едно. Нема ме много-много в мисленето.

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът

Дай Боже, да имате през живота си възможност да се възползвате от нощувките в столицата Сува:



Booking.com

Други разкази свързани с Океания – на картата:

Океания

Из останалите части на Фиджи:



Booking.com