Tag Archives: о.Мартиника

С катамаран из Карибско море (5): Санта Лучия и остров Мартиника

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С голяма мъка (и черна завист ;) Пу-пу- дай, Боже всекиму такова пътуване!)  ще завършим днес плаването из Карибско море – с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, после обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров, а за последно минахме през остров Сейнт Винсент при Карибските пирати :) .

Днес ще поразшетаме из остров Санта Лусия, а на Мартиника ще обуем зимните ботуши за полета до дома.

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част пета

Санта Лучия и остров Мартиника

 

 

 

 

Санта Лусия*

Ден 11:

Тази сутрин за първи път не бяхме събудени от welcome boys. Но въпреки това навсякъде в морето беше пълно с лодки. Във всяка лодка имаше по 5-6 човека, стоящи изправени в редичка, един зад друг, с ръце зад гърба.

Карибски рибари – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Реших да снимам едната лодка, понеже бяха много интересни, но изведнъж

един от хората започна да сочи към мен и да крещи нещо

След това всички останали също почнаха, да сочат към мен и да викат, настана суматоха и изведнъж започнаха, всички да скачат един след друг в морето. Първоначално много се уплаших, с какво предизвиках такава реакция. Но после се оказа, че всички останали лодки правят същото, но не сочат мен, а нещо във водата. Предположихме, че ловят риба, понеже всеки, който скачаше, държеше края на гигантска мрежа, и се завъртаха в кръг. След това издърпваха мрежата на лодката, като само тя заемаше половината от пространството в нея. Но така и не разбрахме, какво наистина правеха тези хора.

 

След като вече имаше достатъчно станали хора за едно динги, първите

слязохме на плажа на гъзарския хотел

Оказа се, че един шезлонг (разбирай креват с матрак и към него гигантски сламен чадър) струва 50 американски долара на ден. За щастие опъването на хавлия беше безплатно. Преди това обаче решихме, да закусим или пийнем нещо в страхотното кафенце на плажа, под гъстата сянка на дърветата. Между самите дървета и маси имаше и окачени хамаци.

Другото хубаво беше, че цените не бяха чак толкова скъпи, колкото предполагахме за хотел, чиито шезлонги струват 50 долара (на пример един коктейл беше между 7 и 12 долара, а една малка пица беше 8 долара).

Обстановката беше толкова приятна, че преди какъвто и да е плаж, решихме да разгледаме целия комплекс. Оказа се, че една нощувка тук струва между 1000 и 2000 американски долара. Но определено беше невероятен, като тези, които гледаш по рекламите за мечтаната почивка и си мислиш, че никога няма да попаднеш на такова място.

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът към хотела. От пред се виждат факлите, които вечер горят. А от зад се вижда единият от питоните.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Хотелът си имаше собствена дъждовна гора,

като половината от нея беше направена на спа-център. Спа-центърът се състоеше от много дървени къщички, построени буквално по дърветата, на различна височина и се свързваха с дървени мостчета, пътеки и стълбища. Все едно бяхме попаднали в някаква приказка.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Спа-зоната в дъждовната гора

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

От рецепцията на спа-зоната специално провериха, коя къщичка е свободна, за да можем, да ги разгледаме и от вътре

 

Другата част от дъждовната гора беше също оборудвана с дървени пътеки, въжени мостове и т.н., но беше предназначена предимно за разходки. Повечето къщички към хотела, ако не и всички бяха разделени със стени, и всяка разполагаше с дворче и басейнче, или поне шадраванче. Около къщичките също имаше шадраванчета, градинки, цветя и много колибрита. Забравих да спомена, че на Карибите за първи път през живота си видях на живо колибри. За тези които не знаят – това е най-малката птица в света. Има размерите на голяма пчела и е страшно красива.

След като разгледахме „нашия“ хотел разбрахме, че на 30 мин от тук и на горе в гората има друг също много скъп хотел. Имайки предвид какво видяхме тук, много се чудехме, с какво толкова може да ни изненада горния. Но никой не намери силите, да отиде да го види. По-късно разбрахме, че това е хотел „Chocolat”, където освен, че има страшно много шоколадови неща и услуги, се предлага обучение по шоколад. Всички служители са минали през такова и могат да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоколада. Естествено аз лично много съжалих, че ме домързя да се разходя до там.

Св. Лусия

 

В тази част на острова по принцип е пълно с подобни хотели. Особено на едно хълмче, което има директна гледка към двата питона, от другата страна на Суфриер. Там се намират хотели номер 1, 3 и 6 в света. Едни от най-скъпите на планетата. В тези хотели няма телевизори и се спазват специални правила, като например са забранени всякакви телефони, пейджъри и т.н. Ако искаш може, да си ги ползваш в стаята, но никъде другаде. Но реално ти нямаш нужда, да излизаш никъде, защото всички стаи си имат двор с инфинити басейн и всички имат една и съща гледка – към питоните. Стаите нямат стена от към двора и басейна и реално си спиш на открито.

След разходките

най-накрая отидохме и на плаж,

а после се изкъпахме в една от общите бани на хотела, където имаше невероятни шампоани, гел-душове и лосиончета. За първи път от 11 дни миришехме на толкова хубаво и се чувствахме като цивилизовани хора.

По залез слънце

отново се събрахме на сепаренцето в кафето, където пристигна някакъв саксофонист. Той седна на оградата от към плажа, така че да е между клиентите на заведението и залязващото слънце и започна, да свири. Беше невероятно. Хората в този хотел определено си знаеха работата и как да изпипват най-малките детайли.

Залез – о.Суфриер, Сейнт Винсент и Гренадини

 

След като слънцето залезе, ние най-накрая си тръгнахме от това страхотно местенце. Тази вечер трябваше да стигнем най-северната част на острова и там да чакаме подходящо време за последния сериозен преход до остров Мартиника

Това плаване се оказа едно най-страшните, които имахме.

Излезе силен вятър, бурно море, заплетоха ни се едни въжета и какво ли още не. После намерихме и разни риби на палубата. В полунощ успяхме да стигнем благополучно в марината Rodney Bay. Намерихме си местенце, да си вържем лодката. Толкова здраво я вързахме, че за първи път от 11 дни катамаранът не се клатеше изобщо. Едвам успях да заспя. През цялото време бях в очакване и напрежение, че всеки момент лодката ще се люшне, ще се разклати. Но това така и не се случваше и тя си стоеше неподвижно.

 

Ден 12:

Първата ни работа на сутринта беше, да намерим заведение с контакт, където да заредим всички телефони, фотоапарати и компютри. Напълнихме торбата с кабели, разклонители и всякакви джаджи и тръгнахме, да обикаляме заведенията на марината. Намерихме една италианска пицария, където разпънахме оборудването и седнахме да закусим. След като всички батерии бяха готови, тръгнахме на разходка из града. Оказа се супер шарено градче, подредено и спретнато, доста цивилизовано, с обилно заредени хипермаркети и молове. Нищо общо с всичко, което бяхме видели до сега.

остров Мартиника

остров Мартиника

остров Мартиника

В един от моловете

Накрая случайно

попаднахме на един плаж,

където решихме да останем следобеда. Самият плаж беше съвсем обикновен и посредствен, по нищо не се различаваше от нашите в България. Беше пълно с кафенца, заведенийца и хотелчета. Изобщо вече се усещаше, как нашето екзотично приключение е към своя край.

Плаж на  остров Суфриер

Плаж на  остров Суфриер

За вечеря намерихме един страхотен steak-house, след което се прибрахме на катамарана.

Карибска кухня –  остров Суфриер

Пържола от акула

Още не си бяхме легнали, когато на лодката ни дойде един неочакван гост – едно много сладко черно коте, което учудващо се чувстваше като у дома си, влизаше да души и проверява навсякъде.

 

Ден 13:

На сутринта установихме, че котето не си е тръгнало – намерихме го да спи на земята в кухнята, свито на кълбо. След като се събуди, започна да мяуче жално за храна и вода. Дадохме му едни наденички, които бяхме пекли преди няколко дни на скарата, след което то се успокои и си тръгна.

Този ден трябваше да направим нашия последен преход до остров Мартиника. Планираното тръгване беше по обяд, за да можем поне един път за тези две седмици плаване, да пристанем по светло на мястото, където отиваме. За това имахме малко време да се разходим като за последно. Разбрахме, че

на същата марина е закотвен корабът „Черната Перла“ от филма „Карибски Пирати“

и веднага отидохме, да го видим. Доскоро е бил използван за туристически разходки в морето, но явно вече не е толкова надежден и бяха решили, да го направят на бар. Когато ние отидохме, течеха ремонтни дейности, беше пълно с майстори и строителни материали навсякъде. За щастие ни позволиха да се качим и да си направим няколко снимки.

Черната Перла, Карибски пирати

Черната Перла

Марианата, о.Суфриер

Този човек продаваше плодове, но се беше накичил с всякакви знамена. Българско нямаше, но го знаеше точно какво е!

В 12 ч. точно опънахме платната и

потеглихме за Мартиника

Както беше по план, пристигнахме доста преди залез слънце и тръгнахме да търсим бензиностанция, да заредим лодката, понеже както е при колите под наем, така и при лодките трябва, да се върнат с пълен резервоар. Чартьорът обаче нещо ни обърка и ни прати в един огромен залив, където загубихме почти 2 часа, за да установим, че няма къде да заредим.

Остров Мартиника

Остров Мартиника

Остров Мартиника

В търсене на бензиностанцията

И така за съжаление последният ни опит, да направим поне едно приставане по светло за тези две седмици се провали.

Пристигнахме в Le Marin

и тръгнахме, да си търсим място. Но понеже не сме много маневрени, а коридорчетата са малки, изпратихме двама човека с дингито, да търсят място. След известно време дингито се върна с гребане, горивото им беше свършило, а навън отново се изсипваха кратки проливни дъждове.

Остров Мартиника

 

Намерихме мястото и започнаха мъките по приставането на едно супер тясно място между две лодки. Наложи се абсолютно всички да се включим. Едни държаха кранци, за да не одраскаме лодката в съседната и търчаха от един борд на друг. Други бяха хванали едно въже и дърпаха дружно, за да приближат катамарана, трети отговаряха за това, да не се ударим в кея, но и да се приближим достатъчно, за да можем да слизаме и да се качваме после. Все пак след два часа задружни усилия направихме най-перфектното приставане. За награда си сготвихме най-вкусната паста, този път със сладка вода и седнахме за една последна вечеря на борда на нашия катамаран.

 

Ден 14:

Сутринта имахме доста задачи, които трябваше, да свършим за много кратко време.

  • Първо, трябваше да изчистим катамарана, за да не ни глобят,
  • второ, трябваше да излезем от марината, да намерим бензиностанция и да заредим с гориво и
  • трето, в 10 ч. точно трябваше да сме пристанали обратно на Le Marin, за да предадем лодката. Ако закъснеем дори 1мин имат право, да ни глобят.
  • Четвърто, трябваше, да се молим, да не намерят никакви щети по лодката, които да ни вкарат в още разход.

 

И така, в 8 сутринта настана голямото чистене. Всеки си беше хванал някаква зона по лодката и се занимаваше с нея. За нещастие, разполагахме само с две гъби, за това прибегнахме и към тоалетна хартия. После свърши сладката вода на лодката, което ни остави само с една чешма със солена вода, която се намира горе в кухнята. Започнаха да се разнасят тенджери, шишета и всякакви съдове със солена вода, надолу по каютите и обратно. Препаратите също свършиха, минахме на веро и сапун, които също свършиха и останахме само на солената вода. Отделно имахме няколко дребни щети, от сорта на счупен капак на тоалетна чиния, или дръжка на чайник. Добре, че бях взела моментно лепило, та след като поизмихме, тръгнах, да обикалям с лепилото и да замазвам положението.

През цялото това време и целия този хаос, лодката се придвижи до бензиностанцията, зареди с гориво и се върна обратно на марината. И точно в 10 ч пристигнахме! Е, не бяхме пристанали (което обикновено ни отнемаше по два часа), но чартьорът ни посрещна и помогна да завържем лодката за кея.

И така приключи нашето невероятно плаване в Карибско море

 

Бензиностанция за яхти – о.Мартиника

На бензиностанцията

 

Но забавните случки все още не бяха. След като разтоварихме багажа, струпахме всички сакове, раници, куфари и чанти в една пицария на марината, седнахме да умуваме, как да организираме остатъка от деня, понеже полетът ни беше късно вечерта. В крайна сметка чартьорът се съгласи, да си оставим багажите в офиса им до края на работното им време, което беше до 18:00. Горкият човек сигурно много съжали, защото барикадирахме персонала отвсякъде с купчини багажи, якета, ботуши (които вечерта трябваше, да си вземем с нас в самолета).

Яхти – о.Мартиника

Една малка част от багажите

 

Междувременно наблюдавахме, как една нова група туристи се настаняваше на нашето катамаранче. Усещането беше странно, имайки предвид, че това беше нашия дом през последните две седмици и имайки предвид всичките ни преживявания, а сега го очакваха нови.

 

Яхти – о.Мартиника

Нашият катамаран (по средата на снимката) отново на марина „Le Marin“, очакващ следващите туристи, които потеглиха още същия следобед

 

Решихме, да направим един последен плаж. Уговорихме се с един таксиметраджия, да ни закара до най-хубавия плаж на острова и след това, да дойде, да ни вземе в 17:20ч.

Плажът определено не беше лош, имаше палми, зелени поляни, ситен бял пясък и т.н. Но огромната разлика между Мартиника и малките островчета на юг беше, че това е част от Франция, съответно и от Европа. Плажовете са претъпкани от туристи (основно пенсионери), цените са супер високи, в заведенията и магазините говорят само френски и се държат арогантно и надменно с всеки, който не говори техния език.

 

Плаж – о.Мартиника

Плаж – о.Мартиника

 

Решихме, да си направим една разходка до края на плажа и да намерим барче, където да седнем. Оказа се, че след една точка на плажа, всичко след нея са хотели. И за разлика от мега-луксозния и скъп хотел, в който изкарахме целия пó-предишен ден, тук не ни разрешаваха, не само да влизаме в заведенията им, но не можеше дори, да се разхождаме на територията на хотелите. Един полицай ни пресрещна и ни отказа дори тоалетна да ползваме, като отказваше, да говори на английски. Затова се наложи, да се върнем в началото на плажа и там се настанихме.

С брат ми все пак решихме да направим втори опит и да стигнем края на плажа. Оказа се, че все пак плажната ивица е достъпна за всякакви хора и хотелите нямат право, да гонят желаещите да плажуват там, стига да не им ползват шезлонгите. Но на едно място се бяха много изхитрили – бяха изкопали пясъка до една сграда на хотела, така че да стане дълбоко вирче и да е трудно, да се прекоси. А във водата точно там имаше морски таралежи и ни беше страх да влезем. За това смело минахме през къщичките на хотела, където онзи зъл полицай ни фиксира отдалече и почна, да ни гони с колелото си. Бързо се ориентирахме и намерихме плажа, където този вече нямаше право, да ни каже нищо.

Разходката определено си заслужаваше, плажът беше много красив, с издялани от дърво най-интересни кресла, столове и легла, свободни за ползване на плажа.

 

Плаж – о.Мартиника

На връщане естествено отново трябваше, да минем през хотела заради прекъснатата плажна ивица, където вече ни дебнеше полицая и ни гледаше на кръв.

Плаж – о.Мартиника

Последни карибски слънчеви лъчи

 

Малко по-късно настана време, да се връщаме към марината. Събрахме си кърпите, взехме си довиждане с морето за последно и се запътихме към паркинга, където трябваше, да ни чака таксито. За наша изненада таксито го нямаше. А трябваше най-късно в 18:00 да сме на марината, защото тогава свършваше работното време на чартьора и багажът ни оставаше вътре и трябваше, да избираме между изпуснат полет или зарязани багажи. Това беше много напрегнат момент, всички много се притеснихме, но в крайна сметка човекът дойде в 17:45 и бързо ни върна на марината.

Изнесохме багажите от вън и се почна едно подреждане, къпане, простиране на мокрите бански и хавлии по саковете и т.н.

Накрая обухме ботушите и бяхме окончателно готови за пътя на обратно.

 

Летището на о.Мартиника

Отново на летището :( Карнавалните маски с тъга ни напомняха за всички преживявания и незабравими моменти, които имахме на това невероятно място…

 

За тези 14 дни преплавахме близо 400 морски мили, посетихме 11 острова (някои по два пъти), 4 държави, минахме 9 митници; видяхме акули, делфини, летящи риби, светещи медузи, маймуни, колибрита, игуани, пеликани; посетихме карнавали, вулкани, джунгли; ядохме банани и кокосови орехи от палмите и какво ли още не. А през цялото това време на всички острови и по радиото на лодката пускаха един местен хит, който така добре описваше нашето приключение: „We Ready For The Road”:

 

Край

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

*Което всъщност е правилното и ужасно неромантично название на Санта Лучия ;) – бел.Ст.

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (5): Санта Лучия и остров Мартиника

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С голяма мъка (и черна завист ;) Пу-пу- дай, Боже всекиму такова пътуване!)  ще завършим днес плаването из Карибско море – с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, после обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров, а за последно минахме през остров Сейнт Винсент при Карибските пирати :) .

Днес ще поразшетаме из остров Санта Лусия, а на Мартиника ще обуем зимните ботуши за полета до дома.

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част пета

Санта Лучия и остров Мартиника

 

 

 

 

Санта Лусия*

Ден 11:

Тази сутрин за първи път не бяхме събудени от welcome boys. Но въпреки това навсякъде в морето беше пълно с лодки. Във всяка лодка имаше по 5-6 човека, стоящи изправени в редичка, един зад друг, с ръце зад гърба.

Карибски рибари – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Реших да снимам едната лодка, понеже бяха много интересни, но изведнъж

един от хората започна да сочи към мен и да крещи нещо

След това всички останали също почнаха, да сочат към мен и да викат, настана суматоха и изведнъж започнаха, всички да скачат един след друг в морето. Първоначално много се уплаших, с какво предизвиках такава реакция. Но после се оказа, че всички останали лодки правят същото, но не сочат мен, а нещо във водата. Предположихме, че ловят риба, понеже всеки, който скачаше, държеше края на гигантска мрежа, и се завъртаха в кръг. След това издърпваха мрежата на лодката, като само тя заемаше половината от пространството в нея. Но така и не разбрахме, какво наистина правеха тези хора.

 

След като вече имаше достатъчно станали хора за едно динги, първите

слязохме на плажа на гъзарския хотел

Оказа се, че един шезлонг (разбирай креват с матрак и към него гигантски сламен чадър) струва 50 американски долара на ден. За щастие опъването на хавлия беше безплатно. Преди това обаче решихме, да закусим или пийнем нещо в страхотното кафенце на плажа, под гъстата сянка на дърветата. Между самите дървета и маси имаше и окачени хамаци.

Другото хубаво беше, че цените не бяха чак толкова скъпи, колкото предполагахме за хотел, чиито шезлонги струват 50 долара (на пример един коктейл беше между 7 и 12 долара, а една малка пица беше 8 долара).

Обстановката беше толкова приятна, че преди какъвто и да е плаж, решихме да разгледаме целия комплекс. Оказа се, че една нощувка тук струва между 1000 и 2000 американски долара. Но определено беше невероятен, като тези, които гледаш по рекламите за мечтаната почивка и си мислиш, че никога няма да попаднеш на такова място.

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът към хотела. От пред се виждат факлите, които вечер горят. А от зад се вижда единият от питоните.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Хотелът си имаше собствена дъждовна гора,

като половината от нея беше направена на спа-център. Спа-центърът се състоеше от много дървени къщички, построени буквално по дърветата, на различна височина и се свързваха с дървени мостчета, пътеки и стълбища. Все едно бяхме попаднали в някаква приказка.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Спа-зоната в дъждовната гора

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

От рецепцията на спа-зоната специално провериха, коя къщичка е свободна, за да можем, да ги разгледаме и от вътре

 

Другата част от дъждовната гора беше също оборудвана с дървени пътеки, въжени мостове и т.н., но беше предназначена предимно за разходки. Повечето къщички към хотела, ако не и всички бяха разделени със стени, и всяка разполагаше с дворче и басейнче, или поне шадраванче. Около къщичките също имаше шадраванчета, градинки, цветя и много колибрита. Забравих да спомена, че на Карибите за първи път през живота си видях на живо колибри. За тези които не знаят – това е най-малката птица в света. Има размерите на голяма пчела и е страшно красива.

След като разгледахме „нашия“ хотел разбрахме, че на 30 мин от тук и на горе в гората има друг също много скъп хотел. Имайки предвид какво видяхме тук, много се чудехме, с какво толкова може да ни изненада горния. Но никой не намери силите, да отиде да го види. По-късно разбрахме, че това е хотел „Chocolat”, където освен, че има страшно много шоколадови неща и услуги, се предлага обучение по шоколад. Всички служители са минали през такова и могат да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоколада. Естествено аз лично много съжалих, че ме домързя да се разходя до там.

Св. Лусия

 

В тази част на острова по принцип е пълно с подобни хотели. Особено на едно хълмче, което има директна гледка към двата питона, от другата страна на Суфриер. Там се намират хотели номер 1, 3 и 6 в света. Едни от най-скъпите на планетата. В тези хотели няма телевизори и се спазват специални правила, като например са забранени всякакви телефони, пейджъри и т.н. Ако искаш може, да си ги ползваш в стаята, но никъде другаде. Но реално ти нямаш нужда, да излизаш никъде, защото всички стаи си имат двор с инфинити басейн и всички имат една и съща гледка – към питоните. Стаите нямат стена от към двора и басейна и реално си спиш на открито.

След разходките

най-накрая отидохме и на плаж,

а после се изкъпахме в една от общите бани на хотела, където имаше невероятни шампоани, гел-душове и лосиончета. За първи път от 11 дни миришехме на толкова хубаво и се чувствахме като цивилизовани хора.

По залез слънце

отново се събрахме на сепаренцето в кафето, където пристигна някакъв саксофонист. Той седна на оградата от към плажа, така че да е между клиентите на заведението и залязващото слънце и започна, да свири. Беше невероятно. Хората в този хотел определено си знаеха работата и как да изпипват най-малките детайли.

Залез – о.Суфриер, Сейнт Винсент и Гренадини

 

След като слънцето залезе, ние най-накрая си тръгнахме от това страхотно местенце. Тази вечер трябваше да стигнем най-северната част на острова и там да чакаме подходящо време за последния сериозен преход до остров Мартиника

Това плаване се оказа едно най-страшните, които имахме.

Излезе силен вятър, бурно море, заплетоха ни се едни въжета и какво ли още не. После намерихме и разни риби на палубата. В полунощ успяхме да стигнем благополучно в марината Rodney Bay. Намерихме си местенце, да си вържем лодката. Толкова здраво я вързахме, че за първи път от 11 дни катамаранът не се клатеше изобщо. Едвам успях да заспя. През цялото време бях в очакване и напрежение, че всеки момент лодката ще се люшне, ще се разклати. Но това така и не се случваше и тя си стоеше неподвижно.

 

Ден 12:

Първата ни работа на сутринта беше, да намерим заведение с контакт, където да заредим всички телефони, фотоапарати и компютри. Напълнихме торбата с кабели, разклонители и всякакви джаджи и тръгнахме, да обикаляме заведенията на марината. Намерихме една италианска пицария, където разпънахме оборудването и седнахме да закусим. След като всички батерии бяха готови, тръгнахме на разходка из града. Оказа се супер шарено градче, подредено и спретнато, доста цивилизовано, с обилно заредени хипермаркети и молове. Нищо общо с всичко, което бяхме видели до сега.

остров Мартиника

остров Мартиника

остров Мартиника

В един от моловете

Накрая случайно

попаднахме на един плаж,

където решихме да останем следобеда. Самият плаж беше съвсем обикновен и посредствен, по нищо не се различаваше от нашите в България. Беше пълно с кафенца, заведенийца и хотелчета. Изобщо вече се усещаше, как нашето екзотично приключение е към своя край.

Плаж на  остров Суфриер

Плаж на  остров Суфриер

За вечеря намерихме един страхотен steak-house, след което се прибрахме на катамарана.

Карибска кухня –  остров Суфриер

Пържола от акула

Още не си бяхме легнали, когато на лодката ни дойде един неочакван гост – едно много сладко черно коте, което учудващо се чувстваше като у дома си, влизаше да души и проверява навсякъде.

 

Ден 13:

На сутринта установихме, че котето не си е тръгнало – намерихме го да спи на земята в кухнята, свито на кълбо. След като се събуди, започна да мяуче жално за храна и вода. Дадохме му едни наденички, които бяхме пекли преди няколко дни на скарата, след което то се успокои и си тръгна.

Този ден трябваше да направим нашия последен преход до остров Мартиника. Планираното тръгване беше по обяд, за да можем поне един път за тези две седмици плаване, да пристанем по светло на мястото, където отиваме. За това имахме малко време да се разходим като за последно. Разбрахме, че

на същата марина е закотвен корабът „Черната Перла“ от филма „Карибски Пирати“

и веднага отидохме, да го видим. Доскоро е бил използван за туристически разходки в морето, но явно вече не е толкова надежден и бяха решили, да го направят на бар. Когато ние отидохме, течеха ремонтни дейности, беше пълно с майстори и строителни материали навсякъде. За щастие ни позволиха да се качим и да си направим няколко снимки.

Черната Перла, Карибски пирати

Черната Перла

Марианата, о.Суфриер

Този човек продаваше плодове, но се беше накичил с всякакви знамена. Българско нямаше, но го знаеше точно какво е!

В 12 ч. точно опънахме платната и

потеглихме за Мартиника

Както беше по план, пристигнахме доста преди залез слънце и тръгнахме да търсим бензиностанция, да заредим лодката, понеже както е при колите под наем, така и при лодките трябва, да се върнат с пълен резервоар. Чартьорът обаче нещо ни обърка и ни прати в един огромен залив, където загубихме почти 2 часа, за да установим, че няма къде да заредим.

Остров Мартиника

Остров Мартиника

Остров Мартиника

В търсене на бензиностанцията

И така за съжаление последният ни опит, да направим поне едно приставане по светло за тези две седмици се провали.

Пристигнахме в Le Marin

и тръгнахме, да си търсим място. Но понеже не сме много маневрени, а коридорчетата са малки, изпратихме двама човека с дингито, да търсят място. След известно време дингито се върна с гребане, горивото им беше свършило, а навън отново се изсипваха кратки проливни дъждове.

Остров Мартиника

 

Намерихме мястото и започнаха мъките по приставането на едно супер тясно място между две лодки. Наложи се абсолютно всички да се включим. Едни държаха кранци, за да не одраскаме лодката в съседната и търчаха от един борд на друг. Други бяха хванали едно въже и дърпаха дружно, за да приближат катамарана, трети отговаряха за това, да не се ударим в кея, но и да се приближим достатъчно, за да можем да слизаме и да се качваме после. Все пак след два часа задружни усилия направихме най-перфектното приставане. За награда си сготвихме най-вкусната паста, този път със сладка вода и седнахме за една последна вечеря на борда на нашия катамаран.

 

Ден 14:

Сутринта имахме доста задачи, които трябваше, да свършим за много кратко време.

  • Първо, трябваше да изчистим катамарана, за да не ни глобят,
  • второ, трябваше да излезем от марината, да намерим бензиностанция и да заредим с гориво и
  • трето, в 10 ч. точно трябваше да сме пристанали обратно на Le Marin, за да предадем лодката. Ако закъснеем дори 1мин имат право, да ни глобят.
  • Четвърто, трябваше, да се молим, да не намерят никакви щети по лодката, които да ни вкарат в още разход.

 

И така, в 8 сутринта настана голямото чистене. Всеки си беше хванал някаква зона по лодката и се занимаваше с нея. За нещастие, разполагахме само с две гъби, за това прибегнахме и към тоалетна хартия. После свърши сладката вода на лодката, което ни остави само с една чешма със солена вода, която се намира горе в кухнята. Започнаха да се разнасят тенджери, шишета и всякакви съдове със солена вода, надолу по каютите и обратно. Препаратите също свършиха, минахме на веро и сапун, които също свършиха и останахме само на солената вода. Отделно имахме няколко дребни щети, от сорта на счупен капак на тоалетна чиния, или дръжка на чайник. Добре, че бях взела моментно лепило, та след като поизмихме, тръгнах, да обикалям с лепилото и да замазвам положението.

През цялото това време и целия този хаос, лодката се придвижи до бензиностанцията, зареди с гориво и се върна обратно на марината. И точно в 10 ч пристигнахме! Е, не бяхме пристанали (което обикновено ни отнемаше по два часа), но чартьорът ни посрещна и помогна да завържем лодката за кея.

И така приключи нашето невероятно плаване в Карибско море

 

Бензиностанция за яхти – о.Мартиника

На бензиностанцията

 

Но забавните случки все още не бяха. След като разтоварихме багажа, струпахме всички сакове, раници, куфари и чанти в една пицария на марината, седнахме да умуваме, как да организираме остатъка от деня, понеже полетът ни беше късно вечерта. В крайна сметка чартьорът се съгласи, да си оставим багажите в офиса им до края на работното им време, което беше до 18:00. Горкият човек сигурно много съжали, защото барикадирахме персонала отвсякъде с купчини багажи, якета, ботуши (които вечерта трябваше, да си вземем с нас в самолета).

Яхти – о.Мартиника

Една малка част от багажите

 

Междувременно наблюдавахме, как една нова група туристи се настаняваше на нашето катамаранче. Усещането беше странно, имайки предвид, че това беше нашия дом през последните две седмици и имайки предвид всичките ни преживявания, а сега го очакваха нови.

 

Яхти – о.Мартиника

Нашият катамаран (по средата на снимката) отново на марина „Le Marin“, очакващ следващите туристи, които потеглиха още същия следобед

 

Решихме, да направим един последен плаж. Уговорихме се с един таксиметраджия, да ни закара до най-хубавия плаж на острова и след това, да дойде, да ни вземе в 17:20ч.

Плажът определено не беше лош, имаше палми, зелени поляни, ситен бял пясък и т.н. Но огромната разлика между Мартиника и малките островчета на юг беше, че това е част от Франция, съответно и от Европа. Плажовете са претъпкани от туристи (основно пенсионери), цените са супер високи, в заведенията и магазините говорят само френски и се държат арогантно и надменно с всеки, който не говори техния език.

 

Плаж – о.Мартиника

Плаж – о.Мартиника

 

Решихме, да си направим една разходка до края на плажа и да намерим барче, където да седнем. Оказа се, че след една точка на плажа, всичко след нея са хотели. И за разлика от мега-луксозния и скъп хотел, в който изкарахме целия пó-предишен ден, тук не ни разрешаваха, не само да влизаме в заведенията им, но не можеше дори, да се разхождаме на територията на хотелите. Един полицай ни пресрещна и ни отказа дори тоалетна да ползваме, като отказваше, да говори на английски. Затова се наложи, да се върнем в началото на плажа и там се настанихме.

С брат ми все пак решихме да направим втори опит и да стигнем края на плажа. Оказа се, че все пак плажната ивица е достъпна за всякакви хора и хотелите нямат право, да гонят желаещите да плажуват там, стига да не им ползват шезлонгите. Но на едно място се бяха много изхитрили – бяха изкопали пясъка до една сграда на хотела, така че да стане дълбоко вирче и да е трудно, да се прекоси. А във водата точно там имаше морски таралежи и ни беше страх да влезем. За това смело минахме през къщичките на хотела, където онзи зъл полицай ни фиксира отдалече и почна, да ни гони с колелото си. Бързо се ориентирахме и намерихме плажа, където този вече нямаше право, да ни каже нищо.

Разходката определено си заслужаваше, плажът беше много красив, с издялани от дърво най-интересни кресла, столове и легла, свободни за ползване на плажа.

 

Плаж – о.Мартиника

На връщане естествено отново трябваше, да минем през хотела заради прекъснатата плажна ивица, където вече ни дебнеше полицая и ни гледаше на кръв.

Плаж – о.Мартиника

Последни карибски слънчеви лъчи

 

Малко по-късно настана време, да се връщаме към марината. Събрахме си кърпите, взехме си довиждане с морето за последно и се запътихме към паркинга, където трябваше, да ни чака таксито. За наша изненада таксито го нямаше. А трябваше най-късно в 18:00 да сме на марината, защото тогава свършваше работното време на чартьора и багажът ни оставаше вътре и трябваше, да избираме между изпуснат полет или зарязани багажи. Това беше много напрегнат момент, всички много се притеснихме, но в крайна сметка човекът дойде в 17:45 и бързо ни върна на марината.

Изнесохме багажите от вън и се почна едно подреждане, къпане, простиране на мокрите бански и хавлии по саковете и т.н.

Накрая обухме ботушите и бяхме окончателно готови за пътя на обратно.

 

Летището на о.Мартиника

Отново на летището :( Карнавалните маски с тъга ни напомняха за всички преживявания и незабравими моменти, които имахме на това невероятно място…

 

За тези 14 дни преплавахме близо 400 морски мили, посетихме 11 острова (някои по два пъти), 4 държави, минахме 9 митници; видяхме акули, делфини, летящи риби, светещи медузи, маймуни, колибрита, игуани, пеликани; посетихме карнавали, вулкани, джунгли; ядохме банани и кокосови орехи от палмите и какво ли още не. А през цялото това време на всички острови и по радиото на лодката пускаха един местен хит, който така добре описваше нашето приключение: „We Ready For The Road”:

 

Край

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

*Което всъщност е правилното и ужасно неромантично название на Санта Лучия ;) – бел.Ст.

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (1): Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Деца, деца, знаете ли каква дата е днес? Мдааа, жестока дата… Как да не я отблежим с нещо, което беше абсолютно невъзможно по времето, когато Девети беше национален празник :)

Започваме едно плаване по Карибско море – капитан ще ни бъде Диана :)  

 

Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част първа

Остров Мартиника, о.Санта Лучия* и о.Бекия

Има ли човек, който да не е мечтал дори и за малко, да посети диви райски острови и то с яхта? На мен също ми беше мечта, до като не получих едно обаждане от приятелка в началото на годината. Тя и нейни познати търсеха ентусиасти за едно 14 дневно

плаване из дивите Карибските острови

с катамаран (малка яхта, с два корпуса, движи се главно на платна). В началото много се зарадвах, но като започнах да обмислям предложението, започнаха да изплуват хиляди въпроси (затова е добре понякога човек да не мисли :) ). Дали няма да ме хване морска болест и да ми е лошо през цялото време? Ако се обърнем в открития океан, кой ще ни спаси? Има ли акули? Как ще издържа 14 дни на една лодка с 10 повечето напълно непознати, ами ако не се харесаме? Ами ако ме хване клаустрофобия, не можеш да излезеш да се разходиш по водата от вън. Ако закъсаме на необитаем остров без покритие на телефоните и нямаме вода и храна…

И още много такива въпроси ме тормозеха три седмици. В крайна сметка си спомних приказката „на края човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил“ и взех решение, да рискувам. В последствие това се оказа най-страхотното приключение в моя живот до сега и най-правилното решение, което съм вземала.

Самолет на Балкан

Българският самолет, който ни закара до Париж и този с който отлетяхме за Мартиника. (Малко полезна информация: билетите на XL от Париж до Мартиника започват от 400 евро за двупосочен билет с включени всички багажи)

 

И така, купихме билетите и в края на месеца

потеглихме за остров Мартиника

Всеки летеше с различни полети по различно време, но по пътя групата постепенно се събрахме и запознахме. Кацнахме на Карибския остров в 9 вечерта, облечени със зимните якета и ботуши. А там беше 27 градуса.

Остров Мартиника

Първи стъпки на Карибска земя, някои все още с ботуши :)

Чакаше ни такси, което ни закара до марината, за да се настаним в катамарана. И оттам приключението ни започна. За тези като мен, които никога не се бяха качвали на лодка, това беше страшен шок. Но нека първо да опиша

катамарана

Остров Мартиника, яхти

Първо се влиза в кухня с котлон, печка, мивка, маса, шкафове, заредени с всичко необходимо за една кухня. От там тръгваха 2 стълбища надолу към каютите. Общо разполагахме с 4 двойни каюти, 2 единични и 2 легла в коридорите. Също така имахме и 4 бани с тоалетни.

Но всичко беше супер малко, тясно и компактно. Единичните каюти буквално бяха само от легло, нямаше под и там можеш само да седиш. За там се минаваше през леглото на предната каюта. А формата е като саркофаг – по-тясна в единия край и високо по-малко от метър. Никой от групата не беше претенциозен, но и никой не искаше да влезе в „саркофага“. А и представете си на този човек да му се приходи до едното място през нощта – трябва да минава през главите на нищо неподозиращите спящи хора.

Мартиника

На преден план се вижда коридорът с единичното легло. Следва двойна каюта. А в дъното, където има една квадратна дупка – това е входът за единичната каюта.

Мартиника

Гледка от двойната каюта към коридора и банята/тоалетната. Всички каюти включително и тоалетните имат прозорец на тавана, което всъщност е палубата, където всички се разхождат. Ставаше много интересно, когато някой се разхожда горе и в стремежа си, да си гледа в краката, за да не падне – да попадне на прозорец на тоалетна с човек вътре :)

В крайна сметка успяхме да разпределим местата.

Последва драмата с багажите

и това къде да ги сложим. Всеки беше помъкнал поне по един сак, раница, пликче с провизии… Коридорите и малкото повърхности в лодката, предназначени за ходене, бяха задръстени с багажи, якета, ботуши. Всеки се опитваше да си намери нещо. На всичкото отгоре лодката не беше заредена с вода, нямахме ток, бяхме гладни, а всички заведения отдавна бяха затворили. Мореше ни и шокът от смяната на климата и температурите, трудно се дишаше. Изобщо картинката не беше розова. В крайна сметка залъгахме глада си с български солети и пастет, поуспокоихме се и легнахме да спим.

И тогава започна клатушкането

Въпреки че бяхме на марина, завързани за кей, лодката се люлееше през цялата нощ – ту силно, ту слабо. Редуваха се силни ветрове, бързи порои дъжд от по 2 минути и тишина. В лодката всичко се клатеше и скърцаше, вълните се удряха в корпуса и ни стряскаха. Който спал – спал.

В 7 сутринта започнахме да се надигаме. Нямахме търпение да видим какво има наоколо. Оказа се, че сме заобиколени от десетки лодки, катамарани и яхти. Слънцето напичаше, а през 5 минути от нищото се изливаше пороен дъжд, който продължаваше не повече от 2 минути и след малко всичко отново беше изсъхнало.

 Мартиника, яхти

Марина „Le Marin“

 

Ден 1:

След като всички станаха, се разпределихме на две групи – едните трябваше да заредят лодката с вода и ток, а другите да напазаруват провизии за следващите 14 дни. Накрая излязохме от супермаркета с пет колички, като едната беше пълна само с тоалетна хартия, а други две с бира, ром и вино. И отново последва драмата къде да съберем всичко. Все още не се бяхме оправили с нашите багажи, а сега трябваше да търсим място и на пет колички с какви ли не покупки.

Мартиника, яхти

Част от покупките

В крайна сметка към 14ч. успяхме горе-долу да се приготвим и отидохме за един може би последен нормален цивилизован обяд в истинско ресторантче. Осъзнавахме, че малко по-късно този обяд щеше да нахрани рибите, но ние му се насладихме като за последно. И така, платихме сметката и се отправихме към лодката. Запалихме мотора и потеглихме. За тези като мен, които не знаят нищо за плаването – от пристанище се излиза и влиза само на мотор, а в открито море се плава основно само на платна.

И така

започна нашето плаване

От нашия капитан бяхме информирани за статистика за морската болест: 80% от хората я получават, 10% никога не ги хваща, а останалите 10% никога не ги пуска. Всеки тайно се надяваше да не е от последните 10%…

След час и половина плаване в открито море статистиката започна да влиза в действие. Разговорите постепенно замлъкнаха, хората спряха да се разхождат из лодката и настана пълна тишина. От този наш първи преход няма много снимки (по разбираеми причини). Все пак да спомена, че по пътя видяхме хиляди летящи риби, за които не бях и чувала, че съществуват, както и някакви черни перки, които решихме, че не може да са на делфини, а по-скоро на косатки, но така и не разбрахме.

Плаване в Карибско море

Първо излизане в открития океан. В далечината се виждат шквалове (силни завихряния на вятъра, от далече приличат на торнадо)

Вечерта, вече по тъмно, успяхме да стигнем нашия първи остров -

St. Lucia (о.Санта Лучия)

На вън не се виждаше почти нищо, освен че сме оградени от високи хълмове, където светеха къщички и се чуваха ритми от типичната за Карибския басейн музика (микс от Кубинска, Ямайска и още нещо). Тогава за първи път видях и светещи медузи, които плаваха бавно покрай лодката и отминаваха. Тази вечер всички спахме като пребити.

 

Ден 2:

На сутринта живота вече ни се струваше много по-хубав. Грееше слънце, чуваха се странни (нови за нас) птици и наистина бяхме заобиколени от стръмни хълмове с гъста зелена растителност.

Плаване по Карибско море

 

Веднага щом се показахме на палубата, ни надушиха така наречените welcome boys. Това са хора, които обикалят яхтите на малки лодки и предлагат от риба, плодове, бананов хляб, през сувенири, дрехи, пури до гориво, пране и всичко, което може да се сетите. Всеки продава собствената си стока, но винаги може да намери друг човек за съответните нужди. И всичко това, без да се налага да слизаш от лодката. Съответно пада и голямо пазарене. Нашият първи welcome boy пристигна на синьо кану, носеше шапка на дядо Коледа и продаваше банани.

 

Плаване по Карибско море

 

Подари на всички момичета по един банан, а след това искаше да ни продаде още за по 1$ на плод. Естествено, ние не се съгласихме, имайки предвид, че там бананите са като ябълките в България – можеш да си набереш от палмата на улицата, плажа или в джунглата. Тогава той поиска да си платим и подарените банани… Ние му предложихме бира, а той каза „Децата ми пият мляко, а не бира“ и много се ядоса. В крайна сметка му дадохме 5$ и той си тръгна. Продължиха да идват всякакви други търговци, а на нас ни беше много интересно, като за първа среща с такъв тип хора.

Междувременно капитанът взе малката ни надуваема лодка с мотор (за по-кратко – динги) и слезе на сушата да направи митница – да се отчетем, че сме пресекли граница, да ни бият печатите в паспортите и това се правеше на всички острови, които се водеха като отделни държави. След това запалихме мотора, вдигнахме платната и потеглихме към следващата ни дестинация – известните „Двата питона“. Това са два високи и стръмни хълма, покрити със зеленина, страшно красиви.

Плаване по Карибско море

Двата Питона

Точно срещу тях се намират едни от най-скъпите хотели в света. Там телефоните са забранени, няма телевизори и е пълно спокойствие. Градчето точно под тях е пълната противоположност – типично населено място от третия свят.

Плаване по Карибско море

Суфриер в далечината

Веднага ни посрещнаха welcome boys и се уговорихме да ни направят екскурзия до местния действащ вулкан. Взеха ни с лодка и най-накрая слязохме на суша!!! За първи път от толкова много време… Е, времето не беше чак толкова много, но за такива като мен ни се стори цяла вечност. Градчето се казва

Суфриер

Плаване по Карибско море

Welcome to Soufriere

Забравих да спомена, че по островите се говори на английски език, с изключение на Мартиника, което е френска територия и там се говори на френски.

На сушата ни поеха с едно бусче и тръгнахме към вулкана. Той обаче не ни впечатли особено. Видяхме един огромен кратер, който димеше, миришеше на сяра и беше пълно с бълбукащи локвички. И това е.

Санта Лучия

Една от бълбукащите локви в кратера на вулкана

Екскурзоводката обаче беше много добре обучена – имаше си специална униформа, говореше перфектен английски и се разхождаше с чадърче (заради честите превалявалия, за които споменах вече).

Последва посещение на водопади с много топла вода, заради вулкана. Тези които си бяха предвидливо сложили бански, успяха да си направят много хубава баня.

Плаване по Карибско море

Отново Суфриер, този път от високо

Плаване по Карибско море

 

След екскурзията успяхме да се разходим в градчето – всички сгради бяха супер цветни, шарени, пълно беше с интересни хора, по улиците спокойно се разхождат глутници кучета и кокошки, следвани от малки пиленца, секат се глави на риби, хвърчат вътрешности, отвсякъде се чува музика, пее се на улицата и се танцува… Изобщо лудница :)

 

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Кокошка с малки пиленца

Плаване по Карибско море

Малко с нежелание си тръгнахме от Суфриер и се прибрахме на катамарана. Направихме си вечеря, хапнахме и в 22:30ч. потеглихме за най-сериозния ни преход, освен това и нощен.

Това беше едно от най-страшните преживявания в моя живот

Половината хора си легнаха по каютите, а другите останаха на палубата с капитаните. Аз лично си легнах в кухнята, в случай, че тръгнем да се обръщаме/потъваме, изходът да ми е близо. Извадихме и спасителни жилетки за всеки случай.

Излязохме в открито море и като излезе един вятър, едни вълни, лодката се подмяташе във всички посоки (понеже е катамаран, а не монокорпус), всичко вътре скърцаше, сякаш всеки момент ще се разглобим на хиляди парчета, блъскаха се чаши, чинии и тенджери, хвърчаха предмети.

Вълните ни подмятаха като детска играчка

и се разбиваха в прозореца на кухнята, където аз лежах, а водата заливаше хората от вън на палубата. Което обаче тях ги забавляваше. Първо вълната се изтряскваше над главата ми в прозореца, след това чувах „Аааа“ от намокрените хора от вън и накрая следваха бурни смехове.

Едно от момичетата, което беше останало в каютата долу, разказа, че там било още по-страшно. Всички вълни са се разбивали буквално на сантиметри от нея, и звукът е бил повече от зловещ. Тя самата се подхвърляла на 30 сантиметра от леглото и се е наложило да се държи за един рафт през цялото време. В крайна сметка стигнахме

остров St. Vincent (Сент Винсент)

който ни пазеше от вятъра и вълните и всичко се укроти. Бяха ни препоръчали да не спираме там, защото имало пирати. Затова само подминахме острова и продължихме към следващия – Bequia.

 

Ден 3:

По изгрев слънце пристанахме на котва. За първи път видях чисто небе, без нито един облак, а в 7ч. слънцето вече напичаше страшно. Всички най-накрая можеха да легнат да поспят спокойно.

Остров Bequia (Бекия)

се оказа доста малък, но с много красиви плажове. Заселен е главно от богати американци – пенсионери, които са си купили къщички тук и идват да изкарат зимата на топло.

Плаване по Карибско море

След като всички станаха, решихме да сготвим пиле с картофи за обяд. И понеже сме 11 човека екипаж, се наложи да приготвим една тава с пиле и отделно една тава с картофи. Сложихме първата тава да се пече във фурната и част от екипажа слязохме на плажа с дингито, с уговорката, че когато яденето стане, някой ще дойде да ни вземе.

Bequia, Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът беше страхотен, точно като тези по картичките – бял ситен пясък, нереално синьото море и палмичките.

Плаване по Карибско море

Трима се приготвихме за плаж и се качихме в дингито, а четвърти го караше. Запалихме лодката, но по средата на пътя тя угасна и повече не пожела да запали… Решихме, че моторът се е развалил и се наложи да продължим с гребане (на заден план се вижда прибиращото се динги). На всички ни беше за първи път и никой не се сети, че трябва да имаме туба с гориво за да се придвижваме. В тръбите са били останали някакви капчици, които стигнали, колкото да запалим и да потеглим :)

Плаване по Карибско море

Направихме кратка разходка и седнахме в бар „Mango’s“ на плажа, точно срещу катамарана, за да следим кога ще дойдат да ни вземат.

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Тези птици ги срещахме през цялото време по всички острови.

Плаване по Карибско море

Нашият катамаран на котва

За наше учудване никой не дойде в следващите 4 часа и се наложи да хапнем в бара. Заведението беше пълно предимно с чужденци. Имаше и жива музика, много приятна обстановка. Изпихме няколко коктейлчета, хапнахме омар и пържени картофки и към 6ч. дингито дойде да ни прибере на лодката.

Плаване по Карибско море

Идват да ни приберат

Оказа се, че пилето чак сега е успяло да се опече, а до картофите не се е стигнало и в крайна сметка ги направихме на котлона на яхния. Все пак успяхме да вечеряме с обяда. Това беше и първият ден, в който не ни валя дъжд.

Плаване по Карибско море

Живот на лодка

 

*Т.к.различните източници ползват както Санта Лусия, така и Санта Лучия (така и Сен Луси) – то в текста можете да го срещнете и по (първите)двата начина. На мене лично Санта Лучия ми харесва повече – звучи много по-романтично – бел.Ст.

За протокола: Мартиника е отвъдморска територия на Фарнция, Санта Лусия е държава, а о.Бекия е част от държаватаСейнт Винсент и Гренадини

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море