Tag Archives: Павлина Д.

Назад към Париж (7): Версай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме кратката почивка за нашия сайт с … новия световен шампион по футбол 😉 Случват се и такива неприятно неща като Франция – световен шампион, но пък ще ги поздравим с последната част от пътуването до Париж на Павлина и Вида.

То започна с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена, обиколихме както църквите в Париж, така и музеите.

Днешният финал, с който и поздравяваме Франция* за титлата, ще бъде в двореца Версай и неговите градини.

Приятно четене:

Назад към Париж

част седма

Версай

Дворецът Версай, Сhâteau de Versailles,

се намира на 20-тина километра от Париж. До него може да се стигне с велосипед, кола, влак, автобус… както решите. За да видим „пеещите градини“ на Версай, които са озвучени само в събота и неделя, ние отидохме с кола и после изгубихме повече от час, за да излезем от паркинга. Така че понякога общественият транспорт е за предпочитане.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато тръгвахме за своето пътешествие, не очаквах, че ще успеем да вмъкнем и Версай в програмата, та затова не бях чела предварително почти нищо. А това е хубаво да се направи, защото човек се зашеметява от огромната информация и картина. Имайте предвид, че

за да се разгледат и градините, и двореца е нужен един ден

А няма никакъв смисъл да се препуска из залите или да се погледне парка само от високо. Така че в случая моят съвет е: проверете предварително дали в конкретната събота или неделя фонтаните работят и си отделете достатъчно време, особено ако е слънчево.

Дворец Версай, Париж - Франция

Изчакахме на доста дълга опашка, за да можем да влезем и да си купим билети –

входът за парка е безплатен,

освен в дните, когато работят музикалните фонтани (обикновено вторник, събота и неделя от април до октомври).

Не забравяйте от касите да си вземете план на двореца и на градините, а също и всевъзможните брошури, които ще ви помогнат сами да се ориентирате. Аудиогидът е включен в цената – получавате го, влизайки в отделните групи зали. Има и апликации за мобилни устройства, чрез които с образ и звук имате възможност да „изследвате“ Версайския дворец, парка и дворците и градините на Трианон. Наоколо има безплатни тоалетни помещения, в които можете да откриете даже маси за преповиване на бебета, гардероб (задължителен за по-обемист багаж, бастуни, чадъри и остри режещи предмети), закусвални, кафенета, ресторанти, сувенирни щандове, можете да наемете велосипед или лодка – въобще всичко е в помощ и в услуга на посетителите, но без да е натрапчиво и гръмогласно. Можете да снимате на воля.

Та изчакахме ние реда си и златната „Порта на честта“ се отвори пред нас.

Дворец Версай, Париж - Франция

През ХVІІ и ХVІІІ век Версай е бил седалище на френските крале и на практика – неофициалната столица на Франция. Дворецът е построен на хълм и по заповед на Луи ХІV никоя от околните сгради на поданиците му не бивало да превишава нивото на Мраморния двор. Старите сгради на селището били премахнати, а новите построени по нови планове, одобрени от кралските архитекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

И така ние започнахме своята обиколка – минавахме през зали, спални, музикални салони, фоайета, парадни стълбища… Невъзможно е да опиша всичко подробно, затова ето няколко фотоса:

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Това е

кралският параклис, Chapelle du château de Versailles,

органът и тавана му, макар и снимани от неподходяща, но единствено възможна за маршрута ни гледна точка. Някъде четох, че тук е свирил Моцарт като дете.

Place d'Armes, 78000 Versailles, Франция

Прочутата „Зала с огледалата“,

наричана още Огледалната галерия – с изрисувания таван, кристалните полилеи, седемнадесетте огромни огледала, отразяващи светлината на седемнадесетте прозореца, които гледат на запад към парка. За да стигне до нея посетителят трябва да мине през „Залата на мира“ и „Залата на войната“ – какъв ли точно символ е търсен? Проектирана и построена от прочутия архитект Жул Ардуин-Мансар и имаща за цел да илюстрира абсолютната власт на Краля Слънце, тя е 73 метра дълга, 13 широка и 12,5 метра висока. Трудно се снима цялата, особено с навалицата. Ходиш, гледаш, ахкаш…

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Тук Луи ХІV е приемал високопоставените си гости, но и представителите на народа, които са идвали да връчат петициите си. Тук са се провели тържествата за сватбата на Луи ХVІ с Мария Антонета. Тук през юни 1919 г. е подписан Версайския мирен договор.

А след това излязохме и пред нас се разстлаха

градините на Версай,

стигащи до хоризонта.

Дворец Версай, Париж - Франция

Паркът има множество тераси, които започват от подножието на двореца и водят надолу към Фонтана на Аполон и Големия канал, – с отдалечаването си те стават все по-ниски и така се открива прекрасна гледка. Цветни лехи, тревни площи, оранжерии, фонтани, изкуствени езера, всички те са сякаш продължение на дворцовата архитектура – над 1 400 водни съоръжения, над 400 скулптури.

Градината е проектирана около алеи, които са успоредни или перпендикулярни на централната ос, водеща от изток на запад, като на четирите кръстовища на главните алеи има четири фонтана, посветени на четирите сезона.

Водният партер с две симетрични езера е украсен със скулптурни групи, представляващи четирите главни реки на Франция и техните притоци, като мъжките алегорични фигури са реките, а женските – притоците.

Ето бронзовите фигури на река Сена и на река Рона.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Беше вече следобед и за да можем да обиколим повече места, се качихме на влакче. Не ни остана време за Малкия и Големия Трианон, но поне ги видяхме отвън. Слязохме при Големия канал и се разходихме наоколо. Звучеше музика, фонтаните пееха, водата се лееше, а слънцето приятно припичаше…

Дворец Версай, Париж - Франция

Ето фонтанът на Аполон,

богът-слънце, който кара колесницата си по небето и го осветява. Фигурите сякаш изплуват от дълбините и огрявайки новия ден, си играят с водните струи. За Луи ХІV Аполон е богът, който управлява космоса, и затова го възприема като символичен израз на своята собствена власт.

Дворец Версай, Париж - Франция

В парка има и малки горички, оформени с фонтани, вази и статуи, където са се разхождали крале и придворни. Тези зелени острови са обградени със стени, обвити с пълзящи растения, и до тях се достига по дискретни пътечки. Създадена е сложна система от водоскоци, предназначена за празниците, които кралете са си устройвали, заедно с фойерверки, балетни и театрални постановки, турнири. Днес се наричат Празници на водата и със сигурност можете да ги видите в неделя, а понякога през лятото се организират и нощни шоута на фонтаните, подсилени със зрелищни лазерни ефекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

В един от тези кътове е

„Отвличането на Прозерпина от Плутон“

– скулптура в центъра на колонадата. Под арките от разноцветен мрамор има водоскоци, чиито води се спускат в канал, обграждащ вътрешното пространство.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

По-голямата част от градините на Версай са забранени за кучета и велосипедисти, но затова пък има обособени зони за пикник. След като се разходихме на воля, дойде време да се прибираме.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато си тръгвахме, сенките вече бяха дълги, а работното време изтичаше. Това беше един прекрасен ден на чист въздух, изпълнен с красота и музика.

Дворец Версай, Париж - Франция

Кралят Слънце сочеше

напред към Париж. Довиждане, Версай!

Дворец Версай, Париж - Франция

И отново сме в Париж. Остана ни още малко време в този прекрасен град.

Дворец Версай, Париж - Франция

А той е голям, маршрутите са много и най-различни. Разказах ви за моите. Върнах се назад към Сена и златните отблясъци по реката, към кейовете и букинистите, към тесните криви улички на Монмартър, към шикозните авенюта, към бляскавите витрини и малките магазинчета, към кафенета, бистра, ресторанти, към градини, църкви и музеи …

Сега е време вие да стегнете багажа и да тръгвате. Надявам се, че съм ви била полезна. Някой ден ще ви последвам…

Така че – напред към Париж!

Има? още – очаквайте пътуването назад 🙂

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Нощувки близо до Двореца във Версай:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (6): Музеите на Париж

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Така също обиколихме църквите в Париж, а днес сме из музеите.
Приятно четене:

Назад към Париж

част шеста

Музеите на Париж

Музеите на Париж

Наивност е да смятате, че можете да посетите повечето. Като се има предвид, че само в града те са около 150, а и като се прибави и многообразието на колекциите във всеки един, става ясно, че няма да стъпите нито в голяма, нито в не толкова голяма част от тях – винаги ще трябва да избирате едно за сметка на друго. Ние постигнахме известен компромис и успяхме да влезем в най-главните. Но не и да видим всичко.

Тактиката ни беше половин ден в музей, другата половина по улиците и градините на Париж. Музеите са, разбира се, с вход, но в повечето важат и журналистически карти. Има и най-различни намаления. Към билета вървят всякакви дипляни на всякакви езици, някъде има големи картони с обяснения за историята на залата, а другаде на входа можете да си вземете аудиогид със записани обяснения, които в подходящ момент се включват в слушалките. Не е зле да не забравяте да го върнете на излизане. За съжаление, не винаги надписите на експонатите са преведени, а това затруднява, особено при по-специфичните експозиции.

И така – да вървим!

Най-големият, най-старият, най-посещаваният… името му е синоним на Музей. И странно ли ще е, ако ви кажа, че 20-те разположени спираловидно райони (арондисмани) на Париж започват именно от тук, от

Лувър

Добре дошли!

Лувър, Париж – Франция

Експозициите са изложени в три крила (департамента) – Денон, Ришельо и Сюли. Указания има навсякъде. А ето едно и от мен: непременно си оставете багажа на гардероб – изморително е да мъкнете със себе си чанти, раници и дрехи. Ако сте разсеяни и забравите номера на шкафчето си, не се притеснявайте – има охрана, говореща всякакви езици, а вратите на боксовете са стъклени и все ще си познаете багажа. Но фотоапарата можете да задържите при себе си – в парижките музеи и галерии снимането на експонатите е позволено, но без светкавици. Ако искате да излезете, да подишате въздух и да си починете от изкуство, не се притеснявайте – билетът важи в рамките на един ден, а в сряда и петък работното време е до 22:00 часа.

Лувър дипляна на руски, Париж – Франция

Ние решихме да започнем почти от началото т.е. от

Египетската колекция

Лувър, Париж – Франция

На път към залата минахме покрай основите на първоначалното укрепление, издигнато от Филип ІІ в началото на ХІІ век, за да защитава Париж от набезите на викингите. Смята се, че името Лувър произлиза от старофренската дума lauern, означаваща стражева кула, укрепление.

Лувър, Париж – Франция

И после попадаме в древността…

Гравирано злато – Лувър, Париж – Франция

Гравирано злато

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа – Лувър, Париж – Франция

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр. – Лувър, Париж – Франция

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр.

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа. – Лувър, Париж – Франция

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа.

В един момент разбрахме, че всичко започва да се слива, че губим представа къде е началото и къде е краят, и решихме да оставим за друг път, ако има време…

Лувър, Париж – Франция

За изпроводяк минахме и през обърнатата пирамида. Без Дан Браун.

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Дом на инвалидите

Музеят на армията в Дома на инвалидите

се простира в източните и западните крила около вътрешния двор на Дома и включва три основни отдела. Купува се един общ билет за всичко.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Античният „Оръжия и брони“ съдържа богата колекция доспехи, брони, ризници, оръжия – копия, мечове, арбалети, мускети от ХІІІ до ХІХ век. Тук са изложени рицарските доспехи на много от френските крале от детска до зряла възраст, а също и такива на пленени противници. Тази колекция е третата по големина в света. Модерният отдел обхваща периода от Луи ХІV до Наполеон ІІІ, т.е. от 1643 до 1870 г., а съвременният – от 1871 до 1945 г. като акцентът пада върху световните войни. В отделна зала е представена историята на живота на Шарл дьо Гол чрез образ и звук.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В бившата трапезария са събрани експонати от кралските колекции. По стените са изрисувани батални сцени от войните, водени от Луи ХІV.

В отдела за оръжия и брони – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В отдела за оръжия и брони

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512) – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512)

Японската зала – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Японската зала

Париж, Франция

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay – музея Орсе,

където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството,

първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

Музеят д`Орсе дипляна – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе дипляна

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музея познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

Музеят д`Орсе разположение на експозицията – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе разположение на експозицията

И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

Часовник – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

––––––

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou,

известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох: „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Тук видях любими неща:

Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

8 Avenue du Mahatma Gandhi, 75116 Paris, Франция

За финал стигнахме и до

музея на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton,

намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж.

Музей на фондация Луи Вюитон

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Музей на фондация „Луи Вюитон“

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“ – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини.

.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

Музеят е финансиран от фондация

и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

А в Париж има още толкова много музеи –

на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Парижмузеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

КНощувки близо до Музея на фондация Луи Вюитон:



Booking.com

и около центъра Помпиду:


Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (5): Църквите на Париж

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Днес ще обърнем внимание на църквите в Париж.
Приятно четене:

Назад към Париж

част пета

Църквите на Париж

По църквите на Париж може да се изучават стиловете в световната архитектурата – тук можете да видите романската църква на Абатството „Сен Жермен де Пре“ (1014 – 1163 г.), ранната готика на базилика „Сен Дени“ (1144 г.), катедралата „Нотр Дам“ (1163 – 1345), прочутата готика на „Сен Шапел“ (1239 – 1248), бароковите църкви в Сен Пол Сен Луи (1627) и в Дома на Инвалидите (1670 – 1708), неокласическата църква „Сен Мари-Мадлен“ (1808 – 1842), неовизантийската базилика „Сакре-Кьор“. Християнските храмове в Париж са предимно римокатолически, но съществуват и православни, протестантски, англикански.

Човек не може да обиколи всичките, но поне може да опита.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle,

което означава Светия параклис, се намира на остров Сите (Île de la Cité) в двора на Съдебната палата. Въпреки че се нарича параклис, е доста внушителен. Строен е през 1242 – 1248 г. като мощехранителница, за да приюти Христовия трънен венец, който Луи ХІІІ купува от император Балдуин ІІ в Константинопол.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

На входа на параклиса е Светата Дева, покровителката на храма.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Долният параклис е използван от царедворците и прислугата на двореца. Витражите са от ХІХ век и се опитват да пресъздадат първоначалната средновековна украса. Прозорците са малки, тъй като крепят горния параклис.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Горният параклис е предназначен за кралското семейство и за гостуващите висши сановници и държавни глави. Петнайсетте 15-метрови прозорци са най-старите в Париж, като две трети от тях са още от ХІІІ век, но и до днес пропускат светлината. А върху тях 1113 сцени разказват историята на човечеството от Сътворението до Възкресението на Христос. Може да се каже, че те са разтворени книги, от които неуките хора са „четяли“ библейските разкази…

Прочутата розета, изработена в края на ХV век, илюстрира пророчествата на Йоан Богослов с изрисувани сцени от Апокалипсиса.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Прозорците зад олтара са изрисувани със сцени от житието на Св. Йоан Евангелист, Страстите Христови и Св. Йоан Кръстител. Двете ниши отстрани на параклиса са запазени за изображенията на крал Луи ХІІІ и майка му Мария Медичи.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

В параклиса има 12 скулптури, изобразяващи дванайсетте апостола, духовни стълбове на Църквата. Поставени са върху колоните, които крепят постройката.

––––––

През няколко преки на изток, пак на Ил дьо ла Сите, е

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris

– най-известната катедрала, ако не в света, то в Париж със сигурност. Може би за славата й допринася прочутият роман на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, но това е мястото с най-много туристи. Ето ни пред нея и то с пътеводител в ръка.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

Строежът й започва през 1163 година и завършва през 1345-а. Входните портали са три: десният е посветен на Св. Ана и е най-старият – от края на ХІІ век, а левият е посветен на Св. Богородица и е от началото на ХІІІ в. Централният входен портал на „Нотр Дам“ е най-величественият. От двете му страни са разположени големи скулптурни фигури на 12-те апостоли, а в центъра е Христос. Над тях има сцени от Страшния съд, изработени през 1210 г.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

Това са древните резби от ХІІІ век по преградата, която отделя посетителите от мястото на църковния хор, за да осигури максимално спокойствие за извършване на църковните ритуали. На тази страна се виждат Мария Магдалена и Исус.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

„Нотр Дам“ е осветен от 110 прозорци, украсени с цветни стъкла, през които навлиза дневната светлина – особено красиво е в слънчев ден. За съжаление вече не всички са оригинални. От средновековните витражи са останали само тези на трите розети – Западната (частично закрита от органа), Северната и Южната.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

В църквата има 37 странични параклиса. Всеки един от тях е оформен по различно време и си заслужава да бъде видян.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция „Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

За да може да се разгледа тази невероятна църква, е нужно не само едно посещение, а и шанс да не се сблъскаш с някоя от многобройните японски и корейски групи, които почти подтичкват вътре и говорят доста високо. При второто си идване имахме повече късмет – попаднахме на служба и това направи преживяването по-пълно.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция „Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

От „Нотр Дам“, преминавайки по Pont au Double към левия бряг на Сена, се стига до градинката „Рене Вивиани“, Rene Viviani, където в центъра й е най-старото дърво в Париж – черна акация, посадена в началото на ХVІІ век от ботаника Робин и в негова чест кръстена робиния, Robinia. Наричат го „щастливото дърво“ и се смята, че носи късмет на тези, които леко го докоснат.

Там е и един от най-старите и миниатюрни храмове на Париж –

„Сен Жулиен льо Повър“ – Saint-Julien-le-Pauvre

– на гръкокатолическия мелкитски орден. 8117 За любителите на канадско-френския сериал „Шотландски боец“ това е „църквата на Дарий“. Но преди да стане обект на киното, тя е била многократно разрушавана, построявана и преустроявана. На нейно място през VІ век се е намирал приют за пилигрими, в по-късни години парцелът е бил притежание на Училището по теология и изкуства към Парижкия университет, а през ХІХ век храмът е отстъпен на мелкитските католици, придържащи се към византийския обряд.

Ако човек се обърка, винаги може да попита някого – за нас гид се оказа този белобрад художник, който рисуваше улицата и „Нотр Дам“.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin – Париж, Франция

В Латинския квартал се намира църквата

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin

Строена е през ХІІІ в., на мястото на параклис, издигнат над гроба на Св. Северин. Монахът отшелник е живял на брега на Сена през V век по времето, когато кралят на франките Хлодвиг (Кловис) се заселил на остров Parisii и го направил своя столица. На камбанарията на днешния храм виси най-старата камбана в Париж, отлята през 1412 г. Интересното е, че порталът на главната фасада е пренесен от разрушената църква от ХІІІ век „Сен Пиер о Бьоф“, Église Saint-Pierre-aux-Bœufs.

А на северната страна има друг портал с барелеф на Св. Мартин, считан за покровител на пътешествениците. Затова преди дълъг път поклонниците на светите места са идвали тук и са допирали подкова до барелефа. Нямахме ни кон, ни подкова, но се надяваме Св. Мартин винаги да бди над нас.

В църквата са се запазили витражи от различни епохи – от Средновековието, описващи живота на апостолите и светите мъченици, а също и такива от ХІХ и ХХ век, изобразяващи житието на Христос. Интересен е и необичайният стълб под формата на палмово дърво, който се намира в абсидата.

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin – Париж, Франция

––––––

„Св. Евстатий

Една от най-забележителните, но не и популярни църкви в Париж, е

„Св. Евстатий“ – Saint-Eustache

Разположена е в І-ви арондисман (arrondissement е френската дума за район, окръг – в Париж те са 20) по пътя към Парижките Хали и е от последните готически катедрали, построени в Париж през ХVІ век. По нейните мраморни подове са стъпвали Луи ХІV, кардинал дьо Ришельо, мадам Помпадур, Молиер, Моцарт…

Органът на катедралата е един от най-големите във Франция, като превъзхожда даже тези в „Нотр Дам“ и „Сен Сюлпис“. Концертиращ органист в нея е българката Янка Хекимова.

На снимката е витражът „Обучението на Луи ІХ“ в параклиса „Св. Луи“

Витраж – „Св. Евстатий

Параклисът на Девата в St Eustache е осветен от папа Пий VІІ по време на гостуването му за коронацията на Наполеон през 1804 г.

Витраж – „Св. Евстатий

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L'église de la Madeleine – Париж, Франция

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L’église de la Madeleine

или

„Света Мария Магдалена“, наричана още „Църквата на Мадлен“, или само „Ла Мадлен“ или „Мадлената“,

се намира на Плас дьо ла Мадлен в 8-ми арондисман. Сградата е издигната в неокласически архитектурен стил и е част от Бенедиктинското абатство, Benedictine abbey. На юг от църквата се намира площад „Конкорд“, а на изток – площад „Вандом“. В непосредствена близост е едноименната спирка на метрото „Мадлен“.

Църквата е строена бавно и трудно, почти 90 години. Първоначалният проект, поръчан през 1757 г., преминал през няколко етапа – строежът започнал като църква, след това Наполеон решил да бъде Зала на славата на имперската армия, след падането му Луи ХVІІІ пожелал да е храм в памет на гилотинираните Луи ХVІ и Мария Антоанета, а градската управа искала зданието за гара.

Толуз-Лотрек момичета за радост

Парите все не достигали, а и как да стигнат като изграденото периодично било разрушавано и започвано от начало. В даренията активно се включили и местните filles de joie (в свободен превод „момичета за радост“), които приемали Мария Магдалена за своя покровителка, бъркайки я може би с „блудницата Мария“. Всеки ден след приключване на работа те давали част от заработеното за строежа, като по този начин се надявали поне частично да изкупят греховете си пред Бог. Така ги е видял и обезсмъртил Анри дьо Толуз-Лотрек. Дали тази история е истина официалните сайтове не споменават, но парижани не се крият зад фалшивата благочестивост и с удоволствие я разказват.

Едва през 1848 г. църквата била завършена и осветена. В нея е погребан Шопен. Днес е действащ храм.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur

е римокатолическа църква, построена в романо-византийски стил. Изграждането й, съпътствано от спорове и разногласия, започва през 1875 г. Но тъй като е много скъпо и първоначалните дарения бързо свършват, разходите се поемат от вярващите – хиляди парижани отделят от парите си и купуват колона или камък, или по-голям блок, върху който се изписват инициалите на „притежателя“ му. Така че когато днес се разхождате сред стените на „Сакре Кьор“, спомнете си, че сте обградени от имената на стотици хиляди парижани.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur – Париж, Франция

И тук, както в „Нотр Дам“, можете да се изкачите „до върха“. Стълбището е стръмно и тясно – 300 стъпала и на всеки 15 – пълен кръг. Но пък гледката си заслужава – даже в мрачен ден.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur – Париж, Франция

Влязохме и в съседната

църква Saint-Pierre de Montmartre,

една от най-старите в Париж, построена още през ХІІ век.

църква Saint-Pierre de Montmartre – Париж, Франция

Първоначално тук се е намирало светилището на бога Марс и се смята, че именно то е дало името на хълма – топонимът Mons Martis, който означава „планината на Марс“, е оцелял през времената на Меровингите и е бил произнасян от галите като Монмартър. От стария храм са се съхранили само четири колони.

През 1133 г. крал Луи решил да построи на това място абатство. Именно в него през ХVІ век Игнасий Лойола е основал Орденът на йезуитите. По време на Великата Френска революция абатството било сринато, като оцелял само храмът. Самата църква многократно е рушена, възстановявана и реставрирана. По време на Втората световна война били унищожени и оригиналните готически стъклописи, които днес са възстановени. В олтарната част са разположени три витража, изобразяващи Христос, Св. Петър и Св. Дионисий.

Витражи – църква Saint-Pierre de Montmartre – Париж, Франция

Названието

Дом на инвалидите, L’hôtel national des Invalides,

звучи малко странно за българското ухо, но всъщност става дума за ветерани. През 1670 г. Луи ХІV взема решение да се построи дом, който да приюти сражавалите се за славата на Франция. Строежът е завършен през 1706 г. и Кралят Слънце лично присъства на освещаването му.

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Особено трудно било създаването на място, където и кралят, и войниците да могат едновременно да участват в католическите ритуали, като музиката да звучи навсякъде. С тази почти непосилна задача се справил архитект Жул Ардуин-Мансар, който на практика построил „двойна църква“. Основната част (нефът) е така наречената Войнишка църква, а куполът става куполна църква.

Войнишката църква „Св. Луи“ – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Войнишката църква „Св. Луи“

Днес там се намират стотици трофеи, завоювани от врага и илюстриращи историята на френската армия.

Place des Invalides, 75007 Paris, Франция

Бароковият купол на

Кралската църква – l’église du Dôme,

вдъхновен от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, е изписан със стилизирани военни сцени.

Кралската църква – l'église du Dôme – Париж, Франция

Църквата е и място за погребение на заслужили френски воини от различни епохи. Тук почиват останките на маршал Турен, един от великите военачалници от времето на Луи ХІV; на генерал Анри Бертран, последвал Наполеон на о-в Св. Елена; на Роже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Ето мавзолея на героя от Първата световна война маршал Фош (1851-1929) (да гори в Ада! – бел.от България)

Гробницата на Наполеон – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Гробницата на Наполеон

Саркофагът е обкръжен от лавров венец с имената на големите сражения, напомнящи за велики победи (на снимката се вижда и надписът Moscow). Наоколо са 12-е богини на победата, а в кръговата галерия – 10 барелефа, които илюстрират постиженията на Наполеон по време на неговото управление: Гражданския кодекс, учредяването на Ордена на Почетния легион, Сметната палата и др.

Гробницата на Наполеон – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Гробницата на Наполеон

Интересното е, че и до ден днешен съществуват помещения, където неголям брой пенсионери и инвалиди от френските войски намират приют и за тях е поела грижа държавата.

Разбира се, това не са всичките велики парижки храмове. Всеки сам може открие още много, обикаляйки града и околностите му.

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакре Кьор:



Booking.com



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (4): Монмартър и мостовете на Париж (с кораб по Сена)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена
Приятно четене:

Назад към Париж

част четвърта

Монмартър и мостовете на Париж

с кораб по Сена

Дойде ред и на

Монмартър

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме

пеша нагоре по rue Lepic

 rue Lepic – Монмартър – Париж, Франция

rue Lepic

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа…

Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео

е живял и Винсент ван Гог

– имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

Монмартър, Ван Гог улица Лепик

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

Galerie Atelier на улица Lepic 102 – Монмартър – Париж, Франция

Galerie Atelier на улица Lepic 102

… И ето, че сме пред

ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“,

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Францияпостроена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век около нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си Париж – където и да погледнеш – изкуство.

Реноар - Бал в Мулин де ла Галет

Реноар – Бал в Мулин де ла Галет

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Франция

Пред ресторант Moulin de la Galette

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Франция

Стълбите

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Франция

До

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur,

може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите. (8480)

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, Париж, Франция

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през

Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници.

Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Жан Лазар площад Тертр

Бистрото Le Consulat е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins – Париж, Франция

Бистро Le Consulat

Бистрото Le Consulat

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е

кафене La Bonne Franquette,

стар хан на повече от 400 години. През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

Монмартър – Париж, Франция

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l'Abreuvoir – Монмартър – Париж, Франция

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir,

Розовата къща, М. Утрильо

а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово.

И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

Монмартър – Париж, Франция

Довиждане, Монмартър!

––––––

С корабче по Сена – мостовете ма Париж, Франция

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин –

с корабче по Сена

Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

Обикновено

пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл.с кораб по Сена дипляна

И въпреки че името му означава „новия мост“, то всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Понт Ньоф, Pont-Neuf – с корабче по Сена – Париж, Франция

Мостът е рисуван от Реноар, Търнър, Писаро, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин. А през 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

Кристо Явашев Понт Ньоф

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран. На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.

Понт Ньоф, Pont-Neuf – с корабче по Сена – Париж, Франция

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети)

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон и др.

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети) – С корабче по Сена – мостовете ма Париж, Франция

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите

е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите – Париж, Франция

Мостът на изкуствата, Pont des Arts – Париж, Франция

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него.

Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар. А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

Пол Синяк Мостът на изкуствата

Passerelle Debilly – Париж, Франция

А ето го и

Passerelle Debilly – пешеходен мост,

издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

Pont de la Tournelle

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

Pont de la Tournelle – Мостовете на Сена, Париж, Франция

Pont de la Tournelle – Мостовете на Сена, Париж, Франция

Приятна разходка!

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакр Кьор:



Booking.com



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (3): Маре и Операта

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, и улиците на Латинския квартал. Днес сме в Марé и ще влезем в Операта.
Приятно четене:

Назад към Париж

част трета

Марé и Операта

А сега към

квартал Маре Le Marais,

разположен на десния бряг на Сена. Името му идва от блатата, които някога са се намирали на това място. Тяхното пресушаване е започнало още през ХІІІ век от рицарите тамплиери, но наводненията са били чести и след това. Днес това е богат квартал с архитектура от ХVІІ век, с много музеи, галерии, църкви, градини.

На

площад де Вож – Place des Vosges,

най-старият в града, се е намирала резиденцията на френските крале – дворецът Турнел – преди прехвърлянето им в Лувъра. Сградите са били еднотипни, като само две са се различавали от останалите – тази от южната страна била за краля, а от северната – за кралицата. Казват, че Анри ІV собственоръчно начертал плана и заповядал дворците да не се делят между наследниците, а да се предават от баща на най-големия син. Може би това е помогнало ансамбълът да се съхрани в първоначалния си вид до наши дни. Градината в центъра на площада е оградена в липи, подрязани в идеална геометрична форма.

площад де Вож – Place des Vosges, Париж, Франция

През началото на ХVІІ век са построени 36 големи къщи с аркади, които затварят цялото открито пространство. Днес под колонадите има изложбени зали, галерии, ресторанти.

площад де Вож – Place des Vosges, Париж, Франция

Един от най-известните обитатели на площад Де Вож е Виктор Юго,

живял на №6, който именно тук написва голяма част от „Клетниците“.

  • На №1 е родена френската писателка Мадам де Савинье,
  • на №7 е живял Сюли, министър на Анри ІV,
  • а №8 – поетите Теофил Готие и Алфонс Доде.
  • На №11 се е подвизавала куртизанката Марион Делорм, за която за писали Алфред дьо Вини, Виктор Юго и Александър Дюма (смята се, че мадам Делорм е прототипът на Миледи от „Тримата мускетари“ и затова не случайно Дюма-баща я „заселва“ в дом №6).
  • На №21 е живял кардинал дьо Ришельо, а после там се е настанил Жорж Сименон;
  • на №23 – постимпресионистът Жорж Дюфреноа…

Каква компания!

площад де Вож – Place des Vosges, Париж, Франция

Днес в Маре се намират центърът Помпиду, музеят на Пикасо, музеят на Виктор Юго, музеят на историята на Франция. По-голямата част от тях оставихме с думите: „следващия път“.

площад де Вож – Place des Vosges, Париж, Франция

А след това така се загубихме, че разходката стана още по-приятна. Попаднахме на една от улиците на квартала, която беше с магазини за всякакви храни – плодове, сирена, риба, месо, сладкиши, хляб… кафенета, ресторанти с всякакъв вид кухня. Жалко че дните не са по-дълги!

Магазини в квартал Маре – Париж, Франция Магазини в квартал Маре – Париж, Франция Магазини в квартал Маре – Париж, Франция

През Маре минахме и на следващия ден.

Но първо

Площад Вандом

Този прочут площад получава името си от намиращия се някога тук дворец на Сезар дьо Вандом, извънбрачен син на Анри ІV и Габриел д`Естре. Заобикалящите го здания са построени в началото на ХVІІІ век

Площад Вандом – Париж, Франция

8221!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

В центъра на площада се издига колона, излята от пленените в битката при Аустерлиц оръдия и изпълнена по образец на Траяновата колона в Рим. Увенчана е с фигурата на Наполеон в дрехите на римски император.

Наполеон – Площад Вандом., Париж, Франиця

Днес на площада се намира Министерството на правосъдието, хотел „Риц“, където са отсядали Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Марсел Пруст, Хемингуей…

Площад Вандом., Париж, Франиця

… офиси и магазини на едни от най-престижните фирми като „Ван Клийф & Арпелс“ (Van Cleef & Arples), „Шоме“ (Chaumet), „Бушрон“ (Boucheron), „Тифани“ (Tiffany), „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton),

„Луи Вюитон“ (Louis Vuitton) на площад Вандом – Париж, Франция

„Луи Вюитон“ (Louis Vuitton)

„Картие“ (Cartier) на площад Вандом – Париж, Франция

„Картие“ (Cartier)

„Ролекс“ (Rolex) на площад Вандом – Париж, Франция

„Ролекс“ (Rolex)

Площадът е бил терен за заснемането на много филми и ако искате да го „видите предварително“, можете да гледате „Следобедна любов“ с Одри Хепбърн и Гари Купър, или „Червеният кръг“ с Ален Делон, Бурвил, Ив Монтан, или „Площад Вандом“ с Катрин Деньов.

Наблизо е

площад Place de la Madeleine или наричан още Мадлената,

с църквата Sainte Marie-Madeleine, която се вижда в дъното на кадъра.

Площад Мадлена., Париж, Франиця

Оттам, тръгвайки на север, стигате до булевард Хаусман и

прочутия магазин Printemps Haussmann с

фигурите на четирите сезона на фасадата си. На неговите седем етажа са разположени магазини за дамско и мъжко облекло, козметика, модни аксесоари, обзавеждане, но най-хубавото е, че с асансьора можете да се качите на покрива му и да погледате Париж от високо.

Магазин Хаусман – Париж, Франция Рекламна дипляна на магазин Хаусман – Париж, Франция

Наблизо е и

прочутият Galeries Lafayette

Спускайки се на югоизток, стигаме до

Palais Garnier или, казано по-популярно, Операта

8 Rue Scribe, 75009 Paris, Франция

Там през деня може да се влезе с екскурзовод, но ние решихме да отидем като зрители.

Palais Garnier или, казано по-популярно, Операта – Париж, Франция

Операта

Парадното стълбище, водещо към фоайетата и балконите. В основата му има бронзови фигури, държащи букети от светлина. Само колко филми са снимани тук!

Операта – Париж, Франция

Над него, на тавана, са изобразени различни музикални алегории.

Оникс, мрамор, стенописи, картини, медни фигури… В едно от страничните фоайета, така нареченото „танцувално“, някои от балетистите загряваха, така както са го правили преди 150 години. Това също е част от представлението.

Операта – Париж, Франция

И залата!

Пет нива в червени и златни тонове и кристални полилеи. И почти 2000 седящи места.

Операта – Париж, Франция

Залата

Таванът на Марк Шагал,

рисуван през 1964 г. За да се изследва тази удивителна стенопис се изисква време, добро зрение или поне бинокъл. Разделен е на пет сектора – бял, зелен, син, жълт, червен. Всеки един е със сюжет от класическа опера или балет, като сред тях са вмъкнати и емблематични за Париж паметници – Триумфалната арка, Айфеловата кула, Операта.

Операта – Париж, Франция

Таванът

Залата с огледалата или наричана още Театралното фоайе

От нея се излиза за балконите с изглед в посока Лувър. Таванът е изписан със сюжети от музикалната история, а огледалата и прозорците дават усещане за още по-голям простор.

Залата с огледалата или наричана още Театралното фоайе – Операта – Париж, Франция

Залата с огледалата или наричана още Театралното фоайе

Поглед назад с пожелание да се върнем пак.

Операта – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Операта:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (2): Улиците на Париж и Латинският квартал

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, а днес сме по улиците на Латинския квартал.
Приятно четене:

Назад към Париж

част втора

Улиците на Париж и Латинският квартал

Улиците на Париж

са най-хубавото нещо, което може да ви се случи. Няма по голямо удоволствие от това – да разполагаш с времето си и просто да се разхождаш. Колкото и да ти се иска да видиш всичко, трябва да тръгнеш с мисълта, че това е невъзможно и да се наслаждаваш максимално. И така още първия ден попаднахме в

Латинския квартал

на левия бряг на Сена. Всъщност това не е квартал с точно обозначени граници, а по-скоро район на склона на възвишението Сен Женевиев, Montagne Sainte-Geneviève. И най-приятното е просто да се загубиш сред малките криви улици с кафенета, изложбени зали, галерии, модни ателиета, магазини – за часовници, за бастуни, за керамика…

Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

Ето тясната

rue Visconti,

намираща се между улиците „Сена“ и „Бонапарт“. Къщите са предимно от ХVІІ век, с красиви изваяни портали. Тук е починал Расин, тук е бил литературният салон на Адриан Лекуврьор, ателието на Делакроа, тук като печатар се е подвизавал Балзак, тук е живял Никола Фонтане.

Rue Visconti, Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

Rue Visconti

Но има и българска следа – през 1962 г., за да протестира против изграждането на берлинската стена, Кристо Явашев издига „Желязната завеса“, изработена от разноцветни железни варели, които преграждат улицата.

Christo Javacheff, rue Visconti – Wall of Oil Barrels – Париж, Франция

Christo Javacheff, rue Visconti

Ето тази снимка, направена от Жан-Доминик Lajoux на 27 юни 1962 г., открих в Интернет – гледната точка е почти същата.

Лацінскі квартал, 75005 Парыж, Франция

Всяка крачка е история.

Улица „Сена“, Rue de Seine,

е една от най-посещаваните улици в Париж, заради духа на отминалите векове, но и заради многобройните галерии и антикварни магазини. Наоколо са и модните къщи на Dior, Yves Saint Laurent и Hugo Boss. Тук са живели Шарл Бодлер, Жорж Санд, Фредерик Шопен, Адам Мицкевич, Марчело Мастрояни…

Улица „Сена“, Rue de Seine – Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

Улица „Сена“, Rue de Seine

А ето и

Rue Pre-aux-Clercs

Някога на това място е била едноименната поляна, по която са се разхождали ученици и граждани, а в потайна доба са се провеждали дуели. Увековечена е от Ростан в пиесата му „Сирано дьо Бержерак“. Едва по времето на Луи ХІІІ тук започват да се издигат сгради.

Rue Pre-aux-Clercs – Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

Rue Pre-aux-Clercs

Позаобиколихме още, пихме топъл шоколад, гледайки абатството Сен Жермен дьо Пре и продължихме. Слънцето слизаше над Сена и докато стигнем до

Рlace des Pyramides,

то вече позлатяваше

паметника на Жана д`Арк

Паметникът на Жана д`Арк – Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

Паметникът на Жана д`Арк

Площадът, кръстен на едноименната улица в чест на победата на Наполеон в Египет през 1798 г., се намира в горната част на градините Тюйлери на улица „Риволи“. През ХVІ и ХVІІ век тук е била ездитната школа на Антоан де Плувинел оръженосец на няколко френски крале. Паметникът на Жана д`Арк, изработен от позлатен бронз от Емануел Фремие, е издигнат през 1874 г.

Прибирайки се, минахме и през любимото кръстовище –

Avenue de l’Opéra, Rue de l’Échelle, Rue Sainte-Anne

В дъното се вижда Операта.

В дъното се вижда Операта – Улиците на Латинския квартал – Париж, Франция

В дъното се вижда Операта

И паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu

Лесно може да бъде пропуснат, тъй като е извън традиционните маршрути. Всъщност това е малък фонтан, над който се извисява бронзовата фигура на драматурга, а от двете му страни са статуите на „сериозната“ и на „леката“ комедия. Паметникът е построен през 1844 година от колектив, възглавяван от арх. Луи Висконти (същият онзи Висконти, на когото е кръстена улицата в Латинския квартал).

Паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu – Париж, Франция

Паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu

И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано – слънцето не е се е издигнало високо и ние крачим към

Ил дьо ла Сите и Ил Сен Луи

Ил дьо ла Сите и Ил Сен Луи – Париж, Франция

Минахме покрай

Консиержри, La Conciergerie,

бивша кралска резиденция, разположена на остров Сите. Изглежда като излязла от страниците на рицарски роман и това не е случайно – основите й са положени още в век от Кловис, който решил да издигне замъка си на острова. Постепенно сградата била достроявана, укрепявана и разширявана. След като кралете я напуснали, тук в различни периоди от време са се настанявали Парламента, Сметната палата, Кралският съвет. За бившия дворец се е грижел назначен от краля сonciergе – пазач, портиер, който живеел в двореца и имал многочислени привилегии и силна власт. Оттам идва и името – Консиержи. Замъкът е бил даже и затвор – сред най-известните затворници са кралица Мария Антоанета, революционерите Робеспиер и Дантон, поетът Андре Шение, писателят Емил Зола, шпионката Мата Хари. Някои от тях са успели да излязат, но други са прекарали там последните си часове преди да поемат към гилотината.

Още от Средновековието са се запазили трите кули – кулата Цезар, Сребърната кула, където се е пазело кралското съкровище, и

кулата Бонбек, Bonbec, наричана още Пеещата или Дърдорещата кула,

защото в нея през ХІІІ век са се намирали помещенията за изтезание, където всички всичко са си „изпявали“. Днес тук се помещават Дворецът на правосъдието, Съдебната палата, а в двора й е параклисът „Сен Шапел“. Тук е и

най-старият часовник на Париж,

който с векове е отброявал времето на парижани – още от 1371 г. Отстрани на циферблата са изправени две алегорични фигури – на закона и на справедливостта. Ето го днес след пълната му реставрация през 2011 г. – можете да го видите, трябва само да вдигнете глава и да погледнете към часовниковата кула от страната й към Boulevard du Palais.

Часовникова кула – Париж, Франция

Но ние завихме наляво по пешеходния площад Louis Lepine и стигаме до

Нулевия километър

На около 50 метра от входа на Нотр Дам се намира „розата на ветровете“ от бронз, обградена с каменна плоча с надпис Point Zero. Оттук се изчисляват разстоянията до другите градове във Франция. В миналото на това място са коленичели осъдените, за да приемат вината си и да молят за милост. През 1769 година на 22 април Луи ХV я обявява за нулева точка. Сегашната плоча е поставена през 1924 г.

Нулев километър – Париж, Франция

Нулев километър

Според легендата, ако стъпите на Point Zero, вашите стъпки ще ви доведат отново тук.

Но засега ние

продължаваме да изследваме Париж

Улиците на Париж – Париж, Франция

Минаваме по Pont au Double, който съединява остров Сите с левия бряг на Сена, през градинката „Рене Вивиани“, покрай църквата „Сен Жулиен ле Павре“, после по Rue Galande с нейните красиви малки магазини и стигаме до прочутата книжарница Shakespeare and Companу – „Шекспир и компания“, специализирана за книги на английски език, която вече е предимно туристическа атракция. Всъщност това е новата книжарница – старата, на Силвия Бийч, се е намирала на друго място и е била средище на писателите и художниците от „изгубеното поколение“ – за нея можете да прочетете в „Безкраен празник“ на Хемингуей.

Улиците на Париж – Париж, Франция

Шескпир и компания

Ето я и

rue de La Harpe

– тя носи същото име още от 1247 г., но днес от улицата е оцеляла една малка част. По нея са се разхождали д`Артанян и г-жа Бонасийо – поне в романа „Тримата мускетари“. По времето на Великата френска революция е била поле на бойни действия. Сега има туристи. И ние се разходихме, седнахме да хапнем и да погледаме света наоколо.

Rue de La Harpe – Париж, Франция

Rue de La Harpe

А после отново по улиците –

Латинският квартал гъмжи от книжарници,

сувенири, магазини, бистра, ресторанти…

Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти – Париж, Фрнация

Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти

Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти – Париж, Фрнация Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти – Париж, Фрнация

Не можеш да го разгледаш всичките – идвахме поне три пъти и пак остана още.

Люксембургската градина

е в центъра на Париж, в Латинския квартал. В парка е разположен Люксембургският дворец, построен от Мария Медичи. Нарича се така, защото преди на това място извън града се е намирало имението на Люксембургския херцог и въпреки желанието на кралицата да е „Дворец Медичи“, той си останал с името на първоначалния собственик.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина

По-късно дворецът станал резиденция на Наполеон Бонапарт, а днес в него заседава Сенатът на Франция.

В парка има от всичко – и тъмни алеи, и цветни лехи, и слънчеви полянки, и скулптурни композиции, и бюстове на царе и царедворци, и езерца, и ручейчета, та даже и имитация на пещера. Дърветата са най-различни – кестени, брястове, липи, има даже палми.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина

Кучета се допускат само в определени зони, и то на каишка. Карането на колело също е забранено. Въобще всичко е за разхождащите се, почиващите си или четящи хора. Човек може да седне край езерото, да погледа цветята, двореца, децата, които пускат управляеми платноходки, и да се наслади на прекрасното време в Париж.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Люксембургската градина:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Париж, панорама

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

гара Париж - Ест, Париж

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

гара Париж - Ест, Париж

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът на Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Palais-Royal, Столовете на поетите в парка на Пале Роял – Париж, Франция

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца – Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър, Париж – Франция

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли – Париж, Франция

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Лувър, Париж – Франция

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Париж от Айфеловата кула, Франция

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

Айфеловата кула – Париж, Франция

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Айфеловата кула – Париж, Франция

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Париж от Айфеловата кула, Франция

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро – Париж от Айфеловата кула, Франция

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена – Париж от Айфеловата кула, Франция

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com