Tag Archives: парк

Назад към Париж (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Париж, панорама

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

гара Париж - Ест, Париж

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

гара Париж - Ест, Париж

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът на Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Palais-Royal, Столовете на поетите в парка на Пале Роял – Париж, Франция

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца – Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър, Париж – Франция

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли – Париж, Франция

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Лувър, Париж – Франция

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Париж от Айфеловата кула, Франция

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

Айфеловата кула – Париж, Франция

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Айфеловата кула – Париж, Франция

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Париж от Айфеловата кула, Франция

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро – Париж от Айфеловата кула, Франция

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена – Париж от Айфеловата кула, Франция

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 От днес започваме ново приключение в Перу. Наш водач ще бъде Румяна. Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част първа

От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

Перу

27 май - 4 юни 2013

Перу – карта на маршрута

27 май, понеделник

Маями-Лима

Малко след полунощ е. Самолетът набира скорост по пистата в Маями. Няма шега, летим към Перу!

Пристигаме в Лима

на разсъмване. Давам си сметка, че за пръв път съм се озовала на юг от екватора… все още разни неща ми се случват за пръв път, значи ☺.

От летището се отправяме към хотела ни Antigua Miraflores. Първи впечатления от Лима – въпреки ранния час, трафикът по улиците е доста натоварен. Кварталите, през които минаваме, не са впечатляващи – изглеждат мърляви и доста бедни. Кварталът Мирафлорес, в който е хотелът ни, е един от луксозните и действително изглежда по-добре. Хотелчето ни е малко, но доста спретнато, гиздаво и добре подредено. Веднага хукваме да разузнаваме наоколо. След чаша кафе, впрочем – чудесно перуанско кафе!

Лима, Перу

хотел Antigua Miraflores

 

Кварталът Мирафлорес е до брега на океана и там е първата ни спирка. Висок скалист бряг, вълните се разбиват долу…

Първото нещо, което забелязваме, е възголемшка статуя на полегнали мъж и жена в страстна целувка, в типичен латиноамерикански стил. „El Beso“, Parque del Amor („Целувката“, Паркът на любовта). Отдолу надпис: Dios es amor. Всичко, от което се нуждаем, е любов ☺! Наоколо – мозаечни криволици в стил Гауди. Прехвърчат странни синеоки гълъби, със сини пера около очите.

El Beso, Parque del Amor – Лима, Перу

Целувката, Парк на любовта в Лима

 

След океанския бряг се отправяме към центъра на Мирафлорес, по-точно към Централния Парк, който се оказва пълен с… котки! Безброй котки в различни разцветки се разхождат по алеите, излежават се в тревата… изглеждат съвсем като нашенските маци (за разлика от хората наоколо, които са си предимно с вид на „инки“). Никой не знае как са се озовали тук котките, но се твърди, че обитават парка вече двайсетина години.

Запалваме по свещичка в красивата

катедрала Iglesia Medalla Milagrosa

до парка. Решаваме да пробваме и напитката, към която ни приканват безброй реклами – Inca Cola. С удоволствие установяваме, че е досущ като едновремешната нашенска лимонада! Връщаме се в хотела, откъдето следобед ще тръгнем на тур из Лима. Сутрешната мъгла се е вдигнала и времето е слънчево и чудесно. Рядко било такова, казват.

Катедрала Iglesia Medalla Milagrosa – Лима, Перу

Катедралата Iglesia Medalla Milagrosa

 

Екскурзоводът ни запълва пътя към центъра на Лима с разказ за града. Лима се разпростира на площ колкото Белгия и Холандия, взети заедно. С 9-те си милиона жители, Лима се оказва вторият най-голям град в света, разположен в пустиня, след Кайро в Египет. Не е рекорд за хвалене и гордост…

 

Още на идване сме забелязали, че

много от пътните полицаи са жени

Гидът ни обяснява, че наистина е така, болшинството от полицаите по улиците на Лима са жени. По-рано били мъже и ситуацията била съвсем като в България – оказва се, че сценарият с: „И ‘кво ше праим сега?…“, съпроводен с усилено чесане по главата, не е измислен у нас – корупция, подкупи и… кочина. Някой умник обаче се сетил, че жените много по-малко се поддават на корупция, по-неподкупни са и много по-стриктно спазват законите. Подменили повечето полицаи-мъже с жени… и се забелязало значително подобрение в движението по улиците! Ако щете вярвайте…

Градският транспорт

се осъществява от малко на брой редовни автобусни линии и безброй нелегални маршрутки, с неизвестен маршрут. За целта всяка маршрутка си има „викач“, който крещи накъде се движи колата и спира по желание. Няма метро. Като за 9-милионен град, градският транспорт е ужасен („адски транспорт“, както беше едновремешният каламбур на вестник „Стършел“). Трафикът също, впрочем.

В Лима живее най-голямата китайска популация в Латинска Америка.

Чайнатаун-ът в Лима

е вторият най-голям в Америка, само след този в Сан Франциско, в Щатите. Китайската емиграция в Перу е била особено интензивна през втората половина на 19-ти век, след отмяната на робството тук. Така, китайските имигранти заели в плантациите мястото на бившите черни роби. В Лима забелязваме присъствието им единствено по множеството китайски ресторанти – „Chifa’s“ се казват тук.

След автобусната обиколка из центъра, слизаме до

манастира Сан Франциско (Свети Франциск от Асизи)

Внушителна красива сграда, както отвън, така и отвътре. В подземието се намират обширни катакомби, съхраняващи костите на около 70 000 души. За поклонниците на свети Франциск от Асизи било чест и привилегия да бъдат погребани под манастира. Площадът около манастира се обитава от стотици гълъби.

 

Mанастир Сан Франциско (Свети Франциск от Асизи) – Лима, Перу

Convento de San Francisco

Продължаваме разходката до централния площад -

Plaza de Armas (Парадният площад)

така наричат централния площад във всеки град тук, май. Красив е! Тук са градската катедрала, дворецът на архиепископа с чудесни дървени балкони, правителственият дворец – все красиви сгради.

 

 

На връщане минаваме и край

манастира Санто Доминго,

където през 1551 е основан най-старият университет на Американския континент!

Вечерта сме в

ресторанта La Dama Juana

Ресторантът предлага традиционни перуански ястия в комбинация с шоу от традиционни танци. И танците, и яденетата си заслужават, особено танците!

ресторант La Dama Juana – Лима, Перу

ресторант La Dama Juana

28 май, вторник

Куско, Свещената Долина (Sacred Valley)

Ставането днес е възраншко – в 5 ч., че трябва да хващаме самолет за Куско. Щом става дума за пътуване, сме готови на всякакви подвизи (особено някои от нас ☺) ! Още повече, че закуската в хотела включва от чудесното перуанско кафе!

Полетът до Куско

е около час и половина. Летим над Андите и гледките са страхотни! Върхове, езера, долини, баири, облаци – от всичко по много!

Вече сме в Куско. Надморска височина 3400 м. Ослушвам се за някакъв дискомфорт от височината, но засега всичко е наред. Куско ще го разглеждаме по-късно, сега се отправяме към Свещената долина на инките (Sacred Valley). Пътьом успяваме да зърнем все пак Манко Капак – първия инка, на паметник край града.

 

След недълго лъкатушене по завоите на баира спираме в

градчето Чинчеро

Вече сме на 3800 метра височина. По пътя гидът ни Оскар ни учи на няколко фрази на местния език кечуа (quechua):

  • сулпайки(sulpaiki) – благодаря, също и аняй (añay);
  • уайки (huayki) – приятел;
  • имайная (imaynalla) – здравей;
  • япа (yapa) – още.

 

Това последното е доста полезно, когато трябва да си поискаме още от манджите, с които ни гощават ☺. А гощавката включва всякакви местни вкусотии от царевица (в изобилие, над 300 вида!), киноа, картофи (също безброй видове), чай от кока, някаква анасонова ракия в чашки като напръстници, чича морада (сладка напитка от черна царевица), както и местния деликатес – печено куи, в превод – морско свинче! Да, съвсем същото, морско свинче, дето ги тормозим в лабораториите – тук ги отглеждат като домашни животни и си ги хапват! Местни жени ни демонстрират предене, тъкане, боядисване на преждата с натурални бои. Всичко е безумно пъстро и весело! Сулпайки, уайки!

Перуанка – Чинчеро, Перу

Перуанка предлага печено морско свинче

 

Продължаваме. Следваща спирка –

Ойантайтамбо

Ollantaytambo, Перу

Тук е бил дворецът и церемониалният център на император Пачакути, от които днес са останали само руини. Наоколо са терасите, които са били използувани за отглеждане на земеделски култури. Високо на отсрещния баир се вижда внушително хранилище за зърно – високо е, за да е на проветриво. Скални фигури напомнят човешко лице, с брада. Някои вярват, че е образът на Виракоча – Върховния Бог на инките! С яко катерене по безброй стъпала достигаме върха на цитаделата, където е храмът на Слънцето. Гледката към Свещената долина долу е внушителна! Слънцето бавно се скрива зад баирите.

Ойантайтамбо – Свещената долина, Перу

Ойантайтамбо

Ollantaytambo

Потегляме обратно, към градчето Урубамба, където ще нощуваме. По пътя спираме в грънчарска работилница, където местният грънчар ни показва как майстори чудните си вази, чаши и гърнета.

Следващата спирка преди хотела е в местното ресторантче El Maizel. Пробваме отново местното Pisco Sour – коктейл от перуанската гроздова ракия писко с лимонов сок, не е зле. Музиканти изпълняват чудни перуански мелодии на сику – традиционен местен духов инструмент от бамбукови стъбла с различна дължина. Накрая се добираме до хотелчето Сан Агустин. Чисто и спретнато е. Лека нощ в Свещената долина!

 

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене:

Амстердам

Анти-конти „Дай ми да ти дам те обичам“ :)

или

Как да намерим Червените фенери

Morning сабахлем, малко поспах. В 20:30h вчера пак пристигнах на Острова… тегли ме това парче земя и това си е. В 00:03 бях на входната врата, заключена обаче, влязох в коридора и легнах малко на земята като кученце, да подремна и да дебна, може някой от живущите в квартирата да му се припишка и да стане, да му полопам и да отвори. Кулурен съм си, не искам посреднощ да събуждам народо-населението…

Предисторията на това среднощно прибиране:

Петък вечер се товарим/пред историята мой се окаже малко длъжка, понякога се разливам като катурната чаша бира от не много трезв въздържател… /. Аз и 1 познат на влака се товарим и destination-а е Лондон  (Викторя)-голяма ЖП-Гара, туб/метро station/ в сърцето на Лондон. Пристигаме, позавъртаме се малко и отиваме до Автогарата (Coach stationa)… мисля да спра с подробностите и да не издребнявам много, защото не искам читателя да започне още тук да се прозява… до детайли за това, какво съм ял и къде съм препикавал ъглите, маркирайки територия няма да стигам.

Автобусът пътува до Amstel Station – към края на градчето, наречено Амстердам, в една мила красива страна с ветрени мелници и много колела… ама многу колела. Тръгване в 21h, пристигане в Амтердам-около 8h сутринта. Около 2h. 30 мин се пътува до ДОвер, от където се товарим/доброволно, не добро зорно/ на ФЕРРЪбоат и след 1h. 15 мин journey се акостира на континента – Кале.

Феррито гордо пори вълните, вълнение почти не се усети, , навън тъмнина и мъгла, има няколко палуби и кафенета, барове. Пътниците дремят, някои пият, други изтрезняват… Слизаме на френска земя и „със 100 киломтра- а-а-а в ч-а-а-с, аз лее-е-е-тя-я… “ намаляваме разстоянието до “града на разврата“/Не студентски град, меката на чалгата/.

Около 6h навън се съмва и виждам магистралите… прекрасни съоръжения – 5 лентови, осветени, нема дупки… една дянта няма къде човек да изкриви… дамусе невиди и щастието!

В 8 наближаваме

Амстердам,

навлизаме града, заварваме го в спящо полежение. Петък вечер са вилняли, Събота до късно ще почиват. Разтоварваме се на автогара Амстел и се обръщаме за информация от гише Информация, което е като шведска маса, отрупано с листовки, карти но живият човек, който да „изцедим“ за информация липсва – може би е до 00  (двете нули – бел.Ст. )

Вземам самоинициативно 1 карта, отварям я, досто подробно  – посочено в раздели къде и какво може да се види в Амстедам. Бързо хвърлям поглед, виждам 2 – 3 плажа по каналите, виждам къде са моловете и парковете. Виждам един чистачо–метач, който мете с едно такова пособие, което мисля че даже и в Сомалия, ако видят ще се учудят и ще се маят това метла ли е или плетени дренови клонки.

Метачът, по-скоро запрашителят, беше доста усърден, боклуци по земята нямаше, прахът беше във въздухът… мистична гледка. Питам го… „Екскюзе муа… как да стигна ваша милост аджеба до down-товна – „центъро“?.

Погледна ми, очаквах да ми каже – „колко клечки виждаш, издърпай най-дългата“, но едва ли, надали. Посочи, показа, измимикува  (странна дума, нали), че центъра е къмту нанататъка – една немнoгo оживена  (поне засега) улица с трамвай, автобуси и мноооого колила!!! Казвам си „Може да хванем автобуса и за  (както разбрах има–няма) 15 мин, да пристигнем в центъра, или 2-ри вариант, плюем си на петите и вървим около 40 мин в права линия. Не мислим много, топлата вода е октрита отдавна – тръгваме пеша!

Първо впечатление – много спокоен град, подреден, набразден доста подробно от канали, колоездачни пътеки и трамвайни линии. До самата автогара има голям вело-парк, на който колелата не са особено подредени, позахвърлени ми се струват, закопчани с закпчавания, някои с доста дебели вериги, които и по корабите рядко се срещат!!!

Кръстовищата – прекрасни, светофари за колоездачите  (за кратко от тук нататък ще наричам „педалистите“) и светофари на гражданите пешеходци (малко на брой) и водачите на коли, автомобили, трамвай, камиони и въобще за сичко живо, дето се е качило на достоянията на прогресо и лети ниско.

В тази държава, струва ми се, даже съм 99, 9% убеден, че колоездачите са болшинство и с привилегии. Може би така трябва да бъде, може би не, къде съм аз, къде са те!!!. Ми те, милите, колкот и да въртят тези педалчета, немож ме стигнат :) Широки вело алеи, по които хвърчат, препускат лудо „педалистите“. Велопаркът е стар, може би малко след войната, коя по-точно, подробно лично аз не знам, но не са нови, абсолютно – не!

Вървим, вървим и ниий нататък… и през кръстовища, канали стигаме до централният район на града. Тук става малко по оживено, вече е към 9:30h.

Една мисъл неспокойно като птичка в клетка се блъска в главите ни… „трябва да питаме някой местен, къде е оня – така известен – квартал, в който сутрин се ляга, вечер се става, имало там едни такива красиви женици, стоящи зад стъклени витринки, усмихващи се похотливо, мигайки с клепачи закачливо… искайки за банкнотка от 50 Еуро да те пратят в РАЯ за може би около 20 – 25 мин (при повечето времетраенето е не по хронометър а по скоро по това кога ще… „свърши“ клиента!!! Виждам един ми се струва местен, изглежда даже свестен… питам го „IKSKUZmii, can Y pls give me directions how to get

RED LIGHTS District

Отвръща ми леко полуусмихнато – „вървите направо, 2-рата у лево и сте там“.

Казвам „чеерс“ и бодро тръгваме нантатък, но усещам „повикът на дивото“, нищо, че сме доста дълбоко в циливилизацията. Светло е, не може се маркира някой corner. В далечината виждам една кръгла метална, подобно на кутийка от безал – котколно тенениена къщичка, в която спокойно 1 гражданин се облекчава… и си казвам – т’ва е яка тоалетна от селски тип в урбанистични условия. Заставам на мястото, затварям мижещо с очи от удоволсвие, като куче, когото стопанина чеше зад ушото и ми олеква…

De Wallen, Амстердам, Нидерландия

Спускаме се по улицата, не знам защо леко съм забил поглед в земята, а и слухът ми е на нокти, понеже непрекъснато летят коли, по тесни – има-няма 2 метра – улички, колоездачи звънят, за пешеходците има отделени малки пространсва – около 0,5 метра и се върви като в планината по партизанско време… в колона… раз –два – три…

На земата се натъквам на шарена хартийка, мисля си това мой да е банкнота, приклякам… я! наистина банкнота, мой да съм почти на колежда, ама я още видим на колежда метру!:). Вземам я, поглеждам я – 5 Евро, сгъвам я аз, пъхам у джебо и пак надоле – стигаме 2-рата прека, завиваме и сме там… каналите, баровете, магазинчетата и интересните витринки с фенери над тях и червени завески.

Около 10 h е и дамите ги няма, сладко си спят дома. Щастливи сме, намерили сме мястото. Вземаме решение да се поразходим из града, да го пооппознам, той да опознае нас. Искаме в някой парк да отдъхнем на спокойствие, разгръщаме картата и се ориентираме доста добре, с малко помощ от местен индивид – не-колоездач, разбира се.

Времето е долу горе убаво – около 22 С, почти безветрие, не е много слънчево, не е и много облачно – с 1 дума идялну, почти пирфиектну. Паркът е на „има-няма 1h. път лутане“ от центъра. През 10 минутки питам някой, дали се движа накъмкъдето трябва.. .

Паркът всъщност не се оказва толкова близо, колкото съм си мислил. Имаме късмет, хората са доста любезни и ни дават указания. Спрях един човек, попитах го, как да стигна до парка, той ми каза – „Изчакай малко, аз не знам как да стигнеш, но познавам човек, който живее тук и той ще те упъти“. Стигнахме до търговската улица, в единият край на която започва

Паркът

В началото му има врати от ковано желязо, алеите са прекрасно оформени, по тях летят велосипеди, върволици посетители на групички са се отправили към вътрешността. Решаваме да седнем малко на зелената тревица да отпочинем и да хапнем. Облягаме се на „една кълка“ и се припичаме на слънце. До сега през деня сме минали сигурно 10-ина киломентра, усещам пулсираща болка в стъпалата си и поради тази причина свалям обувките и чорапите си. Постояваме около 20 мин. и със свежи сили се отправяме към езеро, което в далечината блести на слънцето и прилича на метален таз, изтърколил се от Москвич, минал с голяма скорост през дупка в тъмна нощ:).

Нещо ми е ядно, пие ми се биричка, вода…

 

Едно заведение грабва сетивата ни и, без да чакаме, заемаме една маса, виждаме сервитьорката, която припка наоколо, като млада кобилка. Стоим минути в размисли дали заведението е на самообслужване или при нас ще дойде някой от персонала, за да ни попита какво ще поръчаме. Най-накрая идва девойката, поръчваме и 2 бири, без музика да свири.

Гледката е красива – на 2 рия етаж сме, виждат се главната алея и езерото. Утолили жаждата си, поемаме към централната част, нещо ни тегли все натам:). Следваме познатите лабиринти от канали и вело алеи. Изпих набързо бирата и започнах да усещам ефекта ѝ – приятно замайване, миксирано с приятено меко туптене в областа на слепоочията и лека киселост в устата.

Искаме да се снимаме до

Централната ЖП гара –

на около 1 км от нея има голяма каменна постройка с форма на кораб, почти потънал – почти извисяваш се от водата. Междувременно времето се е намусило, тъмно – сиви облаци се спускат и започват да стържат покривите на сградите. В един момент започва да вали, минава ни мисълта, че трябва да идем някъде на закрито, чадър не ползвам/много мразя да имам нещо в ръцете си!!!/. Достигайки до

„РЕД LIGHT DISTRICT“ – „Червените фенери“

се шмугваме в 1 бар, сядаме и пак пийваме бира. Навън позахладня, но вътре е хубавиня – приятно топло, музиката свири приглушено, навън се чува трополенето на капките и стъпките на минувачите –

Съботно – вечерна идилия… затишие преди буря!

Изпиваме бирата/6 евро 500 мл наливен Хейнекен/и вече часът е около 20:00, поемаме по уличките към витринките с дамите. Чаровна гледка, червена светлина, водни пръски стичащи се под стъклата, зад които дамите, доста оскъдно облечени – със сутиен и гащички, шик модерни прашки –се поклащат и примамливо примляскват с устенца, подканящи минувачите да влезнат при тях.

Обиколката ни продължава може би около 30 минутки. Погледът ми е посетил може би над 30 дами, но дъхът ми спря, когато застанах пред една витринка, зад която… прелестно – чаровна дама, с разпилени кестеняви леко накъдрени коси и влажни очи извиваше снага. За секунди вплетохме погледи, преминаха хиляди волтове електричество през мен – бях изпаднал в захлас, загубих представа, къде се намирах. Влиянието на алкохола беше достигнало пик а си. Отправих се към вратичката на стаята, отворих я, създанието беше само на 1 дух разстояние – като хипнотизиран я гледах и забравих българския/за английския да не говорим/.  Нямаше нужда да питам – тя сама ми изтананика тарифата:) – 50 Евро 30 минути, 100 евро 1h. Влязох, подадох и банкнотата, посочи ми леглото… /тук ще спра в подробностите, за да не загубим детската аудитория/!!! След сладострасно – красиви моменти в компанията и, излязох прероден… речниковият ми запас няма такова богатство, с което да пресъздам всичко това, което се случи вътре – с тялото и душата ми. Навън още валеше…

Решихме да се поразходим приятеля,с който бях, още не беше решил, коя витринка да посети, изборът е мнооого труден… всички са избирани с кастинг!

Минава 2h сутринта, по улиците е още доста оживено. Решихме да идем на Китайски масаж – 40 Евро/1 час… влязохме, посочиха ни една вита стълба, качихме се на рия етаж и масажът започна. Настанихме се удобно по стомах на леглата и по гърба ми замаршируваха пръстите на сръчна дама, която се постара доста за раздвижването на кръвта из тялото ми:).

Излязохме към 3 часа от Масажният център и забродихме по улиците. Насочихме се към автогарата, намираща се в края на градът. След 1h път пеша бяхме там, беше заключена. Отваряше в 5h и решихме да се пошматкаме из района – нищо интересно общо взето.

Бяхме доста уморени, полагах огромни усилия да накарам клепачите си да стоят където им е мястото. Седнахме на една пейка в автогарата и задрямахме.

Към 8 h се пооживи. След малко стана време да идем да се чекираме за автобуса. Наредихме се на опашка, качихме се и отново се отпуснахме в дрямка. След 3h път бяхме в Брюксел – там спряхме за 45-минутен отдих.

По късно следобеда пристигнахме в Кале и автобуса гарира в трюма на ферибота. Времето беше почти прекрасно с изключение на лекият дъждей и мъгла, но колкото повече се приближавахме до Островът, времето/доста странно/ се подобряваше!!!

Бяхме на палубата, пихме по 1 бира и отново в автобуса и ето ни, вече сме на английска земя.

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

 

През Иран с Опел (5): Техеран

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин 

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

  Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица. [caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"]Кулата Азади (Свобода) – Техеран, Иран Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година
по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption]     Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти. Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата. Continue reading

Русе – място за размишление

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.

Приятно четене:

Русе

Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)  

Русе

 

Потеглихме към Русе с автобус,

което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.

Залез на Дунав, Русе

 

Автогарата е залепена до жп гарата, Continue reading