Tag Archives: 2020

Защита на личния живот: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В свое прессъобщение  БХК информира:

Българският хелзинкски комитет (БХК) подаде до инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) сигнал относно разпространяването на добитите чрез специални разузнавателни средства записи от телефонни разговори на обвиняемия по досъдебно производство бизнесмен Васил Божков. Основанието на организацията за сигнала е, че това съставлява порочно упражняване на властнически функции, което накърнява престижа на съдебната власт и така осъществява нарушение на Закона за съдебната власт.

В сигнала си организацията посочва, че прокуратурата употребява събраните данни с цел да повлияе на общественото мнение, а не за да разкрие обективната истина, както повелява законът. Тези действия идват в контекста на масови протести в страната, които искат и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Припомняме, че именно говорителката на главния прокурор Сийка Милева е и прокурорът, огласил записите на нарочна пресконференция на 14 юли 2020 г.

Съгласно сигнала на БХК, действията на прокуратурата накърняват и презумпцията за невинност на обвиняемия, доколкото разкриват пред обществото само такива факти, които обслужват обвинителната теза и без по вината на обвиняемия да има произнасяне на съда.

Със сигнала се иска от инспектората да провери наблюдаващия прокурор дал разрешение за огласяване на данните, както и главния прокурор Иван Гешев, тъй като главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и е пряко ангажиран със случая, тъй като материалите са разгласени от личната му говорителка.

БХК припомня, че прокуратурата е само една страна в наказателното производство, докато само съдът решава дали едно лице е действително виновно в престъплението, за което обвинено. Затова според организацията прокуратурата действа превратно в случая – тя цели да убеди обществото в нещо, което не е доказано в неговата цялост. ♦

Достъп до информация: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В свое прессъобщение Българският Хелзинкски комитет информира:

31.07.2020 |

С окончателно и неподлежащо на обжалване решение Административен съд София – град (АССГ) отмени мълчалив отказ на главния прокурор на Република България да предостави на БХК списък с наименованията на издадените от него указания и инструкции до подчинените му прокурори в цялата страна.

Това са общи за всички прокурори актове по методическото ръководство на прокурорите, уреждащи редица въпроси свързани с работата им по различни производства. Някои от тях са публикувани публично в сайта на прокуратурата, но други – не. За съществуването им гражданите могат да научат от споменаването им в различни доклади, а понякога и прокурорски постановления, но не и какво е точното им съдържание. Така част от нормите, които уреждат работата на прокурорите, остават скрити, а законосъобразността на прилагането им – неясна.

Сред тези актове са такива, уреждащи деловодната дейност, случайното разпределение на преписки и дела, надзора над изпълнението на наказанията, участието на прокурорите в административни дела и други.

С решението си АССГ осъди прокуратурата също така да плати разноските по делото в размер на 510 лв.

В изпълнение на съдебното решение заместник главния прокурор Красимира Филипова изпрати до БХК линк към сайта на прокуратурата, твърдейки, че на него са публикувани всички подобни актове на главния прокурор. В действителност обаче редица са откриваемите от различни източници актове, които не са публикувани на изпратената хипервръзка.

„Какъв е действителният брой на непубликуваните на интернет страницата на прокуратурата актуални актове на главния прокурор, издадени въз основа на неговите правомощия по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, доразвити в чл. 136, ал. 5 Закона за съдебната власт, не може да се каже“, заяви адв. Диана Драгиева от Програмата за правна помощ на БХК.

„Факт е обаче, че тези актове с неизвестно за обществото съдържание, са задължителни за всеки прокурор – включително за този редови прокурор, за когото Конституционния съд не вижда конституционна пречка да започне разследване срещу главния прокурор. Стои въпросът кой и как следи за пълното съответствие на актовете на главния прокурор с Конституцията и законите на страната, след като той тенденциозно крие дори изчерпателния списък на техните наименования“, заяви още тя.

Предвид неизпълненото задължение на прокуратурата, БХК ще продължи да настоява да получи информацията по законен ред. ♦

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Административен съд София  – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.
 Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.
От фактическа страна –  помним ситуацията:  преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.
Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето  с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се”   – Бетина Жотева и Галина Георгиева.  Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.
Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.
Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.
Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.
Според съда с  решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

 

Kой в БНТ хули, злепоставя, дискредитира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 24 юни в Съвета за електронни медии се е провела среща на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с членовете на регулатора с единствена тема предаването Вяра и обществоСрещата  е предавана пряко по БНТ 2  и може да се гледа.

Предисторията е свързана с усложнени отношения между ръководството и Горан Благоев, чието име от години се свързва с предаването  – като автор на концепцията му и водещ. Напоследък в страницата на предаването във ФБ Благоев е изнесъл информация за тези отношения, по-късно  публикацията е свалена, а страницата вече се управлява от Дирекция “Мултимедия” на БНТ.

От Горан Благоев са искани обяснения по два въпроса: 1) за липса на плурализъм в предаването, 2)  за неспазване на работното време, “тъй като съм бил извън сградата на медията, когато ме е търсил Кошлуков”.

Пред СЕМ критиката  на генералния директор към предаването е в две посоки:

1) сключил договор с жена си;  сключил договор с гости на предаването като консултанти, а не е обявил в ефир, че им плаща;

2) хули, злепоставя, дискредитира Българската православна църква, БПЦ  – и по тази причина БПЦ не участва в предаването. Тъй като фундаменталните национални интереси в тълкуването на Кошлуков включват традиционното вероизповедание – източноправославната религия (това е важно за разказа),  БНТ не може да изпълнява мисията си поради този отказ на БПЦ.

Пред скоби, беше изтъкнат аргумент за зрителски писма и засегната чувствителност на вярващи. Тук СЕМ посочи, че странно защо писмата започват да пристигат едва десетина дни след предаването. И също така, че позицията на СЕМ се формира по убеждение, а не под влияние на писма. Същото казва и Съдът за правата на човека – “субективните усещания не са достатъчно основание да се обоснове нарушение на Конвенцията” (Lautsi and Others v. Italy, 66)

Относно 1),  вътрешноорганизационните въпроси – счетоводна дисциплина, работно време и пр. –  информацията е в БНТ и преценката е по съответните правила. Когато има данни от проверката,   ще разберем.

Относно 2), свободата на изразяване:

Според СЕМ нарушение на закона няма.

Генералният директор Кошлуков изложи многократно, с едни и същи думи дори, едно основно обвинение:  предаването “хули, злепоставя, дискредитира”. Според него има “серия от нарушения на вътрешните правилници, мисията, етичните стандарти и професионалната журналистика”И някои конкретни твърдения:

БПЦ няма да участва в едно предаване, което хули, злепоставя, дискредитира. Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов, вие ще стъпите ли там? Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти.

Предаването коментира закони, корупция, разглежда решения на държавата, обвинява БПЦ и Борисов в престъпен заговор, изпълнителната власт е злепоставена като власт, която си купува църквата. Това е образователно и религиозно предаване, а не е публицистично, за да обсъжда постановления на МС.

От друга страна:

Чл.6 ЗРТ  повелява да гледаме националните  интереси, не да гледаме часовници на владици. Не пише да се гледат часовници, пише да се защитават националните интереси.

Човек, който е основал църква, регистрирана преди 15 години, да коментира църква, основана преди 2000 години от самия господ, е нелепо.

Ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен. Ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.

Ние имаме нужда от повече религиозна просвета. И аз ще направя всичко за това.

Изложението на генералния директор  пред СЕМ повдига въпроси: какво той смята, че пише в Конституцията и Закона за радиото и телевизията, и  какво той смята, че е мисия на обществената телевизия.

Макар че г-н Кошлуков изрази специфични идеи кой, какво и как има право да коментира (църквата – само с расо и калимявка), обществената телевизия несъмнено  може все още да бъде коментирана свободно.

1

СЕМ не реагира  на пледоарията за  нуждата от повече религиозна просвета по обществената телевизия и че директорът щял да направи всичко възможно по въпроса.  Къде точно в ЗРТ има възложено задължение на БНТ да осъществява религиозна просвета?  И къде точно пише, че фундаменталните национални интереси включват религиозна просвета – каквато интерпретация се чу?

Договорите на ЕС, към които България се присъедини, не включват твърдяната от генералния директор  идея  за   християнството като фундаментален  национален  интерес  или част от европейските ценности. Наистина, в  Полша нарекоха отказа да се спомене Бог в текста на договорите  най-голямата историческа несправедливост. Но мнозинството държави заявиха, че  общите ни  ценности са човешките права, свободата и толерантността.  И да, много хора у нас ползват т.нар.  отрицателна свобода – свобода от религия – и ЕСПЧ признава тази свобода.

Много важно е това да не остане незабелязано сега, когато се говори за необходимост да се формулира обществената мисия  на БНР и БНТ.

2

Относно ЕСПЧ – генералният директор  се позова на мнозинствено  право, което било одобрено от ЕСПЧ  и обосновавало предимство на  БПЦ.

Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

72.  разпятието на стената е по същество пасивен символ и този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.

3

За критиката.

Да гледаме националния интерес, а не да гледаме часовници на владици.” Оправдано е да се гледат часовниците на владиците.  В гражданското общество е така. Предполагам, че става дума за Ролекса и автомобилите на дядо Николай (според публикации  – “няколко скъпи автомобила, за които твърди, че са му подарък от бизнесмени”). И понеже често по време на изказването си Кошлуков питаше чули ли сме  да хулят Кентърберийския епископ и др. под. – да, чули сме да се критикуват представители на църквата –  и папата го прави, и медиите, и гражданите  – това не се нарича хулене обаче – а  публикации и дебати за евентуални нарушения и престъпления,  от как се разходват приходите от свещи до педофилия.

За богохулство   трябва да се говори особено внимателно. Какво е хулене, какво  е директно богохулство, какво са компромати за светци   – и дали има такива – е въпрос на установяване, за което към момента няма данни.   С  цялото ми уважение към факта, че генералният директор е бил в затвора по политически причини –  защото той реши включи този факт и антикомунизма си в пледоарията си срещу богохулството  –  има практика на Съда за правата на човека, нека само да спомена решението Пуси Райът.

Генералният директор се е подразнил и от “семпли и неспазващи норми властимащи“. Тук има семпли и неспазващи норми властимащи, казвам и аз. Лично мнение.   Има ли пречка това да се каже по обществената телевизия?

Също така е доста особено да се твърди, че “ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен и ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.” В  демократичния свят не се налага хората да слагат расо,  за да критикуват.

4

“Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов,  вие ще стъпите ли там. Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти. ”

Има напоследък такава тема:  властта отказва да участва в определени медии и определени предавания. Разбирам от журналисти, че падат теми – по-специално в обществените  медии – защото за публицистиката има изискване за плурализъм на гледните точки във всяко предаване, а официалните  представители  отказват да участват. Министър-председателят/председател на ГЕРБ Борисов   казва, че не ходи в БНР. Следва ли от това, че в БНР няма да се засягат теми, свързани с правителството, премиера, партия ГЕРБ?

Горан Благоев е обвинен, че БПЦ не участва в предаването. Кошлуков зае позиция: “Конфликтът не мога да го стоваря на главата на църквата”. Дали БПЦ не  представена в предаването предстои да се установява – нека напомня, че СЕМ не е установил нарушение.

Какво обаче става с редакционната независимост на БНТ, ако чрез бойкот може да се предизвика падане на тема в предаване, или смяна на водещ, или поне наказанието му? В медиите се споменава и за разговори на Кошлуков   със Синода по кадрови въпроси. Това как се съотнася с независимостта?

5

Вяра и общество  не е публицистика, казва генералният директор, за да се занимава с постановления на МС за финансиране на БПЦ, да се интересува  как се отчитат средствата на БПЦ, да оспорва избори на митрополит.  То е религиозно образователно предаване, казва той.

Тогава изискването за плурализъм във всяко едно предаване не се отнася за Вяра и общество. Няма как едновременно да се твърди и че трябва да спазва изискванията за публицистични и новинарски предавания, и че не е публицистика.

Макар че според мен БНТ е в правото си да обсъжда и финансирането на БПЦ, и изборите за митрополит.

СЕМ зададе важни въпроси, но и остави съществени тези на Кошлуков без реакция. Не отварям темата налага ли се религията и заедно с това шаманизмът / или интересът към окултното едновременно да се качват нагоре в приоритетите на БНТ точно сега, когато има световен консенсус, че в науката е спасението.

И накрая, не знам доколко  е уместно в официални  срещи  да се взема  инцидентно отношение към “вероучението като важно и полезно”, защото въпросът за вероучението не влиза в правомощията на СЕМ и членовете на СЕМ не могат да изкажат друго, освен частно мнение, а вероучението е въпрос, който разделя нацията. Генералният директор спомена в изложението си  дело  на Норвегия пред ЕСПЧ, без да уточни кое дело има предвид.  Ако това е    Folgerø and Others v.   Norwаy по жалба на родители – нехристияни, в решението ясно се обяснява, че вероучението може да създаде проблеми, например

информацията за личното религиозно и философско убеждение се отнася до някои от най-интимните аспекти на личния живот. Налагането на задължение на родителите да разкриват подробна информация на училищните власти относно техните религиозни и философски убеждения може да представлява нарушение на член 8 от Конвенцията и вероятно също на член 9 (пак там). […] условието да се дават разумни основания [за освобождаване на децата от обучение] представлява риск родителите да се почувстват принудени да разкрият на училищните власти интимни аспекти на собствените си религиозни и философски убеждения.

АЕЖ към БНТ: Какво се случва с предаването “Вяра и общество”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България  публикува на сайта си призив към генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков

да обясни какво се случва с предаването “Вяра и общество” и да направи публична комуникацията между  Светия Синод на Българската православна църква и БНТ относно предаването.

Дълбоко смущаващо е заявеното от Митрополит Гавриил: “За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.

Г-н Кошлуков следва да разкрие дали действително той е потърсил Светия Синод, за да дискутира предаване на ръководената от него телевизия.

Това би могло да се изтълкува като директно вмешателство на външна институция в работата на обществена медия, с цел да  се наложи цензура върху журналист. Или дори по-лошо – търсене на съдействие от външна институция от страна на ръководството на медията за разправа с журналист. Логичното поведение би било ръководството на телевизията да стои зад журналистите, а не да търси помощ отвън, за да оказва натиск върху тях.

Буди притеснения и фактът, че в предаване на Емил Кошлуков преди време лидерът на Атака Волен Сидеров изрази публично недоволството си от предаването на журналиста Горан Благоев. АЕЖ припомня, че от времето на първото кандидатстване на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ остава и въпросът за обвързаността на генералния директор на БНТ с партия Атака, заради телевизионния стаж, за който се посочва, че е имал в редакционния мениджмънт в телевизия “Алфа”.

Фактите

Заплахи и тормоз срещу журналиста Николай Стайков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободна Европа:

Журналистът и съосновател на неправителствената организация “Антикорупционен фонд” Николай Стайков е заплашван по телефона, а в нощта срещу петък вандали са нападнали жилището му. Това съобщиха от “Антикорупционния фонд”. “Имаме основателни причини да смятаме, че тези действия са извършени във връзка с текущо разследване на фонда. Органите на МВР са сезирани и ще следим за реакцията им по случая”, се казва в обръщението на неправителствената организация.

Потърсен от Свободна Европа, Стайков заяви, че от вчера досега на личния си телефон е получил десетки обаждания с въпроса “Погребална агенция Стайкови ли е?”. “Над 10 телефона ми звънят”, разказа той. И допълни, че тормозът е започнал, след като е потърсил “конкретни лица” по разследване, върху което работи.

Запис от обаждане, публикуван от Николай Стайков във Фейсбук

Случаят напомня тормоз над разследващи журналисти в други страни, особено в страни с авторитарни режими, понякога дори с участие на държавата.  Какъв точно е случаят тук  – предстои да се изясни. В правова държава би следвало да има бърза и адекватна реакция  на правозащитните органи.

За сравнение – преди година стана известно   решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът  установи  нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване на журналистката, върху която е оказван продължителен тормоз. EСПЧ анализира дали институциите са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, дали своевременно са извършили ефективно разследване и идентифициране на участниците в тормоза.

Digital News Report 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Университета в Оксфорд публикува поредния си годишен доклад 2020 за състоянието на цифровата журналистика (Digital News Report 2020).

КЗК се самосезира за нарушение на БТВ по сигнал на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

Контекстът, в който става това

Кой ще определя кои новини са фалшиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю за Дойче веле

Говоря за новия законопроект на ВМРО за фалшивите новини,  този път опакован като закон за защита на личните данни – но не съвсем

Кой ще определя кои новини са фалшиви

Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.

Законопроекти на ВМРО: един отхвърлен, друг постъпва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини.  Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван.  Това е  проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).

На сайта на НС може да се прочете

В същия ден според сайта на НС е постъпил друг законопроект от същия екип  – Сиди и др., този път ЗИД на Закона за защита на личните данни.

За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе  изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?

В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че

 Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.

Поради това  според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).