Tag Archives: 2020

ЗИД ЗРТ за промяната на принципа на финансиране на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно,  към министъра на културата бяха създадени две работни групи, които да предложат промени на Закона за радиото и телевизията.

  • Първата работна група имаше за цел да изготви проект за националната мярка, която да въведе третата ревизия на медийната директива (Директива 2018/1808)  в Закона за радиото и телевизията. Проектът премина обществено обсъждане и следва пътя, предвиден в Закона за нормативните актове – планиран е за одобряване от МС на 21 октомври, т. 18 от дневния ред (update: одобрен) – следва внасяне в Народното събрание.
  • Втората работна група имаше за цел да приведе Закона за радиото и телевизията в съответствие със Съобщението на ЕК от 2009 г. за държавната помощ в обществените медии  (по-специално  с изискванията на т.6)  и със Закона за публичните финанси.

Новината е, че резултатът от работата на втората  група е изнесен за обществено обсъждане.

Дата на откриване: 19.10.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 18.11.2020 г.

Археологията на измененията на Закона за радиото и телевизията относно обществените медии съдържа   кръгли маси, конференции, парламентарни срещи със заинтересуваните страни, експертни  групи  –   и планини от идеи, някои откровено лобистки.

Това е първи  законопроект – не говорене за  и не концепция – със задача  да се въведе Съобщението от 2009 г.  и да се  обвърже  обществената мисия на БНТ и БНР с определянето на размера на публичния ресурс.

В  чл. 6  се разработва идеята за обществената мисия и инструментите за реализацията й. Следвайки изискванията на Съобщението на ЕК,  проектът съдържа мерки за предварителен и последващ контрол както по същество (дали предлаганата услуга допринася за реализирането на мисията), така и за цената (размер на трансфера от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и  БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия).

Дали задачата за смяна на принципа на финансиране ще бъде решена успешно  и каква ще е съдбата на проекта  – предстои да видим.

КЗК: Българска квота в програмите би ограничила конкуренцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство  за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):   

Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. 
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.

 Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.

В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че

пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.

Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.

Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.

Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.

Заключение

  1. Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
  2. Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.

Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Важна тема: какво става с повдигнатите обвинения за всяване на тревога. Ето разпоредбата на чл.326 НК – така както е с увеличената санкция по ал. 2 от тази пролет:

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Винаги ли ще се прибягва до чл.326 НК при критични изказвания? При това текстът по начало е предвиден в НК за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката беше отбелязана в този блог през 2015 г. и стана по-интензивна напоследък – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Борис Митов от Свободна Европа съобщава, че половин година по-късно Георгиев е оправдан на първа инстанция, мотивите:

твърденията на обвиняемия Георгиев, ако изобщо се приеме, че такива са налице, не са без основание, тоест, не са неверни, каквото е изискването на описаното престъпление. Тези твърдения не са и заблуждаващи, поради простата причина, че същите представляват буквално пресъздаване на чутото по телевизията и са базирани на лично получена информация от посочените по-горе свидетели.

Свободна Европа съобщава и за сходната съдба на обвинението срещу проф. Асена Стоименова. На 14 септември 2020 СРС прекратява делото за всяване на паника срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова поради неясното обвинение, както и защото “не се разбира кой от изразите на Стоименова, описани в обвинението като „заблуждаващи“, от кое нейно интервю е цитиран”.

Концентрацията Нова/ медиите, свързвани с Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 септември 2020 стана известно решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. във връзка с постъпило уведомление за намерението на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, дъщерни дружества на „Витоша ФМ“ ЕООД.

Към Комисията е отправено искане (i) да постанови, че настоящата сделка не представлява концентрация или (ii) да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК или (iii) да разреши концентрацията, тъй като тя не води до предпоставките, посочени в чл. 26, ал.1 от ЗЗК.

КЗК кани заинтересованите лица да представят в седемдневен срок становища относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията. В този срок постъпи становище от „Асоциация на европейските журналисти – България“ (АЕЖБ) и от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД.

КЗК иска и информация относно ефекта на сделката върху конкурентната среда на засегнатите съответни пазари от Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), рекламни агенции и конкуренти на страните. Получените становища са обобщени в раздел V на решението и обсъдени в правните изводи на Комисията.

Участниците в сделката:

интересно е да се прочете официално предоставената информация. Канал 3 се смята за контролиран от Пеевски и придобиваните радиостанции – също. Те сега са собственост на Бест съксес, който пък е собственост на кипърска офшорка. За последен път Бест съксес беше в медиите, когато купи печатницата –

„Про Нюз България“, което е едноличен собственик на „168 часа“ ЕООД и чрез него допреди дни притежаваше сградите и земята под печатницата, също се е разделило с този си актив. Според имотния регистър тези имоти също вече са притежание на “А. Е. Бест съксес сървисис България”. Според вписания договор кипърците са купили от Гочева за 2.5 млн. лв. буферна сграда от 978 кв. м на “Цариградско шосе” № 47, плюс сграда – рото-цех от 1115 кв. м и терена под нея (2550 кв. м) на съседната ул. „Николай Ракитин“.

best

За повече факти около собствеността може да се види Банкер или друго сериозно издание.

Становища:

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изразява становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Той затова е там – да не изразява становище. Който изразява становище – не е там.

БНТ няма становище.

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

Решението:

Нотифицираната операция, по силата на която „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, води до осъществяване на концентрация.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, Комисията разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които оперират участниците в концентрацията.

По смисъла на чл. 20, ал.1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията. Съгласно Методиката притеснителен общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%,

Това е цялата работа. Медиите не са като друга индустрия. Притеснителен общ пазарен дял може да бъде много, много нисък – и затова в Обединеното кралство и другаде медийните концентрации не се оценяват по общата методика.

Освен това

КЗК в своята практика нееднократно е посочвала, че пазарният дял е първоначална индикация за структурата на пазара и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение.

Но да – никой не е очаквал друго:

Комисията не приема за основателни изразените от „БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Аргент – 2002“ ООД и Асоциацията на европейските журналисти – България опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните пазари, разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (ЕИК 205738443) на пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД (ЕИК 130275893), „Радио Веселина“ ЕАД (ЕИК 115164960), „Витоша ФМ“ ЕООД (ЕИК 131365158) и „Радио Експрес“ АД (ЕИК 831053592) и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД (ЕИК 831654881) и „Агенция Атлантик“ ЕООД (ЕИК 831905305).

Капитал: КЗК не видя проблем

АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява полицията да бъде внимателна към журналистите, които си вършат работата по време на протестите. Заради спецификата на професията си често репортерите са на първа линия и при размирици се озовават между полицията и протестиращи. 

Важно е всеки журналист да носи на видно място обозначение, че е представител на пресата. Това обозначение най-често е надпис на английски език PRESS. АЕЖ – България раздаде в четвъртък сутрин стикери с такъв надпис на журналистите, отразяващи протестите. Стикери могат да бъдат получени и в офиса на АЕЖ на ул. “Сердика” 20 в София.


Припомняме, че по време на протеста на 2 септември наши колеги бяха обгазени (Канна Рачева, Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска, Борислав Мавров, Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ), други бяха удряни от полицаите, а техника им счупена (Николай Дойчинов), а Димитър Кенаров е бил задържан и ритан в главата. Тези инциденти предизвикаха призиви от международната общност за незабавно и ефективно разследване.


В същото време АЕЖ не може да подмине изказването на най-високопоставения служител на МВР по повод насилието над журналисти. В петък, по време на среща при президента Румен Радев, главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Йорданов направи следните коментари:
“…това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, не означава, че трябва да биеш полицаи, не означава, че трябва да извършваш някакви нарушения или престъпления. “

“Нито един журналист не съм видял с ей такива камери, така, нали, това са, ето ги журналистите, камерите, които да снима там, да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. 

Ама ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами да, ще бъде задържан. Какво означава бит? Те казват “Биха ме”. Аз казвам “Полицаите използваха физическа сила, която ни е позволена от закона”. Те казват “Използваха палка”. Аз казвам “Палката е помощно средство на полицая”.


На първо място изразяваме категорично съгласие, че прескартата на един журналист не дава имунитет. Нейната единствена функция е да улесни репортерите в тяхната работа – да се легитимират и да обяснят пред представителите на властта защо са там. Всеки журналист носи отговорност за своите действия и статутът му по никакъв начин не му дава защита, по-голяма от тази на всеки друг гражданин. 

В същото време не можем да подминем с лекота факта, че изказването на главния секретар на МВР внушава, че срещу нашите колеги са използвани помощни средства, физическа сила и т.н., защото са извършвали закононарушения по време на протеста.
Думите на главния секретар на МВР съдържат внушението, че задържаният наш колега Димитър Кенаров е хвърлял бомба и затова е арестуван.

Ето защо призоваваме МВР незабавно да предостави доказателства за твърденията на най-високопоставения служител в системата на полицията. Настояваме също така да бъдат публикувани всички документи, свързани с ареста на Димитър Кенаров, отвеждането му в 5 РПУ, докладите от използваните срещу него помощни средства. 

На следващо място изказването на гл. комисар Иванов показва силно непознаване на журналистическата работа. Последното нямаше да е проблем, ако това незнание не водеше със себе си и до неправомерни действия от страна на полицията.
Операторите “с ей такива камери” (вероятно телевизионни) са само част от многото журналисти, които работят на терен. На площада има фоторепортери, журналисти от печатни издания, представители на интернет медии (които излъчват на живо с не точно “ей такива камери”, а често и с мобилен телефон).
Няма как да очакваме, че редовите полицаи знаят това, щом най-висшата професионална фигура в МВР не го знае.


В изказването си гл. комисар Иванов коментира журналистите и казва: “Аз уважавам тяхната професия, с повечето се познаваме и говорим на всяко едно мероприятие.” 

От думите му може да се предположи, че представата му за журналист са само ресорните репортери, отразяващи работата на МВР, които той познава.  

Властта дължи равно третиране на всеки журналист – независимо дали е съгласен, или не с работата му, независимо дали го познава, или не.
На последно място, изказването на главния секретар предопределя или може силно да повлияе на евентуални вътрешни проверки на случаите за твърдени неправомерни действия от страна на полицията. 

АЕЖ настоява за открито и бързо разследване. Надяваме се подобни инциденти да бъдат избегнати в бъдеще. 

Предстояща концентрация: Домусчиев купува може би

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно официално съобщение за предстояща концентрация между “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД и „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД:

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление, по което е образувана преписка КЗК/576/2020 г., с което Комисията се уведомява за намерението на “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК върху „Елит Медиа България“ ЕООД, ЕИК 130275893, „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960, „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158 и „Радио Експрес“ АД.
Търговските дейности на въпросните предприятия са:

“НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД е търговско дружество, доставчик на аудиовизуални медийни услуги, търговски телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията. Реално осъществяваната дейност включва създаване на телевизионно съдържание и разпространяване чрез кабел, сателит и IPTV платформа на седем телевизионни канала с покритие за цялата територия на България: „Нова телевизия“ – политематичен; „Кино Нова“ – филми; „Нова Спорт“ – спорт; „Диема“ – филми и спорт; „Диема Фемили“ –филми; „Диема Спорт“ – спорт, и „Диема Спорт 2“ – спорт. Програмата „Нова телевизия“ се разпространява и ефирно, чрез мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват въз основа на договор с дружеството „НУРТС Диджитъл“ ЕАД.
Дъщерното дружество на „НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП“ АД – „Нет Инфо“ АД и дружествата, принадлежащи към неговата група, предоставят следните ключови продукти и услуги:
• Уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения;
• Новини и информация – „Нет Инфо” АД предоставя цифрови новини и информация чрез новинарските сайтове http://www.vesti.bg и dariknews.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg и сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg. Тези новини и информация се подготвят както вътрешно от редактори
и журналисти, така и от външни доставчици на информация и лицензианти;
• Видео споделяне – чрез дъщерното си дружество „Ви Бокс” ЕАД, „Нет Инфо” АД дава възможност на крайните потребители да качват и споделят видео файлове на уеб-сайта http://www.vbox7.com;
• „Грабо Медия“ АД предоставя под наем пространство на собствения си интернет сайт http://www.grabo.bg на търговци за продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите на стоки и услуги на крайни клиенти в
България (предимно ваучери за хотелско настаняване, екскурзии, билети за кино и театър, вечеря в ресторант, СПА, автомобилни и други услуги);
• Предоставяне на информация за кредитни и застрахователни продукти, предлагани на българския пазар посредством интернет сайта и приложението Fina.bg, разработено от „Файненшъл Маркетплейс” АД;

„ЕЛИТ МЕДИА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – осъществява радио и телевизионна
дейност – създаване на телевизионна програма с политематичен профил и наименование „Канал 3“.

„РАДИО ВЕСЕЛИНА“ ЕАД – Осъществява радио и телевизионна дейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Веселина“ и на телевизионна музикална програма с наименование „THE VOICE“.

„РАДИО ЕКСПРЕС“ АД – осъществява радиодейност, създаване на радио
програма с наименование „THE VOICE RADIO“.

„ВИТОША ФМ“ ЕООД – не осъществява дейност, но е едноличен собственик на капитала на : „Агенция Витоша“ ЕООД, която осъществява радиодейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Витоша“; „Агенция Атлантик“ ЕООД, която осъществява радио и телевизионна дейност, създаване на радио програма с наименование „Magic FM“ и на телевизионна програма с музикален профил и с наименование „Magic TV“.

Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната: пазар на телевизионна реклама; пазар на телевизионно разпространение на едро. Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на 82 от ЗЗК. КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка.

Домусчиев поема медии от Пеевски: така изглежда новината накратко.

Защо поема – защото “купува” звучи неуместно, трудно може да се повярва, че става въпрос за бизнес, когато говорим за пропагандни медии, каквито Канал 3 и Нова телевизия несъмнено са.

Защо от Пеевски – за по-кратко, медиите използват формулата “свързваните с Пеевски медии”, както впрочем наричаха и вестниците на Пеевски, преди той да благоволи да оповести собствеността си в онова изказване “Цветанов искаше чадър за няколко престъпни босове в моите медии”.

Капитал: “Да се търси само бизнес логика в сделката е наивно.” Очевидно – за разлика от моята теза – тази публикация допуска и бизнес съображения.

Оповестено е становището на АЕЖ :

Предлаганата сделка ще официализира и сега съществуваща неформална концентрация. След смяната на собствеността на “Нова броудкастинг груп” ключови фигури от мениджмънта и журналистите на “Канал 3” се прехвърлиха в Нова телевизия – двете медии следват сходна редакционна политика, характеризираща се с подкрепа за управляващите, както и на интересите на депутата от опозицията Делян Пеевски. Макар и официално да не принадлежат на Пеевски, има съществени сходства между съдържание, появяващо се в двете медийни групи и във вестниците на депутата.

Сделката за бТВ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал информира за хода на сделката с бТВ, позовавайки се на Радио Прага и други източници:

PPF Group, собственост на чешкия милиардер Петр Келнер, е подала документи към Европейската комисия за завършване на сделката по придобиването на Central European Media Entertainment (CME), медийната компания, в която влиза и групата на бТВ. Освен българската “Би Ти Ви Медия Груп”, ако ЕК даде финално разрешение, PPF ще стане собственик на още три телевизии, съответно в Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Сделката е на стойност 2.1 млрд. долара и бе обявена през октомври миналата година. Поставеният срок за край на сделката от страна на PPF Group е 27 октомври.

Комисията трябва да излезе с позиция по сделката до 6 октомври. Ако тя даде директно одобрение, сделката ще приключи в срока, даден от PPF Group, 27 октомври. В случай, че има допълнителни условия, окончателното решение може да се забави с до 90 дни.

Иво Прокопиев осъди Телеграф Медия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телеграф Медия е издател на вестник Телеграф, както и на книги, които преди време са се продавали с броеве на вестника. Книгите са изцяло насочени срещу определени публични фигури и имат за цел да създадат негативна представа за тях.

Иво Прокопиев, издател, завежда дело срещу Телеграф Медия за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения.

Стана известно решението на СГС от юли 2020 в полза на Иво Прокопиев: според съда има твърдения за факти, а не само мнения; те са негативни и злепоставящи; те са неверни; те се разпространяват, след като съд вече се е произнесъл, че са клеветнически.

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. […] Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.”

В случая са налице “конкретни злепоставящи факти за ищеца, като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.”

“Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се на  на чл.40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите”. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени и свързани с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. Но “това не включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права“.

“Разгласените с процесните публикации  обстоятелства за ищеца са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата по делото  в тази връзка не са убедителни с оглед многобройните доказателства представени от ищеца, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на разгласените относно ищеца позорни обстоятелства, което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.

“Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и разследвания по отделни теми. Издателят и авторът на невярна и клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика, да проверят достоверността на източниците си, едва когато  установят тяхната обективност да възпроизведат изнесените от тях факти и обстоятелства и  тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на засегнатия. Още повече, че по делото се събраха красноречиви доказателства, че тези източници на ответника са били осъдени – и въпреки тези данни за неистиност ответникът е разпространявал невярна, обидна и клеветническа информация за ищеца, което поведение на ответника е повече от укоримо и тревожно.”

Накратко: не-журналистика, рецидив.

Научаваме от медиите, че досега Прокопиев има спечелени дела срещу Телеграф, Пик, Уикенд, Бареков и др.

Решението не е окончателно.

Измерването на аудиторията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 юли 2020 се е състояла среща  на радио-и телевизионните оператори (NOVA Broadcasting Group -NBG, БНТ и bTV Media Group – bMG) и представители на рекламодатели и комуникационни агенции (БАР, БАКА).

На  тази среща е поставен въпросът за необходимостта от адекватна система за измерване на аудиторията (Audience Measurement Systems -AMS).  Според  bMG

представителите на рекламодателите и комуникационните агенции са изразили съгласие  с общия подход, предложен от bMG. Едва когато NBG категорично се противопостави на провеждането на търг и не подкрепи учредяването на Комитет на индустрията1, БАР и БАКА изразиха притеснения във връзка с подлагането на системата за измерване на аудиторията на търг. Вместо това NBG предложи да се извърши одит на съществуващата AMS, без да се уточнява как ще изглежда той. Вместо да подкрепи създаването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee) с функциите, описани по-горе и по-подробно в Позицията, NBG изглежда подкрепя възстановяването на Потребителския комитет -с много ограничени функции, които не биха променили настоящата система –непрозрачна, без централизирана собственост върху данните, а по-скоро изградена върху двустранните взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците.

Според bMG kлючови компоненти за възстановяване на доверието са

  • подлагането на AMS на търг. Регулярните търгове за избор на система за измерване на аудиторията са установена практика в индустрията на всички пазари с утвърденаAMS, но такъв търг никога не е провеждан в България.
  •  учредяването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee –JIC)-също често срещана практика на пазари с функционираща AMS структура,който притежава данните от AMS, ползвасе с доверието на всички заинтересовани страни и гарантира прозрачни взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците в JIC.

На стр. 1 под черта има и бележка за отношението на БНТ към обсъжданата тема.

Текст, представен от bMG , в две части – втората е Позиция, първата може би е Становище, но не се забелязва заглавие.

Industry Paper  – общо 16 страници по темата, несъмнено важни за функционирането на пазара.

Audience_Measurement_System_for_Bulgaria_BG.pdf_-_2020-08-13_15.58.09

Иначе  имаме обяснение за графики като горната:

Весислава Антонова 

Николай Лавчиев

Още от Сега

Прокуратурата, една публикация и чл. 7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прокуратурата има в най-новата си история епизоди, в които по специфичен начин интерпретира свободата на изразяване (всяване на паника) и свободата на медиите, ставало е дума за използването на чл. 326 НК.

Но продължава да пише нови епизоди от същия сериал.

В декларация от 4 август 2020 прокуратурата чрез администрацията си оценява публикация на Свободна Европа като съдържаща нарушение на Етичния кодекс на българските медиите.

Наложи се Комисията по журналистическа етика да реагира с декларация:

Декларация на Комисията за журналистическа етика

Комисията за журналистическа етика се запозна с позиция на Дирекция “Публична комуникация” на Прокуратурата на РБ от 4 август 2020 г., в която Дирекцията “намира за нужно да подчертае, че е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии”.

Комисията за журналистическа етика намира за нужно да подчертае, че е единственият орган, упълномощен да се произнася относно нарушения на Етичния кодекс на българските медии.

Съвсем естествено Свободна Европа излезе със заглавие Не е работа на прокуратурата.

Ами не е. Но все същата публикация продължава да привлича вниманието на прокуратурата – вече на друго ниво. Прокурорската колегия на ВСС излиза с нова декларация, с която “споделя и се присъединява към Декларацията на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и позицията на Прокуратурата на Република България от 04.08.2020 г.”

Този път няма анализ на съответствието на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, но се твърди друго –  че авторът Борис Митов   се занимава с какво?  –

създаване на внушения за зависимости и нарушаване на конституционно установения принцип – прокурорът да се подчинява само на закона при осъществяване на своите функции, засягат както доброто име и професионализма на прокурор Бецова, така и авторитета на Прокуратурата, върховенството на закона и доверието в съдебната власт. В тази връзка изразяваме разочарование от манипулативно представената информация от журналиста Б. Митов.

– през внушения и заплаха за независимостта на прокуратурата  – до засягане на върховенството на закона. Статията за Бецова. Създава риск за върховенството на закона.

Нататък вече пътят е открит  – риск за върховенството на закона – чл. 7 ДЕС.

Намерили са си и втори повод – политически позиции  на политически лидер  – Христо Иванов – за реформиране на прокуратурата. И на него – чл. 7 ДЕС.

Чл. 7 ДЕС има предвид ситуация, в която  се създава реален риск една държава  да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС, или е осъществено такова нарушение.

Позоваването на чл.7 ДЕС е странно в контекста на всичко, което вече се е написало за чл.7.  Властта, решенията на властта са довели до дебатиране на евентуално прилагане на чл.7, а не публикация на журналист или изявление на извънпарламентарен опозиционен политически лидер.

И финалът на декларацията е крайно интересен:  всеки от двата абзаца отразява  – според мен –  по едно погрешно решение, основано на погрешна оценка на правната и фактическата реалност (мисля, че второто решение за разпространяване на декларацията е погрешно, защото първото – за препратка към чл. 7 ДЕС  – ми изглежда компрометиращо своите автори):

Отправяме призив към ръководството на Прокуратурата на РБ за организиране на национално съвещание с участие на административните ръководители, прокурорите и следователите, посветено на темата „Отстояване на  независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския за съюз“.

Изпращаме настоящата декларация на Европейската комисия, Европейския парламент, на посолствата на всички държави-членки на Европейския съюз в България, на посолството на САЩ в България и посолството на Обединено кралство Великобритания в България.