Tag Archives: 2020

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.

 

#RSF INDEX 2020 | 111

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index.  Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.

България запазва 111 място за трета поредна година.  България се среща на две места в обобщения доклад:

“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”

 

В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е  подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените  медии. Примери са  БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и   RTVS в Словакия (+22 до 33-то място).

А конкретната оценка  за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.

България
Черната овца на Европейския съюз

Въпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова   разследващите репортери  Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от  неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да  разпределя  финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при  пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване   или към въздържане  да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.

Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва  Нова телевизия:

България попада между Етиопия и Мали

Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.

В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.

Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.

България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.

 Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?

А сега за разликата между БНТ и БНР:

Търсачката в сайта на БНТ при  търсене на “111”  дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.

При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.

БНР публикува на сайта си следното:

Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.

България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.

В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.

Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.

В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.

БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.

 

Позиция на АЕЖ по повод обвиненията срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

 

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били  питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

 

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор  Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

 

Позицията

Дали Бог е над Мутафчийски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение

Софийската районна прокуратура се самосезира по повод изявления на общинския съветник и лидер на партия “Атака” Волен Сидеров, направени чрез средствата за масово осведомяване, с цел подбуждане на обществото към нарушаване на установените в страната противоепидемиологични мерки, въпреки обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение. Това съобщиха от държавното обвинение.

В телевизионно предаване, излъчено на 12.04.2020 г., Сидеров многократно призовава за нарушаване на заповедта на министъра на здравеопазването във връзка с пандемията от коронавирус. Същите призиви са изпратени на средствата за масово осведомяване и под формата на прессъобщение със заглавие: “Излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски!”.

Разследването е възложено на разследващ полицай при СДВР-МВР.

* Мутафчийски – генерал професор д-р Мутафчийски, ВМА, шеф на Националния оперативен  щаб за борба с коронавируса

 

 

 

Не е време за…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на финансите каза, че не е време за демокрация.

Министърът на правосъдието се опита да каже, че бил длъжен и затова поискал дерогация на Конвенцията за правата на човека и всички правели така.

Серията “не е време за” продължава с участието на депутата Йордан Цонев пред Панорама на БНТ.

Може за известно време да се лишим и от свобода на словото.

Може – ако е във връзка със защитата от пандемията. Да не се окаже, че е  по отношение на критиците на властта заради едната критика.

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015,  че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони   – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи-  като прокуратурата и  като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го   включиха за изменение  в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа  прокуратурата, а защото бързали  да приемат закона – министър-председателят Борисов  ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
През март говорихме с Асен Генов в Контракоментар.
И ето – чл.326 НК  –  е отново в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите.  Професор Асена Стоименова.
Обвинението според медиите е по чл.326  НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.
  • За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова  разбира и които са й работа – лекарствата.  Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
  • Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

.

Update:  11 април

Изявление на проф. Стоименова

Уточнява се, че обвинението е по чл.326.1, не по чл.326.2:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19.

Проф. Стоименова възразява срещу  приравняването на

даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници  – и  неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

 

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

.

Update: 13 април

Фармацевти протестират в защита на проф. Стоименова

На входа на аптеките ще бъдат сложени плакати, с които ще покажем, че както тя не се страхува да говори, така и ние не сме страхуваме. Ние не намираме тя да е казала нещо страшно, лошо, опасно. 

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода   и отново за чл.326 НК

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Разпоредбата, върху която е наложено вето

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Със закона за мерките поради извънредното положение (§41)  е извършено  изменение на Закона за електронните съобщения (в болд):
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

Чл. 251в, ал. 2  – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“

Президентът наложи вето върху тази и върху още една разпоредба, която се отнася до цените.
Парламентът прие ветото – както стана ясно, само за да влезе законът по-бързо в сила.