Tag Archives: Art

Елхата у Иванови, времето, животът

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

IMG_2969-0

На 25 ноември в галерия Структура беше открит   Пети фестивал-лаборатория NEDRAma International, като тази година темата на фестивала е  Медии и свобода на избора.

Фестивалът започна с Елхата у Иванови,  съвместна творческа акция на театър “Реплика”, режисьора Javor Gardev / Явор Гърдев и визуалния артист   Teodora Simova. Според анонса “тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век”, преводът е на Георги Рупчев и е публикуван преди време в Ах, Мария.  Введенски заедно с Хармс е представител на ОБЭРИУ (Объединение Реального Искусства), пред нас е обэриутска драматургия.

Сюжетът: става дума за престъпление и наказание, за Явор Гърдев това е  углавно действо.  Зрителите са оградени с характерните за местопрестъпление полицейски ленти – това е местопрестъпление: в навечерието на Рождество, докато родителите са на театър, бавачката убива едно от децата с брадва,  след което е арестувана и осъдена на смърт.  Нейният годеник с приятели идва от гората с коледна елха,   родителите също се връщат –  и всички умират.

Елхата у Иванови не е разказ за Иванови, такива герои няма. Децата в пиесата са от 1 до 82 години, действието се развива в един ден, но има време за цял съдебен процес, а на финала става ясно, че за времето на действието дървосекачът Фьодор е научил латински и започва да го преподава в училище.

Времето, смъртта и Бог са централни теми за Введенски. Занимава го връзката на времето с действието –

Я думал о том почему лишь глаголы
подвержены часу, минуте и году.
а дом лес небо как будто монголы,
от времени вдруг получили свободу

Двамата с  Хармс работят върху спектакъл  Моя мама вся в часах, Елхата у Иванови също е в часах, а по-късно в поезията си (Кругом возможно Бог) Введенски казва  :

Вбегает мёртвый господин

и молча удаляет время.

И пак там – за съперничеството на смъртта и времето:

Мне всё чаще и чаще
кажется странным,что время еще движется,что оно еще дышит.
Неужели время сильнее смерти.

Елхата у Иванови е за Рождество, но Рождеството в пиесата е крайно условно, а рождествената песничка е особена:

 …молитесь колесу,
оно круглее всех!

Отново след Квартет Явор Гърдев включва медията в разказа – за изграждане на цялата пред-Рождественска условност. Паралелно с актьорската игра  на голям екран изображения рамкират или позиционират действието. Изображенията се сменят бързо,   разказите са паралелни, дори брадвите в разказите са паралелни – за момиченцето и за елхичката – човек едва смогва  да следи  посланията, трябва време да разбереш какво виждаш,   а разказите се застигат и допълват,  не е забравен и Джон Ленън –

God is a concept
By which we measure
Our pain
I’ll say it again
God is a concept
By which we measure
Our pain
Барбара Крюгер  (Your body is a battleground) дава голямата рамка на диалозите, а  в светлинния  надпис, под който завършва акцията –  
Too late to die young
отново присъстват времето и смъртта.
Введенски  пише в началото на последната девета картина:  защо да се огорчаваме, че са убили някого, като всички умират:
Петя Перов. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
Нина Серова. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
Пузирьов-баща. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми  прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
Пузирьова-майка. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, а постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
Ако трябва да бъдем точни  – и въпреки авторовото твърдение в текста – умират всички без Варя Петрова – което може да се установи само при внимателен прочит на пиесата. Пишем и това на сметката на абсурдите.
Елхата у Иванови е създадена в края на 30-те години, в мрачно време – и затова критиците виждат в текста и реквием за руската цивилизация. Самият Введенски е арестуван през 1941 г. с обвинение за контрареволюционна агитация и умира малко по-късно на 37 години.
Текстът за пръв път е игран през 1987 г. в Москва.

malevich
Малевич, Лесоруб.
1913