Tag Archives: BG Content

Заснемане при изразено несъгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,   от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.

Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.

Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера  и второ, излъчване  въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.

ВКС:

Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.

В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).

Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.

Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно,  въпреки че 1) заснетият видеоматериал  е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.

С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.

Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.

Решението :

Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,

Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.

Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.

В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение  по дело, заведено от бившия   председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което  те са осъдени  на  рекордното  обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации  с автор  Борис Митов, отнасящи се до  съдия  Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на  СГС:

  • „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
  • „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
  • „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
  • Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.

Решението

Преди всичко прави впечатление, че  в  решението липсва  позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност  на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии  – вж решение  Bédat срещу Швейцария:

защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ  на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).

Направо удивително е, че –  доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи  – вж Halldorsson v. Iceland  (§37 – 39)  –   справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Според решението “съдията безспорно е публична личност”:  “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.

Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна.  Може да се твърди обратното: налице са.

    • а)   Съвършено безпочвено е заключението, че  “От съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца.”  Това е необоснован и неправилен извод. ЕСПЧ в практиката си сочи, че по начало нищо не предполага,  че твърденията на журналист  са   направени с други мотиви, а не добросъвестно  до доказване на обратнотовж Ghiulfer Predescu v. Romania.
    • б)  В самото решение  съдът твърди, че “верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал” (…) По този начин   (“верните факти”) съдът потвърждава тезата на защитата, че твърденията имат фактическа основа – което според практиката на ЕСПЧ е основният критерий при оценката на критичните публикации.

Според решението налице е обида, а   “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са  неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.

Решението е обжалвано.

Надявам се следващата инстанция  да вземе  предвид, че:

  1. Статиите се отнасят до публична личност – според практиката на ЕСПЧ публичните личности имат  нисък праг на защита и  по отношение на тях има широки граници на допустима критика;
  2. Обществен интерес:   обсъждат се  обстоятелства, важни за дейността на ищеца като  евентуален председател на СГС;
  3. Политическо  слово:   ЕСПЧ прилага широко разбиране за политическо слово, а дебатите за избор на председател на демократична институция  са политическо слово, което се ползва с най-висока степен на защита.  По отношение на политическото слово на още по-голямо основание важи позицията на ЕСПЧ, че  свободата на изразяване е приложима и към  публикации, която  обиждат, шокират или смущават;
  4. Публикациите съдържат твърдения за факти и оценъчни съждения, основани на верни факти  и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции; налице е добросъвестно отношение към източниците според изискванията на отговорната журналистика – вж по този въпрос решение Fuchsmann v. Germany, в което ЕСПЧ приема,  че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади,  журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници и се ползва от защитата на ЕКПЧ:

Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;

6.  и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –

и да постанови справедливо решение.

Обединеното кралство: саморегулирането на пресата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Саморегулиране на пресата на практика няма, пише Брайън Каткарт, професор по журналистика в Лондон. В остро критична статия, препечатана в Inforrm.org,  се посочва, че  Jewish Chronicle, базиран в Лондон седмичник, за период от три години е нарушил  журналистическия етичен кодекс за поведение (Editors’ Code)  не по-малко от 33 пъти, по данни на  IPSO (Независимата организация за журналистическите стандарти).  Според сайта на IPSO  са възможни глоби до 1 милион британски лири, ако  редактори и журналисти се отклонят от договорените стандарти. Но  предупрежденията  на IPSO към  Jewish Chronicle не са последвани от анализ и санкции –  впрочем правилата, написани от големите вестникарски компании, умишлено поставят летвата  много високо, като установените проблеми  трябва да бъдат едновременно  сериозни  и  системни. IPSO заявява, че проблемите в  Jewish Chronicle  могат да бъдат решени чрез обучение на персонала за съответствие с етичния кодекс – въпреки че според правилата на IPSO редовното обучение за съответствие вече изобщо трябва да е рутинно.

Британският орган за саморегулиране често е  определян като най-строгият регулатор на пресата в западния свят – но според професор Каткарт “след като отказва да предприеме действия дори срещу един от най-малките си членове,  вече никой не може сериозно да твърди, че  MailThe  TimesMirror  или  Telegraph  – всички те  много по-мощни и внушителни от  Jewish Chronicle  – могат да имат и най-малкото притеснение, че могат да бъдат санкционирани от IPSO, независимо какви безобразия вършат”. “Реалността е, че IPSO умишлено е сляп за продължителна  криза в британската журналистика, която е призната по целия свят – лъжи,  продължителни кампании на омраза и дискриминация, множество намеси в личната скръб и често безотговорно докладване на пандемията на коронавирус.”

Независимо дали оценката на професор Каткарт се споделя или не, статията поставя въпроса за ефективността на медийното саморегулиране. На дневен ред и тук.

Изглежда дори в Обединеното кралство и дори след Leveson Inquiry саморегулирането не е ефективно в нужната степен. В Обединеното кралство съществуват IPSO и IMPRESS, като всяка организация  има собствен етичен кодекс. Същевременно големи издатели  като The Guardian  не са се присъединили формално към никой от двата кодекса, но имат собствена култура на прилагане на професионални стандарти.

Това е само една от разликите  с България: тук също има медии, които не са се присъединили към Кодекса на българските медии,  но не са The Guardian и не  са ангажирани с правила.

 

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

Медиите и системите за контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BLYSKOV2

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите  Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи.  Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са  в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции –  Блъсков реагира срещу  мерки  за медиен плурализъм   и правителството на Борисов не даде ход на мерките  –  ето как описва мерките  самият  Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем  Труд  се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.

2021 избори 2 в 1: разходите за политическа реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда  обяви резултатите от Мониторинг  на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща    40 национални и регионални медии  – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.

А Свободна Европа публикува данни за разходите за политическата реклама онлайн.

Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.

ЕСПЧ: Василев срещу България, тайна на комуникациите между адвокат и клиент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 ноември 2021 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria.

Жалбоподателят, адвокат, защитаващ клиент по наказателно дело, установява, че телефонен разговор между него и този клиент е бил прихванат, записан и транскрибиран в резултат на скрито наблюдение на телефонната линия на клиента. Жалбата е по член 8 от Конвенцията, твърди се, че  властите, въпреки че са знаели, че разговорът е бил между адвокат и негов клиент, не са унищожили записа и транскрипцията, както изисква законът. Случаят поставя също така въпроса дали законите, уреждащи тези въпроси в България, уреждат достатъчно подробно как трябва да се обработват материали, получени чрез тайно прихващане на комуникация между адвокат и клиент.

Разговорът –

[Клиент]: Здравейте. Мъж: Здравей. [Клиент]: Здравейте. Мъж: Ааа, [К.], предполагам,  за утрешния ден. [Клиент]: Кой [К.]? А, днес той… Мъж: А. [Клиент]: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но… Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че [ще] са приключили разследването до девет. [Клиент]: Аха. Мъж: Да прочета материалите. [Клиент]: Добре тогава. Мъж: Добре. [Клиент]: Да пратя ли да изпратя [И.] да те вземе, и ще дойда там с друго [превозно средство], за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно). Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция. [Клиент]: Да. Мъж: Добре, добре, [Н.], добре. [Клиент]: Ето как ще го направим. Мъж: Добре, добре. [Клиент]: Добре. Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато… [Клиент]: Добре, добре. Мъж: Добре, добър ден. [Клиент]: Добре, чао, чао. Мъж: Чао.”

След като не получава защита в България, адв. Василев се обръща към ЕСПЧ. Съдът прилага теста за пропорционалност, установява намеса и следва да установи дали намесата е предвидена в закон. Изразът „в съответствие със закона“  изисква не просто спазване на вътрешното законодателство; но също, че този закон е достъпен, достатъчно предвидим и съвместим с върховенството на закона.

89. Тайното подслушване и запис на телефонен разговор е сериозна намеса в правата, залегнали в член 8 от Конвенцията и следователно трябва да се основава на „закон“, който е особено точен; от съществено значение е да има ясни, подробни правила по въпроса. Освен това са необходими специфични процесуални гаранции, когато става въпрос за защита на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент. Това е така, защото член 8 от Конвенцията, въпреки че гарантира поверителността на всяка  кореспонденция, осигурява засилена защита на обмена между адвокати и техните клиенти.

Дори когато разговорът между жалбоподателя и неговия клиент не се състои, строго погледнато, в даване на правен съвет, той пак подлежи на  засилена защита. Доли когато комуникацията между адвокат и клиент  се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебни спорове, няма причина да се прави разлика между разговорите, тъй като всички те засягат въпроси от личен и поверителен характер.

Според Закона за адвокатурата  във връзка с   Наказателно-процесуалния кодекс  записи, получени в резултат на случайни прихващания на комуникация между адвокат и клиент в хода на тайно  наблюдение,  подлежат на незабавно унищожаване. Изглежда обаче, че законите, уреждащи тайното наблюдение в България, не предвиждат никакви конкретни гаранции, които дават практически ефект на това задължение.  Изглежда, че въпросът е разгледан само в инструкция, издадена от главния прокурор (тук).

Въпросът е  дали инструкцията, която е чисто вътрешен акт, издаден в съответствие с правомощията на главния прокурор да дава указания, уреждащи работата на прокуратурата, може да се разглежда като „закон“ за целите на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Освен това е съмнително дали тази инструкция предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент. Това оставя открит въпроса как точно трябва да се обработват и унищожават такива прихванати материали.  90-93

94. Липсата на достатъчна яснота в правната рамка и липсата на процесуални гаранции, свързани конкретно с унищожаването на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент, означават, че намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията не е била „в съответствие със закона”. Нарушение на чл.8 ЕСПЧ.

Избори 2021: нарушения на забраната за обявяване резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

№ 952-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dir.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 16:50 ч. и 17:50 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до клиенти на сладкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва, а именно резултати към 16:00 ч. – десерти – Паста Гербер – 23.01%; Канадски тарт – 21.02%; Торта Червено кадифе – 14.2%; Баклава Сарай – 9.27%; Има такъв сладкиш – 9.09%; Парфе Демократ – 7.01%; Възрожденски пестил – 3.6%; Петифури Мая – 2.86%; напитки:  Генералско кафе – 48.15%; Професорски чай – 24.01%; Шербет – 9.15%; Лозов сок – 5.1%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на dir.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като клиенти на складкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия.

№ 949-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 9:30 ч. и 15:40 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в автомобилни състезания, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва:

В 9:30 ч. „Джипът на Борисов – 21%, Ладата на Нинова – 18%, Бусът на Карадайъ – 11%, Смартът на Харвардците – 13%, Хамърът на Слави – 10%, , Тротинетката на Костов – 9%, Танкът на Каракачанов – 1%, Влакът на Мая – 2%“.

В 15:40 ч. „Джипът на Борисов – 25,9%, Смартът на Харвардците – 20,8%, Ладата на Нинова – 18,7%, Бусът на Карадайъ – 10,4%, Хамърът на Слави – 8,8%, Тротинетката на Костов – 7,6%, Фордът на Коцето – 3,2%, Влакът на Мая – 2,4%“. Танкът на Каракачанов – 1,1%“.

В 15:10 ч. на интернет страницата на агенцията е представен „Екшън във формула „Президент“ между болидите на Генерала и Професора – Болидът на Генерала – 44.06 %; Болидът на Професора – 31%; Болидът на Председателя – 9.31%; Болидът на Магистрата – 8.02%; Болидът на Възрожденеца – 3.22% и Болидът на Луната – 1.9%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в състезание рали „България“ и „Екшън между болиди“.

№ 950-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Клуб З, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 10:00 ч. и 14:30 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в залагания в букмейкърски къщи, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г. като на интернет страницата на Клуб З е публикуван линк в Туитър, в който са отразени самите резултати от залаганията.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Клуб З представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., въпреки че самите резултати са публикувани на линк в социалната медия Туитър, а не директно на интернет страницата на Клуб З.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

В посочените случаи ЦИК  констатира нарушение, оправомощава  председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение и указва да се премахне публикуваните резултати от социологически проучвания, а в последния случай – връзката към данните от страницата на изданието.

Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

46-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.1646-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.54

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги