Tag Archives: BG Content

Комисия за журналистическа етика: Решение за Политически некоректно на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са  позиции на базата на практиката, които  извеждат журналистически стандарти.

През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти  и 2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.

Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ.  Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022  засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и  действия на българското правителство.

КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена
журналистика, точност и достоверност, които са в основата на доверието към тях.
Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, че при отразяването на военните действия и, пообщо, конфликта между Украйна и Руската федерация, аудиторията следва да бъде информирана и за гледната точка и тезите на агресора, в случая Кремъл, но винаги в контекст.
Ако в подобни случаи липсва контекст, медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.

За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии,  се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.

Решението на КЖЕ от 27 април 2022 по сигнал на СЕМ за Политически некоректно, излъчено на 10 април 2022.

Нарушение на 1.1.1. от Етичния кодекс на българските медии.

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

  • взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
  • взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата.  Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

Три становища на Комисията по журналистическа етика по актуални въпроси, свързани с отразяване на войната, която Руската федерация води срещу народа на Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.

В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.

  1. Становище за публикуването на снимки и видео, на които по разпознаваем начин са отразени деца в контекста на войната

КЖЕ взе предвид няколко случая, в които  чрез видео материали и снимки са показани на света  изпитанията, но и  героизма на деца в условията на войната.  Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.

Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване  на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно  да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.

  1. Становище за форумите в информационните сайтове

КЖЕ взе предвид  зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии,  преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми   от тролове и агресивни  посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.

Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.

КЖЕ вече е имала повод  в решенията си да изрази становище, че  – макар  че става дума за съдържание, създадено от трети лица –   според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението   по делото Delfi v Estonia  това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие,  има изградена система за модериране,     един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало  по подходящ начин и не следва да носи отговорност.

Като подчертава, че  това  е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за  дискутиращи  общности следва да има и  електронните медии трябва да се положат усилия за това.

КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.

Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.

  1. Становище за гледните точки в новините и актуалните  предавания  при отразяването на войната в Украйна

КЖЕ взе предвид, че  в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.

Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи  правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“  и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна,  трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, които фалшифицират и представят превратно фактите.  От  водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация  под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.

КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс, който   предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

*

Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.

За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.

Три съдебни решения по повод Предаването на Карбовски по ТВ7

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересът към Мартин Карбовски достигна пик във връзка с номинирането му от ИТН за член на СЕМ.  Звучи като шега, като провокация, като покана за бартер – и предизвика протести, след което Карбовски оттегли кандидатурата си.

Свободна Европа по темата

Решенията (диспозитивите, накрая файл с пълните тестове) по делото за публикацията Гейове – фашисти в Лентата:

СРС

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. по отношение на Р. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място],  [улица], ет. .., че поради подаден от Р. С. С. срещу М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет… , ап. .., сигнал за защита от дискриминация до Комисията за защита от дискриминация, М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет. .., ап. .., е извършил дискриминация под формата на преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр, вр. с чл. 5 ЗЗДискр. в предаване „Предаването на К.”, излъчено на 12.01.2014 г. по ТВ7, като чрез своите изявления в предаването е злепоставил образа и доброто име на Р. С. С. и по този начин го е поставил в по-неблагоприятно отношение от всички останали лица, които не са предприели действия за защита от дискриминация.

СГС

Ищецът е доказал в достатъчна степен факта на различно третиране посредством специалната форма преследване и не е необходимо да посочва конкретни лица, в сравнение с които е бил третиран различно. Сравнителят в антидискриминационното право е всякога хипотетичен и е лице/ лица, които или не са носители на защитения признак в основната форма на дискриминация или не са предприели действия за защита от дискриминация във формата преследване. В настоящото производство са наведени достатьчно доказателства, с които се установява, че различно третиране е налице.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС.

ВКС

При твърдения на ищеца, че негативното му представяне и по-неблагоприятно положение е резултат от различното му третиране в сравнение с всички онези лица, които не са били обект на публично стигматизиране посредством предаване, водено от ответника, но се основава на изявленията и обидните квалификации в проведен разговор в телевизионно предаване, не може да се приеме, че действията на ответника осъществяват „преследване“ по смисъла на т.3, б.„а” от ДР на ЗЗДискр, във връзка с подадения сигнал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като чрез него се упражнява правото на мнение и свобода на изразяване, която е еднаква за всички граждани, без оглед на това, дали са били засегнати непремерено лица, по отношение на които са налице защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата да се изразява мнение не е била използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена само в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото да се изразява мнение и разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността или не осъществяват състав на престъпление. Оценъчните съждения не могат да бъдат проверявани дали са верни – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства. Могат да бъдат проверявани фактическите твърдения – ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако са неверни – отговорността е за всички причинени вреди, поради липсата на достоверност на разпространената информация.

ОТМЕНЯ решение № 8055 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 1476/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.04.2017 г. по гр.д. № 24475/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. С. срещу М. К. Б., на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.

“Негативните оценки не  пораждат отговорност, ако не засягат достойнството”, казва ВКС. В решението на СРС може да се  прочете  разговора на Карбовски с Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков и да се прецени засяга или не засяга достойнството.

Трите съдебни решения по делото за Предаването на Карбовски по повод статията  Гейове – фашисти

Политически некоректно, Волгин, официални оценки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Направеният фокусиран мониторинг на предаването Политически некоректно в програма ХОРИЗОНТ на 10 април 2022 г. констатира, че сюжетът за уж заловените от украински  националисти два чуждестранни кораба, единият от които е с български моряци на борда, се развива като дезинформация, тиражирана от БНР. Лидерът на опозиционната парламентарна партия ВЪЗРАЖДАНЕ Костадин Костадинов едновременно опровергава и потвърждава тази фалшива новина като я използва да изтъкне своята лична грижа за съдбата на моряците. Той съобщава, че е говорил с премиера, който отрича разпространеното от руски източници, но въпреки това представя сценарий как капитанът е заплашен с оръжие и може да не казва истината по телефона. По този начин в рамките на предаването се тиражира дезинформация.
Следва да се отбележи, че в емисията новини на БНР в 13:00 ч., като първа новина се отричат твърденията на руски медии за заловените кораби. Министерството на външните работи заявява за БНР, че моряците са добре и поддържат непрекъсната връзка с тях.


На базата на направения мониторинг, не са констатирани нарушения на Закона за радиото и телевизията. По отношение на професионалните журналистически стандарти се установява отклонение от задължението за предоставяне на точна и проверена информация, без преднамереност, както и придаване на излишна сензационност при отразяването на престъпление и насилие. В този смисъл може да се изпрати писмо до Комисията по журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика за произнасяне по компетентност относно спазването на т. 1.1.1. и т. 2.6.4 от Етичния кодекс на българските медии.

Мониторингът намира и нарушение на Правилника за редакционната дейност на БНР1 (в сила от 01.02.2022 г.). Съгласно действащите вътрешни правила на обществената медия, в редакционната дейност журналистите и нещатните сътрудници на БНР се задължават да съблюдават следните принципи (неизчерпателно): обективност, безпристрастност и балансираност (5.3), точност,

достоверност и недопускане на дезинформация (5.4).

Това е _Доклад от 15 април 2022 г.   относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР с водещ Петър Волгин. Повод е – както може да се види и от доклада – информацията за хода на военните действия, която е непроведера и в последна сметка невярна.

От сайта на СЕМ:

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма ХОРИЗОНТ на БНР в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма БНТ1 на БНТ в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Доклад относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР

За  обсъждането на същото предаване от Програмния съвет на БНР  и налагане на дисциплинарно наказание

От сайта на БНР:

П о повод повдигнатата тема за “единствената гледна точка” има становище на Комисията за журналистическа етика, в което между другото се казва:

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите на Кремъл, но  винаги в контекст и пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда, подкрепена с аргументи и факти. Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Ако липсва контекст,  българските медии се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от Кремъл.

Пропагандата. Свобода на информацията или свобода на дезинформацията?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Седми ден продължава инвазията на Русия в Украйна. Експертите вече изясниха защо терминът война е адекватен.

Територията на хибридната  война не е само Украйна. Кремъл използва свой фалшифициран възглед за историята, за да отрече правото на Украйна на държавност и самостоятелност. Не случайно се говори за “освобождение от Русия” на завзетите със сила украински градове.

Пропагандата не е форма на убеждаване, защото убеждаването си служи с истината. Пропагандата  се създава, за да подвежда, за да замести информираните решения, основани на факти, с готови фалшифицирани картини на света.

Пропагандната машина на Кремъл включва спектър от програми, канали, съдържание в платформи, сайтове. Част от програмите са под юрисдикцията на държави от ЕС, също така  на Обединеното кралство.

2

На този фон вчера, 1 март, Съветът за електронни медии е провел извънредно заседание с единствена точка: Проект на решение за временно ограничаване разпространението на руски програми на територията на Република БългарияОт съобщение на СЕМ става ясно, че

Съветът за електронни медии прие с мнозинство от 4 (четири) гласа решение за временно ограничаване на препредаването на аудиовизуални медийни услуги на територията на Република България на Russia Today и нейните производни, както и на Sputnik и производните й. Решението на Съвета е изпратено на Комисията по регулиране на съобщенията за предприемане на действия по компетентност.

Пълният текст на Решението на СЕМ

От информационната емисия на БНТ По света и у нас научаваме, че петият глас – въздържал се – е на члена на СЕМ Соня Момчилова (видео, 43 минута). И мотивите:

за мене възможността аудиторията да черпи информация от повече гледни точки, от повече източници, е най-висшето демократично право.

3

Въпросът е: информация ли черпи аудиторията от тези  програми, както казва госпожа Момчилова? Програмите основани ли са на факти?  За съжаление Съветът за електронни медии не е включил в решението по-обстоен анализ на излъчваното съдържание на разглежданите програми, както са направили други регулатори, например регулаторът на Литва в решенията си  от последните дни  – No. KS-30, No. KS-31, No. KS-32.  За да се види, че не става въпрос за информация.

  • Това е становището на множество национални регулатори. Така е и в Полша по отношение  на RT (Russia Today), RT Documentary, RTR Planet, Soyuz TV, Russia 24. Така е в България и Румъния по отношение на RT (Russia Today).  В Украйна регулаторът е спрял 70 програми на руски език   във връзка с повтаряща се употреба на насилствена реторика, отнасяща се до украинската власти, правоприлагащи органи, въоръжени сили и украинския народ като цяло. Така действат регулаторите  и в Латвия, Литва и Естония.
  • Това е становището на местни доставчици от Полша, Австралия, Словакия, Чехия, Канада, Естония, Литва, Латвия, България и Германия, които спират разпространението на цял сноп пропагандни програми, без да чакат регулаторно решение.   Вместо това, според сайта на украинския регулатор,  се излъчва “маратона на United News, съвместен продукт на украинските телевизионни канали, които отразяват войната в Украйна”.
  • Това е становището на големи ИТ компании като Apple, който спират предоставяне на приложенията на RT и  Sputnik извън Русия и  затварят Apple Store за Русия.
  • Така действат и  платформите, също и тук. Мета (бивш Фейсбук), Туитър, Гугъл и YouTube са призовани към съдействие от министър-председателите на Полша, Естония, Литва и Латвия, в частност  “активно да спират акаунти, ангажирани с подбуждане или оправдаване на агресивни войни и разпространение на невярна информация, както и официалните профили на руски и беларуски правителствени институции, на държавните  контролирани медии и  на ръководството на тези страни, с молба да се ангажират по-тясно с местните инициативи за проверка на фактите и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, като по този начин помагат на потребителите да намерят надеждна информация.” Twitter е обявил, че всяка връзка, споделена от потребител,  към уебсайта на руска държавна медийна организация, автоматично ще получи етикет, предупреждаващ зрителите, че туитът води към уебсайт, свързан с руската държавна медия. Социалната мрежа планира да  намали видимостта  на това съдържание в целия сайт. Meta също е приложила алгоритмични ограничения към руските държавни медии.
  • Накрая, това е становището на Съвета на ЕС, който  на 2 март, днес, изменя Регламент (ЕС) № 833/2014,  както следва:
„Член 2е.
1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“
Приложение XV
RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Мотивите на Съвета: 

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.

Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

Ограничението се отнася до каквото и да е съдържание, разпространено по какъвто и да е способ.

4

Съветът на ЕС е взел предвид, че намесата следва да бъде минималната възможна за постигане на целите и е записал изрично, че вън от пропагандата не се налагат ограничения за други дейности и “мерките не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза   дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. По-специално, тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

По този въпрос – че намесата в съдържанието е крайна мярка и за необходимостта от  пропорционалност  – още в един мой текст от вчера, “Путин няма да спечели тази информационна война”.

Прието  е и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

5

Този текст е неизчерпателен и очевидно е провокиран от фалшивия аргумент за всички гледни точки, когато говорим за медийна защита на агресор. Не много отдавна протестите у нас скандираха “Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление”. Не всичко има право да бъде представено като гледна точка, не, има и незащитено от закона и ЕКПЧ слово. Правото не дава абсолютна защита на свободата на изразяване.

Не са информация, нито гледна точка фалшифицираните разкази на прокремълската пропагандна машина за зверства на Украйна към населението в Донбас или за използване на химически и други забранени оръжия срещу цивилни в Донбас.  Това е част от хибридната война.

6

Ограниченията на пропагандата трябва да се налагат не само от съдържание, което идва от оператор или , по – общо, субект под юрисдикцията на държава от Европейския съюз.

С не по-малка сила стои въпросът за програми, услуги, сайтове – съдържание, което идва от трети държави. Ако става дума за Русия, Русия е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета  на Европа,  по която е страна и България.

Там също има правна възможност, както в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за ограничения на препредаването, и националните регулатори могат да действат директно по отношение на програми под юрисдикция на Русия и други трети държави, ако това се наложи. Гражданите биха моглби да сигнализират, ако смятат, че има подобни програми у нас.

Решението на ЕС не се прилага за британската версия на RT. Решение за ограничаване на RT се проучва от британския регулатор Ofcom. Източници казват, че една от тревогите на Ofcom е, че акция срещу RT ще доведе до акция срещу BBC в Москва.

Не само правото на ЕС е основание за противодействие на хибридните заплахи.  На плоскостта на международното право заслужават внимание:

  • резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна;
  • разследването за възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид в Украйна, което започва Международният наказателен съд в Хага и за което съобщава прокурорът Карим Хан;
  • официалното искане на Съда за правата на човека до Русия да се въздържа от атаки срещу мирното население и граждански обекти в Украйна.

7

От последните думи имаме повод за коментар на  т.нар. ответни мерки на Русия.

Според сайта advanced-television.com  RT управлява няколко езикови телевизионни канала, докато Sputnik предоставя новинарски уебсайтове на 31 езика. RT излъчва на английски, испански, френски, арабски, немски и руски. Германия забрани немскоезичната услуга на RT по-рано през февруари.  RT се разпространява на около 22 спътника и претендира за обхват от потенциални 700 милиона души.

В отговор Русия обяви за нежелана германската обществена телевизия Deutsche Welle (DW)  в страната, отне акредитацията на кореспондентите на DW, бюрото  в Русия ще бъде затворено, а предаванията на немски език ще бъдат забранени за разпространение от  руската сателитна телевизия.

Да завърша с Эхо Москвы и независимата телевизия Дождь. Роскомнадзор заблокировал сайты Дождя и «Эха Москвы». Влезте на този адрес. Вижте съобщението за чуждестранните агенти.

Телеканал_Дождь,_«Эхо_Москвы»_-_2022-03-02_20.05.02

Тези мерки  не са противодействие срещу лъжата, а срещу  независимите гласове извън прокремълската медийна екосфера.   Това е разликата. Можем да сме сигурни, че този модел има почитатели и тук.

СРС: Да наречеш Бойко Борисов арогантен е обидно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд, Гражданска колегия, I отделение, 24 състав с председател съдия Неда Заркова на 2 февруари се е произнесъл по гражданско дело по иск на Бойко Борисов, политик и председател на ПП ГЕРБ, срещу Мая Манолова, политик.  Съдът осъжда Мая Манолова да заплати 10 000 лева за неимуществени вреди по повод нейни изказвания в Лице в лице по БТВ и на брифинг.

Съдът:

В настоящия случай е признато за установено и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 01.11.2019г. ответника М. М. в проведен брифинг и излъчен от множество електронни медии, както и в дадено интервю в предаване на Би Ти Ви – „На четири очи” с водещ Ц. Р. ответникът изнесла обидни думи и изрази по отношение на ищеца, а именно: „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е заради него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света.”;

както и „Човекът, който пусна Братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, […]”

“Настоящият състав приема, че ищецът е публична личност, свързана с обществения и политически живот на страната, посланията на който достигат до многобройна аудитория.”

По-нататък съдът се спира на необходимия баланс между свобода на изразяване и защитата на доброто име, като напомня, че твърденията на Манолова са в отговор на нападки на Борисов.

“Недопустимо е, обаче, засегнатото лице, отново посредством средствата за масова информация, какъвто е случаят с ответника, да изнася обидни твърдения спрямо лицата, от чиито оценки е останало недоволно. В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото чрез свидетелски показания, ответникът М. е направила изявление, което е неприемливо. С волеизявлението си ответникът е засегнала ищеца като човек и личност, унизила е неговото достойнство, накърнила е авторитета му и вследствие на това Б. е понесъл неимуществени вреди”.

И в заключение  “съдът намира, че от страна на ответника М. е извършено противоправно деяние, изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения по отношения на ищеца Б., които са накърнили неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото и неговия авторитет, причинявайки му неимуществени вреди”.

По решението:

За да са клеветнически едни твърдения, съдът следва да се е произнесъл по истинността им –  което не се забелязва в решението.

А дали е обида да се каже за Борисов, че е арогантен – това ще каже втората инстанция.

Да се извършва преценка  за баланса по чл.8 (свобода на изразяване) и чл.10 (личен живот) от Конвенцията за правата на човека, в частност правото на критика срещу публични фигури, без да се вземе предвид богатата практика на ЕСПЧ и изведените от Съда критерии,  не ми се вижда далновидно.  Уместно е да се види едно от по-новите решения на Съда  Banaszczyk v Poland – политическо слово, насочено срещу лица с официални ръководни функции, широки граници на критика.

Или решението по Koutsoliontos and Pantazis v Greece по повод  твърдения в публикация  “с полемичен, саркастичен, остър и провокативен стил” с изказване на  бивш зам. кмет срещу настоящ кмет на град Янина.  Всъщност ролята на националните съдилища в производствата за клевета не се състои в това да посочат на засегнатото лице стила, който трябва да се използва, когато последното упражнява правото си да критикува, дори и по язвителен начин.  В този случай, при разглеждане на съдържанието на въпросната публикация, националните съдилища не са взели предвид в достатъчна степен критериите, установени от практиката на Съда относно баланса между защитата на доброто име  и свободата на изразяване (43). Съдът смята, че публикацията се отнася до управлението на града и  “по-скоро трябва да се разбира като политическа критика към управлението на общинските дела” (44).

Следователно твърденията са в контекста на дебат от обществен интерес, свързан с въпрос от общ интерес  и е насочена единствено към гореспоменатото лице изключително в качеството му на лице на официална изборна длъжност. Съдът припомня в този смисъл, че политическата обида често надхвърля личното ниво: това са капризите на политическата игра и свободния дебат на идеи в демократичното общество. Следователно … не е налице  неоправдана лична атака  и използваните изрази са в достатъчно тясна връзка с управлението на град Янина (45-46).

Решение СРС Борисов срещу Манолова.

Заснемане при изразено несъгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,   от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.

Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.

Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера  и второ, излъчване  въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.

ВКС:

Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.

В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).

Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.

Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно,  въпреки че 1) заснетият видеоматериал  е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.

С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.

Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.

Решението :

Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,

Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.

Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.

В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение  по дело, заведено от бившия   председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което  те са осъдени  на  рекордното  обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации  с автор  Борис Митов, отнасящи се до  съдия  Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на  СГС:

  • „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
  • „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
  • „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
  • Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.

Решението

Преди всичко прави впечатление, че  в  решението липсва  позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност  на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии  – вж решение  Bédat срещу Швейцария:

защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ  на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).

Направо удивително е, че –  доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи  – вж Halldorsson v. Iceland  (§37 – 39)  –   справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Според решението “съдията безспорно е публична личност”:  “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.

Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна.  Може да се твърди обратното: налице са.

    • а)   Съвършено безпочвено е заключението, че  “От съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца.”  Това е необоснован и неправилен извод. ЕСПЧ в практиката си сочи, че по начало нищо не предполага,  че твърденията на журналист  са   направени с други мотиви, а не добросъвестно  до доказване на обратнотовж Ghiulfer Predescu v. Romania.
    • б)  В самото решение  съдът твърди, че “верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал” (…) По този начин   (“верните факти”) съдът потвърждава тезата на защитата, че твърденията имат фактическа основа – което според практиката на ЕСПЧ е основният критерий при оценката на критичните публикации.

Според решението налице е обида, а   “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са  неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.

Решението е обжалвано.

Надявам се следващата инстанция  да вземе  предвид, че:

  1. Статиите се отнасят до публична личност – според практиката на ЕСПЧ публичните личности имат  нисък праг на защита и  по отношение на тях има широки граници на допустима критика;
  2. Обществен интерес:   обсъждат се  обстоятелства, важни за дейността на ищеца като  евентуален председател на СГС;
  3. Политическо  слово:   ЕСПЧ прилага широко разбиране за политическо слово, а дебатите за избор на председател на демократична институция  са политическо слово, което се ползва с най-висока степен на защита.  По отношение на политическото слово на още по-голямо основание важи позицията на ЕСПЧ, че  свободата на изразяване е приложима и към  публикации, която  обиждат, шокират или смущават;
  4. Публикациите съдържат твърдения за факти и оценъчни съждения, основани на верни факти  и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции; налице е добросъвестно отношение към източниците според изискванията на отговорната журналистика – вж по този въпрос решение Fuchsmann v. Germany, в което ЕСПЧ приема,  че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади,  журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници и се ползва от защитата на ЕКПЧ:

Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;

6.  и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –

и да постанови справедливо решение.

Обединеното кралство: саморегулирането на пресата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Саморегулиране на пресата на практика няма, пише Брайън Каткарт, професор по журналистика в Лондон. В остро критична статия, препечатана в Inforrm.org,  се посочва, че  Jewish Chronicle, базиран в Лондон седмичник, за период от три години е нарушил  журналистическия етичен кодекс за поведение (Editors’ Code)  не по-малко от 33 пъти, по данни на  IPSO (Независимата организация за журналистическите стандарти).  Според сайта на IPSO  са възможни глоби до 1 милион британски лири, ако  редактори и журналисти се отклонят от договорените стандарти. Но  предупрежденията  на IPSO към  Jewish Chronicle не са последвани от анализ и санкции –  впрочем правилата, написани от големите вестникарски компании, умишлено поставят летвата  много високо, като установените проблеми  трябва да бъдат едновременно  сериозни  и  системни. IPSO заявява, че проблемите в  Jewish Chronicle  могат да бъдат решени чрез обучение на персонала за съответствие с етичния кодекс – въпреки че според правилата на IPSO редовното обучение за съответствие вече изобщо трябва да е рутинно.

Британският орган за саморегулиране често е  определян като най-строгият регулатор на пресата в западния свят – но според професор Каткарт “след като отказва да предприеме действия дори срещу един от най-малките си членове,  вече никой не може сериозно да твърди, че  MailThe  TimesMirror  или  Telegraph  – всички те  много по-мощни и внушителни от  Jewish Chronicle  – могат да имат и най-малкото притеснение, че могат да бъдат санкционирани от IPSO, независимо какви безобразия вършат”. “Реалността е, че IPSO умишлено е сляп за продължителна  криза в британската журналистика, която е призната по целия свят – лъжи,  продължителни кампании на омраза и дискриминация, множество намеси в личната скръб и често безотговорно докладване на пандемията на коронавирус.”

Независимо дали оценката на професор Каткарт се споделя или не, статията поставя въпроса за ефективността на медийното саморегулиране. На дневен ред и тук.

Изглежда дори в Обединеното кралство и дори след Leveson Inquiry саморегулирането не е ефективно в нужната степен. В Обединеното кралство съществуват IPSO и IMPRESS, като всяка организация  има собствен етичен кодекс. Същевременно големи издатели  като The Guardian  не са се присъединили формално към никой от двата кодекса, но имат собствена култура на прилагане на професионални стандарти.

Това е само една от разликите  с България: тук също има медии, които не са се присъединили към Кодекса на българските медии,  но не са The Guardian и не  са ангажирани с правила.