Tag Archives: BG Law Making

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.

Емирейтс Телекъмюникейшънс/Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК с решение от 15 февруари 2024 г. разрешава концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на Емирейтс Телекъмюникейшънс Груп Къмпани Пи Джей Ес Си (идентификационен № CN-2031235, e&) на пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В. (рег. № 59009187).

Комисията постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.

Нотифицираната сделка е свързана с намерението на e& да придобие пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., като придобие 50% от дяловете плюс един (1) дял в Придобиваното предприятие. Останалите дялове ще останат собственост на настоящия едноличен собственик на Придобиваното предприятие – Пи Пи Еф Груп Н.В. В обхвата на сделката попадат изброените в Приложение 1 към Договора дъщерни дружества на Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., сред които са и оперативните дружества: „Йеттел България“ ЕАД, „Цетин България“ ЕАД, „Йеттел Унгария“, „Йеттел Сърбия“, „O2 Словакия Нетуъркс“ с.р.о., „O2 Словакия“ с.р.о., „O2 Бизнес Сървисиз“ а.с., „Теско Мобайл Словакия“ с.р.о., „O2 Словакия Телеком“, „Цетин Унгария“, „Цетин Сърбия“.

e& е телекомуникационен оператор със седалище и адрес на управление в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и предоставя услуги на 159 милиона абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка. Дружеството е регистрирано на фондовата борса в Абу Даби.
e& не извършва съществена търговска дейност в ЕС.

Юнайтед Груп България/Булсатком: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както знаем, очакваше се решението за концентрацията на медийния пазар, ето го с дата 1 февруари 2024 г. Без изненади: КЗК разрешава на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком –Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1. Към решението е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК.

Икономическата група, към която принадлежи „Юнайтед Груп България“ ЕООД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование: „Българска
    телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181 (едноличен контрол);
  • „Виваком Нет“ ЕООД, ЕИК 131320608 (едноличен контрол);
  • „Нет 1” ЕООД, ЕИК 175335782 (едноличен контрол);
  • „Нетуоркс-България“ ЕООД, ЕИК 117619271 (едноличен контрол);
  • „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД, ЕИК 204258417 (едноличен контрол);
  • „Телко Инфраструктури“ ЕООД, ЕИК 203470007 (едноличен контрол);
  • „Онлайн Директ“ ЕООД, ЕИК 131162001 (едноличен контрол);
  • „С. Т. В.“ ЕООД, ЕИК104093273 (едноличен контрол);
  • „Телнет Секюрити“ ООД, ЕИК 104559753 (едноличен контрол);
  • „Нова Броудкастинг Груп ЕООД, ЕИК 205738443 (едноличен контрол);
  • „Нет инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567 (едноличен контрол);
  • „Ви Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082 (едноличен контрол);
  • „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960 (едноличен контрол);
  • „Радио Експрес“ АД, ЕИК 831053592 (едноличен контрол);
  • „Витоша ФМ‘ ЕООД, ЕИК 131365158 (едноличен контрол);
  • „Агенция Витоша“ ЕООД, ЕИК 831654881 (едноличен контрол);
  • „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305 (едноличен контрол)
  • „Файненшъл Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 (съвместно контролирано дружество);
  • „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235 (съвместно контролирано дружество);
  • „Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК 205461291 (едноличен контрол);
  • „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908 (съвместно контролирано
    дружество);
  • „Тесса Енерджи“ ООД, ЕИК 130563354 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп ФинТех“ ЕООД, ЕИК 206973939 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп Солар БГ“ ЕООД, ЕИК 206852115 (едноличен контрол);
  • „Юнайтед Груп България“ ЕООД, ЕИК 207029387 (едноличен контрол);
  • „Мейнстрийм“ ЕООД, ЕИК 206830542 (едноличен контрол).

„Вива Корпорейт България“ ЕООД упражнява непряк едноличен контрол
върху следните предприятия с регистрация в България:

  • „Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 (посредством Булсатком Инвестмънт
    Лимитид (Bulsatcom Investment Limited), регистрирано във Великобритания, ид. №
    09047965);
  • „Булсатком – Продажби“ ЕООД, ЕИК 201469060 (посредством „Булсатком“
    ЕООД);
  • „Интернет Груп“ ЕООД, ЕИК 123050697 (посредством „Булсатком“ ЕООД);
  • „Пауърнет“ ЕООД, ЕИК 131559166 (посредством „Интернет Груп“ ЕООД);
  • „Екстриймнет“ ЕООД, ЕИК 200854091 (посредством „Пауърнет“ ЕООД)

“КЗК не приема за основателни изразените от конкуренти на Виваком опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните засегнати пазари. На разгледаните пазари има участници с пазарни дялове, които са сравними с тези на Виваком, като тази пазарна ситуация няма да се промени в резултат на нотифицираната операция”, смята регулаторът.

Особеното мнение

Членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев смята, че издаденият административен акт на КЗК (Комисията, Регулаторът), е неправилен и незаконосъобразен, като Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно е приложила материалния закон – Закона за защита на конкуренцията, и европейския Регламент (ЕО)139/2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрациите, а също така и националните и европейски подзаконови нормативни актове, като: Методика за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар и Насоки, относно оценката на хоризонталните сливания, съгласно Регламента на Съвета, относно контрола върху концентрациите (2004\C 31/03).

Изводът на КЗК, че нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания пазар на разпространение на телевизионно съдържание на едро, както и на пазара на достъп до фиксиран интернет на дребно, не намира опора в приобщените по административната преписка доказателства. Преценката на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, насочват към друг извод – че в резултат на
планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Конкурентите на това предприятие със значителна пазарна сила няма да бъдат в състояние да имат пазарно възпиращо влияние върху поведението на доминанта, като по същество ще го направи независим от своите доставчици и клиенти, т.е. ще е налице „класически пример“ на пазарна мощ на доставчика.

Разглежданата концентрация ще доведе до вертикална интеграция между безспорния пазарен лидер на пазара на разпространение на тв програми на едро – „Нова Броудкастинг Груп“ и най-големия купувач на права на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, т.е. ще се установи господстващо положение на придобиващата група на два вертикално свързани пазара, където вторият по големина конкурент на пазара на едро (БТВ Медиа Груп) е с двойно по-ниски пазарни дялове по показател приходи, а вторият по големина конкурент на пазара на дребно –„ А1“, ще бъде с двойно по-ниски пазарни дялове спрямо комбинирания пазарен дял на „Виваком
България“ и „Булсатком“ЕООД.

След осъществяването на концентрацията, групата ще разполага с най-големия купувач на права на пазара на дребно и ще осигури пазар на програмите до широка аудитория до 60% от пазара на платена телевизия, което ще направи „Нова Броудкастинг Груп“ независимо от конкурентите и клиентите му.

Нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми, тъй като комбинирания пазарен дял на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД ще бъде в размер над 60% на съответния пазар. Съгласно данните от Годишния доклад на КРС за 2022 г. общият пазарен дял на двете предприятия на пазара на дребно за 2021 г. е 61.5%, а за 2022 г. – 61.06%.

Изчислените по този начин пазарни дялове на участниците на пазара на дребно, с включени ОТТ доставчици, не са достоверни, защото ОТТ доставчиците не участват в същия продуктов пазар.

Изводите, че А1 и „Йеттел България“ като новонавлизащ оператор на пазара ще са в състояние да противостоят на пазарната сила на комбинирания пазарен дял от 60% на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД, не съответстват на данните, предоставени от предприятията и КРС.

В резултат на сделката ще настъпи вертикална интеграция с водещия телевизионен оператор – „Нова Броудкастинг Груп,“ чийто пазарни дялове на пазара на едро са близки до индикацията за господстващо положение, завършва особеното мнение.

*

Чии интереси стоят зад решението на КЗК можем само да спекулираме, но – когато приема подобни решения без убедителна обосновка – регулаторът изглежда метаюридически мотивиран.

*

В заключение ще добавя, че ЕС е на прага на приемане на медийния регламент, който изисква двоен контрол при сливане и придобиване, като към икономическия анализ се прибави и анализ за медиен плурализъм:

“При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
a) очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
б) гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
в) дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
г) когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
д) когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Каримански срещу Асен Василев: прекрачени границите на свободата на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ето и последното от тройката решения на СГС с докладчик съдия Стилияна Григорова, произнесени на 11 януари 2024 г. (наред с решението по Лев Инс срещу Медиапул в полза на Медиапул и Евролаб 2011 срещу Кирил Петков).

Асен Василев, заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, гостувал в обзорно-политическото предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ . Към тази
дата Каримански бил председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от Има такъв народ и кандидат за управител на БНБ. При участието си в предаването Василев заявил, че този кандидат „е сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.

Нанесените  неимуществени вреди Каримански оценява на 26 000 лева.

Василев оспорва иска. Защитата:

Изявлението не съдържало твърдение за осъществено престъпление, а мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на информация за интервюта по темата. В частта, в която ответникът заявил, че документът е подписан от Каримански, изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата на ищеца като кандидат за управител на БНБ имали оценъчен характер.

Далеч преди процесното интервю били публикувани критични журналистически материали, внушаващи съмнения за измамна схема.

Съдът:

Освен личното си мнение, че Каримански не притежава онези нравствени качества, изискуеми съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБНБ, Василев е допуснал с изказването си внушение у широката общественост за съпричастност на ищеца към схема по увреждане на представлявана от него банка.

Според съда, на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, В. е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение.

Макар базирано на журналистически източници, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание. Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за управител на БНБ. Коментарите на Василев относно репутацията на Каримански поставят ищеца в неблагоприятна светлина: като съучастник в престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. Дори и подписът под споразумението действително да е положен от Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца.

Осъжда Асен Василев да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление на ответника  в предаването „Седмицата“ по „Дарик
Радио“, съдържаща клеветническо твърдение. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.

ето

Решение СГС om  11 януари  2024, подлежи на обжалване

Евролаб 2011 срещу Кирил Петков: съдът отхвърля искането за обезщетение по повод “златната локва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийски градски съд, докладчик съдия Стилиана Григорова, се е произнесъл по иска на Евролаб 2011 срещу Кирил Петков, тогава министър-председател, да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления в интервю на 21.06.2022 г. пред bird.bg, съдържащо според ищеца неистини и клеветнически твърдения.

Защитата:

изявлението  е оценъчно и не съдържа конкретно злепоставящо твърдение или приписване на престъпление. Под формата на свой личен критичен коментар в интервю Петков информира обществото за текущи въпроси от сферата на държавно управление.

Петков не визира Евролаб, а критиката е насочена към законодателството и компетентните държавни органи, които създали и търпели съществуващото на границата с Турция положение.

Мнението на П. се базирало на публично известни обстоятелства, за които преди 21.06.2022 г. алармирала Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – допуснати нарушения в процедурата по отдаване под наем на имоти в зоната на ГКПП „Капитан Андреево“.

Данните се базирали на сигнал от изпълнителния директор на БАБХ проф. Х.Д. до ГДБОП и ДАНС.
На 11.05.2022 г. в БАБХ постъпило писмо от Посолството на Република Турция, Търговска секция, в което се посочвало, че в края на 2021 г. постъпили множество сигнали на търговски фирми, вносители на плодове и зеленчуци с оплаквания, че им е оказван натиск от Евролаб.  

В нито една своя част изказването не съдържало позорно или злепоставящо ищеца обстоятелство. Второто изказване – за последователно извършване на дейността от различни фирми, било вярно.

Кирил Петков е оспорил и възможността юридическо лице да търпи неимуществени вреди.

Съдът:

 Когато изявлението съдържа оценъчни съждения, те не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на фактите.

Заеманата от П. длъжност на министър-председател предполага, че именно той е държавният орган, разполагащ с информация относно разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. Тук следва да се отбележи уводната част от отговора, акцентираща на значимия обществен интерес към темата: „…това, което видяхме“.

Това уточнение на министър-председателя реферира към служебна информация, получена от компетентен държавен орган – Българска агенция по безопасност на храните.

Верни и основани на обективни данни са изявленията на ответника за връзка между ищеца и предходна фирма, извършвала лабораторни изпитвания.

Критичният тон в отговорите на премиера е насочен към бездействието на държавните институции и заявяване на намерение да се работи с насока те „да влязат в ролята си на контрольор“ при лабораторните изпитвания на ГКПП „Капитан Андреево“. Твърдението за оклеветяване на ищеца е плод на неправилно тълкуване на отговорите на премиера. Те съдържат единствено факти, узнати в
качеството му министър-председател и смятани от интервюиращия за достатъчно важни, за да информира обществеността за тях именно с данни от първоизточника.

Така мотивиран, съдът отхвърля иска на Евролаб 2011 по 45.1 ЗЗД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.


  Решението

Сега: Бойко Борисов и Кирил Петков са оттеглили исковете си един срещу друг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира, че партийните лидери са оттеглили исковете си един срещу друг. Напомня се и за какво всеки един от тях искаше от съда да му присъди обезщетение – Петков в частно наказателно дело, а Борисов – в гражданско:

“Борисов знае много добре, че при една работеща съдебна система, той ще трябва да ходи в затвора” и “… И за тези осем хиляди лева, които ББР плаща на месец на тази кантора за общо два месеца, те направиха такава новина, че забравихме че става дума за три милиарда, до четири милиарда на година, които Борисов крадеше и това как ние се опитахме да го спрем реално въобще остана настрани” и

“Петков доставял природен газ за страната чрез дъщерна компания на “Газпром”, за да облагодетелства фирми, свързани с “Продължаваме промяната”.

Публикацията

Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България от 2023 г.

Внесеният законопроект заедно с мотивите. На същата страница са и връзките към стенограмите от комисиите и пленарната зала.

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.