Tag Archives: BG Law Making

Поредно изменение на Закона за радиото и телевизията относно обновяването на състава на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 май 2018 г. Народното събрание е приело на първо и второ четене изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, за заличаване на разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

С промени, влезли в сила на 22.6. 2010 г., съставът на регулатора се намалява от 9 на 5 члена и двете квоти на регулатора се предвижда да се обновяват през различен период от време (2 години за квотата на НС, 3 години за президентската квота). Тогава не е заличено изискването актовете на Народното събрание и президента да влизат в сила едновременно – което е направено сега.

Изменението има връзка и с образуваното конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев, свързано със съответствието именно на заличената разпоредба с Конституцията.

КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.”

 

*

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Вносители: Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов, 3.5.2018 г.).

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията: обновяването на състава на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание може да се види нов законопроект за изменение на ЗРТ, внесен от отделни народни представители – шест от ГЕРБ, между които двама председатели на комисии (културна и правна) и един от БСП.

 Законопроект за изменение на ЗРТ  – 854-01-31

Параграф единствен. В чл.24 ал.2 се отменя.

Законопроектът се появява в момент, когато президентът атакува същата разпоредба пред Конституционния съд.

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това е разпоредбата, според която указът на президента и решението на Народното събрание за избиране на членове на СЕМ влизат в сила едновременно.

Дело №7/2018, съдия Константин Пенчев

Обнародвани са съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на ден за неспазване на законодателството на ЕС.

Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*
(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.
При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
*
Чл.118 от ПОДНС гласи:
Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.

КЗК: глоба за Музикаутор в спора с Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на КЗК от днес:

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкция в размер на 56 678 лв. за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

Предмет на проучване в производството е поведението на Сдружение „Музикаутор“, във връзка с прекратяване на съществуващите по силата на Договор за разрешаване използването на музикални и литературни произведения по радио отношения между „Музикаутор“ и БНР и следващата от това невъзможност за общественото радио да използва в програмите си репертоара на Сдружението.

В хода на проучването се установи, че отношенията между страните в производството по предоставянето на права за използване на репертоара на Музикаутор се уреждат с договор за разрешаване използването на музикални и литературни произведения в радио, сключен между страните на 19.12.2011 г. Договорът е прекратен считано от 01.01.2017 г. чрез отправено на 21.11. 2016 г. предизвестие от „Музикаутор“.

От водените между страните в производството преговори и от цялостното поведение на „Музикаутор“ в тази връзка, може да се направи извод, че прекратяването на действащия договор между страните представлява начин за постигане на исканите от Сдружението условия за определяне размера на дължимите му възнаграждения за лицензирането на съответните права.  Чрез прекратяването на договора с БНР Музикаутор, като предприятие с господстващо положение, лишава националното радио от възможност за ефективно конкуриране на пазара, на който последното осъществява дейност.

Решението може да бъде обжалвано от страните и всяко трето лице, което има правен интерес, в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването му по реда на АПК, а за третите лица – от публикуването в електронния регистър на Комисията.

Решението

Към решението е приложено и Особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, наблюдаващ член по преписка № 141/ 2017 г.

Закон за развитието на академичния състав в РБ – с измененията от 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен  вестник,  бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.

Ето актуалният текст на закона.

За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.

Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, определени в този закон, наричани по-нататък “минимални национални изисквания”.
(2) Минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:
1. наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права;
2. показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен “доктор”, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.
(3) Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели.
(4) Кандидат, получил не по-малко от минималния брой точки за съответната научна област или професионално направление и за съответната научна степен и академична длъжност въз основа на индивидуалните си резултати по показателите по ал. 3, отговаря на минималните национални изисквания. Минималният брой точки и редът за изчисляването им се определят в правилника по ал. 3 за всяка научна област и/или професионално направление и за всяка научна степен и всяка академична длъжност.
(5) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му.
Членовете на научното жури също трябва да отговарят на изискванията на чл.2б, ал.2 и 3. (член 4, ал.4)
Рецензиите и становищата, резюметата на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват на публичен достъп на интернет страницата на висшето училище или научната организация на български език и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. (член 4, ал.13)
Не става ясно чие е задължението рецензиите и становищата да се представят и на чужд език. И как това ще се отрази на разходите за защитата.
Чл.2б, ал.2 и 3 се прилага съответно и за придобиване на научни степени. Образователната и научна степен “доктор” се придобива от лице с образователно-квалификационна степен “магистър”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 6, ал.1) Научната степен “доктор на науките” се придобива от лице с образователна и научна степен “доктор”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 12, ал.1)
За придобиване на  академичната длъжност  “доцент”  и “професор”  е необходимо кандидатът да има образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност.

Има и редица разпоредби срещу плагиатство. Както вече писаха колеги, не е ясно как констатирането на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни   се съотнася с разпоредбите на Наказателния кодекс.

Установяване на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпиране на пари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
.
Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
.
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по този закон.
Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните,  заявяват за вписване тези данни в срок до 1 февруари 2019 г.