Tag Archives: BG Law Making

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

 

Законопроект за промени в Закона за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители   Законопроект за изменение и допълнение на  Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?

В ПЗР на самия законопроект  има и препратка  към Закона за електронното управление  – а  самият законопроект е  във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.

Отново за Закона за филмовата индустрия 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно от медиите, че   г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ,  е поздравила г-н Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии, за внесените изменения в Закона за филмовата индустрия. Г-жа Мустафа е цитирана да казва:

Запозната съм с Вашата ключова роля и големите усилия, които полагате този закон да бъде приет. Поздравявам Ви за амбицията България да има закон за киното, който ще осигури нови възможности за българското филмопроизводство и за киноиндустрията.

Приемането на този закон е исторически момент.

Оценката на г-жа Мустафа е институционална. Това поздравление трябва да означава, по мое мнение, че измененията на Закона за филмовата индустрия се оценяват положително по най-високите демократични стандарти на свободния свят.

Така ли е? Създадени ли са измененията по един прозрачен и недискриминационен начин, отчитат ли те не само различните интереси на аудиторията и индустриите, но дори нещо най-базово: разпоредбите на Правилника за организация и дейност на Народното събрание?

Има консолидирана реакция  на адресатите на закона, според които между първо и второ четене –   без обществено обсъждане  – се променя философията на ЗФИ.

Според  Правилника  за организация и дейност на Народното събрание

Чл. 84. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада и. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
 

Българското общество полага усилия за формиране на истинска демокрация, на истинска правова държава.  Всеки жест в подкрепа на демокрацията, правата на човека, свободните медии, борбата с корупцията е високо ценен и има цялото ни уважение.

Но лобистки закони  в историята на законодателния процес имаме много.   Исторически момент ще бъде не приемането на още един такъв закон, а  онзи момент, в който парламентът  изпрати тази своя практика в историята.

 

Промените в Закона за филмовата индустрия 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменят Закона за филмовата индустрия. През декември 2020 мина първо четене в зала. Кинодейците обясниха кой печели от промените – Бояна,  това е онзи случай как Борисов отишъл на посещение и в онази държава заснемали холивудска продукция, а пък тук – не. Както  Диана Андреева обяснява същността на измененията, ако някой не е разбрал:  от една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга, премахва се финансовата комисия, която би трябвало да контролира изразходването на държавната субсидия за кино.

Чуждестранните компании, работещи у нас, са тема. Особено пък откакто проявиха интерес да купуват 50 на сто от вестниците на депутата Пеевски.   Което после се разви по друг начин, намери се друг чуждестранен инвеститор да ги купи  – целите 100 на сто.  Много чудно е защо тези чуждестранни инвеститори, които нямат нищо общо с вестници,  желаят да купуват точно вестници, точно на Пеевски.

Но историята с измененията на ЗФИ има продължение. Между първо и второ четене се появиха още едни предложения за промени, също тъй неприятно озадачаващи кинодейците. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е удължен и се появяват предложения в полза на телевизионните  сериали –   освен държавна помощ те да могат да ползват и финансови стимули. Проектите са няколко, не един, цял звезден дъжд от предложенияи  са публикувани тук.

Ето например едно предложение  на ДПС, има и други:

 Навсякъде в този закон думите “аудиовизуални произведения” се заменят с “филми, сериали, анимация”.

На ГЕРБ – има и други – но ето това:

към филми се добавя “и телевизионни филми и сериали

или това:

за държавна помощ да могат да кандидатстват продуценти, които са сключили договор с голям доставчик на медийни услуги с 1 милион активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто.

Онзи случай, когато само името липсва.

По темата:

Милко Лазаров, СБФД и Евгени Будинов, ГЕРБ

Ще има промени в отговор на “притесненията” на СБФД, казва Будинов

Обединените патриоти с нов законопроект за изменение на ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След като имаха нормотворчески идеи за борбата с дезинформацията, за българска квота и др., сега Обединените патриоти  – сред подписалите законопроекта не разпознавам представители на други политически сили – се връщат към идеи на Волен Сидеров и Атака – срещу майчиният език, различен от български,  в програмите на радиото и телевизията.

Внесен е нов законопроект №154-01-10   за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, той е кратък и изключително за предизборна употреба:

1. В чл. 12,  ал. 2 т. 2 се заличава.

2. В чл.49,  ал.1 думите “включително и на техния език” се заличават.

Мотиви: “Новините на турски език са излишна привилегия”.

Да онагледя какво се иска:

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.
 
Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

Законопроектът е нов, но страстите за новините на турски език не са нови, изяснявахме си на кого е работа да се произнася по новините на независимата обществена телевизия през 2009, през 2014 отново, и през 2017 по повод лицензирането на регионалната програма на БНР в Кърджали отново – и винаги, когато наближат избори. А по телевизията на Атака – вероятно без почивка.

Закон за радиото и телевизията: измененията за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808 влязоха в сила

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Третата ревизия на Директивата за аудиовизуални  медийни услуги е въведена в Закона за радиото и телевизията, измененията са обнародвани в Държавен вестник, бр.109/2020  и са влезли в сила от 22 декември 2020.

Изминатият път от създаването на работна група  е описан тук, новото в измененията накратко – тук.

Консолидираният текст на Закона за радиото и телевизията след последните изменения.  

Може да се намери също вече в правните бази данни, например тук.

Предстои прилагане. Смисълът на тези изменения на Закона за радиото и телевизията  е в прилагането, иначе са само букви.

Именно прилагането води до промени, прилагането е и тест  дали разпоредбите работят или не.