Tag Archives: BG Law Making

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.  „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center,  беше изборът за  изпълнителен директор. Нина Янкович  като стипендиант  на Фулбрайт е работила в пресцентъра  на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна. 

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата   по новия и – оказва се – противоречив Съвет    и приема оставката на директора след седмици на опасения за  свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от   консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността  на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е  обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството  не реагира  – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP,   че ролята на Нина беше да излезе със стратегии  за противопоставане на този тип кампании, а сега тя  стана жертва на такава кампания и  те дори не  я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен  на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов  е обявил в Народното събрание  идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор  доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля,  две неща от администрацията:

  • идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
  • публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки  срещу звеното.

Повече за идеята тук.

Информационното табло в областта на правосъдието за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува днес Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите — членки на ЕС.

Това вече е десетото издание, което дава възможност за дългосрочен преглед на развитието на положението в държавите членки и в трите области на ефективно правосъдие. За първи път тазгодишното издание включва и данни за въздействието на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и въздействието върху бизнес средата.

Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е сравнителен инструмент за информация, чиято цел е да помага на ЕС и държавите членки да подобрят ефективността на националните правосъдни системи. То е един от инструментите в инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона, използван от Комисията за наблюдение на реформите в областта на правосъдието, предприети от държавите членки.

Подробности ще намерите в съобщението и в информационния документ.

Директиви за авторското право: какво става, дойде и мотивирано становище от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщението:

Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).

Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки,  за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.

На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интересСАЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно автентично тълкуване на промяната (+21 позиции) в класирането на България по свобода на медиите, интервю на Лора Филева за Дневник, изводът е в заглавието:

Павол Шалай, “Репортери без граници”: Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

Не знам за какво говори Павол Шалай, но вероятно е така:

Можете ли да оцените политическата воля за промяна от сегашното правителство?

– Виждаме готовност за подобряване на свободата на медиите. Например правителството предложи поправки, разширяващи достъпа на медиите до обществена информация и намаляващи въздействието на жалбите за клевета върху журналистите. Ние отправихме конкретни препоръки към правителството да отиде още по-далеч в тези поправки, благоприятстващи свободата на медиите.

Обществено обсъждане: Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Предложеният проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.  Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни канали за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. Законопроектът си поставя за цел да гарантира ефективна защита на лицата, които работят в публична или частна организация и които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, тъй като често те са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. По този начин те имат ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на интересите на обществото.

Дата на откриване: 21.4.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 23.5.2022 г.

ЗИД НК: по-високи санкции и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писах през март за   законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет.

Става дума за това, че се повишават множество санкции с неубедителни мотиви.

Писах за това, че тази борба е дълга и преди години излизахме на протест срещу идеята на ОКУП-ите санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост да надхвърлят пет години – ясно е по какви съображения.

Ето сега това е на път да стане.

Днес комисията по конституционни и правни въпроси е приела законопроекта на първо четене

СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота)  Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ  (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.

Заглавието не е съвсем точно,  става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ,  а не за становище на колегиалния орган.

1

Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар

За двете гледни точки:

Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.

Отново за двете гледни точки:

Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.

Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”

– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.

За противодействието на дезинформацията

Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?

– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.

А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?

– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.

Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?

– Нямам представа. Не сме ние.

2

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

За противодействието на дезинформацията

Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?

– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.

Но тя е забранена от българската Конституция?

– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

– Така е, да.

Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

3

За двете гледни точки

Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Събитията, свързани с войната в Украйна,    трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите.  ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.

Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.

За противодействието на дезинформацията

Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс,   който   предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.

Квалификациите на членове на СЕМ  кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.

Три съдебни решения по повод Предаването на Карбовски по ТВ7

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересът към Мартин Карбовски достигна пик във връзка с номинирането му от ИТН за член на СЕМ.  Звучи като шега, като провокация, като покана за бартер – и предизвика протести, след което Карбовски оттегли кандидатурата си.

Свободна Европа по темата

Решенията (диспозитивите, накрая файл с пълните тестове) по делото за публикацията Гейове – фашисти в Лентата:

СРС

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. по отношение на Р. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място],  [улица], ет. .., че поради подаден от Р. С. С. срещу М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет… , ап. .., сигнал за защита от дискриминация до Комисията за защита от дискриминация, М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет. .., ап. .., е извършил дискриминация под формата на преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр, вр. с чл. 5 ЗЗДискр. в предаване „Предаването на К.”, излъчено на 12.01.2014 г. по ТВ7, като чрез своите изявления в предаването е злепоставил образа и доброто име на Р. С. С. и по този начин го е поставил в по-неблагоприятно отношение от всички останали лица, които не са предприели действия за защита от дискриминация.

СГС

Ищецът е доказал в достатъчна степен факта на различно третиране посредством специалната форма преследване и не е необходимо да посочва конкретни лица, в сравнение с които е бил третиран различно. Сравнителят в антидискриминационното право е всякога хипотетичен и е лице/ лица, които или не са носители на защитения признак в основната форма на дискриминация или не са предприели действия за защита от дискриминация във формата преследване. В настоящото производство са наведени достатьчно доказателства, с които се установява, че различно третиране е налице.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС.

ВКС

При твърдения на ищеца, че негативното му представяне и по-неблагоприятно положение е резултат от различното му третиране в сравнение с всички онези лица, които не са били обект на публично стигматизиране посредством предаване, водено от ответника, но се основава на изявленията и обидните квалификации в проведен разговор в телевизионно предаване, не може да се приеме, че действията на ответника осъществяват „преследване“ по смисъла на т.3, б.„а” от ДР на ЗЗДискр, във връзка с подадения сигнал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като чрез него се упражнява правото на мнение и свобода на изразяване, която е еднаква за всички граждани, без оглед на това, дали са били засегнати непремерено лица, по отношение на които са налице защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата да се изразява мнение не е била използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена само в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото да се изразява мнение и разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността или не осъществяват състав на престъпление. Оценъчните съждения не могат да бъдат проверявани дали са верни – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства. Могат да бъдат проверявани фактическите твърдения – ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако са неверни – отговорността е за всички причинени вреди, поради липсата на достоверност на разпространената информация.

ОТМЕНЯ решение № 8055 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 1476/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.04.2017 г. по гр.д. № 24475/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. С. срещу М. К. Б., на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.

“Негативните оценки не  пораждат отговорност, ако не засягат достойнството”, казва ВКС. В решението на СРС може да се  прочете  разговора на Карбовски с Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков и да се прецени засяга или не засяга достойнството.

Трите съдебни решения по делото за Предаването на Карбовски по повод статията  Гейове – фашисти

2022: нормативи за час програма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди месец Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС:

– за БНТ: от 1 януари до 31 март – 2 175 лв.; от 1 април – 2 184 лв.;

– за БНР: от 1 януари до 31 март-516 лв.; от 1 април-518 лв.

 Нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2022 се определят нестандартно за два периода в годината, предвид обстоятелството, че законът за държавния бюджет за 2022 г. не е приет преди началото на настоящата бюджетна година. Определянето на нормативи за час програма на обществените медии за два периода в годината се влияе и от основните допускания за политиката по доходите при разработването на проекта на Бюджет 2022 г., а именно увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. от 1 април 2022 г.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предложения от Българската национална телевизия и Българското национално радио обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, с разпоредбата на чл. 8 от Постановление № 481 на Министерския съвет от 2021 г. за уреждане на бюджетни отношения през 2022 г., и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2022 г.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 98 185 часа.

Ако разположението на звездите е подходящо, това ще е последната календарна година, в която размерът на трансфера за БНТ и БНР ще се определя на час програма, а не според обществената мисия. Имам предвид законодателно решение за смяна на принципа в съответствие с правото на ЕС.