Tag Archives: BG Law Making

Радио Свободна Европа отново с новини на български език

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL) обявява плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния в опит да обогати медийния пейзаж  в двете страни.

И в двата случая става дума за завръщане на RFE / RL: предаванията  за България приключиха през 2004 г., а в Румъния през 2008 г.

“Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество. ”

Програмите на Свободна Европа бяха шестчасови, в останалото време на същите честоти се излъчваше Класик ФМ.  Програмата  получи лицензия веднага, щом започна процес на лицензиране след приемането на Закона за радиото и телевизията. Преди това в годините на демокрацията радиото е работило с разрешенията, издавани от държавата.

През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на  езиковите редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО. От 2004 г. Радио  Свободна Европа  прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио  Нова Европа  – после Зи-Рок –   и така се стига до днешните два Зи- Рок-а, или поне единият от двата.

По повод днешното съобщение доста хора си спомниха, че още през 2004 г. прекратяването на дейността на Свободна Европа изглеждаше прибързано, а овладяването на честотите  и трансформацията Свободна Европа – Нова Европа – Зи Рок е учебникарска история за българския преход и царското време, когато медиите “били най-свободни” – но най-свободни привидно –  защото резултатите стават ясни с известно закъснение във времето (като спирането на лицензирането, триковете с честотите и издаването на временни бележки за излъчване – та до днес и до двата Зи-Рок-а).

Решението за възстановяване на новинарските емисии на РСЕ на български  език не ми се струва да е повод за радост. Възстановените новинарски емисии на Радио Свободна Европа  са  симптоматика за проблем.

От 11 години България е държава от ЕС, обвързана от договорите, в които са обявени ценностите на Съюза –

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Но къде са ценностите  и върховенството на правото в превзетата държава – и наистина ли  сме  общество, неспособно самостоятелно да гарантира  независими и безпристрастни медии.  Това е проблемът.

Възстановените новинарски емисии могат да имат положителна роля, ако – както очакваме – утвърждават стандартите на качествената журналистика – но те не решават проблема.

КЗК: решението за продажбата на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
.
Още две обстоятелства за контекста на забраната:
  • тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
  • тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

 

Измененията на Закона за защита на личните данни по GDPR – внесени в парламента

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на парламента –

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Както ще установите,  с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони.  В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с  „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.

Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция

Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Целите на проекта са описани така:

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Какво съдържа проектът:

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.

и в частност:

Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

Идеята за чужди агенти в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

94958DBB-4D90-4CA7-9E44-591027B60EE5

Снимка: Импакт Прес Груп

Обнародваха измененията в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, бр.  56 от 6 юли 2018 г. е обнародвано очакваното Постановление №122 от 29 юни 2018 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в РБ, приет с ПМС №202 (ДВ бр.75 от 2010 г.).

§31. Постановлението влиза  в сила от датата на обнародването му в ДВ.

Пълен текст

С този правилник се определят и минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор”.”
Чл. 1а. (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ.
(2) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) Допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението.”
Чл. 2. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва само за лицата, които отговарят на съответните минимални национални изисквания.
(2) Оценката за съответствие с минималните национални изисквания и с допълнителните изисквания по чл. 1а, ал. 2, както и оценяването на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва от научно жури, създадено и функциониращо при условията и по реда на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.
(4) Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. Отказът на член на журито от участие в заседание по неуважителни причини или отказът за полагане на подпис в протокола се установява с подписите на присъстващите членове на журито и не е основание за спиране на процедурата. На мястото на отказалия да присъства член на журито заседава съответният резервен член.
(5) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.”

Още някои положения:

Научните ръководители на докторантите вече няма да са членове на журито.

Към прилагането на правилника има отношение и Списъкът на регулираните професии (определя се по този ред) – защото за академичните длъжности се изисква  кандидатът да притежава образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс.”

Оценяването е с помощта на точки – и правилникът определя прагове – минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности (таблица 1)

Тук са изискванията за област 3:

Област 3. Социални, стопански и правни науки

Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата, 3.2. Психология,  3.3. Политически науки, 3.4. Социални дейности, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.6. Право, 3.7. Администрация и управление, 3.8. Икономика, 3.9. Туризъм

Таблица 1. Минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности

Група от показатели

Съдържание

Доктор

Доктор на

науките

Главен асистент

Доцент

Професор

А

Показател 1

50

50

50

50

50

Б

Показател 2

100

В

Показател 3

100

100

Г

Сума от показателите от 4 до 10

30

100

200 (100 за ПН 3.6)

200 (100 за ПН 3.6)

Д

Сума от показателите от 11 до 13

100

50

100

Е

Сума от показателите от 14 до края

100

КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

 

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

 

  • 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

  •  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че е имал вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

Конституционният съд прекрати делото за ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Конституционният съд в заседание на 4 юни 2018 г. отклони искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.) и прекрати производството по делото.

Пълният текст на определението:

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 4 юни 2018 г. конституционно дело № 7/2018 г., докладвано от съдия Константин Пенчев.

Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Образувано е по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)(Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.), съгласно която актовете на Народното събрание и на президента, с които се попълват съответните квоти от Съвета за електронни медии (СЕМ) влизат в сила едновременно.

Твърди се в искането, че изпълнението на тази разпоредба е невъзможно, тъй като с промяната от 2010 г. на чл. 29, ал. 1, изр. 2 ЗРТ, квотите на Народното събрание и президента се обновяват през различен период от време – две и три години и следователно актовете на тези два органа не могат да влизат в сила едновременно. Нарушено е изискването за прецизност, недвусмисленост и яснота на закона, което противоречи на принципа на правовата държава, прогласен от чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Поддържа се още в искането, че оспорваната разпоредба противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията, защото, без да е налице споделена компетентност при сформиране на състава на СЕМ между Народното събрание и президента, действията на актовете на двата органа са взаимно обвързани.

С определение на съда от 17 април 2018 г. искането на президента е допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересувани институции са конституирани Народното събрание и Съветът за електронни медии. Отправена е покана за правно становище и до проф. д-р Нели Огнянова.

Със Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от 44-то Народно събрание на 16 май 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 29 май 2018 г.) разпоредбата на чл. 24, ал. 2, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Делото пред Конституционния съд остава без предмет и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 22, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането следва да се отклони и върне на подателя, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изложеното Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр.138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.).

ПРЕКРАТЯВА производството по конституционно дело № 7 от 2018 г.

ВРЪЩА искането на подателя.

Председател: Борис Велчев

*

Контекст: На 16 май 2018 г. Народното събрание  прие  изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, и отмени разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

Конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев беше с предмет установяване на  съответствието  на отменената разпоредба с Конституцията. КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.” Краткото определение по дело 7/2018 сочи, че делото остава без предмет.

 

 

 

Доклад за СРС 2017 – внесен в Народното събрание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съгласно чл. 34б.  (7) от ЗСРС  Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

На сайта на бюрото има доклади за 2014, 2015, 2016 година.

Дневник има информация за доклада за 2017 г., който е внесен в НС.

Не го откривам на сайта на НС, ще бъде сложена връзка ТУК.

 

Законопроект за киберсигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България: проект и консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Основната цел на предлаганите с постановлението изменения и допълнения на Правилника е да се осигури съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.

Необходими са тези минимални изисквания, защото в закона има препратка към тях.

Срокът за обществено обсъждане е   25.06.2018 г.

Има коментари и непосредствено на сайта.

Сегашният текст на правилника и   измененият закон, ако ви потрябва за справка

Списък на български научни издания, които са реферирани и индексирани – от сайта на НАЦИД

Периодични издания на БАН