Tag Archives: BG Media

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.  „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center,  беше изборът за  изпълнителен директор. Нина Янкович  като стипендиант  на Фулбрайт е работила в пресцентъра  на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна. 

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата   по новия и – оказва се – противоречив Съвет    и приема оставката на директора след седмици на опасения за  свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от   консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността  на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е  обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството  не реагира  – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP,   че ролята на Нина беше да излезе със стратегии  за противопоставане на този тип кампании, а сега тя  стана жертва на такава кампания и  те дори не  я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен  на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов  е обявил в Народното събрание  идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор  доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля,  две неща от администрацията:

  • идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
  • публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки  срещу звеното.

Повече за идеята тук.

Комисия за журналистическа етика: Решение за Политически некоректно на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са  позиции на базата на практиката, които  извеждат журналистически стандарти.

През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти  и 2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.

Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ.  Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022  засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и  действия на българското правителство.

КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена
журналистика, точност и достоверност, които са в основата на доверието към тях.
Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, че при отразяването на военните действия и, пообщо, конфликта между Украйна и Руската федерация, аудиторията следва да бъде информирана и за гледната точка и тезите на агресора, в случая Кремъл, но винаги в контекст.
Ако в подобни случаи липсва контекст, медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.

За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии,  се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.

Решението на КЖЕ от 27 април 2022 по сигнал на СЕМ за Политически некоректно, излъчено на 10 април 2022.

Нарушение на 1.1.1. от Етичния кодекс на българските медии.

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

  • взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
  • взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата.  Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

ТВ Евронюз България замества ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ТВ Евронюз България

На 5 май 2022 е обявено началото на нова телевизионна програма Евронюз България. Програмата е обявена в медиите като българската програма на европейския новинарски канал Euronews. На сайта на телевизията https://euronewsbulgaria.com/ се казва:

Ние сме част от водещия международен канал за новини в Европа, предоставящ глобални, многоезични новини с европейска перспектива на над 440 милиона домове в 160 държави. С 12 езикови издания на различни платформи, включително 9 отделни телевизионни издания, ние се стремим да предоставим на нашите зрители и читатели разнообразни гледни точки, като същевременно оставаме базирани на репортажи с факти.

Нашата идентичност е уникално европейска, но покритието ни е уникално разнообразно. От главната ни централа в Лион, Франция, ние управляваме глобален нюзрум, който включва около 400 журналисти от 30 различни страни.

Нашите 15 езика покриват европейски и световни новини 24/7 на арабски, английски, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, персийски, португалски, руски, испански и турски, с бюра в Брюксел, Атина и Будапеща и мрежа от кореспонденти във всички големи европейски градове, включително Берлин, Лондон, Москва, Париж и Рим.

От 2018 г. Euronews стартира пет брандирани партньорски проекта: Euronews Албания, Euronews Грузия, Euronews Сърбия, Euronews Румъния и Euronews България.

На сайта се казва още, че Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.

Главният редактор на Euronews Bulgaria е служител на Euronews. На този пост е Марина Стоименова, която е заемала няколко важни позиции в редакциите на Nova Broadcasting Group. Главният редактор докладва на  мениджъра на филиалите на Euronews в централата на медията в Лион, Франция.

Радио Евронюз България

Също на 5 май 2022 радиото, закупено през 2018 г. от собственика на телевизията, променя наименованието си (преди – от 105.6 Новините сега в Радио Европа – Новините сега), а сега – в Радио Евронюз. Повече за сделката и кой стои зад радио Новините сегатук.

Евронюз

Евронюз съществува от 1993 г.

От 2010 ЕС предоставя средства на Евронюз на базата на  последователни рамкови споразумения за партньорство. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с Евронюз, намалява прозрачността на финансирането за  Евронюз  и на неговото отчитане.

През 2019 Европейската Сметна палата разглежда отношенията на ЕС с Евронюз  след искане от Европейския парламент „да се провери дали финансирането на Евронюз се извършва по ефективен и прозрачен начин и се използва единствено за изпълнение на мандата, даден на Евронюз“. Сметната палата отбелязва  тази непрозрачност: „Нито една държава-членка на ЕС не е предоставила на Евронюз  мандат за обществена услуга и  не го е определила като  обществена услуга, което означава, че не получава публичен ресурс от държавите“,  информира Политико. „Европейската комисия трябва да проверява ежегодно дали Евронюз  спазва ангажиментите за запазване на редакционната си безпристрастност и европейска перспектива. Но не открихме официална връзка между тези ангажименти и критериите на Комисията за годишно отпускане на средствата.”

Собствеността на Евронюз е преобладаващо частна. В края на 2021 г базираната в Лисабон Alpac Capital е сключила сделка за придобиване на 88 процента от акциите в Евронюз, дотогава притежавани  от египетския телекомуникационен магнат Савирис  чрез компанията му Media Globe Networks, MGN.   Сделката следва заключението на одиторите, че само за периода 2014-2018 телевизията е получила финансиране от Европейската комисия в размер на 122 милиона евро. Според Политико финансовата подкрепа от Комисията за Eвронюз ще продължи до 2023 г. в рамките на   бюджета на ЕК за мултимедийни действия.

Трябва да се има предвид, че бащата на СЕО на португалската компания – собственик е близък приятел и съветник на Орбан, дори е получавал награди от Орбан за помощта, която е оказвал за популяризиране на Унгария в Европа,   пише Еuractiv. Съвпадение е, че този баща също е бил евродепутат от ЕНП, както и Емил Стоянов.  Не е ясно   в каква степен ще се гарантира редакционната независимост предвид този контекст. 

Българската страна – ТВ Европа, ребрандирана от вчера като филиал на Евронюз

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, той продава през 2009, а от 2017 телевизията е собственост на Добрин Иванов. Както обобщава Дневник

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски – и още:  “Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

Партньорството

Съобщението за подписаното споразумение с ТВ Европа на сайта на Евронюз.

Атанас Чобанов от Бивол   задава пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз.

В информацията за подписаното партньорство е цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно въпросните ценности  допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

В регистрите на СЕМ: Публичен_регистър_-_2022-05-06_13.02.27

 

Съвет на Европа: Оценка на състоянието на свободата на изразяване 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.

Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.

 

#RSF INDEX 2022 | 91 (+21)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година)  – това е мястото на България  в подреждането на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.

България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.

Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – сигурност (макар че, както разбираме, работата по класацията в основни линии предхожда войната в Украйна);
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ.

И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава  скок в качеството на журналистиката.  Да не  бързаме с изводите.

Оценката на Репортери без граници   започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

Три становища на Комисията по журналистическа етика по актуални въпроси, свързани с отразяване на войната, която Руската федерация води срещу народа на Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.

В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.

  1. Становище за публикуването на снимки и видео, на които по разпознаваем начин са отразени деца в контекста на войната

КЖЕ взе предвид няколко случая, в които  чрез видео материали и снимки са показани на света  изпитанията, но и  героизма на деца в условията на войната.  Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.

Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване  на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно  да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.

  1. Становище за форумите в информационните сайтове

КЖЕ взе предвид  зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии,  преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми   от тролове и агресивни  посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.

Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.

КЖЕ вече е имала повод  в решенията си да изрази становище, че  – макар  че става дума за съдържание, създадено от трети лица –   според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението   по делото Delfi v Estonia  това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие,  има изградена система за модериране,     един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало  по подходящ начин и не следва да носи отговорност.

Като подчертава, че  това  е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за  дискутиращи  общности следва да има и  електронните медии трябва да се положат усилия за това.

КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.

Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.

  1. Становище за гледните точки в новините и актуалните  предавания  при отразяването на войната в Украйна

КЖЕ взе предвид, че  в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.

Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи  правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“  и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна,  трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, които фалшифицират и представят превратно фактите.  От  водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация  под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.

КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс, който   предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

*

Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.

За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.

Делото за офиса, който е ползвал Блъсков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Административният съд – София е отказал да отмени заповедта на областния управител за принудително изземване на помещенията, в които доскоро се помещаваше редакцията на вестник Труд. Става дума за сградата до КАТ, където е разположен Музеят на социалистическото изкуство.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

В момента сайтът на Труд посочва адрес Христо Белчев 1.

Но духът на Блъскови остава да витае в Дианабад с новите частни имоти на Блъсков, за които общината (ГЕРБ) щедро – и заобикалайки чрез насрещни дарения закона за забрана на замени – му дари терен.

СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота)  Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ  (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.

Заглавието не е съвсем точно,  става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ,  а не за становище на колегиалния орган.

1

Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар

За двете гледни точки:

Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.

Отново за двете гледни точки:

Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.

Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”

– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.

За противодействието на дезинформацията

Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?

– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.

А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?

– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.

Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?

– Нямам представа. Не сме ние.

2

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

За противодействието на дезинформацията

Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?

– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.

Но тя е забранена от българската Конституция?

– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

– Така е, да.

Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

3

За двете гледни точки

Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Събитията, свързани с войната в Украйна,    трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите.  ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.

Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.

За противодействието на дезинформацията

Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс,   който   предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.

Квалификациите на членове на СЕМ  кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.

Freedom House: Доклад за политическите и гражданските права 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

България, Свобода на изразяване

Конституцията защитава свободата на изразяване, включително на печата, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или от ръководството на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии зависят от финансовото подпомагане от държавата (чрез реклама), което на практика води до натиск за публикуване  на благоприятни за правителството материали. Собствеността на медиите остава непрозрачна.