Tag Archives: BG Media

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Законопроект за промени в Закона за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители   Законопроект за изменение и допълнение на  Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?

В ПЗР на самия законопроект  има и препратка  към Закона за електронното управление  – а  самият законопроект е  във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.

БТК купува Нет1 и КомНет София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).

За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.

Капитал

Случаят Кенаров: абсурдни и дистопични мотиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Осъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.

 Pеакцията на Репортери без граници по повод  мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.

Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.

Подробно:

КЗК разрешава на Юнайтед Медия концентрация без условия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисия за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е образувана преписка № КЗК/883/2020 г. във връзка с постъпило уведомление на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества („Нет инфо“ ЕАД, „Дарик нюз“ ЕООД, „Ви Бокс“ ЕАД, „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Радио Експрес“ АД, „Витоша ФМ“ ЕООД, „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД) и съвместен контрол върху предприятията, които по настоящем са съвместно контролирани от  „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД/дъщерни дружества и трети лица: „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Кои са Юнайтед Медия? Дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург, скромно е записано в решението. Тепърва ще се говори – а най-важното – ще разберем по съдържанието – кои са Юнайтед Медия.

Малко предистория

На сайта на КЗК е публикувано решение на Комисията за защита на конкуренцията със следното съдържание:

С Решение № 37/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, както и съвместен контрол върху „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Комисията установи, че сделката не води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в планираната сделка.

Засегнатите предприятия оперират на различни нива от веригата за предоставяне на аудиовизуални услуги и на някои телекомуникационни пазари и определи следните вертикално свързани пазари на територията на България, върху които сделката ще окаже въздействие, а именно:

  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на едро и на дребно;
  • пазарите на телевизионна, интернет и радио реклама (свързани с дейностите на Нова при продажба на рекламно пространство) и
  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на дребно, предоставяне на мобилни телекомуникационни услуги на дребно и на достъп до интернет (свързани с дейностите на БТК).

Въз основа на извършения анализ Комисия прие, че обединената група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване достъпа до засегнатите от сделката вертикално свързани пазари. Налице са алтернативни телевизионни и платформени оператори, които са в състояние да оказват ефективен конкурентен натиск. Предприемането на подобно поведение би имало възможни неблагоприятни последици, като загуба на ключово телевизионно съдържание и на значителни приходи.

По отношение предоставянето на рекламно пространство в медиите, притежавани от Нова, на придобиващата контрол група в качеството на рекламодател, КЗК установи, че телекомуникационният сектор не е сред водещите рекламодатели в телевизия, интернет и радио и не би могъл да се приеме като решаващ фактор за цялостния рекламен бизнес на медиите.

Въз основа на извършената оценка Комисията прие, че концентрацията следва да бъде безусловно разрешена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Пълният текст на решението

КЗК разрешава на Юнайтед Медия да придобие Телеграф, най-после може да има и сайт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 39/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Вестник Телеграф“ ЕООД и съвместен върху „Издателска къща Борба“ АД при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Предвид паралелното производство по преписка № КЗК/883/2020 г. за придобиване на едноличен контрол от страна на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, Комисията разгледа и осъществяваната от Групата Нова дейност, за да открои пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие. 

КЗК установи, че сделката ще доведе до хоризонтално припокриване на пазарите на интернет и на печатна реклама в страната. Комисията анализира и вертикалните ефекти на тези пазари с пазара на мобилни телекомуникационни услуги, на който оперира придобиващата контрол група.

Предвид липсата на водещи пазарни позиции на участниците в концентрацията на пазарите на интернет и печатна реклама, както и на БТК при предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги и отсъствието на телекомуникационния сектор сред водещите рекламодатели, Комисията прие, че нотифицираната сделка не води до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти. Реализирането на концентрацията е основно в насока разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на „Юнайтед груп“ в България.

            Пълният текст на решение № 39/14.01.2021 г. е публикуван в електронния регистър на КЗК .

Медиите вече гадаят дали сделката е де юре или и де факто и какво ще стане с вестниците.

Зимата идва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор   Мaртин Швeхлaк. 

Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите.  Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.

1

Джей Роузън: Зимата идва

Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016,  непосредствено след изборите в САЩ,  Джей Роузън, професор по журналистика,  пише в блога си Pressthink   анализ на перспективата за медиите при Тръмп  – и озаглавява този анализ Зимата идва.

“Лошо ли е положението? Лошо е.  Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън  и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.

Много съкратено  и много приблизително  представяне на основните фактори,   които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:

  1. икономическа криза в новинарските компании,  редакциите са опустошени от ефектите на цифровите технологии, цифровите пари отиват в   Google и Facebook;
  2. ниско доверие към властта и институциите, които по начало се отразяват в новините;
  3. неработещ  модел на политическата журналистика;
  4. организирано дискредитиране на журналистиката от Стив Банън до  армията на онлайн троловете на Тръмп, като Breitbart, Drudge Report, talk radio и пр. , представяне като „фалшива новина“ на всяка публикация, която противоречи на управляващите;
  5. бърза ескалация на дискредитирането на журналистиката – “медиите не трябва да   отразяват президента от ваше име, от името на  американския  народ.” –  с други думи, медиите  не трябва да имат право да отразява Тръмп.
  6. доверието в новинарските медии като институция  е по-ниско от всякога, само двама от десет  се доверяват  на информацията от медиите, за републиканците доверието е 14%;
  7. журналистите са неподготвени за явлението Тръмп: приемат го  буквално, но не сериозно; докато неговите поддръжници го приемат сериозно, но не буквално;
  8. Тръмп засилва омразата срещу медиите, при това излъчва чрез своя канал в Twitter възмутително неверни изявления. Пресата реагира,  като се опитва да ги „провери“, но   фурорът работи в негова полза, като журналистите са представени  в ролята на маловажен противен антагонист; 
  9. появява се авторитарен политически стил,  атакуват се стандартите на американската демокрация, Тръмп поставя  под съмнение легитимността на изборите или предлага наказателно преследване на своя опонент. Това е особено обезпокоително, защото именно нормите на демокрацията  отреждат място на медиите като четвърта власт – атакуват ли ес основите на демокрацията, не можем да очакваме много и да медиите;
  10. атакува се  перспективата за  дебати, основани на факти, в които журналистите имат полезна роля за информирането на хората, защото лидерът  се чувства свободен да излъчва напълно неверни твърдения и да създава своя реалност   – като предизвиква омраза към всеки, който се опитва да се основава на доказателства и за речта на основните фигури не остават и най-минималните фактически ограничения;
  11. води се културна война, засилва се политическата поляризация и асиметричното недоверие към пресата, при което  – вместо да доведат до по-голяма обществена осведоменост и постепенно движение към реформи –  изобличенията в корупция само засилват ускоряващото се политическо разделение. С други думи, журналистиката в стил Уотъргейт  поляризира, вместо да информира и алармира обществеността. Колкото по-осъдителни и неопровержими са констатациите, толкова по-вероятна е  яростна реакция, особено когато и Тръмп  се включва в атаките срещу журналистите и новинарските организации (врагове на народа);
  12.  проверката на фактите  не дава нужния резултат, а политиците вземат доказани факти и създават съмнение в тях – един  триумф  над журналистическия занаят, който  се основава на проверка на факти и доказване на твърдения;
  13.  Забавляваме се до смърт, както   казва  Нийл Постман. Новинарството и изискванията на политическите дебати са подчинени на развлекателни ценности и търговски  императиви –  като същевременно претендират, че по този начин служат на желанията на обществото;
  14.  Facebook, същество от технологичната индустрия, което няма ангажираност към журналистиката и което иска да избегне отговорността за  съдържанието, става център на новинарската екосистема;
  15. отстраняването на новинарски компании  и новинари от бизнеса чрез използване на съдебната система и съдебните процеси, което може да предизвика обществено отвращение към медиите  е стратегия с плашещ ефект;
  16. медиите работят в условия на криза на представителството, трябва да се справят с разнопосочно говорене на хора, всеки с претенции да говори от името на властта,   без някой  да може надеждно да каже какви са неговите позиции или да обясни причините за заемането на тези позиции, тъй като  се чувства свободен да противоречи на съветници, говорители  и предишни изявления. Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят – въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 
  17.  слабо лидерство и липса на организация – журналистика, която не е свикнала да се организира, за да отвърне на удара или да действа активно по някакъв координиран начин. 

Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид: 

Вместо обичайните формулировки  – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите  казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху  основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове,  белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо,  защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.

Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал  еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията,  и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения. 

2

И у нас

Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън  е съвсем относима към българската медийна среда – или,  може и по друг начин да се каже  – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.

Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката,   засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка,  обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива  и разделени журналисти. 

Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката  съучастват  – ето например това наблюдение на Роузън –

Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 

Медиите всеки ден по много пъти  и по различни теми дават думата на хора  – включително на високи позиции –  които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи  с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни

Ежедневен е и привидният   и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.

Както се вижда, по скалата на Роузън  зимата за българските медии  не просто идва – тя вече е дошла.

∗ 

Иначе “Winter Is Coming”  е мотото на  House Stark  om Game of Thrones. “Now winter is truly coming. In the winter, we must protect ourselves, look after one another.

Сега: МВР не откри полицейско насилие срещу бития журналист Димитър Кенаров

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на вътрешните работи не откри упражнено полицейско насилие срещу журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше пребит, докато отразяваше масовия антиправителствен протест на 2 септември, информира електронното издание Сега

Това става ясно от отговори на Столична дирекция на вътрешните работи, които “Сега” получи след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че проверката по случая е приключила тихомълком още на 3 декември. “Комисията по категоричен начин е установила, че няма данни, които да потвърждават и да дават основание за изразената загриженост относно предполагаема атака на българската полиция”, казват от СДВР. Без обяснение е оставен фактът, че раните на Димитър Кенаров са видими и е явно, че са получени от побой. Проверката е установила единствено, че служител на реда е извършил “административно нарушение във връзка с работа с документи”, заради което ще получи “съответното наказание”. От Столична полиция обаче не уточняват в какво се изразява въпросното нарушение, нито пък каква ще бъде конкретната санкция. Вероятно става дума за това, че журналистът Димитър Кенаров е задържан с белезници, без дори да е издадена заповед. Това констатира Софийският районен съд, след като пострадалият обжалва ареста си. Жалбата обаче беше отхвърлена именно защото няма официално издаден документ.

При такъв отговор могат да се очакват развития  в две посоки:

  • Кенаров ще продължи да търси правата си пред съд;
  • случаят Кенаров ще влезе в доклада за върховенството на правото на ЕК  и в доклада за медийния плурализъм 2021.

А би трябвало да има и развития в трета посока: установяване и наказване на виновните и предприемане на мерки в бъдеще да няма повече случаи на насилие срещу журналисти, особено по време на изпълнение на служебните им задължения.

Уведомления за предстоящи концентрации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  •   едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
    и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
    „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
    Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
    „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
    831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
    ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305;  и
  • съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
    контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
    Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
    „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи  концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  • едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
    (придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
    ”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
    Кирилов Георгиев, и
  • съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
    понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
    лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.