Tag Archives: BG Media

За финансирането на БНР и БНТ извън предвиденото в Закона за държавния бюджет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последните дни придоби известност намаляването на бюджета на Българското национално радио с близо 1 милион лева.  Това съобщение се разпространява заедно с   информацията, че в същото време бюджетите на БНТ и БТА се увеличават с милиони.

Прави се извод, че при ГЕРБ достойното поведение се наказва с глоба   (“Който слушка – папка”). Същият термин, с добавени кавички (правителството “наказва”), е използван и в писмо до министър-председателя.

В позиция на АЕЖ също се казва, че  “от трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия.”

Управлението на ГЕРБ даде достатъчно много доказателства за толериране и насочване на ресурси към проправителствения медиен сектор. 

Но  по мое мнение  следва да се разграничат два въпроса:  намаляването на разходите на голяма група първостепенни разпоредители с държавен бюджет, от една страна, и трансферите към БНТ, от друга. 

 

Намаляването на разходите на БНР, БНТ и БТА

Преди да завърши мандата на правителството на Бойко Борисов, бяха приети различни мерки с финансов характер, които засягат предвидените в закон средства за разходи на БНР, БНТ и БТА. Това става по силата на нормативни актове (ПМС),  предвиждащи  средства  за Министерството на здравеопазването да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.

С Постановление на МС от 29 март 2021 заради допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването, включително закупуване на ремдесивир за лечение на COVID – 19,  се предвижда следното намаление:

1
Българско национално радио
449 100
2
Българска национална телевизия
683 700
3
Българска телеграфна агенция
55 200

С Постановление на МС от 29 април 2021  отново заради допълнителни разходи за Министерството на здравеопазването са намалени средствата за 56 първостепенни разпоредители, включително:

1
Българско национално радио
388 300
2
Българска национална телевизия
591 100
3
Българска телеграфна агенция
47 700

Намаляването е хоризонтална мярка, засяга множество първостепенни разпоредители, засяга освен БНР и БНТ и БТА, както се вижда, пропорционално. Вероятно  е можело (и според мен е трябвало) обществените медии да не са в тази група. Но “наказването” е за всички, изброени в тези актове.

По мое мнение включването им в постановленията  е въпрос на лошо управление на финансови средства или лоша преценка – но не е  персонална наказателна акция срещу БНР,   както се твърди. 

 

Трансферът от 20 милиона към БНТ

Това  вече е проблем.  Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (2021 – за непрекъснатост на разпространението,  за българското председателство на ЕС, за  правата за мачовете от А група)  – и това е правен проблем от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ.

Ето какво мисли Борисов по въпроса за разпространението.   Вижда се за какво става дума.

Фокусът тук е определянето на размера на финансирането на БНР и БНТ. Размерът трябва да се определя не както сега, а според мисията на обществената услуга.  В ЕС правилата са определени в специален акт на ЕК  от 2001 г. – ревизиран през 2009 г. – Съобщение за държавната помощ за обществените телевизия и радио –  който не е въведен в българското право.

През 2020 г.  беше създаден проект на изменителен закон на ЗРТ за въвеждане на Съобщението на ЕК. Законопроектът беше готов през лятото на 2020 г. и  изглеждаше, че има реален шанс  да бъде приет. Почти 20 години след първото Съобщение  на ЕК от 2001 г. – макар и трудно, макар вероятно с несъвършенства  –   беше създаден  първи  законопроект – не само идеи и не концепция – със задача  да се обвърже  обществената мисия на БНТ и БНР, актуализирана за цифровото време,  с определянето на размера на общественото финансиране.

Това не стана. Както е известно,  Българското национално радио настоя законопроектът да уреди и други въпроси извън заданието на работната група (напр. синхронизиране на мандатите на управителните съвети и генералните директори). Оптимизирането на управлението е важна тема – започна спор за обхвата на този законопроект – и   в последна сметка не са приети нито  нов принцип на финансиране според мисията, нито исканото оптимизиране на управлението на обществените медии.

За щастие ревизията на медийната директива  остана в отделен законопроект (въпреки искането на БНР и на СЕМ всички въпроси да се гледат в съвкупност)   и беше приета –    с едно сериозно отсъствие – за независимостта на регулатора, не е транспониран чл. 30 от медийната директива

Възможността за  трансфери извън Закона за държавния бюджет остава  – и това е проблем.  И това именно е специално отношение, което според мен не трябва да се пакетира с  преструктурирането на разходите с ПМС. 

 

Трансферът от 2.75 милиона към БТА

Финансирането на агенциите не е в обхвата на Съобщението на ЕК за обществените радио и телевизия, но   с изменение на Закона за БТА   агенцията е задължена да започне да предоставя безплатни новини. Отварянето на БТА несъмнено е мисия на обществена услуга и тя трябва да бъде компенсирана.  Това, смятам, е отговор на въпроса “Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание?”  На  българските граждани  е необходимо – отдавна.

Впрочем  скоро ЕС реши, че държавната помощ за словенската агенция е съвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.

 

Финансирането и СЕМ

От медиите става ясно, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е взел решение да изпрати писмо до Европейската комисия заради проблема с намаляването на бюджетите на обществените медии и на самия регулатор.  „Предвид и ситуацията, която възникна с писмото, което сме получили от Обществения съвет на Българското национално радио и всички сме наясно, че редукция на бюджетите има, да потвърдим още веднъж нашето становище, че следва да има реформа на финансирането естествено на мисията на обществените медии, която да им позволи именно предвидимост в изпълнението на обществената мисия и да не оставя никакво съмнение как се действа спрямо обществените медии“.

Това е малко странен ход, защото  няма ЕК да направи реформа на финансирането и на мисията, ЕК си е свършила работата, но все пак добре е да се знае позицията на СЕМ, че подкрепя реформата на финансирането.  

 

В заключение

Управлението на ГЕРБ, което си отиде, имаше различно отношение към медиите в зависимост от начина, по който те го отразяваха. Това не е спорно.  И това се проявяваше във финансирането с европейски средства или – както се вижда по-горе – със средства от бюджета, но извън предвиденото с ежегодните закони за държавния бюджет. Дори върху финансирането с частни средства, но това е друга тема. На тези практики с непрозрачно насочване на публичния ресурс трябва да се сложи край.

Правилата на ЕС за държавната помощ за обществените телевизия и радио ще попречат на тази практика.  Съобщението на ЕК трябва да бъде въведено.

Медиите с достойно поведение и безпристрастни новини заслужават висока оценка и подкрепа,  дано стават повече. 

 

БТК и консолидацията на пазара на интернет и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Консолидация и конвергенция – тенденции в сила за 2021 година.

United Group, компанията собственик на БТК,     купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.

 БТК   купи   доставчици на интернет и телевизия –  “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), както и  пловдивския кабелен оператор N3,   (Решение 403/2021).

Сделките продължават, нова информация от Капитал:  поредната  сделка на БТК на българския пазар на интернет и телевизия   е за “Нетуоркс-България”, най-големият играч в Северна България. Покупката включва и един от малко останалите независими софийски оператори – “Онлайн Директ”, който е 100% собственост на русенското дружество. Транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторите, като според БТК ще бъде приключена през второто тримесечие на годината.

Платформа за безопасност на журналистите към Съвета на Европа: годишен доклад 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа представи годишния си доклад за 2021 г.

АЕЖ -България информира, че АЕЖ е част от редакционния съвет, отговарящ за координирането и редактирането на доклада за 2021 г., заедно с IPI, CPJ, Article 19 и EFJ/IFJ.

Пълният текст

В доклада България се свързва с:

  • казуса Димитър Кенаров;
  • казуса Слави Ангелов;
  • опити да се въведат ограничаващи мерки в НК по време на ковид – кризата;
  • влошаване на условията за достъп до обществена информация;
  • достъп до лични данни без предварително разрешение на съда;
  • висок риск за политическа намеса в обществените медии;
  • концентрация на собствеността;
  • превзетите медии – дори след като символът Пеевски продаде медии, неговото влияние остава проблематично, се казва в доклада.  

Freedom House 2021: годишен доклад за състоянието на политическите права и гражданските свободи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Freedom House публикува оценките си за състоянието на правата и свободите в държавите по света, включително оценката за България.

Оценените държави са свободни, частично свободни и несвободни.  България  е в дъното на свободните държави, кята оценката е по-ниска от предходните три години.

Свободата на медиите е оценена в доклада по следния начин:

Според доклада Конституцията защитава свободата на изразяване, включително за медиите, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или управлението на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии са зависими от финансирането от държавата , което ефективно води до натиск за проправителствено отразяване. Собствеността върху медиите остава непрозрачна, като този проблем е сред водещите в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за България за 2020 г., както и в Резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона и основните права в България за 2020 г. (резолюцията без стойност, според председателката на регулатора, б.м.).

Нападенията срещу журналисти продължиха и през 2020 г. Журналистката Полина Паунова беше нападната при опит да интервюира участници на партийна конференция на ГЕРБ, докато друг журналист, Димитър Кенаров, беше обект на полицейско насилие по време на отразяването му на антиправителствените протести през септември.

Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телевизия “Европа”  и каналът за международни новини “Евронюз” са подписали партньорско споразумение, заради което телевизията ще се преименува на “Евронюз България”. Няма да има промяна в собствеността на медията или кадрови промени, но към телевизията ще има редакционен борд, който ще се ръководи от ‘Евронюз”. Това обявиха от ръководството на българската медия на пресконференция.

Ходът заслужава внимание предвид институционалните оценки и общественото финансиране, давани от ЕС  на Евронюз – иначе частна компания с  мажоритарен собственик – 88 на сто частно дружество Média Globe Network – и 12 на сто общо  – публични медии и органи: CT (Czech Republic), CyBC (Cyprus), ENTV (Algeria), ERT (Greece), TT (Tunisia), NMA (Egypt), France Télévisions (France), PBCU (Ukraine), PBS (Malta), RAI (Italy), RTBF (Belgium), RTE (Ireland), RTP (Portugal), RTR (Russia), RTVSLO (Slovenia), SNRT (Morocco), SSR (Switzerland), TVR (Romania), TV4 (Sweden), YLE (Finland), Métropole de Lyon, Département du Rhône, Région Auvergne-Rhône-Alpes, ADMIC (Abu Dhabi).

Седалище   във Франция, в обхвата на френската регулаторна рамка.

 1

„Евронюз“

Европейската комисия подкрепя „Евронюз“и спонсорира изготвянето на програми по въпроси, свързани с ЕС, от самото създаване на информационния канал.  През 2010г. Комисията приема в свое решение, че „Евронюз“ допринася за общия европейски интерес в областта на информацията. От тогава насам се предоставят средства от ЕС с последователни рамкови споразумения за партньорство. През 2018 г. Комисията е заделила 19,96 млн. евро за финансиране на „Евронюз“. В периода 2014—2017г. плащанията от Комисията за „Евронюз“ са се увеличили от 30% до 38% от годишния оборот на информационния канал.

През 2009 г. ГД „Комуникация“ на Комисията извършва независима оценка на основните договорни отношения между „Евронюз“ и Комисията, която заключава, че „Евронюз“ може да претендира, че предоставя обществена услуга. След тази оценка Комисията приема, че „Евронюз“ е орган, чиято цел е от общ европейски интерес в областта на информацията,и признава , че каналът се намира в ситуация на фактически монопол и е специален орган поради високото му ниво на специализация при изпълнение на дейности със специфични характеристики. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с „Евронюз“, намалява прозрачността на финансирането за „Евронюз“и на неговото отчитане. След 2018 правната рамка се променя и възможността за финансиране от ЕС се преразглежда.  Не намерих нови потвърждения  дали ЕК още споделя оценката от 2009, освен този отговор на петиция за откриване на нов паневропейски новинарски канал – не, казва ЕК, ние вече финансираме един.

Същевременно нито една държава от ЕС не е предоставила на „Евронюз“ статут на орган, натоварен със задължение да предоставя обществени услуги, или на обществена медия, нито „Евронюз“ не получава пряко финансиране от държавите. Държавите  също така не прилагат към „Евронюз“ принципа на „задължителен пренос“.

2

ТВ “Европа”

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, а от 2017 е собственост на Добрин Иванов. Накратко, както обобщава Дневник –

 

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски.

 

3

Партньорството: Евронюз България

Съобщението за подписаното споразумение на сайта на Евронюз.

Медиите правят аналогия на това партньорство с партньорството на Николай Бареков със CNN. Все пак разлики има: докато предишният случай беше изцяло на плоскостта на частни интереси, тук – както се вижда – ТВ Европа на Добрин Иванов се очертава да има принос към новинарски канал, подкрепян финансово в различни форми от ЕС. Подкрепата на ЕС за телевизия на Добрин Иванов е проблемна.

Атанас Чобанов от Бивол инициира подписка с пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз България.

4

Устава и ценностите

В информацията за подписаното партньорство беше цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно ценностите допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

БТК придобива доставчици на интернет и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kомисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на БТК да купи   доставчици на интернет и телевизия –  “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021),  съобщава Капитал.

В същия ден КЗК е одобрила още една сделка на БТК   за пловдивския кабелен оператор N3, който според данните на КРС за 2019 г. е имал 26 хил. телевизионни абонати и 4200 интернет потребители (Решение 403/2021).

Очаква се и още едно придобиване от БТК на регионален бизнес.

United Group, компанията собственик на БТК,  преди това  купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.

Ето как  се описва “придобиващото предприятие” в решенията на КЗК:

Икономическата група, към която принадлежи „БТК“ ЕАД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

3.1.1. „НЕТ ИС САТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 121516804, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.2. „БТК НЕТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131320608, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.3. „НУРТС България“ ЕАД  е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.4. „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200685249, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1164, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „НУРТС България“ ЕАД.

3.1.5. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (Нова/НБГ) е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205738443, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Юнайтед медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.),  дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург.

3.1.6. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/непряк едноличен контрол върху следните предприятия:

– „Нет Инфо“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 202632567, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6 (100%);

– „Дарик нюз“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175032949, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3. (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);

– „Ви Бокс“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175323082, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);

„Елит Медиа България“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 130275893, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Арх. Петко Момчилов“ № 2, ет. 4 (100%);

 – „Радио Веселина“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 115164960, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100%);

– „Радио Експрес“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831053592, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7. Капиталът на дружеството е разпределен  между „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД с 96,54% и „Агенция Витоша“ ЕООД с 3,46%;

– „Витоша ФМ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131365158, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7(100%);

 – „Агенция Витоша“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831654881, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез  „Витоша ФМ“ ЕООД);

„Агенция Атлантик“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831905305, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез  „Витоша ФМ“ ЕООД).

„Вестник Телеграф“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205461291, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 – Н ет.6 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД).

3.1.7. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/косвен съвместен контрол върху следните предприятия:

– „Файненшъл Маркетплейс“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204346635, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс тауър, етаж 2 (съвместен контрол на „Кредит Гарант БГ“ ООД и „Нет Инфо“ ЕАД);

 – „Грабо Медия“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203412406, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 94, етаж 6. Дружеството е под съвместния контрол на всичките си акционери:  „Нет Инфо“ ЕАД с (….)*%, С. Ватралов с (….)*%, Н. Павлов с (….)*% и В. Величков с (….)*%.

– „Атика Ева“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203710235, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, бул. Мизия № 23. Дружеството е под съвместния контрол на „Атика Медия България“ ООД ((….)*%) и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ((….)*%);

„Издателска къща Борба“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200614908, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 2, ет. 4. Дружеството е под съвместния контрол на „Вестник Телеграф“ ЕООД (50%) и трети лица (физически лица).

Независимо от тази богата картина КЗК решава, че може

“обосновано да се приеме, че нотифицираната сделка следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 4 от ЗЗК.” по отношение на две, а след това и по отношение на още едно търговско дружество.

#RSF INDEX 2021 | 112

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 април 2021 стана известен годишният доклад 2021 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода, Именно това подреждане е източникът на често соченото число 111 – това е мястото на България от доклада 2020  в подреждането на Репортери без граници.

Настъпила е промяна. В новия доклад числото вече е 112.  На върха както обикновено – и заслужено –  са скандинавските държави, номер едно е Норвегия.

1

Отношението към Репортери без граници е поляризирано.    Известна е позицията на ГЕРБ чрез досегашния председател на парламентарната комисия за култура и медии:  “Няма такава класация”:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 

В този дух се изказва и  Бетина Жотева, председател на СЕМ: “Репортери без граници да обясни  как сме при Гана и Того.”  Да бяхме, но не сме:  Гана е на 30-то място и доста трябва да се потрудим, за да попаднем при Гана и Того.

2

В медиите докладът се приема като пропадане – по свобода на медиите България “слиза все по-надолу”, “пада” и “се свлича”. Както и да се каже,  трайната отрицателна тенденция се запазва. Не е въпрос на автор на оценката, защото без изключение оценките  – с различно авторство – сочат устойчива отрицателна тенденция. Преди близо десет години проследих десет външни оценки и написах десет извода за медийната среда, оттогава – по време на десетгодишното управление  на ГЕРБ – ситуацията се влоши.

3

Новият доклад показва, че известните от предходните години негативни фактори продължават да оказват влияние: натиск върху медиите,  ограниченият достъп да информация, проблеми на публичността, непрозрачно разпределяне на публичен ресурс за проправителствено говорене, автоцензура.

Но 2020 дава и нови основания за отрицателна оценка на свободата на медиите. Сред тях бих посочила тези – като начало:

  • Протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор – и отношението към журналистите по време на отразяването на протестите

Емблематичният случай Кенаров, в който като в капка вода се оглежда ситуацията тук: не само употреба на сила, при това Кенаров е с означения като журналист, но и отказ на прокуратурата да образува разследване за ареста и побоя  – “с абсурдни и дистопични мотиви”.  Насилие в съчетание с липса на защита и проблеми по линия на върховенството на правото.  Ще присъства във всички външни оценки.  

Самозабравянето на прокуратурата стигна дотам, че тя се опита да се произнася кои журналисти нарушават Етичния кодекс на българските медии. Ако мине. Не мина. В допълнение се оказа, че според прокуратурата журналистите създават риск за върховенството на правото! Фундаментално.

  • Съществена концентрация, хоризонтална и вертикална,  с навлизането на PPF u United: тепърва има да гледаме какво означава това за журналистиката, оосбено в отсъствие  на върховенство на правото и в условията на злоупотреба с власт от страна на управляващите. Все през 2020 се разви и сагата Васил Божков с много съществени разкрития за ангажиментите на финансирането на проправителствените медии като мрежа от пропагандни машини.
  • Има още.

4

Докладът на Репортерите казва по-малко от официално известното на всички в България:

Малкото критични журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието над журналисти. Полицията нанася побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, когато го арестува през септември 2020 г. Маскирани мъже биха разследващ репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер Николай Стайков получи  смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво . Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното олицетворение на продаде своите медии, но влиянието му върху медиите остава проблематично. Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии напълно непрозрачно, което насърчава бенефициарите да се отнасят лесно към правителството при отчитането си. В същото време съдебният тормоз над независими медии  като Биволъ и групата „Икономедиа“  постоянно представлява заплаха за свободата на медиите. Един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглеждат  политически мотивирани. 

5

Няма изненада, изненада би било някой да е изненадан от външните оценки. Вежди Рашидов казва “Кой ги е оторизирал  да ни дават оценка”,  но това не му решава въпроса. Констатациите във външни оценки само маркират  параметрите на това, което ние тук живеем.

Репортерите направиха и следваща стъпка – оповестиха десет предложения за промяна на медийната среда. Те са отразени в Дневник: Спрете да купувате “приятелско отразяване”,, Капитал,  , Свободна Европа, , Клуб Зет и др.

АЕЖ до 45-то НС: Призив за свободно слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Уважаеми народни представители,

В първия ден от живота на 45-ото Народно събрание, Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към Вас с призив да работите за конституционни и общочовешки ценности като свобода на словото и достъп до информация.

В парламентарна република, Народното събрание има правомощия да осъществява контрол върху изпълнителната власт и посредством парламентарния контрол Вие разполагате с инструмент да работите за съществено подобряване на медийната ситуация в страната.

АЕЖ Ви призовава да се запознаете и да работите за осъществяването на 10-те препоръки, които международната организация „Репортери без граници” отправи наскоро за свободата на медиите в България.

Разчитаме на новия парламент да избере от състава си истински експерти, които да влязат в парламентарната комисия по медии. Напомняме, че предишното Народно събрание завеща законопроект за промяна на Закона за радиото и телевизията, съдържащ важни разпоредби относно финансирането и управлението на обществените медии. Необходимо е тези промени да бъдат разгледани приоритетно от новия парламент.

Независимо какво ще е разпределението на силите в новото Народно събрание, кои политически сили ще управляват и кои ще са в опозиция, АЕЖ ще продължи да изисква от политическите представители да зачитат свободата на словото, независимостта на медиите и достойнството на журналистите. Правото на достъп до информация е гарантирано в Конституцията и няма да толерираме представители на властта, които отказват да разговарят с независими медии. За съжаление, видяхме такива тенденции в последните месеци от различни политически сили.

Настояваме 45-ото Народно събрание да не ограничава достъпа на журналисти до народните представители. Подобни примери видяхме в предишния парламент. Убедени сме, че не трябва да се повтарят.

Не на последно място, напомняме, че свободата на изразяване изключва езика на омразата. Призоваваме всички политически сили да не допускат неприсъщи на една развита демокрация изказвания.

От сайта на АЕЖ

Програма Творческа Европа: финансиране за български проекти 2014-2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Офис МЕДИА на програма “Творческа Европа” – България изготви детайлен анализ на полученото финансиране за български проекти по всички конкурсни схеми на програмата за периода 2014 – 2020 г.
Можете да свалите пдф файл с резултатите от анализа.

Ролята на медиите в предизборната кампания: парламентарни избори 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мнението на социолози и експерти (видео)

Предизборната кампания в България:
Влиянието на социалните мрежи нараства. Критика към едностранната политическа комуникация
Проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и Института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“ за ролята на медиите по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2021 г.


Повече от половината българи смятат, че са добре информирани от медиите по време на предизборната кампания на парламентарните избори през април. Повечето гласоподаватели са проследили новините по телевизията. Същевременно влиянието на социалните мрежи и новинарските портали в интернет нараства. Политическата комуникация на партиите се възприема като недостатъчна и неразбираема. Всеки втори анкетиран критикува едностранното общуване на много политици в социалните мрежи. Всичко това показа националното проучване, проведено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ (KAS) от института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“.


Повече от 50% от българите са доволни от информацията, която са получили чрез медиите по времена на предизборната кампания за парламентарните избори. Те считат, че са добре и много добре информирани. На свой ред около 30% са заявили, че биха искала да бъдат по-добре информирани. За едва около 9% от респондентите медиите са оказали влияние върху решението им за кого да гласуват, a почти две трети (61%) са заявили, че предоставената в медиите информация не е променила решението им.


Телевизията остава най-популярният източник на информация и по време на предизборната кампания. Частните телевизии са предпочитани от около 59 процента, следвани от обществената телевизия с 44 процента. След тях се нареждат социалните мрежи (33%) и новинарските интернет портали (17%). Печатните медии са били източник на информация само за 3% от анкетираните. Това е особено показателно за отстъпването по значение на вестниците и списанията в сравнение с интернет медиите, които са доминиращият източник на информация предимно за младите потребители.


Заради пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничения, публичните изяви и дискусиите бяха възпрепятствани – т.е. липсваше прекият контакт с гласоподавателите. Това допринесе за преминаването на политическата комуникация до голяма степен в медиите. Политическите партии обаче не са се възползвали съвсем от тази възможност. Едва всеки трети (около 35%) е много или до голяма степен удовлетворен от комуникацията
на политиците, докато почти половината от анкетираните критикуват предоставената по време на предизборната кампания от партиите информация, дори по-голямата част (27 %) заявяват, че партиите са информирали зле и неразбираемо.


Неразбиране срещна и все по-едностранната комуникация на някои политици, които проведоха предизборната си кампания изцяло в социалните мрежи. Повече от половината от анкетираните (56%) са убедени, че само традиционните медии могат да се справят с важната роля на посредник между гласоподавателите и партиите. Задаването на въпроси и сравняването на гледни точки са задачи на журналистите. Почти 27% дори изрaзяват загриженост, че преобладаващото използване на социалните мрежи може да бъде опасно, защото насърчава разпространението на фалшиви новини, манипулации и компрометираща информация.


„Демокрацията процъфтява в условия на откритата конкуренция и на свободно изразяване на мнения и аргументи. Затова не е благоприятно, когато политиците разпространяват едностранно своите възгледи чрез социалните мрежи“, коментира Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“.


Подробни резултати и графики