Tag Archives: BG Media

Законопроектът Пеевски: Материята е много тънка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване  шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.

Както пее Веселин Маринов –

Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!

Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект  се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак   се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание   “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.

Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците

Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.

ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила  мисли по друга важна тема  и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:

От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.

Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.

За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:

Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!

Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.

Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.

Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.

Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!

Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

Единствената сила в ръцете на една държава е законът.

(Стенограма 20-09-2018, Word)

За партийните телевизии – и телевизиите на приближени до властта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.

Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).

Законодателството на България  не забранява партийни телевизии, макар че в  Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда:  не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.

Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят.  Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че  гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.

Да сравним с друга  хипотеза:   телевизии, за които е обявено, че са частна собственост,  с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени  са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.

Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните  телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа.  А привидно непартийните телевизии на приближените до властта  ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.

За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.

А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.

В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:

осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;

Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например  телевизията на братя Вълневи просто я убиха.

За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.

Свободното използване на защитени произведения и практиката на съдилищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. 

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Vivacom ще разпространява руски тв програми в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новина от последните дни за бизнеса на Vivacom:

Компанията  Vivacom  е сключила споразумение с компанията  Stream Television Company, базирана в Русия, съобщава broadbandnews.com.

Руската компания е собственик на 17 тв програми, между които Рыбалка и охота.

Vivacom ще разпространява програмите на руската компания в Европа. 

Негативните статистики за свободата на изразяване: опит за обяснение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

  1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

както и редица външни оценки:

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

  • субективни  впечатления от медиите за съответния период;
  • авторитет и опит на организацията;
  • прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
  • сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

  • Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
  • Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
  • Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
  • Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
  • Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
  • Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.

 

 

Адверториали по БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането  за изложбата по обществената телевизия.  Преди откриването   Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов.  Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ  изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали:  ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит,  ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

  • Кажете и  кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата –  по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета)  за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

 

 

 

Виждания и намерения на МФ относно модела на финансиране на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.

През 2015 Министерският съвет   внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:

Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.

Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:

Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?

Какво отговаря правителството – стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г.

и отговорът  от сайта на Министерството на финансите:

Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо  фонд „Радио и телевизия“

С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му.  Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.

Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.

Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.

Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.

Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия  и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.

Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.

Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.

Благодаря за вниманието!

Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата   са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ  – 1998 година –  регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува  и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.

Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.

Иначе  споделям казаното, че  към момента  “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии  е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” –  но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са  бюджетна субсидия или данък, но не такса.

 

 

 

Лернер отговаря: границата е премината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди седмица по бТВ стана дума за Пеевски.  За сделката с вестниците му – наскоро беше обявен предварителен договор с Ню Имидж. След предаването вестниците на Пеевски  препоръчаха прочистване на журналистическия екип на бТВ.

Подобни идеи няма как да минат незабелязани, а използването на термина – толкова смислово натоварен – още повече.  Граница на допустимото е премината.

Такъв е и коментарът на Ярив Лернер  в отговори на въпросите на в. Капитал.

Не съм съгласен с политиката на клеветнически кампании срещу журналистиката. Уважавам журналистиката като занаят и наистина вярвам, че журналистиката, основаваща се на факти, е стълб на демокрацията. Мога да посоча примера на CNN и FOX в сегашния ни политически дискурс, в който има две противоположни новинарски организации с различни гледни точки, разглеждащи едно и също събитие. Но границата е премината, когато журналистът е атакуван директно. Не е честно за самия журналист. Аз бях удовлетворен от участието ми в предаването. Водещият се държеше професионално и с уважение. Той зададе някои трудни въпроси, но не водеше разговора в определена от него посока и ми позволи да отговоря на въпросите възможно най-добре.

Освен за журналистиката, основаваща се на факти, Лернер говори още за свободата на изразяване и за критичната функция на медиите:

Ние избираме правителствата и от нас зависи да ги държим отговорни, за да изпълнят обещанията, заради които ги избираме.

Дали ще има сделка е открит въпрос. Защо някой би купил половината от вестниците, с чиято политика не е съгласен – също.

 

 

ВМРО подготвя медиен законопроект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ВМРО обявява, че подготвя

(1) отделен закон,

(2) засягащ всички медии,

(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството

(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.

По съображения за пълнота ето и съобщението:

Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.

Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!

Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.

Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.

Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.

Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.

Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.

На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.

Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.

Прочистването от журналисти е препоръка, която г-н Лернер ще забележи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че

дружеството на  Делян Пеевски “Интръст”  и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”.  Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).

В неделя  в предаването на бТВ 120 минути беше поканен Ярив Лернер, изпълнителен директор на Ню Бояна филмс.

Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си  да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лернер не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.

Дневник отразява интервюто под  заглавие Хартията легитимира новината.  Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.

И Агенция Монитор има коментар след появата на Лернер по бТВ:

добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.

 

Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.

Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лернер ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове  отвъд границите на журналистиката.  Колкото и  Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините  с  договор  с НФЦ  и     промените в Закона за приватизацията.

Ще има ли сделка?

Да се върнем към 2014, беше година на избори за Европейски парламент и Пеевски беше избран за евродепутат (ето портрет на евродепутата), също като Бареков и Станишев. Но не консумира поредния си избор.

Е тъкмо тогава през 2014 г.   Пеевски   “не беше собственик на медии”  – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше  за “моите медии”  – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”

Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания  на Пеевски-който- не- беше- собственик — и     това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да  се пише отделно.  По-точно  Медия Мейкър Лимитид  (Media Maker Limited) Ирландия  – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..

Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени  – и КЗК взе   положително решение.

Но  сделка нямаше.

Дали   алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.

*

25 юли 2018. Декларация на АЕЖ