Софийски градски съд, докладчик съдия Стилиана Григорова, се е произнесъл по иска на Евролаб 2011 срещу Кирил Петков, тогава министър-председател, да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления в интервю на 21.06.2022 г. пред bird.bg, съдържащо според ищеца неистини и клеветнически твърдения.
Защитата:
изявлението е оценъчно и не съдържа конкретно злепоставящо твърдение или приписване на престъпление. Под формата на свой личен критичен коментар в интервю Петков информира обществото за текущи въпроси от сферата на държавно управление.
Петков не визира Евролаб, а критиката е насочена към законодателството и компетентните държавни органи, които създали и търпели съществуващото на границата с Турция положение.
Мнението на П. се базирало на публично известни обстоятелства, за които преди 21.06.2022 г. алармирала Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – допуснати нарушения в процедурата по отдаване под наем на имоти в зоната на ГКПП „Капитан Андреево“.
Данните се базирали на сигнал от изпълнителния директор на БАБХ проф. Х.Д. до ГДБОП и ДАНС. На 11.05.2022 г. в БАБХ постъпило писмо от Посолството на Република Турция, Търговска секция, в което се посочвало, че в края на 2021 г. постъпили множество сигнали на търговски фирми, вносители на плодове и зеленчуци с оплаквания, че им е оказван натиск от Евролаб.
В нито една своя част изказването не съдържало позорно или злепоставящо ищеца обстоятелство. Второто изказване – за последователно извършване на дейността от различни фирми, било вярно.
Кирил Петков е оспорил и възможността юридическо лице да търпи неимуществени вреди.
Съдът:
Когато изявлението съдържа оценъчни съждения, те не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на фактите.
Заеманата от П. длъжност на министър-председател предполага, че именно той е държавният орган, разполагащ с информация относно разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. Тук следва да се отбележи уводната част от отговора, акцентираща на значимия обществен интерес към темата: „…това, което видяхме“.
Това уточнение на министър-председателя реферира към служебна информация, получена от компетентен държавен орган – Българска агенция по безопасност на храните.
Верни и основани на обективни данни са изявленията на ответника за връзка между ищеца и предходна фирма, извършвала лабораторни изпитвания.
Критичният тон в отговорите на премиера е насочен към бездействието на държавните институции и заявяване на намерение да се работи с насока те „да влязат в ролята си на контрольор“ при лабораторните изпитвания на ГКПП „Капитан Андреево“. Твърдението за оклеветяване на ищеца е плод на неправилно тълкуване на отговорите на премиера. Те съдържат единствено факти, узнати в качеството му министър-председател и смятани от интервюиращия за достатъчно важни, за да информира обществеността за тях именно с данни от първоизточника.
Така мотивиран, съдът отхвърля иска на Евролаб 2011 по 45.1 ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД е завела иск за 500 000 лева срещу Наталия Станчева.
Станчева, бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите. Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена.
„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че с исканията за достъп до обществена информация, в това число и до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Делото има характеристиките на SLAPP делата, предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че ищците имат основание за ефективно спечелване на делото.
АЕЖ подчертава, че Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни. АЕЖ призовава Комисията да се намеси спешно.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗДза сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име на ищеца и разрушаване на обществената му репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация от 27.09.2022 г. на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев Инс.“.
ОСЪЖДА Лев Инс да заплати на Медиапул сумата от 40 000 лева разноски за производството. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Делото отговаря на характеристиките на SLAPP делата – предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че имат основание за ефективно спечелване на делото.
“Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.
Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.
На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.
От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.”
Публикацията е Пеевски – пране с избелване, медията е Клуб Зет, авторът е Димитър Ганев, темата е медийната собственост и трансформациите й, за които е трудно да се каже дали са реални или фиктивни.
Да напомня за ТВ7, една медия, свързвана с политическия проект на Бареков – оказа се, че преди десет години ТВ7 е получила 300 милиона от едно от дружествата на Цветан Василев – ИМЕ. А ИМЕ е кредитирано от КТБ. А КТБ беше частна банка, концентрираща публичен ресурс от сектори като енергетиката. Така публичният ресурс е бил трансфериран към ТВ7 и към останалите – 24, Труд и Стандарт, кредитирани от дружествата на Цветан Василев, които от своя страна са кредитирани от КТБ.
Точно тогава Валерия Велева пишеше: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” Видя се колко не финансира. Но Валерия Велева коментира от студиото в БНТ актуална политика.
Не е чудно. Там някъде са и 100-те хиляди долара за члена на борда на ТВ7 Емил Кошлуков с подписа на Цветан Василев – да си купи апартамент в САЩ. Необезпечен преференциален заем. Къде е сега Емил Кошлуков: на позиция, за която законът изисква обществен авторитет и професионално признание. И други от ТВ7 са там. И Валерия Велева гостува. Формират общественото мнение.
Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС. Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.
Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:
а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и
б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).
По първия въпрос
В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.
Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 ) Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.
Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.
Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.
По втория въпрос
По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.
т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността
Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.
Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?
Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.
Контекст:
Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:
RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Rossiya RTR / RTR Planeta
Rossiya 24 / Russia 24
TV Centre International
NTV/NTV Mir
Rossiya 1
REN TV
Pervyi Kanal
RT Arabic
Sputnik Arabic
RT Balkan,
Oriental Review,
Tsargrad,
New Eastern Outlook,
Katehon.
Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.
На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.
На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.
Във връзка с появили се в последните дни твърдения и оценки, че саморегулирането на медиите представлява цензура или автоцензура, по повод решение на Програмния съвет на Българското национално радио да препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” да не излъчва интервюто с руския посланик в България Н.Пр. Елеонора Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” заради неспазване на журналистическите стандарти, Комисията за журналистическа етика смята за уместно да напомни:
Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика.
Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура, а тяхно задължение. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. Във всички случаи, ако се вземе решение за интервю, от съществено значение е критичната функция на журналистиката.
Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията за редакционното съдържание се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена журналистика.
Факти
В четвъртък, на 14 декември, в профила на Петър Волгин, водещ на съботната емисия на Политически Некоректно по БНР, програма Хоризонт, се появява информация, че в следващото предаване ще гостува посланичката на Руската федерация. Оповестени са и темите – Паметникът на Съветската армия, Лукойл, войната в Украйна, положението в Русия, българо-руските отношения. Четем, че информацията е известна в редакцията от началото на седмицата. Фотограф на 24 часа в петък вижда Митрофанова да излиза от сградата на БНР и така става ясно, че участието й ще е на запис.
В петък има много реакции от граждани, журналисти, политици – измежду които две реакции имат най-голям отзвук – на Украйна, адресирана до Народното събрание и настояваща за действия срещу пропагандата в БНР, и на Дилян Пеевски, председател на ПГ на ДПС. Текстът на Пеевски на сайта на ДПС е с голяма снимка и заглавие Недопустимо е БНР да стане съучастник в руската хибридна война. В него се казва, че Пеевски ”изразява голямата си тревога от анонса за предстоящо гостуване на руския посланик в ефира на една от най-влиятелните обществени медии – БНР, настоява СЕМ и другите регулаторни органи да се самосезират, за да не се допусне подобна провокация в национален ефир и да се преустановят всички рискове, свързани с употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели.”
Свикан е Програмният съвет на БНР на заседание в деня на предаването, събота, 16 декември – и решението на съвета е да препоръча програма “Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” на 16 декември. Според съобщение на сайта на БНР ”решението е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. Програмният съвет, който включва директорите на националните, регионалните и дигиталните програми, е основният орган за саморегулация на медийното съдържание и се произнася за спазването на редакционните стандарти.
Според него, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” интервюто да не бъде излъчено в ефир.”
Важно за разказа е, че решението е взето почти единодушно от целия състав на Програмния съвет.
В предаването в събота по обед председателката на СЕМ Соня Момчилова ”допуска, че вероятно е зачестила тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура“.
Председателката на Обществения съвет Милена Димитрова пише в профила си във фейсбук: “Като председател на Обществения съвет на БНР, от името и на членовете му изразявам недоумение, огорчение и несъгласие с решението на Програмния съвет на БНР да цензурира интервюто на Петър Волгин с посланик Митрофанова и по този начин да окастря свободата на словото”.
Журналисти, политици и граждани също се произнасят по казуса, оценявайки противоречиво действията на БНР. Широко се разпространява предположението, че действията на Програмния съвет са предизвикани от политика Пеевски, това твърди и самият Волгин още по време на предаването си, като е цитиран да го твърди и в социалните мрежи. БНР забеляза проблема “Волгин” след напомняне от Пеевски, пише Свободна Европа.
Позицията на КЖЕ
Позицията на Комисията по журналистическа етика е провокирана, между другото, от оценките на двете посочени по-горе председателки, които заемат важни институционални позиции. Не е изненада, за цензура говори и Волгин.
Ноторен факт е, че не всяка намеса в свободата на изразяване е цензура.
Ноторен факт е, че професионалното саморегулиране не е проява нито на цензура, нито на “зловеща диагноза за автоцензура.”
КЖЕ не за първи път обсъжда съответствието на Политически некоректно със стандартите на Етичния кодекс на българските медии. В някои случаи не се констатира нарушение, в други – вж решение от 27 април 2022 и от 16май 2023 Комисията обръща внимание върху проблеми в предаването от етична гледна точка. В първия случай Програмният съвет на БНР също констатира нарушение. - и в този смисъл новото решение на Програмния съвет не е уникално.
Ето две от правилата (чл.7.3 от редакционните стандарти и чл.5 от Етичния кодекс на БНР), които според решението на Програмния съвет на БНР са нарушени.
Малко хора са ги чели, а това е един от случаите, в които етичните аспекти на редакционния процес са добре, обмислено и обстоятелствено уредени в правила.
До-евроатлантическия период на ДилянПеевски
По съображения за пълнота се налага да се каже експлицитно, че медийната среда, отличаваща се с драматична разделеност на медийния сектор и загърбване на стандартите за независимост и качество на журналистиката, е конструирана с водещото участие на магистрата с нула дела - и медиен магнат “без медии“ - “ощетен от фалита на КТБ“ - и собственик на вече несъществуващата Лафка (“Цигари и вестници на всеки ъгъл”!) Дилян Пеевски. Втори медиен съюз, наливане на средства от КТБ - в последна сметка и публични средства, акумулирани в КТБ – в не-медиите му, контрол върху разпространението на печатните издания, скрита собственост, черни кампании, теми -табу в българските медии, и кадруване, много кадруване – това е траекторията на човека от Магнитски, който днес настоява да се спре употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели.
Журналисти искат от председателя на Народното събрание Росен Желязков подобряване на условията им на работа в Партийния дом. На 7 декември е внесена подписка, подписана от 85 представители на телевизии, радиа, вестници, сайтове, включително и от обществени медии, информира Медиапул.
“Една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация”.
“Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.
Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.
На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи
първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;
на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,
и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От решението:
“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.
Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.
Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.
С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”
По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:
“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд, не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.
Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.
И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.
Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.
https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.
https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.
https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.
https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.
Има иновация.
Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.
Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.
