Tag Archives: BG Regulator

Решение на Комисията за журналистическа етика по повод липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Една от най-коментираните теми, свързани с работата на СЕМ, е липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г. Функциите, свързани с БНТ и БНР, са основна отговорност на регулатора.

По време на този избор Габриела Наплатанова от президентската квота гласува три пъти въздържал се: “За да няма спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя колегите да преценят кого да поставят”. Соня Момчилова от президентската квота гласува въздържал се в първия кръг.

В Контракоментар с журналиста Асен Генов Момчилова връща този въпрос така: Аз не съм адвокат на Наплатанова, но имаше една такава поанта, че президенската квота е виновна за липсата на избор, което съвършено не е вярно, аз вдигнах два пъти ръка за Сашо Диков. Ако някой искаше на всяка цена да има друг директор, можеше да подкрепи този избор. И това беше едно внушение, за което аз сезирах Етичната комисия.

БНР, БНТ и СЕМ – Контракоментар със Соня Момчилова

Тъй като в Контракоментар не става ясно какво се случи след сезирането – ето повече информация за решението на Комисията за журналистическа етика по жалбата на Момчилова.

Твърдението в публикацията на Сега е следното: Въпреки че на думи четирима от петимата членове на СЕМ (с изключение на Г. Г., която подкрепи К. за нов мандат) обявиха, че бившият политик не заслужава да е начело на обществената телевизия, М. и Н. направиха всичко възможно той да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“

Момчилова в жалбата си сочи, че „в публикувания материал за пореден път се представят изопачено действията на регулатора във връзка с избирането на генерален директор на обществената медия БНТ“ и „преднамерено, тенденциозно и неотговарящо на истината се правят внушения, че членовете на СЕМ от квотата на президента са причина за неизбирането на нов генерален директор, съответно – че подкрепят оставането на К. на поста за неопределено време.“

Мотивите на решението на Комисията за журналистическа етика по жалба на Соня Момчилова срещу изданието Сега, с което жалбата на Момчилова се обявява за неоснователна:

КЖЕ взема предвид стандартите, прилагани в практиката на Европейския съд за правата на
човека, свързани с етичната и отговорна журналистика. Съгласно с чл.10, параграф 2
ЕКПЧ свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се
отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради
тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 ЕКПЧ на журналистите
във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието
журналистите да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в
съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC],
№ 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78,
ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

Според практиката на ЕСПЧ критериите при преценка дали медията действа според
правилата на отговорната журналистика, са (неизчерпателно):

приносът на публикацията към дебатите от обществен интерес;

използваните източници и доколко те могат да бъдат кредитирани;

статусът на лицата, които са в предмета на публикацията;

естеството на твърденията в публикацията и тяхната фактическа основа.

1) Обществен интерес
КЖЕ намира, че въпросът за избор на ръководство на обществена медия е от първостепенна
важност и представлява обществен интерес. В случая въпрос от обществения дневен ред намира основателно място в дневния ред на изданието „Сега“. ЕСПЧ е имал възможност да подчертае, че “общественият интерес е свързан с въпроси, които засягат обществеността до такава степен, че тя може законно да прояви интерес към тях, които привличат нейното внимание или които я засягат в значителна степен. Такъв е и случаят по отношение на въпроси, които могат да породят значителни противоречия, които засягат важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана“. Този факт се подчертава и в жалбата, и в становището на медията: множество публикации в различни медии (някои посочени поименно в жалбата под черта) стигат до сходни заключения за ролята на квотата на президента в СЕМ за запазване на статуквото.

2) Източници
КЖЕ обсъди степента, до която изданието „Сега“ може разумно да счита своите източници
за надеждни по отношение на твърденията в публикацията (вж. Fuchsmann v. Germany §43,
Pedersen and Baadsgaard, § 78). Комисията установи, че публикацията се отнася до заседания
на СЕМ, предадени в съответствие с три официални протокола на СЕМ от 29 юни 2022, които
са публични. Използвани са и приетите правила за избор на генерален директор на обществена медия, публикувани на сайта на СЕМ. Документите са с институционален произход. Протоколите съдържат мненията на всички членове на СЕМ по темата.
Авторът на публикацията е посочен, той е журналист от изданието с практика в медийния сектор. На базата на казаното КЖЕ приема, че източниците са достатъчно надеждни.

3) Висок праг на критика, когато става дума за функции на лица, вземащи решения за много хора
Лицата, до които се отнася публикацията, са публични фигури – членовете на регулатора и действащият генерален директор на БНТ. Изборът на генерален директор е основна функция на медийния регулатор според Закона за радиото и телевизията и обществеността има интерес да бъде информирана за дейността на СЕМ по вземането на решения, от които зависи правото на информация на широк кръг български граждани, обществеността.
Според практиката на ЕСПЧ прагът на критика, отнасяща се до публични фигури, е по-висок:
„границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени
официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции,
отколкото към частни лица“.
Такъв е и разглежданият случай, при това КЖЕ установи, че „разглежданите изявления не се
отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му за изпълнение на функцията“, в случая като членове и председател (за С.М.) на българския медиен регулатор. Ето защо КЖЕ не споделя квалификацията в жалбата, че СЕМ и председателката му са жертва точно на публикацията в „Сега“ („на която не само аз, като председател, но и СЕМ, като регулаторен орган, чиято репутация е потърпевша, сме жертва“): те са предмет на допустимия според практиката на ЕСПЧ критичен анализ, без да се надхвърля прага му и без да се навлиза в информация от личен характер, несвързана с изпълняваните по закон функции.

4) Достатъчно фактическо основание
Както вече беше посочено, публикацията е информативна и отразява различия в СЕМ, довели
до искане за оставка на жалбоподателя. Единствено в последното изречение е засегната темата
за избора на генерален директор на БНТ. То гласи „М. и Н. направиха всичко възможно той [E.K.]
да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“
За оценъчните твърдения в журналистиката ЕСПЧ има стандарт: „Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10 ЕКПЧ. Когато дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса зависи от това дали съществува достатъчно фактическо основание за изявлението.“ EСtHR, Drousiotis v. Cyprus §45

КЖЕ разгледа естеството на твърденията в публикацията и тяхното фактическо основание.
Според протоколите на СЕМ от 29 юни 2022 г. на първо гласуване трима от членовете са посочили кандидат, за когото гласуват, а двама – именно представителите на квотата на президента – са се въздържали от гласуване. Не е без значение защитата на това въздържане от (и само от) членовете на предентската квота:
Според члена на СЕМ от квотата на президента Г.Н. , тя познава кандидата В.П. от 22 години,
„като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп
той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира
плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е
субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на
решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.“

Г.Н. се въздържа при всички три гласувания. Така, след като Г.Н. се оттегля, изборът остава да се
осъществи от четирима от членовете на СЕМ, от които за избор е необходимо мнозинство от три
гласа.
КЖЕ не намира, че „да няма спекулации“ и „да няма упреци“ са убедителни аргументи за “въздържал се”, доколкото членовете на СЕМ са призвани да действат в съответствие със закона, дори когато това е възможно да предизвика и упреци.
И втората представителка С.М. от квотата на президента заема позиция “въздържал се”: „Аз
никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този
случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме
през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които
печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в
случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една
следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-
сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“
Макар С.М. за разлика от Г.Н. да се включва във втория и третия тур, финалното й изказване
при закриването на процедурата, според протокола, е следното: [„Не се произведе избор] – с
което аз лично се гордея.“
Като анализира в съвкупност действията на С.М. и Г.Н., КЖЕ намира, че оценъчното
твърдение в публикацията за резистентност на квотата на президента към избор на нов генерален директор на БНТ в описаната процедура има достатъчно фактическо основание: единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „не вижда през тези дни юнака“ и „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.

Освен това в публикацията няма твърдение, че „именно и само заради квотата на президента не
е направен избор“, както се твърди в жалбата. Твърдението е, че М. и Н. „направиха всичко
възможно той [E.K.] да остане на поста си“ – но статуквото се дължи също така и на члена на
СЕМ, гласувал за действащия генерален директор Е.К. и в трите тура (Г.Г.)

Неоснователност на жалбата по т. 1.1. Точност.

В същото предаване Соня Момчилова прави ред други оценки и препратки, но те не са тема на този текст.

СЕМ пред парламентарната комисия за култура и медии: отчет за 2022 (видео)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 юни е проведено изслушване на Съвета за електронни медии в Комисията за култура и медии във връзка с представянето на дейността на СЕМ за 2022. Присъстват трима от членовете (Симона Велева, Пролет Велкова, Габриела Наплатанова).

Състав на ККМ

На сайта на Народното събрание – видео (от 20-тата минута на записа). Повече от час и половина обсъждане, в което може отчетливо да се чуят нивото на подготовка, приоритетите, оценките на участниците.

Отчет на СЕМ за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

Допълнително от сайта на СЕМ:

Отчет на СЕМ за изпълнението на изискванията за достъпност на медийните услуги (чл. 8а от ЗРТ)

Отчет на СЕМ за изпълнението на мерките за медийна грамотност (чл. 33а от ЗРТ)

Гласуване – 9 за, 3 против, 1 въздържал се.

Пълен протокол от заседанието

Соня Момчилова: Лъжата също има право на живот

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Контракоментар с водещ Асен Генов е поканена за участие Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии. Водещият засяга важни въпроси като:

провала на избора на генерален директор на БНТ и решението на СЕМ да не обявява нова процедура;

решението на съда за незаконосъобразност на процедурата, която не доведе до избор на генерален директор на БНТ;

предаването Политически некоректно и правомощията на СЕМ към съдържание от този тип;

прокремълската пропаганда и дали прокремълската гледна точка трябва да има равностойно отразяване с гледната точка на държавата – жертва на агресия;

ироничното изказване на Момчилова, че има 3о пола, а България ще предложи само мъж и жена за еврокомисар.

Председателката даде смайващи отговори, които са широко резюмирани в медиите.

• Има ли в България руска пропаганда?

• Много е деликатно.

• ЗРТ не изисква ли плурализъм във всяко едно издание?

• Много е спорно.

• Какво наложи СЕМ да не обяви нова процедура за генерален директор на БНТ?

• Аз не съм юрист.

• Казвате, да не може един представител на НПО да работи в обществена медия?

• В редица страни не е забранено, но от моя гледна точка не е морално.

• Вие лично имате ли съмнения, че става дума за пропаганда, разпространявана от Кремъл целенасочено, за да дезинформира обществеността?

• Това е много тежка присъда, не, не мисля. Г-жа Вера Юрова каза, че всяка свобода има граници, включително тази на словото. Мене, да ви кажа, това малко ме напрегна.

• Ако се разпространяват неверни твърдения, на лъжата трябва ли да се даде равностойно място, това е концептуалният въпрос?

• Аз не вземам еднолично решения. Пак казвам, пропагандата по време на война винаги е двупосочна…

В срещата с ЕС на БНР днес председателката е отишла по-далече. Дневник извежда в заглавие “Председателят на медийния регулатор за Волгин и предаването му: Лъжата също има право на живот”.

Впрочем и в Контракоментар имаше такива моменти:

СМ Ще ми липсва Тъкър Карлсън, такъв тип медийно поведение.

АГ Но той загуби поста си заради откровени лъжи!

СМ Точно така!

Точно така. Сигурно затова от ковид починаха хора повече от град като Свищов. Вече гонят 40 000. Заради дезинформацията. Която имала право на живот.

И едно интервю на Джесика Вълчева с Александър Кашъмов: Защо Момчилова иска да забрани на журналистите да членуват в НПО

СЕМ няма да обжалва решението на съда за незаконосъобразност на прекратяването на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На свое заседание на 8 юни Съветът за електронни медии е взел единодушно решение да не обжалва решението на Административния съд – София област, което обяви избора на генерален директор на БНТ за незаконосъобразен.

Председателката Момчилова заяви, че не вижда незаконосъобразност, но предлага да се изпълнят указанията на съда по съображения за време. Когато е готов протоколът от заседанието, ще може да се прочете ТУК.

Въздържалите се при новото гласуване ще трябва да гласуват с “да” или “не”. Едната от избраниците на президента (Соня Момчилова) е казала, че не вижда юнак, но Габриела Наплатанова е заявила, че Венелин Петков има всички качества и ще защитава редакционната независимост на БНТ – и само за да няма спекулации, тя ще се въздържи. Би било странно при такива мотиви Наплатанова да гласува с “не”.

Ако това се случи, ще сме сигурни, че вотът се ръководи от нещо друго, не от обявените мотиви.

Административният съд -София област намери шест порока в процедурата, завършила с неизбиране на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.

“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:

първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;

втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;

трети етап – изслушване на кандидатите;

четвърти етап – избор на генерален директор.

Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.

През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години, „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“

Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“

Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.

Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.

Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.

Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.

Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.

Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:

некомпетентен орган – Момчилова не внася решение за прекратяване на процедурата, а според съда взема решение еднолично, според протокола: „Ще се наложи да прекратя процедурата за избор на генерален директор,тъй като по ЗРТ се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати”.
липса на мотиви;
липса на форма – няма писмено решение на СЕМ за прекратяване, т.е на решението липсват реквизити на административен акт;
съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в непровеждане на гласуване за всички кандидати, допуснати до четвъртия етап от процедурата – а само за част от тях;
според съда процедурата е прекратена в противоречие с материално-правните разпоредби относно начина на гласуване на членовете му и при липса на нормативно предвидена възможност за гласуване „въздържал се“;
оспорваният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона – друго самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата, бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.

Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.

Съдът твърди, че в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби.

И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.

Съдът връща на фаза гласуване – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.

Кандидатите получават нов шанс.

СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение – процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията.

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно

Отчет на Съвета за електронни медии за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На заседание в края на март 2023 г. Съветът за електронни медии е приел отчета си за предходната година.

(отчет 2022 пдф)

На сайта на СЕМ може да се прочете и протокола от заседанието, на което е приет отчетът (протокол 30 март пдф)

За председателката работата през годината е удовлетворяваща. Както се вижда от протокола, Пролет Велкова е обърнала внимание върху проблематични зони (избор на генерален директор на БНТ; посланията, които регулаторът излъчва по изключително важни и ключови теми, свързани с дезинформацията и кремълската пропаганда; необходимостта от активизиране в областта на медийната грамотност). Също от протокола се вижда, че критичното отношение на Пролет Велкова към някои аспекти от дейността на регулатора е посрещнато критично.

През изминалата седмица председателката Соня Момчилова е преизбрана за още една година с гласовете на Галина Георгиева, Габриела Наплатанова и собствения на председателката глас (от четвърто гласуване, тъй като по начало се изисква квалифицирано мнозинство). Протоколът от това заседание още не е на сайта на СЕМ.

Хендрик Зитих пред БНР : Русия не пести пари за дезинформация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.

В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.

От интервюто:

Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?

Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.

Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.

Отново Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 е публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Проектът е внесен от министъра на финансите.

Това е хубаво. Правна основа на прилагането на ограничителните мерки трябва да има.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз беше публикуван за обществено обсъждане и на 16 септември т.г., внесен от министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Срокът беше кратък – две седмици.

Какво е станало междувременно четем в доклада, придружаващ проекта.

Проект на доклад от министъра на финансите относно проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

Създадена е ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС към Европейската комисия, ръководена от комисаря по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари Марейд Макгинес, чието първо заседание е проведено през октомври 2022 г. Целта на работната група на високо ниво е ефективното прилагане на ограничителните мерки, необходимостта от колективен отговор и трансграничен подход, включително по отношение опитите за заобикаляне на санкциите от Русия през определени трети страни, както и с цел подпомагане на сътрудничеството между държавите членки на най–високо експертно равнище.Определянето на министъра на външните работи за национален координатор, който ще участва в ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС произтича от очертаната по-горе компетентност, се казва в доклада – поради което се отменя решението за национален координатор да бъде избран заместник- министър на финансите.
И по-важното:

“Проектът на постановление цели създаване на механизъм за национална координация с цел осигуряване на условия за прилагането на европейските регламенти в националното законодателство, което не налага изготвяне на справка за съответствието му с европейското право. Регламентите на ЕС са пряко приложими в държавите членки, като е допустимо на национално равнище да се приемат нормативни актове, необходими за ефективното им прилагане, какъвто е и предлаганият проект на постановление.”

Разбира се, че е допустимо, да не кажа, че в случая е задължително.

Иначе има риск регламентите – колкото и да са пряко приложими – да се окажат неприложени – или неприложими – в България.

В член 6 на проекта е определен състав на координационното звено – междуведомствен съвет по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в състав:

1. председател – министърът на външните работи или оправомощен от него заместник–министър;
2. заместник–председател – министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник–министър;
3. членове:
а) заместник–министри от всички министерства съобразно тяхната компетентност по европейските политики;
б) председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или определен от него заместник–председател;
в) представители на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията , които имат функции във връзка с прилагането на ограничителните мерки.
(2) За участие в заседанията на Междуведомствения съвет със съвещателни функции могат да бъдат поканени подуправител на Българската народна банка и заместник–председател на Комисията за финансов надзор.
(3) Поименният състав на Междуведомствения съвет се определя със заповед на министър–председателя, като включените в него лица следва да притежават валидно разрешение за достъп до класифицираната информация, издадено по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

ДАНС е там, а зад формулировката органи по член 19, алинея 4 от ЗА стои ето какво:

Чл. 19 (4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Ръководителката на медийния регулатор, представляваща го – евентуално и в съвета по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, когато става дума за противодействие на пропагандата – е гласувала “въздържал се” за прилагането на мерките от третия санкционен пакет, такива са фактите (протокол от заседание на СЕМ от 1 март, стр. 3).

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите
Република България
Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад за периода 30 август – 15 септември 2022 г. В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини. Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.