Tag Archives: Bulgaria

Войник е професия

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Задължителната казарма в мирно време учи само на три неща:

  1. скатаване, неработене,
  2. тютюнопушене,
  3. търпене на унижения.

Все неща, от които България има нужда, така ли?

И не, не учи на патриотизъм, приятелство, хигиена – заблудили са ви или изкривените ви спомени, ако сте ходили, или изкривените спомени на други хора, ако не сте.

Не ви учи и на нищо много повече за боравене с оръжие от разлика между “на ремък” и “за почест” и как непълно се разглобява стар автомат. А, и ако имате късмет – два-три пъти стрелби с по няколко патрона. Повече ще научите на стрелбища или на пейнтбол.

Задължителната обща мобилизация има смисъл само във военно време и то в отминали години, когато войната не е била толкова технологична. В мирно време и в наши дни общата задължителна казарма е пълна глупост и си е точно казармено извращение.

Но пък как звучи патриотично, нали… А, да, и печели министерски постове.

Протестът – самоцел или самозаблуда?

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.

Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.

Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…

Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.

Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…

Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.

Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?

А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.

Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.

Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…

Сега за самия протест

Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.

В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.

В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.

Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.

Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.

За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.

Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.

2383

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

2383

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

Протестни идеи

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?

Протестни идеи

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?

Раздвижване

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Животът в България е обезсърчаващ. Нямам достатъчно думи, за да опиша защо и как, но който живее в България, се досеща какво имам предвид. Животът в България е бавен и мътен, като да плуваш към отсреща, вързан с ластик за брега. Всичко тук се случва трудно и е временно, а истината е, че изобщо не се случва наистина. Сигурно навсякъде по света в обществения живот има фалш и пози, но тук дори нямаме време да си починем между представленията. Които и за театро не струват, но няма как, защото сме актьори от масовката. Нищо, че не знаем сценария.

Днес е лош ден да се пише за обществени ценности. Не ми се пишеше. То не ми се пише от доста време – питаха ме някои защо съм спрял да пиша за обществени грижи – ами как да ми се пише, като животът в България е обезсърчаващ?

И в работата ми е същото – половината кроят интриги, а другата половина си тровят нервите, като се опитват да търпят. Представителна извадка на цялото ни общество. И познайте – накрая интригите продължават, само сменят форма, за да се поддържа интересът. А нормалните хора – ами нормалните хора всяка вечер се питат дали си струва търпенето в тая фирма^W България. Често сме прекалено уморени, за да планираме живота си по-добре и най-многото, което успяваме да направим, е да помечтаем малко преди сън. До утре в другия спектакъл. Нали ви казвам – обезсърчаващо. А без сърце как?

Стои ми възможността за живот навън. Засега успявам да заспивам с друга мечта вечер – къща с двор и офис. Дали е измисляне на свое ъгълче в същия концлагер, дали е нещо повече – не знам. Дали телевизионната, изборна и властова лудница е приоритет на жълтите павета или само така ни се струва – не знам.

Но реших да пиша отново. Защото да назначиш мафията в тайните служби официално вече май е прекалено, дори и за лудница. Не се бях интересувал кой е Делян Пеевски преди, защото имам филтър за неприятни неща и подбирам сам темите, по които да се информирам в Интернет. Та аз години наред не знаех коя е Фидосова, докато веднъж ми я показаха на телевизор и питах дали са й дали две столчета в парламента. Но за Пеевски и ДАНС – нито знам каква е вътрешната игра, нито знам кой я е измислил, кой я режисира, нито пък мога с ръка на сърцето да кажа кой трябва да е директор там и кой не. Но все пак… всичко си има граници…

Много се изписа, но в Един завет са го казали най-прегледно и кратко – само се надявам и се моля да не се стига до пирамиди с оръжия. Без насилие! Мобилизация означава раздвижване, просто раздвижване, протягане след сън. Да се раздвижим!