Tag Archives: Digital

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Съд на ЕС: поръчката на такси като услуга на информационното общество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑62/19 Star Taxi App SRL срещу Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General, Consiliul General al Municipiului Bucureşti.

S.C. Star Taxi App SRL (наричано по-нататък „Star Taxi App“) е дружество по румънското право, установено в Букурещ, което използва едноименното приложение за смартфони, свързващо директно ползвателите на таксиметрови услуги с водачите на таксиметрови автомобили. Това приложение позволява да се направи търсене, в резултат от което се появява списък със свободни таксиметрови шофьори за извършване на даден курс. След това клиентът е свободен да избере определен шофьор.

Star Taxi App сключва договори за предоставяне на услуги директно с притежаващите разрешително шофьори на таксиметрови автомобили, които имат право да извършват таксиметрови услуги, без да ги подбира или наема на работа. Дружеството не упражнява контрол нито за качеството на автомобилите или техните шофьори, нито за поведението на последните.

общинският съвет на Букурещ приема Решение № 626/2017, което разширява обхвата на задължението за получаване на разрешително за дейността, наречена „диспечерски център“, като включва дружествата, използващи мобилни приложения. Star Taxi App подава административна жалба, тъй като счита, че дейността му представлява услуга на информационното общество, за която не се изисква предварително разрешително – член 4, параграф 1 от Директива 2000/31.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?

2)      Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?

3)      В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?

4)      Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?“.

Заключението:

„1)      Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея.

2)      Член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество.

Членове 9 и 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не отговаря на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга.

Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.

3)      Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на Главния съвет на Община Букурещ № 626/2017 от 19 декември 2017 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г.) не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535“.

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C-392/19VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Ще копирам първите 15 параграфа, въпросите и заключението.  Има такива заключения, които са извън традиционното – за добро или за лошо – и това е от тях; ето какво обяснява Генералният адвокат за интернет и за фрейминга:

1.        Героите във филмовата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ можеха да се придвижват в „хиперпространството“ със скоростта на светлината с помощта на „хипердвигател“. По подобен начин интернет потребителите могат да „пътуват“ в „киберпространството“ с помощта на хипертекстови връзки. Макар да не противоречат на законите на физиката, както правеше хипердвигателят на корабите в „Междузвездни войни“, тези връзки все пак поставят някои предизвикателства от гледна точка на закона, и по-специално от гледна точка на авторското право. Тези предизвикателства вече са разгледани отчасти, наред с другото, в практиката на Съда. Настоящото дело е повод тази съдебна практика да се преразгледа и допълни.

2.        Когато става дума за интернет, на практика обикновено се има предвид единствената и вероятно най-използвана функционална възможност на тази мрежа: World Wide Web, или иначе казано Мрежата или „световната мрежа“. Тази мрежа е съставена от информационни единици или ресурси, които се намират на интернет страници (web page). Интернет страница е документ, написан на езика HTLM (hypertext markup language) и евентуално съдържащ други добавени ресурси, и по-специално изображения или аудио-визуални или текстови файлове. Уебсайт (website) е структурирана съвкупност от интернет страници и евентуални други ресурси, публикувани от собственик и хоствани на един или няколко сървъра.

3.        При разглеждането на даден уебсайт компютърът създава връзка със сървъра или сървърите, на които е хостван този сайт, като иска достъп до информацията на сайта. В отговор копие на тази информация се изпраща и записва (временно) в междинната памет или в „кеш-паметта“ на компютъра. Тази информация може да се чете и възпроизвежда на екрана на компютъра благодарение на специален софтуер — интернет браузър.

4.        Всеки ресурс в Мрежата, тоест всеки файл, страница и уебсайт, притежава уникален идентификатор, наречен URL (uniform resource locator), който представлява своеобразен „интернет адрес“(2). Страницата, към която води адресът на даден уебсайт, се нарича начална страница (home page). Има два начина за получаване на достъп до ресурс в Мрежата посредством URL-адреса. Първият е този адрес да се въведе в диалоговия прозорец на браузъра, а вторият — който се разглежда в настоящото дело — да се използва хипертекстова връзка.

5.        „Плетенето на Мрежата“ (webbing the Web) се прави от хипертекстовите връзки или хипервръзките (hypertext links). Те дават възможност да се стигне директно от един уебсайт до ресурсите на друг уебсайт. Всъщност хипервръзките са самата същност на Мрежата и представляват онова, което я отличава например от Александрийската библиотека. В практиката си Съдът признава значението на хипертекстовите връзки за функционирането на Мрежата и за свободата на словото, за която последната допринася(3).

6.        Хипертекстовата връзка е команда за браузъра да търси ресурси на друг уебсайт. Тя изразява на HTML езика URL-адреса на целевия ресурс и текста или изображението, представляващи символа на връзката на изходната интернет страница(4), и евентуално други елементи, например начина на отваряне на целевия ресурс на екрана. Обикновено връзката има нужда да се активира (кликне), за да функционира.

7.        Простата връзка съдържа само URL-адреса на сайта, към който препраща, тоест адреса на началната му страница. При кликване върху връзката тази страница се отваря или на мястото на страницата, на която е била връзката, или в нов прозорец. В диалоговия прозорецът на браузъра се показва URL-адресът на новия сайт, така че потребителят разбира, че е сменил сайта. Съществуват обаче и други видове връзки.

8.        Т.нар. „дълбока“ връзка (deep link) не води към началната страница на целевия сайт, а към друга страница на този сайт и дори към конкретен ресурс на тази страница, например графичен или текстов файл(5). Всъщност всяка страница и всеки ресурс имат URL-адрес, който може да се използва във връзката вместо само основния адрес на сайта. Дълбоката връзка игнорира предполагаемия ред за навигиране на целевия сайт, като заобикаля началната му страница. Доколкото обаче URL-адресът на една интернет страница обикновено съдържа името на сайта, потребителят винаги е информиран за това кой уебсайт разглежда.

9.        Интернет страницата може да съдържа ресурси, различни от текст, и по-специално графични или аудио-визуални файлове. Тези файлове не са неразделна част от HTML документа, който съставлява страницата, но са свързани с него. Вграждането (embedding) на тези ресурси се извършва с помощта на специфични команди, предвидени за тази цел в HTML езика. Например за вграждане на изображение съществува тагът „image“ („<img>“)(6). Обикновено този таг се използва за вграждане на графичен файл на дадена интернет страница, когато той се съхранява на същия сървър, на който и страницата (локален файл). Достатъчно е обаче адресът на локален файл („относителен URL“) в атрибута „source“ на тага „image“ да се замени с адреса на файл, който се намира на друг уебсайт („абсолютен URL“), за да може той да бъде поставен на собствената интернет страница, без да се налага да се възпроизвежда(7).

10.      Тази техника използва функционалната възможност на хипертекстовата връзка, която позволява елементът, например изображение, да се покаже в браузъра от изходното му местоположение (целевия уебсайт) и следователно да не се възпроизвежда на сървъра на сайта, на който се появява. Поставеният елемент впрочем се показва автоматично, без да е необходимо да се кликва върху каква да е връзка. От гледна точка на потребителя ефектът е същият като при файл, намиращ се на същата страница, на която се появява. Тази практика се нарича inline linking или hotlinking (директно свързване).

11.      Фреймингът (framing) е техника, която позволява екранът да се раздели на няколко части, като на всяка от тях може поотделно да се покаже различна страница или различен интернет ресурс. Така на една част от екрана може да се показва изходната интернет страница, а на друга — страница или друг ресурс, публикуван на различен сайт. Тази друга страница не се възпроизвежда на сървъра на рамкиращия сайт, а се разглежда директно с помощта на дълбока връзка. URL-адресът на страницата, към която води тази връзка, често е скрит, така че потребителят може да остане с впечатлението, че разглежда само една интернет страница, а всъщност те да са две (или повече).

12.      Фреймингът понастоящем се счита за остаряла техника и не е включен в последната версия на HTLM езика (HTML5). Той е заменен с inline frame (вградена рамка)(8), която позволява поставянето на публикуван на друг сайт външен ресурс, като уебсайт, страница или дори елемент на интернет страница, в рамка, чиито размери и местоположение се определят свободно от автора на въпросната интернет страница. Вградената рамка се държи като неразделна част от тази страница, тъй като за разлика от класическия фрейминг не е техника за разделяне на екрана, а начин за вграждане (embedding) на външни ресурси на интернет страница.

13.      За да стане още по-сложно, вградената рамка може да се дефинира като място на отваряне на хипертекстова връзка(9). По този начин след активирането на връзката (чрез кликване) целевият ресурс се отваря в рамка (чиито граници може да са видими на екрана или не) на мястото, определено от автора на страницата, на която е връзката(10).

14.      Тези операции може да изглеждат сложни и да изискват задълбочени компютърни познания, но многобройните услуги за създаване на уебсайтове и платформите за споделяне на съдържание автоматизират тези процеси, като улесняват създаването на интернет страници, вграждането на съдържание в тях и създаването на хипертекстови връзки без тези познания.

15.      От установената практика на Съда следва, че хипертекстовите връзки към защитени с авторско право обекти, които са предоставени на публично разположение в интернет при условията на свободен достъп с разрешението на притежателя на тези права, не представляват действия, за които е необходимо разрешение от посочения притежател(11). По-новата съдебна практика обаче изисква тези достижения да се разгледат от малко по-различен ъгъл. В този смисъл следва да се установи дали обстоятелството, че притежател на авторските права използва технически способи, предназначени да предотвратят използването на произведението му под формата на хипертекстови връзки и посредством фрейминг, променя преценката от гледна точка на авторското право. Според мен е необходимо да се преразгледа и проблемът с вграждането на интернет страници на произведения, публикувани на други сайтове (inline linking).

И сега преюдициалният въпрос:„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Заключението:

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)      Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)      Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През октомври миналата година неонацисти атакуват   синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи  като Telegram, записът е спрян в   основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube.   Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип  в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube.  GIFCT  е отговор на  натиска   на правителствата  –  особено   на държавите от Европейския съюз – платформите да  поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда.  Тази база данни служи като   „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума –  той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е  Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск  да се стигне до цензура и добавяне  на съдържание в „черния списък“  под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се  предоставяне на достъп на изследователите до   действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки;  а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

Войната на думи: Trump vs платформите 3

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook  започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането  с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.

Войната на думи 1

Войната на думи 2

През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.

Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox  News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.

  • Какво заличава Facebook – клип от интервю за  Fox News. Мотиви:  „вредна дезинформация за COVID“, “това видео включва неверни твърдения, че група хора са имунизирани от COVID-19, което е нарушение на нашите политики около вредната дезинформация COVID.”
  • Какви са мерките на Twitter:  изисква от кампанията на Тръмп @TeamTrump заличаване на туит със същия клип. Мотиви: туитът на  @TeamTrump “нарушава Правилата на Twitter за дезинформация на COVID-19”.  Туитът е заличен. 

Историята във WP.

YouTube   също е свалил видеоклипове  за нарушаване на  политиките на платформата  за противодействие на дезинформацията по време на  COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.

Google и решението Schrems II

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Потребителите на Google днес получиха писмо. В резултат на неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз Schrems II относно експорта на данни, след обезсилването на Privacy Shield, Google ще премине към стандартни договорни клаузи (SCCs).Ще актуализираме съществуващите  условия за обработка на данни от Google Ads, за да отговорим на GDPR.”

Актуализациите не дават на Google допълнителни права върху данни. Актуализациите ще се прилагат от 12 август, 2020.

За повече информация вижте тук.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

GAFA пред Конгреса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американският конгрес изслуша вчера шефовете на четири от големите интернет компании, известни като GAFA – от голямата петорка липсваше Microsoft.

Jeff Bezos, Tim Cook, Mark Zuckerberg  u  Sundar Pichai (CEOs), отговаряха пред  House Judiciary Antitrust Subcommittee.

Подробности

Пълен запис на изслушването:

NextGenerationEU: нов инструмент на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие COM(2020) 456 final “Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение”.

За да отговори на пандемията и да подготви по-добро бъдеще,   Комисията предлага нов инструмент за възстановяване, наречен NextGenerationEU, в рамките на преработен дългосрочен бюджет на ЕС. Общо този европейски план за възстановяване ще предостави 1,85 трилиона евро, за да се даде тласък на нашата икономика и да се гарантира напредък в Европа.

Възстановяването вероятно ще бъде дълго, но нуждите са неотложни, се казва в Съобщението. Между целите са още по-зелена Европа и ускоряване на работата за цифровото бъдеще на ЕС.

Два акцента от съобщението – цифровият пазар и върховенството на правото:

4.2. По-задълбочен и по-цифровизиран единен пазар

 В дългосрочен план  вероятно ще има постоянни и структурни промени в обществения и икономическия живот: повече дистанционна работа, електронно обучение, електронна търговия, електронно управление. Това изтъква потенциала за създаване на всеобщо призната електронна идентификация (e-ID) — публична електронна идентификация, така че да се даде възможност за лесен, надежден и сигурен достъп до трансгранични цифрови публични услуги.

Четири елемента ще бъдат от ключово значение за възстановяването в областта на цифровите технологии, което ще допринесе за стимулиране на конкурентоспособността на иновациите и за предоставяне на по-голям избор на потребителите.

  • Първо, ще трябва да инвестираме в повече и по-добра свързаност. Бързото разполагане на 5G ще има съответни последици за цялото цифрово общество и ще увеличи стратегическата автономност на Европа.
  • Второ, ще се нуждаем от засилено промишлено и технологично присъствие в стратегическите части на цифровата верига на доставки – вкл.  изкуствен интелект, киберсигурност, защитени комуникации, инфраструктура за данни и компютърни услуги „в облак“, мрежи от пето и шесто поколение, суперкомпютри, квантови технологии и блок-вериги. Това ще бъде приоритет в рамките на Механизма за устойчивост и възстановяване, InvestEU и Инструмента за стратегически инвестиции.
  • Трето, трябва да изградим истинска икономика, основана на данните, като двигател на иновациите и създаването на работни места. Комисията ще предложи също така наборите от данни с висока стойност да бъдат предоставени на разположение за общото благо, като нарасне отвореният достъп до тях за научни изследвания, иновации и МСП.
  • Четвъртият елемент е необходимостта от по-справедлива и по-лесна бизнес среда. Продължителната изолация в домашни условия даде тласък на пазаруването по интернет и моделите за бизнес онлайн. Тази тенденция неизбежно ще се ускори през идните месеци и години, като все повече дружества преминават към цифрова стопанска дейност. Понастоящем обаче онлайн средата е доминирана от няколко големи платформи. Тяхната позиция — и по-широкият им достъп до ключови ресурси от данни — оказват въздействие върху възможността за по-малки европейски предприятия да започнат дейност, да се разрастват или да се възползват максимално от единния пазар.

Тези въпроси трябва да бъдат решени, ако Европа иска да се възползва максимално от цифровото възстановяване. В този дух една от целите на новия законодателен акт за цифровите услуги DSA ще бъде да се подобри правната рамка за цифровите услуги с ясни правила за онлайн платформите. Той ще предложи по-голяма сигурност за потребителите онлайн, ще предотвратява злоупотребата с пазарна мощ от страна на платформите и ще гарантира справедлив пазар с равни възможности за по-малките предприятия.

Трябва също така да се съсредоточим върху намаляване на административната тежест и улесняване на използването от дружествата, особено на МСП, на цифрови инструменти, като например електронния подпис. Те се нуждаят от подкрепа, за да получат по-лесен достъп до данни и да намалят бюрокрацията чрез цифрови решения, например за договори. Следва да се насърчават използването на обслужване на едно гише и опростяването на електронните административни процедури.

 

Кризата показа също така значението на цифровите умения за децата, учениците, учителите, обучаващите и за всички нас във връзка с общуването и работата. Комисията ще представи Европейска програма за умения и План за действие в областта на цифровото образование.

6.Възстановяване, основано на ценностите и основните права на ЕС

Кризата поставя на изпитание европейския начин на живот. За да се помогне за спасяването на човешки живот, някои от нашите свободи бяха ограничени. Основни елементи, позволяващи на обществото ни да функционира, често бяха поставяни в застой. Нашата демократична устойчивост бе поставена на изпитание. Европа обаче не бива никога да допуска компромиси със своите ценности. Възстановяването трябва да се основава на основните права и пълното зачитане на върховенството на закона.

Медиите и гражданското общество се сблъскаха с нови пречки пред изпълнението на ролята си в демократичния дебат. В своя годишен доклад относно върховенството на закона Комисията ще разгледа по-задълбочено този въпрос по отношение на всички държави членки. Предложението на Комисията за Регламент относно защитата на бюджета на ЕС срещу широко разпространено незачитане на върховенството на закона също ще бъде от ключово значение.

Вследствие на кризата изпъкнаха и заплахите за нашата демокрация. Кризата породи нова „инфодемия“ от страна на онези, които искат да манипулират публичното пространство и да разпространяват неверни съобщения, пропаганда и изказвания, подбуждащи към омраза. Комисията ще поддържа свободата на изразяване и ще оказва подкрепа на медиите, като същевременно ще предприеме мерки за справяне с най-непосредствените предизвикателства от дезинформацията, свързани с пандемията, използвайки и Плана за действие за европейската демокрация, за да извлече поуки и да изгради устойчивост за в бъдеще.

Многогодишната финансова рамка – Заключения на Европейския съвет  210720-euco-final-conclusions-bg