Tag Archives: EU Law

Укрепване на върховенството на правото в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според съобщение до медиите от 3 април 2019 г. Европейската комисия започва широка дискусия на европейско равнище относно начините за по-нататъшно укрепване на върховенството на правото. По-нататък се  съобщава, че

Комисията вече използва множество инструменти за внимателно наблюдение, оценка и ответни действия във връзка с проблеми в областта на върховенството на правото в държавите членки, в това число уредбата за принципите на правовата държава, процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС, производствата за установяване на нарушения, а също и европейския семестър, информационното табло на ЕС в областта на правосъдието или механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Въз основа на натрупания досега опит чрез всички тези инструменти Комисията очертава днес три области на действие, които биха допринесли за постигането на по-ефективно прилагане на принципите на правовата държава в Съюза:

· По-добро популяризиране: стандартите и съдебната практика, отнасящи се до върховенството на закона, невинаги са достатъчно добре познати на национално равнище. За да се промени това, следва да се положат повече усилия за популяризирането на тези стандарти и съдебна практика на национално равнище. Това може да бъде постигнато например чрез осведомителни кампании за обществеността, общи за ЕС подходи, които спомагат за насърчаването на по-солидна култура на зачитане на върховенството на закона сред институциите и професионалистите, трайна ангажираност съвместно със Съвета на Европа и участие на гражданското общество на регионално и местно равнище.

· Ранно предотвратяване: въпреки че държавите членки носят основната отговорност за това върховенството на закона да се зачита на национално равнище, ЕС може да предостави значителна подкрепа за изграждането на устойчивост на ключовите системи и институции. Редовното сътрудничество и диалог биха могли да допринесат за по-задълбочено разбиране на ситуацията и промените в сферата на върховенството на правото в държавите членки, а също и за решаването на ранен етап на проблемите, свързани с върховенството на правото.

· Ответни действия, съобразени с нуждите: разнообразните предизвикателства във връзка с върховенството на правото изискват разнообразни ефективни ответни действия. Комисията ще продължи да следи за правилното прилагане на правото на ЕС посредством производствата за установяване на нарушения. В специфични области на политиката също може да е подходящо да се възприемат различни подходи, какъвто е например случаят с предложението на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС. Освен това може да се помисли за подобрения на действащата уредба за принципите на правовата държава, включително възможността за ранно информиране на Европейския парламент и Съвета и подкрепа от тяхна страна, както и ясни графици за продължителността на диалозите.

Съобщение: По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза – актуално състояние и възможни следващи действия

Информационен документ: Инструментариумът на ЕС в областта на върховенството на закона

Съобщение за медиите – Европейска гражданска инициатива: Комисията регистрира инициатива под надслов „Зачитане на върховенството на правото”.

Съобщение за медиите – Върховенство на правото: Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение в защита на съдиите в Полша от политически контрол

Защитени наименования от България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Осми хранителен продукт от България  е включен   в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз – това е Странджанският манов мед. Продуктът „Странджански манов мед“ , наричан още „Maнов мед от Странджа“, е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа, който е част от мрежата от защитени зони в ЕС „Натура 2000“.

Странджанският манов мед ще се присъедини към повече от 1445 други продукти, които вече са защитени –  данни за тях са достъпни в базата данни на защитени наименования:

BG/TSG/0007/01255 България    Пастърма говежда
Pastarma Govezhda
BG/PDO/0005/02306 България    „Странджански манов мед“/ “Maнов мед от Странджа” (“Strand (…)
BG/TSG/0007/01018 България    Кайсерован врат Тракия
Kayserovan vrat Trakiya
BG/PGI/0005/01050 България    Българско розово масло
Bulgarsko rozovo maslo
BG/TSG/0007/01020 България    Роле Трапезица
Role Trapezitsa
BG/TSG/0007/01017 България    Филе Елена
File Elena
BG/TSG/0007/01099 България    Луканка Панагюрска
LUKANKA PANAGYURSKA
BG/PGI/0005/0732 България    Горнооряховски суджук
Gornooryahovski sudzhuk

Нидерландия: Сайтовете трябва да позволяват на посетителите да отказват проследяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Случвало ли ви се е да не можете да влезете в сайт, ако не дадете съгласие да бъдете проследявани? Ако да, това решение на нидерландския орган за защита на данните от март 2019  е  интересно за вас.

Уебсайтове, които позволяват достъп на посетителите само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението на посетителите, не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това е основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландския орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019 г. В тълкуването ръководителят на DPA подчертава, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск,   това е незаконно.

Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на уебсайтове или които позволяват общ анализ на посетителите на уебсайта. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без каквато и да е форма на натиск.

Накратко, свободното разрешение на потребителите  трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани,  разрешението не се дава по свободен начин.  Не са приемливи практики да се  насочват хората към „да“, без действително да знаят какво са съгласни.

Време е сайтовете да започнат да проучват и инвестират в бизнес модели, които не изискват ненужна и незаконна обработка на лична информация, се казва в публикацията, изготвена от Bits of Freedom.

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

На сайта saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване №22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11  и чл.13 заедно с директивата.

В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.

Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).

Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.

voteBulgaria

В Европейския  парламент   корекциите  в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите    Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да  посочат истинския си вот  по-късно  в официалните протоколи.

С най-много корекции  –  65   – е позицията на ЕП  за Брекзит.

ЕП гласува директива относно правата при онлайн разпространение на радио и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес ЕП гласува директива, свързана с правата при онлайн разпространение на радио и телевизия. Предстои гласуване в Съвета.

През септември 2016 г. Европейската комисия предложи регламент за улесняване на лицензирането на права за определени онлайн предавания на телевизия   и препредаване на телевизионни програми и радиопрограми. Съзаконодателите на ЕС решиха да превърнат предложения регламент в директива. Тя допълва правилата, установени в съществуващата Директива 93/83 / ЕИО – т.нар. SatCab директива – която вече улеснява трансграничното разпространение по сателит и кабел.

Правилата за онлайн разпространението ще се прилагат за всички радиопрограми и за някои телевизионни програми (новини и програми за текущи събития и напълно финансирани собствени продукции).

Докладът за първо гласуване в ЕП

Какво казват заинтересованите

Прессъобщение на ЕК

 

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар е гласувана от ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 26 март 2019 ЕП   гласува  (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.

Първото (№22 от дневния ред)  е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 –  е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото  шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем

Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.

Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа)  е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.

Второто гласуване (№23 от дневния ред)  е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за  директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).

Между  тези 274, които гласуват против,  са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували   Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени   Малинов и Станишев).

Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.

Протоколът/  copyrightvote ;

Поправките в гласуването за цялата директива (№23):

 

ПОПРАВКИ В ПОДАДЕНИТЕ ГЛАСОВЕ И НАМЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ
+ Danuta Jazłowiecka, Aleksejs Loskutovs, Andrey Novakov, Sirpa Pietikäinen
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0 Kazimierz Michał Ujazdowski

 

Какво следва –

Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:

 

Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.

Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.

актуализираният протокол

ЕС: Система за бързо предпреждение срещу дезинформацията (Rapid Alert System, RAS)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.

Системата за бързо предупреждение включва платформа и мрежа от 28 национални точки за контакт.

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.