Tag Archives: fake

Twitter, InfoWars, свободата си е свобода, бизнесът си е бизнес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алекс Джоунс – собственик и двигател на сайта InfoWars – беше временно санкциониран в Twitter за една седмица (15 – 22 август), след като призова последователите си на война срещу медиите.  Twitter е почти единствената значима  платформа, която не наложи сериозно ограничение на Джоунс.

След седмица правата му бяха възстановени. Един от директорите защитава поведението на компанията (която би загубила доста, ако Алекс Джоунс или президента Тръмп бъдат отстранени, когато нарушават стандартите) с известната теза, че на слово се отговаря със слово и – ако има лъжа – другите потребители ще я коригират.

Както медиите веднага опонират: на това може да повярва само някой, който не знае за ефекта на ехо-камерите или за ефекта на радикализацията. Ако следвате Алекс Джоунс в Twitter,  то вероятно е, защото сте склонни да се съгласите с Алекс Джоунс и  вероятно  другите хора, които следвате в Twitter,  също са съгласни с Алекс Джоунс, а различните мнения не се появяват във вашата емисия.

В Twitter, изглежда, искат несъвместими неща:  и  да са публичен форум в съответствие с Първата поправка, и да реализират печалба от реч на омразата и разпространение на конспиративни теории.

 
Да бъдеш публично търгувана компания, както Twitter, има своите предимства. Но за лидерите на такива компании  има и неудобства, например акционерите имат право да кажат как се управлява компанията. Време е акционерите на Twitter да се намесят за доброто на страната. Алекс Джоунс може да каже каквото иска в един публичен форум, стига да не извика Пожар! Но лидерите на Twitter не трябва да му позволяват да разпространява фалшиви твърдения, които са ясно разработени, за да предизвикат сблъсъци – а също и акционерите на Twitter.

И за да стане картината още по-сложна – нов епизод:  Twitter е наложил забрана завинаги на епископ  Талбърт Суон,  ръководител  на Божията църква “Пролет на надеждата”, за реч на омразата.

Като погледнете какво съм казал в сравнение с президента, ще се учудите как се прилагат стандартите, казва отстраненият.

Тези два примера – реакцията на Twitter на Алекс Джоунс и Талбърт Суон – са достатъчни, за да държат високо  в дневния ред на законодателя въпроса може ли преценката за допустимо и недопустимо да се остави на компаниите.

Междувременно изборите през ноември наближават и компаниите са все по-загрижени от възможни политически манипулации онлайн. Но един от бившите шефове на сигурността във FB, който сега преподава в Станфорд,  обръща внимание, че е време за мерки с оглед изборите през 2020 – и прави четири предложения:

  • Конгресът да приеме правни стандарти за  политическа реклама онлайн и санкции за дезинформация;
  • САЩ  да обмислят  нова, независима агенция за киберсигурност;
  • На щатско равнище да се удвоят мерките за сигурността на изборите, като  строгите стандарти на Колорадо   са модел за следване;
  • Американските граждани да поискат бъдещи атаки “да бъдат разследвани бързо”, разкрити пред обществеността и наказани.

САЩ: Тръмп обвинява IT гигантите в цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп обвини Twitter за фалшивите новини, които доминирали резултатите от търсенето, и съобщи, че 96 на сто от новините за него, които показва Google, са от леви медии.

Белият дом вече заяви, че администрацията обмисля дали Google и неговата търсачка трябва да бъдат регулирани.

А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди   Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че   ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.

Фейсбук модерира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

fb

От стената на офиса на Facebook  в  Менло Парк, снимка  Jason Koebler
FB модерира, няма съмнение.
Краят на легендата, че платформите не се намесват в съдържанието.
Край на легендата, че платформите са чист транспорт.
Край на легендата, че няма основание платформите да носят отговорност за съдържанието.

Малайзия отмени закона срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Малайзия е първата държава, която отменя въведен  закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите,  законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване  и за заглушаване на критиката.

Законът предвижда глоби до  122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е   ключово предизборно обещание за опозицията,  която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.

Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”,  казват от организацията за защита на журналистите.

The Guardian информира.

Truth isn’t truth

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:

За Infowars, Първата поправка и свободата от отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Първата поправка на Конституцията на САЩ  Конгресът  не може да приема закони, ограничаващи свободата на  изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото,  тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.

През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.

С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен –  от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo  и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.

Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars,  бележат важен момент за оценка на  правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.

Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:

1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са  в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.

2. Частните компании  имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс  реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:

  •  Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
  • Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
  • Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали   нейното въздействие.
  • От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч  на омразата.
  • И в същото време  ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории   или дори подбужда насилие, той може да  присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма  лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.

Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)

Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech –  или consequence-free speech?

Какво да бъде: свободно слово  –   или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.

Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.

Тръмп и контролът върху вниманието: препратки към Постман

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.

Предупредени сме:

Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп

Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията  на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано  като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.

Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?

Да  смяташ, че технологията е неутрална и  да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата,  е чисто и просто глупост, предупреждава Постман. 

Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.

Препратки към Постман в  Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.

Eто и самото произведение на Постман, за което става дума  –  за  което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.


 

САЩ: идва регулиране на политическата реклама онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В САЩ въвеждат по-строги правила за онлайн политическа реклама преди изборите в средата на ноември – в момента на щатско равнище – за да се предотврати повторение на руската намеса, наблюдавана през 2016 г., пише Bloomberg.  Политическите кампании са време за инвестиране на милиони рекламни долари във Facebook Inc., Twitter Inc. и Google Alphabet Inc., поради което щатите, включително Мериленд, Вашингтон и Ню Йорк, оказват по-голям натиск върху технологичните компании за прозрачност на финансирането. И в Калифорния   сенаторите обсъждат законопроект, който  изисква  интернет компаниите да предоставят на обществеността повече информация за   финансирането на политическа реклама.

Kомпаниите преработват собствените си политики, за да предотвратят заплахата от чуждо влияние, но не искат да бъдат обект на предписания как да разкриват информация за рекламите, или да бъдат държани отговорни за точността на тази информация. Наистина забелязва се известно активизиране, Facebook заличи десетки страници  на лоши играчи, използващи фалшиви идентичности, които  са се опитвали да предизвикат политически вълнения.

Публикацията на Bloomberg потвърждава, че се търсят  оптимални решения както на законодателно ниво, така и на  ниво корпоративни политики. Лобистките организации  се стараят да противодействат на надигащата се вълна от законодателни мерки. Точно така е и в Европа.

От гледната точка на обществения интерес решенията продължават да изглеждат трудни: не е докрай ясно възможна ли е ефективна  защита на гражданите, която да не преминава в намеса в личния живот или в цензура.

Гражданите не се чувстват комфортно нито  до държавата, която не се  колебае да цензурира, нито до индустриите, съпротивляващи се на всяко – буквално на всяко –  регулиране.

ЕП: изслушванията по случая Facebook/ Cambridge Analytica

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изслушванията на Зукърбърг в Конгреса на САЩ през април 2018 г., вкл. писмените отговори,  след сложните комуникации на Facebook с британския парламент и след явяването на Зукърбърг в Европейския парламент  малко по-късно (22 май 2018 г.),  интересът на законодателите към случая Facebook/ CA продължава.

В Европейския парламент комисията LIBE заедно с други парламентарни комисии проведе три парламентарни изслушвания –

 

Обсъжда се какви промени в политиките си вече е въвел Facebook, ролята на националните регулатори в областта на защитата на личните данни и на избирателните комисии.

По време на първото изслушване се взема предвид  и Opinion 3/2018 EDPS Opinion on online manipulation and personal data

Fake news: време за нов подход, но?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тамбини с размисли за противодействието срещу фалшивите новини на сайта на LSE.

Отбелязвам  този коментар, защото в него намирам подкрепа на собствената си загриженост, на моменти прерастваща в унилост, относно хода на цялата подготовка да се противодейства на фалшивите новини.

Поради  нежеланието и на медии, и на индустрии, и на Комисия да се въвежда и прилага регулация – съвсем разбираемо нежелание  – масово се подкрепя идеята за противодействие чрез саморегулиране,  тоест да се даде власт и на медиите, и на платформите да се справят с фалшивите новини. Като вероятно определени критерии и параметри ще бъдат записани в кодекси на поведение.

Но добро решение ли е това? Добро решение ли е да се даде власт на Фейсбук да решава кое е истина – както кое е прилично, кое е морално, кое е законно? Фейсбук вече се е провалял в тази роля.

Добро решение ли е – в желанието да избегнем държавната цензура – да се допусне овластяване на множество недържавни цензуриращи субекти, макар след тях да има  – вероятно – предвиден съдебен контрол?

Правя аналогия с присвояването на саморегулирането на рекламата в България – да не отварям отново тази тема – вж и трудностите с прилагане на правото да бъдеш забравен – и не,  не съм безрезервен ентусиаст, докато не се види как точно ще се уреди ролята на отделните играчи.  Говорих вече преди година по този въпрос, тук има връзка към запис на изказването ми  –  и Тамбини казва впрочем, че дяволът е в детайла.

Но

кой е Тамбини – авторитетен експерт и преподавател, напоследък в LSE –  и какво казва по повод обявените в Обединеното кралство намерения:

Политическите препоръки в новия доклад са смесица от насърчаване на саморегулирането, призиви за промени в договореностите за отговорност в социалните медии, финансиране за повече изследвания и работа на гражданското общество и подкрепа за прозрачност при целенасочени кампании. Това са много добре дошли препоръки, но дяволът, както винаги, се намира в детайла. Например докладът призовава за промени в отговорността на компаниите за социални медии, за да се защитят хората от “незаконно и вредно” съдържание, но не отговарят на трудните въпроси за това, което е вредно? кой  решава? и какво може да се направи? Докладът призовава социалните медии да бъдат задължени да следят съдържанието, което явно би нарушило Директивата за електронната търговия, което би било възможно след Брексит. Ако трябва да се предложи регламент, ще трябва да се обърне внимание на въпроса кой ще реши какво е вредно и какво трябва да се направи.

В доклада се приветстват очакваните препоръки на Ofcom за регулиране на интернет. Но в миналото Ofcom се опитва да избегне регулирането на интернет съдържание и вероятно няма да е особено склонен да започне да се занимава с регулиране на чувствителните политически реч онлайн. Като регулаторен орган, той не е в състояние да упражни широката си преценка и дискретност, за да предложи решение на тези широки обществени проблеми и е вероятно да предаде политиката до парламента.

Парламентът разполага с политическите лостове за справяне с тези проблеми в комбинация със защитата на данните, конкуренцията и регулирането на медиите, но без преразглеждане на политиката на високо равнище, решенията ще остават повърхностни.

Е, за Обединеното кралство Тамбини казва – и с основание – че има практика за такива широкообхватни прегледи с цел изработване на цялостни политики – и дава пример с управлението на БиБиСи.

Да се надяваме, че и наднационалният подход ще е подобен, основан на анализ на всички аспекти на предлаганите мерки. Все още всичко е възможно, но няма много време да се мъдрува.