Tag Archives: hardware

Къпана клавиатура

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Два дни, покрай другото, отново търсих нов лаптоп, който да замени дългогодишния боец HP 6730s. Ако щете вярвайте, но всеки път, когато трябва да му пиша името на модела, спирам, разтварям повечко капака, който иначе стои попритворен, за да гледам външния монитор, и осветявам с лампа долния десен ъгъл, където ги пише цифричките. Никога не съм можел да запомня номера му, но вече май са четири или пет години, през които ми върши работа.

Причината да съм толкова впечатлен е, че в петък му измих клавиатурата. С много вода, обилно и дълго и със сапун даже. И оцеля! Излезе доста боклук и сега сигурно е по-лек и по-преносим, но два дни съжалявах за тая баня, защото докато изсъхне съвсем, се бях наплашил, че няма да се оправи. През годините тая машинка е видяла толкова много удряне, настъпване и пипане с детски пръсти, толкова много храна беше наблъскана под клавишите – като се започне с мляко и се стигне до кексчета, при това два пъти, с двете деца – че човек направо да се чуди как работи още. И точно заради някакви неща под клавишите много се тормозех напоследък, не работеше добре клавишът “f” (и съответно българското “о”). Пишеш нещо, по някое време виждаш, че има пропуснати “f” или “о” и се връщаш да поправяш. Ако не си изпратил вече написаното. Или ако не е било команда – пак добре, че с липсващо “f” няма толкова опасни “двойници” на командите… Обаче какъв живот е това, дето не можеш да напишеш F-word, без да се връщаш да я редактираш… то като се редактира, вече не е същото… :)

Та разглобих и извадих клавиатурата. Лаптопа съм го разглобявал няколко пъти, веднъж предишното лято го съживих с едно разглобяване – изведнъж спря да работи, а се оказа, че едното от винтчетата на десния бутон на тъчпада е паднало и се е “заварило” между две писти на дъното. Добре, че не е било нещо важно и опасно и като махнах винтчето и го върнах на мястото, всичко се оправи. Даже се оказа, че винтчето никога не е било завинтено докрай на мястото си, било е само поставено в дупката и е чакало да падне и направи беля…

Самото миене на клавиатурата има една психологическа бариера и след това си е обикновено занимание. Нещо като “ех, няма парно и навън е студено, пък трябва веднага да излизам… дали сега да си измия косата, или само да взема душ, пък ще я мия довечера, когато имам време да я подсуша… опа, ей, намокрих я без да искам… е, щом съм я намокрил, айде мия я”. :)

След първото подсушаване заработи идеално. Но вечерта за нищо не ставаше и така на следващия ден и на по-следващия до ранния следобед. Нагрявах я с халогенната спот-лампа, после се сетих да я сложа на мястото й и да пусна машинката да си я грее сама. Това явно подейства и след един ден такова работене една след друга се връщаха групи клавиши. Преди малко всичко беше вече наред, това пиша на същата клавиатура, само забелязвам, че явно още трябва да посъхне, понеже от време на време някои клавиши се объркват, макар и за кратко.

Успях да щракна обратно на мястото му “u”, което Светли беше издърпал като бебе, когато веднъж беше докопал компютъра и си играеше с бутончетата. Бебетата така хващат нещо и дърпат с все сила. Оттогава “u” си ми седеше леко под наклон, даже бях свикнал да се ориентирам по него. Единственото, което не съм оправил още, е леко разкривеният интервал – като се ядосвах, че съм прецакал клавиатурата, пък компютър ми трябва за понеделник, докато я въртях в ръце, започнах да дърпам тук-там и съм изкривил механизма под интервала. Леко, но достатъчно да е неудобно за писане. Резервна клавиатура за моя модел е 37 лева и я има из София, но на мен компютърът ми е за изкарване на пари, не за наливане.

—-

Като гледах за нови, съм отново отчаян от състоянието на тоя пазар. Няма нищо читаво, особено пък читаво за разумни пари. Всичко е или със стари чипсети, очакващо разпродажба, но държащо средна цена, или със слаби процесори, или с гадни екрани – лъскави, широки, всякакви… включително новата мода на пипащите се екрани – вярно, те са по-скъпички, но пак са си простотия.

Едно от най-важните ми неща, освен производителността и екрана, е клавиатурата. Даже може би най-важното. А масово продават компютри с безумни клавиатури. Първо няма достатъчен избор на клавиатури без цифров блок. Не мога да го понасям тоя цифров блок! Бил удобен за въвеждане на числа, ала-бала – ами като ще въвеждате числа, купете си калкулатор! Бил се използвал от счетоводители – че купете на счетоводителя отделен външен цифров блок, има и такива! Но съгласен съм – който иска, нека има избор и нека да може да си купи вариант на лаптопа с цифров блок… но нека и аз имам избор и да мога да си купя без! А то какво – ако е над 14 инча (а понякога и над 13) – задължително с цифров блок. Даже му викат “пълноразмерна клавиатура” – все едно другата, нормалната, е празноразмерна… А-ма-ха! А всъщност малка клавиатура в по-голямото тяло на 15-инчов лаптоп е нещо добро, защото има повече място отстрани и ръцете не стоят на ръба, а отпочиват върху панела отстрани на клавиатурата. И тъчпадът, когато няма цифров блок, е центриран – както спрямо ползваемата част на клавиатурата, така и центриран спрямо екрана, което също е важно.

Но кой от производителите ще ме слуша мене. Все тая.

Бях харесал клавиатурите на новите Asus. Точно каквото ми трябва като клавиши – групирани и раздалечени функционални клавиши и вдясно вертикална редичка home-pgup-pgdn-end, с delete и insert горе в ъгъла. Страхотно! Но с такива клавиатури имат само по-слаби модели и всичко, което е с i3/i5/i7 им е с цифров блок и всичко разбъркано и неудобно. Аз не знам от фабриката ли така си идват или нашенецът внася само “цифрови блокове”, щото е чул за счетоводителите, че са открили компютрите… Така е и с другите марки, даже при тях положението е отчайващо, защото F-овете са цяла редица без групиране.

Бяха ме питали защо толкова искам групирани еф-ове и такова разположение на бутоните вдясно. Да си призная, аз съм hardcore midnight commander user. Ползвам програма за управление на файловете, не за преглеждането им. Не признавам никакви други начини за управление на файлове и на съвсем чиста конзола работя само когато нямам друг избор. Изпитвал съм състрадание към колеги, които са се мъчели на черна конзола и са си мислели, че правилно се ориентират из папките и са вярвали, че това да можеш да напишеш команда дълга два-три реда без да спираш е някакъв вид линукс-геройство… а да ги пишеш такива по цял работен ден е сигурен знак за другите, че си “гуру”. Не се впечатлявам от пренебрежителното отношение на такива хора към моето ползване на mc, защото за мен е важно да имам освен всичко друго и визуална представа за нещата, когато съм в машината. Даже на две места едновременно. А конзола винаги си имам вградена – ctrl+o и съм в конзолата, на правилното място. Функционалните клавиши ги ползвам за това, за mc. Трябва да мога да ги ползвам опипом, а без групиране тая работа не става. Затова не можех да понасям служебния ThinkPad e530 (е, и заради цифровия му блок).

Жалко, че дизайнерите на лаптопи гледат да угодят на счетоводителите и на ползващите “мултимедийни бутони” (справка – изнасянето на преден план на мултимедийните вместо ф-клавишите в thinkpad), вместо да помислят малко за тези, дето прекарваме часове пред клавиатурите. Даже пословичните с удобството си thinkpad-и вече ги правят с безумни клавиатури. Всъщност харесах си един модел – ThinkPad Edge E431 има добра клавиатура – най-накрая отново с групирани F-ове (след като ги бяха слели в редичка при предишните модели) и без цифров блок. Има много спорни моменти, като кликпада и изместените в горния край home и еnd (толкова ли е трудно да изберете едно място за тия клавиши и да ги оставите там? за счетоводителите може да са “рядко ползвани”, но за други са важни). Но Е431 е добра алтернатива. Новите Т-серии са излишно скъпи, а и вече не са толкова добри.

Най-вероятно ще се спра или на Е431, или на някой Asus (а той ще е и по-евтин) с правилна клавиатура и добри характеристики. Ако намеря такъв. Стига да имам пари. Ще взема отсега да пиша на дядо Коледа по въпроса, пък както той реши.

2676

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Не успявам да остана достатъчно дълго насаме с празния екран, за да пиша. А имам за какво да разказвам. Пътувания през лятото, училище, работа… и уволнение… и пак работа, но за себе си. Много неща, но трудно започвам – все няма време или ако има време, нямам сили и спя. За да не е само мрънкане това започване, ще кажа, че мобилните програми – конкретно за Android – са готино предизвикателство. Много дълго отлагано, но за всяко нещо си идва времето. Реших и стратегия за учене – пиша това, което ми липсва на момента. Или го има, но е несвободно, не е във f-droid… другояче казано, пак ми липсва.

Етап две – приключване на сагата ми с търсене на нов лаптоп. Старият е на пределна възраст, но на почти никой нов не му харесвам копчетата. Има някои модели с прилични клавиатури – без омразния цифров блок, с групирани F-ове и с разположение на специални клавиши, с каквото съм свикнал. Но пък са все със слаби процесори внесените бройки… Трудно е, но скоро ще трябва да реша.

2462

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Докато съм работил с отдалечени сървъри и лаптопът ми е служел основно за терминал, инструментите за разработка са станали още по-тежки. Един Eclipse и пуснато AVD и машинката кляка и прегрява. Отново търся, че предния път отидох в офис и нуждата отпадна.

14-15 инча, без оптично, с поне i3, по-евтино, задължително без цифров блок и с разделени групирани F-клавиши – F1 до F4, после малко разстояние и пак така, на групи по 4.

Почти всички отпадат с последните две изисквания. Има само едни ASUS-и, които са ОК, но пък са с по-слаб процесор…