Tag Archives: heavy metal

Музикални планове за 2019г.

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, няма други като тях, и аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Fur Elize) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)