Tag Archives: Media Law

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Нови членове на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвани са решенията на НС и указът на президента  за новите членове на СЕМ:

  • ДВ от 10 май 2022 – парламентарна квота

Пролет Велкова

Симона Велева

  • ДВ от 13 май 2022 – президентска квота

Габриела Наплатанова

Заварените членове са Соня Момчилова от президентската квота, председател,  и Галина Георгиева от  парламентарната квота.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интересСАЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно автентично тълкуване на промяната (+21 позиции) в класирането на България по свобода на медиите, интервю на Лора Филева за Дневник, изводът е в заглавието:

Павол Шалай, “Репортери без граници”: Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

Не знам за какво говори Павол Шалай, но вероятно е така:

Можете ли да оцените политическата воля за промяна от сегашното правителство?

– Виждаме готовност за подобряване на свободата на медиите. Например правителството предложи поправки, разширяващи достъпа на медиите до обществена информация и намаляващи въздействието на жалбите за клевета върху журналистите. Ние отправихме конкретни препоръки към правителството да отиде още по-далеч в тези поправки, благоприятстващи свободата на медиите.

Соня Момчилова, две точки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервюта на председателката на СЕМ Соня Момчилова:

Пред ДИР. БГ

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии.

Пред 24 часа

Соня Момчилова: Важно е кой ще е шефът на БНТ – това е ТЕЛЕВИЗИЯТА, приятел на родителите ни, чиято цена е правдивост

Пред Фокус-нюз

Соня Момчилова: Сериозен е рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда, затова повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора

Пред Евроком (видео)

Соня Момчилова:

Интервю в Анфас

Пред БНР, Политически некоректно

Соня Момчилова: Следването на една линия е болестотворно за медиите

“Имаме откровено цитиране на опорки, на лозунги, на праведни, правоверни фрази”

Всеки повод да се говори за разширяване на СЕМ е опит за допълнителното му политизиране, смята председателят на медийния регулатор

Съвет на Европа: Оценка на състоянието на свободата на изразяване 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.

Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.

 

Свободата на изразяване по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

В светлината на нахлуването в Украйна от Руската федерация и продължаването на руската агресия срещу Украйна, наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите към ООН (ООН), Африканската комисия по правата на човека ( ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуваха следното съвместно изявление:

Ние колективно осъждаме нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от Руската федерация. Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ITACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации.

Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащите от това тежки човешки права и хуманитарни кризи, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена.

Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то е инструмент за насърчаване на траен мир, разбиране на естеството на конфликта и гарантиране на отговорност .

Във връзка с това в изявлението се подчертава следното:

първо, ние сме дълбоко загрижени за безопасността на журналистите, медийните работници и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и сега са изложени на много висок риск. Припомняме, че според международното хуманитарно право по време на въоръжен конфликт журналистите се считат за цивилни и като такива трябва да им бъде предоставена защита. Атака за убийство, раняване или отвличане на журналист представлява военно престъпление.

второ, разтревожени сме от съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат цел на атаките на руските сили в опит да нарушат достъпа до информация, включително чрез кибератаки. Призоваваме за приемане на всички възможни мерки за защита на медиите, медийните организации и интернет инфраструктурата от атаки.

Трето , ние подчертаваме, че пропагандата за война и националната омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права. Призоваваме Руската федерация  да се въздържа от тези незаконни практики.

Четвърто , ние сме загрижени от разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии. Въпреки това вярваме, че дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии. Всяко ограничаване на свободата на изразяване трябва да зачита стриктно   теста за законност, легитимна цел и необходимост и пропорционалност. Решението на ЕС да забрани две руски държавни медии може да е непропорционален отговор на дезинформацията. Освен това то се използва като претекст за допълнително затваряне на независими медии в Руската федерация. Насърчаването на достъпа до разнообразна и проверима информация, включително осигуряване на достъп до свободни, независими и плуралистични медии, е по-ефективен отговор на дезинформацията.

Пето, ние вярваме, че ерозията на правото на свобода на изразяване и други човешки права за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна. Разтревожени сме от цензурата и потискането на несъгласните и плуралистичните източници на информация и мнения в Руската федерация, включително блокирането на платформи за социални медии и новинарски уебсайтове, прекъсване на услугите от чуждестранни доставчици на съдържание и услуги, масово етикетиране на независими журналисти и медии като „чуждестранни агенти“, въвеждане на наказателна отговорност и лишаване от свобода до петнадесет години за разпространение на т. нар. „фалшива“ информация за войната в Украйна или поставяне под съмнение руски военни действия в Украйна или просто отстояване на мир или дори споменаване на думата „война“.

Шесто , отбелязваме, че войната в Украйна усили рисковете от разпространението на дезинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социални медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики. Призоваваме за засилване на  надлежната проверка и оценка на въздействието, свързани с правата на човека, отчетността, прозрачността и еднаквото и последователно прилагане на политиките за защита на правата на всички потребители.

(със съкращения, пълният текст може да се прочете тук)

*

2

В същата посока е и позицията на Европейската организация за цифрови права EDRI, оповестена преди месец:

В отговор на войната на Руската федерация срещу Украйна – и като част от по-широк пакет от икономически и финансови санкции – Съветът на Европейския съюз реши едностранно  да забрани излъчването или разпространението на съдържание от контролирани от руските държавни медии в ЕС, като не само се забранява на операторите да излъчват съдържание  чрез традиционни телевизионни канали, но също така и да „дават възможност, улесняват или по друг начин допринасят за излъчването на всяко [RT, Sputnik] съдържание […] по всякакви средства като кабел, сателит, IPTV, интернет услуги, интернет платформи или приложения за споделяне на видео“.

European Digital Rights (EDRi) счита, че широкият обхват на тази забрана за медиите създава опасен прецедент за едностранна намеса в цифровата информационна среда.

Първо, доставчиците не могат (и не трябва да са задължени) да знаят цялото съдържание, предавано чрез техните системи. Всъщност правото на Съюза, като Директивата за електронната търговия и предстоящия Законодателен акт за цифровите услуги, изрично изключват обща отговорност за онлайн посредниците за такива случаи. В противен случай подобни правила за отговорност биха принудили посредниците да разработват и внедряват автоматизирани технологии за филтриране и премахване на съдържание, което би имало катастрофални последици за основните права на хората в ЕС, по-специално свободата на изразяване и достъп до информация.

На второ място, дори в контекста на война, мерките с толкова далечни последици за основните права трябва поне да бъдат предприети с демократичната легитимност, която може да осигури само Европейският парламент. Както допълнително поясняват Bits of Freedom, Съветът на ЕС, тоест държавите взеха решението (Council Decision (CFSP) 2022/351 of 1 March 2022). Демократичният контрол е изключително важен. Той гарантира, че правителствата не могат да злоупотребяват с властта си, помага за подобряване на качеството на законодателството и придава легитимност. По време на криза може да се окаже, че внезапно се налагат широкообхватни мерки – но  дали такива мерки са необходими, трябва да се реши демократично.

Тази забрана на ЕС трябва да отговаря на стандартите за законност, легитимност, пропорционалност и необходимост, които международното право за правата на човека изисква за тези сценарии. Това включва необходимостта от ясно ограничаване във времето на обхвата на приетите мерки, които са в обхвата на това изявление.

И накрая, според нас политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на подкрепа за независими медии и журналисти в Русия и Украйна и осигуряване на свободен трансграничен поток на новинарски репортажи. Това включва предоставяне на финансова подкрепа за   технологии за преодоляване на цензурата като мрежата Tor.

*

3

Позициите на ОSCE u EDRI  не съвпадат с някои широко разпространявани в България позиции за необходимостта от включване в предаванията на “всички гледни точки” чрез предаване на речи и изказвания на президента Путин и директно поддържащи агресора  местни политици, знаменитости  или т. нар. анализатори.

Те само призовават общоприетите демократични медийни стандарти да не се дерогират безпричинно и непропорционално.

Накрая, ако има мнение, че  Съветът за електронни медии не е приложил коректно ограничителни мерки по отношение на прокремълската пропаганда, от това не следва, че не трябва да се прилагат ограничителни мерки, а само че добре и в детайли трябва да се познават стандартите.

Три становища на Комисията по журналистическа етика по актуални въпроси, свързани с отразяване на войната, която Руската федерация води срещу народа на Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.

В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.

  1. Становище за публикуването на снимки и видео, на които по разпознаваем начин са отразени деца в контекста на войната

КЖЕ взе предвид няколко случая, в които  чрез видео материали и снимки са показани на света  изпитанията, но и  героизма на деца в условията на войната.  Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.

Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване  на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно  да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.

  1. Становище за форумите в информационните сайтове

КЖЕ взе предвид  зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии,  преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми   от тролове и агресивни  посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.

Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.

КЖЕ вече е имала повод  в решенията си да изрази становище, че  – макар  че става дума за съдържание, създадено от трети лица –   според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението   по делото Delfi v Estonia  това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие,  има изградена система за модериране,     един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало  по подходящ начин и не следва да носи отговорност.

Като подчертава, че  това  е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за  дискутиращи  общности следва да има и  електронните медии трябва да се положат усилия за това.

КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.

Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.

  1. Становище за гледните точки в новините и актуалните  предавания  при отразяването на войната в Украйна

КЖЕ взе предвид, че  в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.

Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи  правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“  и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна,  трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, които фалшифицират и представят превратно фактите.  От  водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация  под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.

КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс, който   предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

*

Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.

За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.

2022 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И тази пролет дочакахме специален доклад 301 на  САЩ за състоянието на правата на интелектуална собственост.  На  27 април 2022 г   USTR публикува  своя специален доклад 301 за 2022 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Започвам от прессъобщението, в което  – след като съобщава, че поради войната е прекъснат анализът за Украйна –  има абзац за България:

USTR ще проведе  Out-of-Cycle Review  цикъла на България, за да прецени дали България постига значителен напредък по отношение на отстраняването на недостатъците в своето разследване и наказателно преследване на случаи на онлайн пиратство, особено неуспеха да приеме извадка от доказателства по наказателни дела.

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

USTR прегледа повече от сто (100) търговски партньори за тазгодишния специален доклад 301 и постави двадесет и седем (27) от тях в приоритетния списък за наблюдение или списък за наблюдение. Специалният преглед 301 на Украйна беше спрян поради преднамерената и непредизвикана по-нататъшна инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Седем държави – Аржентина, Чили, Китай, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела – са в списъка за приоритетно наблюдение. Тези страни ще бъдат обект на особено интензивен двустранен ангажимент през следващата година.

Двадесет търговски партньора са в списъка за наблюдение и заслужават двустранно внимание за справяне с основните проблеми с ИС: Алжир, Барбадос, Боливия, Бразилия, Канада, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Гватемала, Мексико, Пакистан, Парагвай, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Турция, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам.

В допълнение, прегледите извън цикъла предоставят възможност за справяне и отстраняване на такива проблеми чрез засилена ангажираност и сътрудничество с търговски партньори и други заинтересовани страни. USTR обяви Out-of-Cycle Review на България.

Ето и самият доклад 301.

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.