Tag Archives: Media Law

iplayer: тест за обществена значимост на услугите на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство всяка нова услуга преминава през тест за съответствие с обществената мисия от две части. През тест преминават и исканията за съществени промени.  Британският регулатор е поискал от обществената телевизия Би Би Си да проведе тест за обществена значимост (PIT), за да позволи публично разглеждане на промените в услугата  iPlayer на BBC.

Би Би Си отговаря, че планираните за 2018 и 2019 г. промени не са „съществени“ и следователно не изискват оценка. Регулаторът настоява, че оценка е необходима и иска Би Би Си да представи дългосрочна стратегия за трансформиране на услугата iPlayer, вкл. за  ефектите върху всички заинтересовани страни.  Обществената телевизия представя исканата стратегия.

Сега е ред на регулатора да прецени дали  цената на предложената промяна от гледна точка на значението на услугата – и в резултат регулаторът има три опции – положително решение (Би Би Си може да извърши промяната на iPlayer), отрицателно решение или положително решение с условия.

Регулаторът открива обществена консултация.

В методологическо отношение Би  Би Си използва количествен и качествен анализ за проучване както на нагласите на аудиторията, така и икономическите ефекти и влиянието върху конкуренцията.  Съпътстващи анализи, на които се основава стратегията:

В заключение:

Новите и съществено променяните услуги на обществените медии в ЕС трябва да отговарят на мисията на обществените медии и да се финансират – ако отговарят на мисията – адекватно, не повече и не по-малко.

iplayer  е такъв пример, тест се проведе например  и когато Би Би Си 3 премина от наземно към онлайн разпространение.

Сега да се върнем в родината.

Как точно се вземат решенията за нови услуги или съществени промени в съществуващите услуги? На базата на каква точно информация БНТ2  промени лицензията си – и СЕМ разреши промените –  просто защото това е един от последните примери, иначе може да се пита и за други програми и услуги.

Вярно, законът не изисква тест за обществена значимост на услугите. И все пак – изисква се обосновка, защото за тези услуги се разходва обществен ресурс – държавен бюджет.

Идват избори за генерални директори в двете обществени медии – може някой кандидат да запише в концепцията си, че ще работи за съответствие  мисия – бюджет и за модернизиране на правната рамка.

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Становище със значение за използването на информация от бази данни със свободен достъп.

„АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за проверка и становище по следните въпроси:

  1. Законосъобразно ли е публикуването и предоставянето на свободен достъп до информация с адрес на жилището на субект на данни без негово предварително съгласие?
  2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, пълните имена на физическите лица?
  3. Законосъобразно ли е разпространяването на информация за финансовото и имотно състояние на физическите лица, които не са публични личности без тяхно предварително съгласие?
  4. Законосъобразно ли е използването на данни от публични регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, чрез подредбата им в отделна общодостъпна база данни „Клиенти Артекс“, с голям обем лична информация – пълни три имена, финансово, имотно състояние, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е възможно да живеят клиентите на дружеството, заедно с техните семейства?

Към искането за становище са приложени също така извадки с публикуваните от медиите материали.

На основание чл. 58, параграф 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното становище от 25 април 2019 г.:

  1. Обработването на лични данни за журналистически цели, в това число информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно състояние, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, съответната медия или журналист нямат задължение да изискват предварително съгласие от субекта на данни.
  2. Последващото обработване на лични данни, придобити от публичен регистър, който е предназначен да предоставя информация на обществеността, следва да е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
  3. По правило, данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебат от обществен интерес, следва да бъдат публикувани от съответната медия или журналист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от гледна точка на осъществяването на свободата на изразяване и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум.

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Комисията за защита на личните данни са публикувани  Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите , одобрени съвместно през юни 2018 г. от Ръководния комитет по медиите и информационното общество (CDMSI) на Съвета на Европа и Комитета по Конвенция 108 (Конвенция на Съвета на Европа за защита на личните данни).

 

На Велика сряда телевизионни назначения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Велика сряда е ден от важната за християните страстна  седмица, предшестваща чудото на Възкресението.  Всеки ден от страстната седмица е Велик и има своя история, заедно със свои поуки. Велика сряда е отбелязана с историята за 30-те сребърника. Както съобщава българската Уикипедия, 30-те сребърника са заплащане, което според Евангелие от Матей е получено от Юда Искариотски.

Както става ясно, денят е подходящ да се замислим предаваме ли ценностите си за пари или пък притежават ли ни парите.

Напълно обикновено съвпадение е, че на Велика сряда станаха известни две много съществени за медийната среда кадрови назначения в БНТ и Нова телевизия.

  • БНТ

Съветът за електронни медии избра Емил Кошлуков за изпълняващ длъжността генерален  директор на БНТ на мястото на Константин Каменаров, подал по-рано през деня оставка от тази позиция, съответно предсрочно освободен. Алтернативата на Каменаров беше да го освободят с решение на СЕМ,  тъй като още в началото на мандата си той успя да осъществи действие, довело до осъждане на лишаване от свобода и вече има влязла в сила присъда.

С какви мотиви е избран Кошлуков ще разберем от протокола, но и сега можем да видим протокола от изслушването на Кошлуков от 2017  и решението на СЕМ за избор на Каменаров, в което се прави оценка и на Кошлуков (“обърнат към нови иновативни решения”, “с опит от търговски телевизии”).

Основното по този избор е казано от АЕЖ.  В допълнение Кошлуков е между основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение”.

  • Нова  телевизия

Тук начело на новините е назначена журналистка с профил спортна журналистика, дисертация “Въздействие на пропагандата по време на Олимпийски игри – от Берлин 1936 до Сочи 2014″,  опит в Спортна редакция на БНТ  – но кариерата е  в ТВ7 и Канал 3. 

Защо Миляна Велева се смята за лице на Пеевски –  подробности в Медиапул.

 

 

LUMIERE VOD

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

2019 Репортери без граници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници публикуваха годишната си оценка за свободата на медиите

2019 World Press Freedom Index | RSF

Внесеният от Пеевски закон за прозрачността на медийната собственост не е убедил никого, че сега вече – с приемането на закона –  положението рязко се е подобрило. Според този индекс България остава на 111 място. Убийството на Виктория Маринова е споменато, без да се конкретизира причината според разследващите органи.

Оценката за България:

Ако сте очаквали повече свобода на медиите във връзка с председателството на Съвета на ЕС през 2018 г.,  очакването не се оправдава.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България – и най-известното въплъщение на този факт е Делян Пеевски.

 

#SatCab директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Отново за проекта на Национална стратегия за развитие на българската култура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

5 април 2019

Парламентарен контрол (стенограма)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.

*

Въпросът идва от ГЕРБ,  отговорът  на министъра е приет с  въодушевление,  накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това,  че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.

 

Обществените медии: Радиоасамблeя на EBU в София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София  са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и   генералният директор на EBU Ноел Къран.

Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС  тя е казала следното:

ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.

Това изказване рязко контрастира с вчерашните разговори в парламента за бъдещето на медиите, отразени широко  – и разнообразно  – в днешните медии. След одобряването на отчета на СЕМ в парламентарната комисия за култура и медии, отчетът е гледан вчера в пленарна зала и там – противно на казаното от председателката на НС – депутатите от управляващото мнозинство са говорили, че   медиите осъществяват линч  върху политиците  и за необходимост от реален контрол.

Специално по повод уверенията на председателката как независимостта на медиите била важна за законодателя – априлската реч на комисаря Тимерманс:

Между основните ценности, които споделяме, е  независимостта на медиите и свободната преса. Обикновено когато виждате проблеми с върховенството на правото в държавите-членки, ще видите и проблеми с независимостта на медиите и свободната преса.

Факт.