Tag Archives: Media Law

Медийна грамотност и цифрова компетентност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, съответно и Законът за радиото и телевизията, включиха разпоредби за медийната грамотност.

Ефективността на прилагането на медийното право, включително на борбата с дезинформацията и хибридните заплахи, се основава на медийната грамотност. Медийната грамотност е инструмент за овластяване на гражданите, за повишаване на тяхната осведоменост и за обоснованост на всяко решение и избор в живота на хората (Заключения на Съвета за медийната грамотност в постоянно променящия се свят, 2020).

Както се вижда в заключенията, държавите постигат съгласие за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), базирана в Европейския университетски институт във Флоренция.

2

Цифровата компетентност е концепция, която е свързана с медийната грамотност, но е различна от нея. Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, вж СОМ(2018)22.

Европейският съюз има обща рамка за цифровата компетентност (DigComp), със следното графично представяне:

IMG_3318

САЩ: за прозрачност на алгоритмите на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.

И аналогичното писмо до Зукърбърг.

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

Надзорният съвет на Facebook поема казуса Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г.  поканата на компанията Facebook  да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е  поискал и  препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер. 

Решението на Facebook    да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите  на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията. 

Решението   ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.

Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки   и да отговори публично на тях.

Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г.  Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.

Членовете на Съвета  са лидери в области като  правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът  вярва, че   може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.

По съображения за пълнота трябва да се  знае, че Харвард  и Станфорд –  а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи –   направиха цяла кампания в Twitter  по този въпрос – да насърчат Facebook  да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване  на достъпа.

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

ЕСПЧ: Права на интелектуална собственост по Протокол 1 към ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото AsDAV v Republic of Moldova.

Това е едно от редките дела, в които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) засяга въпроси, свързани с нарушаване на права на интелектуална собственост.  В случая ЕСПЧ установява   нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ ).

AsDAV е организация за колективно управление на права в Молдова, която упражнява правата на две физически лица. Те участват в конкурс за дизайн на четири възпоменателни сребърни монети, печелят конкурса и   AsDAV има изключителното право да  разрешава използване и  да събира лицензионни възнаграждения.   Монетите са отсечени и в оборот, без банката MNB да има разрешение за използване на произведенията и без да е платила възнаграждение.  В съдебно дело банката не оспорва авторството, но заявява, че  произведенията, отпечатани или изсечени в законно платежно средство, не са защитени с авторски права, следователно съгласието  не е необходимо.  Върховния съд постановява отказ да се предостави обезщетение. AsDAV се обръща към съда в Страсбург.

ЕСПЧ установява, че и според закона в Молдова правата на авторите произтичат автоматично от създаването на произведението.  Условията на конкурса не посочват, че изпратените произведения ще бъдат изключени от защита на авторските права. Фактът, че авторите са представили своите творби на конкурса не може да се тълкува като съгласие за безвъзмездно  използване. 

Съдът констатира намеса в правата, предмет на защита от Протокол №1.  Съгласно постоянната съдебна практика на Съда всяка намеса в право, защитено от член 1 от Протокол № 1, трябва да   обслужва  легитимен обществен (или общ) интерес и да е разумно пропорционална на  съответната цел.

В Молдова действа закон, според който не се защитават авторски произведения върху парични средства.  Въпреки че не е имало формално отчуждаване, Съдът приема, че изключването на спорните произведения от закрилата на авторското право  има  толкова тежки последици, че може да бъде приравнено на лишаване от собственост.

Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът припомня, че без да се предвиди разумна сума по отношение на стойността на имота, лишаването от собственост   представлява прекомерна намеса и пълната липса на обезщетение може да бъде оправдана само с изключителни обстоятелства, каквито не са налице.

В заключение ЕСПЧ приема, че  намесата в правата на интелектуална собственост е  непропорционална и прекомерна   и че ” правилният баланс  между правото на зачитане на собствеността и изискванията от общ интерес е нарушен.

Нарушение на член 1 от Протокол № 1.

Ако е така и според ЕСПЧ се дължи обезщетение, когато се създават произведения за целите на паричната политика, интересно е дали има принципна разлика с хипотезата, когато се създават законопроекти или проекти на документи по чл.4 т.1 ЗАПСП по възлагане.

Обръщение към президента Байдън за прозрачност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организация на професионалните журналисти се обръща към президента Байдън с искане да преразгледа отношенията между медиите и администрацията, като отмени ограниченията за контакти. Анализи на неправителствени организации показват, че ограниченията противоречат на Конституцията. Към това се добавя необходимостта от информация по време на пандемията от коронавирус.

В обръщението се казва още, че този режим е неподходящ и за президентската институция, защото без медиите обществото, но и президентът няма да знаят какво се случва в тези затворени структури.

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2)В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3)Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4)В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5)Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6)С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7)С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8)В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9)Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10)Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11)В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.

КЗК разрешава на Юнайтед Медия концентрация без условия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисия за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е образувана преписка № КЗК/883/2020 г. във връзка с постъпило уведомление на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества („Нет инфо“ ЕАД, „Дарик нюз“ ЕООД, „Ви Бокс“ ЕАД, „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Радио Експрес“ АД, „Витоша ФМ“ ЕООД, „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД) и съвместен контрол върху предприятията, които по настоящем са съвместно контролирани от  „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД/дъщерни дружества и трети лица: „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Кои са Юнайтед Медия? Дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург, скромно е записано в решението. Тепърва ще се говори – а най-важното – ще разберем по съдържанието – кои са Юнайтед Медия.

Малко предистория

На сайта на КЗК е публикувано решение на Комисията за защита на конкуренцията със следното съдържание:

С Решение № 37/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, както и съвместен контрол върху „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Комисията установи, че сделката не води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в планираната сделка.

Засегнатите предприятия оперират на различни нива от веригата за предоставяне на аудиовизуални услуги и на някои телекомуникационни пазари и определи следните вертикално свързани пазари на територията на България, върху които сделката ще окаже въздействие, а именно:

  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на едро и на дребно;
  • пазарите на телевизионна, интернет и радио реклама (свързани с дейностите на Нова при продажба на рекламно пространство) и
  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на дребно, предоставяне на мобилни телекомуникационни услуги на дребно и на достъп до интернет (свързани с дейностите на БТК).

Въз основа на извършения анализ Комисия прие, че обединената група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване достъпа до засегнатите от сделката вертикално свързани пазари. Налице са алтернативни телевизионни и платформени оператори, които са в състояние да оказват ефективен конкурентен натиск. Предприемането на подобно поведение би имало възможни неблагоприятни последици, като загуба на ключово телевизионно съдържание и на значителни приходи.

По отношение предоставянето на рекламно пространство в медиите, притежавани от Нова, на придобиващата контрол група в качеството на рекламодател, КЗК установи, че телекомуникационният сектор не е сред водещите рекламодатели в телевизия, интернет и радио и не би могъл да се приеме като решаващ фактор за цялостния рекламен бизнес на медиите.

Въз основа на извършената оценка Комисията прие, че концентрацията следва да бъде безусловно разрешена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Пълният текст на решението

КЗК разрешава на Юнайтед Медия да придобие Телеграф, най-после може да има и сайт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 39/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Вестник Телеграф“ ЕООД и съвместен върху „Издателска къща Борба“ АД при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Предвид паралелното производство по преписка № КЗК/883/2020 г. за придобиване на едноличен контрол от страна на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, Комисията разгледа и осъществяваната от Групата Нова дейност, за да открои пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие. 

КЗК установи, че сделката ще доведе до хоризонтално припокриване на пазарите на интернет и на печатна реклама в страната. Комисията анализира и вертикалните ефекти на тези пазари с пазара на мобилни телекомуникационни услуги, на който оперира придобиващата контрол група.

Предвид липсата на водещи пазарни позиции на участниците в концентрацията на пазарите на интернет и печатна реклама, както и на БТК при предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги и отсъствието на телекомуникационния сектор сред водещите рекламодатели, Комисията прие, че нотифицираната сделка не води до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти. Реализирането на концентрацията е основно в насока разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на „Юнайтед груп“ в България.

            Пълният текст на решение № 39/14.01.2021 г. е публикуван в електронния регистър на КЗК .

Медиите вече гадаят дали сделката е де юре или и де факто и какво ще стане с вестниците.