Tag Archives: Media Law

Независимост на регулаторите в сектора на електронните съобщения: Полша

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията реши  да сезира   Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган  на Полша в областта на електронните съобщения –  Службата за електронни съобщения (UKE).

През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава   ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че  неговият мандат изтича през септември 2021 г.

Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.

Независимостта на националния регулаторен орган  има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът  е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.

Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.

Транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).

Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му.  Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие  законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:

  •   делегиран регламент, определящ единни максимални тарифи за терминиране на глас в целия Съюз, които операторите могат да си таксуват взаимно за доставяне на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.;
  •  актуализирана препоръка за съответните пазари, актуализираща списъка с предварително определени пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да следят.

Factsheet on the European Electronic Communications Code

European Electronic Communication Code

Connectivity for a European Gigabit society

New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release

Транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808: ЕК изпрати мотивирано становище до девет държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги  – Директива (ЕС) 2018/1808  за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

На 23 септември 2021 г. Европейската комисия изпрати   мотивирано становище до Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Словения и Словакия, които все още   не са предоставили информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС (AVMSD) в националните си закони. Това е втората стъпка от процедурата за нарушение, като държавите  имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да реши да отнесе делата им до Съда на Европейския съюз.

Предстои избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
 СЕМ информира:

Съветът за електронни медии на заседание, проведено на 13 октомври 2021 г., взе решение (по протокол), с което допуска до трети етап на обявената Процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио – изслушване, следните кандидати:

1. Милен Митев
2. Митко Димитров
3. Иво Тодоров

Изслушванията на допуснатите кандидати ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено в СЕМ:

25 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Милен Митев (вх. № РД-22 25-00-7/ 16.09.2021 г.)
14:30 ч. – 16:50 ч. – Митко Димитров (вх. № РД-22 25-00-9/ 16.09.2021 г.)

26 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч.  – Иво Тодоров (вх. № РД-22 25-00-10/ 16.09.2021 г.)

Съветът за електронни медии не допуска до изслушване кандидатите Жени Гаджалова и Светослав Костов.

Съветът прие правила за изслушване на кандидатите, които са може да видите тук.

Правила за изслушване на кандидатите

ЕСПЧ: Политиката към ваксинацията и балансът между индивидуалните права и интересите на общността

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В България имаме право да правим собствен избор по отношение на ваксинацията. Правото да избираме най-доброто за всекиго е защитено  и чрез Европейската конвенция за правата на човека – чрез концепцията за правото на личен живот (член 8 ЕКПЧ), защитена у нас и конституционно от член 32 на КРБ.

Ваксинацията е личен избор. Но конституционните права имат предели и ограничения. Абсолютни разпоредби  няма и по ЕКПЧ, с изключение – посочват експерти – на забраната за нечовешко и унизително третиране.  Дълги години у нас децата се ваксинират срещу различни заразни болести.  Но сега ваксинацията срещу ковид се проблематизира на най-различни основания.

В контекст на предизборна кампания политиците избягват ясните и категорични позиции,  “Всеки сам си преценя”  стана  фраза-символ за преобладаващата част от политическата ни класа по време на пандемия.

Всъщност не. Съдът за правата на човека, Голяма камара,  има практика, която показва, че за ваксините нещата не стоят така – решението по делото Vavřička и други срещу Чешката република от 2021 г. 

На деца в Чехия   е отказано приемане в държавни училища на основание, че не са  ваксинирани срещу девет заразни болести. Според чешкото право тази ваксинация е задължителна. Взети и други мерки, включително глоби на родители за неспазване на правилата.

Подадена е жалба до ЕСПЧ, в която се твърди нарушение на две разпоредби от Европейската конвенция за правата на човека: член 8 – правото на зачитане на личния и семейния живот и член 9 – свободата на мисълта, съвестта и религията. ЕСПЧ разглежда дали позицията на Чешката република нарушава тези разпоредби и решава, че 

  • прилагането на член 9 е недопустимо в този случай, тъй като   правото на свобода на мисълта не включва  критичната позиция към ваксинацията.
  • член 8 е нарушен, тъй като разпоредата предвижда изключения  за „обществена безопасност“ и „защита на здравето и морала“.  Задължителната ваксинация може да бъде приета за „необходима в едно демократично общество“. Решението е взето от Голямата камара на ЕСПЧ, което го прави окончателно.

ЕСПЧ привежда в мотивите си и сравнителни аргументи за национални мерки в други държави.

Във Франция  Конституционният съвет е постановил (2015), че  разпоредбите за задължителната ваксинация  са в съответствие с Конституцията, защото законодателят е имал намерение да противодейства на   болести, които са много сериозни и заразни или не могат да бъдат изкоренени.  Според КС законодателят е свободен да оформя политика за ваксинация, за да защити индивидуалното и общественото здраве.

В Италия Конституционният съд отхвърля тезата, че задължителната ваксинация на децата срещу десет болести е  неоправдана намеса в конституционната гаранция за индивидуална автономия, като постановява, че  законодателството е в обхвата на преценката и политическата отговорност на властите, от които се очаква  да оценят  необходимостта от  намеса  в светлината на научни данни. Според КС е постигнат  баланс между индивидуалното право на здраве   и съвместните и реципрочни права на другите и интересите на общността, както и, в случай на задължителни ваксинации, интересите на децата, които се нуждаят от защита дори спрямо родители, които не са изпълнили задълженията си да се грижат за тях.

Като прилага теста за пропорционалност Съдът решава, че има намеса в правото на личен живот, която е предвидена в закона, необходима и пропорционална – “в  разумна степен на пропорционалност спрямо законните цели, преследвани от държавата-ответник чрез задължението за ваксинация”.

Дали е било възможно да се приеме  различна политика, както е направено в някои други европейски държави, е “в рамките на широката   свобода на преценка   на чешките власти”,     те не са надвишили своята свобода на преценка и  оспорваните мерки могат да се считат за „необходими в едно демократично общество“. 

Няма нарушение на член 8 от Конвенцията.

Q & A

ЕСПЧ: Мирослава Тодорова срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера стана известно решението  на Европейския съд за правата на човека по делото Мирослава Тодорова срещу България.

Разбира се, до решение Мирослава Тодорова срещу България можеше и да не се стигне, ако в България имаше върховенство на правото. Всъщност не става дума за противопоставяне на съдия Мирослава Тодорова и България, тъкмо напротив. Делото би трябвало да се казва Мирослава Тодорова за България.  С надеждата, че противопоставянето на принципи срещу безпринципност – за което имаме примера на  съдия Мирослава Тодорова –  един ден, дано скоро, стане стандарт.

Жалбата на съдия Тодорова пред ЕСПЧ е подадена на 18 юни 2013.Изнесените във фактическата част обстоятелства показват интензивна поредица от (процедури за налагане на) мерки по отношение на съдия Тодорова – понижение, намаление на заплатата, уволнение –  и интензивни опити от нейна страна  да защити правата си по съдебен ред. Изморително и  плашещо е простото проследяване на мерките, проверките, дисциплинарните производства  и санкциите, обект на които е била съдия Тодорова.

Отделен сюжет е публичната атака на човек от политическите върхове тогава – вицепремиера Цветанов – обвинил съдия Тодорова в покровителстване на престъпността. И тогава, и днес буди съжаление решението, което защитава атаката като упражняване на свободата на изразяване на гражданина Цветанов – по това време той  е силов вицепремиер, един от най-силните хора в държавата.

Осем дълги години са изминали до произнасянето на Съда, като през това време  за съжаление обстоятелствата не са се променили особено, българската съдебна система и българското правосъдие  са все така  област, очакваща радикална реформа. Толкова по-важни са изводите на ЕСПЧ:

По чл. 10 ЕКПЧ

Правителството поддържа, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя не е имало за последица ограничаването на свободата ѝ на изразяване и че в нито един момент не е била възпрепятствана да  прави публични изявления.Съдът прилага теста за пропорционалност (дали е налице намеса, предвидена от закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целта).

173. Съдът припомня, че по-горе е стигнал до заключението, че дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ в този контекст, са достатъчно свързани с публично изразените ѝ позиции, за да се разглеждат като намеса на публичните органи при упражняването от страна на жалбоподателя на правото ѝ на свобода на изразяване.

176. [Дисциплинарните производства и санкциите] безспорно са имали възпиращ ефект както за жалбоподателя, така и за останалите съдии, възпирайки ги да изразят критични мнения […] по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт

178. [ …] Съдът счита, че националните органи не са посочили в решенията си релевантни и достатъчни причини, за да обосноват, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателя, са необходими и пропорционални на законните цели, преследвани в настоящия случай.

179. С оглед на гореизложеното И като има предвид първостепенното значение на свободата на изразяване по въпроси от общ интерес като функционирането на правосъдието или необходимостта от запазване на неговата независимост, Съдът счита, че дисциплинарното производство срещу молителя и наложените ѝ санкции представлява намеса в упражняването от нейна страна на правото ѝ на свобода на изразяване, което не е “необходимо в едно демократичното общество” в преследване на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.

180. Тази констатация обаче не трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността за наказателно преследване на съдия за нарушения на професионалните му задължения в резултат на упражняването на свободата му на изразяване, при условие че подобен иск е свободен от всякакво подозрение, че е бил извършен в ответни мерки за упражняването на това основно право. За да разсеят всяко подозрение в това отношение, националните органи трябва да могат да установят, че въпросното производство е насочено изключително към една или повече от законните цели, изложени в член 10, втора алинея.

Нарушение на чл.10 от Конвенцията.

  • По чл. 18 във връзка с чл.10

Жалбоподателят поддържа, че дисциплинарното производство срещу нея преследва цел, различна от посочената, в нарушение на член 18 от Конвенцията: “Ограниченията, които съгласно условията на настоящата конвенция се налагат на споменатите права и свободи, могат да се прилагат само за целта, за която са били предназначени.” Съдът отбелязва, че разглежда оплакването на жалбоподателя по чл.18 от Конвенцията като основен аспект на настоящото дело.

205. Относно това дали дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и наложените ѝ санкции също са имали за цел, както поддържа жалбоподателят, да я накаже за позициите и критиките, които е изразила по отношение на  политиката на правителството в областта на правосъдието. Съдът вече отбеляза по-горе,  в контекста на член 10 от Конвенцията, че дисциплинарните мерки, предприети срещу жалбоподателя, са пряко свързани с публичните ѝ позиции

206-207. По-специално министърът на вътрешните работи прави изявления пред пресата, които са насочени лично към жалбоподателя, и критикува работата ѝ като съдия (вж. точка 26 по-горе).  Съдът счита това доказателство за достатъчно, за да заключи, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени  на жалбоподателя, преследват и цел, която не е предвидена от Конвенцията, а именно тази да я накаже за позициите й като председател на Съюза на съдиите в България.

211. Съдът отбелязва, че дейността на жалбоподателя в рамките на Съюза на съдиите в България  представлява упражняване на свободата на сдружаване и изразяване, и че нищо не показва, че тези дейности противоречат на закона или на правилата за професионално поведение на съдиите. По-специално, критичните позиции, изразени от организацията, председателствана от  жалбоподателя, са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и ограничаване на намесата на изпълнителната власт при насърчаването на съдиите с цел укрепване на независимостта на съдебната власт, чието значение Съдът често е подчертавал в своята съдебна практика. С оглед на тези фактори намерението да се използва дисциплинарната процедура като ответни мерки за позициите на жалбоподателя  поражда особена загриженост.

213. В заключение, като има предвид всички обстоятелства по настоящото дело, Съдът счита, че […] преобладаващата цел на дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ от ВСС, не е била да се гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а да се накаже и сплаши молителя  поради критичните му позиции спрямо ВСС и изпълнителната власт.

Нарушение на чл.18 във връзка с чл.10 ЕКПЧ.

И за финал:

216. Жалбоподателят не е предявил искане за имуществена или неимуществена вреда и посочва, че констатация за нарушение на Конвенцията би ѝ осигурила достатъчно  удовлетворение. В този смисъл Съдът счита, че не е необходимо да   се присъжда никаква сума на това основание.

*

Решението на ЕСПЧ е обстоятелствено и обемно, развити са арументи и по други разпоредби на Конвенцията, поради което със сигурност ще има множество задълбочени и пълни реакции и коментари. За юристите е интересно особеното мнение на  съдиите Салкова/Харутюнян по чл. 6 ЕКПЧ. Преводът на части от решението по-горе е автоматичен и приблизителен.

Историята е за роман, но  някой друг ще го пише.

Judgment Miroslava Todorova v. Bulgaria – Disciplinary proceedings against and sanctions imposed on the applicant, a judge, violated her right to freedom of expression (резюме)

Решение Мирослава Тодорова срещу България

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави   база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна  през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро

ЕК: Създадена е експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според прессъобщение на ЕК от днес, в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие в областта на цифровото образование,  е  създадена  експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение.

25 експерти с богат опит в областта на образованието, социалните медии, технологиите и журналистиката от 17 различни държави членки ще имат важната задача да определят обхвата на проблема и направят преглед на най-добрите практики. Те ще разработят конкретни насоки за учителите и преподавателите за борбата с дезинформацията и за развитие на цифровата грамотност на учащите. България е представена от Вени Марковски.

Неотдавнашно проучване на Евробарометър  показва, че  37% от отговорилите европейци ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.

Групата ще проведе четири заседания.

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия)  в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за  администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер.  Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че  Selor е извършил  декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF)  в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил  декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията.  Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)       При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът  реши:

1)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Съд на ЕС: Предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Заключението на Генералния адвокат Бобек  по дело 245/20 X, Z срещу Autoriteit Persoonsgegevens, образувано по преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) относно:  защита на физическите лица при обработването на лични данни, Регламент (ЕС) 2016/679 — компетентност на надзорния орган, дейности по обработване на данни, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, разкриване от  журналист на материали по дело.

Едно много обстоятелствено заключение, което засяга  принципни въпроси и вероятно ще предизвика много широк, възможно и противоречив, отзвук.

По време на съдебно заседание по административен спор между   гражданина Z и кмета на Утрехт Z е заговорен от  журналист,   който разполагал с няколко документа от преписката по делото.  Същия ден адвокат X  започва проучване дали  и от кого   е  предоставен достъп до преписката и  дали са били изготвени копия със знанието или съгласието на служители  на Съвета. Става ясно, че понякога се предоставя на журналистите информация във връзка със съдебните заседания –  копия на жалбата  и на писмената защита, при въззивно производство – и до решението на първоинстанционния съд. В започналия съдебен спор съдът решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 55, параграф 3 от GDPR  [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че изразът „дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ може да означава предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела, съдържащи лични данни, като достъпът се осъществява чрез предоставяне на журналист на копия от тези документи по дела?

a)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали надзорът върху този вид дейност по обработване на лични данни, осъществяван от компетентния за това национален орган, засяга независимото вземане на съдебни решения по отношение на отделни дела?

б)      От значение ли е за отговора на този въпрос това, че видът и целта на обработването на данни от съдебния орган се състоят в информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания, което е в съответствие с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства?

в)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали обработването на данните се основава на изрична национална правна уредба?“.

Генералният адвокат:

55.      Предоставянето на журналист на три документа по дело, за да може той по-добре да разбере устната фаза на производството, отразявано от него, представлява обработване на лични данни съгласно ОРЗД. Този извод в еднаква степен предоставя отговор и сам по себе си формулира проблем. Хората са социални създания. По-голямата част от нашите взаимодействия предполагат споделяне на някакъв вид информация, най-често с други хора. Трябва ли всеки обмен на такава информация да бъде предмет на ОРЗД?

56.      Ако една вечер отида на бар и споделя с четирима мои приятели на обществено място някоя доста неприятна забележка за моя съсед, съдържаща личните му данни, които съм получил по електронната поща (т.е. чрез автоматични средства и/или като част от моя регистър с лични данни), превръщам ли се в администратор на тези данни и стават ли изведнъж приложими спрямо мен всички (доста тежки) задължения по ОРЗД? Доколкото съседът ми не е дал съгласие за това обработване (разгласяване чрез предаване) и доколкото споделянето на клюки едва ли някога ще попадне сред законните основания, изброени в член 6 от ОРЗД, непременно ще наруша редица разпоредби на ОРЗД чрез това разкриване, включително по-голямата част от съдържащите се в глава III права на съответното лице.

57.      В съдебното заседание, изправена пред такива наистина странни въпроси, зададени от генералния адвокат, Комисията настояваше, че приложното поле на ОРЗД има граници. Тя обаче не бе в състояние да обясни къде точно се намират тези граници. Всъщност тя приема, че дори инцидентното „обработване“ на лични данни води до прилагането на този регламент, а следователно и на произтичащите от него права и задължения.

58.      Точно това е въпросът, който настоящото дело за пореден път поставя на преден план: не трябва ли на приложното поле на ОРЗД да бъдат поставени материалноправни граници? Трябва ли всяка форма на взаимодействие между хората, при която се разкрива информация за други хора, независимо от начина, по който тя се разкрива, да бъде предмет на неговите доста обременителни норми?

59.      В тази нова ера, характеризираща се с непрекъснат стремеж към все повече автоматизация, изглежда, че почти всеки аспект от всяка дейност може рано или късно да бъде свързан с машина, която все по-често разполага със собствени възможности за обработка на данни. В повечето хипотези използването на такива данни ще бъде от второстепенно значение или „de minimis“, така че в много случаи няма да се извършва „реална“ дейност по обработване. При все това нито естеството на дейността (просто предаване на данни в сравнение с ефективна работа върху и с данни), нито методът на евентуалното предаване (писмено, ръчно или електронно, от една страна, или устно, от друга страна), нито обемът на личните данни (без да е налице правило de minimis, нито разлика в разгласяването на индивидуализирани данни, отнасящи се до конкретно лицев сравнение с работа със или върху набор от данни) са от значение за приложимостта на ОРЗД.

63.      Независимо от това, отчитам факта, че не толкова отдавна Съдът, заседаващ в голям състав, вече отхвърли възприемането на подобен критерий в решение Комисия/Bavarian Lager(38). По подобен начин оттогава насам Съдът продължи да следва един по-скоро експанзионистичен курс при тълкуването на приложното поле на Директива 95/46 и съответно на ОРЗД(39).

64.      Поради тази причина съм длъжен да заключа, че и по настоящото дело е извършено обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 от ОРЗД и следователно и по смисъла на член 55, параграф 3 от този регламент.

65.      Подозирам обаче, че или Съдът, или законодателят на Съюза може един ден да трябва да преразгледа приложното поле на ОРЗД. Настоящият подход постепенно превръща ОРЗД в де факто една от най-незачитаните законодателни рамки в правото на Съюза. Това фактическо положение не е непременно умишлено. То е по-скоро естествена последица от прекомерно широкото приложно поле на ОРЗД, което от своя страна води до това, че много хора просто са в блажено неведение на факта, че ОРЗД се прилага и спрямо техните дейности. Макар несъмнено да е възможно подобна защита на личните данни все още да може да „служи на човечеството“, съм напълно убеден, че незачитането ѝ поради нейния неразумен характер на практика не служи добре, дори изобщо не допринася за авторитета или легитимността на който и да е закон, включително на ОРЗД.

[…]

136. … според мен ОРЗД не съдържа никакво право на „анонимен съдебен процес“. С оглед на всичко изложено по-горе изглежда странно и опасно да се смята, че за разрешаване на спора си ищците, отиващи в публичния форум, където съдиите говорят от името на общността и действат под зоркия поглед на своите съграждани, следва да имат право самоличността им да се пази в тайна, а делото им да бъде анонимизирано по подразбиране, включително от самия съд, който решава делото, без да е налице някаква конкретна и сериозна причина, налагаща такава анонимност.

137. Разбира се, публичността на правосъдието не е абсолютна. Съществуват основателни и необходими изключения.  Това, което следва да се има предвид тук, е: кое е правилото и кое е изключението. Публичността и прозрачността трябва да останат правилото, от което естествено изключенията са възможни и понякога необходими. Въпреки това, освен ако ОРЗД не следва да се тълкува като налагащ възраждане на най-добрите практики на Parlement de Paris от 14-и век или други елементи на Ancien Régime или на Star Chamber(s), е доста трудно да се обясни защо в името на защитата на личните данни това съотношение сега трябва да се обърне, а именно тайната и анонимността трябва да станат правилото, от което прозрачността понякога може понякога да стане желаното изключение.

138. В заключение и като цяло не може да не се зададе отново въпросът, що се отнася до цялостния законодателен замисъл на прилагането на ОРЗД по отношение на съдебната дейност на съдилищата, защо системата би била проектирана така, че (първоначално) да включва всичко, а след това (на по-късен етап) на практика да изключва последиците от този широк обхват чрез отделните материалноправни разпоредби или евентуално изцяло посредством член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Не би ли следвало тогава националните съдилища, които действат „при изпълнение на съдените им функции“, просто да бъдат изключени изцяло от приложното поле на ОРЗД?

[…]

Заключение

156. Предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Midden‑Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„По въпрос 1

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по разкриване на документи по дела на журналисти с цел по-добро медийно отразяване на открито съдебно заседание се извършва от съдилищата „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква а)

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 не изисква да се установява дали дадена дейност по обработване, извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“, засяга независимото вземане на съдебно решение по всяко отделно дело.

По въпрос 1, буква б)

Определянето на естеството и целта на конкретна дейност по обработване не е сред критериите, които трябва да се вземат предвид съгласно член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679, за да се установи дали националните съдилища са действали „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква в)

За да се установи дали дадена дейност по обработване е извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, е без значение дали тези съдилища са действали въз основа на изрично правно основание, предвидено в националното право“.