Tag Archives: Media Law

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

 

ЕСПЧ: Навални v Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г.,   през януари  Навални е отправил   искане до Съда за правата на човека   за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали   съществува   риск  за живота на жалбоподателя и  какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали   условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции,  на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят  оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

навални 1

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

Навални 2

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

ЕСПЧ: две решения срещу България за реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бехар и Гутман срещу България (№ 29335/13)

Габриела Арон Бехар и Катрин Борисова Гутман са български граждани, родени съответно през 1972 и 1968 г. и живеещи в Пловдив (България). Те са от еврейски етнически произход. Волен Сидеров,  журналист и политик, е направил антисемитски изказвания и поддържа антисемитски тези в книгите си. След като не са получили съдебна защита срещу тези прояви на   антисемитизъм в България, Бехар и Гутман  искат от Съда за правата на човека да установи нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Бехар и Гутман срещу България 

Будинова и Чапразов срещу България (№ 12567/13)

Жалбоподателите  Кремена Гошова Будинова и Васил Стоянов Чапразов  са български граждани, родени съответно през 1970 и 1945 г. и живеещи в София. Те са от ромски етнически произход. Случаят се отнася до отхвърляне на иск по антидискриминационното законодателство срещу Волен Сидеров, журналист и политик. Позовавайки се по-специално на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от ЕКПЧ, жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на възгледите на политика като „факти“ е легитимирало расизма.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Будинова и Чапразов срещу България

Борис Митов разказва историята на тези хора, които сега си печелят делата. Историята е над 15-годишна, започва с публикации и изказвания на Волен Сидеров в началото на века, дискриминационни във всички посоки – антисемитски, антиромски, хомофобски и т.н., срещу които засегнатите лица не са получили защита  у нас.

 

САЩ: предстои ли ревизия на §230? SAVE TECH ACT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отговорността на онлайн посредниците в САЩ се урежда в  пар. 230 (Section 230 of the Communications Decency Act, 1996), който дава защита на платформите за съдържанието, предоставено от трети лица. Никой доставчик на интерактивна компютърна услуга не трябва да се третира като издател  за информация, предоставена от трети лица. (47 USC § 230).

В края на мандата си президентът Тръмп поиска ревизия на отговорността, в началото на  мандата си президентът Байдън постави същия въпрос. Става ясно, че над 20 предложения от двете страни, както и някои двупартийни предложения за ревизия на пар.230 вече са внесени за разглеждане. Има широко съгласие, че пар. 230 няма да бъде отменен, а само изменен. Но мнозина смятат, че във внесените проекти има разпоредби, които могат да бъдат  опасни за свободата на изразяване.

Ръководителите на някои големи технологични компании са взели отношение, Фейсбук  и Microsoft  приветстват повече яснота  по пар. 230, а  Джак Дорси е предложил по-скоро по-пазарно ориентиране за решаване проблемите, отколкото ревизия на пар. 230. 

На 5 февруари 2021  е внесен пореден проект, чийто шансове се оценяват като по-високи –  SAVE TECH ACT. И тримата вносители са демократи.

Пълният текст

 

Полша: законопроект за свободата на изразяване в социалните мрежи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Под подобно заглавие може да се видят най-разнообразни законодателни мерки с най-разнообразни цели, но в случая става дума за реакция на едно правителство чрез законопроект  срещу по-активна намеса на някои платформи в свободата на изразяване, конкретният повод  – по-точно най-новият повод – са мерките на платформите срещу президента Тръмп в САЩ.

Пръв реагира самият президент Тръмп, като издаде  правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането  с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”. Министър-председатели се обединиха в защита на Тръмп, но сега Полша публикува законопроект, който може да се намери в интернет   на полски език   и    на английски език тук .

Законът ще се прилага за компании  които предоставят електронни услуги чрез “онлайн сайтове за социални мрежи”, които позволяват на потребителите да споделят всяко съдържание с други потребители или с широката общественост и които се използват от най-малко един милион регистрирани потребители в Полша, тоест ще засегне малък брой мрежи. Новите мерки са основни в две посоки: първо, създаване на орган за свободата на словото – пет лица, назначени за шест години от полския Сейм –  и второ, подаване на жалби до този орган.

Оценката на EDRI, Европейската организация за цифрови права:

Проектът създава съмнителна дефиниция на „незаконно съдържание“, което включва – наред с други – дезинформация, съдържание, накърняващо личните права, и… „обществено благоприличие“. Обжалванията на потребителите от решенията на платформи ще се насочват към нов надзорен орган, наречен Съвет за свободата на словото. Проблемът е, че изискванията към неговите членове и техните изборни процедури създават сериозен риск, че Съветът ще стане политически зависим от правителството.  Отделно от това, предложената защита в някои области е по-слаба от представените от Европейската комисия правила в Закона за цифровите услуги.

 

Случаят Кенаров: абсурдни и дистопични мотиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Осъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.

 Pеакцията на Репортери без граници по повод  мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.

Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.

Подробно:

САЩ: стандартите на новата президентска администрация за работа с журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служител от администрацията на президента, отговаряща за работа с медиите (deputy White House press secretary, T.J. Ducklo), има връзка с репортерка от изданието Axios, отразяваща работата на президентството.

Репортерка от Politico се готви да огласи тази връзка, но преди това получава заплашително обаждане от въпросния служител г-н Дъкло. Има свидетели на разговора. По темата излизат две статии във Vanity Fair u People. Публикацията излиза и в Politico – в нея се казва, че изданието Axios позволява на репортерка да продължи да отразява Белия дом, докато се среща с член на администрацията.

POLITICO_Playbook_Trump_compares_impeachment_to_‘The_Apprentice’_-_POLITICO_-_2021-02-13_11.59.25

Същевременно от Politico изразяват загриженост относно заплашителните реплики от Белия дом. „Нито един журналист в Politico – или каквато и да е друга публикация или мрежа – не бива да бъде подлаган на такива неоснователни лични нападки, докато върши работата си“, се казва в изявлението.

Още при встъпването си президентът Байдън каза, че няма да се поколебае да уволни служители, които са се държали неуважително. „Ако някога работите с мен и чуя, че се отнасяте с неуважение към друг колега, обещавам ви, че ще ви уволня незабавно“, предупреди г-н Байдън. „Няма ако, и или но. Всеки има право да бъде третиран с достойнство. Това липсва в голяма степен през последните четири години. “

Засега Дъкло не е уволнен, а само отстранен за една седмица без заплата. Случаят е широко отразен в медиите, които приветстваха заявения от президента висок стандарт за ново отношение с медиите и журналистите.
Update. Оставката на Дъкло е приета в събота, 13 февруари.

Хенри Дженкинс, Култура на участието: 15 години по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бялата книга за културата на участието е публикувана от Фондация „МакАртур“ преди петнадесет години.

Този текст с автор Хенри Дженкинс и екип от Масачузетския технологичен институт предлага важни идеи за медийната грамотност предвид променящите се реалности в цифровото време.

Как е създадена Бялата книга за културата на участието и какво е било въздействието й: това е предмет на серия срещи с Дженкинс сега.

Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Plus Years Later) (Part One) Feb 1, 2021

Confronting the Challenges of A Participatory Culture (15 Years Later) (Part Two) Feb 3, 2021

Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Years Later) (Part Three) Feb 9, 2021

Confronting the Challenges of a Participatory Culture 15 Years Later) (Part Four) Feb 11, 2021

Казусът Тръмп и деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първите дни на втория импийчмънт на президента Тръмп. Заради ролята му в събитията в Капитолия от 6 януари т.г.

Америка наблюдава ефективността и бързината на реакциите на институциите и на платформите. Някои медии  твърдят, че Тръмп повече се бои от загуба на внимание, отколкото от импийчмънт.

Институционалната реакция

Разглеждането на импийчмънта в Сената е едва в началото, едва сега докладчиците излагат свидетелствата как президентът Тръмп “прекарва месеци в култивиране не само на  голямата лъжа, че изборите са  фалшифицирани, но подклажда яростта на   привърженици, които ясно дават да се разбере, че ще направят всичко – включително ще прибегнат  до насилие – за да му помогнат да остане на власт”, пише New York Times. Макар производството да е бързо, то ще завърши около два месеца след реакцията на платформите – при това вероятността за импийчмънт  не се оценява високо.

 Реакцията на платформите

Платформите реагираха в рамките на първата седмица след 6 януари. Или поне някои, Twitter и Facebook. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024,     YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица, временно спира и канала на Джулиани, но няма информация какви са плановете занапред.  Facebook изпрати случая за разглеждане в Надзорния си борд.

По приетата от Facebook процедура гражданите имат срок да изпратят мнения и становища до Надзорния борд. Днес председателката каза, че до този момент са получили над 1000 писма. В мрежите се разпространяват становищата на много известни авторитети в правото и комуникациите, като това писмо, публикувано в Politico  (извадки):

Като учени и лидери, които отдавна изучават изборните закони, демократичната теория, Първото изменение на Конституцията на САЩ, американската политика и върховенството на закона, ние вярваме, че премахването на Доналд Тръмп от платформите на Facebook за неопределен период от време беше правилното решение.

Отстраняването на политически лидер от платформите трябва да бъде  крайна мярка предвид защитата на политическото и свързаното с изборите слово. Но действията на Тръмп оправдават стъпката за неограничена деплатформизация.

Като частно лице, регулирано от   законодателството на САЩ, Facebook има право да включва или изключва съдържание, както намери за добре, в съответствие със законодателството на САЩ. Като отговорен корпоративен субект, Facebook трябва да гарантира, че неговите форуми позволяват силни политически дебати.

Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може  да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи,  демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове  „Пожар!“ в претъпкан театър,  политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана.

Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.

Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха  случили. 

Ричард Л. Хасен, професор по право и политически науки в UC Irvine; Джулия Азари, доцент по политически наук; Дейвид Кей, клиничен професор по право, UC Irvine; Джак Лернър, клиничен професор по право, UC Irvine; Janai Nelson, асоцииран директор, NAACP-LDF; Cailin O’Connor, доцент по логика и философия на науката, UC Irvine; Норм Орнщайн, почетен стипендиант, Американски корпоративен институт; Бертрал Рос, професор по право, UC Berkeley; Алекс Стамос, директор, Обсерватория в Станфорд; Джеймс Оуен Уетерал, професор по логика и философия на науката, UC Irvine

Дойдохме си на думата: “Пожар! в претъпкан театър”, съдията Холмс през 1919 година, точно преди сто години. От сто години е ясно, че няма защита за думи, създаващи ясна и непосредствена опасност.

Facebook твърди, че ще разглежда решенията на борда като задължителни.

Helle Thorning-Schmidt (председателка на Надзорния борд, бивш премиер на Дания) каза още нещо интересно: че прилагат общностните стандарти и международното право на правата на човека, но не местното право на държавата, в която са засегнатите лица.