Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7

На сайта на Съда на ЕС е решението по дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия)   в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове. В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга. Тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer  отрича самият той да е нарушил авторското право,   достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него. На това основание Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право.

Според практиката на съда ищецът   носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Ако интернет връзката не е защитена в достатъчна степен, както в случая,  не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението:

С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо. В Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

От гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му. Но директивата по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост. Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).[44]

 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза [45]

…не може да се приеме,  че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.[52]

Landgericht München I следва да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по настоящия случай да бъде установено нарушението на авторските права и самоличността на неговия извършител.

В продължение на тази логика Съдът приема, че посочените разпоредби

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство —  съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

ГА акцентираше върху значението на националното законодателство.

Телевизия Алфа привлича вниманието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ТВ Алфа има издадена индивидуална лицензия за наземно цифрово разпространение на програма, собственост на партия Атака.

На  15 октомври в 19:00 часа  на екрана се появява съобщението „Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо“.

alfa1

В следващите дни по за няколко часа на екрана се появяват и други съобщения с главни герои Сорос и Валери Симеонов. Понякога и  премиерът е в съобщенията.

Лицензията не е спазена, вероятно регулаторът ще се произнесе.  Сега разпространението отново е възстановено.

Интересно е какво точно според регулатора представлява нарушението. Дали ще се приеме, че програмата е спряна – или просто не е по лицензия.

В известен смисъл Волен Сидеров  показва на законодателя  колко разнообразни могат да бъдат отклоненията.

alfa2

 

Няма добри предположения защо спря  и защо отново тръгна програмата на ТВ Алфа, но съобщенията са шедьовър.

Някои медии са се заели с въпросите “кой и защо дръпна шалтера на Алфа”.

Законопроект за изменение на ЗРТ: музикалните състави на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди Рашидов е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Законопроект предвид случилото се със съставите и с оглед изготвянето на проектобюджета за 2019 г.

Не че досега имаше правна пречка музикалните състави да се разглеждат като елемент от обществената мисия на общественото радио.

Краткият проект предвижда, че

  • Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които поддържат звукозаписна и концертна   дейност.
  •  за съставите се отделя финансиране до 10 на сто от субсидията.

Генералният директор на БНР по темата

Достъп до лични данни за целите на разследване на престъпления

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑207/16 с предмет преюдициално запитване   от Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания)   в рамките на производство по дело, образувано по протест на испанското Министерство на финансите по повод разрешаването на достъп на съдебната полиция до лични данни, запазени от доставчици на електронни съобщителни услуги.

Решението  по дело C-207/16 Ministerio Fiscal е част от юриспруденцията относно член 15, който в общи линии позволява на държавите-членки да разрешават намеса в тайната на кореспонденцията при определени обстоятелства, виж и  Digital Rights Ireland (C-293/12 и 594/12), Tele2 / Watson (Joined Cases C-203/15 и C-698/15).

Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. […]

 

Фактите

Извършен е грабеж,  полицията иска   да се разпореди на различни доставчици на електронни съобщителни услуги да предоставят телефонни  номера и личните данни във връзка със самоличността на притежателите или ползвателите на телефонните номера, свързани с разследването.

Съдът отказва – защото 1) исканата мярка не била пригодна за разкриване на извършителите на престъплението и 2) според закона това може да се извършва при тежки престъпления. Съгласно испанския наказателен кодекс тежки били престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода над пет години — а разглежданите в главното производство деяния не съставляват такова престъпление. Прокуратурата протестира това определение пред запитващата юрисдикция. Според нея предоставянето на разглежданите данни е трябвало да бъде разрешено поради естеството на деянията.

Въпросите

 1)   Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?

2)      Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238] като критерии за строг контрол на Директива [2002/58], то какъв следва да е минималният праг за наказанието? Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?“.

Решението

Достъпът на публичните органи до такива данни съставлява намеса в основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата. Такъв достъп представлява и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, тъй като представлява обработка на лични данни.

Когато  намесата, до която води такъв достъп, не е тежка, този достъп може да бъде обоснован от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“. [57]

Достъпът само до данните, посочени в разглежданото в главното производство искане, не може да бъде квалифициран като „тежка“ намеса в основните права на лицата [61]

Намесата, до която води достъп до такива данни, може следователно да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, без да е необходимо тези престъпления да са квалифицирани като „тежки“.[62]

В същия смисъл е и Заключението на Генералния адвокат:

мярка, която за целите на борбата с престъпленията дава на компетентните национални органи достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с определен мобилен телефон през ограничен период, при обстоятелства като разглежданите в главното производство води до намеса в гарантираните от споменатата директива и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

Коментар на проф. Лорна Удс

EDRI за значението на това решение

Новинарските телевизии в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория е предоставила за свободно разпространение публикацията Новинарските телевизии в Европа

Една графика от публикацията – за новинарските телевизии от гледна точка на собствеността:

Screenshot_2018-10-06 TV news channels in Europe Offer, establishment and ownership - 16808e2a12

Законопроектът Пеевски: Материята е много тънка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване  шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.

Както пее Веселин Маринов –

Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!

Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект  се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак   се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание   “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.

Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците

Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.

ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила  мисли по друга важна тема  и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:

От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.

Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.

За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:

Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!

Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.

Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.

Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.

Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!

Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

Единствената сила в ръцете на една държава е законът.

(Стенограма 20-09-2018, Word)

ЕП прие измененията в медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 6 юни 2018 г.  представителите с мандат от Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС постигнаха съгласие по  актуализирания текст на  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) на основата на предложението COM(2016) 287 final, представено от ЕК на 25 май 2016 г. На 13 юни 2018 Корепер одобри текста,  договорен след девет заседания в процедурата по триалог.

Днес, 2 октомври 2018 г., текстът беше гласуван от Европейския парламент на  пленарно заседание и одобрен с 452 гласа срещу 132 против и  65 въздържали се.

Тексът, за който е постигнато споразумение, трябва да бъде официално одобрен  от Съвета на ЕС,  преди измененията на Директивата да влязат в сила.

Държавите   ще имат 21 месеца, за да въведат новите правила в националните законодателства.


За партийните телевизии – и телевизиите на приближени до властта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.

Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).

Законодателството на България  не забранява партийни телевизии, макар че в  Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда:  не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.

Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят.  Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че  гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.

Да сравним с друга  хипотеза:   телевизии, за които е обявено, че са частна собственост,  с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени  са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.

Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните  телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа.  А привидно непартийните телевизии на приближените до властта  ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.

За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.

А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.

В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:

осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;

Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например  телевизията на братя Вълневи просто я убиха.

За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.

Свободното използване на защитени произведения и практиката на съдилищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. 

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online