Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година по-късно ето какво стана с обвиненията за всяване на паника:  след като през септември 2020 съдът върна за доразследване делото срещу проф. Стоименова – сега Сербезова – за нейните предупреждения срещу недостига на лекарства, през октомври 2020 прокуратурата повдигна нови обвинения, окачествени от Фармацевтичния съюз като репресия срещу правото на свободно изразяване на експертно мнение.

През март 2021 съдът констатира липса на престъпление. Мотивите още не са достъпни в системата на СРС. Решението не е окончателно, така че тази форма на тормоз би могла и да продължи.

ЕС: ваксинационни паспорти, green digital pass

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК представи предложение за ваксинационни паспорти. Зелени цифрови сертификати, безплатни и електронни, като временна мярка – временна, по съображения за пропорционалност на ограничението, това е ясно. Целта на мярката е да помогне на държавите-членки да възстановят свободата на движение „по безопасен, отговорен и конфиденциален начин ”. В правната рамка се споменават GDPR и изискванията на Директивата   за улесняване на трансграничния обмен на данни с цел електронно здравеопазване.

Ограниченията на правото на личен живот е засегнато силно от мерките, свързани със защита на общественото здраве. Да припомним българският опит  – неуспешен – за безсрочно законово уреждане на възможността за достъп до трафични данни.

Опасения има най-различни, ето например някои опасения за технологичната инфраструктура, която ще поддържа тази система, и нейната сигурност.

  • „Дизайнът трябва да предотвратява събирането на идентификатори или други подобни данни, които могат да бъдат препратени към други данни и да бъдат използвани повторно за проследяване („ Невъзможност за свързване “).
  • Експерти говорят за призрака на евентуално разширяване, удължаване и многократно прилагане  на мярката –  цифровият сертификат ще бъде „временен“ инструмент (до когато СЗО обяви пандемията за прекратена), но  с възможност за повторно активиране на по-късен етап, ако е необходимо, например в случай на друга пандемия.

Засега имаме туитнатото обещание на Фон дер Лайен, че цифровият зелен сертификат на ЕС „ще зачита защитата на данните, сигурността и поверителността“, завършва цитираната статия.

 

#КОЙ спря БНР: съдебната сага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

  • СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
  • Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
  • Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
  • Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
  • събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

  • никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
  • задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
  • не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
  • Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

  • установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
  • установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
  • установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
  • установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
  • установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

  • първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
  • после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
  • после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
  • после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
  • а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.

 

Конституционен съд: понятието пол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2021 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 6/2021 г. по искане на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

Иска се тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България и за установяване дали съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз понятието „пол“, възприето от Конституцията, по следните въпроси:

1.  Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?

2.  Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Решението ще бъде интересно както от гледна точка на взаимодействието на национално право, международно право и право на ЕС, така и по същество от гледна точка на степента на защита на правото на личен живот и другите основни права в съвременните условия.

Терористичното съдържание онлайн: проект за регламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент  предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. 

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори  и постигнаха предварително споразумение  по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението  включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени   в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване. 

Общинските средства за медии: купуване на влияние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спас Спасов следи темата за финансирането на регионалните медии с публични средства. В нова публикация на Дневник за финансиране на частни медии във Варна се потвърждават известните изводи за финансиране без отнапред определени недискриминационни критерии в подкрепа на качествената журналистика, което от години е нескрита форма на бартер “публичен ресурс срещу медийно влияние”.

Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинският съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и досега, това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за почти два пъти повече “медийни партньори” отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации.

Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.

Освен това “държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии”

Колко харчат местните власти в България за влияние в медиите – тук.

Facebook и правата на човека

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директорът за правата на човека във FB говори по темата пред медиите:

Като директор по правата на човека във Facebook често чувам твърдения, че социалните медии са екзистенциална заплаха за демокрацията; че технологичните компании нарушават неприкосновеността на личния живот чрез своите бизнес модели; че алгоритмите на технологичните платформи неизбежно разпространяват речта на омразата и подбуждането срещу расови и религиозни малцинства, жени, общности от LGBTQ  и защитници на правата на човека.

Културата, правилата и операциите на технологичните компании изглеждат (и често пъти  са) толкова фундаментално различни от законите, принципите и договорите, които   дълго време са формирали основата на активизма за правата на човека.

Компаниите не са държави. Те нямат ex lege задължения за  защита  на човешките права. Но те трябва да познават,  да приоритизират, предотвратяват или смекчават неблагоприятни въздействия върху правата на човека; и да осигуряват достъп до правни средства за защита.

Facebook отбелязва важен напредък в своя път за защита на правата на човека. Създадохме корпоративна политика за  правата на човека:

  • Първо , важно е да се признае, че политиките за правата на човека на технологичните компании се различават. 
  • Второ : Facebook се ангажира да зачита правата на човека, както са определени от UN.
  • Трето : Нашата политика не само се стреми към висока цел. Споделяме как изпълняваме ангажиментите си.
  • Четвърто : Ангажираме се с нов, годишен доклад за правата на човека.
  • И накрая : През годините работихме в подкрепа на защитниците на правата на човека, които използват нашата платформа, и сега създаваме фонд, който ще предоставя офлайн помощ на защитниците на правата на човека, изправени пред критични заплахи, и ще подкрепя нови усилия за цифрова сигурност. Искаме Facebook да бъде място, където защитниците на правата на човека могат да бъдат защитени, но също така и платформаза създаване на общност и  популяризиране ценностите на правата на човека.

FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки  с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co –  след седмици напрегнати преговори.

 Предмет на сделката с News Corp е  използването на новинарски статии от  The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за  The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със  Seven West Media и  Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media.  Guardian Australia и ABC все още преговарят.

Твърди се, че  споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.

Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.

Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.

Онлайн удостоверяване на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският регулатор за електронните медии (Conseil Supérieur de l’Audiovisuel, CSA) предупреждава уебсайтовете за възрастни, че трябва да инсталират система за проверка на възрастта или ще бъдат изправени пред законови санкции, включително закриване.

Предупреждението идва  след  приетия закон срещу домашното насилие, който включва разпоредби, задължаващи порнографските уебсайтове да осигурят на входа проверка на възрастта, без да се посочва  какви технически средства трябва да предприемат.

Притесненията относно   проверка чрез данни от  национален документ за самоличност, номер на кредитна карта или технология за разпознаване на лица, се съсредоточават главно върху рисковете за личната неприкосновеност.

Проверката на възрастта е задача, която трябва да се реши във всяка държава с оглед защитата на децата онлайн.