Tag Archives: Media Law

SLAPP: АЕЦ Козлодуй съди подателка на сигнал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„АЕЦ Козлодуй” ЕАД е завела иск за 500 000 лева срещу Наталия Станчева.

Станчева,  бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите.  Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена.

„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че с  исканията за достъп до обществена информация, в това число и  до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Делото има характеристиките на SLAPP делата,  предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че ищците  имат основание за ефективно спечелване на делото.

АЕЖ подчертава, че  Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни.  АЕЖ призовава Комисията да се намеси спешно.

Update

АЕЦ е решила да оттегли иска си.

SLAPP: Лев Инс срещу Медиапул, искът отхвърлен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиапул съобщава:

Застрахователната компания Лев инс загуби на първа инстанция заведеното от нея дело срещу Mediapool заради журналистическа публикация, става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС) от 11 януари 2024 г. Рекордният в най-новата история на българската журналистика иск (за 1 милион лева), бе заради статията на Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. “България пак е заплашена да бъде изключена от системата “Зелена карта”.

Искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗДза сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име на ищеца и разрушаване на обществената му репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация от 27.09.2022 г. на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев Инс.“.

ОСЪЖДА Лев Инс да заплати на Медиапул  сумата от 40 000 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Делото отговаря на характеристиките на SLAPP делата – предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че имат основание за ефективно спечелване на делото.

 Решението 11-01-2024

AI, Deep Fakes и политическата реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2024 в много страни се провеждат избори. Поради това политическите кампании са във фокуса на вниманието на законодателите с цел да се предпазят избирателите от манипулации и дезинформация.

В САЩ през декември 2022 г. Федералната избирателна комисия (FEC) e приела правила, отнасящи се до онлайн политическите реклами и тяхната прозрачност. Няколко щата са приели собствени закони на щатско ниво. Тези закони налагат задължения както на онлайн платформата, на която се показват политическите реклами, така и на рекламодателя. Тези законивключват различни изисквания за архивиране и разкриване на реклами.
Една област, в която щатите изглежда изпреварват федералния закон, е регулирането на използването на AI или deep fakes в политическата реклама.  

Минесота

HF 1370 криминализира използването на deep fakes за влияние върху изборите или засягане на името на политически кандидат. Законът дефинира deep fakes като всеки видеозапис, филмов филм, звукозапис, електронно изображение или снимка или всяко технологично представяне на реч или поведение, което изглежда толкова реалистично, че разумен човек би повярвал, че изобразява реч или поведение на определено лице, когато речта или поведението са създадени с помощта на технически средства.

Законът криминализира и разпространението или сключването на договор или споразумение за разпространение на реклама, която включва deep fakes– което означава, че онлайн платформите, които приемат онлайн политическа реклама, която включва deep fakes, също могат да бъдат в нарушение на закона. Нарушенията водят до глоби от $1000 до $5000 или до пет години затвор в зависимост от естеството на нарушението.

Тексас

Приет през 2019 г., раздел 255.004 от Изборния кодекс на Тексас определя като престъпление създаването на deep fakes и публикуването или разпространението на видеоклип в рамките на 30 дни след изборите, когато намерението на deep fakes е да засегне неблагоприятно кандидат или да повлияе върху резултата от изборите. Нарушенията се наказват с до една година затвор или глоби до 4000 долара.

Вашингтон

Вашингтон наскоро прие SB 5152 за политическа реклама, който влезе в сила през юли. Законът на Вашингтон се фокусира върху „синтетични медии“, които се дефинират като аудио или видеозапис на външния вид, речта или поведението на дадено лице, които са били умишлено манипулирани с използването на генеративни състезателни мрежови техники или друга цифрова технология по начин, който създава реалистична но фалшиво изображение, аудио или видео. „Синтетичната медия“ трябва да изглежда като изобразяваща реално лице, действие или реч и да произвежда фундаментално различно разбиране от това, което един разумен човек би имал, като види непроменената или оригинална версия на изображението или записване. Интересното е, че законът не забранява директно използването на синтетични медии в политическа реклама, но изисква разкриване, в което се посочва: „Това (изображение/видео/аудио) е манипулирано.“ Спонсорът на предизборната комуникация носи отговорност, но законът изрично посочва, че и платформата може да носи отговорност в определени случаи и е длъжна да премахва съответната реклама.

Илинойс (SB 1742), Масачузетс (H 72) и Ню Джърси (SB 5510) също имат проекти за deep fakes и намеса в изборите. Мичиган има няколко свързани с AI изборни законопроекта.

Щатите или имат законодателство, което директно забранява използването на deep fakes и AI в политическата реклама (особено близо до избори), или, както в Калифорния и Вашингтон, щатите са по-либерални по отношение на използването на AI в политическа реклама, но изискват разкриване, че съдържанието е променено.

Същевременно не всички употреби на AI в политическите реклами са непременно вредни за кандидатите или изборите. Например изкуственият интелект може потенциално да се използва за превод на политически реклами на редица езици, правейки материала по-достъпен за избирателите.

По обзор на Loeb & Loeb LLP

В ЕС в края на 2023 е постигнато политическо споразумение по проекта за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (проектът на ЕК – тук).

Прозрачна ли е все пак собствеността на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.”

Публикацията е Пеевски – пране с избелване, медията е Клуб Зет, авторът е Димитър Ганев, темата е медийната собственост и трансформациите й, за които е трудно да се каже дали са реални или фиктивни.

Да напомня за ТВ7, една медия, свързвана с политическия проект на Бареков – оказа се, че преди десет години ТВ7 е получила 300 милиона от едно от дружествата на Цветан Василев – ИМЕ.  А ИМЕ е кредитирано от КТБ. А КТБ беше частна банка, концентрираща публичен ресурс от сектори като енергетиката.   Така публичният ресурс е бил трансфериран към ТВ7 и към  останалите – 24, Труд и Стандарт, кредитирани от дружествата на Цветан Василев, които от своя страна са кредитирани от КТБ.

Точно тогава  Валерия Велева пишеше: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” Видя се колко не финансира. Но Валерия Велева коментира от студиото в БНТ актуална политика.

Не е чудно. Там някъде са и 100-те хиляди долара за члена на борда на ТВ7 Емил Кошлуков с подписа на Цветан Василев – да си купи апартамент в САЩ. Необезпечен преференциален заем. Къде е сега Емил Кошлуков: на позиция, за която законът изисква обществен авторитет и професионално признание. И други от ТВ7 са там. И Валерия Велева гостува. Формират общественото мнение.

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Полша: Предстои ли ликвидация и преучредяване на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) и Международната федерация на журналистите (IFJ) осъждат намесата на политически партии в управлението на общественото радио и телевизия в Полша.

В събота полският президент Анджей Дуда , съюзник на бившите управляващи популисти Право и справедливост, PiS, в Полша, каза, че ще наложи вето на държавните медийни субсидии от 3 милиарда злоти (771 милиона долара) за финансиране на държавните медии, предложени в законопроект, свързан с бюджета, като част от спора около правителствената реформа на държавните медии. Ветото ще ескалира нарастващото противопоставяне между Дуда и новото проевропейско правителство на премиера Доналд Туск .

Доналд Туск уволни ръководството на държавните медии по-рано тази седмица. Малко след съобщението редовното излъчване на TVP беше спряно, като се излъчваше само логото му. Уебсайтът на TVP Info също беше офлайн.

В продължение на години  докладите на Media Pluralism Monitor осъждат липсата на политическа независимост на полските обществени медии.

От 2016 г. обществените медии (PSM) получават нарастващи суми „компенсации за несъбрани лицензионни такси“ от държавния бюджет, което увеличава политическата зависимост на TVP. „Моделът на финансиране на PSM в Полша също все повече се възприема като несправедлив и непрозрачен механизъм, който се нуждае от необходима корекция“, се казва в доклада на MPM за 2023 г.

Последният годишен доклад на академичните експерти на MPM е силно критичен към полските PSM: Съществуващите правила относно представянето на новините на PSM са формулирани по много общ начин както в Закона за радиоразпръскването от 1992 г., така и в хартите на PSM и не съдържат практически изисквания за качество, точно и безпристрастно отчитане. Освен това, липсата на мониторинг и липсата на отчетност на PSM допринася за факта, че PSM не спазват правилата за мисията, особено когато се отнася до политически доклади. През последните няколко години политическото пристрастие и пристрастие на PSM достигна безпрецедентен мащаб. Има дисбаланс и открито манипулиране на фактите.

От своя страна министърът на културата в правителството на Туск е казал, че в отговор на изявлението на президента ще обяви в ликвидация обществените телевизия, радио и новинарска агенция и фактически те ще бъдат преучредени. 

Това е доста радикално решение, което естествено е довело до неодобрение от страна на PiS и все още не е ясно ще бъде ли приложено. Новото правителство обещава да деполитизира обществените медии, но има съмнения относно методите им.

IFJ подчертават основателно, че новото правителство не трябва да повтаря грешките на предишното правителство. Тези реформи трябва да зачитат върховенството на закона и независимостта на редакциите.

Няма място за омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съвместно съобщение JOIN(2023) 51 final на ЕК и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и сигурността, озаглавено Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата.

Основната рамка на ЕС за силен общ отговор на расистката и ксенофобската реч на омразата и престъпленията от омраза се съдържа в Рамковото решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. С него се създава наказателноправна рамка, за да се гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС. По-специално в него се изисква държавите членки да криминализират речта на омразата — публичното подбуждане към насилие или омраза на основата на раса, цвят на кожата, религия, родство или национален или етнически произход— и надлежно да отчитат расистките мотиви при осъждането на извършителите на престъпни деяния.

Освен другото, ЕК възнамерява да засили обвързаността на механизмите за финансиране със зачитане на европейските ценности и правата на човека:

“Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС. “Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС.

Също толкова важно е да се гарантира, че непрозрачното чуждо финансиране не се използва за подкопаване на ценностите на ЕС. ЕС ще продължи да се бори с тайното и злонамерено чуждестранно финансиране на културни, граждански и религиозни организации. Прозрачността и отчетността са най-добрият начин за предпазване чрез потенциала на чуждестранното финансиране, умишлено или не, да се пропагандират възгледи и да се насърчава поведение, противоречащи на нашите демократични принципи, основни права и права на човека.”

Защита на демокрацията: нов пакет мерки, предложени от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 630 final за защита на демокрацията.

Намесата извън ЕС в нашия демократичен процес, включително чрез използване на подставени лица, получава все по-голямо политическо внимание както на национално ниво, така и в институциите на ЕС. Необходима е координирана стратегия на ЕС срещу чужда намеса и манипулиране на информацията.

Руската агресивна война срещу Украйна, която е и война срещу демокрацията и срещу всички ценности, за които се застъпва ЕС, допълнително засилва риска от външна намеса. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че 81 % от анкетираните в ЕС смятат, че чуждестранната намеса в нашите демократични системи е сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан. 

ЕС реагира на различните рискове от чужда намеса по различни начини. Това включва  правила за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, когато сигурността или общественият ред могат да бъдат изложени на риск, мерки в областта на киберсигурността , противодействие на хибридни заплахи. ЕС е наложил ограничителни мерки съгласно режимите на санкции на ЕС.

COM (2023) 630 в частност обръща внимание на медиите, медийния плурализъм и противодействието срещу дезинформацията. Кремъл все повече участва в кампании за дезинформация и операции за чужда намеса и ги използва като стратегически и координиран инструмент за заплаха за сигурността, демокрацията и подкрепа на своята агресивна война. Конфликтът в Близкия изток след терористичните атаки на Хамас в Израел също предизвиква дезинформация и кампании на омраза . Цифровизацията, в частност характеристиките на дизайна на онлайн платформите, позволява да се разпространява дезинформация с безпрецедентна скорост и ефективност, както и нови инструменти, захранвани от изкуствен интелект.

Централна част от подхода на Комисията за борба с дезинформацията е нейната работа за осигуряване на повече отчетност за онлайн платформите. 52% от европейците смятат, че онлайн платформите трябва да направят повече, за да предотвратят разпространението на невярна и подвеждаща информация. Законът за цифровите услуги задължава доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки да оценяват редовно системните рискове, които техните услуги могат да представляват за обществото, включително за свободата на изразяване, или риска техните услуги да бъдат използвани като инструмент за дезинформационни кампании.

Предстоящите европейски избори 2024 ще бъдат решаващ тест за устойчивостта на нашите демократични процеси. Пакетът за защита на демокрацията, предложен от ЕК, включва законодателно предложение и две препоръки:

В основата на пакета е предложението за Директива относно прозрачността на представителството на интереси от името на трети държави. ЕК цели определянето на стандарти за това как да се справим с чуждото влияние по рационализиран и пропорционален начин, като изцяло зачитаме основните права.Към това са добавени Препоръка относно приобщаващи и устойчиви избори с цел укрепване на изборните процеси в ЕС и Препоръка относно участието на гражданите и организациите на гражданското общество в изготвянето на публични политики.

Повече информация:

Defence of Democracy – Questions and Answers

Defence of Democracy – Factsheet

Communication on Defence of Democracy

Proposal for a Directive establishing harmonised requirements in the internal market on transparency of interest representation carried out on behalf of third countries

Recommendation on inclusive and resilient electoral processes in the Union and enhancing the European nature and efficient conduct of the elections to the European Parliament

Recommendation on promoting the engagement and effective participation of citizens and civil society organisations in public policy-making processes

Defence of Democracy – website

Democracy and electoral rights – website

Code of Practice on disinformation – website

Media Freedom Act – website

Rule of Law Mechanism – website

European Citizens’ Panels – website

TVP: власт и обществена телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На фона на бурната смяна на властта основният държавен телевизионен канал на Полша внезапно спря ефира си в сряда (20 декември 2023), тъй като бившата управляваща партия Право и справедливост изпрати поддръжниците си да се опитат да попречат на новото ръководство на TVP да поеме властта. Протестиращите, водени от Ярослав Качински, председател на Право и справедливост, твърдят, че  Туск организира „държавен преврат“ чрез уволнение на лоялни привърженици на партията Право и справедливост, която загуби  изборите през октомври, пише NYT. Но когато Право и справедливост за първи път пое властта през 2016 г., тя наложи собствено управление на държавната телевизия в рамките на дни.

Качински и неговите поддръжници са спрели TVP Info от ефира и са деактивирали уебсайта на обществената телевизия.

Към това: най-висшият съд на Полша, Конституционният трибунал, чийто президент е известен приятел и поддръжник на Право и справедливост, е изискал новото правителство да не прави промени в управлението на общественото радио и телевизия. Трибуналът, подобно на много съдилища, обществени медии и национална прокуратура, създадени при старото правителство, е силно политизиран по време на мандата на Право и справедливост и прочистен от независимите.

Пренебрегвайки заповедта на Конституционния трибунал да не се правят промени, парламентът е приел резолюция за основен ремонт на управлението на обществената система за радио и телевизия като „изключително партийна медия, извършваща пропагандна дейност“ и за възстановяване на независимостта на финансираните от държавата медии. Уволнено е ръководството на обществената телевизия.

Към това и неизненадващо: Националният медиен съвет – медийният регулатор, формиран от Право и справедливост, осъжда промените като „незаконни“ и предупреждава, че „хората, които участват в незаконната атака срещу обществените медии, случваща се пред очите ни, трябва да очакват да се сблъскат с тежки последствия съгласно разпоредбите на Наказателен кодекс.”

Както се вижда, обществените медии са арена на политически сблъсък. В по-широк план, новите се борят да упражнят властта си над широк набор от държавни органи, включително съдилищата, които са пълни с твърди поддръжници на Право и справедливост. Това води до критики , че се продължава PiS’s modus operandi, стила на Право и справедливост.

Борбата не е за замяна на едни политически назначения с други. Обществената телевизия трябва да попълни състава си на базата на отнапред определени обективни безпристрастни и недискриминационни критерии. И в Полша, и тук.

Комисия за журналистическа етика: Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура или автоцензура, а тяхно задължение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за журналистическа етика прие на 17 декември 2023 г позиция със заглавие Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура или автоцензура, а тяхно задължение.

Във връзка с появили се в последните дни твърдения и оценки, че саморегулирането на медиите представлява цензура или автоцензура,  по повод  решение на Програмния съвет на Българското национално радио да препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” да не излъчва интервюто с руския посланик в България Н.Пр. Елеонора Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” заради неспазване на журналистическите стандарти, Комисията за журналистическа етика смята за уместно да напомни:

  1. Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика.
  2. Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура, а тяхно задължение. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че  стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги.
  3. Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо  за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. Във всички случаи, ако се вземе решение за интервю,  от съществено значение е критичната функция на журналистиката.
  4. Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията за редакционното съдържание се  вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява  цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел  независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена   журналистика.

Факти

В четвъртък, на 14 декември, в профила на Петър Волгин, водещ на съботната емисия на Политически Некоректно по БНР, програма Хоризонт, се появява информация, че в следващото предаване ще гостува посланичката на Руската федерация. Оповестени са и темите – Паметникът на Съветската армия, Лукойл, войната в Украйна, положението в Русия, българо-руските отношения. Четем, че информацията е известна в редакцията от началото на седмицата. Фотограф на 24 часа в петък вижда Митрофанова да излиза от сградата на БНР и така става ясно, че участието й ще е на запис.

В петък има много реакции от граждани, журналисти, политици – измежду които две реакции имат най-голям отзвук – на Украйна, адресирана до Народното събрание и настояваща за действия срещу пропагандата в БНР, и на Дилян Пеевски, председател на ПГ на ДПС. Текстът на Пеевски на сайта на ДПС е с голяма снимка и заглавие Недопустимо е БНР да стане съучастник в руската хибридна война. В него се казва, че Пеевски ”изразява голямата си тревога от анонса за предстоящо гостуване на руския посланик в ефира на една от най-влиятелните обществени медии – БНР, настоява СЕМ и другите регулаторни органи  да се самосезират, за да не се допусне подобна провокация в национален ефир и да се преустановят всички рискове, свързани с употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични  цели.”

Свикан е Програмният съвет на БНР на заседание в деня на предаването, събота, 16 декември – и решението на съвета е да препоръча програма “Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” на 16 декември. Според съобщение на сайта на БНР ”решението е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. Програмният съвет, който включва директорите на националните, регионалните и дигиталните програми, е основният орган за саморегулация на медийното съдържание и се произнася за спазването на редакционните стандарти. 

Според него, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” интервюто да не бъде излъчено в ефир.”

Важно за разказа е, че решението е взето почти единодушно от целия състав на Програмния съвет.

В предаването в събота по обед председателката на СЕМ Соня Момчилова ”допуска, че вероятно е зачестила тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура“.

Председателката на Обществения съвет Милена Димитрова пише в профила си във фейсбук: “Като председател на Обществения съвет на БНР, от името и на членовете му изразявам недоумение, огорчение и несъгласие с решението на Програмния съвет на БНР да цензурира интервюто на Петър Волгин с посланик Митрофанова и по този начин да окастря свободата на словото”.

Журналисти, политици и граждани също се произнасят по казуса, оценявайки противоречиво действията на БНР. Широко се разпространява предположението, че действията на Програмния съвет са предизвикани от политика Пеевски, това твърди и самият Волгин още по време на предаването си, като е цитиран да го твърди и в социалните мрежи. БНР забеляза проблема “Волгин” след напомняне от Пеевски, пише Свободна Европа.

Позицията на КЖЕ

Позицията на Комисията по журналистическа етика е провокирана, между другото, от оценките на двете посочени по-горе председателки, които заемат важни институционални позиции. Не е изненада, за цензура говори и Волгин.

Ноторен факт е, че не всяка намеса в свободата на изразяване е цензура.

Ноторен факт е, че професионалното саморегулиране не е проява нито на цензура, нито на “зловеща диагноза за автоцензура.”

КЖЕ не за първи път обсъжда съответствието на Политически некоректно със стандартите на Етичния кодекс на българските медии. В някои случаи не се констатира нарушение, в други – вж решение от 27 април 2022 и от 16май 2023 Комисията обръща внимание върху проблеми в предаването от етична гледна точка. В първия случай Програмният съвет на БНР също констатира нарушение. - и в този смисъл новото решение на Програмния съвет не е уникално.

Ето две от правилата (чл.7.3 от редакционните стандарти и чл.5 от Етичния кодекс на БНР), които според решението на Програмния съвет на БНР са нарушени.

Малко хора са ги чели, а това е един от случаите, в които етичните аспекти на редакционния процес са добре, обмислено и обстоятелствено уредени в правила.

До-евроатлантическия период на Дилян Пеевски

По съображения за пълнота се налага да се каже експлицитно, че медийната среда, отличаваща се с драматична разделеност на медийния сектор и загърбване на стандартите за независимост и качество на журналистиката, е конструирана с водещото участие на магистрата с нула дела - и медиен магнат “без медии“ - “ощетен от фалита на КТБ“ - и собственик на вече несъществуващата Лафка (“Цигари и вестници на всеки ъгъл”!) Дилян Пеевски. Втори медиен съюз, наливане на средства от КТБ - в последна сметка и публични средства, акумулирани в КТБ – в не-медиите му, контрол върху разпространението на печатните издания, скрита собственост, черни кампании, теми -табу в българските медии, и кадруване, много кадруване – това е траекторията на човека от Магнитски, който днес настоява да се спре употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели. 

вж също Позиция на АЕЖ

Борис Митов, Свободна Европа: Митрофанова или Волгин е проблемът