Tag Archives: Morocco

Из Мароко с велосипед (11): През Тизин Тишка

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – към Айт Бен Хадду. А днес ще катерим прохода Тизин Тишка.

Приятно четене:

През прохода Тизин Тишка

Из Мароко с велосипед

Днес станахме много рано, още около 7. Закусихме набързо и приготвихме по някой сандвич. Не искахме да губим никакво време за да готвим по пътя, не бяхме сигурни колко тежък ще е днешният маршрут. Като цяло

планът беше да се изкачим до прохода n`Tichka (Тизин Тишка)

и да се спуснем до първото село, някъде около 70 км по карта. Уж не е много, но всеки казва, че е трудно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Решихме да прехвърлим част от багажа ни на Марк, така или иначе щеше да се качва горе с такси. Така че, аз и Максуел му дадохме палатките и спалните чували, Уилям реши, че ще си кара с всичко. На мястото, освободено от палатката в ремаркето, наместих боклука, докато намерим къде да го хвърлим.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Денят започва с леко изкачване и красиви гледки, пречещи ни да влезем в ритъм. Просто на всеки 5 – 10 минути спирахме да снимаме и да погледаме.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Та карам си аз, пъхтя по баирите и усещам някакво странно подръпване отзад. В първият момент изобщо не включих какво става, после се обръщам и…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…багажника ми кротко полегнал върху ремаркето… Те ти булка спасов ден…
Почудих се да продължа така, все пак полегнало върху ремаркето изглеждаше стабилно, но пък не исках и то да се счупи заради неправилно разпределена тежест…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…така че го поправих по стара руска технология – две плюнки, куп свински опашки и лейкопласт. Да живеят!
Изобщо тръгвате ли на път – носете си свински опашки, могат да вършат много добра работа. Почти като в оня стар лаф, че не носиш ли тел и клещи в багажника, то не си никакъв шофьор.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Имахме си и публика, но то като се замисля – където и да спирах, веднага се появяваше по някой да ме гледа, даже и насред пустинята.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Потегляме отново. Чувствам се малко гузен, защото заради мен загубихме около половин час, но какво да се прави, имало да става…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Дори не мога да опиша как се почувствахме, когато

видяхме какво ни очаква…

Изкачване от поне 200 м в продължение на по-малко от километър.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Изкачването е нечовешко…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…но панорамата, разкриваща се от високото, беше страхотна.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Тук всичко се строи от кал

и не се поддържа изобщо. Имам усещането, че когато една къща се разруши, те просто строят нова, някъде отстрани и продължават по същият начин.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

С Уилям спирахме за снимки, така че Максуел ни дръпна с доста, но малко преди да изкачим стръмнината го настигнахме. Имам чувството, че вградените му, автоматични, скорости не се справяха много добре с баирите.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Веднъж стигнали горе до нас спира джип и шофьора започва да ни ръкопляска. Току що, за 5 минути, е изминал това, за което ни костваше, сигурно, над половин час и човека го оценяваше. Усещането беше много приятно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Следваше доста стръмно спускане.

В ниското под нас се виждаше спокоен оазис, покрй който минаваме в последствие. Спираме в селското магазинче да купих хляб за в случай, че сандвичите не ни стигнат и аз отново си купувам „милфий“

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Милфий

Този път дори се сетих да го снимам. Обикновено е продава с шоколад, не с това оранжевото, което дори не го знам какво е, но пак беше много вкусно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Така и така бяхме спряли решихме, че е хубаво място за леко хапване.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Продължихме по пътя и никак не беше лесно

Редуваха се изкачвания и спускания, но на вторите изобщо не се радвахме. Тръгвахме от, грубо, 1 000 м. надморска височина и трябваше да се изкачим на 2 260 м. Редовното беше да изкачим 300 м и спуснем 200, следват 400 метра изкачване, 350 спускане…и така цял ден. Беше тежко, беше влудяващо, но беше забавно. Просто в компания трудните моменти не са чак толкова трудни.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

50 км., след началото на деня, с Максуел решаваме, че ни се пие кафе.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Кафе

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Кафене

Уилям никак не е съгласен. Вече е 3 след обяд, а ни остава още доста път. Въпреки това имаме нужда от кратка почивка, откак сме тръгнали сутринта сме спирали само 2 пъти за по половин час – да ремонтираме багажника и да хапнем. Неприятно е, че за разлика от друг път имаме задължителна крайна точка и не можем да спрем по-рано, най-малкото защото с Максуел сме пратили палатките и спалните чували по Марк, пък и готварските принадлежности са с него. Изяждам и останалият ми сандвич от фъстъчено масло и авокадо. Вкусно!

Тук се усещам, че още мъкна боклука в ремаркето, та най-сетне се отървах от него.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

15 минути по-късно сме

отново на колелата и напъваме бавно по баира

Тук ни чакаше голяма изненада –

Уилям просто сдаде багажа…

Не го очаквах, просто той беше най-енергичният в групата, смятах, че аз ще съм този, който пръв ще клекне, но не и Уилям, с когото се бъзикахме, че сигурно има вградени ел. двигатели в главините, но се крие, катереше баирите като моторетка…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Спираме за да може да си вземе дъх. Оказва се, че на 10-ина метра от пътя има чешма със свежа, планинска вода. Идеално – от 3 бутилки по 1,5 литра, са ми останали под половин литър вода.. Предлагам на Уилям да напълня и неговите, но заявява, че няма нужда, бил изпил само половин литър досега. Като чухме това с Максуел започнахме да му се караме. Явно се беше дехидратирал и оттам сегашната му умора, в крайна сметка днес беше топло и хвърлихме доста пот, изкачвайки се все по-високо и по-високо, беше наистина глупаво от негова страна. Накарахме го да хапне малко и да изпие колкото се може повече вода и след около половин час продължихме. Искаше ми се да останем още малко заради Уилям, но просто нямахме време.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

От тук нататък ни чакаше само стръмно изкачване

Наложи се да спрем за кратко да изкараме якетата, защото с падането на слънцето захладня, а и около нас имаше сняг.

Както си въртяхме педалите чувам вик, обръщам се и замалко да отнеса мандарина в лицето.

Задминава ни един микробус и от него ни подхвърлят по една мандарина на всеки и ни викат окуражително. То, в интерес на истината, днес почти всеки с който се разминем маха и ни вика окуражително, знаят че пътят е тежък и ни се радват.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

И изведнъж се оказваме на главният път,

до върха остават само около 4 километра,

което е достатъчно за да изгрее отново усмивката на Уилям.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Чувствах се като бог…

Усещането е просто невероятно. Просто е нещо, което трябва да бъде изпитано, почти невъзможно е да се опише.

Тизь Н'тишка, Мароко

Тук беше и Марк, умрял от скука. Вече 5 часа как се въртял наоколо в очакване да пристигнем. Беше попремръзнал, въпреки че мароканците от околните магазинчета постоянно го черпили с чай. Почерпиха и нас, канейки ни в един от тях. „Влезте…“ вика собственика „…да се стоплите. Чаят е безплатен, пък ако си харесате и купите нещо – добре. Ако не – няма значение“

Естествено, опита се да ни продаде някое бижу, но си е в реда на нещата, но не беше от нахалните типове, даже напротив – много любезен човек.

Много не ни се влизаше да пием чай, защото нощта вече заявяваше присъствието си, а тук не можехме да спим – беше много студено и екипировката ни не бе достатъчно подходяща за този студ. Наоколо все още можеха да се видят преспи сняг, все пак до преди 4 – 5 дни прохода беше затворен заради тежки снеговалежи.

Но въпреки това спряхме, все пак умората си казваше думата, а и чаят наистина ни сгря.

Спускането към Taddart

беше…не знам, просто не мога да го опиша. Вече се стъмваше и трябваше да карам през цялото време край Марк, за да ползвам светлината от неговият фар. Пътя се виеше стръмно надолу и мисля, че загубихме страхотни гледки, заради падащият мрак. Въпреки това през цялото време бях като в еуфория. Факта че бях изкачил прохода просто не ми излизаше от главата.

Стигайки селцето, седнахме в едно ресторантче да хапнем агнешки котлети за 30 дирхама (3 евро) на човек. Страхотно.

За съжаление се оказа, че тук хотел няма, не се виждаше и никакво удобно място за да разпънем палатките, така че се налагаше да продължим.

Уилям вече се чувстваше доста по- добре – не яде нищо, но адреналина от спускането го беше освежил осезаемо.

Продължихме с доста добро темпо, спускахме се почти през цялото време, Уилям почти не ползваше спирачките и ни изпреварваше с много. Това нощно спускане просто караше кръвта във вените му да ври.

По едно време започна да пръска дъжд, а ние почнахме отново да изкачваме. Марк беше изостанал доста и Максуел реши да се върне за него и да питат за хотел в подминатото преди малко селце. С Уилям, обаче, не искахме да се връщаме, а и не вярвахме, че ще има хотел, затова покрих дисагите заради дъжда и продължихме да се изкачваме.

Погледнахме картата и осъзнахме, че

изкачваме друг планински проход, този път доста по-нисък – Ait Imguer (1 470 m).

Чак сега осъзнах колко ниско и бързо се бяхме спуснали от n`Tchka насам…Ако трябваше да изкачваме прохода в обратна посока…не ми се мисли просто.

Добре поне, че изкачването не беше много тежко, защото бяхме гроги, особено Уилям – адреналина вече се беше изцедил от тялото му и се чувстваше като парцал.

За късмет пред нас е появи някакъв крайпътен хостал. Доста усилия и тропане ни струваше, докато се пови един сънен чичка и да ни предложи стая за 100 дирхама на човек. бяхме уморени и не ни се спореше изобщо, затова платихме без пазарлъци. Стаята не беше нищо особено, казанчето на тоалетната не работеше, душ беше счупен, но беше сухо, и си купихме от бара по един хайнекен, та се чувствахме страхотно. Искахме да опитаме местната бира /Casablanca/, но се оказа по- скъпа и от хайнекена, луди хора, искаха 37 дирхама… аз за 30 агнешки котлети ядох бе, пич…

Пратихме смс на другите, да знаят къде сме. Оказа се, че са се приютили в някакво магазинче по пътя и се разбрахме да се съберем отново сутринта.

И така, след 115 км планини, просто умряхме в леглата.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Нощувки около Тадарт:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Още изгодни нощувки и цяло Мароко:


Booking.com

Из Мароко с велосипед (4): От Азру до Зеида

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес и продължихме към Азру.

Днес ще стигнем Зеида, за да напомним, че сняг има не само в София в края на март, но и в Мароко 🙂

Приятно четене:

От Азру до Зеида

част четвърта на

Из Мароко с велосипед

Спах до късно, навдигнах се чак към 9 и се качих да пия кафе в заведението над хотела. Не се задържах дълго, беше хладно, а тук заведенията не се отопляват, така че слязох да си натоваря багажа и в 10 бях готов. Потеглих…и като видях какъв баир ме чака първите 30 метра – слязох и забутах. Нечовешко просто. Е, вечерта, когато го спусках, ми беше готино..

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пътят навлизаше стръмно в планината,

макар не чак толкова, че да ми се налага пак да бутам

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Коли нямаше много, така че се караше спокойно. Горите бяха прекрасни, а някъде тук има туристически маршрут през парка. Бил известен, че минавал покрай някакво дърво столетник, но преди няколко години го нападнала някаква болест и го уморила.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пред мен някакъв местен се правеше на здрав – изпреварваше ме по стръмното и изчезва зад завоя, 2 минути по-късно го подминавам – спрял да си вземе въздух, че повече не може… И така 10 тина пъти, докато не видях друг

местен жител…

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А аз си мислех, че е студено за маймуни…а тази най- спокойно си просеше храна, хапна си и си замина.

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А то, с изкачването, си захладня здраво. Появи се скреж, а аз изкарах и ръкавиците, че пръстите на ръцете ми замръзваха.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

На места, където слънцето успяваше да огрее, се вдигаха мъгли от пара, много готино. В същото време навсякъде се чуваше шум, като при дъжд – снегът се топеше и падаше от дърветата.
Не си личеше, но пътя беше заледен, от време навреме задната гума превърташе, в комплект със сериозният баир не беше много приятно.

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А по- нагоре се оказа, че има още от местните. Явно тук бяха по концентрирани

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…защото от тук тръгваше туристическата пътека, та явно се въртяха да просят от туристите.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пътя продължаваше да се изкачва, снега се увеличаваше, температурите падаха. Гората беше все така красива, камъните покрити със зелен мъх (където се подаваха над снега), навсякъде цареше великолепна тишина, разкъсвана от време навреме от песента на някоя птица и понякога (много нарядко) от преминаващи коли. Напредвах с едва 4 – 5 км/ч, беше ми студено на ръцете, а на лицето ми се беше лепнала тъпа усмивка, която не искаше да си иде. Изобщо – голям кеф.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Постепенно се изкачих над горите и пред мен се ширна, покрито със сняг, плато. Слънцето беше високо и измъкнал се от сянката на дърветата вече си беше топличко. Всъщност почти цял ден термометъра ми показваше 14 градуса. Доволно.
Пътят продължаваше да се издига и се губеше в далечните хълмове.

Планът за днес бе да стигна къмпинг Timnay,

на 20 километра преди Миделт, препоръчан ми като евтин от Самир, но вече се съмнявах да успея.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Проход – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Постепенно се изкачих до

най-високата точка на прохода – 1 965 м.

За, почти, два часа бях изминал едва 6км и се бях изкачил приблизително 500 м височина.
Надявах се, че оттук следва спускане…

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…и се оказах прав, но за кратко. Пътя се пускаше плавно, а после се изкачваше отново стръмно, заобиколен отвсякъде от хълмове и така чак до

Timahdite,

малко планинско село.

Сняг в Timahdite – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Кажи речи на всеки 100 метра можеше да си наемеш шейна и да с спуснеш по склона. Този тук си имаше и снежен човек, хората се редяха да се снимат с него, само не знам защо е целият жълт отпред (и не смея да предполагам… 😛 )

Не знам колко струваше, изкушавах се много да се спусна и аз, но още ми беше пресен спомена за вчерашният студ заради мокрите крака, та се отказах.

Месо – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Стигнах до селото прегладнял, не бях закусвал, а и хляб не носех със себе си, така че спрях и си купих 3 хляба за 3,5 дирхама. По цялата главна улица димяха здраво скари, вече минаваше два, но никое не ме привличаше да седна, не знам защо.
Накрая си харесах едно, спирам и питам „Колко струва“ на френски и соча към устата. Келнера повдигна рамене и ми обясни, че зависи какво ще ям, но таджина е 30 дирхама. Сядам без да се замислям повече. Оказа се, че и интернет има, няма лошо.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Нахраних се добре и не се помайвах повече, минаваше три, а бях минал едва 30 км до тук.
Пътят продължава да се вие нагоре и надолу, асфалта е стар и износен, едва поддържах 12 – 13 км/ч, доста уморително.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Поне не беше студено и въпреки, че наоколо беше камениста пустиня, поне беше красиво.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Каменна пустиня – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

По едното време започнах да се притеснявам, слънцето слизаше все по- ниско. Не се виждаха

никакви селца, наоколо само камънак

и понякога овчар насред нищото… дори едно дърво за завет на палатката нямаше. Пък и надали щеше да е достатъчно топло че да спя на палатка през нощта.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Внимание! Опасни завои… ураааа..сигурно ще почна да се спускам най-сетне…

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…да, да, ама не! Никакви такива екстри. Ама поне имаше крайпътна чешма, та си заредиш полупразните бутилки с вода.
Въпреки терзаният на тема „Къде ще спя тази вечер?“ не мога да не призная че пейзажа беше великолепен. Заради гореспоменатите терзания (а и неподходяща светлина) не спирах да правя снимки, но беше наистина красиво, навсякъде беше прорязано от плитки поточета, получили се от топенето на снега. Изобщо…и да си купя речник, пак няма да имам думи, за да го опиша.

Чак на свечеряване започнах да спускам планината

в началото температурата започна да пада много бързо, колкото заради скриващото се слънце, толкова и заради скоростта, макар последната да не беше много висока, заради поредицата от завои. Въпреки това поддържах около 40 км/ч, а термометъра показа нула градуса.

Край пътя е пълно с кучета

и всички бясно се втурват, лаейки, към мен, но съм прекалено бърз за тях. Подминавам зоната с многото завои и се движа с над 50 км/ч, на моменти подминавам и 60. Най-инфарктният момент е когато едно ме видя отдалеч и се опита да ми пресече пътя, за малко да го блъсна и да се пребия, но ми се размина.
Наклона намалява, но въпреки това в продължение на километри се движа с 30 км/ч, напълно доволно. Прелитам покрай някаква махала, появила се иззад завой. Въртя педалите като бесен, надявам се на някакво хотелче или къмпинг, но не виждам нищо. Изкарал съм светлоотразителната жилетка и фара, макар още да не съм му сменил батериите.
На мръкване стигам някакво

село Zeida

Мислех да спра в него, но си спомних, че къмпинга трябва да е само на 6 – 7 км от селото.

Zaida, Мароко

Спирам в някакъв магазин да потърся батерии за фенерчето, вече е нощ, но нямат. Чак в третото ми намират едни. Още със слагането фара изръмжа, че са на привършване, ама токоз има брат. За 2 дирхама и на толкоз ще се радваш.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Уморен съм, но натискам здраво педалите и половин час по-късно стигам до къмпинга. Стаите му са скъпи, мисля бяха 250 дирхама (около 25€), но за мен и палатката е само 40. Човека ми вика да не се ровя за парите, да си опъна спокойно палатката и да се оправя, после ще има време и за плащане. Ами добре.
Опъвам палатката и отивам в ресторанта да пия чай. Много е красиво, така и не можах да направя свястна снимка. Чаят пристига с малка чинийка местни сладки, в последствие платих само 10 дирхама, имайки предвид чинийката със сладките, цената е повече от добра.
Диванчето беше меко, беше топло и не ми се мърдаше, но очите вече се затваряха, така че отидох да се изкъпя. Водата беше на границата между топла и хладка, но пак по-добре от нищо след над 100-те километра, които минах днес.

Спах лошо

Беше ми супер студено. Навлякох си де що дреха имах, увих стъпалата с един панталон, а на главата сложих шапката с наушниците, купена за в случай, че успея да се кача на върха Тубкал. Цяла нощ се въртях и зъзнех, само благодарение на умората успявах да заспя от време навреме.

Събуждам се рано

и на бегом тичам в ресторанта да пия кафе, а вътре едно топличко…и към кафето има бисквитки, наслада. Стоя и се грея, после ще събирам палатката, нека поизлезе и напече малко слънце. Гледам картата и осъзнавам, че и днес ме чака планински баир. Мнях.
Събирайки такъмите се разговарям с някои от пътуващите с каравани, спрели тук. Палатката ми е близо до тоалетните, та минават покрай мен. Не вярват, че пътувам с колело. Някои ми споделят, че прекарват 3 и 4 поредни зими из Мароко, защото им излиза по-евтино, отколкото да си сеят вкъщи, а и климата по-добър, в по- голямата си част са холандци.
Отивам на рецепцията да платя и се засичам с уникален образ.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Хуан от Испания

Хуан е от Испания и според мен е изперкал

Трудно ми е да преразкажа историята му, самият той ми обясни малко объркано. Като цяло разбрах, че Хуан е археолог. Докато проучвал някакви камъни из Кадиз получил видение свише. Оттук нещата и обясненията му ми станаха още по-смътни, но

в общи линии тръгнал на хаджилък. Пеша.

Пътуваше вече от много месеци, бил тръгнал първо от Франция по поклонническият път на Сантяго, минал цяла Португалия, сега следвало Мароко и щял

да се прехвърли в Алжир, на път за Йерусалим

Питам го „как, границата с Алжир е затворена“, а той каза: „Господ ще намери начин да ми помогне“. Макар наскоро да получил друго съобщение от него (да се разбира Господ), че е време да се прибира. Изпратил му „смс“, така да се каже, чрез облаците и един самолет. Наричал го „Caracol e Amor“, непреводимо е на български, нещо от сорта на „Охлюв пълен с любов“ ще да е. Та му пратил 2 облака – единият с форма на охлюв, а другият – на сърце, а отдолу прелитащ самолет изписал името Ерашидиа, град на не помня колко километра оттам (под 200 всеки случай). Сиреч стигай там, приятелю, и се прибирай вкъщи, мисията ти свърши един вид.
Въпреки, че го намирам за изкукал,

не мога да не го уважа за вярата и упорството му

Пожелавам му успех и много късмет в остатъка от неговото пътуване. Надявам се да открие това, което търси.
И с тази история мисля да приключа за момента.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Ето и другите изгодни варианти за нощувка в Агелмос:



Booking.com

>

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

А можете да намерите и други хотели и хостели из цяло Мароко:


Booking.com