Tag Archives: Ubuntu

Линукси стари, линукси нови

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Не знам какво ме прихвана, но около Коледа и Нова година реших да изтупам праха от някои стари машини вкъщи. От много време вече работя все на лаптоп и настолна машина не бях пипал от доста години. Светко има в стаята си едно настолно HP, което нарочно бях избрал, за да е по-лесно за ъпгрейди, но няколко години вече не е видяло нова част, а пък и Линуксът му е стар. Деца на обущар…

Но понеже Оги получи за рождения си ден кашон с части за сглобяване на настолен компютър, след като го сглобихме, инсталирахме и настроихме, темата за настолните машини някак се завърна. Оги си избра Ubuntu 20.04 Focal Fossa – май основно заради “котката” на тапета. Всъщност фосата не е котка, а вид африканска цивета и има толкова общо с котките, колкото и, например, африканското диво куче или лисиците. Но тапетът е готин, а и си прилича на дива котка, няма какво да се лъжем.

Покрай всичко това реших да изровя старите машини. Старият ни компютър, който с Краси бяхме взели на части и сглобили, когато отидохме да живеем в Надежда навремето, бях дал на мама и татко с идеята да го ползват за музикална кутия. Вътре има много музика – копирана от мои дискове и изтеглена със свободни авторски права от интернет. Много класическа музика – тогава те искаха да могат да си слушат класика и аз бях подготвил стария “wishmaster” да им служи за това.

Дал съм им го някъде преди 10 години. Толкова не е бил включван. Сега, като го пуснах, при стартирането взе да си проверява файловата система, защото са били минали 3580 дни

Музиката си е там, линуксът си върви, макар и вече стар. Но тати го няма, така и не са стигнали до това да си пускат музика от компютъра. Трябваше да им показвам и повече да им настоявам да го ползват.

Тази машина се казва “wishmaster”, заради Nightwish. Да, близо до ума е. Между другото, и името на блога ми е от същата песен. Сега се чудя дали да обновя софтуера ѝ – всичко е замръзнало някъде между 2009 и 2011. Комбинация от Debian Squeeze, когато още е бил Sid/unstable и Sidux.

Няма проблем да го обновя, аз с такива неща даже си почивам, но като се сетя, ми става тъжно. Гледам го като паметник на отминало време, сещам се за татко. За всичко, което сме си говорили, за трудностите накрая, за болестите, колко трудно му беше на него и колко мъчно ми беше на мен, че не мога да помогна повече и как нямах даже на кого да разкажа, освен вкъщи на Краси и децата. Сигурно ще ми мине с времето…

Другата машина, която пуснах, е един попаднал ми Уиндоус 10, който беше в ужасно състояние като инсталация и на практика работеше само в safe mode, но има интересни чаркове, които все още мога да използвам – видеокарта и т.н. След като Уиндоуса не успях да оправя (е, не си дадох и прекалено зор), приенсталирах. Но понеже или заради дъното, или заради флашката, не успях да заредя от usb, се наложи да изровя старите класьори с дискове. Не съм записвал CD/DVD от ужасно много време, и аз не помня откога. В един класьор, дето Краси ми го беше подарила, когато раборех в Енергото, намерих всичките дискове на Debian Woody (от когато излезе, значи от 2002г.) – е, тръгна, но не разпозна диска… то SATA по това време си е още лека екзотика.

Рових, рових и намерих едно Ubuntu 4.10 – всичко мина ОК, само дето не можа да пусне видеокартата и остана в текстов. Тя тая geforce-ка излиза бая години след това, как да я познае. Викам на децата, “ето, тоя диск е от 4 (месец април) 2010г. – явно тогава за последно съм записвал инсталационен диск”. И тагадък-тагадък – лека-полека надстройване до 6.06, после до 8.04, после до 10.04… Следва минаване към 64-битов (дискът беше 32) и евентуално към Debian. Чак взех да се чудя защо си губя времето, но пък след толкова години администриране на сървъри, ми е интересно.

И изведнъж ми просветва – не е било април 2010г., а октомври 2004г.! След това кой ще ти записва инсталационни дискове?

Най-веселото е, че всички тия линукси си работят достатъчно добре за нещата, за които смятам да ги ползвам (или за които съм ги ползвал и преди).

Има един още по-стар линукс, който наистина първо трябва да бъде почистен от прах и да видя дали изобщо се включва. А и не знам дали имам AT клавиатура.

Не искам да пазя стари вещи и да събирам прах вкъщи. Просто ми беше интересно да поровя в тези стари джаджи и да си спомня разни неща. После дойде новата година и вече трябва да гледам напред. Поздрави на всички за новата 2022 година, много здраве ви пожелавам! Другото ще си го купим, ако изобщо ни потрябва. ;)

Чрез мързел към прогрес – SalixOS

от Lindeas
лиценз CC BY

Без да се спирам на по-подробно ревю, ще споделя накратко някои наблюдения от търсенето ми на “непосилната лекота” на дистрибуциите. След една серия от безуспешни тестове на често обозначаваните за най-леки дистрота – Puppy, Antix, Bodhi, LXLE, *buntu-та и поне още половин дузина в този списък, в търсене на нещо наистина “light” – попаднах на “върбата”, т.е. на SalixOS. Това се оказа базирана на Slackware дистрибуция, използваща дори неговата номерация на версиите (към момента 14.1), създадена от бивши разработчици на Zenwalk. За тези, които се изкушават от време на време да прелистват DistroWatch е ясно, че напоследък настанаха тежки времена за дистрото на французина Жан-Филип Гилмен, като проектът напредва с доста бавен ход. За сметка на това Salix набира сякаш по-голяма видимост, а зад всичко това стои основно интернационалният екип на Йоргос Влахавас, Сирил Понтвю, Пиерик Ле Брюн и Торстен Мюлфелдер.

Salixos-logo
Вероятно ще се запитате на какво може да се дължи този прогрес. Преди всичко на “ленността” е отговорът. Такъв е и девизът на дистрото – “Линукс дистрибуция за мързеливи Слакъри”! Ако не сте “die hard” фен на чистотата, Salix може да ви се понрави. Това, което най-вече очарова е изключително удобната комбинация от “ползваемост” и “лекота”. За доста стария хардуер (Dell Optiplex GX150), на който “лепнах” Salix, това беше търсеното и желано предимство .

Макар, че стандартният десктоп на дистрибуцията е XFCE, аз изпробвах нещо още “по-така”, а именно Openbox изданието. На сайта на дистрото се предлагат 32 и 64-битови версии на операционната система, а iso-файлът се побира на едно CD (625 Мб), нещо много удобно при условие, че старата машина няма dvd-плеър, и не може да буутва usb-флашки. Инсталаторът е в текстови режим, но целият процес е доста лесен дори за новак. Без излишно “ровене” в конфигурационни файлове системата се инсталира много бързо, като предлага 3 режима на инсталация – пълен, базов и основен.

salix-installПрепоръчителният режим, разбира се, е пълният, а с него хората от Salix са решили да олекотят максимално нещата след инсталацията. Те използват fbpanel в комбинация с SpaceFM за файлов мениджър. Макар с леко орязани възможности, панелът предлага всичко нужно, като отделните му модули се добавят, премахват и настройват чрез конфигурационния му файл, в домашната директория. SpaceFM обаче ми се стори доста неудобен за моя вкус и предпочетох да го заменя с PCManFM, който е сякаш малко по-подреден.

Инсталирането на пакети в Salix е лесно, особено за свикнaлите с Debian. Използваt се slapt-get и slapt-src, заедно с техните графични интерфейси Gslapt и Sourcery, чрез които се избягва умело “адът на зависимите пакети”. При инсталация по подразбиране има почти всичко нужно за основно ползване на дистрото, а разработчиците са вкарали и някои техни инструменти за допълнителни настройки – напр. за настройка на аудио картата и др. под. (вж. тук), достъпни и за “чистия” Slack. По техни данни те допринасят и значителна част код и поправки на грешки за Slackware.

tools-sourcery-main

Ако пък в Salix ви липсва някоя програма, в основното хранилище има добър набор от софтуер, като трябва да се има предвид, че дистрото следва KISS-принципа. В добавка, ако и в основното хранилище липсва нещо, под ръка е Sourcery, чрез който бързо може да се инсталира каквото ви е нужно от SlackBuild хранилищата.

Уикито и форумът на Salix са основният източник на информация за разрешаване на проблеми с ползването. Макар и да не са от ранга на Ubuntu форумите или уикито на Gentoo, от общността може да се получи бърз отговор на възникналите въпроси.

За пуристите от Църквата на субгения, които не харесат “Върбата”, но са я инсталирали вече, утешение може да бъде това, че Salix може изцяло да се обърне в чист Slack, в мрежата има описателни инструкции как бързо би могло да стане това. Като цяло това е една дистрибуция парадоксално за днешното време съчетаваща ползваемост и лекота. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, както казват някои – така, че винаги “зад ъгъла” чака нещо по-добро…

Share