Tag Archives: US Law

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

Как съдия в Мичиган води борба с дезинформацията за изборните резултати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Практика на  съдия в Мичиган, която заслужава отбелязване, макар че е в контекста на друга правна система.

В решение от 110 страници   съдия Линда В. Паркър пише, че адвокатите на Тръмп по време на процеса имат твърдения, които не са подкрепени с доказателства,  и не са извършили дължимата проверка на фактите, изисквана от законовите правила, преди да твърдят, че има масови измами по време на изборите в Мичиган . 

Паркър пише още, че ще изисква адвокатите да посещават часове по юридически дисциплини, и препраща случая към  съответните дисциплинарни  комисии    за откриване на дисциплинарни производства, които могат да доведат до отнемане на правоспособността.

През юни съдийската адвокатска колегия в Ню Йорк е отнела адвокатските права на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф У. Джулиани с аргумента, че личният адвокат на бившия президент Доналд Тръмп е „прави очевидно фалшиви и подвеждащи изявления“, които представляват продължаваща заплаха за обществеността.  Джулиани води дело за възстановяване на правата си.

Политически мотивираните обвинения на адвокатите  могат да бъдат защитени от Първата поправка, когато са публикувани в Twitter, споделени в Telegram или повторени по телевизията, смята съдия Паркър. – Съдилищата на страната обаче са запазени за разглеждане на действителните аргументи.

„Това решение изпраща силно послание до адвокатите навсякъде – спазвайте правилата, придържайте се към истината или ще платите цената за поведението си“, казва Дейвид Финк, адвокат в град Детройт. „Това решение означава, че адвокатите могат да бъдат подведени под отговорност за използване на съдилищата за разпространяване  на невярна информация и, надяваме се, то показва, че   голямата лъжа, че тези избори са откраднати, е отхвърлена. ”

Първи доклад за най-гледаното съдържание във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е първият тримесечен доклад, описващ най – гледаното съдържание  във Facebook. Докладът е първи от серия доклади, които компанията ще публикува с цел повече прозрачност. Декларира се, че   бъдещите издания на този доклад ще  обхванат повече страни  и ще продължат да се появяват заедно с  доклада за прилагане на общностните стандарти.

Първите реакции на изследователите съдържат разочарование.

Докладът е наричан “театър за прозрачност”:

(ethanzuckerman.com)

Какво става тук? Не знам. И това е цялостната ми реакция на доклада за прозрачност на Facebook. Той споделя няколко интересни цифри, които подсилват извода, че Facebook е повече за публикации от приятели и семейството, отколкото за новини. Но не споделя достатъчно данни, за да можем да стигнем до някакви смислени заключения.

Откровено жалко е  – предвид важността на тези въпроси – изследователите да чакат тези малки фрагменти от информация от гиганти като Facebook. Време е да разберем как – зачитайки личната неприкосновеност на потребителите и етиката на изследванията – да получим необходимите данни, за да разберем какво се случва с тези платформи.

Конкретни препоръки за начина на представяне, обхвата на данните, както и за необходимостта за достъп до тях в реално време, а не на тримесечия, тук:

https://platform.twitter.com/widgets.js

САЩ: Противодействие на здравната дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Строго погледнато, в доклада става дума за мисинформация, тоест не непременно злонамерено разпространение на невярна информация, което обаче може да доведе до тежки неблагоприятни последици за здравето и живота на гражданите.

Доклад на американската здравна администрация 2021 – с препоръки и указания . търси се ангажираност на цялото общество срещу разпространението на невярна информация, свързана с ковид.

По темата има и друга интересна информация – вън от този доклад – главно свързана по принцип с начина, по който администрацията на Байдън си представя противодействието на дезинформацията и своята роля в това противодействие. А също оценката на големите платформи като публични пространства.

<

https://platform.twitter.com/widgets.js

Тръмп съди Facebook, Twitter, Google за цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

E52ef6AVkAQRC-h

Бившият президент Доналд Тръмп e завел вчера дела срещу изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг, главния изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси и главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай  и техните три компании – eто ги и исковете съответно срещу Twitter, FacebookYouTube.

Тръмп е обявил на пресконференция на 7 юли, че е цензуриран от големите компании и цели бързото възстановяване на акаунтите си. Тръмп ще съди изпълнителните директори на ИТ компаниите и самите компании от името на по-широка група хора, които според него са били цензурирани (т.нар. сlass action lawsuits). 

Тръмп и другите консервативни критици не са представили никакви съществени доказателства, че която и да е платформа е пристрастна към консерваторите. Независимият надзорен съвет на Facebook потвърди решението на Facebook по отношение на мярката срещу Тръмп, вж и този доклад. Но пък републиканците получиха подкрепа от уважавания член на Върховния съд Кларънс Томас, който по въпроса за отговорността на платформите написа, че те трябва да отговарят на общо основание като всеки превозвач – с цел по този начин да бъдат принудени да внимават повече при налагане на мерки по отношение на съдържанието.

Още по време на президентството си Тръмп поведе война с технологичните компании. През 2020 г. той подписа акт с  цел да отмени правната защита на технологичните компании  за съдържанието, което потребителите публикуват на техните платформи. Президентът Байдън отмени този акт формално през май 2021.

Исковете на Тръмп държат в дневния ред въпроса за отговорността на платформите  (§230 CDA), въпроса за действието на Първата поправка по отношение на BigTech  и още доста актуални въпроси, които – вън от казуса Тръмп – очакват решаване.  Иначе коментарите са единодушни – исковете са обречени.

Съвместно изявление след срещата на високо равнище ЕС – САЩ: сътрудничество в областта на технологиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместно изявление след Срещата на върха ЕССАЩ   в Брюксел, 15 юни 2021 г.

Частта за сътрудничеството в областта на технологиите:

За да дадем старт на този положителен дневен ред и да осигурим ефективна платформа за сътрудничество, ние създадохме Съвет за търговия и технологии на високо равнище между ЕС и САЩ (EU-US Trade and Technology Council, TTC). Основните цели на TTC ще бъдат разширяване на двустранните търговски и инвестиционни отношения; за избягване на нови ненужни технически бариери пред търговията; да координира, търси общи точки и да укрепва глобалното сътрудничество в областта на технологиите, цифровите въпроси и веригите за доставка; в подкрепа на съвместни изследвания и обмен; да си сътрудничат при разработването на съвместими и международни стандарти; за улесняване на регулаторната политика и сътрудничеството за прилагане и, когато е възможно, сближаването; да насърчава иновациите и лидерството от американски и европейски фирми; и за укрепване на други области на сътрудничество.

Сътрудничеството няма да засяга регулаторната автономия на Съединените щати и Европейският съюз и ще зачита различните правни системи в двете юрисдикции. Сътрудничеството в рамките на ТТС   ще се включи   и по-широки усилия   с цел насърчаване на демократичен модел на цифрово управление.

ТТС първоначално ще включва работни групи с програми, фокусирани върху сътрудничеството в областта на технологичните стандарти (включително относно AI, Internet of Things, наред с други нововъзникващи технологии), климата и зелените технологии, сигурността и конкурентоспособността на ИКТ, управлението на данни и технологичните платформи, злоупотребата с технологии, застрашаващи сигурността и правата на човека, контрола върху износа, скрининга на инвестициите, насърчаването на достъпа на МСП до и използване на, цифрови технологии и глобални търговски предизвикателства.

Възнамеряваме да установим  диалог между ЕС и САЩ за политиката на конкуренция в областта на технологиите (EU-US Joint Technology Competition Policy Dialogue), който да се съсредоточи върху подходите към политиката и прилагането на конкуренцията и засилено сътрудничество в технологичния сектор.

За да подкрепим обмена на съвместни изследвания и иновации, ние популяризираме програма за обмен на персонал между нашите агенции за финансиране на научни изследвания и възнамеряваме да проучим възможността за разработване на нова изследователска инициатива в областта на биотехнологиите и геномиката, с оглед определяне на общи стандарти. Ние също така ще задълбочим сътрудничеството в областта на обмена на информация за киберсигурността и   сертифицирането на продукти и софтуер за киберсигурност. Ние се ангажираме да работим заедно  за безопасни, сигурни и надеждни трансгранични потоци от данни, които защитават потребителите и подобряват поверителността.  За тази цел планираме да продължим да работим заедно за укрепване на правната сигурност в трансатлантическите потоци от лични данни. Ние също така се ангажираме да продължим сътрудничеството в областта на защитата на потребителите и достъпа до електронни доказателства по наказателноправни въпроси.

Магнитски за Пеевски и др.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. Пеевски на светло

Името на Дилян Пеевски  не се споменаваше  – или се споменаваше ограничено – години наред в българските медии:

  • преди фалита на КТБ – защото се знаеше малко за него, не се разграничаваше добре собствеността и ролята на Пеевски от ролята на майка му (и се налагаше да се пише за субекта Пеевски – Кръстева) и от Цветан Василев (съответно за субекта Василев – Пеевски  – и без друго  Цветан Василев каза на Валерия Велева, че Пеевски му е като син, преди да престане да му бъде).
  • след фалита на КТБ – по същите причини, по които името Дилян Пеевски отсъства от обвинителния акт  в мегаделото “КТБ”.

А основания за споменаване имаше, но  проправителствените медии го споменаваха главно като законодател и дарител. И – както Борисов казваше – като един депутат.

2. Правителството на САЩ

На 2 юни 2021, в деня на Ботев, това се промени.  Набрали въздух, застанали “не пред Американското посолство, защото не може”, а някъде из Горен Лозенец,  репортерки патетично  наваксваха многогодишното си мълчание по темата Пеевски,  като начало прочитайки изцяло и изразително  изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Пълният текст на български език.

Там се съдържа и следното: “В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права ( на посочените по-горе лица), които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.

Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.”

 

3. Министерският съвет

Тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава, Министерският съвет със свое решение от 4 юни:

(а) създава група от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:

  •   всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
  •   всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
  •  всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.

Списъкът е публичен и се актуализира.

(б) възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да “предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.”

Според Капитал това означава две линии на разширение спрямо посочените от МФ на САЩ ограничения:

  •  “всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC”. При това не само настоящите, а и за последните пет години. Това практически ще включи всички, които са били партньори или са заемали ръководни длъжности в официално декларираните бизнеси на Пеевски и Божков.
  • “всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка”. Ограниченията следователно се очаква да се основават върху “не просто формална юридическа свързаност, а и финансова, като ще се проследяват финансови потоци, прехвърляния на активи и т.н. А също и евентуални данни, налични в службите.” В списъка могат да се окажат “компании като “Булгартабак”, “Юрий Гагарин”, “Техномаркет” и много други като официално свързани с Делян Пеевски. А също там може да се видят и имена на адвокати, мениджъри и всякакви други подставени лица, контролиращи активи за десетки и стотици милиони на хартия.” Според министъра на финансите “заради широкото понятие “асоциирани лица” в закона “Магнитски” решението е да се установят всички, които потенциално може да попаднат там и държавата да спре да работи с тях.”

4. Главният прокурор

В тази картина за главния прокурор и прокуратурата знаем, че

  • според тях те са сътрудничили със САЩ, за да се предприемат въпросните мерки;
  • също според тях   те нямат достатъчно данни и “прокуратурата ще поиска от партньорските ни правоприлагащи органи конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация”;
  • също според тях “по отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани”, но заедно с това ВКП се е самосезирала и за всекиго от лицата е  “образувана отделна преписка, по която ще се събират данни за евентуално извършени престъпления”;
  • според посланик Мустафа посолството не планира среща с главния прокурор по повод мерките.

5. Последици за медиите

В медийния сектор също се очакват последици.  Ще се види в регистъра на действителните собственици  какво е останало на името на Пеевски след последните съобщения за разпоредителни сделки, но ако се окаже правилна интерпретацията, че терминът свързани лица  има по-широк обхват от формалната юридическа свързаност и се мине към финансовата връзка и подставените лица, тогава ще има още последици за медиите. Например Бойко Ноев обръща внимание върху  ТВ “Европа”  – поради връзките с Пеевски на търговското дружество „ДиПи“ на Добрин Иванов, твърдян собственик на ТВ „Европа“.

Но първата последица за медиите вече е налице:  едно табу по-малко.  В този блог  съм писала за Пеевски повече от 60 пъти, започва се с  честотите, които Тройната коалиция дава на майка му и с отричането, че има медии и че са финансирани от КТБ.

Фейсбук публикува доклад за опитите за влияние и дезинформация (2017 – 2020)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фейсбук публикува доклад за установените   координирани усилия за манипулиране или разрушаване на публичните дебати (2017-2020). 

От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции  –  influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света.  През 2020 г. започва публикуването на доклади,  за да продължи  да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.

Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ,  Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът.  Използваните  техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.

WP по темата

Четирите големи компании на американския пазар на развлеченията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди три години компанията AT&T, дотогава по-известна с предоставянето на телефонни и безжични услуги, закупи Time Warner – придобиване, което й даде контрол над CNN, HBO, Cartoon Network, TBS, TNT и Warner Bros.

Сега AT&T обявява плановете си да присъедини към WarnerMedia и Discovery.

Ако бъде одобрена от федералните регулатори, сделката ще превърне стрийминг индустрията в съревнование между четирима големи, пише WP: все още неизвестната компания Discovery-Warner, Disney Plus, Netflix и Amazon Prime.

Новата компания ще се похвали от първия ден с 200 000 часа съдържание в редица програмни жанрове, включително спорт, филми и риалити шоута. Ръководителите й заявяват, че обединената компания ще инвестира около 20 милиарда долара годишно в съдържание, надхвърляйки 17 милиарда долара, които Netflix ще инвестира за нови телевизионни предавания и филми тази година.

Новата компания също така ще предлага новини на живо чрез CNN и излъчване на спорт на живо чрез TNT и TBS. „Смятаме, че заедно комбинацията ни прави най-добрата медийна компания в света“, казват от компанията. „Няма да спрем, докато не станем глобална компания за забавление номер едно, достигайки до хората на всяко устройство.“

Основните конкуренти са Netflix и Disney, които придобиха 21st Century Fox през 2019 г. Netflix се оценява на 219 милиарда долара. Пазарната капитализация на Disney е около 315 милиарда долара.

Средният американец се абонира за четири стрийминг услуги, според проучване от 2021 г. на J.D. Power. Домакинствата дават средно 47 долара на месец за абонаменти за стрийминг, спрямо 38 долара през април 2020 г. Netflix, чиято основна услуга струва $ 8,99 месечно, има около 208 милиона абонати по целия свят. Disney, чиято услуга започва от $ 7,99 месечно, има 100 милиона абонати за своята услуга Disney Plus. Amazon Prime има 200 милиона.

Анализатори твърдят, че сделката предвижда битка между стрийминг гиганти и вероятно е лоша новина за по-малките стрийминг услуги.

В същото време Amazon се насочва към MGM. За Amazon медиите са сравнително малка част от империята, но представляват бързо развиващ се бизнес сегмент. През 2020 г. компанията даде 11 млрд. долара за телевизионни предавания, филми и музика за Prime услуги – с 40% повече от предходната година. Компанията очевидно иска да превърне Prime Video в център на развлеченията с помощта на обширната библиотека със заглавия на MGM. 27 май. Има сделка.

Източник WP

Конституционен съд: финансиране на предизборни кампании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвано е  решение № 5 от 27 април 2021  на Конституционния съд по к. дело № 13/2019 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев.

Президентът на Република България е поискал да бъдат обявени за противоконституционни: чл. 21; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и т. 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г.; посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г.; ЗПП); чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г.; посл. изм., бр. 107 от 18.12.2020 г.; ИК).
Според вносителя на искането оспорените разпоредби са в противоречие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията.
По делото:
 
Нормите, съдържащи се в оспорените от президента разпоредби, регулират финансирането на дейността на политическите партии и в частност – на предизборни кампании на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите.
Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята й на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании.
Конституцията в чл. 11, ал. 3, изр. второ възлага на Народното събрание да уреди със закон реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност. Това правомощие съдържа и уреждането на финансовите предпоставки за съществуването и дейността на политическите партии и за пълноценното изпълнение на конституционно установената им функция да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. първо от Конституцията).
Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии.
Същевременно в Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци.
 
  • Чл. 21 ЗПП
Съгласно текста на оспорения чл. 21 ЗПП (доп., ДВ, бр. 60 от 2019 г.): „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“
 
Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определения в закона критерий, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията. Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер следователно трябва да се смята за конституционно дължимо. Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание. Установената в чл. 21 ЗПП правна възможност, но не и задължение за държавата да гарантира финансовите предпоставки, необходими и достатъчни, за да се отстоява политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията) и неговото конкретно проявление чрез дейността на политическите партии да изпълнят конституционно установената им функция по формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3 от Конституцията), противоречи на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията. Поради това разпоредбата на чл. 21 ЗПП в частта „може да“ е противоконституционна.
 
  • Относно чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ЗПП, чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ и чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ИК

В оспорените си части разпоредбите  допускат финансиране на предизборна кампания с дарения от юридически лица и еднолични търговци.

В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи – юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране е конституционно недопустимо.
 
Към изложеното се добавя и фактът, че законът позволява неограничени по размер частни дарения на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. По този начин се нарушава чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията в изискването му при изразяването на политическата воля на гражданите партиите да бъдат поставени в справедлива конкурентна среда. Системата на финансиране трябва да гарантира, че всички партии са в състояние да се съревновават при равни възможности, което осигурява политическия плурализъм и създава гаранция за ефективното функциониране на демократичните институции.
Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха. То подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля (чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Системата на финансиране в нейната цялост, включваща и частни дарения, трябва да осигури принципът на политически плурализъм да не бъде нарушен чрез поставянето на определени участници в неравностойна позиция или чрез привилегироването на други. Възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции.
Посоченото е основание за обявяването на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗПП и чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ ИК за противоконституционни.
 
В Становище на съдия  Георги Ангелов се кава още, че
1. Дискрецията на законодателя при определянето на държавната субсидия не е неограничена. Субсидията трябва да действа не символично, а реално. По тази причина тя следва да има минимален размер според необходимите и достатъчни към определен момент разходи за организацията и за обществената комуникация на партията. Субсидия под този размер не би съответствала на конституционната си функция.
2. Едноличен търговец, по определението на чл. 56 от Търговския закон, може да бъде всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Правните понятия физическо лице и едноличен търговец са в съотношението на род към вид. Щом съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3, предл. 1 партиите могат да получават дарения от всякакви физически лица, сред тях несъмнено са и едноличните търговци. Поставянето им в самостоятелен ред единствено поставя под съмнение законовото определение на едноличния търговец.
3. Като субект на гражданското право юридическото лице има свобода на стопанската си инициатива (чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията). То може да се ползва от гражданските си, в цивилистичния смисъл на понятието, права, за да задоволява пряко или непряко своите интереси. Такива интереси несъмнено са имуществените последици за него от всяка политика. Затова не просто няма конституционна пречка, а съществува конституционно основание за финансирането на политически партии от юридически лица.
4. От Конституцията обаче следват ограничения върху това финансиране, които пазят от изкривяване вектора гражданин – политическа партия – държавна власт.
А. Член 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията изискват да има горна граница за даренията за политическите партии така, както и за физическите лица. Обратното подрива през имущественото състояние равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля.
Б. Член 11, ал. 2 от Конституцията изключва финансирането на партии чрез дарения от: а) самата държава; общините; държавни или общински органи – юридически лица; б) юридически лица, които се разпореждат с публичен ресурс (държавни или общински предприятия или търговски дружества; търговски дружества, в които държавата или общините имат контрол); в) юридически лица, които са придобили или са кандидати за придобиването на публичен ресурс (по обществени поръчки, концесии и пр.).
 
Това решение има съдържателна връзка с обсъжданото в 45-тото НС искане за финансиране “един лев на глас”, което не беше прието – защото ограничаването на финансирането с публичен ресурс отваря вратата, за която говори президентът Обама. Добре е това да се обяснява на хората.
 
В сравнителен план това решение засяга въпроси – предмет на  решението на ВС  на  САЩ  по делото Citizens United (2010). Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на   избори  – ефектите могат да бъдат непредвидени и неочаквани, вж данните за  руското влияние.
Байдън – Харис поеха ангажимент   преди изборите  2020 за ограничаване на влиянията.