Tag Archives: US Law

За Infowars, Първата поправка и свободата от отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Първата поправка на Конституцията на САЩ  Конгресът  не може да приема закони, ограничаващи свободата на  изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото,  тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.

През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.

С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен –  от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo  и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.

Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars,  бележат важен момент за оценка на  правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.

Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:

1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са  в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.

2. Частните компании  имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс  реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:

  •  Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
  • Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
  • Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали   нейното въздействие.
  • От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч  на омразата.
  • И в същото време  ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории   или дори подбужда насилие, той може да  присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма  лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.

Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech –  или consequence-free speech?

Какво да бъде: свободно слово  –   или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.

Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.

Тръмп и контролът върху вниманието: препратки към Постман

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.

Предупредени сме:

Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп

Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията  на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано  като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.

Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?

Да  смяташ, че технологията е неутрална и  да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата,  е чисто и просто глупост, предупреждава Постман. 

Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.

Препратки към Постман в  Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.

Eто и самото произведение на Постман, за което става дума  –  за  което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.


 

САЩ: идва регулиране на политическата реклама онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В САЩ въвеждат по-строги правила за онлайн политическа реклама преди изборите в средата на ноември – в момента на щатско равнище – за да се предотврати повторение на руската намеса, наблюдавана през 2016 г., пише Bloomberg.  Политическите кампании са време за инвестиране на милиони рекламни долари във Facebook Inc., Twitter Inc. и Google Alphabet Inc., поради което щатите, включително Мериленд, Вашингтон и Ню Йорк, оказват по-голям натиск върху технологичните компании за прозрачност на финансирането. И в Калифорния   сенаторите обсъждат законопроект, който  изисква  интернет компаниите да предоставят на обществеността повече информация за   финансирането на политическа реклама.

Kомпаниите преработват собствените си политики, за да предотвратят заплахата от чуждо влияние, но не искат да бъдат обект на предписания как да разкриват информация за рекламите, или да бъдат държани отговорни за точността на тази информация. Наистина забелязва се известно активизиране, Facebook заличи десетки страници  на лоши играчи, използващи фалшиви идентичности, които  са се опитвали да предизвикат политически вълнения.

Публикацията на Bloomberg потвърждава, че се търсят  оптимални решения както на законодателно ниво, така и на  ниво корпоративни политики. Лобистките организации  се стараят да противодействат на надигащата се вълна от законодателни мерки. Точно така е и в Европа.

От гледната точка на обществения интерес решенията продължават да изглеждат трудни: не е докрай ясно възможна ли е ефективна  защита на гражданите, която да не преминава в намеса в личния живот или в цензура.

Гражданите не се чувстват комфортно нито  до държавата, която не се  колебае да цензурира, нито до индустриите, съпротивляващи се на всяко – буквално на всяко –  регулиране.

Видеозаснемане на държавни служители

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.

Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация  –  и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.

Освен това, както отбелязва Съдът,  свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото  държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва  ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и  хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните  служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.

Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.

Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:

 

1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.

2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно  да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото   е въоръжена или в) комбинация от двете.

3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.

4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се  случва записът, но не и ако записващият следва обекта.

5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на  ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.

6 Нещо друго.

Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор.  В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.

Има известна  практика на ЕСПЧ  – може би в такъв случай следва да се прилагат изведените критерии за баланс между чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ.

Тръмп, журналистиката, врагове на народа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов епизод в отношенията на Тръмп с журналистиката, отново многократна употреба на фалшиви новини и отново обвинения за негативно отразяване на големите успехи на Тръмп.

По искане на Белия дом се е състояла среща на Тръмп  с издателя на Ню Йорк Таймс и въпреки договорката срещата да е конфиденциална, Тръмп съобщава в Туитър за нея –

–  което налага и другият участник да направи публична гледната си точка.

В светлината на атаката срещу редакция на вестник  в Анаполис, Мериленд, издателят на Ню Йорк Таймс смята, че  квалификациите на журналистите като врагове на народа са опасни, вж Историята в епизоди и президентски туитове

И още по-нов епизод – отново обвинения, отново квалификации

Това е поредицата епизоди, в които Тръмп обвинява медиите. Всеки ден поредицата може да се допълва. Сериозен въпрос е трябва ли. Трябва ли медиите да се занимават   с Тръмп, който се занимава с медиите. В обществен интерес ли е.

Отделна тема е истинността на това, което президентът говори. WP със специалната си рубрика за проверка на фактите:  Тръмп е направил 4,229 фалшиви или подвеждащи твърдения за 558 дни.

AT & T / Time Warner, Disney/Fox, Comcast/ Sky

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Продължават коментарите за сделката AT & T Inc. / Time Warner Inc., разрешена с решение на съда.

Решението на съда от миналия месец, позволяващо на AT & T Inc. да придобие Time Warner Inc., е пример за неспособността на сегашната ни система от съдилища и правоприлагане да  предотврати ограничаването на конкуренцията в съвременната икономика на САЩ. В този случай Антитръстовото управление на Министерството на правосъдието на САЩ получава признание за опита му  да блокира това, което счита за антиконкурентна сделка. Мнението на МП  се оказа далновидно:  след придобиването дружеството почти веднага повиши цените, макар  ръководителите да бяха свидетелствали, че синергията от сделката незабавно ще доведе до по-ниски цени.

Съдебното решение на  съдията Ричард Леон показа липсата на разбиране за пазарите, за концепцията за вертикална интеграция, за корпоративните стимули и за интелектуалното упражнение – прогнозиране на поведението на дружеството след придобиването. Не е изненадващо, че това доведе до лошо решение.

Fiona Scott MortonYale University School of Management – в блога https://equitablegrowth.org

На този фон идва съобщението, че Comcast няма да наддава за Fox след  оферта от 65 млрд долара, на която  Disney  отговори с оферта от 71.3  млрд – “оферта, която Мърдок бързо прие”, пише NYT.
Но пък Comcast иска Sky  с оферта от 26 млрд.  В този случай Disney – Fox ще запази 39 на сто в Sky.
Disney-Fox ще притежава филмови студия, които командват близо 50% от северноамериканския бокс офис тази година,   60% от   Hulu, който има над 20 милиона клиенти – u   дял от 39% в Sky.
Говори се още, че е възможно 30-те процента на Comcast в Hulu да бъдат заменени с 39-те процента на Disney  в Sky.

Тръмп в страната на свободните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

По повод срещата на върха в Хелзинки  Тръмп  нарече  новинарските медии “врагове на народа” и публикациите им –  “фалшиви новини” –

Междувременно близо 300 билборда, посветени на отношенията на президентите Тръмп и Путин с медиите , можеха да се видят  по маршрутите от летището до мястото на срещата на върха в Хелзинки – инициатива на издателската компания Helsingin Sanomat,  ABC News по темата:

trump-billboard-helsinki-5-ht-jt-180715_hpEmbed_17x11_992.jpg

trump-billboard-helsinki-3-ht-jt-180715_hpEmbed_21x13_992.jpg

Финландия е в челото на класациите по свобода на изразяване.

ВС на САЩ: съдията Кенеди се оттегля

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

FireShot Capture 008 - With Kennedy_s Retirement, the Suprem_ - https___www.nytimes.com_interactiv

Битката за бъдещето на Върховния съд е в ход след съобщението на съдия Антъни М. Кенеди в сряда, че ще се пенсионира, пише Ню Йорк Таймс.

Графиката показва, че  мнението на съдия Кенеди попада в идеологическия център при вземането на решения от ВС.  Много публикации напоследък показват по-конкретно позициите на съдия Кенеди  по теми.

Той е номиниран от президента Роналд Рейгън през 1988 г.

 

ВС на САЩ: Личната неприкосновеност в цифровото време

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения