Tag Archives: US Law

Разрешават AT&T/Time Warner, иде ли Comcast/21st Century Fox

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Става въпрос за т.нар. вертикална интеграция. Доставчик на телекомуникационни услуги придобива доставчик на съдържание. И става много голям, много важен фактор в комуникационната система.

AT & T, която повечето американци познават като доставчик на мобилна телефония, купува Time Warner, собственик на медии и производители на съдържание като HBO, Warner Bros., Cartoon Network и CNN.

Не е изолиран случай. А е поредният случай, поредният опит.

Comcast е собственик на NBCUniversal, а Verizon притежава   Yahoo (с Yahoo News) и HuffPost. FT дава повече информация за придобивания в сектора.

 

http _com.ft.mergers

Не е добре. Някой ще каже – иновации, инвестиции. Може би – но когато става дума за информиране, има други критерии. Вертикалната интеграция в информационната сфера има не по-малко важна  неикономическа страна.

Съдията обаче – засега – разрешава – в решение от близо двеста страници, ако някой иска да чете.

Update, NYT:

Битката за бъдещето на медиите започна.  Одобрението на съдията за $85 милиарда ще има значение за серия придобивания на някога мощни новинарски и развлекателни компании от времето, когато кабелът беше цар, за да се позиционират конкурентно на Netflix, Amazon и YouTube. Колко бързо ще се променят нещата?  Netflix надмина  Disney и вече е най-мощната компания  на стойност $158 милиарда. Върви залагането  за предстоящия сблъсък между Comcast и The Walt Disney Company  за 21st Century Fox.

И преди да изсъхне мастилото на статията, излезе новината за Comcast, предложил $65 милиарда. Comcast вече притежава NBCUniversal.

Предприятията, които г-н Мърдок се е съгласил да продадат, включват филмови и телевизионни студия, почти две дузини регионални спортни мрежи, кабелни мрежи, включващи FX и 30% от Хулу. Сделката ще включва и 39-процентното дялово участие на Fox в европейския  Sky. Comcast вече направи оферта да купи останалите 61% от Sky в отделна сделка. (Кабелната мрежа на Fox News, радиостанциите Fox, Fox Business Network и спортната мрежа FS1 няма да са част от транзакцията).

 

Тръмп и частният Twitter като публичен форум

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правителството на САЩ обжалва решението на съда, че президентът Тръмп (@realDonaldTrump) не може да блокира последователите си в  Twitter   – той е блокирал  писателя Стивън Кинг,  професора по социология в Университета в Мериленд Филип Коен и др.  Блокираните   не могат да отговорят директно  на президента в Twitter.

В решението от 23 май 2018  ce казва, че президентът има повече от 52 милиона последователи и общуването им в Twitter с президента е “публичен форум”, а  блокирането на потребителите от негова страна е нарушение на  Първата поправка. В същото време според решението  всеки потребител може да игнорира друг потребител чрез изключване по друг начин (mute). След решението блокираните от Тръмп са деблокирани.

Правителството на САЩ  не е  съгласно с тезата, че изборът на президента  кого да блокира в Twitter нарушава Конституцията. То смята, че това е частен профил и частно пространство. Ето защо то възнамерява да обжалва решението пред апелативния съд.

Експерти от Колумбийският университет, които се явяват по делото за блокираните, смятат – напротив – че  @realdonaldtrump може да е създаден като личен акаунт на частен гражданин на частна платформа, но вече е комуникационен канал, контролиран от президента и   използван за насърчаване на нови политики, обявяване на официални решения и ангажиране с външни политически лидери, наред с други неща. С други думи, това е  пространство,  подчинено на законите относно обществените форуми.

Съдията Кенеди от ВС е писал в друго решение, че социалната мрежа е “модерен обществен площад” (“modern public square.”), но не е съвсем така – или, понеже съдията няма как да греши –  поне трябва да се уточнява какво е публично, когато е частно. В Америка такъв обясняващ механизъм била доктрината за публичния форум – публичен форум не значи винаги и непременно, че става дума за публична собственост. НО пък Първата поправка била приложима.

Защо социалната мрежа не е съвременен площад е друга тема. Винаги е добре да четем решения,  да видим сега какво ще каже апелативният съд. 

 

 

Делото Masterpiece Cakeshop: Първата поправка и правата на другите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С  решение, взето със 7:2 гласа, Върховният съд на САЩ взе решение по делото Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111.

Фактите:  Дейвид Мълинс и Чарли Крейг посещават работилницата за сладкарски изделия на г-н Филипс. Двамата мъже искат да поръчат сватбена торта.  Г-н Филипс отказва да изработи торта, заявявайки, че няма да използва таланта си, за да предаде послание за подкрепа за брака между лица от един и същи пол в противоречие с религиозната си вяра. Г-н Мълинс и г-н Крейг заявяват, че са  унижени от отказа на г-н Филипс и смятат, че той нарушава  закон, забраняващ дискриминация, основана на сексуална ориентация. Спорът стига до ВС на САЩ.

Съдията Кенеди – за мнозинството – пише,  че решението в полза на двамата се е основавало на  “ясна и недопустима враждебност към искрените религиозни убеждения, които мотивират възражението” на  онези, които се противопоставят на брака между лица на един и същи пол на религиозна основа.

Някои виждат в това решение това решение  “широко разрешение за дискриминация”, но ВС потвърждава   Obergefell v. Hodges (2015) за гей-браковете и принципа за равен достъп до стоки и услуги:  Първата поправка гарантира, че  лицата получават подходяща защита, тъй като се стремят да следват принципи, които са  важни за живота и вярата им. Тези религиозни и философски възражения са защитени, но общо правило е, че те не позволяват на собствениците на предприятия и други участници в икономиката и в обществото да отказват  равен достъп до стоки и услуги.

Същевременно – както и инциденти в  Starbucks и другаде показват,  съществува постоянна и широко разпространена дискриминация в сферата на обслужването, поради което трябва  да се запази защитата на антидискриминационните закони, особено тези, които имат за цел да запазят и насърчат равноправното ползване на обществени услуги.

Само Рут Гинсбърг и Соня Сотомайор смятат, че  г-н Филипс е длъжен да предостави услугата, но Елена Кейгън и Стивън Брайър  се присъединяват към мнозинството, за изненада на мнозина. Едно обяснение в Ню Йорк Таймс:  присъединяването към мнозинството има практична страна, то позволява на съдиите да помогнат за оформянето на тълкуването на това мнение от страна на по-ниските съдилища, държавни органи и други органи, които трябва да изпълнят решението на съда – влияние, което е трудно да се получи от позицията на несъгласие.

Стратегията на Фейсбук срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.

Стратегията е в три части:

  • Премахване на профили и съдържание, които нарушават правилата   или правилата   за рекламиране
  • Намаляване на разпространението на неверни новини и  съдържание като clickbait
  • Информиране

Повече за всяка част

Прозрачност на политическата реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

  •  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
  • изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.

 

Зукърбърг пред ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Все пак публично изслушване имаше, имаше и стрийминг на сайта на Европейския парламент.

Цялата информация –  от сайта на CSPAN, а европейски поглед – от лайв блогинга на The Guardian 

Ги Верхофстат каза, че познава Зукърбърг от романа на Дейв Егерс Кръгът,  но това не направи впечатление на госта.

САЩ: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сенатът на САЩ гласува ( 52-47) да се възстанови  защитата на неутралността на мрежата, която Федералната комисия по съобщенията (FCC) реши да отмени през декември миналата година.

За да се възстанови неутралността на мрежата, трябва да се случат още две неща. Първо,  мнозинство от членовете на Камарата на представителите.  Второ, подпис на президента.

Но идват и избори на 6 ноември 2018  – така че прогнозите са трудни.

2018 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Права върху снимка: маймуната в джунглата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник 9 -ти апелативен съд отхвърли искането, свързано с известното вече  селфи на маймуна (делото Наруто срещу Слейтър).

Дейвид Слейтър оставя оборудването си в джунглата и маймуната се е заснела сама. Организацията за защита на животните ПЕТА   твърди, че Слейтър е нарушил авторските права на маймуната, като е издал книга за фотография “Wildlife Personalities”.

Решението:  Животните   нямат право на защита на права по Закона за авторските права.

Решението подлежи на обжалване.