Tag Archives: US Law

Фукуяма: Какво идва след края на историята

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В интервю за The Chronicle of Higher Education  Франсис Фукуяма  отговаря на въпроси, свързани с последната му книга и най-новите развития в американската политика.

Университетите загубиха чувство  за ролята си в обучението на американските елити за собствените си институции. Наистина съм учуден от това в Станфорд.

Днес  е много трудно да се открие отдаденост   на мисията за насърчаване на конституционното управление, върховенството на закона, демократичното равенство в нашата страна. Не казвам, че всеки студент трябва да изучава дисциплина за  управлението на държавата – това няма да работи поради много причини. Но университетите трябва по-добре да подготвят бъдещи лидери в собствената ни страна.

Калифорния: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Калифорния  e на път да приеме  закон, който не само ще възстанови защитата на неутралността на мрежата, съществуваща преди Тръмп, но и да отиде отвъд нея, като  създаде най-строгите правила в страната.

Законопроектът, приет  с 58-17 гласа, забранява на доставчиците на интернет да блокират или ограничават всички юридически приложения, уеб сайтове или други услуги и забранява платеното приоритизиране на данните. Сега законопроектът отива в Сената за окончателно гласуване. 

Пътят няма да е лек, републиканците атакуват: “Най-лошото нещо, което можем да направим, е да създадем 50 различни FCC-та”, казва Джим Патерсън (R-Fresno), който предупреждава още, че законът ще бъде оспорен пред Върховния съд.  Дори законът да бъде приет –  дали Калифорния  ще може  да прилага тези правила?

И в други щати се приемат правила за неутралност на мрежата, но не така решителни.  Мерките на щатско равнище следват  отмяната на правилата от FCC в края на 2017 г.  Въпреки че  Сенатът по-късно гласува да се възстанови защитата на неутралността на мрежата на федерално равнище, процедурата още не е завършена.

Сагата Google v Oracle

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе  в полза на OracleGoogle обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.

Google и Oracle спорят в съда от осем години.  Според медиите случаят  е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java  за операционна система Android –   но, по-общо, за средата,  в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle   би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии.  Изявлението на Google:

Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.

Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.

САЩ: Тръмп обвинява IT гигантите в цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп обвини Twitter за фалшивите новини, които доминирали резултатите от търсенето, и съобщи, че 96 на сто от новините за него, които показва Google, са от леви медии.

Белият дом вече заяви, че администрацията обмисля дали Google и неговата търсачка трябва да бъдат регулирани.

А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди   Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че   ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.

Фейсбук модерира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

fb

От стената на офиса на Facebook  в  Менло Парк, снимка  Jason Koebler
FB модерира, няма съмнение.
Краят на легендата, че платформите не се намесват в съдържанието.
Край на легендата, че платформите са чист транспорт.
Край на легендата, че няма основание платформите да носят отговорност за съдържанието.

Truth isn’t truth

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:

За Infowars, Първата поправка и свободата от отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Първата поправка на Конституцията на САЩ  Конгресът  не може да приема закони, ограничаващи свободата на  изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото,  тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.

През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.

С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен –  от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo  и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.

Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars,  бележат важен момент за оценка на  правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.

Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:

1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са  в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.

2. Частните компании  имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс  реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:

  •  Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
  • Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
  • Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали   нейното въздействие.
  • От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч  на омразата.
  • И в същото време  ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории   или дори подбужда насилие, той може да  присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма  лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.

Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)

Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech –  или consequence-free speech?

Какво да бъде: свободно слово  –   или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.

Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.

Тръмп и контролът върху вниманието: препратки към Постман

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.

Предупредени сме:

Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп

Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията  на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано  като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.

Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?

Да  смяташ, че технологията е неутрална и  да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата,  е чисто и просто глупост, предупреждава Постман. 

Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.

Препратки към Постман в  Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.

Eто и самото произведение на Постман, за което става дума  –  за  което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.


 

САЩ: идва регулиране на политическата реклама онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В САЩ въвеждат по-строги правила за онлайн политическа реклама преди изборите в средата на ноември – в момента на щатско равнище – за да се предотврати повторение на руската намеса, наблюдавана през 2016 г., пише Bloomberg.  Политическите кампании са време за инвестиране на милиони рекламни долари във Facebook Inc., Twitter Inc. и Google Alphabet Inc., поради което щатите, включително Мериленд, Вашингтон и Ню Йорк, оказват по-голям натиск върху технологичните компании за прозрачност на финансирането. И в Калифорния   сенаторите обсъждат законопроект, който  изисква  интернет компаниите да предоставят на обществеността повече информация за   финансирането на политическа реклама.

Kомпаниите преработват собствените си политики, за да предотвратят заплахата от чуждо влияние, но не искат да бъдат обект на предписания как да разкриват информация за рекламите, или да бъдат държани отговорни за точността на тази информация. Наистина забелязва се известно активизиране, Facebook заличи десетки страници  на лоши играчи, използващи фалшиви идентичности, които  са се опитвали да предизвикат политически вълнения.

Публикацията на Bloomberg потвърждава, че се търсят  оптимални решения както на законодателно ниво, така и на  ниво корпоративни политики. Лобистките организации  се стараят да противодействат на надигащата се вълна от законодателни мерки. Точно така е и в Европа.

От гледната точка на обществения интерес решенията продължават да изглеждат трудни: не е докрай ясно възможна ли е ефективна  защита на гражданите, която да не преминава в намеса в личния живот или в цензура.

Гражданите не се чувстват комфортно нито  до държавата, която не се  колебае да цензурира, нито до индустриите, съпротивляващи се на всяко – буквално на всяко –  регулиране.

Видеозаснемане на държавни служители

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.

Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация  –  и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.

Освен това, както отбелязва Съдът,  свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото  държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва  ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и  хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните  служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.

Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.

Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:

 

1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.

2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно  да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото   е въоръжена или в) комбинация от двете.

3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.

4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се  случва записът, но не и ако записващият следва обекта.

5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на  ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.

6 Нещо друго.

Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор.  В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.

Има известна  практика на ЕСПЧ  – може би в такъв случай следва да се прилагат изведените критерии за баланс между чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ.