Tag Archives: US Law

Платформата е съобщението: Тръмп говори чрез Белия дом, още няколко дни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мерките срещу Тръмп като цензура

Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .

Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.

Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.

 

Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение  на незащитено слово

Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:

(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;

(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;

(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;

(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:

Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено.  С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч,  Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в  Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].

Платформата е съобщението. Маклуън отново.

Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .

В заключение:

ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.

И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Кой определя правилата: Тръмп v Twitter

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.

https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html

Някои от тезите:

Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите. Както е цитиран да казва Matthew Prince, директор на компанията за облачни услуги Cloudflare –

I woke up in a bad mood and decided someone shouldn’t be allowed on the internet. No one should have that power.

I shouldn’t have this power. We should be a democracy, and decide how this happens, and it shouldn’t be that random tech CEOs become the arbiters of what speech can flow on the internet.

Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.

Платформите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.

Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Камарата на представителите гласува за импичмънт впрочем днес. Сенатът ще се върне на работа ден преди клетвата, така че предстои post-presidency trial – един нов жанр в Сената.

Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху решенията на платформите.

Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени като врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, които често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.

Първи президент на САЩ с втора процедура за импичмънт: въпросът за незащитеното слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проектът  на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване към насилие  –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третият път.

След Тръмп: за медиите и публичността

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Процедурите по предаване на властта в САЩ следват своя ход, гласовете са преброени, вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че Байдън е получил 306 гласа от Изборната колегия при необходими за избор 270.

Но това е в ранната утрин на 7 януари, а предходният ден ще остане в историята като урок в много отношения. Това е характерен момент в отношението между Тръмп и избраните от него комуникационни канали, които той наложи за общуване с американските граждани и дори с институциите: известно е, че и висши служители са уволнявани с туит. Тръмп заобиколи традиционните медии и избра Twitter за бързо и директно изпращане на посланията си до милиони последователи, като в някои дни броят на съобщенията му надминава сто.

Друг момент е, че ако Тръмп публикува видео, особено по важен политически въпрос, телевизиите го включват в институционалните си новини. Така възможността за граждански контрол и интерактивност чрез журналистиката отпада, а медията Тръмп не се съобразява с никакви журналистически стандарти и е доказан източник на дезинформация.

Какво обаче се наблюдава в края на президентството:

Традиционните медии

В такъв контекст традиционните медии и главно качествената журналистика бяха изправени пред дилемата да отразяват ли или не фантазиите и пропагандата с източник Тръмп. Проверката на фактите – последваща и често отдалечена във времето – не доведе до очаквания резултат, хората не се мотивираха от обясненията, че Тръмп не се основава на факти, а си измисля и прави пропагандни внушения. Изборите през ноември показаха нов и по-ефективен подход, заимстван от социалните мрежи – традиционните медии етикетираха, вземаха отношение към истинността още в заглавието: “Тръмп без доказателства каза, че печели Джорджия”. Вместо – както беше дотогава: “Тръмп обяви, че печели Джорджия” да бъде последвано от проверка на фактите в отделен материал.

Внимателна оценка изисква въпросът кои гледни точки трябва да имат достъп до аудиторията и има ли такива, които не следва да бъдат отразявани, вж по този повод бележката на Ню Йорк Таймс .

Платформите

Платформите предприемат мерки,  по-решително реагира Twitter, мерки наложиха Facebook u Instagram, и  YouTube, и останалите мрежи. Ню Йорк Таймс обобщава обстановката:  Президентът губи платформите си (7 януари)  и Twitter действа след Facebook, Snapchat, Twitch и другите (9 януари).

Дори Tik Tok, където Тръмп по известни причини няма профил,   заличава клипове от безредиците във Вашитгтон и призиви към насилие .

И още новини – Parler изглежда няма да може да стане новият дом на alt-right пропагандата, защото Google u Apple няма да допуснат това.  update 11 януари:  Parler e офлайн, досега е разчитал  на услугата  Amazon Web Services (AWS), но услугата е отказана, защото  “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”. Google и Apple премахнаха  Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията  за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е  заявил пред Fox News: ” има много проблеми, защото всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Ескалацията на реакциите е очевидна: Facebook  започна с временно ограничение, което премина в постоянно, а мерките на Twitter започнаха с  означаване, след това –  заключване и забрана за ретуит, докато накрая се стигна до  заличаване на профила.

Основанието е приложено по отношение на по- широк кръг хора –

Ограниченията: въпросът не е черно – бял

Дискусиите, които сега имат повод да се разгърнат,  в специализирана среда текат вече няколко години. Сега въпросът е могат ли  да заличат профила на Тръмп, но рамковият въпрос е за отговорността на платформите за съдържание, предоставено от трети лица, съответно правото им да се намесват в съдържанието. В САЩ дискусиите се активизираха около Infowars, сега и около нежеланието на Тръмп да напусне политическата сцена.

Неизброими вече са поводите, по които  е обсъждана  отговорността на платформите, напр.  новата разпоредба на чл.17 в директивата за авторското право 2019/790, за правомерността на която Полша  води и дело пред Съда на ЕС, както казват – с изгледи да го спечели.

Естествената склонност на държавите е  интензивно да регулират съдържанието. Тръмп показа как властта може да се използва по напълно личен повод: Twitter означи негово съобщение, той в отговор каза, че “няма да позволи   шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния  дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати” и че те ще  носят отговорност като всеки традиционен редактор и издател. Трябваше в срок от 60 дни да започне ревизия на параграф 230, но няма информация това да е станало.  

Същевременно си пробива път убеждението, че платформите не са само транспорт. Защото не са. Води се  обсъждане  на параграф 230 в САЩ, очаква се приемане на DSA в Европа:  развръзките в нормативно отношение приближават.

От отговорността на платформите към въпроса за  демокрацията

Платформите несъмнено са технологии с възможна двойна употреба – с положителни и отрицателни ефекти. Вярно е, че човечеството прави и лоши избори – и платформите му помагат да ги прави.

Изглежда наблюдаваме, че човечеството е решило платформите да поемат отговорност за лошите избори, които то, човечеството, прави. Но големите платформи под американска юрисдикция днес са продукт на частна търговска дейност, те дори едва благодарение на Върховния съд на САЩ и едва отскоро са в някакви отношения с Първата поправка. Ето решение по такъв въпрос, Сотомайор пише особеното мнение.

Така че финалният въпрос е : как изобщо нещата са доведени дотам – от решенията на едни бизнесмени като Дорси и Зукърбърг да зависят драматично общественият ред, националната сигурност, демокрацията.

Натали Хелбергер пише в Twitter:

update 11 януари: Брайън Гарстън, професор в Йейл, поставя въпроса днес в Ню Йорк Таймс: Конгресът трябва да защити себе си

Зимата идва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор   Мaртин Швeхлaк. 

Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите.  Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.

1

Джей Роузън: Зимата идва

Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016,  непосредствено след изборите в САЩ,  Джей Роузън, професор по журналистика,  пише в блога си Pressthink   анализ на перспективата за медиите при Тръмп  – и озаглавява този анализ Зимата идва.

“Лошо ли е положението? Лошо е.  Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън  и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.

Много съкратено  и много приблизително  представяне на основните фактори,   които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:

  1. икономическа криза в новинарските компании,  редакциите са опустошени от ефектите на цифровите технологии, цифровите пари отиват в   Google и Facebook;
  2. ниско доверие към властта и институциите, които по начало се отразяват в новините;
  3. неработещ  модел на политическата журналистика;
  4. организирано дискредитиране на журналистиката от Стив Банън до  армията на онлайн троловете на Тръмп, като Breitbart, Drudge Report, talk radio и пр. , представяне като „фалшива новина“ на всяка публикация, която противоречи на управляващите;
  5. бърза ескалация на дискредитирането на журналистиката – “медиите не трябва да   отразяват президента от ваше име, от името на  американския  народ.” –  с други думи, медиите  не трябва да имат право да отразява Тръмп.
  6. доверието в новинарските медии като институция  е по-ниско от всякога, само двама от десет  се доверяват  на информацията от медиите, за републиканците доверието е 14%;
  7. журналистите са неподготвени за явлението Тръмп: приемат го  буквално, но не сериозно; докато неговите поддръжници го приемат сериозно, но не буквално;
  8. Тръмп засилва омразата срещу медиите, при това излъчва чрез своя канал в Twitter възмутително неверни изявления. Пресата реагира,  като се опитва да ги „провери“, но   фурорът работи в негова полза, като журналистите са представени  в ролята на маловажен противен антагонист; 
  9. появява се авторитарен политически стил,  атакуват се стандартите на американската демокрация, Тръмп поставя  под съмнение легитимността на изборите или предлага наказателно преследване на своя опонент. Това е особено обезпокоително, защото именно нормите на демокрацията  отреждат място на медиите като четвърта власт – атакуват ли ес основите на демокрацията, не можем да очакваме много и да медиите;
  10. атакува се  перспективата за  дебати, основани на факти, в които журналистите имат полезна роля за информирането на хората, защото лидерът  се чувства свободен да излъчва напълно неверни твърдения и да създава своя реалност   – като предизвиква омраза към всеки, който се опитва да се основава на доказателства и за речта на основните фигури не остават и най-минималните фактически ограничения;
  11. води се културна война, засилва се политическата поляризация и асиметричното недоверие към пресата, при което  – вместо да доведат до по-голяма обществена осведоменост и постепенно движение към реформи –  изобличенията в корупция само засилват ускоряващото се политическо разделение. С други думи, журналистиката в стил Уотъргейт  поляризира, вместо да информира и алармира обществеността. Колкото по-осъдителни и неопровержими са констатациите, толкова по-вероятна е  яростна реакция, особено когато и Тръмп  се включва в атаките срещу журналистите и новинарските организации (врагове на народа);
  12.  проверката на фактите  не дава нужния резултат, а политиците вземат доказани факти и създават съмнение в тях – един  триумф  над журналистическия занаят, който  се основава на проверка на факти и доказване на твърдения;
  13.  Забавляваме се до смърт, както   казва  Нийл Постман. Новинарството и изискванията на политическите дебати са подчинени на развлекателни ценности и търговски  императиви –  като същевременно претендират, че по този начин служат на желанията на обществото;
  14.  Facebook, същество от технологичната индустрия, което няма ангажираност към журналистиката и което иска да избегне отговорността за  съдържанието, става център на новинарската екосистема;
  15. отстраняването на новинарски компании  и новинари от бизнеса чрез използване на съдебната система и съдебните процеси, което може да предизвика обществено отвращение към медиите  е стратегия с плашещ ефект;
  16. медиите работят в условия на криза на представителството, трябва да се справят с разнопосочно говорене на хора, всеки с претенции да говори от името на властта,   без някой  да може надеждно да каже какви са неговите позиции или да обясни причините за заемането на тези позиции, тъй като  се чувства свободен да противоречи на съветници, говорители  и предишни изявления. Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят – въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 
  17.  слабо лидерство и липса на организация – журналистика, която не е свикнала да се организира, за да отвърне на удара или да действа активно по някакъв координиран начин. 

Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид: 

Вместо обичайните формулировки  – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите  казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху  основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове,  белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо,  защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.

Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал  еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията,  и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения. 

2

И у нас

Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън  е съвсем относима към българската медийна среда – или,  може и по друг начин да се каже  – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.

Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката,   засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка,  обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива  и разделени журналисти. 

Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката  съучастват  – ето например това наблюдение на Роузън –

Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 

Медиите всеки ден по много пъти  и по различни теми дават думата на хора  – включително на високи позиции –  които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи  с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни

Ежедневен е и привидният   и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.

Както се вижда, по скалата на Роузън  зимата за българските медии  не просто идва – тя вече е дошла.

∗ 

Иначе “Winter Is Coming”  е мотото на  House Stark  om Game of Thrones. “Now winter is truly coming. In the winter, we must protect ourselves, look after one another.

Apple/Facebook: AppTrackingTransparency

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Apple пусна на пазара AppTrackingTransparency за iOS 14, iPadOS 14 и tvOS 14 . Компанията казва, че е нормално приложенията да изискват разрешение от потребителя за достъп до определени функции на устройството или данни.

Принуждаването на приложенията да изискват тези разрешения дава на потребителите информация за това, какво правят приложенията. Така че AppTrackingTransparency е полезно за хората, защото им предоставя знания и контрол върху техните лични данни.

Facebook е  компания, които ще бъде  особено  засегната от новите политики на Apple за поверителност, тъй като разчита   на реклами и лични данни от потребителите. Facebook отвръща с кампания срещу AppTrackingTransparency, включително плаща цяла страница реклама в американските вестници срещу Apple  поради приложението, което ще изисква разрешение от потребителите  – и съответно ще има  възможност   потребителите да не дават разрешение за  проследяване в мрежата. 

Освен това при достъп до приложения като Facebook Business Suite и Facebook Ads в iOS, в горната част на екрана се появява предупреждение, че новото приложение на Apple   може “значително да повлияе върху начина, по който можете да пускате реклами, да измервате ефективността и да ангажирате клиентите”.  Според FB промените с iOS 14 ще „навредят на растежа на бизнеса и безплатния интернет“. 

Facebook обявява и публичен уеб семинар на 7 януари 2021 г. (безплатен, иска регистрация), в който ще се обсъди защо компанията не е съгласна „с подхода на Apple към техните промени в политиката на iOS 14 под знака за повишена поверителност на личните данни на  хората“. Ръководителите на Facebook ще обясняват  въздействието, което новите промени ще имат върху потребителите и професионалистите, работещи с Facebook.

Тим Кук   в Twitter остава на мнение, че „потребителите трябва да имат избор по отношение на данните, които се събират за тях“.

We believe users should have the choice over the data that is being collected about them and how it’s used. Facebook can continue to track users across apps and websites as before, App Tracking Transparency in iOS 14 will just require that they ask for your permission first. pic.twitter.com/UnnAONZ61I

— Tim Cook (@tim_cook) December 17, 2020

Същевременно експерти обръщат внимание, че ще е добре и Apple да се откаже от практиките си на проследяване: “Apple също да играе по своите правила”. По този повод от компанията са отговорили, че “собствените й приложения и услуги трябва да отговарят на правилата за проследяване и че собствената й рекламна мрежа, наречена SKAdNetwork, е безплатна за разработчици и Apple не печели пари от това”. Apple не е светец, пише NYT, и има своите грехове, за които да отговаря. Но хегемонията на Apple над мобилните устройства не е аргумент по обсъжданата тема за политиките на Facebook, а само е отделна тема, заслужаваща внимание.

Как да се ориентираме в ситуацията?

Ето какво казва  правозащитната организация EFF:

като начало не бива да позволяваме на компаниите да нарушават нашите права.  Ако фирмите искат нашето внимание и пари, те трябва да го направят, като зачитат нашите права, включително правото ни на неприкосновеност на личния живот и контрол върху нашите данни. 

Като цяло AppTrackingTransparency е страхотна стъпка напред за Apple.  Тук Apple е прав, а Facebook не е прав. Следваща стъпка: същите защити за Android. Вие сте на ход, Google.

Но засега, ако имате iPhone u iPad, идете в  AppStore и сами вижте за какво става дума.

За ползата от вредата и как да защитим демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във WP е публикуван коментар, отнасящ се до Тръмп. Автор е Brian Klaas, професор в University College London.

Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на закона,  превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Коментарът има широка валидност,  или поне според мен е валиден  – съответно – за България. Съответно – защото тук  има по-различни центрове на власт.

Ето публикацията Как да защитим нашата демокрация от един бъдещ Доналд Тръмп,   ето и изводите в резюме.

Американската демокрация преживя последните четири години под атака. Но усилията на Тръмп за подкопаване на демокрацията имат едно непредвидено предимство. Той разкри скритите пукнатини, които винаги са съществували в американската демокрация и привлече вниманието към тях, за да ги видят всички. Като американци, нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от ерата на Тръмп с  реформи, които правят американската демокрация по-устойчива.

След Уотъргейт Конгресът прие редица реформи,  за да предотврати възможностите на един бъдещ Никсън да   възпроизведе  злоупотребите с власт. Но  президентството на Тръмп показа, че много от нормите, предназначени да гарантират правилното и етичното му поведение са   строги като белезници от спагети.

Американската демокрация  преживя Тръмп, засега. Но не можем да си позволим повече рискове. За да ги предотвратим, са ни необходими три ключови реформи.

Първо, Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на правото,  превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Тръмп уволни директора на ФБР, защото той разследва президента, помилва политически съюзници и инструктира Уилям П. Бар да  не закача приятелите му. Вече не можем да разчитаме на правила и добросъвестност. Нуждаем се от законови промени, за да гарантираме, че президентите не са нито над закона, нито могат да го насилват според личната си или политическа изгода – за политически съюзници, приятели, роднини.

Второ, Тръмп експлоатира недостатъци в избирателната ни система, за да подкопае доверието в демократичния процес. Трябва да пренапишем уредбата на федералните избори. Мозайката от  сложни процедури създава объркване в обществото и че  и  дава възможност на авторитарни демагози като Тръмп да претендират за победа въпреки поражението.

 Трето, Тръмп показа, че президентите могат открито да бъдат корумпирани  и  това да не води до никакви последици. Етичните норми трябва да станат етични закони.  И по-специално  трябва да има по-конкретни закони, които да гарантират, че бившите президенти не злоупотребяват с информацията, до която са имали достъп, за лично облагодетелстване.

Ерата на Тръмп завършва. Започва борбата за съживяване на американската демокрация.

*

И у нас има много и продължителни протести срещу присвояването на властта и срещу превзетата държава, както и  за – за правова държава, за независима съдебна власт, за независима журналистика.

Нашите следващи избори наближават. Промяна през 2021  се очаква да има – и в тази публикация виждам добре формулирана задача:

нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от този нерадостен период с  реформи, които да направят нашата демокрация по-устойчива.

Върховенство на правото, капацитет и воля за реформи.

Ако ще ограбваш банка: проследяване по местоположение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

История от ABAJournal: Мъж обрал банка. Четири месеца по-късно арестуват Окело Чатри за обира. Помага информация за притежателите на мобилни устройства, които са били до мястото на престъплението. Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Google казва, че получава до 180 такива искания всяка седмица.

Адвокатите на Чатри твърдят, че тези искания към доставчиците са противоконституционни, характеризирайки ги като „общи и  засягащи всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на пиковите часове в понеделник вечерта“. Според тях подобно разкриване на самоличност по  местоположение дори за кратко време на многолюдно място – като Таймс Скуеър в Манхатън – може да разкрие данни за хиляди хора. Отговаря ли на Конституцията „поставянето на мрежа в океана”?  Стивън Смит, пенсиониран федерален съдия, смята, че отговорът зависи от това дали е вероятно да се дава информация само за заподозрени.

Изданието дава примери и със съдии, които са отказали да издадат разрешение да се иска разкриване. „Потенциалът да се използват възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички  по времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдията Фуентес, „но ако правителството  идентифицира този нарушител  чрез разкриване  на самоличността на неизвестни невинни лица, един федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава такава намеса.“ Но друг съдия в Илинойс е разрешил разкриване на самоличността на хората до местата на извършени палежи за време от 15 до 30 минути, като смята, че всеки съдия действа според разумността на издирването.  Вече има и искове на невинно обвинени, само защото устройството им се е оказало в близост до местопрестъпление.

В щата Ню Йорк е внесен законопроект за забрана на подобно обратно търсене по местоположение. “Лесно е да се види как разкриването може да бъде насочено конкретно към онези, които участват в законен протест”, казват вносителите. „Особено в наши дни.“

Тема geofencing applications,    background tracking

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Facebook и решението Schrems II

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Politico информира, че Facebook ще бъде принуден да спре да прехвърля данни от своите европейски потребители в Съединените щати по причина на съдебното решение Schrems II.

За потребителите на Facebook в Европа това означава по-голяма сигурност – но не е ясно как това решение ще се прилага на практика.

Ходът на Ирландия също представлява победа за дългогодишна кампания на активисти за поверителност, които твърдят, че американсата агенция за национална сигурност използва данни от неамерикански граждани, с помощта на компании като Facebook и Google. Вашингтон отрича тези твърдения.

В момента компанията използва така наречените стандартни договорни клаузи и е добавила допълнителни предпазни мерки като криптиране на данни, за да се съобрази със стандартите за поверителност в Европа. Facebook казва, че така експортът на данни е законен.