music

Feels Like Christmas – The Mixtape

Sun, 25 Dec 2011 09:39:42 +0000

Весела Коледа с фина селекция от празнични песни:

A Side

Siouxsie and the Banshees – Il est né le divin enfant с Робърт Смит на чинелите
Alison Moyet – Coventry Carol
Depeche Mode – Christmas Island
Nina Hagen – Silent Night
Patti Smith – We Three Kings
The Smiths – White Christmas
The Cure – Merry Christmas Everybody
Cyndi Lauper – Feels Like Christmas

B Side

Pink Floyd – Merry Christmas Song
Jimi Hendrix – Silent Night/Little Drummer Boy/Auld Lang Syne
The White Stripes – Candy Cane Children
Amy Winehouse – I Saw Mummy Kissing Santa Claus
Johnny Cash & June Carter – Christmas With You
Sufjan Stevens – Joy To The World
Florence + The Machine - Last Christmas
Annie Lennox feat. The African Children’s Choir – Lullay Lullay

The Piano Guys

Wed, 14 Dec 2011 18:46:02 +0000

Ако още не сте чули за тези двама ~~луди~~ страхотни музиканти, представям ви следната отбрана селекция видеоклипове:

Cello Wars (Star Wars Parody): Lightsaber Duel

(Steven Sharp Nelson)

Michael Meets Mozart – 1 Piano, 2 Guys, 100 Cello Tracks

(Jon Schmidt, Steven Sharp Nelson)

Moonlight – Electric Cello (inspired by Beethoven)

(Steven Sharp Nelson)

The Cello Song – Bach is Back (with 7 more cellos)

(Steven Sharp Nelson)

Моят съвет е просто да изгледате чeтирите клипа един подир друг и да се насладите на музиката!

Попаднах на The Piano Guys покрай @djori, за което съм му много благодарен! Дори и не съм подозирал до днес, че музиката може да има толкова измерения… ;)

И любимият ми коментар под един от клиповете в YouTube: “И точно в момента, когато си мислите, че Стивън не може да стане по-добър, свирейки невероятно едновременно на чело и на пиано, той сяда на барабаните!” ;-)

За Beatles, Paul Mccartney и осъществяването на мечтите

Wed, 30 Nov 2011 22:19:55 +0000

Бяха романтични времена.

Бях на 13 или 14, на първия си купон с преспиване, на който се влюбих в Бийтълс и се запознах с Нели. Двете неща някак вървят ръка за ръка. И сега, когато ми споменеш Бийтълс, първо се сещам за Нели. Защото на купона имаше цигулка и китари и се пяха Бийтълс парчета, които до онзи момент не бях чувала, но запомних завинаги. Сега, ако ми запееш нещо ново, въобще няма да го запомня, но тогава бях малка и впечатлителна. Помня, сякаш е ей тука пред очите ми, онзи момък, който шъткаше на Girl; как всички станаха и заподскачаха на Twist And Shout и пяха в хор Strawberry Fields Forever, и Michelle, Lucy In The Sky Of Diamonds… Имаше и други песни на други изпълнители, но сякаш Бийтълс преобладаваха.

На следващия ден звъннах на Нели и се представих за Йоко, а тя се засмя и отговори, че на линия е Джон. По-късно открадна от библиотеката биографията на Джон Ленън (бяха бедни романтични времена) и ми я подари, нашарила първите страници с пожелания, цветя и животинки. Беше красиво, мечтателно, по детински чисто приятелство. Нели беше най-шантавото дете, което познавах. Дарена от природата с очарователна откровеност, артистичност и колкото се сетиш таланти – рисуваше, пишеше стихове, прози, сценарии за театрални постановки, а беше само една година по-голяма от мен.

После, знаете как е – животът ни завъртя, пораснахме, поотдалечихме се. Наскоро отново се открихме, пишем си, питаме се как сме. Но тепърва трябва да се опознаем като настоящите ние, а не да седим там, в онези безгрижни времена преди 15 години. Защото никоя връзка не е истинска, базирана само на спомени…

…

В неделя бях на концерта на Пол Маккартни в Милано. Димка възкликна: „Ей, Анчо, ти нали осъзнаваш, че сме на концерта на 25% от Бийтълс?“. След малко се сети: „А всъщност още по-хубаво – ние сме на концерта на 50% от живите Бийтълс!“ и се ухили по нейния си димчовски начин, показвайки всичките си зъбки.

Беше прекрасен концерт! Наистина! Няма какво друго да кажа, защото всякакви епитети, възхвали и изброяване на сетлисти ще са излишни. Снимки не правя на концерти, отдавна. Единствено не съм спряла да звъня на някои хора да споделя съвършени моменти като онзи, в който Пол излезе с една кухарка, сам-самичък на сцената, и прошепна Blackbird. Нищо че от другата страна едвам познали песента заради скапания ми апарат. „Добре, че съм тук до теб, – рече по едно време Димка, – че инак колко още щеше да се набуташ!…“ :D

Изненадата на вечерта – A Day In The Life, една от най-любимите ми песни, оставих само за себе си.

Още една мечта бе сбъдата. Па макар и на 25%.

Когато по-рано тази година бях на Роджър Уотърс в същата зала, на почти същото място, осъществих друга своя мечта, за една друга музикална любов. Тогава се замислих, че това мое въздишане по невъзможното – да съм се родила едно поколение по-рано и да съм присъствала на концерт на Флойд по време на Dark Side Of The Moon, а по възможност да съм седнала на някоя от скамейките на Live At Pompeii… е тотално безсмислено. Тогава още не са били създадени гениалните ноти на Wish You Were Here, не са били родени умопомрачителните текстове на Animals, нито полуавтобиографичните откровения на Роджър Уотърс в The Wall. Аз имам привилегията да съм се родила след като всичко това е било създадено.

Сега, ако мога да избирам, пак бих избрала да присъствам на концерта на днешния Роджър Уотърс вместо на тогавашните Флойд.

Защото никоя връзка не е истинска, базирана само на спомени…

Filed under: мелодично, разказано

Black Rust (“The Gangs Are Gone”)

Wed, 19 Oct 2011 12:55:16 +0000

Винаги е много приятно да откриеш нов изпълнител или група, които да са нови, свежи, и да правят искрено добра музика! Такива са Black Rust:

(линк към YouTube)

Попаднах на тях съвсем случайно, и веднага ми допаднаха! Струва си да си купите (или откраднете…) последния им албум, “The Gangs Are Gone”.

Club 27

Mon, 25 Jul 2011 22:00:08 +0000

+1 I cannot play myself again, I should just be my own best friend, Not fuck myself in the head with stupid men, He walks away, The sun goes down, He takes the day but I’m grown, And in your way, In this blue shade, My tears dry on their own…

Helado Negro | Canta Lechuza

Mon, 04 Jul 2011 08:23:43 +0000

Canta Lechuza на Roberto Carlos Lange aka Helado Negro е негов втори подред албум с мързелив испаноезичен електро-фолк, посят някъде между Еквадор и Флорида и избуял в Бруклин насред органик кокошките, локаворизма и брадите на младото поколение инди музиканти.

И тази тава, точно като предишната Awe Owe мирише на слънце, плажове и текила и трябва задължително да се консумира ако не на брега, то поне в компанията на ментов сладолед, синя маргарита и мексикански бири с много лайм. Нещо като сюжета на Ver a Ver от предишния албум.

Иначе helado negro е сладолед с черен цвят и вкус на лакриц, който може да се смеси с 2º Dia за лято в градски условия.

Six hundred and sixty six

Fri, 24 Jun 2011 13:25:37 +0000

(c) Michael Cowell - That cross you wear around your neck; is it only a decoration, or are you a true Christian believer? - Yes, I believe – truly. - Then I want you to remove it at once! And never to wear it within this castle again! Do you know how a falcon is [...]

Подреждането на Стената

Mon, 23 May 2011 19:59:48 +0000

Не знам дали съм ви споменавала, но „The Wall“ беше първата среща с първата ми и най-голяма музикална любов. Първият грандиозен сблъсък на невинната ми детска душица с Голямата Музика. Белегът, с който съм жигосана до края на живота си да обожавам тази иначе-не-толкова-депресивно-звучаща, пък някак тъй ужасно депресивно въздействаща музика.

Със семейството ми се преместихме за пореден път в ново жилище, където предишният обитател, наред с десетките романи на Богомил Райнов, които изчетох от кора до кора (все още това ми е най-четеният автор, не за друго, ами просто винаги съм била светлинни години далеч от книжните плъхове), беше зарязал и тази касетка. BASF-ка, разбира се, къде ти по онова време оригинални?!… Очарова ме с простата си бяла обложка и от любопитство я пуснах.

Скъсах я от слушане. Буквално. Все още държа скъсаната лента и обложката на BASF в една кутия за обувки при останалите касетки.

Толкова пъти съм я слушала, а така и не запомних имената на отделните песни. Някак този албум винаги съм го възприемала като едно цяло произведение.

И в момента ми е адски трудно, когато winamp-ът по някакви необясними причини е решил да разбърка всички песни, да се опитам да ги подредя без помощта на странични справки. По памет и слух.

Дотук тотално се обърках. Забавно е, като да подреждаш пъзел. 26 парчета, навързани помежду си, за да пресъздадат цялостната картинка.

Веднъж един „тяжък мятъл“ ми обясняваше как това бил „диско албумът“ на Pink Floyd… Пожелавам му здраве и дълголетие, и да има шанса да види как дедо му Роджър изревава от първата до последната нота този албум на живо. Тъй както е на близо 70 години. И как уж зрели, преминали отдавна средно-статистическата възраст, мъже и жени хлипат като малки деца.

Какво говорим за такъв келеш като мен?!…

И ако и вие сте такъв фен, вероятно ще се просълзите на гледката на тримата оцелели членове на Pink Floyd заедно на една сцена за втори път от 30 години, ще се смеете с глас на великолепния хумор на Nick Mason, коментиращ случилото се и ще проследите с любопитство илюстрованата хронология на събитията от разпадането на групата до днес.

Filed under: мелодично, разказано

No Age и Handsome Furs в София

Mon, 02 May 2011 07:29:53 +0000

По-добре късно, отколкото никога, или няколко думи за концерта на No Age и Handsome Furs на 22 април в София:

Това е най-доброто нещо в музикален аспект, което ми се е случвало от години в България. Имах удоволствието да чуя Handsome Furs и през декември, но този път забиха още по-добре, като подгряха качествено за големите на вечерта, а техният гиг наистина беше много голям.

Момчетата от No Age просто взривиха RBF, като свириха по начин, по който само групите в своя изгрев могат, без умората и отегчението на пенсионерите и ветераните, които ни навестяват мине не мине месец. Усеща се кога някой лети нагоре и знае, че има да дава още много на света. Публиката пък усеща това, като аз за първи път поне от 10 години виждам тълпата от хора на около 20-25 да откачи така спонтанно и да се хвърли в погото, в което се включиха и Дан и Алексей от Handsome Furs.

Този път имаше малко повече хора, отколкото в SLC на HF, а случайната среща с 16-години по-малкия ми брат влиза директно в графата #безценно.

Великолепни снимки от концерта на Илиян Ружин във Фалшименто.

Четвъртък, 28 Април 2011

Thu, 28 Apr 2011 10:52:18 +0000

Capilla del Monte - Un Viejo Tambor - lyrics
Capilla del Monte - An Old Drum
From the time my grandfather dreamed that one day I would live to sing this song,
from the time my grandfather dreamed that one day I would die to deliver my heart.
Live singing my way I will brighten an old drum,
live dancing my way I will guide an old drum.
From the time my grandfather dreamed that one day I would live to sing this song,
from the time my grandfather dreamed that one day I would die to deliver my heart.
Live singing my way I will brighten an old drum,
live dancing my way I will guide an old drum.
For the broken see my condor fly and I feel I'm opening like wings in my heart
broken by the condor fly and see me feel like I'm opening my heart wings.
And I sing my way I will brighten an old drum,
and I'm dancing through my path will guide me an old drum.
For the mountains will see my eagle, I will be showing the way, red road of the heart,
through the mountains will see my eagle, I will be showing the way, red road of the heart.
And I sing my way I will brighten an old drum,
and I'm dancing through my path will guide me an old drum.
From the time my grandfather dreamed that one day I would live to sing this song,
from the time my grandfather dreamed that one day I would die to deliver my heart.
And I sing my way I will brighten an old drum,
and I'm dancing through my path will guide me an old drum.
Broken by flying condor see my saying that I like wings opening my heart,
broken by flying condor see my saying that I like opening my heart wings.
And I sing my way I will brighten an old drum,
and I'm dancing through my path will guide me an old drum.
For the mountains will see my eagle, I will be showing the way, red road of the heart,
through the mountains will see my eagle, I will be showing the way, red road of the heart.
And I sing my way I will brighten an old drum,
and I'm dancing through my path will guide me an old drum.
Предварително ви благодаря за мненията ви.Дневник: http://www.karatebulgaria.com/alexЗа коментари: http://www.karatebulgaria.com/alex/addcomment.php/2011-01-24#add

Ira Deum се завръща с нов СУПЕР албум

Wed, 27 Apr 2011 07:50:14 +0000

След около 15-годишна раздяла българската група IRA DEUM е отново заедно с надеждата да запише нов албум.

Творбата е вече почти готова, остава да бъде добавена само още една песен. Групата се надява дискът да бъде издаден в САЩ от „Stormspell Records“, които проявяват интерес и към преиздаване на предходните два албума, а в България дискът ще бъде самиздат.

Той носи заглавието „Demoratoria Irae – Back in Dark Ages„.

Aко не ги помните – ето малка подсказка, която бледнее пред новите парчета:

Ако сте любопитни, можете да следите сайта на групата, където има информация къде може да чуете малко от парчетата от новия албум.

Ако сте фен на траш музиката – време е да си спомните/научите за тази добра българска група.

No related posts.

Ewan Dobson: “Blood and Ice” (соло китара)

Sun, 17 Apr 2011 11:47:43 +0000

Скоро не бях чувал нещо подобно!

PS Моля, игнорирайте хахавите “специални ефекти”, слушайте музиката! :-)

Пиано

Sat, 16 Apr 2011 08:48:00 +0000

Обвиниха ме, че се фукам с вещта, а не могат да разберат, че се фукам с детската мечта, която съм осъществила – да имам пиано. Не е съвсем истинско, и по-добре, за щастие на съседите. Нали е красиво? :)

Поздрав с една от най-любимите ми виетнамски песни, изпята от виетнамската Леа Иванова :) – Khánh Ly. Също и с една великолепна версия соло пиано. Някога и аз ще мога да свиря така, обещавам!

Filed under: засмяно, мелодично

Петък, 15 Април 2011

Fri, 15 Apr 2011 05:49:56 +0000

Capilla del Monte - Un Viejo Tambor - lyrics

Capilla del Monte - Un Viejo Tambor
Desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia yo viviria para cantarles esta cancion,
desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia yo moriria para entregarles mi corazon.
Vivo cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
vivo danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia yo viviria para cantarles esta cancion,
desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia que yo moriria para entregarles mi corazon.
Vivo cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
vivo danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Por las quebradas veo mi condor volar y siento que voy abriendo como en sus alas mi corazon,
por las quebradas veo mi condor volar y siento que voy abriendo como en sus alas mi corazon.
Y voy cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
y voy danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.

Por las montanas veo que mi aguila va, me va mostrando el camino, camino rojo del corazon,
por las montanas veo que mi aguila va, me va mostrando el camino, camino rojo del corazon.
Y voy cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
y voy danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia yo viviria para cantarles esta cancion,
desde los tiempos en que mi abuelo sono que un dia que yo moriria para entregarles mi corazon.
Y voy cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
y voy danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Por las quebradas veo mi condor volar diciendo que voy abriendo como en sus alas mi corazon,
por las quebradas veo mi condor volar diciendo que voy abriendo como en sus alas mi corazon.
Y voy cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
y voy danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Por las montanas veo que mi aguila va, me va mostrando el camino, camino rojo del corazon,
por las montanas veo que mi aguila va, me va mostrando el camino, camino rojo del corazon.
Y voy cantando por mi camino me va alegrando un viejo tambor,
y voy danzando por mi camino me va guiando un viejo tambor.
Предварително ви благодаря за мненията ви.Дневник: http://www.karatebulgaria.com/alexЗа коментари: http://www.karatebulgaria.com/alex/addcomment.php/2011-01-24#add

Концерт на Анна Петрова (12-ти април)

Sun, 10 Apr 2011 09:20:28 +0000

Внимание, меломани!

Ако:

1) обичате клавирна музика, и…
2) идеята да чуете няколко неизвестни произведения на композитори от Чехия (от периода 18-19 век) ви допада, и…
3) сте в София на 12-ти април, то…

…следващата покана за концерт е за вас:

Концерт на Анна Петрова, пиано

Дата/час: 12-ти април (вторник), 19:00
Място: Чешки Културен Център, София, “Лилав салон”
Цена на билетите: (вход свободен)

Какво ще чуете?

Я. К. Ванхал (1739-1813): Тема с Вариации върху чешка народна песен
Даниел Щайбелт (1765-1823): Соната оп.4 (до минор), Етюди оп.78 (Nr. 3, 32, 50, 24, 22), Соната оп.82 (ре мажор)
К. Черни (1791-1857): Ноктюрно оп.604 (ла минор)
А. Кленгел (1783-1852): Романс оп. 34 (ла мажор)
В. Капралова (1915-1940): Тема с вариации, вдъхновена от камбанения звън на църквата Saint-Etienne-du-Mont, оп.16

Повече за Анна Петрова: [ кратка биография ]
Няколко нейни изпълнения: [ music samples ]
Повече информация за концерта: [ програма на концерта (PDF) ]

Един ценител на музиката (чието мнение аз изключително много ценя) се изказа неотдавна за музиката на Анна така:

It is rare chance to see Anna Petrova’s live performance. She’s a true artist and a kind of Indiana Jones in the music — every piece of music that she took out from the history oblivion deserves to be heard…

Мога да се подпиша под всяка една от тези думи — и не защото съм пристрастен към музиката на сестра ми — а защото тя наистина свири прекрасно! ;)

PS И в programata.bg са писали за концерта, но доста пестеливо…