architecture

Създатели на архитектурни ментета

Thu, 02 Feb 2012 12:18:40 +0000

Скопие 2014

Когато преди 2 години беше представен проектът за центъра на Скопие, “Скопие 2014“, изгледахме видеото с интерес, посмяхме се и забравихме за него. Оказа се обаче, че осъществяването на проекта тече с пълна сила въпреки кризата и безработицата или може би тъкмо заради тях.

За проектирането на повечето от сградите не е обявяван конкурс. Но благодарение на един от авторите на проекта попълнихме няколко пропуски в образованието си по история на архитектурата. А именно — македонската култура оформя барока; площад Св. Петър в Рим е копие на площад в Джараш, който е изграден от македонски архитекти при похода на Александър III Македонски; куполите на църквата Сант‘Иво дела Сапиенца са копия на архитектурата, която е оставил македонизма в Петра.

Ясно е, че новата архитектура на Скопие е част от държавна пропаганда за създаване на идентичност. Според арх. Мирослав Гръчев, преподавател в Скопския университет, в този проект градостроител и архитект е всъщност не кой да е, а премиерът.

Това вероятно обяснява как едни новопостроени сгради не са отражение на съвременната култура и начин на живот, а приличат повече на театрален декор на антична комедия.

Пловдив 2011

И докато в Скопие поради липсата на желаните исторически артефакти си строят такива, в Пловдив митрополит Николай активно „покрива“ историята.

След амбициозен ремонт църквата Св. Марина е неузнаваема. Оргиналните мраморни плочи на пода са премахнати и са заменени с китайски гранит. Дърворезбите на амвона и престола са боядисани в златно, а оригиналните стенописи са покрити с винилови тапети.

Видео: ТВ Европа

Църквата е паметник на културата и въпреки това ремонтът не е съгласуван с Института за паметници на културата и мненията на реставратори не са взети под внимание. Министерството на културата изпраща комисии да проверят случая, но едва третата е допусната в църквата да си свърши работата. Становището още не е готово.

Митрополитът не разбира и протестите на пловдивските интелетуалци и хората във Фейсбук, и се опитва да ги „вразуми“. Обяснява действията си с факта, че той е Божи представител и най-добре знае как се реставрира църква.

„Благодаря на интелигенцията за проявената енергия, но тя трябва да се използва за други цели. Аз най-добре знам как се реставрира църква. Затова няма да слушам съветите на специалисти — атеисти“.

Каква зависимост има между религиозността и професионализма, остава загадка.

***

Общото между двата случая, този в Скопие и този в Пловдив, е, че хора с някаква власт еднолично влияят на обществено значима архитектура.

Посланието е същото, което би изразила и къща на богат собственик, наел архитект само да визуализира идеите му — аз харесвам това, отделил съм си пари и ще си го построя.

Разликата обаче е, че обществените фигури не заемат длъжностите си, за да правят архитектура, а съвсем други неща — за да управляват или да спасяват хорските души, например. Те харчат обществени пари, а се оказва, че всъщност резултатът е вреден за обществото. И накрая получаваме един илиенски шоурум на ментета.

Съботно бедстващи

Sat, 28 Jan 2012 21:06:43 +0000

В околосвогенско е обявено бедствено положение и по тази причина наоколо е идеално място за разходки – коли почти няма. Пътищата нагоре от нашата къща са едни белички и чистички и ни подсещат защо избрахме това място – за да не се налага да губим време в път, щом ни се приходи из планините

Току зад два баира видяхме еднорог. Добре де, просто бели кобили, обаче в далечната сред клоните на дърветата приличаха на нещо от приказките (видео).

На връщане попаднахме на стопаните на нашите еднорози и опитите им да приберат едни жребчета в конюшнята. Красиво беше. (видеото е тук)

Относно фотоапаратите: винаги съм смятала, че е по-добре да имаме възможност да ходим на интересни места и да ни се случват интересни неща, вместо да клечим да щракаме детелините в парка, обаче… след такива като днешната разходка малко ме е яд, че снимаме със сапунерка, на която цялата оптика образува конденз.

Денят завърши подобаващо с вчерашна манджа: сафрид с горчица на фурна, печени картофки по гръцки и греяно вино.

Зимна приказка

Thu, 26 Jan 2012 12:56:02 +0000

Тц, няма да се оплакваме от лошото време, снега и пътната обстановка. Просто снощи се зачетох в блога на двама пенсионери, построили къща в затънтена местност на голяма надморска височина в Колорадо и осъзнах, че нямаме причини да си мислим, че ни е трудно. В задния ни двор не се навъртат елени и мечки, а най-близкия магазин е на 5 мин разстояние пеша, а не на 18 мили. И зимата тук е по-малко от 9 месеца годишно

Това се вижда (или по-скоро не се вижда) от хълмовете зад нас. Гледам жиците с леко притеснение… но все пак те са оцелявали 3 години до тази къща преди да се пренесем и още много преди да я построим.

Надявахме се първата ни зима тук да е топла и безпроблемна… ама не е. Преживяхме спиране на тока за по няколко часа няколко пъти на ден (и оцеляхме), преживяваме някак си и спирането на нета. Момчетата от Svoge LAN се стараят да оправят всички проблеми веднага, не може да им се отрече… просто при кабели във въздуха може да се очаква лошото време да създава проблеми. Започнахме и да си променяме навиците според обстановката – снегът се рине не сутрин, а когато нямаш нет и/или ток

Някои наблюдения

Добра идея беше да сложим обемен, а не проточен бойлер. Когато спре тока, все пак имаме гореща вода още известно време. При разумно ползване и изключен бойлер топлата вода стига за целия ден и включваме чак за вечерното къпане на нощна тарифа след 22 часа.
От външните ролетни щори няма голяма полза през зимата, освен при силен вятър и снежна виелица. Все пак видяхме някаква (минимална) полза от инвестицията си.
Още през октомври инвестирахме в едни натъпкани с овча вълна латвийски завивки (600g /кв.м.) и няма нощ, през която да не се поздравяваме за избора си. Първоначално мислех да купим пухени, но струваха 2 пъти по-скъпо за същия клас ползване. При температури от 6-8 градуса сутрин в спалнята, под завивките е топло… дори горещо. Друг е въпросът, че вече гледаме да не се събуждаме при такива температури (не е особено комфортно да спиш завит през глава ).
Радвам се и че запазих старите, плетени от майка ми пуловери от чиста, дебело предена, селска вълна – никакви грейки, полари и пр. изкуствени материи не успяват да ни осигурят такъв комфорт. Ако намеря някъде да се продава такава прежда, ще си купя едно значително количество.
Свикнахме да се чувстваме добре при температури от 12 градуса в стаите, а при 14 вече ни става и топло. При температури под 10 градуса на главите ни става студено, а носовете и ръцете ни измръзват. Като изключим 1-2 опита за настинки, основно заради спане в прекалено студена стая (3-6 градуса) – май тази зима още не сме боледували. Предната (в доста по-топлата квартира) лично аз я изкарах цялата с кашлица и антибиотици.
Керамичната грейка и електрическия ботуш са най-смислените ни и използвани покупки за тази зима.
Имахме толкова много слънчеви зимни дни, че е грехота да не помислим за нещо в тази посока за следващата зима.
Котките издържат повече на студ, отколкото на глад.

In Memoriam: Коста Цонев (1929 - 2012)

Thu, 26 Jan 2012 12:14:44 +0000

Почина Коста Цонев.

Докато по Канал 1 даваха богомил-райновския “Няма нищо по-хубаво от лошото време” в негова чест, ние се сетихме как миналата година по това време, за да подготвим презентацията си за Форум Дом, изгледахме пиратски двата сезона на “Дом за нашите деца“ — класически соц-сериал от края на 80-те.

Ако се чудите защо отношението към архитектурата и строителството у нас все още е толкова умилително-провинциално, изгледайте ги и вие.

Нищо чудно да припознаете баба си и дядо си и техните мечти за сплотено семейство; баща си, който предпочита да направи всичко сам и надзирава строежа на семейната къща дори на 1 януари, а може и себе си да припознаете някъде. При нас така се получи.

Направете го и в памет на Коста Цонев.

Почит.

WhATA Awards 2011: Победителите

Fri, 13 Jan 2012 10:00:04 +0000

За разлика от миналата година, когато избрахме победителите по време на една ранна януарска закуска с ментов чай и сандвичи, този път заседанието на журито бе по-тежко: късна януарска вечеря от телешки стекове, свински котлет и аржентинско вино. Прегледахме номинациите, обсъдихме и отсъдихме с явно гласуване. Дано резултатите са мъдри. И така:

Архитектурно събитие на годината

Номинирани бяха:

Sofia Architecture Week 2011
Форум Дом
ИКЕА в България

Тук бяхме единодушни. Победител е ИКЕА в България.

Защото идването на евтините мебели с добър дизайн ще повлияе на бита и вкуса на много повече хора, отколкото която и да е архитектурна конференция или изложба.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Кейт Мидълтън и принц Уилям. Защото тяхната сватба беше светското събитие на годината. Искаме и около архитектурата да се върти толкова жълта преса, а архитектите да знаят как се носи костюм наобяд и как вечер.

Конкурс на годината

Номинирани бяха: Метростанция 20

Победител: Метростанция 20

Tук имахме 2 избора: дали да дадем награда на конкурса за метростанцията или да се покашляме тежко и да не дадем награда в тази категория (както често правят българските журита).

Решихме, че конкурсът за тази спирка напълно си заслужава наградата — беше най-добре организираният и с най-много участници реално международен архитектурен конкурс досега.

Но в духа на решенията на неговото жури, което не излъчи победител, а избра 2 проекта и им даде препоръки за доработка, така и ние ще дадем препоръка: хайде критериите на журито за следващият конкурс да са малко по-адекватни на мястото, кризата и хората. Смешно е междинна спирка на поляна в панелен квартал да се решава като малко НДК, с мостове, надлези, подлези, и почти молове. Сградите-икони май вече не са на мода.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Красимир Гергов. Защото той може да направи всички спирки в София и без конкурс.

Архитектурна тенденция на годината

Номинирани бяха:

Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете
Правителството строи музеи
Градските акции — начин за изразяване
Кичът намалява

Победител: Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете.

Тук борбата беше между Градските акции и Опустяването на градския център. Решихме, че опустяването на градския център е с по-големи и по-дългосрочни последици за града, макар и да не влиза в новините като боядисването на паметници и не предизвиква смешни реакции на министри на културата. Но е важно, защото променя не само сгради и собственост, а и навиците на хората — не ви ли липсва съботното “джиткане по Витошка”?

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Харабейшио. Защото му отива да обяснява тенденции, почти колкото на Андрей Райчев. И защото носи трите ленти в сърцето.

Сграда на годината

Номинирани бяха:

Софарма Тауърс
ИКЕА
Павилион за охрана на платен паркинг

Победител: Павилион за охрана на платен паркинг

Тук може и да ви изглежда странно, но нямахме грам колебания. Простата сглобяема будка за охрана от никому неизвестен (и на нас доскоро) архитект някъде по бул Тодор Александров, приемаме за символ на бъдещето на архитектурата. Сериозно. В един посткризисен свят сградите трябва да са лесни, естетични и от подръчни материали. От най-малките до най-големите. Времето на сградите-икони наистина отмина.

В коментарите предложихте офис сградата срещу Мол София на бул. Стамболийски. Ок сме с нея, но просто не я броим все още за завършена. Догодина.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Джаро от “Под прикритие” (ако не гледате сериала, това е главният мафиот). Защото във втория сезон той се захвана със строителен бизнес и нагледно показва как се случват нещата у нас.

Ресторант/бар на годината

Номинирани бяха:

+това
Spaghetti Kitchen
Ресторантът на ИКЕА

Победител: Ресторантът на ИКЕА

Е да, трябваше да подкрепим качествения фаст-фуд, нали. Много ни липсва такъв в България.

Останалите две заведения са пример за две тенденции (относително евтин интериор тип направи-си-сам, който процъфтя с края на строителния бум, и относително скъп интериор тип аз-съм-богат-собственик-и-съм-ходил-в-чужбина, все още жизнен, въпреки кризата), които тепърва ще видим как ще се развият, ако се сгромоляса еврото и стане Трета световна война.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Радослав Парушев и Богдан Русев (двама писатели, напоследък по-популярни като рекламни лица на Bushmills). Защото вярваме, че ги разбират баровете.

Градски бъг на годината

Номинирани бяха:

НДК
Новата спортна зала в София
САМСИ
Резултатите от конкурса за малки градски елементи на Столична община
Проектът за Витошка

Победител: Новата спортна зала в София

Тук много се колебахме. Още повече, че наистина бяхме пропуснали недоразумението пред собствения ни Съюз на архитектите на Кракра, както и бетонирането на Ларгото със строежа на метрото (което, вярваме, ще блесне догодина).

В крайна сметка остана Спортната зала, защото като един качествен бъг демонстрира няколко много съществени недостатъци на родната ни архитектура и обществените поръчки напоследък:

съмнителна процедура при провеждане на конкурс, търг за изпълнител и възлагане
популистко намаляване на цена, което всъщност е за сметка на качество (няма лекоатлетическа писта примерно)
морално остаряла архитектура, неадекватна за времето и цената си
смешна пиар кампания, която ни кара да се чудим защо и архитектите трябва да го играят зомбирани марионетки в правителствен театър на сенките
използва се активно, което на пръв поглед е отлично, но популяризира по-горните недостатъци със страшна сила

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Бойко Борисов. Защото… Е как защо?

Личност на годината

Номинирани бяха:

Любо Георгиев
Йорданка Кандулкова
Архитектите, които не се занимават с архитектура

Победител: Архитектите, които не се занимават с архитектура

И ние да не останем по-назад от списание “Тайм”, които за личност на годината отвреме навреме награждават и сборен образ (“Протестиращият” тази година, “Ти” по-миналата година, “Американските учени” през 1960-та.).

Но, както казахме и в номинациите, архитектите, които не се занимават с архитектура, са сила — стават все повече и, вярваме, по-щастливи. И както гласи клишето, архитектът е архитект във всичко. Дори и в писането на блог и реденето на класация като тази.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Мислехме за Христо Стоичков, защото тази година стана доктор хонорис кауза на Пловдивския университет, но темата се изтърка. А и тази награда по традиция връчваме ние. Така че: WhATA.

***

Това беше. Догодина ще направим и гласуване на публиката. А дотогава можете да ни пращате идеи за номинации. И разбира се, не спирайте да ни четете, колкото и рядко да пишем.

Морфокод уъркшоп във Венеция на 27-28 януари

Tue, 03 Jan 2012 07:46:33 +0000

Двудневният интензивен уъркшоп на Морфокод към Магистърската програма по Дигитална Архитектура в IUAV, Венеция е официално потвърден. Той ще се проведе на 27 и 28-ми януари 2012.

Обещания, обещания…

Mon, 02 Jan 2012 16:52:56 +0000

От няколко години насам обещавам на майка си, на Прасунсен и на един куп други хора да сменя този дизайн на блога (особено черния фон) и все отлагам…
Да взема най-сетне да се размърдам, а?

Честита Нова Година на всички и специални поздрави на тези, които са успели да изпълнят всичките си новогодишни обещания. Аз тези от миналогодишния тефтер просто ги преписах на нова страница… току-що.

Топла енергоспестяваща зима

Thu, 29 Dec 2011 20:31:08 +0000

Спор няма, че добрата топлоизолация и добре обмисленото отопление са важно условие къщата да е топла, а сметките – ниски. Обаче спасяване на положението и допълнителна доза комфорт могат да се получат и с някои хитри, икономични и не чак толкова скъпи електроуреди. И понеже сезонът е подходящ – стават и за закъснял коледен подарък.

Някак си забелязахме, че ако ни е студено на краката, дори и по-високата температура в стаята ни кара да потреперваме при дълго седене на бюро и пред компютър. Първоначално завирах малка халогенна печка под бюрото си и я включвах на 400W, но ми се струваше неефективно и енергоемко, защото краката ми все бяха на решетката на печката и ги махах, когато замиришеше на прегоряло . Започнахме да търсим подходящи варианти за пряко затопляне с по-малко ватове.

И понеже не обичам да говоря наизуст, изпробвали сме вече повече от месец и сме доволни от:

Гореща керамична бисквитка Solac COOKIE CC8980

От първото включване се влюбихме в бисквитката. Този уред е съвременната интерпретация на класическата гореща тухла, която навремето са ползвали за грейка. По спомени на майка ми, баба ми е вадила с машата такава тухла от печката, завивала я с чист плат и я поставяла в леглото, за да сгрее малко ледените чаршафи.

E, нашата бисквитка се експлоатира доста по-лесно: включваме я за около 5 мин, при което консумира до 365W, после кабела се изключва и тухличката запазва топлината си (около 50 градуса) между 1 и 4 часа, в зависимост дали е на открито в студената стая или е мушната между завивките. Ползваме я за гореща степенка за крака под бюрото, за затопляне на дрехите и леглата. Става и за грейка, когато ме боли кръст или гръбнак. Повърхността е лесна за почистване пластмаса, като има и негоримо калъфче, което може да се пере.

Безопасна е за деца, защото повърхността не става чак толкова гореща, че да се опарят, а и няма никаква връзка с електрическата мрежа след първоначалното зареждане. И ми е много приятно да я открия в моята половина от леглото, когато се върна от банята през нощта

Топъл ботуш Imetec BODY & COMFORT

Поръчахме си 2 различни джаджи за затопляне на краката, защото не бяхме сигурни кое ще върши по-добра работа. Някакъв вид минимизиране на загубите, ако не сме доволни от единия уред. Оказа се, че сме много доволни и от бисквитката, и от ботуша… но по различен начин.

Електрическият ботуш консумира между 23 и 27W, има 2 степени на топлото и поддържа приятно и полезно затопляне на стъпалата, а не прекалено висока температура, която е вредна. Има 2 части – външна, в която е електрическата част и вътрешна, от 100% вълна, която може да се сваля и пере. Към кабела има “дистанционно” за включване и управление на степените на затопляне.

Ботушът е достатъчно голям и широк, за да става на всеки размер крака, но все пак е по-подходящ за индивидуално ползване. Това, както и наличието на кабел са основните му недостатъци, иначе е идеален за затопляне на краката и по-подходящ от бисквитката за тази цел. Не е подходящ за деца и става за ползване само в сухи и чисти помещения (външната част не се пере). Малко по-егоистичен е и за разлика от бисквитата става за личен, а не за семеен подарък.

Карбонова печка Diplomat DPL C 8009

Работното ми място е в голяма преходна стая с вътрешно стълбище и коридор на горния етаж… и понеже все още не сме си избрали климатик, а с всички останали видове електроуреди поддържането на нормална температура в такъв обем е скъпо удоволствие, потърсихме вариант, при който допълнителното дозатопляне ще го правя директно върху себе си, а не чрез топлене на околния въздух. Има най-различни видове лъчисто отопление, но преди да инвестираме някакви значителни суми, решихме да изпробваме ефекта с някаква по-бюджетна печка на подобен принцип и взехме тази, защото беше единственото, което се намираше в магазина в Своге. Беше и единствена бройка.

Печката чудеса не може да прави и нейните 900W са си просто 900W от загряване на една жичка… но дали заради покритието й или заради добрата огледална повърхност зад реотана, но усещането, когато седиш пред нея е като пред камина. Много бавно загрява предметите в стаята, но топли чудесно топлокръвните обитатели. Котката ни обожава да лежи пред нея

В общи линии се стремя да поддържам температурата на въздуха в помещението около 12-14 градуса (иначе започват да ми замръзват ръцете и носа), а с локално затопляне с карбоновата печка при тези иначе ниски температури направо си ми става горещо. Компактна е, има дръжка за лесно пренасяне и 2 степени (450 и 900W), както и функция за въртене, в случай, че трябва да затопли и двама ни, докато вечеряме. Може да се завърта и в хоризонтално положение, но никога не сме я въртели – вертикална заема наистина много малко място в стаята.

Уреди, от които не сме много доволни

Понеже хигрометъра ни показва редовно между 75 и 80% влажност в дневната (не съм сигурна може ли да му се вярва, но все пак…), потърсихме влагоуловител и единственото, което открихме в Своге беше един малък модел на Solac -DH8935, който работи на принципа на ефекта на Пелтие. Този модел няма компресор и е доста икономичен (60W), но и не става за големи помещения, особено при по-ниски температури, като при нас.

Ползваме го да суши прозорците и да обира малко от влагата в кухнята, но понеже съм виждала добитъка на баща ми, как успява да изсмуче и водата от листата на цветята в стаята… та този не става за това, да не се набутвате. При цена от близо 70 лв, ефектът от уреда е много малък.

Иначе е симпатичен, елементарен за ползване, заема малко място и харчи малко ток.

WhATA Awards 2011: Номинациите

Fri, 23 Dec 2011 13:49:41 +0000

Покрай Коледа класациите са идеалното допълнение към празничния мързел и канелените сладки.

Е затова и ние за втора поредна година ще пробваме да съберем на едно място важните български архитектурни събития, личности, сгради и бъгове за 2011.

Пак ще сме супер субективни, отделно, че тази година откъм архитектура беше леко безлична и ни беше трудно. Журито е същото — немеждународно, недемократично избрано и силно капсулирано. А именно ние четиримата от WhATA.

Ако имате допълнения, пишете на мига. Победителите ще обявим в началото на януари.

И така, настанихте ли се удобно? Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2011

Снимка: Михаил Новаков, Едно

Традиционната Софийска архитектурна седмица на списание Едно беше едно от малкото архитектурни събития тази година. Програмата отново включваше изложби, дискусии, работилници и (този път само един ден) платени лекции.

Имаме забележки към избора на място — Перформ бизнес център не е сграда, която си струва да се види, а и се оказа доста неудобна за провеждане на лекции. И не че нещо, но… миналата година я бяхме номинирали за бъг на годината.

Различното тази година беше стремежът на кураторите да направят събитието интересно и за неархитекти. Бяха включени децата, на които архитекти изнасяха открити уроци в училище, тийнейджърите, които участваха в работилници, а ние се погрижихме за майките, които твориха детски площадки в работилница, организирана от нас.

Дано тази тенденция се запази и занапред.

Форум Дом

Форум Дом, организиран от gorichka, се състоя през февруари. Както можеше да се очаква, акцентът беше върху архитектура в хармония с природата.

Залата беше пълна, а лекторите ни разказаха за енергоефективни сгради (не били много скъпи, казват), ферми и реставриране на стари къщи на село.

Ние също бяхме лекори и в стремежа си да бъдем полезни, а не голословни, разказахме за току-що завършилия ни ремонт.

ИКЕА в България

Чакаме ИКЕА от много години и преди често ходихме до тази в Солун.
С ИКЕА сме донякъде съмишленици — опитваме се да възпитаваме добър масов вкус. Затова идването на марката в София за нас е събитие.

И въпреки че още много хора са подозрителни към цените или качеството, а “белият” стил на ИКЕА трудно ще си пробие път в душите на феновете на БГ мебелните хипермаркети, пълният магазин през уикендите показва, че надежда има.

Конкурс на годината

В тази категория сме зле. Просто нямаше конкурси за важни обекти. Освен един — той не е за важен обект, но е любопитен сам по себе си:

Метростанция 20

Мястото на бъдещата метростанция

Да, това е конкурсът за метростанцията в Дружба, който наградихме миналата година. Тогава беше обявен само като намерение. Тази година намерението се случи. Затова го номинираме пак и няма как да не признаем, че това е най-добре организираният и с най-много участници конкурс у нас (139 проекта от 26 страни; само 52 са от България) и то с реално международно жури.

Това е и първият конкурс в България със свой уебсайт (да, не се смейте), а обяви за него се появиха в световните архитектурни блогове.

Това е и конкурсът с най-странни институционални взаимоотношения: една частна организиция (списание Едно) успява да накара Софийска община тя (частната организация) да организира конкурс за общински обект. И общината се съгласява. При това всички лоши участват (главен архитект, САБ, КАБ).

Журирането завърши преди няколко дни, победител засега няма, дадени са 2 първи награди с препоръки за преработка. След преработката ще се обяви победител (малко странно решение). Наградените проекти няма да коментираме, понеже участвахме и ние. Само ще пожелаем резултатът да не заприлича на (опит за) Майбах, паркиран пред панелка в Дружба.

Говори се, че главният архитект е обещал такива конкурси за всички станции от новия метродиаметър. Дано.

Архитектурна тенденция на годината

Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете

Едно време се ходеше на шопинг по Витошка, ако искаш нещо “марково”, и по Графа и Пиротска, ако искаш обувки за 30 лв. Сега вече никой не ползва думата “марково” и почти никой не ходи на шопинг по Витошка, Графа и Пиротска. Защото има молове — там е по-удобно, по-топло и всичко ти е на 1 място: кеф ти Витошка (на първи и втори етаж), кеф ти Пиротска (на етажа на Пикадили).

И логично, магазините започнаха да напускат централните улици. Тенденцията не е от тази година. Преди 10 години кината първи напуснаха центъра, после дойде първата вълна (скромни) молове, а в разгара на кризата — втората вълна (real-size молове). Всъщност това, което убива търговските улици, е че у нас моловете са почти в центъра. Няма как да има наши Риджънт Стрийт и Пето авеню, когато на 1 крачка ти е големият шопинг център.

А на Витошка се правят опити за заведения, копае се за метро, а в медиите излизат безумни проекти (без конкурс!) как общината щяла да я превърне в покрит пасаж. (Още за Витошка — няколко номинации по-надолу)

Правителството строи музеи

Вежди го е казал: “Народ, който не строи музеи, няма как да остане в историята”. И някакси успя да се вреди с 2 чутовни музея на опашката за рязане на ленти (и за оставане в историята):

САМСИ, музеят за съвременно изкуство, се построи изневиделица. Без значение, че преди 2 години проектът за него, направен без конкурс, предизвика архитектски и художнически протести, гняв и смях. Сега, това което е изложено в САМСИ, трудно може да се нарече съвременно изкуство, а стъклената опаковка на старата сграда е по-скоро умилителен анахронизъм от 90-те. (Още за САМСИ — няколко номинации по-надолу)

Музеят на тоталитарното изкуство единствен имаше потенциал за комерсиален успех сред чужденците (колкото и да го отричаме, това им е по-интересно от средновековни църкви, мощи на светци и прочее божидар-димитровщини). Само че го направиха “на майната си” в Дървеница, в сграда, която трудно може да се нарече емблематична за соца, а в него е изложена само живопис с претенции.

Сега чакаме Музея на музеите, българският Лувър, за който имаше конкурс миналата година. А Вежди ще остане в историята с други неща, да не се притеснява.

Градските акции — начин за изразяване

Това не е точно архитектурна тенденция, но я слагаме в нашата класация, защото касае града и градските елементи. 3 примера:

Една пролетна сутрин Паметникът на съветската армия осъмна с боядисани фигури като американски комикс герои. Последваха бурни медийни дискусии, стигна се и до полицейска намеса.
Една зимна сутрин паметниците в София осъмнаха със завързани очи. В знак за протест срещу скандалното уволнение на директорката на Института за паметници на културата
Един летен следобед пред главната табела на Музея на съвременното изкуство САМСИ, се събраха едни хора и поставиха цветя като на погребение (тук бяхме замесени и ние).

И трите са пример за изразяване на някакво отношение по начин, различен от събирането на едни хора на едно място, скандиране и ядене на семки.

Кичът намалява

Архитектурният кич намалява или поне така ни се иска. Погледнете инвеститорската класация Сграда на годината и ще видите, че тази година сградите са малко, но кичът сред тях също е малко.

Поп културата също държи ниво — прилични интериори имaше и във филма Love.net, и в сериалите (ако не броим западането на “Стъклен дом” и интериорния наивизъм в “Седем часа разлика”).

Но за да се докаже тази теза, си трябва и сериозно проучване на поп-фолк клиповете, за което ще се хванем някой ден.

Галена, “Знам как”. Снимка: Planetplay

Сграда на годината

Софарма Тауърс — т.нар. небостъргачи при КАТ

На пръв поглед е странно какво прави в независимия ни блог фаворитът сред категориите за “Сграда на годината”.

Отстрани трите еднакви офис сгради изглеждат леко скучновати, макар и с перфектен детайл и изпипани енергоефективни фасади. Обаче ние вече не се кефим на интересни сгради. Даже мислим, че самоцелните чудеса от архитектурна храброст ще стават все по-неадекватни в новия, пост-кризисен свят.

Но това е лирично отклонение.

Кулите на Софарма са сред малкото нови големи сгради, които стоят адекватно в силуета на града. На това му се вика градоустройствено и силуетно майсторство. Кръстени са А, B и C и макар да са еднакви, са развъртени така, че не изглеждат тъпо, откъдето и да подходиш.

Всеки, който е имал шанс напоследък да погледне града отвисоко, ще разбере колко е важно това. Сравнете примерно със сградата на ПИБ, която затапва ъгъла откъм Драган Цанков. А около НДК какво е…

ИКЕА

Включваме тази сграда в класацията, не точно заради самата нея, а по-скоро заради доброто адаптиране към терена — досега не сме виждали сграда на ИКЕА, която не е на равно.

В резултат на силно наклонения терен в полите на Витоша, ние софийските потребители получихме ИКЕА на три нива. Успехът на проекта е, че въпреки това хората не се затрудняват да се ориентират, паркират и пазаруват.

Е, не е най-лесната работа да се върнеш в ресторанта, след като си натоварил колата с покупки, но подозираме, че това е било част от заданието на ИКЕА — да удължи умишлено пътя на посетители през изложбените пространства, дано задърпат още някоя възглавница на излизане.

Павилион за охрана на платен паркинг

Вперили взор в голямата архитектура, често пропускаме малката.

Този павилион за охрана на паркинг ни хареса заради сглобяемата конструкция, дървената обшивка и отношението към малките неща.

Ресторант/бар на годината

+това

Снимка: Васил Танев за SofiaLive

+това е актуалното ново място на ул. Марин Дринов. То се вреди в класацията не просто защото е със свежарски интериор, в стара сграда в центъра на София и всички говорят за него, а и защото създаде може би за пръв път пространство за излагане на български мебелен дизайн.

Spaghetti Kitchen

Снимка: Spaghetti Kitchen

Spaghetti Kitchen се появи миналата зима на мястото на бивше западнало заведение в центъра на София. Оказа се, че дели общ калкан, градина и собственик с вездесъщото Motto.

Резултатът от по-горното беше добър европеиден интериор с хрумки, бърза популярност (дотолкова, че преди няколко месеца беше абсурд да се вредиш без резервация по което и да е време на деня), хубава градина за лятото (която малко се попренасели) и кухня със спорни качества.

Плюс на Spaghetti Kitchen е, че местата за пушачи са малко и изолирани на тесния горен етаж.

Заведение, в което ходиш, за да ти стане нормално в града.

Ресторантът на IKEA

Да бе, сериозно. Ресторантът на ИКЕА вкара за пръв път в България фаст-фуд културата по шведски. Прословутите кюфтенца, филе от сьомга с терин от картофи и тиквички, мъфини, детски и бебешки храни и всичко това на смешни цени.

Както един приятел каза: “В ресторанта на ИКЕА ми мирише на стола в централата на Волво. И същата храна дават”.

Отделно интериорът е светъл, просторен и приятелски. Но е на самообслужване, няма как.

Градски бъг на годината

Е тук се раздадохме.

НДК

От емблематична сграда за София, НДК се превърна в емблематичен пример за градската ни неадекватност. Непрозрачното управление, съмнителните интереси, липсата на идея за бъдещо развитие и тоталното неуважение към архитектурата превърнаха Двореца на Людмила Живкова в гротеска.

Ето няколко примера защо НДК ни издразни през 2011 година (и не, не беше заради Паметника):

Рекламите

Килимите (още килими)

Коста Кафе

Общите пространства

Базарите

Новата спортна зала в София

Опитвахме се да не забелязваме новата Спортна зала на София (т.нар. Арена Армеец) цяла година, защото при нея проблем е не само архитектурата, но и целия политико-икономически контекст, а не ни се занимаваше с такива работи.

Обаче от Арена Армеец няма отърване. Няма събитие в София, което да не минава оттам напоследък — мотори, Жан Мишел Жар, Шаде, Лепа Брена, даже Цирк Солейл.

Така че с две думи: да, залата е категоричен бъг заради неадекватната си архитектура, която с нищо не допринася за подобряване образа на града ни, заради лошата комуникация и функционалните недоразумения вътре. За нас това са едни лошо похарчени десетки милиони.

САМСИ

Софийският Музей за съвременно изкуство го преживяхме искрено и лично преди две години, когато стана ясно, че смешната визия не е резултат от конкурс и среща бурната съпротива на архитекти и хора на изкуството.

Мислехме, че толкова оплют музей никога няма да се построи. Обаче през юни САМСИ беше открит с фанфари, а ние (заедно с Трансформатори) организирахме акция-поклонение пред смешната сграда, щото ни писна.

Резултатите от конкурса за малки градски елементи на Столична община

За разлика от САМСИ, за спирките, кошчетата, рекламните табла и другите малки градски елементи в София беше организиран конкурс, избрани бяха победители, но пак за разлика от САМСИ стана ясно, че победилите проекти никога няма да бъдат реализирани.

Това развитие на нещата има голям шанс да ни обезвери тотално в българската конкурсната практика. Да видим какво ще стане със спирката на метрото.

Проектът за Витошка

Снимка: в-к 24 часа

В началото на октомври в неархитектурните медии бодро се появи проект за реновация и преустройство на бул. Витоша в София. Видната ни търговска улица наистина има нужда от рестарт, откакто марките се изнесоха по моловете, а строежът на метрото има шанс да изгони и градските гълъби оттам, но все пак, такъв проект… толкова е смешно, че не изглежда реално.

Само не разбрахме защо с честен, явен конкурс може да се реши вида на незначителна междинна метростанция някъде из Дружба, а любимата ни Витошка да не заслужава такъв?

Личност на годината

Любо Георгиев

Любо Георгиев беше един от двамата куратори SAW11. Номинираме го, защото вярваме, че той е една от причините тазгодишата софийска архитектурна седмица да се обърне и към неархитектите и да се опита да направи архитектурата интересна и полезна за най-неочаквани (и не-дизайнерски) групи от хора — ученици, майки с деца, Георги Стоилов.

Поздравления за откритите уроци по архитектура в софийските училища, които бяха водени от популярни архитекти. Жалко, че за тях не се чу достатъчно.

Йорданка Кандулкова

Номинираме бившия Директор на Института за паметници на културата (или НИНКН, да бъдем пунктуални) не заради скандалното й уволнение малко преди Коледа, а заради усилието й през двете години, в които управлява Института, да обърне внимание не само на средновековните църкви и античните разкопки, но и на архитектурното наследство от времето на социализма и да го реабилитира.

Aрхитектите, които не се занимават с архитектура

След 2008 година тази група става все по-голяма и доволна от себе си. Оказва се, че живот има и извън инвестиционното архитектурно проектиране, при това щастлив.

През 2011 година тенденцията вече е за отбелязване. Имаме мореплаватели; музиканти; хора, които се занимават с деца; групи, които правят обществено значими акции (и то добре); девойки, които въртят актуални модни магазинчета; хора, които отварят заведения и какви ли още не. Браво.

***

Ами това е. Наградите — след Нова година. Спокойни празници на всички.

Светлина в тунела на метростанция 20

Tue, 20 Dec 2011 00:05:35 +0000

Уважаеми читатели, първият за България международен архитектурен конкурс с международно жури с реално възлагане е факт!
Какво ще последва е божа работа и до голяма степен зависи от обществен натиск.

Ще се опитам да представя развитието на конкурса:
Всичко започна по време на архитектурната седмица през 2010-та на която куратор беше арх. Георги Кътов. Тогава се предложи една от метростанциите на втори метродиаметър да се направи чрез конкурс (нещо което е нормално да се случва с всички метростанции, тъй като са обществени съоръжения). От тогава се започна двугодишна борба с администрацията. С това се заеха арх Павел Янчев и арх. Орлин Манолов с подкрепата на списание Едно и особено на Боряна Зафирова. Павел и Орлин изготвиха заданието, измислиха методиката, избраха журито, изградиха сайт и въобще всичко, което направи конкурса възможен, сигурен съм, че пропускам много неща. Даде се достатъчно дълго време за проектиране и се популяризира в чужбина.
Резултатът беше 130 проекта от цял свят, нещо, което никой не предполагаше!
Аз имах удоволствието да съм част от техническата комисия на конкурса заедно с арх. Валери Гюров и арх Делчо Делчев от Трансформатори, Боряна Зафирова и трима представители на общината. Разопаковахме всички проекти, прегледахме ги за съответствие със заданието, сложихме им нови номера и се погрижихме пликовете с данните им да останат запечатани до последно. Остана въпросът как физически журито ще разгледа 130 проекта. И тъй като имаше план за изложба, предложихме тя да се нареди преди журирането. Боряна героично успя да организира цяла изложба за 2 дни.
Самото журиране беше безценно преживяване за мен! От една страна заради начина и процесите, а от друга след като разгледах 130 проекта и чух достатъчно коментари имах чувството, че съм станал специалист по проектиране на метростанции и почна да ме хваща яд, че не съм участвал :) Но нищо следващият път. 2 дни журиране за толкова проекти не бяха съвсем достатъчни, но това е относително понятие. Избра се първата 30-тица, после 12-тица и накрая се определи тройката. Имам чувството, че заради официалния английски език се ограничиха леко дискусиите, но няма как, международното жури допринесе достатъчно. Усещаше се някак си една сплотеност между тримата представители на Метрополитена или може би сходен вкус, не знам. Всичко вървеше добре и спокойно, до финална права и избора на разпределение на първите три места. Архитект Диков ни застреля със запазената си марка да не дава една първа награда. Последваха доста спорове.
Проектът на испанеца беше събрал най-много точки (морален победител), след него беше българският и на трето място корейският. Кореецът отпадна от споровете веднага. Забележките към испанския бяха, че трябва да се опрости защото според Диков бил скъп за реализиране и възникнаха спорове около скулптурната група на една от визуализациите, освен това чупките в интериора на места са доста формални. Според мен, това е проектът с най-добрата и чиста функционална схема и много силно градоустройство. При него дори и да не се изпълнят всички интериорни елементи, той ще е пълноценен. Българският мина под знак реализуемост, но със забележки към парковата среда, изчистване на ходовите линии, функционални грешки и две симетрични пластични ленти, които не се харесаха в този си вид. Според една от представителките от Метрополитена, покривното остъкляване най-вероятно ще се изпълни от поликарбонат. На мен най-силно впечатление ми направи, безсмислеността на 4 изхода разположени в близост от по 10 метра, разбирам да има два мощни булеварда, които се пресичат, тогава ще се замислиш от къде да излезеш, но тук в този мащаб е по-вероятно да се объркаш?
Обнадеждаващото обещание на Диков е, че двата проекта се връщат за преработка и след месец ще има повторно свикване на журито и среща с ръководството на Метрополитена, тогава ще се знае, кой печели възлагане.

Силно се надявам този конкурс да остане пример как би трябвало да се случват обществени поръчки и да даде поне мъничко позитивен резултат. Все пак това е някакво начало. И да престанем да слушаме оправданието, че нямало пари. Убеден съм, че със същия бюджет сегашното метро можеше да е коренно различно. Както каза Кътов, на много от сегашните спирки ако им се махнат декоративни елементи ще станат по-добри :) Нужни са ни прости и човешки решения, а не неща лъскавки и безполезни, направени с изпилен бюджет с цел псевдопредставителност.

Поздравления, на всички, които хвърлиха страшно много труд за да се случи това, поздравления на победителите, поздравления и на общинарите, които почват да изваждат тапите от ушите…

Отидете да разгледате изложбата в Perform Business Center на пл. Позитано 2 където се проведе последната архитектурна седмица, тя ще е там около 6 дни. Надяваме се в един момент да се появи и Интернет галерия. Разгледайте, анализирайте и споделете вашите впечатления, струва си…

снимка: Михаил Новаков

Culture shock

Mon, 19 Dec 2011 18:25:54 +0000

От къде да започна? В главата ми се въртят някакви сравнения с животни. Не искам обаче да обиждам животински видове.

Културно министерство такова, за смях станахте сладки.
Най-големият културист елиминира директорката на Института за паметници на културата доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, най-подходящият човек за този пост според мен. Причината била подронване на авторитета на културното министерство.
Искам толкова много да ви се подрони авторитета, че да изчезнете съвсем банда глупаци!

Още
otvoreniochi.wordpress.com
тук
тук
тук
тук
тук
…

За едно уволнение

Mon, 19 Dec 2011 16:48:27 +0000

По света се случват много грозни неща. В България също. По принцип, всяка година. Тази не прави изключение.

От известно време ние бяхме спрели да се дразним — на някои от нас им се родиха деца, улегнахме някакси. И затова подминавахме с махване на ръка и новата спортна зала в София, и новия Музей за тоталитарно изкуство, и проекта за Витошка, и Mtel, Топлофикация, ЧЕЗ, ЦИК и Вежди Рашидов, и сриването на еврото.

Обаче сега, току преди Коледа, се случи нещо, което ни извади от буржоазната летаргия и ни припомни какво значи здравословно да се ядосаш. Ама много да се ядосаш.

На 16 декември, със заповед на Министъра на културата, бе дисциплинарно (!) уволнена директорката на Института за паметници на културата доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова.

Едно на пръв поглед незначително събитие. Поне ако го сравняваме с кризата в Евросъюза или със стачката на БДЖ, нали?

Обаче е проблем.

Предисторията

На 23 ноември доц. Кандулкова участва в предаването Открито на Валя Ахчиева по БНТ. Поводът е фасадната намеса на сграда – паметник на културата в центъра на Бургас.

Ако имате време, изгледайте предаването. Ако не, накратко: сградата е превърната в тотална гротеска със смешен алуминиев виндфанг и мутренски декорации по фасадата на първия етаж, където под наем се помещава заведение.

Оказва се, че Институтът за паметници на културата не е дал разрешение за фасадната намеса, а само за вътрешното разпределение. Кандулкова вади и цитира документи от архива. Министерство на културата обаче е дало различно становище. През главата на своя експертен Институт.

Уволнението

На 15 декември Вежди Рашидов подписва заповедта за дисциплинарно уволнение на Директора на Института за паметници на културата Йорданка Кандулкова с основен мотив, че подронва авторитета на своя работодател (Министерството) като изказва позиции, различни от официалното становище на Министерството.

Както и че:
“г-жа Кандулкова не е уведомила министъра на културата и същевременно е изразила становище по въпрос, който не е в нейната компетентност”.

Тук вече сме без думи.

Защо се ядосахме

Защото е много притеснително, когато висш служител на държавната администрация е уволнен, защото е изказал собствено експертно мнение.
Как тогава може държавната ни администрация изобщо да работи, ако служителите живеят в страх да изказват мнения, камо ли да действат (тя не работи де).
Защото арх. Кандулкова е един от малкото висши държавни служители (ние не познаваме много такива), за които със сигурност можем да твърдим, че е неподкупен и компетентен.
Защото Институтът за паметници на културата наистина имаше късмет да случи на качествен началник, за пръв път от няколко десетилетия, през които тази институция беше подложена на корупционен натиск и оплетени бизнес интереси и, естествено, реномето му пострада. Кандулкова тръгна да поправя нещата във вярната посока. Явно вярната посока не е удобната.

***

Междувременно всички служители на НИНКН (както е официалната абревиатура на Института за паметници на културата) написаха писмо, с което протестират срещу уволнението. Рядко се случва всички служители да се застъпят за уволнения си пряк ръководител с риск за собствените си работни места.

Оттук насетне?

Не знаем, наистина. В крайна сметка и Захарна фабрика се срути, и САМСИ го построиха, откриха и сега си стои празен.

Вероятно Кандулкова ще успее да осъди Министерството за направомерно уволнение, но никога няма да се върне на работа.

Но ако в Минитерство на културата съумеят да се справят с вътрешните си лобистки и корупционни проблеми и все пак възстановят Кандулкова на работа, а тя на свой ред се съгласи да се върне в Института и всичко продължи към все по-добро и европейско бъдеще за родните ни паметници на културата — е тогава наистина ще повярваме, че по Коледа се случват чудеса.

Обявяване на наградените проекти от архитектурния конкурс за Метростанция 20

Sun, 18 Dec 2011 13:40:00 +0000

След дълго мълчание блогът view.point ви кани на дългоочакваното връчване на наградите от архитектурния конкурс за Метростанция 20 в Дружба, София, в чиято организация автора беше въвлечен. Очакваме колкото се може повече граждани и колеги, заинтересувани от бъдещето на архитектурата и градското развитие в София да присъстват.

Ето официалната покана:

Столична община и Направление архитектура и градоустройство Ви канят да присъствате на Пресконференцията за обявяване на победителите в Конкурса за архитектурен проект на Метростанция 20, от Метродиаметър 2 на Софийското метро.

Заповядайте в понеделник, 19.12.2011, от 11:30 часа в Перформ бизнес център (гр. София, пл. Позитано 2, ет. 1), когато ще бъдат обявени резултатите от конкурса от кмета на град София – г-жа Йорданка Фандъкова и главния архитект на столицата – арх. Петър Диков.

Конкурсните предложения, над 130 на брой, с участници от 15 страни от Европа, Азия и Америка, ще бъдат показани в специално организираната за целите на събитието изложба – в залите на първи етаж на Перформ бизнес център. Изложбата ще бъде отворена за гражданите на града от 20-ти до 29-ти декември.

Конкурсът, първи по рода си в България, бе анонсиран от г-жа Фандъкова на 15 октомври 2010 година – в рамките на международния фестивал Sofia Architecture Week 2010. Една година по-късно, бе даден и неговия старт – на 27 септември 2011-та година с организатори – Столична община и Направление архитектура и градоустройство, съорганизатор Sofia Architecture Week, с подкрепата на Съюза на българските архитекти и Камара на архитектите в България.

Настоящият конкурс е първата по рода си възможност да бъдат дадени и обсъдени идеи за архитектура на една от новите метростанции, която се намира в периферията на града и има потенциал да даде посока на развитието на неурбанизирани бъдещи обществени зони. Това е и един нов опит за дебат между проектанти, граждани на София и управата на града.

Участващите проекти са предложения за цялостна устойчива архитектурна концепция на метростанцията и публичните пространства над нея, съобразена със специфичните изисквания на подземния железопътен транспорт и съвременните урбанистични принципи.

Метростанция 20 се очаква да бъде реализирана по проекта, придобит чрез настоящия конкурс като част от строежа на линията между станция Цариградско шосе (метростанция 19) и станция Аерогара София (метростанция 23).

Наградният фонд на конкурса е в размер на 20 000 лв., разпределени както следва:
- една първа награда в размер на 10 000 лв. и възлагане;
- една втора награда в размер на 6000 лв;
- една трета награда в размер на 4000 лв;

Председател на международното жури е архитект Петър Диков – Главен архитект на Столична община, с членове:

- Елена Пактиавал – архитект “RGB” ЕООД, квота на Метрополитен – София
- Борис Милчев, юрист – началник отдел “Правен”, НАГ
- Анна Тилова, архитект, “Метропроект” ООД, квота на Метрополитен – София
- Барт Ленс, архитект, Белгия “LENS ASS architects”
- Петър Торньов, архитект, представител на КАБ
- Адам Хатвани, архитект, Унгария “Sporarchitects”
- Едуардо Гутиерез, архитект, Испания “ON-A architects”
- Андрей Велинов, архитект, представител на САБ
- Георги Кътов, архитект, представител на Sofia Architecture Week

„Разкодиране на Морфокод“: интервю за списание Едно

Thu, 15 Dec 2011 15:26:58 +0000

Наскоро излезе новият брой на сп. Едно, на чиито страници може да научите повече за Морфокод. Ето и част от отговорите на въпросите, които Адриана Андреева ни зададе:

A: Какво означава името ви?
Г/K: Името Morphocode отразява стремежа ни да овладеем потоците от данни, които неизменно съпътстват всяка архитектурна програма.
Винаги сме разглеждали архитектурата като нещо много повече от статична композиция в пространството – за нас тя е съвкупност от наслагващи се процеси и полета на влияние, действащи отвъд чисто формалния изказ. Затова и се стремим да изследваме предимно модели на организация, а не на композиция.

A: Какво означава “advanced computational and parametric design”?
Г/K: За нас това означава използване на определен набор от дигитални инструменти и техники, които ни позволяват да работим по-бързо, да бъдем по-продуктивни в концептуалната фаза на проекта и да тестваме значително по-голям брой идеи отколкото при стандартните начини на проектиране.
Този начин на работа е много по-гъвкав и същевременно гарантира един систематичен подход към програмата на проекта. Както Льо Корбюзие е казал: “Няма произведение на изкуството без методика.”
Често се спекулира с изводите както за ползата, така и за вредата от употребата на подобни техники: ние сме на мнение, че способността на архитекта да взима обективни решения независимо от инструментите, които ползва, е в основата на добрия дизайн. Morphocode се стреми да извлече максимума от това, което предлагат съвременните технологии, като се придържа към един сравнително пестелив формален език.

[...]

A: Kакви са мечтите ви за близкото бъдеще?
Г/K: Основен приоритет за нас в момента е да завършим серията дизайни на Morphocode за дома Zima.
Предстои да пуснем новата версия на Rabbit, която подготвяме от доста време, като планираме това събитие да бъде придружено от серия уебинари и евентуално уъркшопове, които да покажат пълните му възможности.
В началото на следващата година сме поканени да изнесем лекция и да проведем уъркшоп пред магистърската програма по дигитални технологии към IUAV – Архитектурното училище във Венеция. Работим също така по няколко участия в архитектурни конкурси и по подготовката на една инсталация.

[...]

Пълното интервю може да прочетете в брой Зима на списание Едно.

Пътешествие до Камбанния полюс, въпреки БДЖ

Wed, 14 Dec 2011 20:57:17 +0000

На днешния ден преди 100 години Амундсен е достигнал до Южния полюс. Нямаше да си изберем псевдонимите Прасунсен и Кот, ако не бяхме склонни към неумерени авантюри, за това в чест на Амундсен, а и заради това, че имаше работа в София, Кот предприе епичното приключение: “Как да стигнем от Своге до София в условия на стачка на БДЖ”.

Хронология на събитията

Ставане в обичайното време, все пак трябва да стигна в София в ранния следобяд, а разстоянието е само 40 км. Маршрутка има в 13:45, така че в 13:00 си нарамвам чантичката с книжка за четене, вода и голяма торба за пазар и поемам с умерен ход 2 км надолу към центъра на града. Маршрутките спират и на разклона в квартала ни, но както правилно предположих – ако е пълна, просто няма да спре.
В 13:30 съм на стоянката на маршрутките, а там вече се е заформила прилична манифестация. Учениците и студентите се прибират от училище или отиват на училище, а хората, работещи на смени се опитват да стигнат до местоработата си. Някаква мама, помъкнала малко хлапе гледа навалицата унило и му търка премръзналите ръчички.
В 13:45 маршрутка няма. Идва една с 20 минути закъснение, която обира една значителна част от хората. Натъпкана е до дупка, а вътре има над 20 правостоящи. На предното стъкло са се разплескали детски физиономии. Тийнейджърите нямат инстинкт за самосъхранение, обаче аз имам. Задната част на маршрутката е толкова увиснала, че започвам да се опитвам да си припомня някакви молитви. Естествено, не се качвам. Жената с детето също не рискува.
В 14:30 (ако не ме лъже паметта, още не знам разписанието наизуст) трябва да има още една кола. Идва с около 20 мин закъснение, а за това време вече се е образувала нова манифестация. Този шофьор обаче е непреклонен – пуска само 4 души правостоящи. И явно има за какво – малко след изхода на града ни спира патрулка. Не разбрах имало ли е санкции за шофьора или за предишния, но след кратка проверка на документите ни пуснаха.
Мъгла и завои повече от час. Караме бавно, за това пък на мен ми става лошо. Закусвала съм преди часове, а обяда го пропуснах в очакване всеки момент да се натъпча в маршрутката. Опитвам се да чета, но на задната седалка до прозореца, където съм успяла да заема последното място за сядане е тъмно, духа и смърди на урина.
Маршрутките от Своге имат за последна спирка гара Север – едно проклето от боговете и Столична община място, от където няма никакъв свестен градски транспорт. Слизам с останалите малко по-рано, за да се пробвам да хвана някакъв трамвай… но просто нямам сили да чета маршрутите им от надрасканите табели. Хващам такси. Часът е 16:10.
Естествено, по законите на всемирната гадост, не мога да свърша нищо от това, за което съм пътувала половин ден. “Елате пак след 16-ти…” Майната ви, тъпи канцеларски плъхове! Не знам кой пали коли в София, но аз съм на път да започна да взривявам синдикални лидери, държавни чиновници и гарови касиерки. На последните шумно им пожелавам да ги подменят с автомати за билети.
Купувам си билет за влак за 18 часа и имам 1 час за убиване на гарата. Студено е, затова правя оборот на Billa-та, спонсорирайки ирландската, немската, френската, норвежката и холандската хранителна индустрия. За тази вечер поне ще имаме уникалния шанс, докато похапваме да забравим, че живеем в България.
Влакът е в извънстачково време, тръгва навреме и пристига навреме. Топъл е, пълен е, но почти няма правостоящи.

Често ни се случва, докато пътуваме някъде, да висим с часове на летища. Да си купуваме билет за влак от касиерки, говорещи само своя език (в оня случай – грузински) и да се опитваме да разчитаме информация на неизвестна ни писменост… Ядосвахме се на унгарските железници, че заради огромното им закъснение си изпуснахме връзката, псувахме румънските авиолинии за това, че ни третираха като товар картофи… дори и на комфортните ирландски влакчета намерихме кусури. Обаче това са пътешествия заради приключението и неудобствата са част от приключението. Дори и летището в Шарджа (най-кошмарното преживяване на Прасунсен) пак е част от приключението.

Днес си представих, че това ми се случва всеки ден и нямам друг избор.