digital rights

ACTA: Как могат да изглеждат „извънсъдебните мерки“ или „алтернативите на съдилищата“?

Mon, 06 Feb 2012 13:11:59 +0000

Image: Batting stance guy by MissChatter
via Wikimedia Commons
www.creativecommons.org/licenses/by/2.0)], via Wikimedia Commons" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/File%3ABatting_Stance_Guy_2011.jpg">

Една от най-сериозните критики срещу прилагането на ACTA в цифровата среда е разписаното в чл. 27.3 сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията.

Европейската комисия нарича това сътрудничество extra-judicial measures (извънсъдебни мерки) или alternative to courts (алтернатива на съдилищата).

Въпросът, който всеки може (а и трябва) да си зададе е:

как би изглеждало

едно такова сътрудничество на практика?

Преглеждайки днешните статии в Google Reader попаднах на нещо, което доста добре онагледява възможната му реализация.

The 1709 Blog обръща внимание на бизнес модела, развиван от самопредставящата се като ловец на пирати американска компания Piracy Takedown.

От сайта на компанията се разбира, че служителите и претърсват интернет за незаконно съдържание от името на клиентите си, тъй като разполагат с добре разработен автоматизиран процес на търсене и по този начин могат да бъдат доста по-ефективни от самите правоносители, предлагайки услугата си на много достъпна цена.

На този етап бизнес моделът на Takedown Piracy почива върху разпоредбите на американския Digital Millenium Copyright Act (DMCA), но ACTA би му предоставила перфектната възможност за бърза експанзия.

Как ли?

Много просто!

ACTA предвижда незабавното предаване директно на правоносителите на информация, идентифицираща интернет абонати, за които се предполага, че нарушават нечии права (чл. 27.4).
Веднъж идентифицирани, предполагаемите нарушители ще бъдат приканвани да обезщетят правоносителите според предварително установени и каталогизирани ставки (чл. 9).

Сега, на фона на цитираните от правоносителите колосални размери на нелегално споделяне в интернет, е ясно като бял ден, че съществува въпиюща нужда от ефективна помощ. Такава, каквато в САЩ могат да предложат фирми от типа на цитираната Takedown Piracy.

А у нас?

Хмм, струва ми се, че възлагането на частни изпълнители да преследват авторскоправните нарушения у нас има шансовете да се развие направо перфектно.

Къде, защото съдебната ни система се слави като претоварена и жъне непрестанни упреци относно ефективността си, къде защото, като наследство от близкото минало разполагаме със структури, известни с относително безскрупулните си, но за сметка на това, определено ефективни практики.

Какво мислите вие?

Неделя, 5 Февруари 2012

Sun, 05 Feb 2012 03:09:51 +0000

Споделянето не е престъпление, както се опитват да ни убедят заинтересованите само от личните си печалби бизнесмени от (най-вече) развлекателната и фармацевтичната индустрии. Споделянето на идеи, информация и постижения, е в самата основата на прогреса, в основата на това което е цивилизацията ни днес. Може ли това, което ни е движило напред по целия ни исторически път като цивилизовани хора да е лошо и вредно?! Няма начин. Колкото и пари да се инвестират в платени "проучвания" и "експертни" публикации. Културата ни нямаше да е на това ниво, ако на творците ни им беше невъзможно да заемат и надграждат образи, идеи и сюжети един от друг. Медицината ни нямаше да е на това ниво, ако на учените им беше забранено да използват резултатите от работата на колегите си, за да стъпят на тях и да ги доразвият. Това е истината. Един механизъм, създаден преди малко повече от два века (поправете ме ако греша) с благородната идея да осигури на творците средства за преживяване при тогавашните условия, днес се използва от хората, които живеят на гърба на творците и учените, за да им гарантира печалба и охолен живот от експлоатирането на чуждото творчество и знание. И понеже прогресът върви неотклонно напред, условията се променят и светът около нас не е този от преди два века, на тези паразити им е все по-трудно и по-трудно да удържат изгодното за тях положение на нещата. За да го направят, за да оцелеят и да продължат да трупат печалби от труда на творците, трябва да създават пречки пред свободното разпространение на сътвореното. Иначе стават излишни и човечеството ще ги надживее, ще продължи напред без тях - казано с думи прости. АСТА е поредния им опит да гарантират съществуването си, като се опитат завъртят колелото на историята назад. Отчаян опит. Защото както историята сочи - който се опитва да застане на пътя й и да сложи прът в колелата й, просто бива прегазен. Има толкова много мокри петна по Пътя на човешката история. Няма да успеят и този път.

Част от поредния им опит да спасят паразитното си съществуване, е намерението им да превърнат споделянето в престъпление, споделянето в мръсна дума. Ние трябва да се противопоставим на това. Като издигнем гласа си, като демонстрираме нагледно, че това не е така. И че ние, които вярваме в споделянето, не сме престъпници, че не пием кръвта на творците, както други правят това доста по-добре от нас. Какъв по-добър начин да направим това от един върховния жест на споделяне- да споделим живот? Да споделим кръвта си с непознати в нужда. Да дарим кръв. Не ви призовавам на протест на определено място в определен ден и час. Призовавам ви да отделите час-два от собственото си време и да споделите кръвта си с хората. Когато на вас ви е удобно. Просто го направете. Снимайте се докато го правите, ако искате държейки лист с написана на него вашата позиция срещу АСТА. И изпратете снимката на Боян Юруков, който също ви призовава да го направите, или на мен - jordan.radunchev at gmail. Така ще покажем, че хората против АСТА са нормални, отговорни, загрижени и всъщност работят в полза на обществото - на цялото общество, дори и на тези, които се опитват да прокарат АСТА и да нарушат основните ни права и свободи.

Ще покажем, че споделянето всъщност е един прекрасен жест, който спасява животи - буквално и преносно, директно и индиректно.

Разпространявайте този призив, за да стигне до повече хора. Нека протестираме по начин, който ще допринесе реална полза, освен че ще изрази позицията ни срещу опитите на корпорациите да спрат прогреса и да ни превърнат в неизчерпаем източник на печалби без право на собствено мнение, без право на свободно себеизразяване.

ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

Fri, 03 Feb 2012 17:12:42 +0000

Тази седмица Илин Станев от в. Капитал се свърза с мен и ме помоли да отговоря на няколко подбрани от него въпроса относно “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането” also known as ACTA.

Отпечатания ми отговор можете да намерите тук, но заради някои промени предприети в последствие от редакцията на вестника, реших да представя моя вариант на отговорите в блога.

Приятно четене!

Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация “достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”?

Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на предположение, да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат незабавно. Вярно е, че искането на информация трябва да бъде юридически обосновано, но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.

Противно на АСТА, според директива 2004/48/ЕС искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ, пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. А нарушението трябва да е извършено в търговски мащаб.

От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.

Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?

Не, expressis verbis не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за сътрудничество между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича извънсъдебни мерки и алтернатива на съдилищата. Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до предполагаемо незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.

Към това трябва да се добави изискването за ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара.

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за “случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки” са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат “поне” за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

“Поне” означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до корективните действия per se. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие…

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран “Уиндоус” и ви наказват. Но не е ли така и сега?

Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на търговски мащаб.

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: “Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно.” Дефиницията в АСТА обаче гласи: “Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.”

Когато през 2007 Европейският парламент обсъждаше наказателноправен вариант на директива 2004/48, позната като IPRED2, предложението за дефиниция на търговски мащаб гласеше: “Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба“.

IPRED2 не е осъществена до сега, като има предположения, че при евентуалното си приемане тя би транспонирала наказателноправните мерки от АСТА. За съжаление по-горната дефиниция е загубена, защото след подписването на АСТА Европарламентът може или само да приеме (ратифицира) споразумението, или да го отхвърли, но не и да налага промени в текста му.

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).

ACTA: писмо от Германия

Fri, 03 Feb 2012 07:57:08 +0000

Image: Zensursula Sperrwache at the Brandenburg Gate, Berlin
by Franz Patzig on Flickr

Предполагам знаете, че Германия бе една от държавите-членки на Европейския съюз, чийто посланик в Токио не положи подписа си под “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането”, по-известно като ACTA.

Spiegel Online цитира Федералното правителство, което обяснява ненавременното подписване с формални и процедурни забавяния и заявява, че ще подпише в най-скоро време.

Заради това на 11.02. ще се протестира не само у нас, но и пред Бранденбургската врата.

И така, търсейки нови информации по въпроса днес попаднах на декларацията на Младежката организация на Християндемократическия съюз (ХДС), която твърдо се обявява против ACTA.

Реших да я преведа и предоставя на вниманието на българските читатели, защото от една страна е свързана с управляващата в момента политическа сила в Германия, а от друга систематизира същите аргументи против споразумението, които вече цяла седмица слушате и гледате в България.

Да попречим на цензурата в интернет и да запазим защитата на личните си данни!

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е атака срещу свободата в Мрежата, която ще има непредвидими последици за безпрепятствения достъп на потребителите до цифрова информация. Непрозрачният преговорен процес на споразумението също така повдига съмнения по отношение на демократичната му легитимност. Поради това, Младежката организация на ХДС призовава членовете на Европейския парламент да не ратифицира ACTA в сегашния си вид!

Ние приветстваме засилването на защитата на авторското право в цифровото пространство и адаптирането на международното право към актуалното развитие. Споразумението ACTA обаче трябва да бъде отхвърлено като средство за упражняване на това право, защото поставя интересите на авторите над основни ценности, като свободата на словото, неприкосновеността на личния живот и правото на свободен достъп до информация и култура. Доставчиците на интернет услуги могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на техните клиенти и по този начин да бъдат принудени да осъществяват по-строг мониторинг над съдържанието им в Мрежата. Дори само съмнението за извършено нарушение може да доведе до блокиране на интернет сайтове и предаване на лични данни от доставчика на съответните органи. Ефектът от това ще се превърне в тенденция към цензура в интернет и стимул за нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Отделно, по-строгите закони биха повлияли отрицателно на иновативното съдържание в глобалната мрежа.

Младежката организация на ХДС е против непрозрачната процедура, в която търговското споразумение е било изготвено: преговорите са се състояли при закрити врати и следователно са изключили възможността за участие на обществеността и заинтересованите организации. Младежката организация освен това настоятелно призовава за адаптирането на авторското право към настоящето, като обаче се обърне особено внимание на правото на цифрова свобода и възможностите за саморегулиране.

Дали и тези младежи са били купени от големи телекомуникационни компании, за да говорят и пишат така?

Преценете и решете сами.

ACTA

Thu, 02 Feb 2012 18:13:22 +0000

Едва ли има някой останал незнаещ какво е ACTA. На кратко, кофти работа, обслужваща интереси на „бедни“ компании с няколко стотин милиарда.

Като свалим песен, продуцента губил пари, и не може да си купи мечтаната къща за 20 милиона, а и трябва да кара стандартно Бентли. Аз аз като я купя, не мога да я върна, заменя, или споделя. Да не говорим, че има монопол на цените. 0.99$ за песен в общия случай. Странно ми е, че няма някой предлагащ я за 0.55$ или за 1.55$.

Ужас просто. Никой не се замисля, че музикалните компании НИКОГА не са вадили основните си печалби от продажба на самата музика. Същото важи и за филмите. Не вярвате? Хари Потър има приход от около 1 милиард на серия само в USA. Нещо не ми се вярва този печалба да е от продажби на билети (все пак киното си взима и неговото).
Абе гадна работа си е ACTA, човешката алчност е безгранична както и глупостта. Обаче какво ще стане? Всички ще се вдигнем, ще протестираме, кой като може, ACTA НЯМА да се ратифицира или поне не цялата и всички ще си кажем СУПЕР, БИХМЕ СИСТЕМАТА. Да ама не.
ACTA няма да бъде приета директно, тя ще се ратифицира частично в България, с изключение на текстовете за интернет, поне така обща Премиерът. Но какво обеща той?
Нещо от типа на „Ще приемем ACTA без текстовете за Интернет, а за Интернет ще важи българското законодателство“
И всички казаха „Урааааа“. Уважаеми господа и госпожи, ACTA е международно търговско споразумение, опитайте се да разберете какво значи това, ACTA ще бъде ратифицирана от ЕС, ЕС има директиви, които задължават членките и да променят законодателството си.
ACTA e политика, тази политика вече е приета, а нейната реализация ще дойде през други схеми, след като вниманието на „общественото мнение“ стихне. Дали чрез директива, дали чрез локална инициатива, лека полека нашето законодателство ще приеме ACTA, нищо че ние не сме ратифицирали ACTA.
Това е жестоката истина, и честно, в контекста на сегашната ситуация (на кой задника ближем) няма да се отървем.
Все пак, какво може да направим? Едно нещо, само едно нещо.
Да продължим да използваме тези ресурси, да насърчаваме използването на тези ресурси, и да се надяваме, че компаниите ще се усетят, че има друг бизнес модел, който пак да им носи печалби.
Реално MegaUpload направиха крачка в тази област, и 40 командоса атакуваха къщата на собственика.

За това молете с на което божество ви върши работа, тия компании да им измре сегашният мениджмънт, да дойдат малко по-млад, който може да се сети, че с репресивни мерки няма да се получи, а може да изгради нов бизнес модел.

И за тези, които ще се засмеят, преди няколко години създателят на Wikipedia бе усмиван и наричан луд (от инвеститори) като им каза, че бизнес моделът му е „Безплатно за всички, без реклами“. А то какво взе че стана.
Така че драги мой, използвайте тези ресурси, промотирайте използването на тези ресурси, това е единствената надежда нещо да се промени.

Як АКТА арт

Thu, 02 Feb 2012 14:23:13 +0000

Ок де, сега след СОПА се оказа че през това време са ни работили с АКТА... в момента какво замислят и не ни казват?

ACTA: развенчаваме митовете

Tue, 31 Jan 2012 16:23:11 +0000

Дневник изнесе изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA.

Пейо вече даде своя отговор на митовете 1-4. На мен се падна честта и удоволствието да се занимая с онези от 6-10.

На наблюдателните от вас със сигурност не убягва, че и двамата пропускаме мит #5. Това е така, защото аз лично не мога да го коментирам, а и той не е истински свързан с основните упреци срещу ACTA.

Та, по ред на номерата:

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.

Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.

Упрекът е напълно основателен, защото АСТА неглижира баланса между интереса на правоносителите (имащи един вид ограничен монопол върху техните произведения) да защитават произведенията си и интерес на обществото да има достъп до тези произведения. АСТА подминава типичните за правните системи на държавите-членки на ЕС законово предвидени изключения, като например правото на лично копие.

Не само това, ACTA влошава ситуацията като предлага една доста разтеглива дефиниция на „търговски мащаб“. Нейният чл. 23 ал. 1 гласи:

Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Горното е доста далеч от компромиса, предложен от Европарламента при дебата по т. нар. Директива IPRED2:

Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба;“

Изводът е ясен: ACTA фаворизира правоносителите и загърбва интересите на ползвателите.

Мит 7: Клаузите на ACTA по отношение на наказателните процедури при нарушаване на авторските права ще изискват допълнителни закони на ниво ЕС.

Няма европейски закони, които да предвиждат наказателни мерки. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират своето законодателство свързано с наказателните мерки, за да отговорят на изискванията в споразумението, което са одобрили. АСТА съчетава законовите рамки на ниво както ЕС, така и на национално.

Дори това да е така, то държавите-членки ще трябва да предприемат промени на национално равнище. Виж следващия мит #8.

Мит 8: Приемането на ACTA ще доведе до “хармонизация през задната врата”. Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към ЕП (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави.

Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на ЕС. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове, както и няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС.

ACTA е също така съобразена с международното право, конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство.

Напротив – известно е, че най-късно с 6-тото разширение на Европейския съюз правото за защита на интелектуалната собственост стана интегрална част от от правото на ЕС (т. нар. Acquis).

Въпросният Acquis към момента не предвижда наказателноправни мерки с цел закрилата на интелектуалната собственост (цитат на Комисията „Комисията … никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост“).

Какъв обаче би бил резултатът, ако всички държави-членки на ЕС подпишат ACTA? Много просто: те ще трябва да приемат наказателноправните мерки, съдържащи се в споразумението и това е точно хармонизация през задната врата!

Мит 9: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например СТО или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.

Преговорите по АСТА са водени самостоятелно, за да се постигне желаната от участниците непрозрачност. Как иначе да си обясним подписваните по време на преговорите декларации за конфиденциалност и изказването на комисар Де Гухт “If there is confidentiality, I will respect it and I have to respect it.” Виж отговора на Пейо по мит #3.

Мит 10: ЕС ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия.

Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС.

Митът звучи правдоподобно.

Защо иначе е нужно приемането на едно споразумение, при положение че „законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие“?

Как да противодействаме на АCTA – 3 стъпки, който всеки може да направи

Tue, 31 Jan 2012 10:52:38 +0000

В Интернет вече се появиха начини как да се противодейства на гласуването на АКТА в ЕП, както и доста призиви, включително и да напълнете пощата на Евро-депутатите с мейли.

Това не работи

Какво да направите?

Научете повече за ACTA от тук или тук от място, което обикновено четете. Разберете защо сте против и се научете да се агрументирате добре. Направете си списък с 3-4 най-важни неща, защо ACTA не трябва да бъде приета в този вид в ЕС.
Комисията, която ще гласува първа в ЕП е тази по външна търговия – нашия представител там е Метин Казак – организирайте си среща с него, докато е в България или му изпратете личен мейл с аргументите си. Най-добре е да намерите някой който го познава и да си уредите среща. Много често те не разбират толкова материята, колкото ние я разбираме. Една лична среща работи повече от 1000 мейла. Помолете ваши приятели в съседните страни да направят същото с техните представители.
Намерете телефоните на нашите депутати и направете среща с тях – Съберете 5 човека, който мислят като вас и се обадете в партийната централа на партията, която ги е издигнала с молба за среща – няма да ви откажат.
Говорете и споделяйте добра аргументация с други професионалисти, за да има обществена нетърпимост.

А, да и отидете на площада да протестирате – 11.02 от 11 часа.

Изпращането на много мейли не работи – казвам ви го от личен опит!

Още по темата:

След дъжд качулка – АCTA, макта и бонбони лакта.

След дъжд качулка – АCTA, макта и бонбони лакта.

Mon, 30 Jan 2012 08:32:58 +0000

За пореден път българското общество се очудва на това, как може тези който са били избрани с техния вот за Европейския парламент да гласуват някакво глупаво решение, което да „забрани торентите“ или да наруши някакви права. ( там се гласува на кило и по политически съображения, а не с мисъл за отделния гражданин – поне нашите евродепутати, който се чувстват недооценени и правят каквото правят другите)

Ние сме добри в учудването и в правенето на Facebook групи, за да се „борим за правата“ си като падне мандалото и във вдигането на шум, който отминава само след 2 дни – дори не може да стигнем лимита „всяко чудо за три дни“ – защото сме мързеливи или просто защото така сме свикнали.

Когато започнахме (Електронна граница) борбата срещу АCTA – преди 2 години (ако не беше и по-рано) всички гледаха с недоверие и с известна доза глупост в очите – кви ги плещят тия – по същия начин, по който говорихме за „задържането на данни“, няколко години преди това.

Когато това се случи и когато хората осъзнаха, че доста от правата им се нарушават, започнаха да се „борят за правата си“.

Хора, борбата за права се прави постоянно, а не само когато прочетете нещо във вестника – тогава вече е късно – много късно и не може да се поправи – поне не толкова лесно, колкото преди да бъде гласувано.

Омръзна ми да бъда пророк, но знам какво ще се случи след 2-3 години – хич не е добре. INDECT му викат, да ви кажа ли и други проекти за „борба с престъпността“ – няма смисъл, наистина няма.

България е блато, в което тези, които имат смелостта и акъла да направят нещо, биват дърпани от другите надолу, само за да не се разплиска водата.

Журналисти, моля не ме търсете постфактум – помагайте на хората, които се борят още преди да се е случило!!! Моля ви!
Хора, организирайте се докато не е късно!
За всички останали – приятно киснене в блатото.

No related posts.

Линковете в неделя

Sun, 29 Jan 2012 04:49:28 +0000

Здравейте любители на хубавите новини в неделя и се пригответе за една добра порция линкове на тема защита на лични данни и лична неприкосновеност!

Защо така ли?

Защото имаме хубав повод – от една страна на 28 януари се чества International Privacy Day, а от друга Европейската комисия излезе с официално предложение за нов регламент, който да замени досега действащата директива 95/46/ЕО!

В тази връзка (и следвайки определена градация) искам да ви посоча

три интересни анализа

на бъдещия регламент, на които попаднах в последните дни.

Първа споменавам бруклинската професорка по право Jane Yakowitz, която очевидно не споделя оптимистичните виждания на комисар Вивиан Рединг и това се разпознава по избора на заглавието на нейната публикация – More Crap From the EU.

На второ място в списъка ми е Пейо Попов, от чиито мисли прозира лек сарказъм, докато третият анализ, който е издържан в добрия стар мейнстрийм стил на американското виждане за Old Europe принадлежи на Adam Thierer от Technology Liberation Front.

Общото между американските автори е особеното внимание, което те отделят на

правото да бъдеш забравен

демонстрирайки при това учудващо неразбирание на стоящата зад него концепция.

Според Yankowitz, с въвеждането на специфичното право да бъдеш забравен, европейските интернет потребители се самолишават от възможността да изтъргуват личните си данни срещу ценни стоки и услуги, докато Thierer пък го поставя под един знаменател с цензурирането на интернет.

За разлика от тях, Пейо споменава темата само мимоходом и отделя повече на някои други основни положения, както вече споменах, не без доза сарказъм.

Ако някой се интересува от

моето лично мнение

по въпроса, то бих казал, че заставам плътно зад новия регламент и особено зад правото да бъдеш забравен.

Единственият caveat, който бих си позволил във връзка с последното е, че то се явява нещо като нуклеарна опция, до която е най-добре да се прибягва само в краен случай. С други думи, веднъж активирана, опцията има потенциала (според съвременните цифрови разбирания) безвъзвратно да заличи едва ли не цялата онлайн налична и достъпна информация за своя бенефициент.

С това се разделям с вас и ви пожелавам спорна и безаварийна в зимни условия седмица!

Трудно за деACTAуване

Thu, 26 Jan 2012 21:54:20 +0000

Image: Narcissus by Denes Emoke via Wikimedia Commons

Помня, че на първото погребение, на което присъствах още в крехка детска възраст, имаше планини от нарциси. От тогава съм свикнал да отъждествявам това иначе красиво цвете със загубата на нещо мило и свидно.

Новината, че днес България заедно с още 21 държави от Европейския съюз е

подписала ACTA

каквато е злокобната абревиатура на т. нар. „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането“, отново ме подсети за безкрайни поля с избуяли върху им нарциси…

Защо?

Нека още веднъж да си припомним какво означава ACTA за потребителите на интернет:

ACTA игнорира развитието на глобалната мрежа и свързаната се него консумация на съдържание;

ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясани критерии;

ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.

Макар и с по-различни методи, но ACTA има потециала да постигне резултати мнгого сходни с онези залегнали в законопроектите SOPA и PIPA. Активните интернет ползватели, неправителственият сектор и определени корпоративни интереси подеха мащабен протест срещу въпросните законопроекти и действията им са на път да се увенчаят с успех. За съжаление същото не може да се каже за водената вече поне 2 години кампания срещу ACTA.

Нейсе, нали спасение дебне от всякъде, е доста вероятно антипиратското споразумение да поеме по пътя на

data retention директивата

и да бъде разнищено пред конституционните съдилища на поне няколко от подписалите държави.

Това ще предизвика определен разнобой в иначе доста консенсуално-хомогенното обединение от развити (и не чак дотам) индустриални държави. Възможният резултат би бил точно този, от когото тъмните сили зад ACTA се плашат най-много – липса на хармонизация в регулацията и възможност за нарушителите да акостират в safe harbours, в които ACTA да не важи.

Разбира се, един такъв процес ще е доста тежък и продължителен, и веднъж актувана, ACTA не ще бъде никак лесна за деактуване.

Доколко общественото мнение би катализирало подобно развитие, зависи най-вече от нас.

ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише

Линковете в неделя

Sun, 22 Jan 2012 12:16:12 +0000

Здравейте скъпи приятели и читатели на Неделна поща!

Три са темите, на които искам да се спра в рамките на това издание: две са свързани с основната насоченост на De Libertate Iuris Digitalis, а третата е по-скоро офлайн, но за сметка на това съвсем не е офтопик.

Предвид сериозния читателски интерес, който някои от публикациите ми предизвикаха, започвам директно със значимия протест на редица интернет компании против

SOPA

който биде подкрепен относително масово и от интернет потребителите, най-вече в социалните мрежи.

Който се е уморил от (предимно) силно емоционало поднасяните информации, нека хвърли един поглед върху The SOPA Protest от The Technology Liberation Front.

Развитието на казуса обещава да бъде интересно, след като водещата фигура зад SOPA – тексаският представител Ламар Смит (Lamar Smith) първоначално обяви промени в законопроекта, но в последствие направи изявление, с което застана на позицията си от преди протеста.

Все пак на този хоризонт имаме и добри новини: конкурентният на SOPA не по-малко проблематичен законопроект PIPA продължава да губи поддръжници в Сената и за него на този етап не се намира мнозинство, което да го гласува.

Като второ искам да обърна внимание на една тема, която преди няколко дни се разпространяваше на Twitter със скоростта на летен пожар в Гърция, а именно

решението на Върховния съд

на САЩ, което Ars Technica (за съжаление) поднесе като Supreme Court rules Congress can re-copyright public domain works.

Защо за съжаление ли?

Ами просто защото е подвеждащо и в този си вид не отговаря на истината.
На всички онези, които се интересуват от темата предлагам брилятния анализ на Елеонора Розати от The 1709 Blog.

Накратко:
Един от основните международни договори, които хармонизират авторскоправната закрила е т. нар. Бернска Конвенция от далечната 1886 г. В нея е разписан и важния за конкретния казус срок на закрила. Тъй като САЩ се присъеднияват към Конвенцията чак през 1989 г. и до тогава са имали различни (най-вече по-кратки) срокове на закрила, се оказва че един куп произведения там са попаднали в т. нар. public domain, но другаде по света защитата им все още не е била изтекла. Това на практика е означавало, че Щатите не са спазвали подписаната от тях Конвенция. Проблемът е бил разпознат и изгладен през 1994 с приемането на споразумението ТРИПС, което пък в 3 относително несъществени случая довело до реактивиране на авторскоправната закрила със задна дата.

Това е в общи линии и (о, ужас!) аз се съгласявам с решението на американския Върховен Съд, защото смятам че е по-важно Щатите да имат хармонизирани с останалата част на света срокове на закрила, отколкото това, че в някои незначителни случаи свободното ползване се отлага до изтичането на нововъзникналата защита.

Ако помните, миналата седмица изразих радостта си от обсъжданата законодателна забрана за проучването и добива на

шистов газ

по нашите географски ширини.

Е, днес съм още по-радостен, защото преди няколко дни Парламентът ни прие пълна и безсрочна забрана на проекти за шистов газ. Това, предполагам, автоматично ме нарежда в редиците на т. нар. рубладжии и убийци на българската енергийна независимост.

Нейсе, нека документирам на страниците на блога си, че предпочитам притока на газ да зависи от Русия и веднъж на няколко зими да дзиндзирикам без парно и топла вода, отколкото един от най-важните региони на България да бъде изложен на потенциална екологична катастрофа!

С това, скъпи читатели, се разделям с вас и ви желая спорна нова седмица!

Мегакофти за megaupload.com

Fri, 20 Jan 2012 11:53:17 +0000

Image by 3news

Този симпатяга е 37-годишният германски гражданин Ким Шмиц (Kim Schmitz) известен още като Кимбъл (Kimble), Ким Дотком (Kim Dotcom) или най-вече като човекът зад сайта за споделяне на съдържание megaupload.com.

Както съобщава агенция Ройтерс, след съвместна акция на министерствата на правосъдието на САЩ и Нова Зеландия, снощи megaupload.com е бил

снет от мрежата

a Ким 7 негови съучастници – арестувани.

Обвинителният акт срещу задържаните се простира върху цели 72 страници и обхваща гамата от рекет до престъпления срещу интелектуалната собственост, от които Ким и компания генерирали облаги за над $ 175 000 000 (сто седемдесет и пет милиона долара) и причинили вреди на правоносители за над $ 500 000 000 (половин милиард долара).

Прилича ми на нещо като отдавна подготвян

Лайпцигски процес

воден от развлекателната индустрия срещу нейните душмани.

Така че ни предстои да видим, дали Кимбъл ще успее да се възползва от съдебната трибуна подобно на Георги Димитров или ще завърши по-скоро безславно като ван дер Любе.

Апропо, прави ли ви впечатления избраният за акцията тайминг?

Провеждат я точно едно денонощие след масовия протест срещу SOPA в интернет и изгасването на някои сайтове там.

No related posts.

Четвъртък, 19 Януари 2012

Thu, 19 Jan 2012 12:00:19 +0000

ИНТЕРНЕТ, 18 януари 2012

ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ

http://static.thepiratebay.org/legal/sopa.txt

Преди век Томас Едисон регистрира патент за устройтво, което "ще бъде за очите това, което е фонографа за ушите." Нарича устройството си Кинетоскоп. И става не само един от първите, записали видео, но и първият притежател на изключителните права върху движещите се картинки.

Заради патентите на Едисон върху движещите се картинки и тяхната финансовата тежест, по това време е почти невъзможно да се създава кино на източния бряг на Северна Америка. Поради което филмовите студия се преместили в Калифорния и основали това което днес познаваме като Холивуд. Основната причина била, че там патента на Едисон нямал юридическа защита. Реално там нямало и законодателство в областта на авторското право, така че студията можели свободно да използват вече съществуващи текстове, приказки, истории, филми, и да правят свои филми по тях. Както например постъпили Дисни, когато направили Фантазия - едно от най-хитовите им заглавия за всички времена.

На практика цялата тази индустрия, която днес се оплаква от загуба на контрол върху интелектуалните права, е основана върху нарушаването и заобикалянето на интелектуалните права. Те са използвали (или ако трябва да си послужим с техните термини - "ограбили" са) интелектуалния продукт на други хора без да платят за него. Направили са го, за да натрупат огромни печалби. Днес всички те са преуспели и повечето филмови студия са в списъка Fortune 500 - сред най-богатите компании в света. Постигнали са всичко това, тъй като са имали възможността да използват безвъзмездно чужд интелектуален продукт. И днес те държат правата върху това което другите създават. Ако вие искате да публикувате нещо, трябва да се съобразите с правилата им. Правилата, които те са създали, заобикаляйки съществуващите правила на други хора.

Причината днес те да се оплакват от "пиратите" е проста. Ние правим същото като тях. Ние заобикаляме правилата, които те са създали, и създаваме свои собствени. Ние разрушаваме техния монопол, като предлагаме на хората нещо по-ефективно. Ние даваме възможност на хората да общуват пряко един с друг, заобикаляйки посредниците, които в някои случаи заграбват повече от 107% от печалбата - да, всъщност артистите си плащат, за да работят за тях. Всичко е заради конкуренцията, която представляваме ние. Ние доказахме, че самото съществуване на посредници като тях е ненужно в наши дни. Ние сме просто по-добри от тях в разпространението на интелектуални продукти.

Иронията в цялата ситуация е, че нашите нови правила, са всъщност много подобни на основополагащите идеи върху които самия съюз на Съединетите Американските Щати е изграден. Ние защитаваме свободата на речта. Ние гледаме на всички хора като на равнопоставени. Ние вярваме, че цялото общество, а не някакъв елит трябва да управлява нацията. Ние вярваме, че законите трябва да се създават в полза на обществото, а не в защита на богатите корпорации.

The Pirate Bay е истинска международна общност. Членовете на нашият екип са пръснати по цялото земно кълбо - с изключение на САЩ. Нашите корени са шведски, и наш шведски приятел ни каза следното: думата SOPA на шведски означава "боклук". Думата PIPA на шведски значи "тръба". Това, разбира се, не е само просто съвпадение. Те искат да превърнат Интернет в еднопосочна тръба, на която Те владеят горния край, изливайки боклук надолу по нея върху всички нас, подчинените им потребители. Но общественото мнение по този въпрос е ясно. Питайте когото и да е на улицата и ще откриете, че никой нежелае да бъде тъпкан с боклуци. Отговорът на въроса защо американското правителство иска американските граждани да бъдат тъпкани с боклуци е извън границите на нашето въображение, но ние се надяваме, че вие ще ги спрете преди всички ние да бъдем удавени в боклук.

SOPA не може да направи нищо, за да спре TPB. В най-лошия случай ще се пренесем от домейна .org към някой от хилядите други домейни които вече използваме. Държавите, които блокират достъпа до TPB, Китай и Саудитска Арабия например, блокират хиляди адреси, които водят до нашия сайт. И успяват ли наистина да спрат достъпа на гражданите си до The Pirate Bay? Ами не.

За да се реши "проблема с пиратството" трябва да стигнем до самия първопричинител на проблема. Развлекателната индустрия твърди, че създава "култура", но всъщност това което наистина правят е да продават на надути цени плюшени куклички превръщайки единадесет годишни момиченца в анорексички. Или като ги принуждава да работят във фабриките за куклички практически без никакво заплащане, или като ги залива с филмчета и телевизионни шоута, които ги карат да се мислят за невероятно дебели.

Във великолепната компютърна игра на Сид Майърс Цивилизация вие можете да построите Чудесата на Света. Едно от най-мощните е Холивуд. С него вие можете да контролирате културата и медиите по Света. Рупърт Мърдок беше доволен от компанията си MySpace и не виждаше никакъв проблем с пиратското съдържание в сайтовете на потребителите там. До като MySpace не фалира. Сега той нарича Google най-големия източник на пиратско съдържание на Света - просто защото им завижда. Той би искал да задържи контрола над умовете на хората само за себе си, а със сигурност Google и Wikipedia представляват много по-обективен и предпочитан източник на информация от Fox News.

Някои от детайлите (години, дати) вероятно са грешно посочени в това публично изявление. Причината за това е, че в момента достъпът до Wikipedia е затруднен. Под натиска на нашите банкрутиращи конкуренти. Извиняваме се за това.

THE PIRATE BAY, (K)2012

Уикипедия протестира

Wed, 18 Jan 2012 20:21:49 +0000

Днес общността на Уикипедия обяви своето решение за спиране на достъпа до английската версия на енциклопедията от целия свят за период от 24 часа, смятано от 05:00 часа UTC на 18 януари (можете също да прочетете изявлението на Фондация „Уикимедия“ ). Актът е форма на протест срещу предлаганите законодателни промени в Конгреса на САЩ — Закона за спиране на онлайн пиратството (Stop Online Piracy Act, SOPA) в Камарата на представителите и Закона за предотвратяване на реални онлайн заплахи срещу икономическата съзидателност и кражби на интелектуална собственост (PROTECT IP Act, PIPA) в Сената. Ако тези закони бъдат одобрени и влязат в сила, те сериозно биха накърнили свободния и отворен Интернет, в това число и Уикипедия.

Научете повече.