photography

Наздраве за края на света

Tue, 07 Feb 2012 20:15:19 +0000

Добре де, добре! Заклевам се, че през февруари ще изпълня няколко свои обещания дадени отдавна, които отлагам… не нарочно. Просто не им е дошло времето. Но понеже все така не мога да отказвам на приятели…

Обещавам нов нещо-като-разказ. Тези дни… От моята запазена марка. Неказващ нищо повече от това, което трябва да бъде премълчано и премълчаващ всичко останало, което трябва да бъде изречено.

Обещавам най-накрая да започна да пускам видеоуроци как се прави базов post-рrocessing на цифрова снимка, така че да не изглежда толкова скучна (както излиза по подразбиране от повечето фотоапарати). Комитата сигурно вече ме е вписал в графата на тотално несериозните…

Обещавам да извадя от архивите си поне един текст от миналото. От онези, които никой не знае, че са мои. Или поне аз така си мисля. Интересно ми е откъде това любопитство? Или, явно остарявам, и преди съм бил по-интерeсен ;-) Ще го направя на 13-ти февруари. Понеже текстът е за любовта и ще е твърде банално да го пусна на 14-ти. А и на 14-ти възнамерявам да мълча! :)

Вече обещах и текст за един друг сайт, на мое много близко същество, което има амбицията да съчетава (пречупени през очарователната женска гледна точка) двете най-важни за всеки мъж теми – храната и секса. Или секса и храната… все не мога да преценя кое е първото, в крайна сметка от глада зависи, но ако някой може да пише за вкусна еротика или еротични вкусотии, това е тя. Една от жените, чието мимолетно присъствие в живота ми остави след себе си непоправими празнини и в сексуален и в кулинарен контекст… Шегувам се! С нея сме страхотни приятели и тя адски много ми липсва, някъде там на другия край на света… И заради нея ще изровя от пепелта на миналото още един текст, написан точно преди началото на този блог, като подарък за началото на нейния…

Какво друго да обещая?… Разказ, секс, любов и видео… Мисля, че стига толкова… Наздраве за края на света! (Вие какво? Да не си помислихте, че имам някаква друга разумна причина да обещавам горното?)

Nikon D200 | AF Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @24mm @f/3.2

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Улица “Сънлива”

Tue, 07 Feb 2012 11:03:45 +0000

(и пак) Огън и Лед

Mon, 06 Feb 2012 20:45:25 +0000

* * *
Докосни ме диво – като вятър
Дори от ласката да остават следи
Така следи и във леда остават
Ако до него някой устни долепи

Стопли ръцете ми – с дъха си
Проникващ тъй дълбоко, че дори
Сред преспите да ме намерят утре
Ще ахнат всички, че леда гори!

/Flo, 02.2012/

Новогодишна картичка

Mon, 06 Feb 2012 12:34:10 +0000

Зимата явно няма да си тръгне скоро, пък и коледно-новогодишните празници не бяха чак толкова отдавна,
така че – хоп! – да ви покажа една картичка, правена по поръчка:

Панорамна фотография на източния край на София, Орлов мост, около 1910 г.

Mon, 06 Feb 2012 10:33:04 +0000

София, булевард “Дондуков” и улица “Търговска”, началото на ХХ век

Mon, 06 Feb 2012 07:23:45 +0000

София: бул. “Мария Луиза”, джамията “Баня баши”, Централните хали, в дъното църквата “Света Неделя”, 30-те години на ХХ век

Sun, 05 Feb 2012 22:08:07 +0000

София, панорамен изглед към Централната баня и градината пред нея, края на 20-те години на ХХ век

Sun, 05 Feb 2012 12:32:52 +0000

София, западната порта на Царския дворец и охраната на входа, края на 20-те години на ХХ век

Sun, 05 Feb 2012 11:45:07 +0000

four … is more than two

Sat, 04 Feb 2012 21:42:43 +0000

Симфоничният оркестър под диригентството на професор Саша Попов по случай изнесения Бетховен концерт в София на 31 януари 1935 г.

Sat, 04 Feb 2012 01:52:35 +0000

Earrings

Fri, 03 Feb 2012 20:56:33 +0000

Цял ден се закачат в шала ми! Издърпват по една тънка нишка от него и сякаш допридат минутите на все по-зреещия ден. Гъделичкат приятно точно там – малко под меката част на ухото – където нито една целувка не остава сама.

Очите ми следят преминаващите коли, разпръскващи кишата на ронливи струи. Срещам очите на отражението си. При всяко трепване улавям отблясъци в заскреженото стъкло. Мигновени, мълниеносни, като че ли именно те са оставили драскотините в леда да напомнят, че не е вечен. Усещам променливата им тежест щом поклащам глава, докато говоря по телефона и ти ме разсмиваш. Винаги успяваш, дори в най-невероятните моменти. Не искам да свиквам да ги предсказвам, не искам да очаквам и да броя вдишванията, преди да се разсмея.

Всеки ден като се прибера ги свалям, заедно с полепналите по тях власинки на изпокъсаните нерви, с отпечатъците от пръстите ми, подирили спомена за устните на същото това място – малко под меката част на ухото – което никога не забравяш. Тази вечер ще ги оставя. Искам да сънувам, че те има…

Grand Canyon

Fri, 03 Feb 2012 08:57:03 +0000

La dame de fer

Thu, 02 Feb 2012 10:02:43 +0000

Рекламна фотография за Българско радио - “Предаването за най-малките започва”, 1958 г.

Wed, 01 Feb 2012 21:19:52 +0000