writing

Цифрова крепост – Дан Браун

Mon, 06 Feb 2012 11:58:00 +0000

Quis custodiet ipsos custodes?

В Агенцията за национална сигурност (АНС) в САЩ тайно от широката общественост е построен суперкомпютър с милиони процесори. Единствената му задача е по цял ден да разбива шифри по най-дърводелския начин – чрез налучкване и изчерпване на всички възможни комбинации. И машината започва да мачка всичко наред и да чупи шифрованата кореспонденция на всички терористи (и не само) по земното кълбо. Всички (без бедните терористи) са щастливи, докато един гениален японски математик не разработва алгоритъм, който не може да бъде разбит по метода на грубата сила. Невероятно, нали? При вида на софтуера обаче суперкомпютърът започва да хълца наистина се предава. Японецът заплашва да разпространи кода в интернет, ако АНС не признаят публично, че притежават компютър, с който четат тайната кореспонденция на света. Логично или не, японецът е издирен и убит толкова бързо, че не успява да каже каква е паролата за разшифроване на кода, наречен „Цифрова крепост”. Всъщност с това убийство започва действието. Има преследване из Севиля, Испания, находчиви идеи за намиране на непознат човек в непознат град, запознаване с основите на криптографията, измами, контра измами и перипетиите на двама сравнително млади учЕни, които без малко да се оженят накрая.

Обвиняват Дан Браун, че пишел по клиширана схема. Схема, която създава интригуващи и продаваеми трилъри? Нямам нищо против да чета такива схеми, още повече, че човекът е написал всичко на всичко пет романа. Не един с 10 изсмукани от пръстите продължения, а само пет, и то доста различни като теми и място на действието.

Ето мненията на още хора за същата книга.

Преводът е на Иван Златарски, който пак се е справил чудесно. Хубаво е също да се прочете неговия послепис, ще ви се изясни защо Дан Браун е писал точно по тези теми.

Майкъл Сиско

Sun, 05 Feb 2012 12:11:00 +0000

A dream pulling up alongside another dream, each measures the other. The war is up there on the island, where we are going to meet it, but there is no war there, nor could there be. War is dreamlike, but war is a dream... where is the war? In the guns and helmets and uniforms? Is it the rock from which the ore to make the gun was mined, the grass that fed the sheep whose wool went into the uniform, or the sun that lights the battlefield? Not impossible to escape, but it tethers as unsubstantially, as likely, as a dream, the bonds binding me inside. I go on with it; I’m not bound like a prisoner, but like a sleeper. Two men meet, and one will give his life for the other, or they well each try to kill the other, while the day is still blandly unfolding around them. The violence I’ve already seen has been as random and abrupt as a dream, always ending in death that seems only to become more and more impossible. I always know that I am no more than one sharp breath from waking. It’s a breath I can never manage.

The Narrator, p. 145

Майкъл Сиско е американски писател и преподавател. Майкъл Сиско е нещо като тайна. В последните няколко години, благодарение на все по-лесното движение на информацията и на ренесанса на всички жанрове на странното, капакът на кутията (всъщност един чудовищно голям и необятен свят) с тайните започна да се отваря все повече и повече, а оттам и Сиско става да все по-популярен. Доколко творец като него може да бъде популярен, предстои да видим. Сиско пише като никой друг. Затова многото сравнения с други автори са неадекватни и служат само за успокоение на издателите, сигурен съм. Те губят стойността си на ориентири още на първата страница и ще останат неназовани тук. Жанровете, в които го слагат, също. Сиско не пише като съвременен (американски) автор. Ясно е, че влиянието на европейската проза от началото на 20 в. и на френската от годините на Новия роман върху него е огромно. Но това е причината. Сиско не е подражател, макар че понякога е проводник на отдавна замлъкнали гласове. Ако прочетете интервюта с писатели от двете страни на океана, ще забележите, че на въпроса за писането американците често дават рецепти, формули, правила, а европейците го описват като почти мистично случване, което не е изцяло под техен контрол. (Не всички, разбира се. И от двете страни.) Сиско се чете така, сякаш това случване е малка част от една необяснима, ужасна и недостижима сила. Написаното от автора е като леко повдигане на завесата, никога напълно разкриване, никога дори достатъчно голямо, че да проникне някаква обяснителна светлина. Понеже тази сила я има в писането на Сиско, то е, казано най-просто, силно. Понякога Сиско създава много интересни изречения. Такива, в които нещо се е случило с граматиката. Тези нахлувания на необяснимото или просто любопитното в реда на езика не са от стремеж към експериментиране. Те са от стремеж към възможно най-откровено представяне на световете, вътрешни и външни, които подхранват произведенията на всички писатели. Затова Сиско е писател, без грам претенция. Нищо че най-лесно е да бъде определен като претенциозен. Сиско е философски писател. Когато го чета, се сещам за едни думи на Тарковски, които при Сиско се усещат като постоянен подтекст: че работа на изкуството е да подготви човека за смъртта.

Разговор: “Бъдещето идва на части”

Fri, 03 Feb 2012 11:05:41 +0000

…въпросите на Жасмина Тачева бяха действително интересни, обхващаха дълъг период от време (1997-2010) и бяха неочаквано конкретни.

Исках да помисля внимателно върху тях и тя ми даде достатъчно време (реших обаче да не отговарям засега на някои по-сложни въпроси; и те отпаднаха). Всъщност ми се създаде усещане за общуване, а не за интервю, което е прекрасно чувство. Затова възприемам този разговор и като самостоятелен текст. Със сигурност това е най-цялостното интервю, в което съм участвал.

Надявам се отговорите, публикувани в Public Republic, да са достатъчно ясни и смислени. Ето един кратък откъс за същността на редактирането и Ред.гру:

Редакторът като новия автор. Доколко има свободата да изразява собствената си идея чрез чуждия текст?

Да, редакторът е новият автор. Но редакторът не трябва да изразява просто своите чувства и мисли. Той е удивителна фигура, защото трябва да помогне на автора да изкаже себе си по-добре.
Редакторът е най-добрият възможен читател. А в някакъв смисъл той е и най-добрият писател – той пише чрез друг, той пише чрез чуждо тяло, през чуждо съзнание, мисли и думи. Авторът просто е инструмент за редактора. Но парадоксално: този инструмент всъщност изразява себе си.
Редакторът употребява автора, за до го себеизрази. Човешки инструменти си взаимодействат: това е, което ме удивлява и, признавам си, възхищава в редакторите.
Ако погледна от друга гледна точка, то Creative Commons е добра идеологическа крачка именно в тази посока. Така де, стига с тези автори и техните права.

Последният въпрос на Жасмина Тачева беше “Какво се случва днес?”; така се появи и заглавието.

Разни

Fri, 03 Feb 2012 10:28:00 +0000

В момента текат конкурс и копнеж за фантастичен разказ. Информация за конкурса може да намерите тук. А за копнежа - тук. Копнежът, като всеки друг, няма краен срок. Конкурсът има: до 24:00 часа на 26.02.2012 г.

Питането за любимите български фантастични книги пък е удължено до края на февруари.

Тук започва нещо много интересно.

А тук можете да прочете за един чудесен, противоречив и (на моменти) фантастичен творец: британката Ана Каван.

След "Пътуване на юг" и "Петдесет и пет града", вече трети роман на Михал Айваз може да се намери в книжарниците: "Другият град".

WWW.MUTANTI.COM – Кръстьо Кръстев

Wed, 01 Feb 2012 09:13:00 +0000

Имам фантастична версия за образованието на бъдещето. Когато един ден в далечното и съвършено бъдеще учебниците на децата бъдат прочистени от овехтелите и безвкусни автори, с които са пълни сега, и овакантените места бъдат заети от забавни и смислени съвременни майстори на перото, един от тях без съмнение ще бъде Кръстьо Кръстев.

Кой е той?
Завършил съм журналистика в Софийския университет - една специалност, която не ме научи на нищо хубаво, освен на това какво мисли Ленин за печата. Все пак, имахме един преподавател, когото много обичам - проф. Стефан Брезински; той ме научи къде се пише пълен и къде - кратък член, къде се слагат запетайки, и това ми върши работа и до ден днешен. Иначе, винаги съм се занимавал с писане на разкази и фейлетони.

В тази електронна книжка Весел Цанков е събрал и сглобил перипетиите на мутанта Крум, които иначе Кръстьо Кръстев е издавал като отделни фейлетони. Идеята да се разкаже смешна история подобна на действието от играта „Принцът на Персия” прилича на повестта на Виктор Пелевин „Принцът от Госплан”. В този случай обаче фонът не е запустял институт, а боклучава България от разцвета на прехода.

Честно казано, когато във вестник „Стършел” излизаха неща за Крум, аз ги прескачах без да се замислям особено. Струваха ми се леко пресилени и като че ли излишно ми натякваха за нещастията на съгражданите ми от корабокруширалата ни държава. Сега ми харесаха, но въпреки всичко ми се струва, че това не е най-доброто му постижение и може да се отложи или поне да не започваме с нея запознанството си с Учителя под Редутския кедър.

Fuck! - каза той, за да не се чувства самотен.
***
Човекът пъхна пръсти в устата си и изсвири химна на Европейската общност, известен също като Ода на радостта от глухия немски композитор Бетовен, по стихове на немския поет Шилер, който също не е бил лишен от физически недостатъци.
***
Ракия! - викна Кросното - Повече ракия!
***
- БЕМ ГО! - казва Евстати - Докога ще ги гнявиш тия мръвки у тоя тиган! Заприличали са на кюмюр!
Жена му Памела, в оригинал Цеца, изразява с гърба си презрение по метода на Станиславски.
***
И ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ ВСИЧКО, КОЕТО Е КЛИКНАТО!
***
Какво можеше да се прави с една Принцеса? Да бъде открадната, да бъде омъжена насила, да бъде оставена да се превърне в стара мома, докато се търкаля из възглавниците и се посипва с пудра захар от локума си.
***
Беше една от онези есенни утрини, когато небето се вдига високо и всичко добива прелестна яснота и контраст като картина на японски монитор.

За отдаването

Tue, 31 Jan 2012 16:53:05 +0000

Великолепната книга на Чичо Шелби - Шел Силвърстийн – легендарен поет, илюстратор, музикант и сценарист, блестящо издадена на български език в превод на проф. Александър Шурбанов от издателство „Точица”.

Първа рецензия върху “Ще:” + интервю по Артефир

Tue, 31 Jan 2012 16:29:21 +0000

Доста изненадващо днес сутринта се появи и първата рецензия върху “Ще:“, един ден преди самата премиера на книгата. Текстът е публикуван в Public Republic; автор е Ваня Стефанова.

Много съм благодарен не само за усилията да се прочете стихосбирката и да се напише първия изобщо отзив (което винаги е трудно), но и за това, че ироничното в “Ще:” е забелязано, разбрано и оголено. Рецензията обаче не стои само при иронията, а разглежда множество подробности, похвати, детайли и теми. Не очаквах…

А това е интервю от вчера с Яна Пункина по Артефир (радио “Христо Ботев”). Благодаря й за разговра и интересните въпроси. Записът е качен и на сайта на БНР.

Интервю на Яна Пункина с ВБВ за книгата “Ще:” (’11) by vidinsky

Ще :

Tue, 31 Jan 2012 12:44:09 +0000

"Ще :" на ВБВ, фотографии и дизайн Яна Лозева, издател "Жанет 45"

Разни връзки от седмицата: 04/2012

Mon, 30 Jan 2012 16:05:37 +0000

Blackout Wednesday wrapup #3: impact edition

Малко количествени оценки за ефекта от гасенето на сайтове миналата седмица

Manypedia

Джаджа за сравняване на една и съща статия в две езикови версии на Уикипедия

FeaturedFeeds brings syndication feeds of featured Wikimedia content

Възможност за създаване на фийдове с променливо съдържание в Уикипедия (по замисъл, за променливите блокове на началните страници)

Войната на старците

Sat, 28 Jan 2012 10:59:00 +0000

Войната на старците
Джон Скалзи

Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама

Смях по български

Fri, 27 Jan 2012 08:00:00 +0000

Това е може би най-представителната компилация с най-добрите български хумористи, която съм срещал. Кои по-известни, кои не толкова, но всичките са доста добри. Дадена е почит на архаични звезди като Алеко, когото аз лично не харесвам особено, но явно и без това не може. Голяма част от хората са писали през разни периоди за вестник „Стършел”. В тази своеобразна алея на хумористичната слава са се наредили писатели като Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Георги Мишев, Странислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Ясен Антов, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Михаим Вешим, Чавдар Шинов, Весел Цанков и други, и други...

Хубава корица, хронологически подредени автори. За всеки от тях има по малко инфо, което включва освен кратка биографична справка и някакъв лаф или смешна случка с него. Книгата е чудесна и е много хубава като за подарък.:)

Такива разкази не могат да се преразказват. Кратките хумористични истории се построяват така, че са смешни само в този си вид. Не можеш да преразказваш виц. Затова ще препиша само малко цитати, пък дано все някой да я оцени.

В края на селото го срещна стара жена с коза и го попита кого търси. „Търся скандинавеца – каза полякът, - като че вдън земя е пропаднал.” Старата жена му каза: „Затуй требе да се връзва. Ако не го вържеш, после няма да го намериш.”
Радичков за изгубилия се турист в едно село
***
А там, където има привързаност, не може да няма и малко тъга, драги читателю! Радичков
***
Учителя Кръстев често поглеждал календара с голата манекенка, опечалявал се и размишлявал. Пийвал чай с гроздова и казвал:
- Старостта също има някои предимства.
После клател глава и добавял:
- Но младостта ги има всичките!
Кръстьо Кръстев
***
Когато рибарите хванат първия паламуд, когато в кафене „Пъци” започнат да сервират мелбите без малките кокетни чадърчета от разтегателна хартия, когато щъркелите се извият над плажа и тръгнат на юг, а баничарят край пощата започне да се успива сутрин, сезонът е свършил. Старият град натежава от есента като узряла смокиня.
Кръстьо Кръстев

Ей тука младите професионални книгоиздателки първи са казали добри думи за книгата.

Покана за премиера на “Ще:”

Thu, 26 Jan 2012 17:54:13 +0000

Заповядайте на 1 февруари (сряда), 19:00 часа, в Нова театрална зала (СУ). Бих се радвал да се видим. Следващият път ще е след още 11 години.

В „Ще:“ има и случки, и рими, и ирония, и загадки; един важен числов магически квадрат; древно преосмисляне на културата в Кавказ; текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон; изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга; описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове; дълга разходка из едно балканско общежитие; няколко метафорфози; много роботи; и накрая съвсем познати, класически емоции и страсти, които са напълно неизбежни. Всъщност това е заиграване и обличане на смъртта по всякакъв възможен, ироничен начин.

Update 06.02.2012:
Мая Мирчева е представила в Public Republic чрез текст и снимки самата премиера. Благодаря!

Помпим, помпим, помпим

Wed, 25 Jan 2012 06:43:46 +0000

Помпим в пустини, помпим във лед,
Помпим наред, помпим навред.
Помпим под вода, помпим у дома,
Всичко и нищо е наша страна.
Помпим, помпим, помпим, помпим –
светът е огромен!
Дайте само климат ин-
вестиционен!

Водата във газ, газа в тръби,
Тръбите в земя, земята в бетон.
Дървото в желязо, храната в картон,
Хората в роби, животът в найлон!
Помпим, помпим, помпим, помпим – ние сме бог,
Правим нов природен кръ-
гооборот!

Газът по кабел, дим във ефира,
Масло поти вестникарска хартия.
Правдопроводи към телевизор,
Време за сън преди новините.
Гледано време, слушано място.
Сериен експерт, игрална корида.
Пом, пим-пом, пим-пом, пим-пом – диван удобен,
Дайте само климатик
вестниционен.

Куфар в кола, папка във куфар,
Карта във папка, държава на карта.
Герои с костюми и ръкавели,
Правят царици и премиери.
Помпим, бомбим, помпим, бомбим – избор народен,
Договор или война – за нас все едно е.

Славна машина, стъклен комин,
Всичко превръща в стока, пари.
Помпи хилядоклапо сърце,
Борса Земята засмуква, върти.
Помпим, помпим, помпим, дзън! – тепихът отваря,
Търговия или смърт – наддавай до края!

Помпим, помпим, помпим, пом-
Дзън!
Даже до Ада

да пробием –
райски газ
пак ще добием!

Детска класика

Tue, 24 Jan 2012 05:40:51 +0000

Две серии от Puffin Hardback Classics, прекрасно оформени от Daniela Jaglenka Terrazzini

За тишината

Sun, 22 Jan 2012 21:59:06 +0000

Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @1.8

Има тишина, която звъни като камбана. Места, които зареждат и където намираш нещо важно. Като книга, която разлистваш случайно, за да достигнеш до някъде… или до себе си… където си бил… или може би още не си…

Или като изпусната фраза, в случайна посока, която иде да потвърди, че… болката е нужна, само докато не осъзнаеш, че не е.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени