social

Иван Ценов за генезиса на властта, същността на политиката и медиите

Tue, 07 Feb 2012 12:58:00 +0000

Иван Ценов е роден на 6 октомври 1943 г. в гр. Враца. Завършил е МЕИ, където по-късно и преподава "Математически модели на управлението". Занимава се с политика от началото на промяната, но твърди, че пари не е направил от това. Ляв по убеждение, политическата си дейност започва при социалдемократите на Петър Дертлиев. Преди и по време на изборите през 1990 г. е шеф на СДС в район “Червена звезда”. Казва, че след май 1990 г. вече не е имал никакви съмнения кой и накъде тика процеса и не присъства на “големия митинг” на “Орлов мост”. След изборите получава първото предупреждение, че не следва “линията на Партията” – изключен е от СДП с мотив “лошо отношение към жените”.

По мое мниение, Иван Ценов е сред най-интересните и ерудирани обществено-политчески анализатори. Често ровя из мрежата за негови изяви и се чувствам като иманяр попаднал на находка, когато открия такива. Най-ценното в анализите на Ценов е, че той не ни занимава със злободневнито, в което бълбукаме всички, а говори за универсални принципи на властта, за функцията на медиите и политическия процес, които "въоражават" интелигентния слушател с безценна информация, чрез която сам да достигне до отговорите на "защо така се случва" и "защо не се получи както очаквахме".

(интервюто е от 4 части, като за улеснение на зрителите, в края на всяка част съм поставил линк към следващата)

ACTA Чехия

Mon, 06 Feb 2012 18:36:16 +0000

Чехия спира процеса на ратификация на ACTA. Според чешкия министър-председател въпросът за присъединяването изисква допълнителни анализи.

Правителството “в никакъв случай няма да допусне ситуация - v žádném případě připustit situaci - която по някакъв начин застрашава гражданските свободи и свободата на информация.”

ACTA: Как могат да изглеждат „извънсъдебните мерки“ или „алтернативите на съдилищата“?

Mon, 06 Feb 2012 13:11:59 +0000

Image: Batting stance guy by MissChatter
via Wikimedia Commons
www.creativecommons.org/licenses/by/2.0)], via Wikimedia Commons" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/File%3ABatting_Stance_Guy_2011.jpg">

Една от най-сериозните критики срещу прилагането на ACTA в цифровата среда е разписаното в чл. 27.3 сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията.

Европейската комисия нарича това сътрудничество extra-judicial measures (извънсъдебни мерки) или alternative to courts (алтернатива на съдилищата).

Въпросът, който всеки може (а и трябва) да си зададе е:

как би изглеждало

едно такова сътрудничество на практика?

Преглеждайки днешните статии в Google Reader попаднах на нещо, което доста добре онагледява възможната му реализация.

The 1709 Blog обръща внимание на бизнес модела, развиван от самопредставящата се като ловец на пирати американска компания Piracy Takedown.

От сайта на компанията се разбира, че служителите и претърсват интернет за незаконно съдържание от името на клиентите си, тъй като разполагат с добре разработен автоматизиран процес на търсене и по този начин могат да бъдат доста по-ефективни от самите правоносители, предлагайки услугата си на много достъпна цена.

На този етап бизнес моделът на Takedown Piracy почива върху разпоредбите на американския Digital Millenium Copyright Act (DMCA), но ACTA би му предоставила перфектната възможност за бърза експанзия.

Как ли?

Много просто!

ACTA предвижда незабавното предаване директно на правоносителите на информация, идентифицираща интернет абонати, за които се предполага, че нарушават нечии права (чл. 27.4).
Веднъж идентифицирани, предполагаемите нарушители ще бъдат приканвани да обезщетят правоносителите според предварително установени и каталогизирани ставки (чл. 9).

Сега, на фона на цитираните от правоносителите колосални размери на нелегално споделяне в интернет, е ясно като бял ден, че съществува въпиюща нужда от ефективна помощ. Такава, каквато в САЩ могат да предложат фирми от типа на цитираната Takedown Piracy.

А у нас?

Хмм, струва ми се, че възлагането на частни изпълнители да преследват авторскоправните нарушения у нас има шансовете да се развие направо перфектно.

Къде, защото съдебната ни система се слави като претоварена и жъне непрестанни упреци относно ефективността си, къде защото, като наследство от близкото минало разполагаме със структури, известни с относително безскрупулните си, но за сметка на това, определено ефективни практики.

Какво мислите вие?

Моята среща с Хилъри

Mon, 06 Feb 2012 10:31:52 +0000

(Помолих моя приятел Огнян Исаев да опише своята среща с Хилъри Клинтън. Той прие и сега ви предлагам неговия разказ – бел. Иван Бедров)

“В очакване на уикенда в провинцията, с идеята да си седя на топло, получих обаждане от посолството на САЩ. „Здравей! Как си? Искаш ли да участваш в една среща, която организираме в неделя?”, ме попитаха. Познаваме се с Н. Пр. Джеймс Уорлик от различни работни срещи, в които сме участвали заедно. Предполагам, че е останал с добри впечатления от мен и за това ме кани. „Ако си заслужава”, казах. „Ами… каним те на среща с Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън”. Нямах право на избор – приех.

В деня на голямата среща пристигнах в София. Навсякъде мокро, снежно и непочистено. Кишата от снега беше непреодолима по софийските улици.

В посолството очаквахме Хилъри Клинтън около 2 часа, които минаха неусетно в разговори с колегите от различните медии. Шегувахме се, че все още с българския премиер не сме имали разговори от тази висота по ромската тема, но за сметка на това пък Хилъри Клинтън ни идва на крака.

Беше време – през вратата гордо, усмихната и смело влезе Хилъри Клинтън. Охраняваха я двама афроамериканци. Такива детайли не могат да се изпуснат, защото в България сигурно никога няма да видим циганин да охранява българския президент или премиер! Здрависахме се приятелски и разменихме няколко изречения.

Не мога да скрия възхищението си от дипломатичния и в същото време човешки тон на говорене на Клинтън. За момент я почувствах като човек, с когото се виждаме всеки ден. Поведението й беше изключително земно, предразполагащо и близко.

Държавният секретар на САЩ сподели опасенията си относно процеса на ромската интеграция, който според нея е недовършен и зациклил. Каза, че не й харесват антиромските протести, които се случват в Европа и набират сила.

Бяхме 9 души. Всеки един от нас имаше по 2-3 минути за изказване. Толкова дава негово величество Протокола. Опитах да се побера в тях. Вече не помня дали успях, защото бях много развълнуван.

„Основите на гражданското движение на ромите за равни права и уважение към човешкото ни достойнство са поставени далеч преди демокрацията да дойде в България. Но все така до днес ромите сме принудени да бъдем неудобни, защото години наред поставяме един и същ въпрос – кога ще има реална, прагматична и чувствителна политика, която да се начертае и изпълнява с ромско участие, която да промени статута на ромите от отхвърляни и маргинали, на реализирани български граждани. За сметка на това години наред се декларира желание за политика, но само на документи и то под външен натиск. Години наред разчитаме на осъзнатостта, морала, и отговорността на българските политици, сред които липсват роми. Но все сме в режим на чакане и питане, защото моралът, осъзнатостта и отговорността имат променливи дефиниции в България.

Благодарение на това днес в българското общество има две групи роми. Едните са роми-маргинали, които са се капсулирали в своите гета, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. Другата група роми са успели по един или друг начин да се образоват и откъснат от гетото. Но въпреки това пак са отхвърлени. Голяма част от тях освен, че се страхуват да идентифицират етническия си произход, се стараят и да го скрият. Защото, ако кандидатстват за работа, могат да им кажат „ще ви се обадим“ и да не им се обадят. Да ги пребият в тъмната част на улицата, или градския транспорт, или просто да им кажат „вие сте изключение”, не сте като другите. Ромите са различни по между си – имат различен образователен, здравен, и социален статус. Но си приличат по това, че са отхвърляни.

Тук идва и горещият въпрос за лидерите и лидерството в ромската общност. В част от ромските квартали има както добри и припознати лидери, така и страхотни имитации на добри лидери. Докато едните търсят решения за проблемите, другите търсят начини за експлоатацията им. Както е при всяка проблемна ситуация, навсякъде по света. Истината е, че ни липсват национални, обединяващи и мобилизиращи припознати от властта и ромите лидери. Защото е лесно да разделяш, контролираш и дори да противопоставяш лидерството на една до болка икономически уязвима и слаба общност.

Българските медии имат решителна роля в процеса на ромската интеграция, защото изграждат образа на ромите, защото задават модела за мислене и действие на мнозинството спрямо всеки ром, и не на последно място – медиите повлияват поведението и риториката на силните на деня, съответно и политиките за ромската интеграция.

За жалост българските медии в голямата си част проявяват нетърпимост, а някои дори и омраза към ромите и състоянието им. Благодарение на медиите се роди израза „ромска престъпност”. Чрез медиите се даде поле на расистката риторика. Родиха се патриотични партии, които умело разпространяват идеята сред младите българи, че за да си патриот – трябва да мразиш циганите. А ако се бориш срещу тях – може да станеш и национален герой. Тук е мястото да кажем, че съдът и прокуратурата също ги няма в ромската интеграция.

Ако трябва да бъдем честни, неслучването на ромската интеграция, не е справедливо не само спрямо ромите, но и спрямо всички български граждани. Не е справедливо спрямо демокрацията, която дойде в България. Не е справедливо спрямо България.

И както е казал Мартин Лутър Кинг – „Несправедливостта някъде е заплаха за справедливостта навсякъде!”

Тази мисъл накара Хилъри да се усмихне. Мисля, че мога да я наричам Хилъри – чувствам я като приятел.

Огнян Исаев”

P.S. Огнян е от град Върбица, на 60 км от Шумен. Завършил е Журналистика в Шуменския университет, а сега учи Психология във Великотърновския университет. Запознахме се преди години в Прага, аз бях на конференция, той на стаж, после пихме бира. Може да четете повече от него на блога му.

Фениксът на София

Mon, 06 Feb 2012 07:32:58 +0000

Кратък материал от в-к "Македония" анонсира монтирането на един от забележителните символи на предвоенна София - Фениксът върху фасадата на едноименното дружество. Скулптурата е поставена в края на 1926 г. и е премахната вероятно в края на 40-те години при реконструкцията на пострадалата от бомбардировките сграда. Благодарим на Любо Иванов за предоставената статия:

Тия дни ще бъде монтиран близо 7-метровия коронен завършек на фронтона на палатата на „Български Феникс" на бул. Дондуков.

От ляво долустоящият гигант символизира със снопа светкавици природните стихии, а женската фигура представлява мореплаването.

Коронният феникс, емблемата от светкавици, ладията, както и часовника ще бъдат позлатени.

Автор на монументалната фасада е архитекта Fritz Lehmann, - суплент в немската висша техника в Прага, при когото учат мнозина български студенти.

Скулптурните фигури са работа на немския скулптор Johann Adolf Mayerl от Егер, Бохемия, а изпълнението на медните работи е от пражката фирма Anyz.

Сградата на дружество "Български феникс", около 1930 г.
Сградата днес

Уроците на Хилъри

Sun, 05 Feb 2012 19:03:16 +0000

Има едни високотехнологични бусове, оборудвани с медицинска апаратура, които обикалят по-бедните региони. Понякога ги има и в България. Целта е повече хора да имат достъп до качествена диагностика. За няколкото си часа в София американският държавен секретар Хилъри Клинтън свърши подобна работа и постави точна диагноза на България – липсва чувство за национална общност и липсва стремеж към независимост.

Няма нищо случайно в едно такова посещение – нито с кого ще се срещне държавният секретар, нито какво ще каже, нито мястото, което ще бъде избрано. Етикетите на това посещение бяха „енергетика“ и „роми“, т.е. независимост и общи цели пред нацията. Правителството нито веднъж не се опита да постави темата за шистовия газ в контекста на независимостта, предпочете да мълчи или да се заканва на протестиращите и разбира се загуби публичния дебат по темата. „Интеграция на ромите“ пък е израз само от програми и стратегии, но не е част от мисленето на нито едно правителство досега. А успехът идва при нации, които са обединени от общата си цел да живеят свободно и богато в близкото бъдеще, а не са разделяни от общото си минало, различен език, цвят, религия. Всички имаме полза от това повече хора да работят в България, това ще стане, ако повече хора са образовани, това ще стане през усилието за интеграция на силно изостаналите. Звучи просто и наистина е просто. Става дума за настройка в главата – или мислиш така, или не мислиш така. Казва се мащаб, който за съжаление липсва на управляващите досега.

Силно ме впечатли интервюто на бившия македонски премиер Любчо (преди беше Люпчо) Георгиевски по бТВ, където той каза: „Има един парадокс – от една страна славейки името на Александър Македонски, се преструваме, че сме много голяма нация, но така вътрешно отдалечаваме всички други от себе си – отдалечаваме и албанците, и турците, и ромите, и власите.“ В България същото правят хора като Божидар Димитров, колегата Росен Петров и премиери като Бойко Борисов, които се кефят на първите двама. Едното е минало, другото бъдеще. Всеки сам избира.

Затова посещението на Хилъри Клинтън има много ясни сигнали. Стига на някой да му е дадено да ги види.

Разбира се, че за целия свят новината от София е коментарът на Хилъри Клинтън по повод руско-китайското вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Сирия. Но това е просто съвпадение за нас, посещението бе за друго.

снимка: state.gov

P.S. и понеже в българските медии трудно ще намерите повече за срещата на Клинтън с млади роми, ето изказването й пред тях.

Горяни

Sun, 05 Feb 2012 12:39:44 +0000

Миналата събота и неделя БНТ излъчи в 2 части документалния филм „Горяни“, разказващ за съпротивата срещу режима на БКП след 9ти септември 1944 година, надеждите на младите участници, жестоките репресии чрез разказите на оцелели и близки на загиналите и многобройни запазени документи.

Филмът вече може да се гледа он-лайн:

Част 1

Част 2

Горяните са все още тема табу в учебниците и официалната историческа наука, а най-голямото съпротивително движение в целия бивш Източен, подвластен на СССР блок разбива митовете за радостното и доброволно приемане на режима на контролираната от Сталин комунистическа партия.

Задължителен за гледане.

Истинските причини за сегашното състояние на българските медии

Sun, 05 Feb 2012 10:24:11 +0000

През последните двадесет години българските медии са един от най-активните участници в процеса на дезинформиране на населението на страната и отклоняването на общественото внимание от по-сериозните проблеми и предизвикателства на нашето време. Всеобщото мнение, е, че това се дължи на факта, че българските медии са зависими изцяло от корпоративни, престъпни и политически интереси.

В действителност причините за сегашното състояние на българските медии са много по-комплексни и изискват доста по-сериозен анализ от повърхностното „всички са корумпирани”.

(AP/Sarah Newton)

Липса на синхрон с тенденциите в световната журналистика.

Дейността на сериозните световни медии днес, независимо от тяхната платформа на изразяване се разделя на три категории – репортажи по актуални събития, разследващата журналистика и коментари.

Репортажите по актуални събития бяха основен източник на приходи и интерес в световен мащаб в първите няколко години след края на Студената Война и възходът на CNN и свободните новини.

Двадесет години по-късно обаче достъпът до актуални новини е толкова лесен, че сегашните печатни медии в този си формат се намират пред пряка заплаха от пълно изчезване до края на десетилетието.

Поради огромното количество локални и световни новини, ролята на всички медии се променя към анализиране на тази информация и концентрирането върху наистина ключовите събития и техният ефект върху обществото – територия, която до преди няколко години беше по-скоро част от дейността на специализираните ежеседмичници като Time (1923), The Economist (1843) или Der Spiegel (1947).

Тази промяна в световната журналистика доведе и до създаването на така нареченият 24-часов новинарски цикъл в телевизионните медии – периодът от първоначалния репортаж за едно събитие, до отразяване на реакциите и анализите за неговото значение. С този 24-часов новинарски цикъл обаче се вижда и сериозен спад в качеството на журналистиката в световен мащаб и търсене на сензации и прибързани реакции към дадени събития, вместо потвърждение на достоверността, размера на случващото се, неговото значение и сериозност. По време на събитията в Катуница dnes. bg, сравнително популярен новинарски уебсайт в България в продължение на 6 часа претендираше, че „по улиците на Пловдив върлуват хиляди въоръжени граждани насочили се към циганските махали”. Тази „новина” не беше отразена никъде другаде, а дори кратка справка с живеещите в Пловдив граждани можеше да потвърди, че това чисто и просто не е вярно. След натрупването на няколко десетки хиляди посещения и над 5000 коментара, „новината” беше свалена, а никой от dnes. bg или другите медии си направи труда да отбележи случващото се. В другата крайност пък бяха повечето водещи медии, които абсолютно игнорираха факта, че във Варна в продължение на няколко дни има тежки сблъсъци с полицията и хиляди протестиращи.

В нежеланието си да се адаптират към промените в световен мащаб, българските печатни и телевизионни медии успешно успяха да се превърнат в безсмислени за обществото. Печатните медии продължават да се сриват като бизнес, а жълтите вестници като „Уикенд” с около 200 000 тираж доминират пазара.

Това оставя телевизионните медии в удобна позиция да развиват се концентрират върху коментари и разследващата журналистика, но и трите водещи телевизии в страната предпочитат да инвестират в развлекателни предавания и новинарски блокове.

Липса на журналистическа традиция.

Българските медии след 1990-та година са в почти всички случаи изцяло новосъздадени, а работещите в тях са хорът, без какъвто и е да журналистически стаж или ветерани от вестниците на комунистическия репресивен апарат. След 45 години комунизъм, в журналистическата гилдия липсват хора, които да имат опит или дори спомени от журналистическите традиции и практики от преди 1945-та година. Доста спорно е и доколко периода от освобождението до 1945-та може да се нарече продуктивен за качествената журналистика – водещите вестници в страната се издават или са частично финансирани от разнообразните активни политически партии.

Въпреки това, в България има странно високите очаквания, че българските медии се предполага да създават независим, безпристрастен и качествен продукт, който може да се конкурира с най-добрите журналистически традиции в света. На въпроса как точно вестници като „Капитал Дейли”, „Новинар”, „Труд”, „Стандарт” и „Телеграф” могат да се конкурират с The Times (1785), Le Figaro (1826) или The New York Times (1851) отговор няма, но общественото мнение винаги ще е негативно дори към българските медии, които се опитват да създават авторитетни и качествени материали.

Неразбиране на смисъла от заемане на позиция и общественото значение на медиите

Почти всеки по-сериозен вестник с международно присъствие е с ясно изявена политическа ориентация и статии и мненията в него, често отразяват определено виждане за редица политически и икономически теми.

Българските вестници и телевизии с редки изключения претендират за пълна неутралност и журналистическа безпристрастност. Това създава и прецедента, в който, ако отразяват позитивно работата на правителството, то автоматично се превръщат в „слугински медии”, а ако са негативни, то става дума за „подметка на близки до Държавна Сигурност фирми”, които са „официози” на комунизма. В ситуация, в която каквото и да правят, медиите изглеждат лицемерно и лъжливо поради несериозните претенции за пълна независимост и неутралност, общественото доверие спада и това прави журналистите в България още по-лесни за манипулиране и контролиране от страна на разнообразни интереси.

Няма нищо изненадващо в състоянието на медиите в България – те просто отразяват какъв е пазарът

Причината да няма разследващата журналистика в България рядко е „тежък политически натиск” или „засегнати икономически интереси”. Чисто и просто няма пазар за нея – зрителите не са готови да финансират издания, които се занимават с това, а предавания с елементи на разследващата журналистика са с по-ниски рейтинги от развлекателните или новинарски такива.

Реално, българските телевизионни и печатни медии се справят сравнително адекватно с продуцирането и дистрибутирането на актуални новини, но не могат да развият и превърнат в печеливши анализите и разследващата журналистика. Голяма причина за това е, че в повечето случаи медиите въобще не желаят да плащат за сериозни анализи, а в България чисто и просто няма професията pundit – да изкарваш заплата или хонорар от коментари по политически или икономически теми. Българските медии разчитат на желанието за изява на непрофесионалисти в 24-часовия новинарски цикъл – професори, блогъри, експерти по социологически агенции и икономически институти. Това създава ситуация, в която липсват постоянни анализатори, които да са стимулирани да предоставят добри коментари за зрителите/читателите.

Въпреки че рано или късно на българските медии ще се наложи да променят този нефункциониращ модел на анализи за текущи събития, по-голямата пречка не е толкова финансова, колкото чисто институционална. Предаванията с коментари се водят от журналисти, които се предполага, че са неутрални и представят безпристрастна медия. Ако те започнат да наемат/плащат хонорари на редовни анализатори, то те се ангажират с позициите на своите pundits. Това означава, че или медиите трябва да признаят, че псевдо-неутралността на българската журналистика не съществува или че виновни за „позицията” са анализаторите. Предвид дългата и „славна” история на уволнени журналисти за коментари, анализи или излъчвания на разследващата журналистика, се поставя под сериозен въпрос до колко това е възможно.

Това ни връща обратно и към пазара – за да има качествени анализи и журналистически разследвания, се изисква интерес от страна на аудиторията.

България днес има около 7.5 милиона граждани, разделени в три групи:

0-17 – 1 170 000

18-64 – 4 780 000

65+ – 1 389 000

От тези сегменти около три милиона и половина са редовните потребители на интернет, които в по-голямата си част не желаят да купуват вестници или гледат телевизия, поради ниското качество.

Практически българският пазар на печатни и телевизионни предавания се измести значително към над 50 годишните и това рефлектира върху липсата на каквито и да е промени и прогрес. Българските медии не желаят да се променят, а основната им аудитория няма финансовият ресурс или интерес към нещо повече от новини.

Има още доста статистики, които показват част от причините за сегашното състояние на българските медии:

– Колко от близо 3 317 000 работещи души в страната, с финансовата възможност да купуват качествена журналистика, предпочитат интернет медии пред печатни и телевизионни такива?

– В какво съотношение е съставена постоянната телевизионната аудитория (която се равнява на около 2 500 000 души), ако има 5 375 000 души живеещи в градовете и 2 129 000 в селата? Имайки предвид, ниското и скъпо интернет покритие извън градовете, както и слабото разпространение на печатни медии, то не е изненадващо, че основната телевизионна аудитория е с висока средна възраст и по-често живее в по-малки селища. Респективно, не е изненада, че телевизионните медии продуцират новинарски блокове, ориентирани към своята реална аудитория, често с ниско качество.

Ако българското общество изпитваше такъв интерес към качествена журналистика, то малкото сериозни медии щяха да доминират пазара. Вестник „Капитал” и ежедневника „Дневник” (вече „Капитал Дейли”) предоставят сравнително качествена комбинация от новини и коментари на икономически и политически теми. В България, страната с уж голям интерес към качествена журналистика, вестник „Капитал” едва покрива 10 000 тираж, а компанията „Икономедия” се намира в сериозна криза от няколко години насам. За сметка на това безплатният уебсайт на „Дневник” има по около 78 000 уникални посетители на ден. Още по-любопитен факт е, че въпреки значителния спад на качеството на „Дневник” през последните две години, поне в България той остава единственият по-сериозен опит за качествена медия, но дори предоставяйки продукцията си безплатно, уникалните потребители на интернет сайта на „24 часа” (80 000/дневно) и dnes. bg (85 000/на ден) са повече.

Междувременно в САЩ най тиражираният вестник е The Wall Street Journal с над 2 100 000 копия дневно, а още близо 400 000 души имат платен абонамент за уеб сайта. В повечето големи западни страни тенденцията най-качественият вестник да е и най тиражираният се запазва.

В България обаче, страната, където уж се изпитва тежък дефицит на качествена журналистика, малкото сериозни опити имат ограничен успех или са вече фалирали.

Журналист – професия без перспективи и ниско заплащане

Журналистическата професия в България не привлича най-подготвените, интелигентни и сериозни кадри, защото има заплащането и дългосрочна перспектива за развитие на охранител.

Поради нежеланието на обществото да купува вестници или платен достъп към интернет съдържание, българските медии са особено зависими от реклами, което създава два сериозни проблема.

Първият е нестабилен и трудно предвидим финансов мениджмънт, който се опитва всячески да намали основните разходи на медиите – перо заплати.

Вторият е, че рекламодателите имат огромно влияние върху редакторската политика, тъй като загубата на дори един основен такъв, може да доведе до финансов срив, още по-ниски заплати и съкращения.

Не е някаква изненада, че реално единственото сравнително адекватно заплащане е в телевизионните медии. Там се наблюдава особено интересният феномен, в който приходите от реклами са пряко зависими от рейтингите. Телевизията с най-високи рейтинги е БТВ, като собственика на медията по между другото притежава и фирмата оценяваща телевизионната аудитория, от чиято статистика се определят рекламните приходи.

Общественото мнение, е, че корумпираните журналисти са виновни за състоянието на медиите в България. В действителност, журналистите са принудени да са или корумпирани или да живеят с приходи, близки до тези на социално слаби. Честа критика е, че „журналистите ходят само по събития, където има храна”, без да се споменава, че се случва това да е единственото хранене за деня на някои репортери.

Липса на прозрачност в собствеността на медийните групи.

В България чисто и просто липсва законова рамка, която да дава на журналистите специален защитен статут, но и която да принуждава медийните групи към пълна прозрачност за техните приходи и разходи, собственици и капитал.

Дори в случаите, когато има качествени журналистически екипи и сериозни редактори, в българските медии се създава предпоставка за цялостно манипулиране или спиране на процеса от страна на неясните собственици на медийната група, стояща зад изданието.

Такъв е случая например със списанието „Идеалист”, където през 2008-ма странната фигура Стефан Гамизов набира сравнително сериозен екип от български журналисти и дори преди то да излезе ги разпуска, а проекта е спрян, заплатите неизплатени. В обществото така и не стана ясно, кой точно е Стефан Гамизов и за какво лобира, от чие име и с каква цел.

Система за висше образование неспособна да произведе качествени кадри

В свят, където световната журналистика се концентрира върху анализи, нуждата от компетентни кадри води до цялостна промяна на кадрите, които наемат сериозните издания. Нуждата от сериозен интерес и академична подготовка за различните ресори, превръща специалността „Журналистика” в практически безсмислена.

В България обаче все още се търсят масово кадри с образователна степен в тази специалност, а по-голямата част от тях се дипломират от едно и също място – Факултета по журналистика на СУ.

Неадекватна учебна база, слаби изисквания, поредица от скандали, включително за сексуална дискриминация от страна на преподаватели към студенти, лоши перспективи след завършване.

Българската журналистика има нужда от кадри със сериозен интерес и познания по редица политически и икономически теми. Поне за момента, висшето образование на страната е неспособно да предостави качествено икономическо или политическо образование на студентите, нито да предостави предпоставки за реализация на най-добрите такива.

Политически и икономически натиск

Във всяка една държава има опити за политически икономически натиск и контрол върху дадена медия. Скандалите се случват често – в началото на Януари 2012-та имаше разкрития, че президентът на Германия Кристиян Вулф е оказвал натиск върху най тиражираният немски всекидневник Bild.

В Русия около 40 сътрудника и репортера на опозиционния вестник „Новая Газета” са били убити през последните десет години, а интернет сайтът е честа жертва на хакерски атаки. Въпреки това, „Новая Газета” продължава да работи и да създава единствената независима журналистика в Русия.

В Китай независими журналисти и известни блогъри са осъждани на 10 годишни присъди в работнически лагери, за позициите си публикувани в статии. Въпреки това хиляди китайски журналисти, блогъри и творци продължават ежедневно да се опитват да говорят за промяна и да разкриват злоупотребите на репресивния режим.

Лесно е да се каже, че българските медии са такива, каквито са, заради външен натиск. Това е очаквано за професията им. Как се справят с този натиск, е това, което различава качествените журналисти, от непрофесионалните и некомпетентни такива.

През 2006-та Иво Инджев е уволнен от БТВ заради разкрития за имотното състояние на президента на България Георги Първанов. Той става жертва на външен натиск върху медията и губи работата си. Няколко години по-късно, блогът на Иво Инджев е един от най посещаваните в страната, а на свое име той има две публикувани книги. Основният фокус на работата му оттогава насам е Георги Първанов и корупционното влияние на руските интереси в управлението на България.

Свобода и медийна независимост – в интернет

Българските журналисти страдат от култура на само-цензура, страх от уволнение и загуба на малкото, което притежават. Въпреки това има достатъчно примери, че в България мое да се прави самостоятелно независима качествена журналистика.

Проектът EuInside на българските журналистки Аделина Марини и Ралица Ковачева започна преди година без финансиране, подкрепа или особен интерес от страна на обществото. Една година по-късно екипът на медията е от шест души, финансира се по проект на Европейския Парламент и в момента предоставя единствените качествени анализи на тема ЕС и Брюксел на български език.

Печатните и телевизионни медии могат и да нямат никакъв интерес към сериозна журналистика на тема ЕС, но въпреки това в България се прави такава. Георги Първанов може и да беше „недосегаем” за основните медии в страната, но това не попречи на публикацията на няколко книги и стотици статии за политическа корупция и търговия с влияние.

Състоянието на българските печатни и телевизионни медии е почти трагично. Липсата на професионализъм, етика и качествени кадри, на фона на незаинтересована аудитория и слаба законова рамка са основните причини за това. За да има значима положителна промяна са нужни комплексни решения и честност от страна на обществото, държавните институции и водещите медии.

Неделя, 5 Февруари 2012

Sun, 05 Feb 2012 03:09:51 +0000

Споделянето не е престъпление, както се опитват да ни убедят заинтересованите само от личните си печалби бизнесмени от (най-вече) развлекателната и фармацевтичната индустрии. Споделянето на идеи, информация и постижения, е в самата основата на прогреса, в основата на това което е цивилизацията ни днес. Може ли това, което ни е движило напред по целия ни исторически път като цивилизовани хора да е лошо и вредно?! Няма начин. Колкото и пари да се инвестират в платени "проучвания" и "експертни" публикации. Културата ни нямаше да е на това ниво, ако на творците ни им беше невъзможно да заемат и надграждат образи, идеи и сюжети един от друг. Медицината ни нямаше да е на това ниво, ако на учените им беше забранено да използват резултатите от работата на колегите си, за да стъпят на тях и да ги доразвият. Това е истината. Един механизъм, създаден преди малко повече от два века (поправете ме ако греша) с благородната идея да осигури на творците средства за преживяване при тогавашните условия, днес се използва от хората, които живеят на гърба на творците и учените, за да им гарантира печалба и охолен живот от експлоатирането на чуждото творчество и знание. И понеже прогресът върви неотклонно напред, условията се променят и светът около нас не е този от преди два века, на тези паразити им е все по-трудно и по-трудно да удържат изгодното за тях положение на нещата. За да го направят, за да оцелеят и да продължат да трупат печалби от труда на творците, трябва да създават пречки пред свободното разпространение на сътвореното. Иначе стават излишни и човечеството ще ги надживее, ще продължи напред без тях - казано с думи прости. АСТА е поредния им опит да гарантират съществуването си, като се опитат завъртят колелото на историята назад. Отчаян опит. Защото както историята сочи - който се опитва да застане на пътя й и да сложи прът в колелата й, просто бива прегазен. Има толкова много мокри петна по Пътя на човешката история. Няма да успеят и този път.

Част от поредния им опит да спасят паразитното си съществуване, е намерението им да превърнат споделянето в престъпление, споделянето в мръсна дума. Ние трябва да се противопоставим на това. Като издигнем гласа си, като демонстрираме нагледно, че това не е така. И че ние, които вярваме в споделянето, не сме престъпници, че не пием кръвта на творците, както други правят това доста по-добре от нас. Какъв по-добър начин да направим това от един върховния жест на споделяне- да споделим живот? Да споделим кръвта си с непознати в нужда. Да дарим кръв. Не ви призовавам на протест на определено място в определен ден и час. Призовавам ви да отделите час-два от собственото си време и да споделите кръвта си с хората. Когато на вас ви е удобно. Просто го направете. Снимайте се докато го правите, ако искате държейки лист с написана на него вашата позиция срещу АСТА. И изпратете снимката на Боян Юруков, който също ви призовава да го направите, или на мен - jordan.radunchev at gmail. Така ще покажем, че хората против АСТА са нормални, отговорни, загрижени и всъщност работят в полза на обществото - на цялото общество, дори и на тези, които се опитват да прокарат АСТА и да нарушат основните ни права и свободи.

Ще покажем, че споделянето всъщност е един прекрасен жест, който спасява животи - буквално и преносно, директно и индиректно.

Разпространявайте този призив, за да стигне до повече хора. Нека протестираме по начин, който ще допринесе реална полза, освен че ще изрази позицията ни срещу опитите на корпорациите да спрат прогреса и да ни превърнат в неизчерпаем източник на печалби без право на собствено мнение, без право на свободно себеизразяване.

Ако Полша не ратифицира ACTA

Sun, 05 Feb 2012 00:27:34 +0000

Полша спира процеса на ратификация на АСТА. Според министър-председателя, процесът за ратификация на ACTA ще бъде замразен толкова дълго, колкото е нужно, за да се преодолеят съмненията.

Според FFII оценките на институциите за ефекта от това събитие са различни:

представител на Eвропейската комисия е казал за ZDNet, че за ЕС това (може да) е край на ратификационния процес и на национално, и на наднационално равнище, защото ако една държава не ратифицира споразумението, то не може да влезе в сила за ЕС;
представител на Съвета е изразил мнение, че в частта на изключителната компетентност на ЕС споразумението може да влезе в сила, а в частта на споделената – само за ратифициралите държави.

Ако ЕК и Съветът останат на различни позиции, очакването е да се сезира Съда на ЕС.

Предпазният принцип и темата за шистовия газ – изгубената риск комуникация

Sat, 04 Feb 2012 09:02:00 +0000

Позиция на Петър Кърджилов, от два дни бивш член на ДСБ, относно искането на партийното ръководство за "отмяна на забраната върху прилагането на технологията “Хидравлично разбиване при проучване и /или добив на газ и нефт на територията на Република България":

Здравейте всички, държа да ви запозная с позицията си относно Проекторешение за шистовия газ, публикувано вчера в политическия профил на Иван Костов във ФБ, председател на партията в която вече от два дни не членувам:

С това Проекторешение пак поставяте каруцата пред коня. Е, този път поне не поставяте пред коня скапана тиква, както направихте с остарялото становище (от 29 юни, 2011) на ГИ на БАН, което нарекохте "експертиза", въпреки че в него пише "не биха могли да се ангажират с аргументирано експертно мнение относно технологията за извличане на шистов газ посредством хидравлично разбиване". Ето как трябва да се случват нещата около шистовия газ според статията ми, която предлагах на вниманието Ви, на г-н Иван Иванов и на новоизбраното Националното ръководство на ДСБ докато още бях член на партията (до вчера), в която се позовавам на американските академици в риск комуникацията: "Логичните действия на българските институции, от позицията на адекватната риск комуникация, с оглед на легитимността на предпазния принцип и предвид интереса на цялата общественост, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:
Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството на проблемите при добива на шистов газ.

Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощтта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.

Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват.

Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя.

Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска.

Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство.

Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

Още по темата от Петър Карджилов тук.

ACTA: резервирано

Fri, 03 Feb 2012 21:42:22 +0000

Какво ли значи по соломоновски

Според в.Труд министър-председателят по соломоновски се е подписал под следното уверение: “Международното споразумение АКТА да бъде ратифицирано от НС на РБ, като за членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага действащото в момента българско законодателство”. (Борисов спаси интернет от договора АКТА).

Организациите, участвали в срещата, са Интернет общество, Сдружение за електронни комуникации и Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ).

По начало не се оспорва, вж и мнението на изготвилите доклада за Европейския парламент, че резерви при ратификациите на АСТА не се допускат. Очевидно в правителството се споделя обратно мнение.

Съвсем различен въпрос е – когато АСТА влезе в сила такова, каквото е (нисък праг – само шест ратификации) – как ще се прилага в различните държави.

АСТА и ратификациите

В коментар към решението на Съвета се припомня, че в АСТА има

разпоредби в полето на изключителната компетентност на ЕС – затова е взето решение ЕС да стане страна по споразумението и
разпоредби относно наказателното правоприлагане в областта на споделената компетентност.

ЕС няма намерение да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост. Това е така поради доказаната липса на съгласие, вж съдбата на IPRED2. А и държави като Холандия са посочили аргумент за субсидиарност (Сommission of the European Communities v. Council of the European Union, C-176/03). Затова ЕК предлага присъединяването на отделните държави от ЕС (на всички държави, се казва в гласуваното от Съвета решение).

Ако ЕС е страна по АСТА, а държавата – не, ще възниква въпросът ефективно ли е прилагането на АСТА с вече съществуващите мерки в националното право на държавата от ЕС, която не се е присъединила.

В този смисъл трябва да е ясно, че вчерашната среща в МС има отношение само към националните мерки.

Особености на националното АСТА-прилагане

САЩ приема статус ‘sole executive agreement’ за АСТА, с което се изключва необходимостта от законодателно одобрение. В ход е и нов проект от същия тип Trans-Pacific Partnership Agreement (TPP). В доклада на INTA, ЕП се отбелязва очевидната липса на желание да се търси нормална ратификационна процедура и поставя въпроса какво – при липса на възможност за ангажиране на американския законодател – ЕС може да очаква от САЩ.

Парламентите в Холандия, Германия и др. държави от ЕС са изразявали желание да не се променя националното право във връзка с присъединяване на ЕС към АСТА (парл.въпроси Германия, 8 април 2010; Холандия, 23 .12.2010). Това очевидно са резервирани държави, те (поне засега) изразяват резервираността си, като не подписват. С което си спестяват бъдещи неясноти, съпътстващи прилагането.

Но резервираност – както на национално, така и на наднационално равнище – може да се изрази и на този етап, стига да има действителна воля за това.

Кампанията в ЕП

Всеки глас на българските членове на ЕП има особена стойност. Публично изразиха позиция Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Светослав Малинов, Антония Първанова, Метин Казак, Слави Бинев.

Отворен парламент публикува анкета с евродепутатите по темата АСТА, не подкрепят споразумението Кристиан Вигенин и Ивайло Кирилов.

В тази анкета се е появило твърдение, че когато АСТА влезе в сила след шест ратификации на държави, споразумението влиза в сила и за България.

Всъщност не. Чл.40.2 АСТА: Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент и т.н.

Видео от БНТ: Георги Дамянов, Теодор Захов, Комитата, Йордан Караджов

За споразумението срещу интернет пиратството
Георги Дамянов: След като ЕС се присъедини към АСТА, очаквам директива за интернет
Парламентът ще ратифицира АКТА с резерви
Валентин Николов, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ: ГЕРБ няма да подкрепи текстовете в споразумението АКТА, които позволяват следенето в интернет и биха засегнали личните права на хората.
Министър-председателят пред Панорама (от 10-та мин.): България няма никакъв проблем

Съд на ЕС: закрила на фотографии

Fri, 03 Feb 2012 20:33:04 +0000

В Официален вестник на ЕС : съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-145/10 Eva-Maria Painer v Standard VerlagsGmbH и др.

Решението е по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между г‑жа Painer, фотограф на свободна практика, и петима издатели във връзка с използването от тях на фотографии на Natascha K.

Г-жа Painer е направила няколко фотографии на Natascha K., като е избрала фона, позата и изражението на лицето, нагласила е фотоапарата и е проявила тези фотографии. Natascha K. е отвлечена, по-късно успява да избяга. Ответниците публикуват фотографиите в свои вестници и интернет сайтове, без обаче да посочат името на автора. Освен това публикуват портретна снимка, изготвена чрез компютърна обработка (фоторобот), като твърдят, че това е позволено свободно използване.

В преюдициалното запитване се иска изясняване наняколко въпроса, между които

използване на фотографии във връзка с издирване на лица;
степента на защита: дали фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество.
свободно използване на фоторобот, изготвен въз основа на портретна снимка.

Според Съда:

Законът не може да се позволи на дадена медия, както в случая издател на периодичен печат, да си присвои защитата на обществената сигурност. Всъщност само държавата, чиито компетентни органи разполагат с подходящи средства и координирани структури, трябва да се счита за отговорна и способна да осигури осъществяването на такава цел от общ интерес чрез подходящи мерки, включително, например, разпространението на обявление за издирване. Все пак, при определени условия не може да се изключи възможността издател на периодичен печат да допринесе именно за постигането на цел, свързана с обществената сигурност, като публикува фотография на издирвано лице.
Реалистичните фотографии, по-специално портретните снимки, се ползват от закрилата на авторското право, ако са собствено авторско интелектуално творение, т.е. когато то отразява личността на автора.

Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

Относно фоторобота: след като се установи, че разглежданата портретна снимка има качеството на произведение, закрилата ѝ не е по-слаба от закрилата, от която се ползва всяко друго произведение, включително фотографско произведение.

ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

Fri, 03 Feb 2012 17:12:42 +0000

Тази седмица Илин Станев от в. Капитал се свърза с мен и ме помоли да отговоря на няколко подбрани от него въпроса относно “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането” also known as ACTA.

Отпечатания ми отговор можете да намерите тук, но заради някои промени предприети в последствие от редакцията на вестника, реших да представя моя вариант на отговорите в блога.

Приятно четене!

Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация “достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”?

Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на предположение, да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат незабавно. Вярно е, че искането на информация трябва да бъде юридически обосновано, но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.

Противно на АСТА, според директива 2004/48/ЕС искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ, пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. А нарушението трябва да е извършено в търговски мащаб.

От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.

Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?

Не, expressis verbis не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за сътрудничество между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича извънсъдебни мерки и алтернатива на съдилищата. Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до предполагаемо незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.

Към това трябва да се добави изискването за ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара.

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за “случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки” са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат “поне” за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

“Поне” означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до корективните действия per se. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие…

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран “Уиндоус” и ви наказват. Но не е ли така и сега?

Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на търговски мащаб.

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: “Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно.” Дефиницията в АСТА обаче гласи: “Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.”

Когато през 2007 Европейският парламент обсъждаше наказателноправен вариант на директива 2004/48, позната като IPRED2, предложението за дефиниция на търговски мащаб гласеше: “Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба“.

IPRED2 не е осъществена до сега, като има предположения, че при евентуалното си приемане тя би транспонирала наказателноправните мерки от АСТА. За съжаление по-горната дефиниция е загубена, защото след подписването на АСТА Европарламентът може или само да приеме (ратифицира) споразумението, или да го отхвърли, но не и да налага промени в текста му.

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).

През фризьорски салони и брошури

Fri, 03 Feb 2012 16:09:35 +0000

Вие сте мързеливи, имате много пари в банка, живеете всеки месец от лихвите и сте толкова богати, защото правителството ви е направило такива. Да точно това сте вие, ако вашият министър-председател се казва Бойко Борисов. Ако сте беден и мизерствате, то имате в банка минимум 30 хиляди лева и живеете в панелка. (за разлика от Георги Първанов a.k.a. Гоце, който живее в „пълзящ кофраж“)

Премиерът живее с този образ за българските граждани. А повод да си го признае, става съобщена от финансовия министър Симеон Дянков информация по време на заседанието на правителството от 1 февруари тази година: „За 2011 година българското население е спестило почти 4 млрд. лева, като само за месец декември, само за един месец, са спестени от домакинства (това е извън бизнеса) 768 млн. лв., така че в 2011 г. всъщност в сравнение с последните десет години спестяванията в България са на рекордно ниво.“

Първото допускане на премиера е, че най-малкият депозит е 50 хиляди лева: „Това са 100, 200, 500, примерно, 1000 души с влогове с по 5, 10, 20 милиона, или са хиляди, хиляди хора с влогове от 50,100, 150, 200 хиляди?“, пита Борисов. Няколко минути по-късно премиерът вече е по-милостив „Когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева.“

Един приятел коментира във Facebook, че министрите всъщност обсъждат спестяванията „на хората“, а не на нас. „Всъщност ние много хора направихме богати – пречиствателни станции, жп линии, субсидиите в земеделието са огромни пари,“ продължава с анализа Борисов – „Явно, че всичките тези пари от нашата работа се акумулират, влизат в населението.“

Рецептата тези пари да бъдат извадени и да повишат потреблението е всички панелки да бъдат санирани. Цитирам продуктите за рецептата, за да не объркам нещо: „Мъжете, надали ще се засилим да правим подобно нещо. Но ако до всяка домакиня достигне това, българските семейства така са структурирани, че тези неща се решават от жените, до тях трябва да достигнем с всякакви програми. Ако искате – през фризьорски салони, чрез брошури.“

А сега сериозно: същите мързеливи хора инвестираха и последните си спестявания в началото на промените, отваряха магазини, кафенета, работилници, цехове, първите частни хотели и т.н. Защото вярваха, че има смисъл. Сега не инвестират, защото не вярват. Когато правителството стане предсказуемо, осигури конкуренция и спре да толерира едни за сметка на други, тогава хората може отново да повярват.

P.S. Като стана дума за саниране и за толериране, днес стана известно, че мениджър на Фонда за жилищно обновяване най-вероятно ще бъде… ха!!! пак изненада – Корпоративна търговска банка. - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/03/1759066_korporativna_ili_pib_shte_upravliavat_fonda_za/

снимка: wikipedia.org