Category Archives: общество

ЕСПЧ: България не защитава гражданите си от незаконно следене от ДАНС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ, засягащо защитата на гражданите от незаконно проследяване. Нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Следва съобщението на БТА:

Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека. 

Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение. 

БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни. 

С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства. 

ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС. 

Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.

Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали  минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.

БХК: В един ден – две осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България за антиромска реч

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по делото „Будинова и Исаев срещу България“ за липса на защита срещу език на омразата от страна на политици, нарушаващи правото на личен живот и забраната за дискриминация. Решението задължава държавата да реагира срещу дискриминационни изказвания, засягащи достойнството на цели общности. БХК представлява жалбоподателите.

Днес ЕСПЧ се произнесе с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на омразата, която е останала несанкционирана от националните съдилища по делата Будинова и Исаев срещу България и Асенов срещу България.

И двете се отнасят до антиромска реч, произнесена от крайнодесния политик и народен представител Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г. Решението по първото дело потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, националните съдилища не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на подобна реч. Нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.

В решението си по второто дело Асенов срещу България ЕСПЧ критикува и подхода на Върховния административен съд по това национално производство. Според ЕСПЧ фактът, че Симеонов не е посочил поименно конкретни роми, включително жалбоподателя, не е достатъчна причина националните съдилища да му откажат защита. Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква защита.

Решенията от днес са продължение на вече установената практика на ЕСПЧ от 2021 г. по делата Будинова и Чапразов срещу България и Бехар и Гутман срещу България, в които Съдът прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу реч на омраза и тежко стереотипизиране на малцинствени групи.

БХК: Съдът за втори път задължи ДАНС да предостави информация за използването на СРС спрямо магистрати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БХК съобщава на сайта си:

Административният съд – София-град обяви за нищожно решение на председателя на ДАНС, с което агенцията повторно отказва да предостави на Българския хелзинкски комитет информация по Закона за достъп до обществена информация. В началото на 2026-а Комитетът представи анализ на данни за прилагането на СРС срещу магистрати, но ДАНС повече от година отказва да отговори на част от въпросите.

Със свое решение от 5 май 2026 г. АССГ повторно задължи Държавна агенция “Национална сигурност” да предостави информация, поискана от БХК по реда на Закона за достъп до обществена информация преди повече от година. Съдът задължи агенцията да предостави исканите данни в 14-дневен срок. Комитетът беше представляван по делото от адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”. 

АССГ приема, че повторният отказ е нищожен. Съдът подчертава, че дори когато административният орган не е съгласен със съдебното решение, той е длъжен да го изпълни. Съдът връща преписката на председателя на ДАНС за ново произнасяне, като задължава агенцията да предостави заявената информация в 14-дневен срок от постъпване на преписката. Решението е окончателно.

Прep февруари 2026 БХК представи анализ на употребата на СРС срещу магистрати, от който стана видно, че работещите в съдебната система са обект на тайно следене 1500 пъти по-често от останалите категории граждани. Именно за целите на този анализ беше отправено заявлението за информация, до което се отнася решението на АССГ. 

Решението на АССГ идва и в контекста на произнасянето на Европейския съд по правата на човека по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ от 28 април 2026 г. По него ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради липсата на ефективни гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данни от ДАНС. Съдът в Страсбург прие, че нито националните съдилища, нито Комисията за защита на личните данни, нито Националното бюро за контрол на СРС, нито парламентът осигуряват ефективна защита на гражданите, ако агенцията за национална сигурност ги разработва незаконно.

“Дума” остава само онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Печатното издание Дума – партиен орган на БСП – спира да излиза. В бъдеще Дума ще се издава само онлайн. Преди време спря партийната телевизия БСТ, сега адресът продължава да е активен и на него е новинарски сайт.

Новинарски сайт е и Алфа, след като Алфа – партийната телевизия на ПП Атака – спря излъчване, въпреки че до 2027 има лицензия., а има и регистрация, макар не на ПП Атака, а на Фондация Алфа.

Ново проучване на медийната грамотност и работата с източници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според представително проучване на Yettel, проведено от агенция Арбитраж сред българи на възраст между 20 и 50 години в началото на 2026 г., има още много работа за развитие на критично мислене и медийна грамотност.

Отново се потвърждава тенденцията към избягване на новини – 39% от хората избягват новини, а за групата между 20 и 29 г. – 47% избягват новини. 31% отбелязват, че ежедневно се информират, като най-много представители – 63% – ежедневно информиращите се имат във възрастта 40-49 години. Сред най-честите причини са негативните новини, стрес, липса на време и интерес.

По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, Facebook (65%), новинарските сайтове (43%), радио (30%) – но има различия по възраст.

Дезинформация се среща често, но често се среща и самочувствието, че може да бъде разпозната:

Задавани са въпроси и за последствията от срещите с дезинформация:

Още данни в Капитал.

Разделянето е политическа грешка

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Разделението на 2 парламентарни групи е политическа грешка. И е некоректно спрямо избирателите. Особено при предстоящото формиране на еднолична власт, на която трябва да противостои силна опозиция.

За съжаление не успяхме да убедим колегите от ПП в това и тяхното желание за две парламентарни групи се реализира.

Техническите аргументи за места в комисии и време за изказвания, които чета, са неверни, но дори да бяха верни, са анти-политически аргументи.

Аргументите за фундаментални различия също са слаби, поради което се доукрасяват, изпращайки позициита на ДБ в крайности, каквито никога не сме заемали.

Инвестициите в човешки капитал, чрез повишаване на качеството на публичните системи, са важни и за дясното. Неслучайно на всяка среща с бизнеса основна тема е образованието, напр. Неслучайно ключови мерки и реформи в здравеопазването са инициатива на ДБ.

Да, различия има, но ако бяха толкова фундаментални, нямаше да е възможно да сме коалиция и да имаме две съвместни управления, макар и кратки.

И още нещо: завладяната държава още не е разрушена, моделът още не е демонтиран. Изборният резултат е предпоставка, но не гаранция за това.

Като политици имаме задължение да намираме консенсус и да правим компромиси, без да занимаваме избирателите с механиката на това. И като оставим личните си предпочитания и комфорт на заден план.

Общата, силна президентска кандидатура остава задължителна. И ще работим активно за нея.

А Демократична България ще работи по всички приоритети, които сме защитавали и в голямата коалиция в последните години. И ще продължим да сме гарант за модернизацията и европейския път на България.

Материалът Разделянето е политическа грешка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

EDRI: Визия за технологичната политика на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

European Digital Rights (EDRi) заедно с други организации на гражданското общество в областта на цифровите права свиква в края на юни (23 юни) среща на европейски законодатели, регулатори, журналисти и ключови гласове на гражданското общество за обсъждане на визия за технологични закони и практики, които са в центъра на обществения интерес, защитата на данните и други права.

Подходът на Европа към управлението за развитие на технологиите в цифровата ера е подложен на натиск, като предложенията за „опростяване“ засягат основите на най-важните цифрови защити. В същото време гражданското общество е уникално позиционирано да развива съвместно визията на ЕС за технологичните закони, политики и практики от обществен интерес, се казва в съобщението.

Какво се очаква:

  • Оживен дебат за Digital Omnibus, Digital Fitness Check – и как да се сложи край на цифровата дерегулация;
  • Реални истории за това, което е заложено на карта – и къде Европа трябва да се съсредоточи, вместо да предприеме дерегулация;
  • Доказателства за ефекта на цифровите разпоредби на Европа, като GDPR;
  • Технологиите от обществен интерес – и как да се възползват от глобалното лидерство на ЕС в цифровото регулиране;
  • Практически примери за това как можем да постигнем правна сигурност, добро съответствие и да насърчаваме иновациите, без да правим компромис с основните права и други основни социални, обществени и екологични защити.

Комисията призовава държавите от ЕС да въведат новото приложение за проверка на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК: Европейската комисия прие препоръка с призив към държавите членки да ускорят въвеждането на европейското приложение за проверка на възрастта и то да заработи до края на годината. Приложението е стъпка към защитата на децата от вредно и неподходящо онлайн съдържание.

Държавите членки могат да внедрят това цифрово решение като самостоятелно приложение или да го интегрират в европейския портфейл за цифрова самоличност. В препоръката се посочват техническите действия, които държавите членки следва да предприемат, за да гарантират бързото му въвеждане и оперативната му съвместимост.

Комисията разработи подробен план за европейското приложение за проверка на възрастта, което дава възможност на потребителите да докажат, че отговарят на изисквания възрастов праг, без да разкриват точната си възраст, самоличност или други лични данни. Сега държавите членки трябва да персонализират приложението.

Защитата на децата онлайн е приоритет за Комисията. Съгласно Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги, онлайн платформите трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица онлайн.

Паралелно с това съобщение ЕК съобщава за предварителни констатации за нарушения на DSA във връзка с минималната възраст на ползвателите на „Фейсбук“ и „Инстаграм“. Платформите „Инстаграм“ и „Фейсбук“ на компанията „Мета“ са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили надлежно рисковете, свързани с достъпа до техните услуги на лица под 13 години.

Въпреки че в общите условия на „Мета“ минималната възраст за безопасен достъп до „Инстаграм“ и „Фейсбук“ се определя на 13 години, мерките, въведени от компанията за прилагане на тези ограничения, изглежда не са ефективни. Мерките не възпрепятстват ефективно достъпа до техните услуги, нито ги идентифицират и премахват незабавно, ако те вече са получили достъп до тях.

Например при създаването на профил лицата под 13 години могат да въведат фалшива дата на раждане и липсват ефективни проверки за верността на декларираната дата на раждане. Инструментът на „Мета“ за докладване на малолетни и непълнолетни е труден за използване, като изисква до седем щраквания само за достъп до формуляра за докладване, който не се попълва автоматично предварително.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите.

2026 Special 301 Report

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 април 2026 е публикуван 2026 Special 301 Report. Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.

Основен търговски приоритет за администрацията на САЩ е да използва всички възможни инструменти за защита на интелектуалната собственост (IP). Това
означава американците да могат да осигурят правата си върху IP. Специалният доклад 301 (доклад) е резултат от годишен преглед на състоянието на защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане в търговските партньори на САЩ по целия свят, които USTR провежда съгласно Търговския закон от 1974 г., изменен през 1988 г. специално „ да се предвиди разработването на цялостна стратегия за осигуряване на адекватна и ефективна защита на права върху интелектуалната собственост и справедлив и справедлив достъп до пазара за лица от Съединените щати“.
Докладът идентифицира широк спектър от опасения, включително: а) предизвикателства с граничните и престъпните принудително изпълнение срещу фалшификати, включително в онлайн средата; б) високи нива на онлайн и излъчват пиратство, включително чрез незаконни стрийминг устройства; в) недостатъци в търговската тайна защита и правоприлагане в Китай, Русия и на други места; г) тревожни политики относно „коренното население иновации“ и принудителен трансфер на технологии (който може да варира от държавно спонсорирана кражба на търговията тайни за прехвърляне под натиск от страна на държавни участници), които може несправедливо да поставят в неравностойно положение правото на САЩ притежателите на пазари в чужбина; и д) други текущи, системни въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане, както и достъп до пазара, в много търговски партньори по света.

В доклада ежегодно се определят държави с проблеми в т.нар. Watch List u Priority Watch List. Държавите се разделят в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). Напоследък България беше между държавите в Watch List. През 2026 България е заличена от тези списъци.

В доклада се казва, че България е извадена от списъка за наблюдение тази година поради значителни действия по правоприлагане и напредък в наказателните преследвания през изминалата година. През август 2023 г. България прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда наказателното преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство чрез развитие и поддържане на торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание“ (Член 172а, параграф 2. През цялата 2025 г. българското правителство показа силна ангажираност и предприе стъпки за подобряване на усилията си за прилагане на интелектуалната собственост. През януари 2026 г. бяха затворени петте най-популярни български пиратски домейна (един от които беше сред 10-те най-посещавани домейна в страната) и арестува няколко лица, някои от които са обвинени по член 172а НК.

Новост е включването на ЕС в Watch List. Какви мотиви се посочват: Европейският съюз (ЕС) се добавя към списъка за наблюдение през 2026 г. Особено обезпокоително е скорошното временно споразумение относно общото фармацевтично законодателство на ЕС (GPL), както и въпроси, свързани с географските указания (GIs) и прилагането на законодателство, което оказва влияние върху авторското право (digital copyright).

.

#RSF INDEX 2026 | 71 (-1)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен годишният доклад 2026 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. В последните години България имаше позитивна тенденция след 2019 – 112 място (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024), но последните две години е отбелязан спад – 70 (за 2025) и сега – 71 място (2026) – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

България е класирана с една позиция надолу спрямо миналата година.

Оценката на Репортери без граници   за 2024 започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

За 2025 и 2026 (без изменение) разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.

Няма съществена разлика и в констатациите. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.