Tag Archives: НАГ

Триизмерна карта на бъдещото строителство в София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Изглед към горната част на бул. Черни връх

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

Изглед към бул. Тодор Александров.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

The post Триизмерна карта на бъдещото строителство в София first appeared on Блогът на Юруков.

Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Презастрояването на градовете в пословично, но далеч не толкова, колко усилията на местните власти да избегнат по всевъзможни начини публичността на плановете, обсъжданията и документите свързани с тях. Разбира се, има светлини надежда, в които кметове като Георги Илиев сериозно се старят да разпространяват такава информация и да канят съгражданите си. В повечето случаи обаче, дори когато формално изискванията по закон бъдат изпълнени, практически някой ги забелязва закачени до кабинет А на етаж Б в сграда В на общината.

Ситуацията в София е една идея по-добра, тъй като има що-горе добър портал на Направление „Архитектура и градоустройство“. Проблемът обаче е, че твърде често документите за определени апетитни сгради се укриват умишлено от администрацията прикрити зад „технически грешки“, а обществените обсъждания направо се прескачат. Това, разбира се, може да се промени единствено с кадърен кмет начело, който да следи изкъсо администрацията си. Това обаче го няма в София, няма и да го има още няколко години. Кметовете на райони, които имат желание да действат, нямат достатъчно лостове. Решение би била и работеща прокуратура, но и това го нямаме. За последното обаче има какво да направим и то е на изборите на 11-ти юли.

Когато документи и обсъждания се публикуват обаче, ни се дава шанс да участваме, реагираме и протестираме. Често формалната процедура далеч не работи заради вкоренената корупция и сенчестост на Софийска община. Да знаем навреме за нов строеж или промяна на ПУП ни дава лостове да вдигнем шум, а това често дава резултати.

Следенето на портала на НАГ не е приятно занимание. Правя го от месеци всяка седмица и е тягостно. В такива случаи опирам до автоматизация, както направих с ЦИК и заявленията в чужбина. За общата администрация имам обаче друг проект – GovAlertEu, където в серия от Twitter акаунти се пускат новини, събития и документи от всякакви държавни институции. Последно след сушата добавих бюлетина на оценката за състоянието на язовирите, например. Друг пример е, че от години пуска в почти реално време съобщения за земетресения от БАН. През тази система ми минава и автоматизация на Lipsva след като спрях проекта преди 7 години.

Сега добавих и НАГ София към списъка. Освен новини и събития се пускат съобщения за:

  • обществени обсъждания за промени на ПУП и ново строителство
  • визи за проектиране
  • градоустройствени заповеди
  • разрешение за строеж
  • разрешение за поставяне
  • разрешения за строеж на благоустройствени обекти
  • доклади на главния архитект
  • решения РИОСВ за преценяване на необходимостта от екологична оценка
  • заповеди на Общински строителен контрол

съобщения за обществени обсъждания, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и разрешителни за строеж. Може да ги следите на акаунта @NAG_SO_public в Twitter.

Проверката се прави на всеки 2-3 часа и както при всички останали наблюдавани сайтове е направена така, че да не натоварва сървърите. Където е възможно в tweet-овете показвам първите страници от дадения документ като снимка. Във всички случаи обаче целта на съобщението е да даде представа за какво става дума и дали би било интерес за следящия новини.

Тук трябва изрично да дам като положителен пример Софияплан, които публикуват доста интересни карти с анализи. Тяхната роля обаче е да напътства градоустройството и да предоставя данни, с които да се взимат решения за бъдещето на града. Както добре виждаме обаче, въпреки добрата им работа, решенията базирани на данни далеч не са в арсенала на сегашната администрация.

Разбира се, далеч по-добре било да има услуга, в която да можеш да очертаеш регион и да получаваш новини за планове специално за него. Това може да е квартала ти, улицата или градинката пред блока. НАГ всъщност има такава услуга, с която да можеш да се регистрираш и да получаваш новини. Опитах се да го направя няколко пъти, но все неуспешно. Това, което съм направил точенето на новини в Twitter не може да замести отговорността на НАГ за прозрачност, но би помогнало да има повече видимост, по-лесно следене на промените и засичане на съмнителни корекции със задна дата, за което немалко имат съмнения.

Отделно един акаунт в Twitter далеч няма да позволи на мнозинството да следят активността в НАГ. Да не говорим, че принципно никое технически решение не може да компенсира дефектите в управлението, администрацията, регулаторната рамка и правосъдието. Също както отворените данни ни позволява да насочим фенера на общественото внимание.

Подобни електронни услуги могат да станат съвсем лесни, ако портали като този на НАГ, а и други информационни системи на администрацията, се създават в съответствие със закона и предоставят автоматични интерфейси за обмен и отворени данни. Така ще дадат възможност не само на актунти като този, но и на всякакви приложения да уведомяват заинтересовани за актове на администрацията. Това не се прави обаче дори когато няма корупционен риск – просто липсва визия в законодателната и изпълнителната власт също толкова, колкото и в местната. Затова кандидатури като тази на Божидат Божанов в 24 МИР София са толкова важни на изборите на 11-ти юли.

Ако имате идеи какви други регистри и новини могат да се добавят, пишете с линк в коментарите. Може би вашият град има подобен портал или страница с обявления.

The post Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите? first appeared on Блогът на Юруков.