Бам – Свободна планета

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (3): Язд, Бам и Персийския залив

Пътуване до... — Tue, 26 Nov 2019 12:33:57 +0000

Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, и продължихме към Техеран. Днес поемаме към Язд, Бам и Персийския залив. Приятно четене: (КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО!)

Още пътеписи от близки места:

През Иран с Опел (11): Солени езера, Керман, Бам и Джирофт

Пътуване до... — Tue, 15 Oct 2013 06:30:12 +0000

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , рагледахме Техеран , през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините, Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, а за последно минахме през древния Персеполис и Шираз Днес ще посетим Солените езера, Керман, Бам и Джирофт Приятно четене:

През Иран с Опел

част единайсета

Солени езера, Керман, Бам и Джирофт

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

Солени езера

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Моят автомобил върху пресъхнали солени езера, покрити с големи кристали бяла сол[/caption] Естествено, че се поддадох на изкушението да се повозя с Опела върху солта, покриваща дъното на езерата. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Моят автомобил върху пресъхнали солени езера, покрити с големи кристали бяла сол[/caption]

Планината Кух-е Руд

Пътят през планината Кух-е Руд е стръмен и с много завои. Средната скорост на придвижване е около 30 км/ч. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] През планината Кух-е Руд[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] През планината Кух-е Руд[/caption]

Керман

Керман има 650 хиляди жители и е административен център на едноименната провинция. Той е един от най-старите Ирански градове, като винаги е бил голям търговски център. Разположен е на южния Трансазиатски търговски път, свързващ Близкоизточните държави с Индия. С Керман са свързани едни от най-трагичните събития в по-новата история на Персия. Като последна крепост на династията Занд, през 1794 година града е обсаждан в продължение на 5-месеца от войските на новия шах. След превземането му е разграбен, а жителите му са подложени на издевателства. 20 хиляди мъже са ослепени, 8 хиляди жени са дадени на войниците за сексуално удоволствие, а останалите са отведени в робство. Направена е пирамида от 600 отрязани глави на защитниците на града. Сред забележителностите на Керман са религиозен комплекс с джамия, медресе (религиозно училище) и кервансарай. В града има няколко музея, голям базар, средновековни бани (хаммам) и резервоари за вода (аб-анбар). [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Съвременен Керман на свечеряване[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="607"] Съвременен Керман на свечеряване[/caption] Днес Керман е център на индустриално развит регион, където се добиват въглища, желязна, медна и оловно-цинкова руди. Развити са металургичната, химическата, автомобилостроителната и електротехническата индустрии. Произвеждат се строителни материали, хранителни продукти, текстил, килими, кожени изделия, мебели, стъкларски и керамични изделия. Пристигнах в Керман когато се стъмваше, а музеите и забележителностите вече бяха затворени. Можах да разгледам града на тъмно като в продължение на 4 часа обиколих централната му част. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Вечерна разходка из историческата част на Керман[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Вечерна разходка из историческата част на Керман[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В града има добре оформени площади с паметници и шадравани[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В града има добре оформени площади с паметници и шадравани[/caption] Когато към 23 часа напусках Керман и на едно кръстовище спрях да питам за посоката, група разговарящи мъже проявиха видим интерес към мен. Първо ме почерпиха с ядки и ме питаха дали съм пакистанец. Като разбраха че съм европеец ме попитаха дали отивам в Пакистан да купувам опиум. Отговорих им отрицателно, а те ми обясниха, че

опиума в Афганистан бил по-евтин,

но да се ходи там е опасно. Отново им казах, че съм турист и не съм тръгнал за наркотици и дрога. Тогава мъжете се зачудиха какво толкова интересно съм видял в града им. След десетина минути разговор на развален английски и ядене на бадеми най-после ми казаха, че трябва да завия наляво и да карам само направо за да стигна до град Бам. Предупреждават, че в Източен Иран било опасно поради наркотрафика от Афганистан и Пакистан през Иран към Европа. Много трудно се охранява дългата 900 километра граница с Афганистан, където производството на опиумен мак е основен селскостопански отрасъл. Отглеждането на опиата е съсредоточено в югозападните афганистански провинции, граничещи с Иран. Един от основните начини за пренасяне на наркотика през границата е с камили, които си знаят пътя и вървят сами. Наркотрафикантите товарят ценната стока на камилите в Афганистан, пускат ги да преминат границата сами през нощта, а в Иран ги посрещат местните им сподвижници. Преди няколко години иранската армия заловила керван камили с такава пратка опиум. Ядосаните наркотрафиканти пък отвлекли трима германски туристи в района на град Бам и пратили съобщение, че ще ги освободят когато им върнат камилите с опиума. За да предотврати международен скандал с отвлечените туристи, правителството в Техеран се принудило да върне камилите с наркотика на трафикантите. Последните съвсем почтено изпълнили обещанието си и освободили тримата германски туристи.

Бам

Бам е град-оазис, разположен сред пустинна област на високото иранско плато. Първите писмени сведения за този град са от 6-ти век преди христа. Бам достига своя апогей в развитието си през периода 7-ми ÷ 11-ти век. Причините са разположението му на кръстопът и славата, която придобива като производител на копринени и памучни облекла. Бам е процъфтявал до 1722 година, когато е завладян от афганистанските нашественици. Арг-е Бам е най-представителният пример за укрепен средновековен град, изграден от кирпичени тухли и глина, посредством използване на местни техники като чинех (напластяване на кал). Тук е била изградена подземна напоителна система, благодарение на която в този пустинен район се е развило земеделието. Градът и околностите му са известни с множеството палмови гори и производството на фурми. През 2003 година земетресение със сила 6,8 по Рихтер разрушава напълно града като загиват около 30 хиляди души. Продължават възстановителните работи в стария град Арг-е Бам, а съвременната част на града се изгражда наново. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Поради липсата на указателни табели първо подминах града, след което се върнах обратно и с питане стигнах до съвременния център. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Централният площад Имам Хомейни[/caption] Централният площад Имам Хомейни е изграден наново след земетресението от 2003 година. Набързо обиколих централната част с новия базар и новата джамия, след което попитах група мъже накъде да продължа за да стигна до стария град с крепостта. Един от тях предложи да дойде с мен, качихме се в автомобила и след километър и половина спряхме на паркинга пред внушителните крепостни стени. Младият мъж се казваше Мохамед и ме разведе из целия старинен град, обяснявайки ми кое какво е. Повече говореше на фарси, тъй като английският му беше доста слаб, но това не беше проблем защото сред руините ставаше ясно коя сграда за какво е служела. Бързо станахме приятели и след крепостта отидохме в близката палмова гора за да ядем фурми направо от дърветата. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Моят приятел Мохамед, който ме разведе из стария град Арг-е Бам[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Средновековният Арг-е Бам, изграден от кирпичени тухли и глина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Авторът в средновековния Арг-е Бам[/caption] Разходката в палмовата гора и яденето на сладки фурми от дърветата си беше истинско удоволствие. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Авторът в палмовата гора[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Фурмите висят по палмите като огромни гроздове[/caption] Мохамед ме покани да му отида на гости като обясни, че жена му готви много хубаво и ще ни сервира чудесен обяд. Каза, че тя е азербайджанка от град Астара и ще й бъде приятно като научи, че съм бил в родния й град. Отказах му, като обясних че нямам време и трябва да пътувам на Юг за да стигна вечерта до Арабско море. Когато спрях в центъра на града за да оставя Мохамед, той отново настоятелно ме покани на гости и аз пак му отказах. Истината е, че освен липсата на време ме притесняваше и това, че обикаляйки из стария град и сред палмовите дървета вече бях много потен и прашен. Как да му отида на гости такъв мръсен? Трудно се разделихме, а днес съжалявам, че не приех поканата на Мохамед да му гостувам на обяд. Вероятно съм го обидил с моя отказ. Продължих по пътя си,

минавайки покрай свободната икономическа зона „Арг-е-Джадид“

В този голям индустриален район са разположени няколко предприятия за производство на автомобили, химически завод, дървообработваща фабрика и фабрики за хранителни продукти. Още от деветдесетте години на миналия век в българските магазини се продават фурми, пакетирани в град Бам. Спомням си, че на кутиите тогава беше изобразена част от крепостта в града и по това време си мечтаех някога да я посетя. Вече бях осъществил една от многогодишните си мечти и пътувах през планините на юг.

Минах през Джирофт,

където нямаше нито една указателна табела за посоките, дори и на фарси. В района на този град са намерени артефакти, свидетелстващи за развита цивилизация още през третото хилядолетие преди новата ера. Нямах време за археологическия музей в града и поех по едната от двете главни улици, продължаващи на юг. Очевидно съм сгрешил, защото стигнах до последните къщи и улицата св

През Иран с Опел (11): Солени езера, Керман, Бам и Джирофт

Пътуване до... — Tue, 15 Oct 2013 06:30:12 +0000

През Иран с Опел

част единайсета

Солени езера, Керман, Бам и Джирофт

Солени езера

Планината Кух-е Руд

Керман

опиума в Афганистан бил по-евтин,

Бам

минавайки покрай свободната икономическа зона „Арг-е-Джадид“

Минах през Джирофт,

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

Пътуване до... — Thu, 13 Jun 2013 07:55:34 +0000

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море. За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза. [caption id="" align="aligncenter" width="431"] Иранската виза в паспорта ми[/caption]

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата

За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет. Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България. По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме

Иранците са мюсюлмани в преобладаващата си част

Мюсюлманската религия се основава на 5 стълба (задължителни правила), третият от които е благотворителност (даване на бедните и извършване на добри дела). Това означава този, който има повече материални блага да дава на този, който няма достатъчно такива. Тук се включва и даването на храна и подслон на пътуващите странници, с което си обяснявам факта, че на някои места ми даваха храна и ме подслоняваха за да не спя в колата. Някои погрешно смятат, че иранците са араби. Те не са араби. Иранците са перси. Говорят персийски език, наречен фарси. Използват модифициран вариант на арабската азбука. Цифрите им не са арабски, а съвсем неразбираеми за нас. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Иран е република

Под влияние на медийни публикации някои считат Иран за диктаторска държава. Иран е демократична държава с демократично избиран парламент(Меджлис). Немюсюлманските религиозни малцинства включват бахаити, зороастрийци и християни, които са официално признати религии и имат запазени места в парламента. Начело на изпълнителната власт е президентът, който се избира по демократичен път. На най-високо равнище в държавата е религиозния водач (което всъщност е основанието Иран да не бъде приеман за нормална демокрация – бел.Ст.). Часовата разлика спрямо България е + 1 час и 30 минути. Когато у нас е 9:00 часа, в Иран е 10:30 часа. Почивният ден в Иран е петък. Това беше любимия ми ден, защото само тогава в градовете се шофираше относително спокойно. История. Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата държава на територията на днешен Иран - царство Елам, възниква в югозападната му част през третото хилядолетие преди новата ера и е връстник на Вавилон и Асирия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Чока Занбил – свещен град в Елам[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Останки от древна Суса – столица на Елам[/caption] Следва Мидийската империя в началото на 1-вото хилядолетие преди н.е.

Персийската държава възниква през 6-ти век преди новата ера

и бързо се разраства до империя, владееща земите от Средна Азия до Египет и Босфора. Персите навлизат на Балканския полуостров и водят няколко войни с антична Гърция през V-ти век преди н.е. През 4-ти век преди н.е. Александър Македонски завладява Персия за кратък период от време, след което страната връща своето величие. По случай 2500-годишнината на Персийската империя през 1973г. е построена кулата Азади, един от символите на столицата Техеран. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Пасаргада[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="626"] Персеполис[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Кулата Азади[/caption]

През 7-ми век арабите завладяват страната и налагат исляма

Съществувалата до тогава религия Зороастризъм остава да се практикува в някои изолирани райони. В последствие страната е завладявана от селджукските турци и монголците на Тамерлан. През 16-ти век Персия възвръща значимостта си на първостепенна регионална сила. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Крепостта в Бам[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворец в Кашан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Фрагмент от порцеланов плот на маса[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца Голестан в Техеран[/caption] По-късно се водят войни с Руската империя, която отнема северните територии на Персия. През 18-ти и 19-ти век страната се модернизира, а в началото на 20-ти век се извършва така наречената Персийска Революция (1905г.÷1911г.). [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Паметник на Кучук Хан в град Рещ[/caption]

Кучук Хан е борец за равенство и справедливост, като някои го наричат иранския Робин Худ. Той започва партизанска борба, която завършва през 1920 година с образуването на Персийска съветска социалистическа република в Северен Иран със столица град Рещ. Следващата година републиката е разгромена от армията на шаха, Рещ е опожарен, Кучук хан е екзекутиран и главата му е изложена в Техеран за назидание.

През март 1921 година Иран подписва договор със Съветска Русия, една от клаузите на който дава възможност съветски войски да навлязат в страната, ако иранското правителство започне да провежда антисъветска политика. От своя страна Москва тайно обещава да прекрати военната подкрепа за Персийската съветска социалистическа република, извършвайки предателство спрямо принципите на така наречения „пролетарски интернационализъм“. В началото на Втората световна война правителството на Иран е на страната на хитлеристка Германия, което дава основание на СССР да приложи горепосочената клауза на договора. Съветската армия завзема Северен Иран през август 1941 година. Английската армия окупира южен Иран. По-късно в страната влиза и малък американски военен контингент. През 1942 година в Иран е прехвърлена многохилядна полска армия, формирана на територията на СССР, но отказала да се сражава срещу Германия. През 1943 година в Техеран се провежда първата среща между ръководителите на антихитлеристката коалиция. [caption id="" align="aligncenter" width="301"] Чърчил (Великобритания), Рузвелт (САЩ)
и Сталин (СССР) на конференцията в Техеран[/caption] През 1935 година името на държавата се променя от Персия на Иран. През първата половина на 20-ти век една от най-влиятелните политически фигури е неколкократния премиер Мосадък, но когато в средата на века той започва „леви“ реформи и се опитва да национализира петролната индустрия, ЦРУ и английското разузнаване организират преврат. Властта преминава в ръцете на монарха шах Мохамед Реза Пахлави, който модернизира страната, но потъпква гражданските свободи. Шахът е свален по време на Иранската революция през 1979 г., след което се основава Ислямска република Иран, начело с Аятолах Хомейни. През 1980 г. съседен Ирак напада Иран и започва разрушителна 8-годишна война, която завършва без победител. През последните десетилетия в страната се извършват реформи, тя се модернизира и развива икономически. Следващите части продължават с описание и снимки на основните посетени градове и забележителности в Иран. Очаквайте продължението Август ÷ Септември 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="1637"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="1637" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="1637"]