Варна – Свободна планета

Каква е собствеността на земята в България?

Боян Юруков — Sat, 29 Nov 2025 17:06:33 +0000

Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката,...

The post Каква е собствеността на земята в България? first appeared on Блогът на Юруков.

Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни край Варна

Пътуване до... — Fri, 27 Sep 2013 06:00:53 +0000

Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита. Приятно четене:

Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни

край Варна

Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен. [caption id="attachment_42954" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42955" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на предводителя на морските титани. Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога. [caption id="attachment_42956" align="aligncenter" width="634"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42957" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела". [caption id="attachment_42958" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42959" align="aligncenter" width="641"] Побитите камъни[/caption] Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Той решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на младия човек - неговото безсмъртие. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги подредил. Младежът тръгнал по брега да открие своята любима. Легендата разказва, че когато се срещнали и прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода. [caption id="attachment_42960" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни, Музеят[/caption] [caption id="attachment_42961" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Това е една от легендите за Каменната гора край Варна. Съществува и друга, разказана от Карел Шкорпил, който споменава местността с приказка за великани- строители, пренасящи колони за градежа на първата българска столица Плиска. [caption id="attachment_42962" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42963" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Никой не знае какъв точно е произходът на каменните блокове. За тяхната поява съществуват само легенди или хипотези, върху които години наред учените спорят: дали камъните са природен феномен или са артефакти- дело на човешка ръка. Няма нито едно доказателство за която и да е от хипотезите. Ето защо право на личен избор е приемането на която и да е от тях за своя истина; избор невъзможен без докосване до причудливите каменни колони. [caption id="attachment_42964" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42965" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] В местността Побити камъни обаче ме отведе една друга легенда, свързана с чудодейната сила на лековитата вода от една чешма, която се захранва от местен извор. И в търсене на тази чешма в най- горещата част от деня, платихме по 3 лв. такса вход, за да разгледаме и причудливите каменни постаменти. [caption id="attachment_42966" align="aligncenter" width="649"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42972" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Непосредствено до входа има музей, в който може да се прочете всичко за каменната гора на няколко езика, да се купят сувенири или да се ползват услугите на местен екскурзовод. Но пък и всеки може да се разходи и свободно из местността, да снима, да обсъжда своята хипотеза, стига да не вреди на причудливата експозиция на открито. [caption id="attachment_42973" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42974" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] До местността се стига лесно с влак или с автомобил. През местността преминават туристически екскурзионни маршрути, има обозначения и за пешеходци. Общата площ на каменната гора е 253 хектара, които едва ли биха могли да бъдат обходени за един ден. [caption id="attachment_42975" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42976" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Пустинен пейзаж без растителност, сякаш камъните държат зеленината настрана да не ги разруши. Такава е местността Побити камъни край Варна, разказана с едно изречение. Много от посетителите считат, че това е разрушен древен град, обвит в мистика. И наистина, мястото е с особена енергия, излъчва спокойствие и безвремие. Почва тук няма, навсякъде е пясък и камъни. От 1937 год. местността се води защитена и днес е част от Натура 2000. [caption id="attachment_42977" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42978" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Като уникален геоложки феномен

Каменната гора или българският Стоунхендж,

са включени и в каталога на Юнеско точно с това обяснение- природен геоложки феномен, като предположенията за тяхното образуване са две: на принципа на сталактитите в пещерите или че това са коралови рифове. [caption id="attachment_42979" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42980" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Преди 50 милиона години всичко тук е било дъно на море, чиито мълчаливи стражи са били точно тези каменни колони. Устояли са на капризите на времето благодарение на здравите си основи, които стигат до 40 метра в дълбочина в земята. Всички каменни късове са с еднакъв варовиков състав, но с много различни форми. Това е и причината някои от каменните колони да си имат и имена, в зависимост от това, на какво наподобяват: слон, камила, трон и т.н. [caption id="attachment_42981" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42982" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] Аз до своята истина не стигнах, нито пък приех някоя от хипотезите, но с удоволствие се разходих из периферията на Каменната гора; просто ден за една разходка в миналото. В очите ми се блъскаха само скали, вятър и слънце, в наши дни морето е далеч от това място. И не се вижда. Не се вдишва или усеща по някакъв начин. И е част от хипотезите, част от паметта на времето, част от генеалогията на камъните- загадъчни и многобройни, които ще будят интерес и догадки още много време. [caption id="attachment_42983" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42984" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42985" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Автори: Янита Николова

Даниела Георгиева

Побити камъни, филм на БНТ2 Автор: Янита Николова Снимки: авторът Други разкази свързани с Черно море – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

Пътуване до... — Mon, 16 Sep 2013 06:33:58 +0000

Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето ;) но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена. Приятно четене:

Под платна от Варна до Несебър

част първа

Заминаване

В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .

Единственият днес български учебен ветроход,

баркентината „Роял Хелена”

е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици. [caption id="" align="aligncenter" width="598"] Гемиите на Димитриус[/caption] Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.

Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.

08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.

Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.

А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”. [geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.

Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.

Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Черно море – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ :)

Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац

Пътуване до... — Mon, 29 Jul 2013 06:00:48 +0000

Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова. Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;)

Украйна на мотор

част първа

През Румъния

Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:

Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000

Наско с Yamaha Super Tenere 750

Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв. Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км

Станах рано сутринта в събота, за да мога да изкарам мотора и да натоваря багажа пред блока. Бях решил да карам от София до Варна без никъде да стъпвам на магистрала за това избрах горепосочения маршрут. Натоварих багажа и последно довиждане на Люлин сити и семейството:

Имаше желаещи спътници но уви много са малки още:

Потеглих аз без много мотане по подбалкана

посока Бургас

Едно кратко спиране на Лукойл-а на Казанлък да заредя и пак напред по пътя. През цялото време буреносни облаци ме дебнеха от ляво от към балкана да ме изненадат ама някак си все ми се разминаваше със лек валеж в който дори не слагах дъждобран. Спрях на Петолъчката да хапна на едно бързо хранене, мислех да хвана от там през планината но беше доста черно небето и реших да карам до

Айтоския проход

До тук добре вървях успоредно с облаците докато не влязох в самия проход. Небето се отвори от веднъж не мога да сваря да спра да облека дъждобрана няма къде да отбия тясно прогизнах леко докато успея да спра и да облека дъждобрана върху вече напоената с вода кожа. В самия проход валеше като из ведро карах с отворен визьор с 40 - 50 км/ч и почти нищо не виждах. Един тир който караше срещу мене така ме заля чувствах се като в автомивка тип „Четки“ След като излязох от прохода малко преди Провадия спря да вали. Покарах още малко и след Ветрино спрях да смъкна дъждобрана който беше вече изсъхнал.

Във Варна

Шидера ме чакаше у тях. Преоблякох се със сухи дрехи и бръмнахме из града. Тук чакаме Наско да се появи за да се уговорим за следващия ден:

След което отидохме да вечеряме набързо в РедРок-а и по креватите:

Ден 2 – 9.06.2013 г.– 663 км

Станахме рано сутринта към 6:00 ч. Аз спях в Шидера и на бързо се метнахме на моторите и отидохме на мястото на срещата с Наско. Бързо сбогуване с девойките и потеглихме доста път ни чакаше:

Подкарахме и на излизане от Варна спряхме на един Лукойл за бърза закуска и зареждане с гориво. Пътя към Дуранкулак перфектен нов асфалт маркировка всичко точно. В Дуранкулак спряхме на малка частна бензиностанция да заредим преди да минем границата. Влезнахме в

Румъния

отново перфектен път с маркировка без забележки. Някъде по пътя на Шидера мотора почна да прекъсва и да гасне на празен ход. Спряхме около Констанца за бърз преглед:

Продължихме напред отново перфектен път:

Села, готини къщички – поддържано всичко:

Около Бабадаг се отклонихме от главния път за Тулча по вече не много добър път:

Наближавахме ферибота на Галац

и 10-тина км по рано пътя се влоши доста дупки намалихме скоростта и по внимателно покрай дупките стигнахме до ферибота.

За наш късмет не се наложи да го чакаме дълго. Платихме по около 4 лв на човек с мотор.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Вече на ферибота:

Шидера отчаяно се опитваше да си вземе кафе от автомата на ферибота но само му глътна леите:

Разминахме се с насрещния ферибот:

Акостирахме и се разтоварихме. Беше около 12:00 ч. и бяхме решили да хапваме някъде в Галац, но уви не намерихме подходящо място поехме към границата директно:

Може би беше малка грешка това, че не ядохме защото се оказа, че чакането по границите не е като в Евросъюза.

Стигнахме до Румънско - Молдовската граница

и зачакахме:

Оказа се, че пускат на талази и не е толкова страшно. Прегледаха ни документите печати на паспортите митница ровиха малко по куфарите но без да вадим нищо и за около 20 мин минахме. Един Швейцарец пътуваше сам с едно БМВ 800 мотор и нещо му се заядоха защото зелената карта не му важала за Молдова та го пратиха да си прави застраховка за 2,4 км които искаше да мине до границата с Рени. Очаквайте продължението Автор: Антон Конакчиев Други разкази свързани с Галац – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО