Гергана Милушева – Свободна планета

Исландия (12 ден): Краят на пътуването

Пътуване до... — Thu, 12 Sep 2013 06:36:27 +0000

Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик Приятно четене:

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт. Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :) Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация. Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Влизаме вътре

Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора. Преди да влезем в самите зали

Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

и нейно Величество – Главната Зала

Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език…. ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :( Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…

И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките. В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум… ??? Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането. Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора…. За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Олтарът[/caption] Тук, разбира се, има орган [caption id="" align="aligncenter" width="612"] i

Исландия (11 ден): Западната страна

Пътуване до... — Fri, 30 Aug 2013 07:46:46 +0000

Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица. В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната. Приятно четене:

Исландия

ден 11 – продължение

Западната страна

Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца… След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

Самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд

Преминали вече на южния бряг, спираме в [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Arnarstapi – рибарски пристан,

сгушен между тези базалтови плисета

Имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата. ГПС-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша. Вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”.

Пред нас е Рейкявик

Тук е мястото да спомена

Българите в Исландия

Още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата благодарение на офроуд-форума. Намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил.

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: За подробности кликакте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Исландия (10 ден – продължение): Заветната птица

Пътуване до... — Tue, 13 Aug 2013 06:00:33 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. А в последния десети ден навлязохме в Царството на птиците. Днес ще пордължим търсенето на заветната птица. Приятно четене:

Исландия

ден 10 – продължение

Заветната птица

След като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно. Скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив

Паркираме и тръгваме да се поразходим до водата

Изведнъж от земята се вдигат стотици пернати...

... с крайно агресивно поведение. Ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок. Отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира

Към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце

[caption id="attachment_42088" align="aligncenter" width="614"] Карта на Исландия[/caption]

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата

Пътуване до... — Tue, 04 Jun 2013 06:57:06 +0000

Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur

Приятно четене:

Исландия

ден 8 - начало

Оцеляващата

Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir

От северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки

Вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината

не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред. Tрасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме

Hveravellir – „долината на горещите извори“

Мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго. Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги. В момента, в който стигаме изворите, започва да вали

Природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна

Пътищата през

Kjolur

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки: мервам нещо, претичващо пред гумите. Скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника. Третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя. Докато ги приближаваме, тя вече се връща

Животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите. Единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим. Отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто. Носи го за ухото, а не за вратлето

Oставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.

Тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа. Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="428"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="428" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="428"]

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Пътуване до... — Wed, 22 May 2013 10:09:13 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното. Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален. Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна… Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително). Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“ Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват. Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Пътуване до... — Wed, 22 May 2013 10:09:13 +0000

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

топлите извори Hveravellir,

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

Исландия (7 ден – продължение): Суровата

Пътуване до... — Thu, 16 May 2013 13:11:59 +0000

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов. В първото продължение на седмия ден от пътуването ще видим как са живели старите исландци. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - първо продължение

Суровата Исландия

Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи

ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела

Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади

Склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус

Свървваме към вътрешността, ей-така, напосоки. Озоваваме се при историческа забележителност

Към мястото има и общежития. Гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”. Опит да предам мащаба на тия земи

Слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше изобщо

Отново непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща. Здравей, Лакснес! (исландски писател – бел.Ст.) Така, значи – добре дошли в

Торфената къща

Зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите - островът се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под минус 5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее. Е, към минус 5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)

Колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от торф. Торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си “Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.” И е силно горим, и лесно възпламеняем. Героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене. Къщата от торф има някои неочаквани особености. На първо място - торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения. Тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:

Tъй като в стените от торф, не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена

Местата, на които ще бъде пален огън, са стриктно изолирани от всичко останало. Мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла

Макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ материал - за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво. Върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.

Mалко битовизми :) – маслобойна

Ски и кънки

и – дъска за табла и шах

Спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво. Има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години

Това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове. Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :) ]

Исландия (ден 7 – начало): На лов за китове

Пътуване до... — Thu, 09 May 2013 07:17:34 +0000

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а днес ще тръгне на „лов“ за китове и на риболов. Приятно четене:

Исландия

ден 7

На „лов“ за китове

Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър. Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено

Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално

В крайна сметка гърбаткото се показва едва на петнайсетина метра от малката ни джонка :) - казвам гърбатко не случайно, видът на животното, което видяхме, е точно Humpback или гърбат кит. Дължината му, поне според моя окомер, беше около 15 метра (има видео, спокойно, ще кача скоро) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Капитанът ни най-сетне остава доволен от близостта и се отправяме обратно към

Dalvik

Докато сме гонели китчето, слънцето неусетно е пробило облаците и над главите ни най-сетне блесва синьо небе

Изведнъж корабчето спира по средата на фиорда. Около нас няма никой и нищо, с изключение на няколко чайки, които ни гледат учудено от водата. Капитанът вади няколко въдици и мята първата – така, без нищо на куката, и почти веднага я вади с риба на нея. Николай веднага последва примера

Процедурата се повтаря няколко пъти с все един и същи резултат – кордата се опъва почти ведната след мятането й във водата. Сдобиваме се с няколко такива рибока и потегляме. Капитанът изчезва да прибира въдиците. Изведнъж около корабчето се събира огромно количество чайки, напъващи се да летят успоредно с него – поглеждам назад и какво да видя – рибата ни бива изчиствана, а чайките налитат на остатъците, които летят от кърмата

Ето я и нашата домакиня

и усмихнатият ѝ собственик

На пристанището рибката бързо се озовава в нещо като скара и след десетина минути се наслаждаваме на най-невероятната морска храна

На въпроса какво ядем, капитанът изважда ей тази услужливо приготвена картинка. Уловът ни се състои от първите две рибки, от страни са имената им на повечето северни езици

Дори патетата, обитаващи залива, ми изглеждат щастливи като деца - тоест като нас

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТА НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ :)] ]

Исландия (6 ден): Тъмната страна

Пътуване до... — Tue, 23 Apr 2013 11:22:06 +0000

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6

Тъмната страна

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци

Ето я и нея

Територията на това място е учудващо голяма – ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

Причудливите форми определено предизвикват въображението

Най-прекрасен образец на назгул :)

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой!

Тринадесетте коледни джуджета :)

Всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола. Разбира се, според скандинавската митология – децата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

Всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

Прекарваме близо два часа из тези причудливи форми. За да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

и в края й достигаме

Goðafoss

Историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като официална религия. Решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, Фрея, Тор и вероятно още много други. Оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”. Слизаме към следващия фиорд

И слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

На входа на

Dalvik,

където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето - на земята, в торфа.

На полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

Бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите. Близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя. На връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)