Другата Македония – Свободна планета

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

Пътуване до... — Mon, 31 May 2021 08:35:46 +0000

С днешния очерк Цветан ще ни разходи из създаването на българската азбука и ще ни разкаже за Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ. Приятно четене:

The post Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ first appeared on Пътуване до....

Още пътеписи от близки места:

Обиколка на Албания с Форд (1): Северът

Пътуване до... — Thu, 06 Jun 2019 14:38:27 +0000

Тръгваме за близката Албания. Отново заедно с Валентин и с неговия пернишки Форд. За начало – Северна Албания Приятно четене – Кликайте на загалвието!

Още пътеписи от близки места:

Езера, ветрове и приятели (1): Скопие и Хераклея (край Битоля)

Пътуване до... — Mon, 21 Oct 2013 06:00:18 +0000

От днес яхваме моторите и заедно с Петя ще обиколим близките Западни Балкани. Започваме с новото Скопие и древната Хераклея край Битоля в Македония.

Приятно четене:

Езера, ветрове и приятели –

едно цветно юлско пътешествие с мотор през Македония, Албания, Черна гора и Сърбия

част първа

Скопие и Хераклея (край Битоля)

Предисловие

Липсва ми очакването, тръпката, изострената сетивност… Вниманието ми е обсебено от идеята за по-малко багаж. Тя се препъва в желанието ми да не ни липсва нещо и във въпроса – „Ами ако ни потрябва?”. Списъкът с необходимото се допълва и редактира ежедневно. Ники работи и през почивните дни. Отговорността по подготовката е изцяло моя. В мен се настанява някаква предварителна представа – някъде там, в далечината, ни очаква лазурна езерна повърхност, леко накъдрена, целуната от слънце, разпиляно по нея на хиляди парченца. Наоколо – влажен мирис на гниещи растения и нещо неопределено с леко солен вкус… Странно, не съм нетърпелива. По-скоро смутена от тревожните мисли, които пропукват стената на съзнателната ми защита. Дали моторът, този вече немлад наш спътник, ще ни върне живи и здрави у дома? Дали аз ще се справя, аз – вече немлада, дали ще издържа на натоварването, промените, несгодите, проблемите … Дали ще видим всичко планирано, кое и какво ще промени намеренията ни? Ще го понесем ли, каква ще е атмосферата в групата… все неща, които зависят и несъвсем от нас. Дали? Кой знае! Може би само пътят крие отговорите, извил снага предизвикателно пред нас, пътят който ни тегли магнетично, гъделичкайки вечната ни човешка жажда за промяна и движение.

Тръгването

Слънчево утро след обърканата и неспокойна нощ. Множество пробуждания сред събрани на топка чаршафи. Всичко върви по план, тръгваме точно в уречения час. Няма кой да ни направи снимка. През Витиня ми е доста студено. Слагам ръце пред себе си, зад гърба на Ники и препускаме напред. За пръв път забелязвам красотата на прохода, зелените вълнообразни, богато обрасли склонове и виадуктите, по които профучаваме. Виждала съм ги на толкова други места, винаги възхитена от съчетанието между дивата природата и сивия асфалт, виещ се змиевидно през планината. Минавала съм хиляди пъти оттук, но чак сега се впечатлявам.. Срещаме се с Денислав на бензиностанция. Две-три стандартни приказки, усмивка, закачка – и отново напред. Слънцето е кацнало в ъгълчето на визьора ми, закичило ме като цвете, пропускайки миг топлинка, от която така се нуждая в момента. Преди София погледът ми грабва свежо, сочножълто поле от слънчогледи, което ми създава усещане за радост. Поглъщам мириса на прах и лято… Следва срещата ни с Веско и група ентусиазирани изпращачи, всъщност приятели, дошли да ни пожелаят – „Безаварийно!”… и да се върнем живи, здрави и доволни. Пием кафе, показваме си талисманите.

Веселин Куршумов (който занапред ще се зове Бобан Левио мигач) вече е в стандартното си състояние на еуфория. Щура се насам-натам, смее се непрестанно, говори високо… Познавате го от предишните пътувания – човек лиричен и възторжен, сериозен и несъвсем, творец на множество статии в местния печат през това пътуване (статии, които се появяват в периодични издания като „Которски новости” или „Подгоришки новинар” и разказват неустрашимата история на група български мотористи), който често кара с ляв мигач, когато трябва и не трябва, разпилян и разсеян, нестандартен и щур. Просто Веско Куршумов. Пием по едно кафе, стискаме си ръцете и продължаваме към Кюстендил. С нас идва и Вальо, за да ни изпрати дотам. Преди града го прегръщаме, пожелания и… вече сме на границата с Македония. Ден първи

Скопие – център, Милениумски кръст

Първоначално ме завладява усещането за запустялост, което лъха от околния пейзаж и неизлепените къщи. Това полека се променя.

Спираме за кратка почивка в т. нар.

„Етно село”,

което се оказва голяма, доста голяма кръчма с различни битови мотиви, както и вкуснички нещица за хапване от местната кухня. Доста живописно местенце.

Елегантно и бързо обслужване от врели и кипели сервитьори, които знаят как точно да ти вземат парите, така че да не съжаляваш. От уж небрежния хаос, който създават множество вещи, се ражда усещането за уют и домашност. За някаква приютеност, докато небето започва да се мръщи и прокапват първите едри капки студен дъжд. Времето определено ни се сърди за нещо. Мислим си непристойни неща по негов адрес, докато се гощаваме с баница с праз и овче кисело мляко. Доволни сме. По пътя започва сериозно да вали. Временно спираме на сухо под една патарина (място за заплащане на пътна такса), пада голям смях, още не сме препатили от лошото време и пресният ни ентусиазъм ни държи на върха. Времето вероятно ще промени това.

Засега сме щастливи, пристъпваме между прашните дъждовни вади, които превземат временния ни остров. И сме добре, неочаквано добре. Поемаме към

Скопие

Дъждът плющи по нас, а в някои от преминаващите коли едни злорадстват, други – съчувстват… Хора, разни. Градът, в който пристигаме, е някак странен. Безцеремонно се паркираме под „репликата” (както се изразява на своя неповторим дърводелски език Ники) на Триумфалната арка с надпис „Македония”. До нея се мъдри тамошна известна личност. Отсреща, в средата на красив фонтан, яхнал непокорен жребец, ни посреща

Александър Македонски

Така и не разбирам какво търси тук.

Паметници – много, много паметници

Няколко помпозни, бели, орнаментирани сгради. Енергично строителство с подтекст, пък кой както го разбира. Интересно ми е. Разхождаме се напред-назад, а дъждът ни пречи да снимаме. Чудим се дали да продължим, или да посетим и другите набелязани места. Заявявам желанието си да запаля свещица за здраве в някоя църква. Двадесет и девети юни е, денят на „Св. Петър и Павел” по православния календар. Почитан от мен празник и имен ден на момчето ми. Останалите (без да вземат предвид истинските си чувства) откликват. Какво да ме правят – единствена дама и майка на групата. Скоро спираме пред величествена църква в модерен съвременен стил. Влизаме с Ники.

Вътре няма никой – точно както ми харесва, да се усамотя и помоля, да благодаря, да бъда сама със себе си и същевременно част от цялото. Ники ме оставя. Просто стоя и не мисля. Вдишвам, издишвам. Приятно и леко ми е, може би и малко тъжно.

После се случва нещо, което не разбирам. Излизам през една от портите. Оглеждам се. От моторите няма и следа. Бавно и мощно в мен се надига паника. Връщам се в двора на църквата, където вече нахлува цяла сватба. Стоя и се оглеждам отчаяно - черна врана, с екип за дъжд, странна и щураща се сред празнично облечените хора. Може би изглежда доста комично отстрани… Усещам такава дълбока самота, че всичко друго губи смисъл. Объркване. Излизам отново. Никой. В момента, в който звъня на Ники, зад ъгъла небрежно се задава Денислав, с фотоапарат в ръка. Преглъщам и се стягам, за да не хукна и да му се хвърля на врата. После трябва дълго да обяснявам. Време е да представя един стар приятел. Денислав, който неправилно наричам понякога Десо (идващо от Десислав) е майтапчия и сериозник. Никога не се оплаква от несгодите, знае и две и двеста. Адаптира се към ситуацията бързо. Намесва се точно навреме, ако се съмнява, че сме сбъркали пътя. Предпочита нормалното каране, особено в населени места. Старае се приблизително да спазва ограниченията. Не е експлозивен и няма да те изненада с промяна в поведението. Радва се на моментите и почита, дълбоко и искрено, природата и нейната красота. Защитава себе си премерено, споделя премерено, постъпва премерено. Не е натрапчив в желанията си – заявява ги и толкоз. Склонен и на щури неща, ако от тях, например, ще се пръкне някоя и друга прекрасна снимка. Допълва групата идеално, търпи Ники с неговите критики и забележки, противопоставя се умерено – точно колкото трябва. Той е балансиран, но в него все пак дреме оня мотористки възторг – да обязди мига и да се слее с него. Прегръщам го! Времето вещае дъжд. Въпреки това решаваме да посетим една от забележителностите на Скопие –

Милениумския кръст,

който се намира на един от хълмовете край града. Ники вече е бил там, така че стигаме бързо до мястото. Изчакваме следващия курс на лифта – тръгва в определено време, което стриктно се спазва. В кабинката сме трима – Веско, аз и Денислав. Изкачваме се бавно нагоре, а постепенно под нас се разстила градът, небрежно обгърнат от изпарения след дъжда. Кръстът е грандиозен.

В основата му е македонското знаме, наредено от жълти и червени плочки. А гледката… въпреки вятърът и мъгливостта, наистина си струва. Зареждащо. Щурам се насам – натам, снимам от различни ъгли.

На няколко цветчета дремят летаргични пеперуди. Снимам ги отблизо. Не помръдват, температурата е ниска.

Чувам гласовете на приятелите си сред вятъра, влагата и студа, щракам си с апарата и ми е добре. Намерена съм, сред тази чужда и своя земя, на този хълм, близо до облаците. Връщаме се към центъра на града – безбройни паметници, бели сгради с колонади, мост, по чиито парапети се издигат фигурите на множество местни и чужди величия. В средата на реката – в бетонни кубове пълни с пръст, растат крехки върбички, а надписите гласят – Вяра, Надежда и Любов. Личи стремеж към показност. Намерение за създаване на собствен облик и идентичност. Въпреки грандоманщината, желанието за национално себеутвърждаване заслужава уважение, макар и заявено по такъв начин.

Вечерта спим в

Битоля

Хотелче на име „Премиер”, в което ни правят отстъпка от цената за нощувка. Приятен ресторант, галантно обслужване и вкусни местни специалитети завършват този ден. Видяхме всичко планирано, валя ни, изгубих се и после се намерих на един хълм под грандиозен кръст… Какво повече? Ден втори

Хераклея (Битоля); Национален парк „Галичица”; „Св. Наум”; Охрид – Самуилова крепост; „Св. Пантелеймон и Климент”; Билянини извори; Црни Дрин.

Ставаме рано – закуска и се отправяме към Хераклея.

Древноримски останки, известни със своите неповторими подови мозайки. Изящни, изградени от малки, еднотипни, разноцветни камъчета. Търпеливо нареждани едно до друго, за да образуват различни диви животни и растения. Поразителна е динамиката в позата на животните. Като в рисунка…

Порти, малка и голяма базилика, останки от стени… толкова древност, със

Манастир Трескавец в пламъци

Пътуване до... — Mon, 29 Apr 2013 07:12:44 +0000

Днешният ни разказ не е точно пътепис, а по-скоро непряй репортаж за пожара, който се случи наскоро в манастира Трескавец, за който вече имаме подробен пътепис от Цветан. Той е и автор на днешния ни разказ. Приятно четене и, ако някой може, да помага

Манастирът „Трескавец” в пламъци

край Прилеп, Македония

Сърцето ме заболя, когато видях снимките от македонския печат за трагедията в манастира „Трескавец” край Прилеп. На фона на февруарските протести и самозапалвания у нас пожарът в това наше легендарно и свято място според Димитър Талев не се забеляза.

На 4 февруари 2013 в 14 часа избухва пожар в празното крило за гости който бързо се разраства. В този драматичен момент отказва и хидрофорната пожарна помпа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Двамата монахът Калист и един английски турист трябва бързо да решат кое първо да спасят. Но време за колебаене няма и те се хвърлят да спасяват иконостаса и разпятието от 17 век, които били оставени в манастирските одаи на съхранение.

Насмоленият гредоред на покрива на конака гори като факла. С риск за живота си Калист спасява иконостаса , но изгарят неговите дрехи , книги, парите от продадените дърва и неговото жълто канарче- другар в самотата му тук горе в планината. Слава Богу други жертви няма!

40 минути след първия сигнал по калният и изровен път пристига първата пожарна. Пожарникарът безпомощно е разперил ръце пред огнената стихия. Пяната и водата вече са свършили.

На помощ долитат трите македонски хеликоптера. Те хвърлят вода, която прави пътя до манастира още по хлъзгав.

Героичните усилия на пожарникари и доброволци успяват да спрат разрастването на пожара към средновековните магерница и църква.

Трескавец горя цяла нощ като треска и озаряваше студената нощ.

Монахът Калист вижда как неговите 9 годишни усилия да възроди този манастир са изпепелени.На неговите плещи остава пак кръста. Той е твърдо е решен да види пак възкръстването му като феникс.

От конаците, стаите за гости са останали само черни греди и опушени голи стени. Е, най сетне македонската министърка на културата се качи за пръв път до манастира и реши да отпусне денари за пътя до манастира и ремонта. Градският съвет на Прилеп също отпусна пари. Гражданите започнаха да набират средства за въстановяването на своя любим манастир с концерти, дарения и доброволен възрожденски труд съгласно вековните традиции. Твърдоглавите македонски братя са решили въпреки кризата на инат да съберат за изграждането на конаците необходимите милион евро. Надявам се, че този път ще застраховат манастира и монтират читава пожарна инсталация. Какво е да нямаш застраховка срещу пожар наскоро разбра и горката ми дъщеря.

Църквата „Успение на Пресветата Богородица” е оцеляла пак

по чудо след три пожара през 1867, 1990 и 2013. Благодарим ти Богородице , че опази вековното сърце на манастира! Снегът заваля отново и затрупа само временно чернилката от пожарите в Трескавец. Но пролетта пукна и аз се надявам, че премиерът ни Марин Райков ще има възможност след изборите да окаже пак помощ, както при пожара в Бигорския манастир 2009 г. когато изпрати богуслужебни книги. Надявам се пътеписите ми за Прилеп и манастирите край него Вароша, Зрзе и Трескавец да Ви накарат по скоро да ги посетите . Можете и дарите вашето евро както някога направиха прилепските еснафи за въстановяване на манастирските сгради (конаците) по сметка на : Komercijalna banka AD Skopje SWIFT:KOBSMK2X MPC Makedonska Arhiepiskopija IBAN:MK07300701000014323 za manastir Treskavec Prilep

за да е живо делото на нашите деди в паметта на потомците ни. Цветан Димитров, 2013 Автор: Цветан Димитров Снимки: от различни медии, подбрани и предоставени от автора Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="177"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="177" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="177"]