Другата Турция – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Tue, 19 May 2020 12:53:51 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (6): Мардин и Сафранболу http://patepis.com/?p=89505 Tue, 19 May 2020 12:53:51 +0000 http://patepis.com/?p=89505 Още пътеписи от близки места:
  1. Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)
  2. 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди
  3. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия
  4. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат
  5. Из Иран (1): През Турция до Иран
  6. Анадолската обиколка с кола (4): Адана, Кападокия и Сафранболу
  7. Анадолската обиколка с кола (2): Мардин
  8. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  9. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
  10. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
  11. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  12. 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (5): Сюлеймания и Арбил
]]> 4655 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди http://patepis.com/?p=86502 Thu, 08 Aug 2019 18:39:09 +0000 http://patepis.com/?p=86502 Още пътеписи от близки места:
  1. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  2. Анадолската обиколка с кола (3): Мидят, Диарбекир и Немрут
  3. Източна Турция (7 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)
  4. До другия край на Турция – с Африка Twin
  5. Из Иран (1): През Турция до Иран
  6. Пътуване до Немрут с мотор (3): Газиантеп – Немрут – Кахта
  7. През Азия на автостоп (1): През Турция към Иран
  8. Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери
  9. Иран 2011 – една „малка“ разходка (4): The END
  10. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  11. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
  12. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир
]]> 3546 Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир http://patepis.com/?p=84009 Sat, 01 Sep 2018 15:21:41 +0000 http://patepis.com/?p=84009 Още пътеписи от близки места:
  1. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия
  2. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат
  3. Източна Турция (7 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)
  4. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  5. Иран 2011 – една „малка“ разходка (4): The END
  6. Украйна на мотор,2013(12): През Румъния към дома
  7. Москва: M10 или пътят Москва – Санкт Петербург (част седма на „Из Русия с мотор“)
  8. Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери
  9. Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия
  10. Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор
  11. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  12. Проходът Трансалпина (Из Карпатите на мотор – 4 част)
]]> 2145 Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия http://patepis.com/?p=83587 Sat, 11 Aug 2018 07:48:01 +0000 http://patepis.com/?p=83587 Още пътеписи от близки места:
  1. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат
  2. Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери
  3. Източна Турция (7 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)
  4. Пътуване до Немрут с мотор (1): От Варна до Памуккале
  5. Из Сирия и Турция през 2007г. (5)
  6. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  7. Из Анатолия: Акшехир и… ;)
  8. Из Анадола (Турция)
  9. Към Грузия (1)
  10. До другия край на Турция – с Африка Twin
  11. Оцеляване: Кавказ
  12. Грузия: човек с мотоциклет (11): През Турция към дома
]]> 2048 Грузия: човек с мотоциклет (11): През Турция към дома http://patepis.com/?p=83293 Sun, 29 Jul 2018 15:28:02 +0000 http://patepis.com/?p=83293 Още пътеписи от близки места:
  1. С мотоциклет в Турция (1)
  2. Турция на мотор, 2013 (1): От Гелиболу до Инеболу
  3. Грузия: човек с мотоциклет (1): През Турция след преврата
  4. Към Грузия (1)
  5. Из Кападокия (Из Турция на мотор,2009г – 5 част)
  6. От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)
  7. С мотоциклет в Турция (2)
  8. Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)
  9. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  10. До другия край на Турция – с Африка Twin
  11. От Ондокузмаис до Ерзинджан и манастира Сумела (Турция на мотор, 2013 – 2 част)
  12. Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат
]]> 1969 Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат http://patepis.com/?p=83135 Sun, 22 Jul 2018 20:31:28 +0000 http://patepis.com/?p=83135 Още пътеписи от близки места:
  1. От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)
  2. Пътуване до Немрут с мотор (4): Кападокия, Туз гьолю, Анкара и Зонгулдак
  3. Пътуване до Немрут с мотор (2): Памуккале – Анталия – Мерсин – Адана – Газиантеп
  4. Пътуване до Немрут с мотор (1): От Варна до Памуккале
  5. От Ондокузмаис до Ерзинджан и манастира Сумела (Турция на мотор, 2013 – 2 част)
  6. Турция на мотор, 2013 (1): От Гелиболу до Инеболу
  7. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  8. Метеора – Атина – Волос (2)
  9. Към Грузия (1)
  10. Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)
  11. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  12. Анадолската обиколка с кола (4): Адана, Кападокия и Сафранболу
]]> 1919 Грузия: човек с мотоциклет (10): Довиждане, Грузия: Кобулети – Хопа – Артвин – Ерзурум (Турция) http://patepis.com/?p=82981 Mon, 11 Jun 2018 06:00:21 +0000 http://patepis.com/?p=82981 Още пътеписи от близки места:
  1. С мотоциклет в Турция (2)
  2. Към Грузия (1)
  3. От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)
  4. Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп
  5. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  6. Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)
  7. С Голф из Кавказ (1): Турция и Южна Грузия
  8. Грузия: човек с мотоциклет (1): През Турция след преврата
  9. Грузия: човек с мотоциклет (3): От Местия към Тбилиси
  10. Грузия: човек с мотоциклет (7): Опит за изкачване на Омало (Ташетия)
  11. Из Иран (1): През Турция до Иран
  12. До другия край на Турция – с Африка Twin
]]> 1714 Из Иран (1): През Турция до Иран http://patepis.com/?p=82410 Tue, 22 May 2018 05:42:09 +0000 http://patepis.com/?p=82410 Още пътеписи от близки места:
  1. През Азия на автостоп (1): През Турция към Иран
  2. Пътуване до Немрут с мотор (1): От Варна до Памуккале
  3. С мотоциклет в Турция (2)
  4. С Голф из Кавказ (1): Турция и Южна Грузия
  5. Моето пътуване до Месопотамия (югоизточна Турция)
  6. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
  7. Към Грузия (1)
  8. От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)
  9. От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)
  10. Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп
  11. Грузия: човек с мотоциклет (1): През Турция след преврата
  12. До другия край на Турция – с Африка Twin
]]> 1476 Армения и Грузия с Дачия (10): Пътят към дома през Черноморска Турция http://patepis.com/?p=81900 Mon, 07 May 2018 06:00:30 +0000 http://patepis.com/?p=81900 Още пътеписи от близки места:
  1. Армения и Грузия с Дачия (1): През Турция
  2. Армения и Грузия с Дачия (9): Мцхета, Гори и Батуми, Грузия
  3. Армения и Грузия с Дачия (7): Ереван, Армения
  4. Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (5): Гори и троглодитският град Уплисцикхе
  5. Армения и Грузия с Дачия (3): Ереван и Ечмиадзин, Армения
  6. Армения и Грузия с Дачия (4): Манастирът Гегард, Гарни и нощен Ереван
  7. Армения и Грузия с Дачия (2): През Грузия
  8. Армения и Грузия с Дачия (8): Тбилиси, Грузия
  9. Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)
  10. Армения и Грузия с Дачия (6): Нагорни Карабах
  11. Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (2): Трабзон и Батуми
  12. Армения и Грузия с Дачия (5): Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев
]]> 1363 Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България http://patepis.com/?p=41833 Thu, 25 Jul 2013 09:42:08 +0000 http://patepis.com/?p=41833 Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

    На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите  

Балони над Кападокия, Турция

  Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали...   Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде!  После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката:   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]През Турция на мотор Тунджай[/caption]   Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

През Турция на мотор

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час]]> 348