езеро – Свободна планета

Байкал– една сребърна приказка

Пътуване до... — Mon, 11 May 2020 12:28:45 +0000

Днес с Боряна ще отидем на круиз с кораб по езерото Байкал. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

Източен Тибет (4): От Чинхай до Джаохуа

Пътуване до... — Sat, 08 Sep 2018 15:38:17 +0000

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после покрай планината Амне Мачин стигнахме езерото Чинхай. Днес от Чинхай ще стигнем до Джаохуа, за следващата обикола из Източен Тибет. Приятно четене: Източен Тибет част четвърта От Чинхай до Джаохуа Август 12 Дойде и последния ден […]

Още пътеписи от близки места:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (2): През Пасо Валес и Моена до Рива дел Гарда

Пътуване до... — Sat, 08 Sep 2018 05:56:43 +0000

;С Веселин продължаваме из Алпите и Доломитите. В първата част направихме прехода от България до Италия, а днес през проходите хоще завъртим около Моена и езерото Дел Гарда. Приятно четене: Алпи 2017: Из Доломитите, Италия 4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции… част втора ден трети Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо ; […]

Още пътеписи от близки места:

Източен Тибет (3): От Амне Мачин до Чинхай

Пътуване до... — Sun, 12 Aug 2018 18:02:26 +0000

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен,. Започнхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, а днес ще минем край планината Амне Мачин, за да стигнем езерото Чинхай. Приятно четене: Източен Тибет част трета От планината Амне Мачин до езерото Чинхай Август 11 Август 11 Дойде и следващия ден – 11 август. […]

Още пътеписи от близки места:

Армения и Грузия с Дачия (8): Тбилиси, Грузия

Пътуване до... — Sat, 24 Mar 2018 17:16:49 +0000

Продължавме пътуване из Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, после посетихме манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. Послепомирисахме войната в Нагорни Карабах от близо, а за последно обиколихме Ереван. […]

Още пътеписи от близки места:

Вулканът Сейнт Хелънс

Пътуване до... — Tue, 03 Sep 2013 06:00:29 +0000

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене! Първият ни опит да видим вулкана отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо! [caption id="" align="aligncenter" width="577"] от „погрешната“ страна[/caption]

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] „погрешната“ страна[/caption] Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за втори опит Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] Езерото[/caption]

Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] Лилавата китка[/caption]

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година. Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила. П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда. http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html Поздрави, Люси Рикспуун *За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст. **Далекогледи са си :) – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

[singlepic id=22754 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22755 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22756 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22761 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22763 w=500 h=395 float=center]

Автор: Люси Рикспун Снимки: авторът Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (2): На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Пътуване до... — Tue, 28 May 2013 06:00:00 +0000

Днес ще продължим посещението на Цветан при канибалите от остров Самосир в езерото Тоба на остров Суматра в Индонезия ;) Предишния път притигнахме на острова, а днес ще разгледаме транжорната на канибалите. Приятно четене:

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия)

част втора

На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Хорас! Хайде на разходка до Народният съд или транжорната на канибалите.

Сутринта паркираме в зелената зона на Амбарита.

Резиденцията на краля...

и на кралицата...

Къщата на ковчежника е пуста, защото той избягал на остров Бали със съкровището ;)

Народният музей ни кани: Хорас! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Вътре се тъче чеиз по наш чипровски мотив :)

Леглото е приготвено за гостите.

Мога ли да счукам още малко пипер за манджата?

А къде ли изчезна милият ми?

Да не са го отвлекли и заключили в пранги ?

Рушвет порти отваря, дори и на затвора...

Тогава и охраната брои звездите...

В Народният съд гласуваме съдбата на пленника от съседното кралство Томок или дневния ред е: какво ще е менюто?

Пътешествениците Марко Поло и сър Томас Стамфорд Рафълс докладват, че

батак изяждали своите родители,

когато били стари и негодни да бачкат или поднасяли на скъпите гости за тържествен обяд военноплениците, печени на грил поръсени със сол, пипер, и лимон. Ммм, жестоко! Тук всички били вечно млади, тук нямало пенсионери!

„Ушите, носа, и петите са специално за краля! Освен това той има право на допълнителна порция! ” – гласи надпис в транжорната. – А за нас, карантията ли? – посягам аз с усмивка към жертвата на дръвника.

Напускаме това древно място със странен вкус...

Отдаваме чест пред мавзолея на краля и изпълнени с мистичен трепет тръгваме към съседното кралство Томок да се срещнем с Бегу – духовете на мъртвите. За спомен от Битака си харесвам :

Абал – Абал, резбована кутийка с астрологически батак календар. Смятам да я даря на Банята в Трявна, като се надявам да ѝ направят нов Тоба покрив за да мяза повече на:

Хорас! Цветан Димитров, Рамазан, 2009 – 2013. Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Индонезия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ]

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (2): На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Пътуване до... — Tue, 28 May 2013 06:00:00 +0000

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия)

част втора

На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Хорас! Хайде на разходка до Народният съд или транжорната на канибалите.

Сутринта паркираме в зелената зона на Амбарита.

Резиденцията на краля...

и на кралицата...

Къщата на ковчежника е пуста, защото той избягал на остров Бали със съкровището ;)

Народният музей ни кани: Хорас! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Вътре се тъче чеиз по наш чипровски мотив :)

Леглото е приготвено за гостите.

Мога ли да счукам още малко пипер за манджата?

А къде ли изчезна милият ми?

Да не са го отвлекли и заключили в пранги ?

Рушвет порти отваря, дори и на затвора...

Тогава и охраната брои звездите...

Пътешествениците Марко Поло и сър Томас Стамфорд Рафълс докладват, че

батак изяждали своите родители,

Напускаме това древно място със странен вкус...

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (1): Към остров Самосир

Пътуване до... — Mon, 20 May 2013 10:35:01 +0000

Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;) Приятно четене:

В транжорната на канибалите от Тоба

народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия

част първа

Към остров Самосир

Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник. – Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.

– От Суматра, тук по средата, където има нещо като око е езерото Тоба (Danau Тoba), а в него има остров Самосир (Samosir), голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините. – Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.

– Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.

А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А. Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;) – Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!) – Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз. – Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта. – ОК, приет си, амин!

А сега на работа, че има много време докато дойде Рамазана и ще хванем Еко прасето, свободно ровещо из царевичака и....

– мечтая си аз на моста свързващ остров

Батам (Batam)

със съседните острови. Ех, има още много мостове и магистрали да се градят до Суматра и затова взимам самолетни билети Батам – Медан. Промоцията е фантастична 15 $, също колко за таксито до летището.

Медан (Medan) е главен град на остров Суматра,

шумен, загърнат в смог и толкова пренаселен, че летището му Полония е в центъра! Веднага сме наобиколени от бакшиши, но на едно кафе се спазаряваме с един батак да ни откара до Пaрапат на брега на езерото Тоба. Условието е да му платим, ако успее да ни откара за 4 часа за 40 $ за да можем хванем последния ферибот за Самосир, където имаме запазена стая. Иначе само 20$! Последва едно лудо каране като изпреварихме влака, буса или всяка кола по пътя. Молихме се само да стигнем живи! Колата нямаше климатик, но при тая скорост и при отворените прозорци нямаше и нужда.

Пътят ни се цепеше през плантации от маслодайни палми, залесени от чуждите корпорации на местото на изсечените диви тропически гори. Oттогава намразих палмовото масло и но оставам фен на маслиновото. Спряхме за пиш пауза и да си купим (бутилирана!) вода и бисквити (с палмово масло, няма как?). А нашият водач зареди с нещо по- яко, че очите му блеснаха като фарове и закара още по бясно. Но Богородица ни закриляше и зад последния хребет (над 2000 м височина, вече сред боровете) пробляснаха водите на Тоба.

Езерото Тоба (Dаnau Toba)

е най- голямото вулканично езеро в света. Класира се на първото място с 90 км дължина и 30 км ширина. Вулканичните археолози ни плашат, че то се е образувало след най- мощното изригване на вулкан преди 71500 години. Изригването на мега вулкана Тоба било с невероятна сила – в въздуха се вдигнали 2800 кубични км (да, КИЛОМЕТРА) вулканична маса, и още 800 кубични км пепел, сяра и пара. 20 000 квадратни км суша били унищожени. Средната температура в нашата Северна полусфера паднала с 21 градуса и ¾ от растенията загинали, а населението намаляло 10 пъти. Оцелели само канибалите в пещерите като Магурата ;) Техните потомци избягали от Батака достигнали чак до Тук Тук и основали кралството Амбарита :)

Последващото движение на магмата в калдерата е изблъскало на повръхноста на езерото остров Самосир и полуострова Улуан. Там и сега има горещи термални извори. Шшшт, тихо, Тоба спи! ! !

Ограждащите планински хребети (над 1000м) се спускат величествено в дълбоките (500м) водите на езерото. Какви ли древни чудовища се крият там? След 200 км гигантски слалом за 4 часа от Медан, ни остава мегдан още малко път,

изпъстрен със завои и дупки докато слезнем долу до брега. Щастливи се разделихме с нашия водач!

По този паянтов трап се качваме на последното антично фери (18:00) от Пaрапат до Тук Тук.

Остров Самосир в езерото Тоба. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

След час почивка от препускането, доплавахме до остров Самосир.

,, Хорас! ” – от Гордан, собственика на къщата за гости. Това е оригиналният батак поздрав, означаващ здравей, добре дошъл, благодаря и довиждане. Много е удобно и не можеш да сбъркаш.

А това са оригиналните Тоба къщички с типичните като лодка седловидни покриви. Ламарината се оказала по удобна от сноповете ориз за защита от тропическите дъждове.

Къщата за гости,, Барбара” има много гости. Това е добър знак!

Двойните стаи с душ за 15 $ бяха вече заети, затова ни настаниха в стаи с баня с топла вода, но с ведро и черпак за 5$. Плюс бяха няколко нещастни бубулечки, вмъкнали се заедно с нас, които утепах преди лягане. Тук комари нема и спахме като пънове, завити с тобаски одеяла.

Ние се настаняваме на верандата на брега на свещи и заедно с Барбара, дъщерята на Гордан слушкаме... Имало едно време...

... един рибар Самосир, който веднъж хванал златна рибка. И когато я целунал като всеки рибар, тя се превърнала в красива девойка. ,, Самосир”, тя му казала, „Аз ще се омъжа за теб, ако ти ми обещаеш да не казваш на никого, дори на сина си, че аз някога съм била рибка“ Разбира се, Самосир имал понякога ядове и забравил за обещанието си. И така се образувал остров Самосир според легендите на батак. Красивото девойче се превърнало обратно в златна рибка, а Самосир станал остров в езерото Тоба.

Огненото зарево се опитва да ни подскаже, че сме вътре във вулкана. Но вкусната рибка, виното, тихата музика и прохладната вечер ни връщат към язовир Батак и ни карат да забравим, че сме на Екватора в Тоба. Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Индонезия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (1): Към остров Самосир

Пътуване до... — Mon, 20 May 2013 10:35:01 +0000

В транжорната на канибалите от Тоба

народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия

част първа

Към остров Самосир

– мечтая си аз на моста свързващ остров

Батам (Batam)

Медан (Medan) е главен град на остров Суматра,

Езерото Тоба (Dаnau Toba)

изпъстрен със завои и дупки докато слезнем долу до брега. Щастливи се разделихме с нашия водач!

По този паянтов трап се качваме на последното антично фери (18:00) от Пaрапат до Тук Тук.

Остров Самосир в езерото Тоба. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

След час почивка от препускането, доплавахме до остров Самосир.

Къщата за гости,, Барбара” има много гости. Това е добър знак!