Испания – Свободна планета

Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2)

Пътуване до... — Fri, 24 Apr 2020 13:31:06 +0000

С Цветелина продължаваме из Андалусия. Започнахме с, а днес ще продължим с Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за финал. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

Андалусия – слънчевата приказка на Испания (1)

Пътуване до... — Fri, 17 Apr 2020 08:19:01 +0000

С Цветелина тръгваме на обиколка из испанската Андалсуия. Като за начало ще минем през Кордоба и Гранада, за да спрем в Естепона, като база за посещение на Гибралтар. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Пътуване до... — Mon, 14 Oct 2019 10:59:59 +0000

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, а днес сме в Севиля и Гибралтар. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

С Голф до Мароко (1) – Гранада и Кордоба

Пътуване до... — Wed, 04 Sep 2019 07:32:07 +0000

Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба. Приятно четене:

Още пътеписи от близки места:

Барселона с деца (13 ден, последен): Музей на шоколада и Ретро парад

Пътуване до... — Fri, 11 May 2018 05:31:10 +0000

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и […]

Още пътеписи от близки места:

Катедралата Мескита де Кордоба – Катедралата-джамия (С мерак към Андалусия (4))

Пътуване до... — Wed, 25 Sep 2013 06:00:19 +0000

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата. Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

Катедралата - джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”. В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

От тавана между редиците от колони висят грамадни полилеи с интересен произход.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”. Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка. В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ – страни всякакви, живот... – бел.Ст.)

[geo_mashup_map zoom='10']

[geo_mashup_location_info]

Катедрала Мезкита, Кордоба

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани. Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей... Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия... „Света София“ в Трабзон. Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”. Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

Дървени пейки с библейски сюжети.

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата. През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита. Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро. Илинден 2013, дон Цветан Димитров Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе:)

Катедралата Мескита де Кордоба – Малко история (С мерак към Андалусия (3))

Пътуване до... — Mon, 02 Sep 2013 11:25:52 +0000

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба. Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. След завземането на властта в Азия от Абасидите малкото останали живи представители на предходната династия на Омаядите били принудени да емигрират. Сред тях бил Абд ар – Рахман, който избягал в Северна Африка при берберите. Там в родината на майка си, той се опитал неуспешно да основе държава. Отново решил да се пробва в Андалузия, където изпратил своя верен слуга Бедр. В това време Андалузия била разкъсвана от междуособни войни между отделните племена на завоевателите маври: бербери, бедуини, сирийци, йеменци. Хитрият византиец Бедр умело подготвил почвата за десанта през септември на 755г край Малага. От цялата страна започнали да се стичат хора, които искали да покажат уважение към Омаядския принц, който мислели за възкръстнал.

Дори в знак на почит в Малага му подарили една красива робиня. Но Абд ар-Рахман върнал на перлата на търговеца. Малкият „партизански” отряд постоянно нараствал и накрая се изправил против армията на емира Юсуф. След разгромната победа над Юсуф край Кордова Абд ар-Рахман влязъл на 15 май 756г. без бой в града. В този ден Абд ар-Рахман приел формално званието емир на Ал Андалуз и управлявал успешно в продължение на 32 години. Трябва да отбележим, че Абд ар-Рахман I бил храбър воин и таланлив военоначалник. Той успял след една отчаяна и стремителна атака начело на 700 воина да пробие двумесечната обсада на крепостта Кармона и разбие армията на багдадският халиф Абу Джафар Мансур и отблъсне нападателите обратно в Африка. Абасидският халиф като видял изпратения чувал с главите на победените си началници благодарил на Алаха, че ги морето ги разделя. С годините Абд ар-Рахман I ще успее да изкове нова династия на Омаядите устояла успешно срещу нападенията на Абасидите, Карл Велики и берберите и да положи основите на Халифата на Кордова. Абд ар-Рахман I (Abd ar – Rahman I) ще остане в историята с прякора”Ал Дахил” (al Dakhil) или”Емигранта”. Но кордовският емир решил да задмине славата на ислямските светини останали далеч под властта на Абасидите : Кааба в Мека, Купола на Скалата в Йерусалим и Голямата джамия в Дамаск и за компенсация да построи най – голямата джамия на Запада, втората по големина след тази в Мека –Мескитата в Кордова.

2. Изграждането за Мескитата за 250 години

[caption id="" align="aligncenter" width="559"] Емирът[/caption] Емирът (със зелената роба и бяла чалма) влиза да се моли в Мескитата, която искал да стане обект на хаджилък. Мястото, където Омаядският емир замислил да построи главният молитвен дом било вече заето от вестготската базилика на Св. Винсент. През 785г. емирът изкупил за доста пари (а не заграбил) от германците тази църква заедно земята и използвайки старият фундамент започнал да гради джамия по всички правила на исляма. [caption id="" align="aligncenter" width="604"] Макет на мезкита[/caption] Наистина почти по всичко било съгласно макета, но без Акт 16. Единственото отклонение било определено от използването на стария фундамент на готската базилика, който разбира се не бил ориентиран към Мека (кибла – направлението за молитва) тоест на юго – изток от Кордова.

Така, че мирхабът (mirhab) от който няколко пъти била обявявана свещенна война – джихад, се оказал ориентиран погрешно на юг към Африка към Тимбукту. Хайде да не търсим повече кусури на тази уникална сграда.

Добре, че когато по късно в 1162г. фанатичният марокански халиф Абд ал-Мумин от династията на Алмохадите превзема Кордоба, не постъпва както със столичната джамия Кутубия в Маракеш на горната снимка. Той я събаря и изгражда отново с помощта на андалузки майстори след като я преориенирал прецизно с 5 градуса! Днес по кулата Кутубия в Маракеш можем да съдим как е изглеждала някога кулата Алминар в Кордоба.

Андалуия се оказва щастливо убежище за Абд ар-Рахман I

Първата джамия, която изгражда до двореца си е посветена на първата му жена. Но когато среща Хулал, която му ражда бъдещият емир Хишам I и още няколко сина, емира я събаря и започва новата Мескита. До Андалузия се добира и първородният му син Сюлейман, който бащата назначава за губернатор на Толедо. Но след като не е съгласен, че Хишам е определен за наследник за престола е убит. Наследниците на Абд ар-Рахман I продължават делото му като разширявали джамията. На долният план с различен цвят е отбелязан приноса на всеки един.

При Абд ар – Рахмане II към джамията били добавени 7 напречни нефа или кораба (nef) в зелено на плана. Този управител бил голям любител на музиката и литературата, увличал се се също от астрономията и философията.

През неговото управление в Кордоба пристигнал знаменитият персийски певец Зириаб, който станал един от основателите на знаменитата андалузка китарна музикална школа. Той въвел модата на лятното и зимно облекло и пастата за зъби. Кордоба успешно си съперничила с Константинопол, като жителите и достигнали половин милион. В мрачното Средновековие Кордоба стала културната столица на Европа. Куриозното е, че днес този 300 хиляден град отново кандидатства наред със София за титлата.

Като контраст е

съдбата на джамията на Хасан в Рабат

Тя останала недовършена след смъртта на халифа Якуб Ал Мансур. Егото на всеки следващ марокански халиф от Алмохадите се оказвало по голямо от това на предходния и затова никой не се намерил да довърши започнатато от предходния. Позната балканска история като недовършеният ж. п. тунел между България и Македония.

Мезкитата е оградена от каменна стена,

която ни изглежда безкрайна и тя скрива истинският мащаб на постройката. В зависимост от релефа на местността височината на стената е от 8 до 20 метра: там където релефа се снижава към реката Гвадалквивир, стените порастват до максималната си височина.

Внимание! Покрай стените бродят местни циганки, които ще ви подадат стръкче розмарин гратис. След това ви хващат за другата ръка за да ви гледат и така след скандал трябва да заплатите 50 евро за „услугата“. Други още неинтегрирани циганки от Румъния пък просят наоколо. Внимавайте още да не се разминете с някоя родна специалистка, която неусетно да ви претършува. Ако имате късмет можете да срещнете и някоя циганска булка, красива потомка на маврите.

Кордобският халиф Абд ар-Рахман III е построил към джамията ново минаре Алминар, което арабските историци считат за прототип на прочутата Хиралда в Севиля. След Реконкистата то е преустроено като камбанария с кацналия отгоре архангел Рафаил. Влизаме през Вратата на Прошката под камбанарията във вътрешният двор на джамията.

Тук има пет фонтанчета за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В двора емигрантът емир посадил едно екзотично задморско растение. Така в Европа се появили първите палми, за което ни споделя в стихове самият изгнаник : Далеч на запад, далеч от родината на палмите, аз засаждам дърво палмово. За да заживеем тук отново заедно в мир и сговор да цъфтим в този двор. Нека облак ни полее, и топло слънце сгрее. O дърво палмово, сирак кат мен в този край, прогонено от роден край. Плачеш и листата шумолят, болката в душата ми да смекчат. Разлъката на брега на Ефрат не може да ни върне назад, защото омразата на Абасидите е още по петите на Омаядите. Днес го наричат Портокаловият двор заради преобладаващите портокалови дръвчета макар, че е по правилно да се нарече Палмовият двор на Абд ар-Рахман I.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Дворът е пълен с нетърпеливи туристи които чакат да си купят входни билети от 8 евро. Вече е 11 часа, а по-ранобудните вярващи са влезнали безплатно.

Палмовият вход на катедралата

е параден вход за официални гости като папа Франциско, но бе затворен. Решихме да не се правим на по католици от папата и да изчакаме докато свърши празничната литургия по случай днешния празник „25 май – Феерията на нашата Богородица“.

Влизаме вътре

На четири колела до Края на Европа (3): Сантяго де Компостела, Билбао и Сан Себастиян

Пътуване до... — Fri, 05 Jul 2013 06:00:31 +0000

Днес ще завършим обиколката на Пиренейския полуостров заедно с Любо. Тръгнахме през Андора, Барселона и Мадрид до Монсанто, после през Лисабон стигхаме до Кабо да Рока и Порто в Португалия. Днес през Сантяго де Компостело, Билбао и Сан Себастиян ще поемам по пътя назад. Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част трета

Сантяго де Компостела и Билбао

Границата не беше далеч, а целта беше

град Сантяго де Компостела

– така емблематичния за поклонници град. Естествено по пътя валя. Пристигнахме в късния следобед до хотела в старата част само на 3 минути пеша от Катедралата, която е символ на града. В старата част можеха да влизат и паркират само жители. И тук с паркирането ще е сложно… Упътиха ни към платен паркинг наблизо, но на мен не ми се предаваше толкова лесно. След кратко търсене намерихме място на 5 минути пеша от хотела в една задънена стръмна улица и не щещ ли изненада – безплатно е! Няколко пъти попитах,за да съм сигурен. Обикновено

в Испания нещата с паркирането седят по следния начин:

синя зона – платено паркиране; зелена зона – платено и често по-скъпо от синя, но разликата е че местните имат абонамент и спират на тези места; бяла зона – безплатно; жълта маркировка – абсолютно забранено. За зоните човек може да се ориентира по маркировката на пътя. Не бива човек да си прави експерименти и да разчита, че ще мине на късмет, защото вероятността да не мине е 99%, а глобите са солидни. Вечерта излязох сам на кратка нощна разходка. Отидох при катедралата, където имаше поклонници, който играеха странни танци и пееха. Малко по-настрани уличен музикант пееше испански песни и свиреше на китара. Поспрях да го послушам. Беше добър и свиреше с много чувство. На фона на музиката се замислих къде се намирам и приятно чувство премина по всички нервни окончания на тялото ми. Приятно чувство. Пуснах монета на музиканта, от негова страна се чу звучното „Gracias amigo“ и си продължих по пътя. Направих нощна снимка на Катедралата и се прибрах в хотела.

Ден 12

Разходка из Сантяго де Компостела!

Първа спирка разбира се беше емблематичната

Катедрала,

която е огромна и е разположена на 4 площада. Пред главния вход имаше поклонници, които тъкмо бяха завършили „Пътя на Камино“ и попитаха дали може да ги снимам. Разбира се, приятели… никога не отказвам снимка на пътешественици. Личеше си че бая са походили. Бяха с изгорели от слънцето лица, разранени устни, изморени лица и овехтели дрехи, но бяха щастливи, което е най-важното. Аз също бях щастлив, че съм тук и имам възможност да се потопя и да усетя атмосферата на този хубав град.

Заради влажния климат и честите валежи, сградите бяха покрити със зеленикав мъх, който им придаваше още по-древен вид и ги украсяваше по свой си начин. И така… разходихме се, опитахме мазен, но вкусен местен вид сандвич, накупихме традиционни сладкиши за подаръци и се насочихме в посока близките планини, където щяхме да нощуваме следващата вечер.

Местността е известна със селски туризъм. Нарича се

Los Oscos

Мястото беше толкова малко и високопланинско селце, че дори в Google трудно го бях намерил., но пък беше истински рай. Каменни стари къщи, миризма на селски обор, нулев трафик, обраборваеми земи, кротко пасящ добитък и много любезни домакини. На фона на натоварените големи градове, през които минахме през последните десетина дни, това място беше като друг свят, но точно от това всички имахме нужда. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Това си беше типично високопланинско испанско село.

Много е интересно да видиш някоя държава отвъд облика на известните туристически обекти. Като да влезеш някъде през задния, а не през парадния вход и да видиш нещата с истинската им същност. Нашата бърлога беше къща от реден камък с калдъръмен двор, пейки самоделки, направени с няколко големи талпи и колела от каруци. Истински рай. Отвътре къщата беше идеално чиста, въпреки грубия си и автентичен вид.

Времето беше хубаво за момента и се възползвахме за да направим разходка из местността. Е, вечерта пак заваля, но поне ни изчака да се приберем. Вечерята в калдъръмения двор на къщата за жалост отпадна и вечерта завърши с вечеря от подръчни останали храни и бутилка вино. Ден 13 Ранно тръгване в студената дъждовна утрин. На около 80 км се намираше

град Рибадео

и скалните феномени на плажа, разположен в близост до града, а именно –

‘Playa de las catedrales’

Мястото беше сборен пункт на пътешественици, както Cabo da Roca в Португалия. Времето беше мрачно и пръскаше, но няма как ще се разглежда в такива условия. Приливът тук беше налице и се наложи да хвърляме обувките и със запретнати крачоли да газим в океана, за да стигнем до най-хубавата гледка. Е, само аз и Краси де.

Женската част не хареса особено идеята и реши да остане на известна дистанция от вълните. Всъщност то други желаещи да газят нямаше, макар че хора не липсваха. Уникално хубаво място възнагради газенето и мокренето в студената вода! Скалите от брега се спускаха надолу към плажа и водата, образувайки големи арки, подредени една след друга. По скалите на човешки ръст височина се виждаха множество миди в скалните ниши, останали от предишния прилив и седейки в очакване на следващия. Нямаше да чакат още дълго. Водата прииждаше и ни напомни, че е време да се омитаме, за да не се наложи да плуваме, ако се помотаем още. Няколко снимки и хайде на обратно. Посоката и целта за днес беше

Билбао – баската столица,

до която имаше може би към 400 км, а през 380 от тях разбира се валеше. Направо изтърках чистачките на това пътуване. Сигурно направиха почти толкова обороти, колкото и колелата:-) В Билбао стигнахме късния следобед. Градът ни посрещна с мрачно време, дъжд и оживен трафик. Хотелът, който бяхме резервирали предлагаше хубава гледка към реката, която минаваше през града, а разстоянието до центъра и прочутия

музей Гугенхайм

беше около 20 минути. Беше ясно, че дъжда няма да спре и ще се разглежда с чадъри. Гугенхайм е действително доста арт изпълнение. Много модерен и раздвижен отвън, а отвътре така и не го видяхме. Не можахме много да се разходим и да усетим града. Времето ставаше по-гадно и след бърза разходка из центъра се прибрахме в хотела. Ден 14 След закуска посоката беше

Сан Себастиян

с идеята да минем 150-те километра по второстепенни пътища, което беше свързано с натоварени пътища и изключително бавно придвижване. Явно повечето испанци, а съдейки по регистрациите и чужденци избягваха магистралите, а второстепенните пътища, минаващи през безброй населени места, не бяха пригодени да поемат обема трафик. Но тъй като се хванахме на хорото, изиграхме го до края и към обяд след около 2 часа и 40 минути тътрене влязохме в Сан Себастиян. Още от предградията оживеният град ни погълна. Оказа се, че това е един от най-известните испански курорти. Беше от рода на френския Сен Тропе. Скъпотия и фешания. Нещо не се чувствах на мястото си тук. Оказа се, че е по-вероятно да спечелиш от тотото, отколкото да намериш място за паркиране. Тесните централни улички бяха претъпкани и единствената опция беше платен подземен паркинг, където ни суровакаха със сумата от 25 евро на нощ, ама няма как. Мисля че французите в града бяха наравно с испанците, което е разбираемо. Френската граница беше на има-няма 35 км.

Времето беше хубаво и приятно за разходка. Градът изглеждаше екзотичен. Реших даже да отбележа с едно изкъпване в океана, въпреки че болшинството хора във водата бяха с неопренови костюми. Още с влизането ми се изясни защо е така. Имах чувството, че влизам в някое от родните Рилски езера, а не тук. Гледайки палмите наоколо и усещайки ледената вода някак не ми се връзваха нещата. Изкарах около 2 минути във водата и излязох. Не беше особено приятно. После се качихме на един от хълмовете в града, откъдето се разкрива хубава гледка към залива и града. Има и статуя на Христос на върха. Много приятно местенце за релакс и наблюдаване на околността. В подножието на хълма се намира аквариум, който си спестихме, тъй като вече бяхме посетили този в Барселона.

Мястото беше идеално за наблюдаване на залязващото слънце, скриващо се зад хоризонта и обагрящо водите на океана в онзи уникален цвят. След като се стъмни решихме да опитаме известните испански „Tapas“, който представляват нещо като хапки с х

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Пътуване до... — Wed, 19 Jun 2013 07:36:55 +0000

В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.

През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ден 3

Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.

Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук. Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувре

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Пътуване до... — Wed, 19 Jun 2013 07:36:55 +0000

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

След влизане в Словения,

На влизане в Италия

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

Ден 3

Столицата Ла Вела е спретнато градче

Андора е безмитна зона

Испания

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

забележителностите на Барселона

Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към