Исторически музей – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Sat, 17 Mar 2018 19:44:43 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 Македония за Трети март (1): Пътуване до Охрид http://patepis.com/?p=80210 Sat, 17 Mar 2018 19:44:43 +0000 http://patepis.com/?p=80210 Още пътеписи от близки места:
  1. Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора част
  2. Македония, Охрид и цар Самюъл – част І
  3. Македония, Охрид и цар Самюъл (2): Охридското езеро
  4. Импровизирано до Охрид (Македония)(1)
  5. Една весела компания в Македония: Охрид
  6. Охрид – съвети за пътуване и малко общи впечатления
  7. До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)
  8. Охрид, представен от една македонка
  9. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
  10. Охридското езеро и Мала Преспа (Македония и Гърция)
  11. До Охрид за плескавици и нес кафе со мраз
  12. В Охрид на конгрес
]]> 920 Из Източните Родопи (1): Дяволския мост http://patepis.com/?p=42721 Fri, 13 Sep 2013 06:55:32 +0000 http://patepis.com/?p=42721 Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек - от мене ;)), като освен другото е предвиден и Дяволския мост.  Приятно четене:

Из Източните Родопи

първа част

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 - 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Карта маршрут Стара Загора – Ардино

  Ден първи През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора - с. Каснаково

Разстояние:   66,0 км Време:            около 58 мин  

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград
GPS: 42.005472; 25.501455 Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели - оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че  само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м. Древното тракийско светилище на нимфите е от около II - III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград Изворът[/caption]     Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи ​​и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград Надписът[/caption]     Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение. От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Беседката Беседката[/caption]      

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец.  Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор - вила „Армира“ до Ивайловград. Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи - бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените - също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2.    с. Каснаково - Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние:   3,1 км Време:            около 6 мин  

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница
GPS: 41.992288; 25.496664 web:http://klokotnica.selo.bg/ Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе - Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин. Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3.    с. Клокотница - Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние:   13,4 км Време:            около 17 мин  

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково
GPS: 41.93433401; 25.54502070 [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково През оградата се вижда, че е правена реставрация[/caption]     Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време - според информацията от Мрежата... За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център... Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково Информация?[/caption]  

4.    Къща-музей - Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние:   2,0 км Време:            около 4 мин   Статуя „Света Богородица“ (E) гр. Хасково
ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“
GPS: 41.92842358; 25.55403829 [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково Дева Мария[/caption]     Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света. Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ - голямо, грозно... и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”. Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу. Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково
GPS: 41.930156; 25.566019 От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. "Свобода" 19, гр. Хасково
GPS: 41.93235861; 25.55778265 Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка) Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета - народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски  и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните.   Археологическата сбирка не сме посещавали.

5.    гр. Хасково - Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние:   15,7 км Време:            около 18 мин  

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето
GPS: 41.856927; 25.466947 GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш. С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата. Теке (от турски - tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда - Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец. В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано. Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място. Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат). Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.” На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е - нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове. В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери  и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки! [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Тюрбе на Осман баба, с. Текето Тюрбето[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Тюрбе на Осман баба, с.Текето Предверието[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Тюрбе на Осман баба, с.Текето Гробът[/caption]   По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от ]]> 429 През Иран с Опел (2): Още малко въведение http://patepis.com/?p=40989 Tue, 02 Jul 2013 09:17:25 +0000 http://patepis.com/?p=40989 Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Национален исторически музей в Техеран, Иран Националният историческия музей в Техеран[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Музей на изящното изкуство, Есфахан Музей на изящното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музей Чехел Сутун, Есфахан Музей Чехел Сутун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="424"]Музей на керамиката, порцелана и стъклото, Техеран Музей на керамиката, порцелана и стъклото[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="569"]Национален музей, Техеран Национален музей, Техеран[/caption]   Въпреки поголовното изнасяне на артефакти в Западна Европа, много такива са останали в страната и сега са изложени в историко-археологическите музеи. Цветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, Иран  

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса) 

Един от най-необичайните експонати е Солния мъж, останки от който са изложени в Националния музей в Техеран. [caption id="" align="aligncenter" width="669"]Солният човек, Иран Солният човек[/caption] Тялото на този мъж се е запазило в подземна солна мина в продължение на 17 века. Открито е през 1993 година. Мъжът е 37 годишен с височина 175 см. Счупвания по черепа говорят, че смъртта е настъпила от силни удари и вероятно става въпрос за убийство. До тялото са открити инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

 

 

 

Икономиката на Иран,

оценявана на база Брутен вътрешен продукт (БВП), в стойностно изражение, е на около 15-то място в света. Оценявана на база натурална продукция и реална покупателна способност, икономиката е доста по-силна. Имам предвид, че една и съща натурална единица се отчита статистически с различна стойност.  Например  1 литър бензин се продава в Европа за 3,00 лв. и формира съответно 3,00 лв. БВП, докато в Иран се продава за 0,30 лв., формирайки 10 пъти по-малка стойност на БВП.

[geo_mashup_map zoom='4']

[geo_mashup_location_info]

В страната се прилага централизирано планиране,

а големите промишлени и енергийни предприятия са държавна собственост. Частната собственост се разпростира върху по-малките предприятия, селското стопанство, търговията и услугите.

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

и на второ място по запаси на природен газ. По добив на тези продукти страната е сред първите в света. Разполага с около 15 рафинерии за преработка на нефт. ¾ от електроенергията се произвежда в електроцентрали, работещи на природен газ. През 2011 година в Бушер беше пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в Близкия изток, построена от Русия. В страната има предприятия на черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата промишленост и електрониката. Развита е авиационната индустрия, както и производството на камиони, автобуси и леки автомобили. Иран разполага с изключително добре развит военно-промишлен комплекс, позволяващ да се произвеждат ракети, изтребители, безпилотни самолети, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, подводници, военни кораби. Страната обръща сериозно внимание на науката и технологиите, включително компютърни и нформационни.  Само един пример: в края на 2011 година иранските   IT-специалисти успяха да поемат управлението на най-модерния и голям американски безпилотен шпионски самолет RQ-170 Sentinel и да го приземят на иранско летище. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Самолет RQ-170-sentinel, Иран Самолет RQ-170-sentinel[/caption]

Плененият американски свръхсекретен безпилотен разузнавателен самолет RQ-170 Sentinel, изработен по технологията „стелт“, която би трябвало да го прави „невидим“. Иранските специалисти са проникнали дистанционно в командната схема на летателния апарат, прекъснали са връзката с насочващия го сателит и са задали параметри за приземяване на иранско летище, вместо на базисното летище в Афганистан откъдето е излетял самолета.

  Държавата инвестира в земеделието с цел разширяване на износа и в изграждането на мрежа от напоителни системи. Проблем за бюджета са държавните субсидии, предимно на хранителните продукти и горивата. Иранците са убедени, че наложеното търговско и финансово ембарго, както и цялата кампанията на Запада срещу страната и ядрената й програма, е с цел американски и западноевропейски компании да поемат контрола и печалбите от нефтената и газова индустрия.  

Валута и цени

Официалната валута е иранския риал. През август-септември 2012 година 10 000 риала са равни на 80 стотинки. Според мен банковото обслужване е много добре развито, масово се използват банкомати. ПОС-терминалите за пазаруване с дебитни и кредитни карти са много малко. Поради икономическото и финансово ембарго, наложено на Иран, чуждестранните карти са невалидни. Трябва да се носят пари в брой. Почти е невъзможно да се обменят долари и евро в техните банки. Ползвах частни обменни бюра, а където нямаше такива обменях пари в златарски ателиета или магазини за луксозни стоки. В Иран цените се означават по три различни начина  Най-малко се използва означението в риали, предимно на бензиностанциите, музеите и малко други места. Най-разпространено е обявяването на цената в тумани, като 1 туман е равен на 10 риала. Третият начин е с пръсти и цифри: например продавача показва 4 пръста и казва „четири“, което означава 40 000 риала (3,20 лв., колкото струваше порция кебап с айран в закусвалня). По мои наблюдения

цените на основните стоки

(храна, дрехи, обувки, домашни потреби и други аналогични) са на равнище около 70% от българските. Малък брой стоки са по-скъпи отколкото у нас. Стандартната входна такса за музеите и забележителностите е 40 стотинки, а най-скъпите достигат лев и 60 стотинки. Това е 20 до 50 пъти по-малко от съответните цени в Западна Европа. Като чужденец плащах „цели“ 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво, а за местните цената е 12 стотинки (в Турция 1 литър дизел беше 3,60 лв.). Бензина е 35 стотинки, което им е скъпо и поради това леките автомобили масово се движат с природен газ (метан). За чужденците литър бензин е 55 стотинки. Цената на кутия луксозни цигари е под левче. Като турист не можах да придобия ясна представа за жизненото равнище в Иран, но във всеки случай e съпоставимо с нашето. Иранците ползват масово автомобили и бих ги нарекъл „нация на колела“. Наблюденията ми са, че леките автомобили са не по-малко отколкото в източноевропейските страни. Това, което ми направи най-силно впечатление е уравниловката в стандарта на живот. Около 5÷10% от населението се отличава видимо с по-висок стандарт, а 10÷20% са видимо по-бедни. Моите наблюдения са, че преобладаващата част от хората не се различава съществено по своето жизнено равнище. Аналогична беше ситуацията и у нас по времето на социализма. Имайки предвид горното, държавната собственост върху основните предприятия и бюджетното субсидиране на някои жизнено важни стоки и услуги,

бих определил Иран като социална държава

 Ако не бяха наложените от развитите демократични държави финансови и икономически санкции, жизненото равнище в страната би било доста по-високо. Като автотурист ми направи впечатление добре функциониращата система за пътуване и посещения на градове и туристически обекти, където са направени големи паркинги и паркови зони за нощуване. На тези места задължително има тоалетни и чешми, като всичко е напълно безплатно. В парковете и зоните за отдих пътуващите иранци опъват палатките си и нощуват с целите си семейства. Предвид символичните цени на горивата и „социалните“ такси за музеите, както и безплатните нощувки на открито, дори по-бедните иранци имат възможност да обикалят страната и да се запознават с нейните забележителности. Имах усещането, че в Иран хората следват популярния някога у нас девиз „Опознай Родината за да я обикнеш!“.

 Туристи в Иран

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

Туристи в Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Бисотун - нощувка на открито, Иран Бисотун - нощувка на открито[/caption] Съвсем нормално е семействата да излязат на отдих в центровете на градовете  и да обядват или вечерят като насядат в парковете, на плажа или на други удобни места.  

На разходка със семейството, Иран

 

На разходка със семейството, Иран

    В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

 Парк, Иран

Парк, Иран 

 

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

 Облекло на жените, Иран

 Облекло на жените, Иран

Момиче без забрадка, Иран

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без за&#]]> 305 През Иран с Опел (2): Още малко въведение http://patepis.com/?p=40989 Tue, 02 Jul 2013 09:17:25 +0000 http://patepis.com/?p=40989 Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Национален исторически музей в Техеран, Иран Националният историческия музей в Техеран[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Музей на изящното изкуство, Есфахан Музей на изящното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музей Чехел Сутун, Есфахан Музей Чехел Сутун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="424"]Музей на керамиката, порцелана и стъклото, Техеран Музей на керамиката, порцелана и стъклото[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="569"]Национален музей, Техеран Национален музей, Техеран[/caption]   Въпреки поголовното изнасяне на артефакти в Западна Европа, много такива са останали в страната и сега са изложени в историко-археологическите музеи. Цветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, Иран  

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса) 

Един от най-необичайните експонати е Солния мъж, останки от който са изложени в Националния музей в Техеран. [caption id="" align="aligncenter" width="669"]Солният човек, Иран Солният човек[/caption] Тялото на този мъж се е запазило в подземна солна мина в продължение на 17 века. Открито е през 1993 година. Мъжът е 37 годишен с височина 175 см. Счупвания по черепа говорят, че смъртта е настъпила от силни удари и вероятно става въпрос за убийство. До тялото са открити инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

 

 

 

Икономиката на Иран,

оценявана на база Брутен вътрешен продукт (БВП), в стойностно изражение, е на около 15-то място в света. Оценявана на база натурална продукция и реална покупателна способност, икономиката е доста по-силна. Имам предвид, че една и съща натурална единица се отчита статистически с различна стойност.  Например  1 литър бензин се продава в Европа за 3,00 лв. и формира съответно 3,00 лв. БВП, докато в Иран се продава за 0,30 лв., формирайки 10 пъти по-малка стойност на БВП.

[geo_mashup_map zoom='4']

[geo_mashup_location_info]

В страната се прилага централизирано планиране,

а големите промишлени и енергийни предприятия са държавна собственост. Частната собственост се разпростира върху по-малките предприятия, селското стопанство, търговията и услугите.

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

и на второ място по запаси на природен газ. По добив на тези продукти страната е сред първите в света. Разполага с около 15 рафинерии за преработка на нефт. ¾ от електроенергията се произвежда в електроцентрали, работещи на природен газ. През 2011 година в Бушер беше пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в Близкия изток, построена от Русия. В страната има предприятия на черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата промишленост и електрониката. Развита е авиационната индустрия, както и производството на камиони, автобуси и леки автомобили. Иран разполага с изключително добре развит военно-промишлен комплекс, позволяващ да се произвеждат ракети, изтребители, безпилотни самолети, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, подводници, военни кораби. Страната обръща сериозно внимание на науката и технологиите, включително компютърни и нформационни.  Само един пример: в края на 2011 година иранските   IT-специалисти успяха да поемат управлението на най-модерния и голям американски безпилотен шпионски самолет RQ-170 Sentinel и да го приземят на иранско летище. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Самолет RQ-170-sentinel, Иран Самолет RQ-170-sentinel[/caption]

Плененият американски свръхсекретен безпилотен разузнавателен самолет RQ-170 Sentinel, изработен по технологията „стелт“, която би трябвало да го прави „невидим“. Иранските специалисти са проникнали дистанционно в командната схема на летателния апарат, прекъснали са връзката с насочващия го сателит и са задали параметри за приземяване на иранско летище, вместо на базисното летище в Афганистан откъдето е излетял самолета.

  Държавата инвестира в земеделието с цел разширяване на износа и в изграждането на мрежа от напоителни системи. Проблем за бюджета са държавните субсидии, предимно на хранителните продукти и горивата. Иранците са убедени, че наложеното търговско и финансово ембарго, както и цялата кампанията на Запада срещу страната и ядрената й програма, е с цел американски и западноевропейски компании да поемат контрола и печалбите от нефтената и газова индустрия.  

Валута и цени

Официалната валута е иранския риал. През август-септември 2012 година 10 000 риала са равни на 80 стотинки. Според мен банковото обслужване е много добре развито, масово се използват банкомати. ПОС-терминалите за пазаруване с дебитни и кредитни карти са много малко. Поради икономическото и финансово ембарго, наложено на Иран, чуждестранните карти са невалидни. Трябва да се носят пари в брой. Почти е невъзможно да се обменят долари и евро в техните банки. Ползвах частни обменни бюра, а където нямаше такива обменях пари в златарски ателиета или магазини за луксозни стоки. В Иран цените се означават по три различни начина  Най-малко се използва означението в риали, предимно на бензиностанциите, музеите и малко други места. Най-разпространено е обявяването на цената в тумани, като 1 туман е равен на 10 риала. Третият начин е с пръсти и цифри: например продавача показва 4 пръста и казва „четири“, което означава 40 000 риала (3,20 лв., колкото струваше порция кебап с айран в закусвалня). По мои наблюдения

цените на основните стоки

(храна, дрехи, обувки, домашни потреби и други аналогични) са на равнище около 70% от българските. Малък брой стоки са по-скъпи отколкото у нас. Стандартната входна такса за музеите и забележителностите е 40 стотинки, а най-скъпите достигат лев и 60 стотинки. Това е 20 до 50 пъти по-малко от съответните цени в Западна Европа. Като чужденец плащах „цели“ 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво, а за местните цената е 12 стотинки (в Турция 1 литър дизел беше 3,60 лв.). Бензина е 35 стотинки, което им е скъпо и поради това леките автомобили масово се движат с природен газ (метан). За чужденците литър бензин е 55 стотинки. Цената на кутия луксозни цигари е под левче. Като турист не можах да придобия ясна представа за жизненото равнище в Иран, но във всеки случай e съпоставимо с нашето. Иранците ползват масово автомобили и бих ги нарекъл „нация на колела“. Наблюденията ми са, че леките автомобили са не по-малко отколкото в източноевропейските страни. Това, което ми направи най-силно впечатление е уравниловката в стандарта на живот. Около 5÷10% от населението се отличава видимо с по-висок стандарт, а 10÷20% са видимо по-бедни. Моите наблюдения са, че преобладаващата част от хората не се различава съществено по своето жизнено равнище. Аналогична беше ситуацията и у нас по времето на социализма. Имайки предвид горното, държавната собственост върху основните предприятия и бюджетното субсидиране на някои жизнено важни стоки и услуги,

бих определил Иран като социална държава

 Ако не бяха наложените от развитите демократични държави финансови и икономически санкции, жизненото равнище в страната би било доста по-високо. Като автотурист ми направи впечатление добре функциониращата система за пътуване и посещения на градове и туристически обекти, където са направени големи паркинги и паркови зони за нощуване. На тези места задължително има тоалетни и чешми, като всичко е напълно безплатно. В парковете и зоните за отдих пътуващите иранци опъват палатките си и нощуват с целите си семейства. Предвид символичните цени на горивата и „социалните“ такси за музеите, както и безплатните нощувки на открито, дори по-бедните иранци имат възможност да обикалят страната и да се запознават с нейните забележителности. Имах усещането, че в Иран хората следват популярния някога у нас девиз „Опознай Родината за да я обикнеш!“.

 Туристи в Иран

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

Туристи в Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Бисотун - нощувка на открито, Иран Бисотун - нощувка на открито[/caption] Съвсем нормално е семействата да излязат на отдих в центровете на градовете  и да обядват или вечерят като насядат в парковете, на плажа или на други удобни места.  

На разходка със семейството, Иран

 

На разходка със семейството, Иран

    В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

 Парк, Иран

Парк, Иран 

 

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

 Облекло на жените, Иран

 Облекло на жените, Иран

Момиче без забрадка, Иран

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без з&]]> 307