Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба.
Приятно четене:
Катедралата Мескита де Кордоба
или копнежа на емигранта
част трета от пътеписа
С мерак към Андалузия
На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.
1. Началото или бягството
Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.
Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното.
След завземането на властта в Азия от Абасидите малкото останали живи представители на предходната династия на Омаядите били принудени да емигрират. Сред тях бил Абд ар – Рахман, който избягал в Северна Африка при берберите. Там в родината на майка си, той се опитал неуспешно да основе държава. Отново решил да се пробва в Андалузия, където изпратил своя верен слуга Бедр. В това време Андалузия била разкъсвана от междуособни войни между отделните племена на завоевателите маври: бербери, бедуини, сирийци, йеменци. Хитрият византиец Бедр умело подготвил почвата за десанта през септември на 755г край Малага. От цялата страна започнали да се стичат хора, които искали да покажат уважение към Омаядския принц, който мислели за възкръстнал.
Дори в знак на почит в Малага му подарили една красива робиня. Но Абд ар-Рахман върнал на перлата на търговеца.
Малкият „партизански” отряд постоянно нараствал и накрая се изправил против армията на емира Юсуф. След разгромната победа над Юсуф край Кордова Абд ар-Рахман влязъл на 15 май 756г. без бой в града. В този ден Абд ар-Рахман приел формално званието емир на Ал Андалуз и управлявал успешно в продължение на 32 години.
Трябва да отбележим, че Абд ар-Рахман I бил храбър воин и таланлив военоначалник. Той успял след една отчаяна и стремителна атака начело на 700 воина да пробие двумесечната обсада на крепостта Кармона и разбие армията на багдадският халиф Абу Джафар Мансур и отблъсне нападателите обратно в Африка. Абасидският халиф като видял изпратения чувал с главите на победените си началници благодарил на Алаха, че ги морето ги разделя. С годините Абд ар-Рахман I ще успее да изкове нова династия на Омаядите устояла успешно срещу нападенията на Абасидите, Карл Велики и берберите и да положи основите на Халифата на Кордова. Абд ар-Рахман I (Abd ar – Rahman I) ще остане в историята с прякора”Ал Дахил” (al Dakhil) или”Емигранта”. Но кордовският емир решил да задмине славата на ислямските светини останали далеч под властта на Абасидите : Кааба в Мека, Купола на Скалата в Йерусалим и Голямата джамия в Дамаск и за компенсация да построи най – голямата джамия на Запада, втората по големина след тази в Мека –Мескитата в Кордова.
2. Изграждането за Мескитата за 250 години
[caption id="" align="aligncenter" width="559"]
Емирът[/caption]
Емирът (със зелената роба и бяла чалма) влиза да се моли в Мескитата, която искал да стане обект на хаджилък.
Мястото, където Омаядският емир замислил да построи главният молитвен дом било вече заето от вестготската базилика на Св. Винсент. През 785г. емирът изкупил за доста пари (а не заграбил) от германците тази църква заедно земята и използвайки старият фундамент започнал да гради джамия по всички правила на исляма.
[caption id="" align="aligncenter" width="604"]
Макет на мезкита[/caption]
Наистина почти по всичко било съгласно макета, но без Акт 16. Единственото отклонение било определено от използването на стария фундамент на готската базилика, който разбира се не бил ориентиран към Мека (кибла – направлението за молитва) тоест на юго – изток от Кордова.
Така, че мирхабът (mirhab) от който няколко пъти била обявявана свещенна война – джихад, се оказал ориентиран погрешно на юг към Африка към Тимбукту. Хайде да не търсим повече кусури на тази уникална сграда.
Добре, че когато по късно в 1162г. фанатичният марокански халиф Абд ал-Мумин от династията на Алмохадите превзема Кордоба, не постъпва както със столичната джамия Кутубия в Маракеш на горната снимка. Той я събаря и изгражда отново с помощта на андалузки майстори след като я преориенирал прецизно с 5 градуса! Днес по кулата Кутубия в Маракеш можем да съдим как е изглеждала някога кулата Алминар в Кордоба.
Андалуия се оказва щастливо убежище за Абд ар-Рахман I
Първата джамия, която изгражда до двореца си е посветена на първата му жена. Но когато среща Хулал, която му ражда бъдещият емир Хишам I и още няколко сина, емира я събаря и започва новата Мескита. До Андалузия се добира и първородният му син Сюлейман, който бащата назначава за губернатор на Толедо. Но след като не е съгласен, че Хишам е определен за наследник за престола е убит. Наследниците на Абд ар-Рахман I продължават делото му като разширявали джамията. На долният план с различен цвят е отбелязан приноса на всеки един.
При Абд ар – Рахмане II към джамията били добавени 7 напречни нефа или кораба (nef) в зелено на плана. Този управител бил голям любител на музиката и литературата, увличал се се също от астрономията и философията.
През неговото управление в Кордоба пристигнал знаменитият персийски певец Зириаб, който станал един от основателите на знаменитата андалузка китарна музикална школа. Той въвел модата на лятното и зимно облекло и пастата за зъби. Кордоба успешно си съперничила с Константинопол, като жителите и достигнали половин милион. В мрачното Средновековие Кордоба стала културната столица на Европа. Куриозното е, че днес този 300 хиляден град отново кандидатства наред със София за титлата.
Като контраст е
съдбата на джамията на Хасан в Рабат
Тя останала недовършена след смъртта на халифа Якуб Ал Мансур. Егото на всеки следващ марокански халиф от Алмохадите се оказвало по голямо от това на предходния и затова никой не се намерил да довърши започнатато от предходния. Позната балканска история като недовършеният ж. п. тунел между България и Македония.
Мезкитата е оградена от каменна стена,
която ни изглежда безкрайна и тя скрива истинският мащаб на постройката. В зависимост от релефа на местността височината на стената е от 8 до 20 метра: там където релефа се снижава към реката Гвадалквивир, стените порастват до максималната си височина.
Внимание! Покрай стените бродят местни циганки, които ще ви подадат стръкче розмарин гратис. След това ви хващат за другата ръка за да ви гледат и така след скандал трябва да заплатите 50 евро за „услугата“. Други още неинтегрирани циганки от Румъния пък просят наоколо. Внимавайте още да не се разминете с някоя родна специалистка, която неусетно да ви претършува. Ако имате късмет можете да срещнете и някоя циганска булка, красива потомка на маврите.
Кордобският халиф Абд ар-Рахман III е построил към джамията ново минаре Алминар, което арабските историци считат за прототип на прочутата Хиралда в Севиля. След Реконкистата то е преустроено като камбанария с кацналия отгоре архангел Рафаил. Влизаме през Вратата на Прошката под камбанарията във вътрешният двор на джамията.
Тук има пет фонтанчета за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В двора емигрантът емир посадил едно екзотично задморско растение. Така в Европа се появили първите палми, за което ни споделя в стихове самият изгнаник :
Далеч на запад,
далеч от родината на палмите,
аз засаждам дърво палмово.
За да заживеем тук отново
заедно в мир и сговор
да цъфтим в този двор.
Нека облак ни полее,
и топло слънце сгрее.
O дърво палмово,
сирак кат мен в този край,
прогонено от роден край.
Плачеш и листата шумолят,
болката в душата ми да смекчат.
Разлъката на брега на Ефрат
не може да ни върне назад,
защото омразата на Абасидите
е още по петите на Омаядите.
Днес го наричат Портокаловият двор заради преобладаващите портокалови дръвчета макар, че е по правилно да се нарече Палмовият двор на Абд ар-Рахман I.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Дворът е пълен с нетърпеливи туристи които чакат да си купят входни билети от 8 евро. Вече е 11 часа, а по-ранобудните вярващи са влезнали безплатно.
Палмовият вход на катедралата
е параден вход за официални гости като папа Франциско, но бе затворен. Решихме да не се правим на по католици от папата и да изчакаме докато свърши празничната литургия по случай днешния празник „25 май – Феерията на нашата Богородица“.
Влизаме вътре ]]>