море – Свободна планета

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова

Пътуване до... — Tue, 27 Aug 2013 06:00:27 +0000

Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, за последно акостираме на най-известния му плаж – Навагио. Днес ще прекараме деня на плаж Навагио и ще видим какво значи буря в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – трета част

Буря на плажа Навагио

Времето беше горещо, слънцето изливаше жупел върху скалите и нас, ние си казвахме „Наздраве” и всичко течеше по мед и масло... С напредването на времето и чашките плажът все повече опустяваше...

Изчакали да си тръгне и последната лодка, видимо почерпени, ние изиграхме на пустия плаж

GANGNAM STYLE by NAVAGIO...

Още няколко чашки добавиха интренационален привкус на настроението ни и ето – казачок „Навагио” ...

Най-добро е все таки нашенското... Отиващото си слънце беше изпратено в ритъма на класиката – „Градил Илия килия...“

Тръгнахме си от този прекрасен плаж, намирайки място за нощувка в непосредствена близост –

Само че се появиха вълнички, и то немалки, и затова изкарахме бойните кораби на сушата –

Поглед от плажа нагоре...

В очакване на залеза...

който дойде бързо с все по-нарастващи вълни...

Разквартируваме личния състав –

Дотук добре, но се оказа, че сме

хванати в капан –

вълните се усилиха дотолкова, че заливаха почти половината плаж (даже нахлуха пред нощта в палатката на Стоян) и се налагаше на два пъти да местим лодките все-навътре на сушата. [geo_mashup_map zoom='8'] [geo_mashup_location_info] Хубаво, обаче пък на останалата половина от плажа започнаха да падат камъни – от лешник до такива колкото юмрук, и то от доста високо. Рано сутринта се откъснаха от скалата два камъка – ето оттук –

и паднаха на около десетина метра от палатката на Стоян. Плажът потъна в прах и пушек. Все едно бяхме под вражески обстрел...

А вълните станаха доста сериозни – дотолкова, че не можеше и да си помислим за влизане в морето.

Нямаше никакви корабчета в морето, които да отиват към Навагио – по едно време мина пред нас най-големия туристически кораб, събиращ повече от двеста туристи – повъртя се, не успя на акостира от силното вълнение и се прибра обратно...

Гневното, красиво Йонийско море...

Изкарахме деня на плажа, около нас свистяха камъчета, едно от тях падна на масата на Дидо и му изкриви алуминиевите плоскости – бягахме с багажа насам-натам по плажа, докато морето си бушуване преспокойно съвсем близко до нас ...

Даже ласкавите лъчи на залязващото слънце не умилостивяваха неуморните вълни...

Бавно и неусетно морето погълна слънчевия диск...

А за нас остана опцията „Ха наздраве, другари !“ :) :) Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес

Пътуване до... — Tue, 21 May 2013 07:17:19 +0000

Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра. Днес на ред е остров Спецес. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

Наближаваме Спецес:

TWINS:

Тук закотвих лодката:

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Елeмент от столицата Спецес:

Много приятен, дълъг крайбрежен булевард –

Но някои таверни вече са затворили.....

Аранжировка на крайбрежната:

Разходка, разходка....

Тишина и спокойствие царят в този прекрасен септемврийски ден на това далечно и мечтано място :

Уличките са постлани с тези великолепни, ръчно поставени камъчета с невероятно оригинален стил:

Сякъш сме се върнали в далечната 1921 тодина...:

Разгледахме, похапнахме гироси, поснимахме се:

и си тръгнахме обратно, (по пътя насмалко да се блъснем между островите Спецес и Докос с огромна морска костенурка, плаващо лениво на самата морска повърхност), по план решили да преспим на връщане на остров Порос, но вместо на него, си харесахме чудна

борова горичка на континента, точно срещу Порос:

Последна сутрин в морето: (етюд „Аз и медузата”) –

Малко смяна на местата –

Един наляво, друг надясно.....

Морето е „бонаца лади” /равно като масло, терминът е ахтополски-гръцки/ и газ ! към Пахи към сухопътния състав, вярно чакащ ни на един общински паркинг.... И дъга във водата....

Бързи, смели, сръчни. Качили лодката на колесара, готови за път и последни снимки до брега....

както и последна нощувка на континента преди влизането в България –

Красив изгрев във вътрешността –

Пристигнахме си късно вечерта. За добре дошли – дъжд и студ. На другия ден – разбор на авантюрата във „Варщайнер” и спомени, спомени...

Как бързо си отиде това горещо (καυτό καλοκαίρι) лято, изтъкано от море и слънце, острови и мечти, октоподи и залези, сплетени в една чудна мрежа от емоции, авантюристично подредени в безметежен хаос... Край Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани със Средиземно море – на картата : КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)