нощувки – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Mon, 27 May 2013 08:51:11 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите http://patepis.com/?p=40445 Mon, 27 May 2013 08:51:11 +0000 http://patepis.com/?p=40445 Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Но трябва да кажа, че си има и цял бизнес с организирани "винени турове", които траят около 3-4-5 часа и са на различна цена, зависи какво включват и къде точно ще ходят. Колкото е по-прочута избата, толкова е по-скъпо - естествено. Но си имайте наум за от 30-40 евро и нагоре, на човек. В общи линии

винената екскурзия протича така:

Товарят те на един автобус, заедно с още един куп желаещи винолюбци, и те откарват в съответната ферма/изба. Там радостно те посрещат с "Бонджорно! Бенвенути!"/добър де, добре дошли/ и после почват да те развеждат из мазето, като ти изнасят кратичка лекция за митовете и историята, за района, гроздето и виното, евентуално за технологията с няколко думи и колко много го харесват по света точно това вино, тяхното - това с много гордост. После пускат приятна музика за фон и ти поднасят за дегустация по чаша от няколко вида вино и сиренца и саламчета на клечка, да си замезиш. Обикновено някой чаровен италиано със сто карата усмивка оказва подчертано внимание на дамите, докато наточена рагаца-италиана кътка мъжете. От време на време си разменят местата, но не спират да те омайват колко е "изгодно" да си купиш от самата изба някоя и друга бутилка за спомен или подарък. Ма ке белло, é?! /колко хубаво, а?/ ;) Кианти - вино от Тоскана И май винаги повечето хора успяват лееко да се омагьосат, щастливо да се "отпуснат", и си купуват... Хм, и аз веднъж бях щастлива да си купя едно Кианти направо от избата :D /Пък после си купих и още едно от супермаркета близо до хотела, с две или три евро по-евтино - ама подробности де/ Всъщност накрая всички (или почти) се качват в автобуса ухилени, ефирни и доволни, чува се подрънкване на бутилки и до преди няколко часа напълно непознати хора от различни националности (обикновено) си разменят усмивки и закачки. Прави са били древните: Ин вино веритас! /Във виното е истината./ Да, де факто, същите вина можете да намерите дори на по-ниски цени на щандовете в супермаркетите в близкия голям град. Но, по-друго си е като има и емоция ;)

Транспорт

В Италия съм пътувала с всички възможни возила, без мотор, колело и каруца :) Транспортът е добре уреден, дори отличен, сравнено с България. Влаковете са много добро решение, защото не са много скъпи и са чести. Повечето даже са и свестни. Подробност - най-евтино е пътуването с регионалните влакове. Реално погледнато, едно разстояние от около 70-80км /може би и до 100/, от гр. А до гр. Б струва, примерно 5 евро с регионален влак и се пътува 70 минути, но ако влакът е интерсити, цената е 9 евро и се пътува 55-60 минути. Много често влаковете са почти дублирани, имам предвид, че примерно интерситото тръгва в 8 ч., регионалният в 8:10 до 8:30 или около там. И така се редуват: единия, другия, единия, другия. Големите разстояния обаче, да кажем Венеция-Рим, могат да се изминат със скоростен влак за по-малко от 4 часа, но редовната цена е 59-80 евро. Ако се използват регионални влакове ще излезе наполовина, но ще има поне 3 прекачвания и ще се пътува почти двойно. Като цяло италианският ЖП транспорт е добре развит и често при прекачванията не се чака много, понякога дори само 10-15 минути - слизаш от единия влак, минаваш на съседния перон и се качваш веднага на другия. Ако обаче е около час-два или повече изчакването, което е по-рядко, ето ти възможност да видиш набързо и едно непланирано и неизвестно градче от провинциална Италия :) Апропо, като казах "редовни цени", се сетих - от тази година (мисля, че от януари) италианските железници въведоха едни много големи намаления за пътуване при високо скоростните влакове и, примерно, за Венеция-Рим има билети от само 29 евро. Но, естествено, има и условия - билетът се купува предварително по интернет и не може да се върне, презавери или преотстъпи и т.н. И в него няма включени никакви екстри.

Междуселищният автобусен транспорт

е /изобщо в Италия/, смятам, също добър. За него имам конкретни впечатления за Кампания, но пък сега става дума за Тоскана :) Та, има автобуси, които циркулират между селищата като имат спирки "до поискване" и на разклоните за фермите. Всъщност имайте предвид, че извън големите градове едва ли не всички автобусни спирки в Италия /в цяла Италия!/ са "фермата а рикиеста" /спирка по желание/. Когато искате да слезете, наближите ли спирката си, трябва да натиснете звънеца или да кажете на шофьора. Ако искате да се качите от някоя спирка, видите ли автобуса, трябва да му махнете, за да ви спре, защото ако няма никой за слизане, ще отпраши под носа ви. Има регулярни автобусни линии между големите градове, и международни линии също. Но автобусният транспорт е по-скъп, а в почивните дни е... абе, колкото да не е без хич - доста по-нарядко. Не забравяйте това.

Конкретно за Флоренция:

  • =Оставете колите си на паркинг и ползвайте обществения транспорт - уреден е, а в самия град, визирам Чентро сторико, спокойно можете да се движите само пеша, понеже топ-забележителностите са скупчени горе-долу в рамките на около километър (в радиус).Манджаре /ядене/ :D
  • = Такаа... какво да се хапне във Флоренция?.... Именно, да се хапне. Не да се наядеш, да те домързи и да се сплескаш някъде на сянка край реката, преживяйки на фона на Понте Векио. Защото отиваш там, най-вече за да гледаш, а не да ядеш, нали така? А и по-горе споменах нещо за цените във Флоренция :)
Знаете ли, едно парче пица върши добра работа. А подобни пицарии за "на парче" се срещат. И се сещам за първото ми такова изживяване, ама то и затова съм го запомнила така ярко :D А въпросната пицарийка се намира на стратегическо място, точно в единия ъгъл на Пиаца Дуомо, зад Баптистерията. Разглеждате Санта Мария дел Фиоре, после прочутите врати на Баптистерията, минавате зk]]> 241 За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите http://patepis.com/?p=40445 Mon, 27 May 2013 08:51:11 +0000 http://patepis.com/?p=40445 Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Но трябва да кажа, че си има и цял бизнес с организирани "винени турове", които траят около 3-4-5 часа и са на различна цена, зависи какво включват и къде точно ще ходят. Колкото е по-прочута избата, толкова е по-скъпо - естествено. Но си имайте наум за от 30-40 евро и нагоре, на човек. В общи линии

винената екскурзия протича така:

Товарят те на един автобус, заедно с още един куп желаещи винолюбци, и те откарват в съответната ферма/изба. Там радостно те посрещат с "Бонджорно! Бенвенути!"/добър де, добре дошли/ и после почват да те развеждат из мазето, като ти изнасят кратичка лекция за митовете и историята, за района, гроздето и виното, евентуално за технологията с няколко думи и колко много го харесват по света точно това вино, тяхното - това с много гордост. После пускат приятна музика за фон и ти поднасят за дегустация по чаша от няколко вида вино и сиренца и саламчета на клечка, да си замезиш. Обикновено някой чаровен италиано със сто карата усмивка оказва подчертано внимание на дамите, докато наточена рагаца-италиана кътка мъжете. От време на време си разменят местата, но не спират да те омайват колко е "изгодно" да си купиш от самата изба някоя и друга бутилка за спомен или подарък. Ма ке белло, é?! /колко хубаво, а?/ ;) Кианти - вино от Тоскана И май винаги повечето хора успяват лееко да се омагьосат, щастливо да се "отпуснат", и си купуват... Хм, и аз веднъж бях щастлива да си купя едно Кианти направо от избата :D /Пък после си купих и още едно от супермаркета близо до хотела, с две или три евро по-евтино - ама подробности де/ Всъщност накрая всички (или почти) се качват в автобуса ухилени, ефирни и доволни, чува се подрънкване на бутилки и до преди няколко часа напълно непознати хора от различни националности (обикновено) си разменят усмивки и закачки. Прави са били древните: Ин вино веритас! /Във виното е истината./ Да, де факто, същите вина можете да намерите дори на по-ниски цени на щандовете в супермаркетите в близкия голям град. Но, по-друго си е като има и емоция ;)

Транспорт

В Италия съм пътувала с всички възможни возила, без мотор, колело и каруца :) Транспортът е добре уреден, дори отличен, сравнено с България. Влаковете са много добро решение, защото не са много скъпи и са чести. Повечето даже са и свестни. Подробност - най-евтино е пътуването с регионалните влакове. Реално погледнато, едно разстояние от около 70-80км /може би и до 100/, от гр. А до гр. Б струва, примерно 5 евро с регионален влак и се пътува 70 минути, но ако влакът е интерсити, цената е 9 евро и се пътува 55-60 минути. Много често влаковете са почти дублирани, имам предвид, че примерно интерситото тръгва в 8 ч., регионалният в 8:10 до 8:30 или около там. И така се редуват: единия, другия, единия, другия. Големите разстояния обаче, да кажем Венеция-Рим, могат да се изминат със скоростен влак за по-малко от 4 часа, но редовната цена е 59-80 евро. Ако се използват регионални влакове ще излезе наполовина, но ще има поне 3 прекачвания и ще се пътува почти двойно. Като цяло италианският ЖП транспорт е добре развит и често при прекачванията не се чака много, понякога дори само 10-15 минути - слизаш от единия влак, минаваш на съседния перон и се качваш веднага на другия. Ако обаче е около час-два или повече изчакването, което е по-рядко, ето ти възможност да видиш набързо и едно непланирано и неизвестно градче от провинциална Италия :) Апропо, като казах "редовни цени", се сетих - от тази година (мисля, че от януари) италианските железници въведоха едни много големи намаления за пътуване при високо скоростните влакове и, примерно, за Венеция-Рим има билети от само 29 евро. Но, естествено, има и условия - билетът се купува предварително по интернет и не може да се върне, презавери или преотстъпи и т.н. И в него няма включени никакви екстри.

Междуселищният автобусен транспорт

е /изобщо в Италия/, смятам, също добър. За него имам конкретни впечатления за Кампания, но пък сега става дума за Тоскана :) Та, има автобуси, които циркулират между селищата като имат спирки "до поискване" и на разклоните за фермите. Всъщност имайте предвид, че извън големите градове едва ли не всички автобусни спирки в Италия /в цяла Италия!/ са "фермата а рикиеста" /спирка по желание/. Когато искате да слезете, наближите ли спирката си, трябва да натиснете звънеца или да кажете на шофьора. Ако искате да се качите от някоя спирка, видите ли автобуса, трябва да му махнете, за да ви спре, защото ако няма никой за слизане, ще отпраши под носа ви. Има регулярни автобусни линии между големите градове, и международни линии също. Но автобусният транспорт е по-скъп, а в почивните дни е... абе, колкото да не е без хич - доста по-нарядко. Не забравяйте това.

Конкретно за Флоренция:

  • =Оставете колите си на паркинг и ползвайте обществения транспорт - уреден е, а в самия град, визирам Чентро сторико, спокойно можете да се движите само пеша, понеже топ-забележителностите са скупчени горе-долу в рамките на около километър (в радиус).Манджаре /ядене/ :D
  • = Такаа... какво да се хапне във Флоренция?.... Именно, да се хапне. Не да се наядеш, да те домързи и да се сплескаш някъде на сянка край реката, преживяйки на фона на Понте Векио. Защото отиваш там, най-вече за да гледаш, а не да ядеш, нали така? А и по-горе споменах нещо за цените във Флоренция :)
Знаете ли, едно парче пица върши добра работа. А подобни пицарии за "на парче" се срещат. И се сещам за първото ми такова изживяване, ама то и затова съм го запомнила така ярко :D А въпросната пицарийка се намира на стратегическо място, точно в единия ъгъл на Пиаца Дуомо, зад Баптистерията. Разглеждате Санта Мария дел Фиоре, после прочутите врати на Баптистерията, минавате зk]]> 240 Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване http://patepis.com/?p=40245 Wed, 15 May 2013 10:45:44 +0000 http://patepis.com/?p=40245 В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите :) Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там. Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия. Ще ви споделя моя опит за това
  • как се паркира,
  • къде се спи и
  • какво се яде.
Това е Светата Троица на всяко пътешествие. [caption id="" align="aligncenter" width="655"]Kуполът на Брунелески - Тоскана, Италия Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645"]Kатедрала в Орвието - Тоскана, Италия Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Kатедрала в Сиена - Тоскана, Италия А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?[/caption]       Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме. Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета. Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана... достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега. Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко. Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия. Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме. Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме. В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150 – 180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път. След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца. В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време. А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи... до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда. Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“. Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим. А именно по ред на посещението...

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

  • 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме... от там VICENZA
  • 2 нощ VERONA – гледаме... от там MANTOVA
  • 3 нощ PARMA... LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
  • 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO... ... от тук навлязохме в провинциална Тоскана
  • 6 нощ SAN GIMIGNANO... VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
  • 7 нощ SIENA... MASSA MARITTIMA
  • 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
  • 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
  • 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
  • 11 нощ AREZZO ... казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
  • 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
  • 13 нощ PADOVA
  • 14 нощ ЗАГРЕБ... и от там BG
Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена... Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем . Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300 – 400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 – 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него. [caption id="" align="aligncenter" width="652"]Баньореджио - Тоскана, Италия Bagnoregio и пътченцето[/caption]   И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията. Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела... [caption id="" align="aligncenter" width="684"]Закуска в Триест, Италия Закуска в Триест, Италия[/caption]  

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела. Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието. Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти! Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте... Риск печели – риск – губи! [caption id="" align="aligncenter" width="626"]Хотел – Тоскана, Италия Ферма – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622"]Хотел – Тоскана, Италия Вила – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="601"]Хотел – Тоскана, Италия Гледка към природни красоти от терасата на стаята[/caption]

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра... но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи. Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети. Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи... Европейска работа. Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън. Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан, Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш. Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво. Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти... средна скорост 50 км/час. Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения. [caption id="" align="aligncenter" width="674"]Гледка по пътя – Тоскана, Италия Гледка по пътя[/caption]       Гледка по пътя. Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира! По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари. Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение . Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция. Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия... Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието. Сутрин як&#]]> 227