Отвъдморски територии – Свободна планета https://svobodnaplaneta.com българските блогове за свободен софтуер и свободна култура Mon, 09 Sep 2013 06:00:05 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.0.11 209689584 С катамаран из Карибско море (1): Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия http://patepis.com/?p=42437 Mon, 09 Sep 2013 06:00:05 +0000 http://patepis.com/?p=42437 Деца, деца, знаете ли каква дата е днес? Мдааа, жестока дата... Как да не я отблежим с нещо, което беше абсолютно невъзможно по времето, когато Девети беше национален празник :) Започваме едно плаване по Карибско море – капитан ще ни бъде Диана :)    Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част първа

Остров Мартиника, о.Санта Лучия* и о.Бекия

Има ли човек, който да не е мечтал дори и за малко, да посети диви райски острови и то с яхта? На мен също ми беше мечта, до като не получих едно обаждане от приятелка в началото на годината. Тя и нейни познати търсеха ентусиасти за едно 14 дневно

плаване из дивите Карибските острови

с катамаран (малка яхта, с два корпуса, движи се главно на платна). В началото много се зарадвах, но като започнах да обмислям предложението, започнаха да изплуват хиляди въпроси (затова е добре понякога човек да не мисли :)). Дали няма да ме хване морска болест и да ми е лошо през цялото време? Ако се обърнем в открития океан, кой ще ни спаси? Има ли акули? Как ще издържа 14 дни на една лодка с 10 повечето напълно непознати, ами ако не се харесаме? Ами ако ме хване клаустрофобия, не можеш да излезеш да се разходиш по водата от вън. Ако закъсаме на необитаем остров без покритие на телефоните и нямаме вода и храна... И още много такива въпроси ме тормозеха три седмици. В крайна сметка си спомних приказката "на края човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил" и взех решение, да рискувам. В последствие това се оказа най-страхотното приключение в моя живот до сега и най-правилното решение, което съм вземала. [caption id="" align="aligncenter" width="550"]Самолет на Балкан Българският самолет, който ни закара до Париж и този с който отлетяхме за Мартиника. (Малко полезна информация: билетите на XL от Париж до Мартиника започват от 400 евро за двупосочен билет с включени всички багажи)[/caption]   И така, купихме билетите и в края на месеца

потеглихме за остров Мартиника

Всеки летеше с различни полети по различно време, но по пътя групата постепенно се събрахме и запознахме. Кацнахме на Карибския остров в 9 вечерта, облечени със зимните якета и ботуши. А там беше 27 градуса. [caption id="" align="aligncenter" width="449"]Остров Мартиника Първи стъпки на Карибска земя, някои все още с ботуши :)[/caption] Чакаше ни такси, което ни закара до марината, за да се настаним в катамарана. И оттам приключението ни започна. За тези като мен, които никога не се бяха качвали на лодка, това беше страшен шок. Но нека първо да опиша

катамарана

Остров Мартиника, яхти

Първо се влиза в кухня с котлон, печка, мивка, маса, шкафове, заредени с всичко необходимо за една кухня. От там тръгваха 2 стълбища надолу към каютите. Общо разполагахме с 4 двойни каюти, 2 единични и 2 легла в коридорите. Също така имахме и 4 бани с тоалетни. Но всичко беше супер малко, тясно и компактно. Единичните каюти буквално бяха само от легло, нямаше под и там можеш само да седиш. За там се минаваше през леглото на предната каюта. А формата е като саркофаг - по-тясна в единия край и високо по-малко от метър. Никой от групата не беше претенциозен, но и никой не искаше да влезе в "саркофага". А и представете си на този човек да му се приходи до едното място през нощта - трябва да минава през главите на нищо неподозиращите спящи хора. [caption id="" align="aligncenter" width="442"]Мартиника На преден план се вижда коридорът с единичното легло. Следва двойна каюта. А в дъното, където има една квадратна дупка - това е входът за единичната каюта.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="442"]Мартиника Гледка от двойната каюта към коридора и банята/тоалетната. Всички каюти включително и тоалетните имат прозорец на тавана, което всъщност е палубата, където всички се разхождат. Ставаше много интересно, когато някой се разхожда горе и в стремежа си, да си гледа в краката, за да не падне - да попадне на прозорец на тоалетна с човек вътре :)[/caption] В крайна сметка успяхме да разпределим местата.

Последва драмата с багажите

и това къде да ги сложим. Всеки беше помъкнал поне по един сак, раница, пликче с провизии... Коридорите и малкото повърхности в лодката, предназначени за ходене, бяха задръстени с багажи, якета, ботуши. Всеки се опитваше да си намери нещо. На всичкото отгоре лодката не беше заредена с вода, нямахме ток, бяхме гладни, а всички заведения отдавна бяха затворили. Мореше ни и шокът от смяната на климата и температурите, трудно се дишаше. Изобщо картинката не беше розова. В крайна сметка залъгахме глада си с български солети и пастет, поуспокоихме се и легнахме да спим.

И тогава започна клатушкането

Въпреки че бяхме на марина, завързани за кей, лодката се люлееше през цялата нощ - ту силно, ту слабо. Редуваха се силни ветрове, бързи порои дъжд от по 2 минути и тишина. В лодката всичко се клатеше и скърцаше, вълните се удряха в корпуса и ни стряскаха. Който спал – спал. В 7 сутринта започнахме да се надигаме. Нямахме търпение да видим какво има наоколо. Оказа се, че сме заобиколени от десетки лодки, катамарани и яхти. Слънцето напичаше, а през 5 минути от нищото се изливаше пороен дъжд, който продължаваше не повече от 2 минути и след малко всичко отново беше изсъхнало. [caption id="" align="aligncenter" width="663"] Мартиника, яхти Марина "Le Marin"[/caption]   Ден 1: След като всички станаха, се разпределихме на две групи - едните трябваше да заредят лодката с вода и ток, а другите да напазаруват провизии за следващите 14 дни. Накрая излязохме от супермаркета с пет колички, като едната беше пълна само с тоалетна хартия, а други две с бира, ром и вино. И отново последва драмата къде да съберем всичко. Все още не се бяхме оправили с нашите багажи, а сега трябваше да търсим място и на пет колички с какви ли не покупки. [caption id="" align="aligncenter" width="631"]Мартиника, яхти Част от покупките[/caption] В крайна сметка към 14ч. успяхме горе-долу да се приготвим и отидохме за един може би последен нормален цивилизован обяд в истинско ресторантче. Осъзнавахме, че малко по-късно този обяд щеше да нахрани рибите, но ние му се насладихме като за последно. И така, платихме сметката и се отправихме към лодката. Запалихме мотора и потеглихме. За тези като мен, които не знаят нищо за плаването - от пристанище се излиза и влиза само на мотор, а в открито море се плава основно само на платна. И така

започна нашето плаване

От нашия капитан бяхме информирани за статистика за морската болест: 80% от хората я получават, 10% никога не ги хваща, а останалите 10% никога не ги пуска. Всеки тайно се надяваше да не е от последните 10%... След час и половина плаване в открито море статистиката започна да влиза в действие. Разговорите постепенно замлъкнаха, хората спряха да се разхождат из лодката и настана пълна тишина. От този наш първи преход няма много снимки (по разбираеми причини). Все пак да спомена, че по пътя видяхме хиляди летящи риби, за които не бях и чувала, че съществуват, както и някакви черни перки, които решихме, че не може да са на делфини, а по-скоро на косатки, но така и не разбрахме. [caption id="" align="aligncenter" width="663"]Плаване в Карибско море Първо излизане в открития океан. В далечината се виждат шквалове (силни завихряния на вятъра, от далече приличат на торнадо)[/caption] Вечерта, вече по тъмно, успяхме да стигнем нашия първи остров -

St. Lucia (о.Санта Лучия)

На вън не се виждаше почти нищо, освен че сме оградени от високи хълмове, където светеха къщички и се чуваха ритми от типичната за Карибския басейн музика (микс от Кубинска, Ямайска и още нещо). Тогава за първи път видях и светещи медузи, които плаваха бавно покрай лодката и отминаваха. Тази вечер всички спахме като пребити.   Ден 2: На сутринта живота вече ни се струваше много по-хубав. Грееше слънце, чуваха се странни (нови за нас) птици и наистина бяхме заобиколени от стръмни хълмове с гъста зелена растителност.

Плаване по Карибско море

  Веднага щом се показахме на палубата, ни надушиха така наречените welcome boys. Това са хора, които обикалят яхтите на малки лодки и предлагат от риба, плодове, бананов хляб, през сувенири, дрехи, пури до гориво, пране и всичко, което може да се сетите. Всеки продава собствената си стока, но винаги може да намери друг човек за съответните нужди. И всичко това, без да се налага да слизаш от лодката. Съответно пада и голямо пазарене. Нашият първи welcome boy пристигна на синьо кану, носеше шапка на дядо Коледа и продаваше банани.  

Плаване по Карибско море

  Подари на всички момичета по един банан, а след това искаше да ни продаде още за по 1$ на плод. Естествено, ние не се съгласихме, имайки предвид, че там бананите са като ябълките в България - можеш да си набереш от палмата на улицата, плажа или в джунглата. Тогава той поиска да си платим и подарените банани... Ние му предложихме бира, а той каза "Децата ми пият мляко, а не бира" и много се ядоса. В крайна сметка му дадохме 5$ и той си тръгна. Продължиха да идват всякакви други търговци, а на нас ни беше много интересно, като за първа среща с такъв тип хора. Междувременно капитанът взе малката ни надуваема лодка с мотор (за по-кратко - динги) и слезе на сушата да направи митница - да се отчетем, че сме пресекли граница, да ни бият печатите в паспортите и това се правеше на всички острови, които се водеха като отделни държави. След това запалихме мотора, вдигнахме платната и потеглихме към следващата ни дестинация - известните "Двата питона". Това са два високи и стръмни хълма, покрити със зеленина, страшно красиви. [caption id="" align="aligncenter" width="499"]Плаване по Карибско море Двата Питона[/caption] Точно срещу тях се намират едни от най-скъпите хотели в света. Там телефоните са забранени, няма телевизори и е пълно спокойствие. Градчето точно под тях е пълната противоположност - типично населено място от третия свят. [caption id="" align="aligncenter" width="663"]Плаване по Карибско море Суфриер в далечината[/caption] Веднага ни посрещнаха welcome boys и се уговорихме да ни направят екскурзия до местния действащ вулкан. Взеха ни с лодка и най-накрая слязохме на суша!!! За първи път от толкова много време... Е, времето не беше чак толкова много, но за такива като мен ни се стори цяла вечност. Градчето се казва

Суфриер

[caption id="" align="aligncenter" width="663"]Плаване по Карибско море Welcome to Soufriere[/caption] Забравих да спомена, че по островите се говори на английски език, с изключение на Мартиника, което е френска територия и там се говори на френски. На сушата ни поеха с едно бусче и тръгнахме към вулкана. Той обаче не ни впечатли особено. Видяхме един огромен кратер, който димеше, миришеше на сяра и беше пълно с бълбукащи локвички. И това е. [caption id="" align="aligncenter" width="663"]Санта Лучия Една от бълбукащите локви в кратера на вулкана[/caption] Екскурзоводката обаче беше много добре обучена - имаше си специална униформа, говореше перфектен английски и се разхождаше с чадърче (заради честите превалявалия, за които споменах вече). Последва посещение на водопади с много топла вода, заради вулкана. Тези които си бяха предвидливо сложили бански, успяха да си направят много хубава баня. [caption id="" align="aligncenter" width="663"]Плаване по Карибско море Отново Суфриер, този път от високо[/caption]

Плаване по Карибско море

  ]]> 424 Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи http://patepis.com/?p=41016 Thu, 22 Aug 2013 08:30:32 +0000 http://patepis.com/?p=41016  Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както бях споменал, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs - "големи бели"), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.  

В центъра, от Държавната градина (Jardin de l'Etat),

тропическа ботаническа градина и парк,  тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация - Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.

Тук ще намерите и много музеи:

В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова. [caption id="" align="aligncenter" width="405"]Сен Дени, остров Реюнион Държавната градина (Jardin de l'Etat)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Дени, остров Реюнион Музеят на естесвената история в Държавната градина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Сградата на Регионалния Административен Съд в Сен Дени[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="360"]Сен Дени, остров Реюнион Кметството с Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Музей Леон Диеркс, ул. Париж, Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-Музей Карер, ул. Париж, Сен Дени[/caption]   По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.

Стигате до кметството,

където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-музей Кишнен, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Шато Моранж, Сен Дени, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Вила на Генерала, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Артотека, Сен Дени, център[/caption]   Във височината се намира

богаташкия квартал Планината (La Montagne),

разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел покрайбрежието и Сюд във вътрешността.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион La Montagne, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Индуски храм в Сен Дени, След аболирането на робството през 1848г, собствениците на плантациите се принувдават да назначат "ангажирани" работници от Индия и Китай, за да продължат работата по плантациите. От тогава до днес индийските и китайските общности са неделима част от културното многообразие на острова.[/caption]   Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до

Посесион, град за спане,

както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до

Порт, пристанищния град,

който се слави с доста лоша репутация - социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.

Сен Пол,

голям град по-надолу е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център. Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г. Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите "съкровището ми, за който успее да разбере". От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес. Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова. Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Пол, остров Реюнион Сен Пол, изглед[/caption]   Още 10 минути с кола и стигате до

Букан Канот - първото курортно селище, годно за плаж

Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите - в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия - изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено.  Течението често е много силно.   [caption id="" align="aligncenter" width="540"]Букан Канот, остров Реюнион Плажът на Букан Канот[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="386"]Букан Канот, остров Реюнион Внимание, акули! Къпането забранено! Букан Канот[/caption]   След Букан следва

Сен Жил, гъзарският курорт на острова

Тук до преди няколко десетки години е било забранено за цветнокожи, и от тогава креолците го наричат "Зорейленд" (Зорей местните наричат белите французи от континентална Франция). Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.) Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който все още не съм имал честта да посетя. Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от "острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.   [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Ермитаж, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Бризан, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Залез, Ермитаж, Сен Жил[/caption]   Сен Жил преминава в

Салин-ле-бен,

малко курортно градче по продъ]]> 401 Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи http://patepis.com/?p=41016 Thu, 22 Aug 2013 08:30:32 +0000 http://patepis.com/?p=41016  Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както бях споменал, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs - "големи бели"), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.  

В центъра, от Държавната градина (Jardin de l'Etat),

тропическа ботаническа градина и парк,  тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация - Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.

Тук ще намерите и много музеи:

В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова. [caption id="" align="aligncenter" width="405"]Сен Дени, остров Реюнион Държавната градина (Jardin de l'Etat)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Дени, остров Реюнион Музеят на естесвената история в Държавната градина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Сградата на Регионалния Административен Съд в Сен Дени[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="360"]Сен Дени, остров Реюнион Кметството с Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Музей Леон Диеркс, ул. Париж, Сен Дени[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-Музей Карер, ул. Париж, Сен Дени[/caption]   По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.

Стигате до кметството,

където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Къща-музей Кишнен, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Шато Моранж, Сен Дени, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Вила на Генерала, Сен Дени, център[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Артотека, Сен Дени, център[/caption]   Във височината се намира

богаташкия квартал Планината (La Montagne),

разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел покрайбрежието и Сюд във вътрешността.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион La Montagne, център[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Дени, остров Реюнион Индуски храм в Сен Дени, След аболирането на робството през 1848г, собствениците на плантациите се принувдават да назначат "ангажирани" работници от Индия и Китай, за да продължат работата по плантациите. От тогава до днес индийските и китайските общности са неделима част от културното многообразие на острова.[/caption]   Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до

Посесион, град за спане,

както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до

Порт, пристанищния град,

който се слави с доста лоша репутация - социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.

Сен Пол,

голям град по-надолу е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център. Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г. Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите "съкровището ми, за който успее да разбере". От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес. Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова. Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Пол, остров Реюнион Сен Пол, изглед[/caption]   Още 10 минути с кола и стигате до

Букан Канот - първото курортно селище, годно за плаж

Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите - в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия - изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено.  Течението често е много силно.   [caption id="" align="aligncenter" width="540"]Букан Канот, остров Реюнион Плажът на Букан Канот[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="386"]Букан Канот, остров Реюнион Внимание, акули! Къпането забранено! Букан Канот[/caption]   След Букан следва

Сен Жил, гъзарският курорт на острова

Тук до преди няколко десетки години е било забранено за цветнокожи, и от тогава креолците го наричат "Зорейленд" (Зорей местните наричат белите французи от континентална Франция). Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.) Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който все още не съм имал честта да посетя. Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от "острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.   [caption id="" align="aligncenter" width="560"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Ермитаж, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Плаж Бризан, Сен Жил[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Сен Жил, остров Реюнион Залез, Ермитаж, Сен Жил[/caption]   Сен Жил преминава в

Салин-ле-бен,

малко курортно градче по продъ]]> 402