парк – Свободна планета

Назад към Париж (1)

Пътуване до... — Sat, 24 Mar 2018 09:29:20 +0000

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂 Приятно четене: Назад към Париж част първа Пале Роял и Айфеловата кула Назад към Париж Ще започна с нещо, за […]

Още пътеписи от близки места:

Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

Пътуване до... — Wed, 13 Nov 2013 08:59:41 +0000

От днес започваме ново приключение в Перу. Наш водач ще бъде Румяна. Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част първа

От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

Перу 27 май - 4 юни 2013

27 май, понеделник

Маями-Лима

Малко след полунощ е. Самолетът набира скорост по пистата в Маями. Няма шега, летим към Перу!

Пристигаме в Лима

на разсъмване. Давам си сметка, че за пръв път съм се озовала на юг от екватора... все още разни неща ми се случват за пръв път, значи ☺. От летището се отправяме към хотела ни Antigua Miraflores. Първи впечатления от Лима – въпреки ранния час, трафикът по улиците е доста натоварен. Кварталите, през които минаваме, не са впечатляващи – изглеждат мърляви и доста бедни. Кварталът Мирафлорес, в който е хотелът ни, е един от луксозните и действително изглежда по-добре. Хотелчето ни е малко, но доста спретнато, гиздаво и добре подредено. Веднага хукваме да разузнаваме наоколо. След чаша кафе, впрочем – чудесно перуанско кафе! [caption id="" align="aligncenter" width="576"] хотел Antigua Miraflores[/caption] Кварталът Мирафлорес е до брега на океана и там е първата ни спирка. Висок скалист бряг, вълните се разбиват долу... Първото нещо, което забелязваме, е възголемшка статуя на полегнали мъж и жена в страстна целувка, в типичен латиноамерикански стил. "El Beso", Parque del Amor ("Целувката", Паркът на любовта). Отдолу надпис: Dios es amor. Всичко, от което се нуждаем, е любов ☺! Наоколо – мозаечни криволици в стил Гауди. Прехвърчат странни синеоки гълъби, със сини пера около очите. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Целувката, Парк на любовта в Лима[/caption]

[singlepic id=23676 w= h= float=center]

След океанския бряг се отправяме към центъра на Мирафлорес, по-точно към Централния Парк, който се оказва пълен с... котки! Безброй котки в различни разцветки се разхождат по алеите, излежават се в тревата... изглеждат съвсем като нашенските маци (за разлика от хората наоколо, които са си предимно с вид на "инки"). Никой не знае как са се озовали тук котките, но се твърди, че обитават парка вече двайсетина години.

[singlepic id=23674 w= h= float=center]

Запалваме по свещичка в красивата

катедрала Iglesia Medalla Milagrosa

до парка. Решаваме да пробваме и напитката, към която ни приканват безброй реклами – Inca Cola. С удоволствие установяваме, че е досущ като едновремешната нашенска лимонада! Връщаме се в хотела, откъдето следобед ще тръгнем на тур из Лима. Сутрешната мъгла се е вдигнала и времето е слънчево и чудесно. Рядко било такова, казват. [caption id="attachment_43797" align="aligncenter" width="576"] Катедралата Iglesia Medalla Milagrosa[/caption] Екскурзоводът ни запълва пътя към центъра на Лима с разказ за града. Лима се разпростира на площ колкото Белгия и Холандия, взети заедно. С 9-те си милиона жители, Лима се оказва вторият най-голям град в света, разположен в пустиня, след Кайро в Египет. Не е рекорд за хвалене и гордост... Още на идване сме забелязали, че

много от пътните полицаи са жени

Гидът ни обяснява, че наистина е така, болшинството от полицаите по улиците на Лима са жени. По-рано били мъже и ситуацията била съвсем като в България – оказва се, че сценарият с: "И 'кво ше праим сега?...", съпроводен с усилено чесане по главата, не е измислен у нас – корупция, подкупи и... кочина. Някой умник обаче се сетил, че жените много по-малко се поддават на корупция, по-неподкупни са и много по-стриктно спазват законите. Подменили повечето полицаи-мъже с жени... и се забелязало значително подобрение в движението по улиците! Ако щете вярвайте...

Градският транспорт

се осъществява от малко на брой редовни автобусни линии и безброй нелегални маршрутки, с неизвестен маршрут. За целта всяка маршрутка си има "викач", който крещи накъде се движи колата и спира по желание. Няма метро. Като за 9-милионен град, градският транспорт е ужасен ("адски транспорт", както беше едновремешният каламбур на вестник "Стършел"). Трафикът също, впрочем. В Лима живее най-голямата китайска популация в Латинска Америка.

Чайнатаун-ът в Лима

е вторият най-голям в Америка, само след този в Сан Франциско, в Щатите. Китайската емиграция в Перу е била особено интензивна през втората половина на 19-ти век, след отмяната на робството тук. Така, китайските имигранти заели в плантациите мястото на бившите черни роби. В Лима забелязваме присъствието им единствено по множеството китайски ресторанти – "Chifa's" се казват тук. След автобусната обиколка из центъра, слизаме до

манастира Сан Франциско (Свети Франциск от Асизи)

Внушителна красива сграда, както отвън, така и отвътре. В подземието се намират обширни катакомби, съхраняващи костите на около 70 000 души. За поклонниците на свети Франциск от Асизи било чест и привилегия да бъдат погребани под манастира. Площадът около манастира се обитава от стотици гълъби. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Convento de San Francisco[/caption]

Продължаваме разходката до централния площад -

Plaza de Armas (Парадният площад)

така наричат централния площад във всеки град тук, май. Красив е! Тук са градската катедрала, дворецът на архиепископа с чудесни дървени балкони, правителственият дворец – все красиви сгради.

[singlepic id=23677 w= h= float=center]

[singlepic id=23678 w= h= float=center]

[singlepic id=23679 w= h= float=center]

На връщане минаваме и край

манастира Санто Доминго,

където през 1551 е основан най-старият университет на Американския континент! Вечерта сме в

ресторанта La Dama Juana

Ресторантът предлага традиционни перуански ястия в комбинация с шоу от традиционни танци. И танците, и яденетата си заслужават, особено танците! [caption id="" align="aligncenter" width="576"] ресторант La Dama Juana[/caption] 28 май, вторник

Куско, Свещената Долина (Sacred Valley)

Ставането днес е възраншко – в 5 ч., че трябва да хващаме самолет за Куско. Щом става дума за пътуване, сме готови на всякакви подвизи (особено някои от нас ☺) ! Още повече, че закуската в хотела включва от чудесното перуанско кафе!

Полетът до Куско

е около час и половина. Летим над Андите и гледките са страхотни! Върхове, езера, долини, баири, облаци – от всичко по много! Вече сме в Куско. Надморска височина 3400 м. Ослушвам се за някакъв дискомфорт от височината, но засега всичко е наред. Куско ще го разглеждаме по-късно, сега се отправяме към Свещената долина на инките (Sacred Valley). Пътьом успяваме да зърнем все пак Манко Капак – първия инка, на паметник край града. След недълго лъкатушене по завоите на баира спираме в

градчето Чинчеро

Вече сме на 3800 метра височина. По пътя гидът ни Оскар ни учи на няколко фрази на местния език кечуа (quechua):

сулпайки(sulpaiki) – благодаря, също и аняй (añay);
уайки (huayki) – приятел;
имайная (imaynalla) – здравей;
япа (yapa) – още.

Това последното е доста полезно, когато трябва да си поискаме още от манджите, с които ни гощават ☺. А гощавката включва всякакви местни вкусотии от царевица (в изобилие, над 300 вида!), киноа, картофи (също безброй видове), чай от кока, някаква анасонова ракия в чашки като напръстници, чича морада (сладка напитка от черна царевица), както и местния деликатес – печено куи, в превод – морско свинче! Да, съвсем същото, морско свинче, дето ги тормозим в лабораториите – тук ги отглеждат като домашни животни и си ги хапват! Местни жени ни демонстрират предене, тъкане, боядисване на преждата с натурални бои. Всичко е безумно пъстро и весело! Сулпайки, уайки! [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Перуанка[/caption]

[singlepic id=23681 w= h= float=center]

Продължаваме. Следваща спирка –

Ойантайтамбо

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тук е бил дворецът и церемониалният център на император Пачакути, от които днес са останали само руини. Наоколо са терасите, които са били използувани за отглеждане на земеделски култури. Високо на отсрещния баир се вижда внушително хранилище за зърно – високо е, за да е на проветриво. Скални фигури напомнят човешко лице, с брада. Някои вярват, че е образът на Виракоча – Върховния Бог на инките! С яко катерене по безброй стъпала достигаме върха на цитаделата, където е храмът на Слънцето. Гледката към Свещената долина долу е внушителна! Слънцето бавно се скрива зад баирите.

[singlepic id=23687 w= h= float=center]

[singlepic id=23685 w= h= float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Ойантайтамбо[/caption]

Ollantaytambo

Потегляме обратно, към градчето Урубамба, където ще нощуваме. По пътя спираме в грънчарска работилница, където местният грънчар ни показва как майстори чудните си вази, чаши и гърнета. Следващата спирка преди хотела е в местното ресторантче El Maizel. Пробваме отново местното Pisco Sour – коктейл от перуанската гроздова ракия писко с лимонов сок, не е зле. Музиканти изпълняват чудни перуански мелодии на сику – традиционен местен духов инструмент от бамбукови стъбла с различна дължина. Накрая се добираме до хотелчето Сан Агустин. Чисто и спретнато е. Лека нощ в Свещената долина! Очаквайте продължението Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани с Перу – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

Пътуване до... — Fri, 18 Oct 2013 06:00:45 +0000

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене: (кликнете на заглавието горе)

През Иран с Опел (5): Техеран

Пътуване до... — Wed, 14 Aug 2013 06:00:00 +0000

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица. [caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"] Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година
по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption] Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти. Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата.

Техеран е с население

от 8 милиона души, а заедно с предградията наброява 15 милиона. Разположен е в южното подножие на планината Елбрус. Градът е политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Ислямска република Иран. На мястото на съвременния Техеран съществува селище още 6 хиляди години преди н. е., но като град добива значимост едва през 13-ти век от н. е. През 16-ти век е построена мощна крепостна стена, градът започва да се разраства в началото на 18 век, а

през 1786 година става столица

на Иран. Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през 1870 година при Насредин-шах, голям брой здания са обновени и е построена централизирана система на водоснабдяване. През първата половина на миналия век е извършено още едно обновяване и модернизиране на столицата.

През 1943 година в Техеран се провежда международна конференция на ръководителите на правителствата на трите основни държави от антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания, на която са дадени и гаранции за независимостта и териториалната цялост на Иран след края на войната. През есента на 1978 година в Техеран започват демонстрации на противниците на шахския режим и шахът напуска Иран. Привържениците на имам Хомейни вземат властта на 11 февруари 1979 година, която дата се отбелязва в Иран като Ден на победата на Революцията. В края на същата година войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни. В хода на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети, което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения. Техеран е икономическия център на Иран, който произвежда над половината от електрониката и текстила на страната. Развити са химическата промишленост, автомобилостроенето, производството на военна техника, цимент и захар. Водещо място заема производството на килими и мебели. В южната част на града е разположена голяма петролна рафинерия. През 2001 година е пуснато в експлоатация метрото. Техеран разполага с четири летища, от които две международни. В града има държавна фондова борса, на която са представени около 500 компании. Първия следобед в Техеран отделих за

музеи,

като успях да разгледам два от тях.

[caption id="attachment_42111" align="aligncenter" width="306"] Експонати в Националния исторически музей на Иран[/caption] [caption id="attachment_42112" align="aligncenter" width="597"] Музей на произведенията от керамика, порцелан и стъкло и експонати в него[/caption]

[caption id="attachment_42114" align="aligncenter" width="557"] Експонати в Музея на произведенията от керамика, порцелан и стъкло[/caption] Вървейки по един от централните булеварди „Имам Хомейни“ попаднах в район с много казарми, включително и тяхната Военна академия. В продължение на 15-20 минути бързо ходене, от двете страни на булеварда се редяха едно след друго военни поделения с естетично оформени входове. Фасадата на една 4-етажна казармена сграда беше покрита с изрисувани портрети на офицери и сержанти, вероятно герои от войната с Ирак. Подобни портрети, поставени на различни места, по-късно видях и в други градове из страната. Много ми се искаше да направя снимки, но само като си припомнях как бях задържан заради такова снимане в една казарма в град Тебриз няколко дни по рано (подробно описано в първата част на пътеписа), желанието ми за използване на фотоапарата се изпаряваше. [caption id="attachment_42117" align="aligncenter" width="606"] Правителствени и обществени сгради в центъра на Техеран[/caption]

На свечеряване стигнах Техеранския университет, след което се разходих из парка Лалех [caption id="attachment_42120" align="aligncenter" width="614"] парк Лалех[/caption]

Вече се беше стъмнило когато поех обратно към автомобила си по улиците на спокойния вечерен Техеран. Пренощувах в колата, там където я бях паркирал при пристигането си. Поради горещината трудно заспах, а след това често се събуждах от преминаващите автомобили. Дори през нощта хората се прибираха спокойно пеша, включително и няколко сами жени, което окончателно ме убеди в липсата на престъпност. Следващата сутрин започнах с обиколка на

централния парк Шахр,

където доста иранци спортуваха, ползвайки парковите съоръжения [caption id="attachment_42122" align="aligncenter" width="566"] парк Шахр[/caption]

Дворцовият комплекс Голестан

е бивша резиденция на персийския шах и главна туристическа забележителност в иранската столица. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Построен е през 16-ти век, а в сегашния си вид е оформен през 19-ти век. В буквален превод името му означава „градина на розите“, което се обяснява с голямата градина, около която са разположени дворцовите сгради с красиви зали и музейни експозиции. [caption id="attachment_42124" align="aligncenter" width="415"] Шамс-ул-Емарех (Домът на слънцето)[/caption] [caption id="attachment_42125" align="aligncenter" width="604"] Шамс-ул-Емарех (Домът на слънцето)[/caption] [caption id="attachment_42126" align="aligncenter" width="429"] Шамс-ул-Емарех (Домът на слънцето)[/caption] [caption id="attachment_42127" align="aligncenter" width="660"] Диамантената зала[/caption] [caption id="attachment_42130" align="aligncenter" width="653"] Огледалната зала[/caption] [caption id="attachment_42132" align="aligncenter" width="653"] Галерията с исторически снимки[/caption] [caption id="attachment_42133" align="aligncenter" width="653"] Резиденцията на Карим Хан[/caption]

Джамията Имам Хомейни

представлява мюсюлмански религиозен комплекс, построен в началото на 18-ти век. [caption id="attachment_42136" align="aligncenter" width="646"] Джамията Имам Хомейни[/caption] [caption id="attachment_42137" align="aligncenter" width="644"] Джамията[/caption] Историческият център обхваща района около двореца Голестан и техеранския Базар. Тук са оформени пешеходни зони [caption id="attachment_42138" align="aligncenter" width="608"] Техеран[/caption]

[caption id="attachment_42141" align="aligncenter" width="594"] Техеран[/caption]

Техеранският пазар

е един от най-големите в страната и е претъпкан с разнообразни стоки

[caption id="attachment_42143" align="aligncenter" width="572"] Пазарът[/caption] [caption id="attachment_42144" align="aligncenter" width="615"] Еротика? ;)[/caption] [caption id="attachment_42145" align="aligncenter" width="572"] Пазарът[/caption]

След Техеран продължих на югоизток, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран. Август 2012 година Автор: Валентин Др

Русе – място за размишление

Пътуване до... — Fri, 14 Jun 2013 11:19:01 +0000

Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.

Приятно четене:

Русе
Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)

Потеглихме към Русе с автобус,
което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.

Автогарата е залепена до жп гарата,
която пък е хем едно от най-красивите неща, които видях в Русе, хем и едно от най-занемарените. Трудно ми е да си го обясня, тъй като, ако вярваме на надписа от ковано желязо, не е никак стара, а изглежда толкова запусната, сякаш е на над 100 години. Едно или две крила, не знам точно как се водят, са поддържани, и когато влезете за своя влак, можете да разгледате - големи полилеи, високи стени, красиви детайли, приятни стълбища, а на самите перони има красиви поставки за факли. Романтично е и в сравнение със софийската жп гара, от която те побиват тръпки и те настигат обриви, тази е място, на което би било изключително приятно да почакаш влака си, или дори просто да поседиш и да проведеш интересен разговор с някого.

Тази част на гарата очевидно е оставена да се руши на свобода... :/
На няколко пъти ни се налагаше да питаме русенци за едно и друго нещо и общото ни впечатление е, че това са много приятни, сговорчиви и отворени хора, които са готови да ти помогнат с каквото могат, а ако се застоиш достатъчно дълго около тях, със сигурност ще намерят повод и да се пошегуват. Така се случи и в
музея на транспорта,
в който попаднахме случайно, макар че го издирвахме с причина: да се повозим на дрезина и да разгледаме вагоните от близкото и не чак толкова минало, които са превозвали Фердинанд и Борис III. Музеят има три различни опции за разглеждане: вътре, външна експозиция и тур в специалните вагони. Докато разглеждате последните, ще си помислите, че в днешно време хората могат да имат собствени самолети, но дори това не може да се сравни с лукса да си имаш собствен влак! Добре, де - само вагон, но пак си е УАУ! Разгледайте ги непременно, докато сте в града, защото са пълни с възхитителни идеи и любопитни елементи в интериора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тъжно е, че са запазени само стените и нищо от автентичните предмети, които са били използвани по време на пътуванията в тях, но пък на мен, като на любител кулинар, ми бяха много интересни кухненските помещения и ми се прииска да си приготвя нещо в тях. Няма да излъжа, ако ви споделя, че изглеждаха по-удобни за готвене от нашата кухничка на терасата, а пък какви неща са се приготвяли там, ми е бедна фантазията. Всъщност не съвсем бедна, защото имаше отпечатано едно примерно меню, което звучеше направо петзвездно.
За самия град не мога да ви разкажа чак толкова много, защото разходките ми в него бяха брутално прекъсвани още към 5 часа, когато,
гладни и жадни за кръв комари-стръвници
изпълзяваха като от нищото и забиваха бодящите си хоботи в мен. Поради тази причина се спасявах по възможно най-светкавичния начин или в някое заведение, или направо в хотела. Не знам как е през лятото и не знам дали сега общината, или който е отговорен, не беше напръскала, защото беше прекалено рано, но това си беше истинско мъчение и един малък ад, което помрачи цялостното ми изживяване. Друг минус е, че почти не намерихме местенце, в което да си хапнем наистина вкусно, въпреки че бяхме събрали няколко препоръки. Един ден седнахме в La Strada, където така и не разбрах от какво точно бяха "направени" пролетните ми картофки, но подозирам, че е от онази смес, която в зависимост от това как я оцветиш, може да бъде картоф или шницел с еднакъв успех. Точно до това заведение пък има сладкарница Пикадили, където хапнахме няколко десерта и стигнахме до извода, че са направени отново с помощта на полуфабрикати. Спасението дойде на "Понтона", където Жоро яде риба, която не би искал да срещне на живо (по негови думи, след като се загледа внимателно в една от костите ѝ), а аз - много вкусна салата. Имаше разнообразие от неща за поръчване, персоналът беше много дружелюбен и ведър, така че ви го препоръчвам.
За сградите мога да кажа, че сред тях има и някои изключително пищни и красиви, но като цяло
само няколко бяха местата, които отговаряха на романтичната ми представа
за този град. В общи линии, поне централните улици, са магазин до магазин и трябва да вдигнете погледа си нагоре, за да разберете в какви красиви сгради всъщност са се сгушили тези витрини. Докато се разхождахме по закътаните улички пък нямаше как да не забележим, че всеки русенец със собствена къща има и свое виждане за дизайн и държи то да бъде възприето от окото на минувача, дори с риск то да бъде "избодено". Една до друга съжителстват съвсем несъвместими архитектурни постройки, но общото между всички тях е силната любов и привързаност към кованото желязо и красивите огради. Любопитно е да се разглежда и може да ви се наложи дори да позабавите ход, за да успеете да обходите с поглед всичко пред вас, а ако обичате да правите снимки, придвижването ви ще става още по-костенурско.
В Русе явно има много места, на които можете да седнете и да поразмишлявате за живота - изобилства от малки градинки, а градският парк е приятно място за спортуване и трамбоване в приятелска компания. Ако искате обаче да внесете мистика към разходката си, трябва да посетите парка зад пантеона, където се намират гробниците (вече празни) на много видни българи от Русе. Разхождайки се по тези места, попадахме на разни растения и дървета, които не бяхме срещали до този момент, така че екскурзията ни до Русе ни обогати и в тази насока.
Накрая мога да загатна, че в Русе не може да избягате от добронамерения кич, затова единственото, което можете да направите, е да му се отдадете поне за няколко дни. Орнаменти, претрупаност с детайли, лъскавко, бляскавко - това ще ви съпътства не само в хотелите, но и в много от заведенията, понякога брокатените въздишки на града се усещат дори във въздуха на улицата, но тази еклектика и обърканото разнообразие в никакъв случай не бива да ви дразни. Все пак сте в малката Виена и това трябва да ви бъде доказано по всички параграфи. Приятно пътуване! п.п. Всички снимки са направени от Жоро, тъй като за разходките поверих фотоапарата в неговите ръце. ;) Автор: Дебора Джамбова Снимки: Георги Грънчаров