Петър Събев – Свободна планета

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (4): Берлинската стена, Топографията на терора и мемориалът на Холокоста

Пътуване до... — Wed, 11 Sep 2013 06:00:58 +0000

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен, за последно – от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта. Последната, днешна, част ще постветим на Берлинската стена Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част трета

Берлинската стена, Топографията на терора и мемориалът на Холокоста

На броени метри от тук обаче има

запазено парче от Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява (предотврати – бел.Ст.) опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради. На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен: Днес са запазени няколко парчета от стената:

Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е иПриродонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което “сме достигнали” в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.

[geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

Топография на терора (Topographie des Terrors)

Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – SS*, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва: “Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.”

Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от “задължителните”, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Потсдамер плац и Сони център[/caption]

Снимка: Michael J. Zirbes

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири): [caption id="" align="aligncenter" width="500"] Ampelmännchen[/caption] Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления “цирков купол” на Sony Center (сградата с купола на по-горната снимка – бел.Ст.). Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2) Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката. Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

Само на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи. Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман. Ebertstraße (Bus: M85)

Вместо финал Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим. И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

Берлин е уникален град.

Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си! Край Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите *Идва от съкращението на думата Schutzstaffel - военизирана партийна структура на Национал-социалистическата германска работническа партия между 1920 и 1945г – бел.Ст. Други разкази свързани с Берлин – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (3): От мемориалната църква до Чекпойнт Чарли

Пътуване до... — Mon, 26 Aug 2013 08:08:49 +0000

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен. Днес от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта. Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част трета

От Кайзер Вилхелм, през Шарлотенбург до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабант

Мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква “Кайзер Вилхелм”, известна като “Църквата на паметта” (Gedächtniskirche). [caption id="" align="aligncenter" width="528"] Gedächtniskirche[/caption]

Снимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име “кухия зъб”. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта. Още няколко интересни туристически обекти в района:

Театърът на Запада (Theater des Westerns) – един от най-големите и важни театри в Германия, създаден през 1896 г.
Музей на еротиката (Erotik Museum) – не, че не се сещате, но да поясним: имат специална експозиция на вибратори. Вход: 9 EUR
Историята на Берлин (The Story of Berlin) – интерактивен музей, разказващ историята на града по периоди. Вход: 12 EUR

[caption id="" align="aligncenter" width="300"] Автобус 100 обикаля всички забележителности на Берлин на цената на градско билетче[/caption]

(Снимка: Pedelecs)

Запомнете:

автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко “пенсионерско”, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 .Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено). Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”. Вариантите са следните:

улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:

Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.

Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).

булевард Kurfürstendamm - може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната “Витошка”, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45) (редакцията искрено препоръчва посещение на Шарлотенбург. Въпреки, че Шарлотенбург строен много по-рано и е по-малък, вътре можете да разберете защо Шонбрун във Виена се води скромен дворец – бел.Ст.)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за “скрит бисер” в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се

Zur Nolle

и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до

Hackescher Markt

(от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид

берлинска бира, наречен Berliner Weiße:

леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

След като приключите с “масовата” част, можете да се отдадете на “културна” такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на

Фридрихщат-Палас

(или както се пише).

Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил “Лас Вегас”, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No.1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат… Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва

огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße…

За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери :) Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис

“Botschaft der Republik Bulgarien” (“Посолство на Република България”)

Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

Продължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музея на вурстчетата

Снимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори :) Продължаваме на юг и стигаме до

Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie)

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово премин&#

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (2): От Унтер ден Линден до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

Пътуване до... — Fri, 19 Jul 2013 06:00:26 +0000

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала. Днес по Унтер ден Линден ще тръгнем на Запад по Унтер ден Линден към Тиргартен Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част втора

От Унтер ден Линден, през Бранденбургската врата и Райхстага до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

Продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

Под липите (Unter den Linden)

Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с

Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна),
Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна),
Новата караулна Neue Wache (отдясно, на снимката горе),
Градската опера (отляво),
Хумболтовия университет (от двете страни),
преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме
Фридрихщрасе и Глинкащрасе и
започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

Бранденбургската врата

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Quadriga[/caption] През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе). Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война. По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин - на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Внимание! Напускате Западен Берлин![/caption] Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: “Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия. Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Парижкият площад (Pariser Platz),

на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името “Райхстаг” се отнася за сградата, а “Бундестаг” – за институцията. През 1916 г. е добавен надписът “Dem Deutschen Volke” (“На немския народ”), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага,

извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини. По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението. През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като “Кристó”), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители. Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона. Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн (чисто теоретично може да се наредите и на опашката, обаче тя е чудовищна през цялото време, така че шансовете ви са минимални без резревацията – бел.Ст.). Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен (Tiergarten)

[caption id="" align="aligncenter" width="200"] Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)[/caption]

автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)

На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия… По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове. В средата на парка се извисява

Колоната на победата,

известна още като Siegessäule (на снимката горе) . Неофициалното ѝ име сред туристите е “Chick on a Stick” (“пиле на клечка”), а официалното – Großer Stern (“Голямата звезда”), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26) 67-метровата колона е построена през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на “Stay” на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно “Siegessäule”. В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът,

ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зо&

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (1): От гарата през Александерплац до Берлинер дом

Пътуване до... — Tue, 09 Jul 2013 12:25:04 +0000

Малко ще разнообразим посоките, още повече, че от днешното ни място зависят, за щастие :P , доста неща и в китната ни родина. Петър и Биляна ще ни водят до един от любимите градове на редакцията – столицата на Прусия, Германската империя, Третия райх, на Германската демократична (ти да видиш!) република и на днеш Германия – Берлин.Приятно четене:(Послепис към въведението: ей, берлинчаните, дето четете тука редовно – да почна ли да ви критикувам, че още нищо не сте написали за града? )

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част първа

От гарата през Александерплац до Берлинер дом

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят :) За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение… А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил

столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.),
Германската империя (1871–1918 г.),
Ваймарската република (1919–1933 г.) и
Третия Райх (1933–1945 г.),
а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 Курщрасе, Берлинот територията му.

През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

При четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфуртнапример), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях.

За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи - Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места.

Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократнопреди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно.

Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

Не само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…

Александерплац

Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
C & A - ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу :)

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин –

Световният часовник (Weltzeituhr),

който показва времето в 148 различни града по света.

Цилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Johnny Jukebox Berlin[/caption]

Не се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате…

Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти,

с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете,

препоръчваме горещо Brauhaus Mitte,

която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:

Готвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си “проба” (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

[caption id="" align="aligncenter" width="153"] Телевизионната кула (Fernsehturm)[/caption]

Наближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула (Fernsehturm)

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип “летищна”. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

Ако сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина :) И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен “геврек”, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. “Вервайте ни”, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

Ресторантът на Телевизионната кула (Fernsehturm) – Берлин, Александерплац

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява.

През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет.

За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС.

Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки :) Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край :)

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на Русе

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара.

Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Регионална библиотека “Любен Караве&#

Екскурзия из Югозападна България (2): Рупите и Самуиловата крепост

Пътуване до... — Fri, 10 May 2013 06:00:15 +0000

Продължаваме с разходката на Петър и Биляна в долния ляв ъгъл на България ;) Започнахме с Мелник и Роженския манастир, а днес ще посетим Рупите и Самуиловата крепост. Приятно четене:

Екскурзия из Югозападна България

част втора

Рупите и Самуиловата крепост

След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към

Рупите

Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ “Струма” и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут… Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така). Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…

Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма

Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…”

Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е

Кожух планина,

възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.

В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!

През 1992 г. пророчицата построява

черквата “Св.Петка Българска”,

превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.

Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като

образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод

Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.

Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…

Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич. Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път… [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал: “Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.”

Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия –

Самуиловата крепост

Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.

Национален парк-музей „Самуилова крепост“

тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.

Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.

Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!

В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на

цар Самуил

в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.

Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.

Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.

Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14 000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.

В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като

Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система

Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.

Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В “оранжерията” е останало това…

При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в “оранжерията” има една дупкk

Екскурзия из Югозападна България (1): Роженския манастир и Мелник

Пътуване до... — Tue, 30 Apr 2013 10:32:27 +0000

С днешния разказ искам да ви честитя настъпващия Великден (и Гергьовден, и Деня на труда – при желание ;). Петър ще ни да де нелоша идея за обикаляне по празниците. Приятно четене:

Екскурзия из Югозападна България

част първа

Роженския манастир и Мелник

Отдавна му се каним на този край на България… Цяла седмица с нашите приятели Лъчко и Яна ту се уговаряхме, ту се отказвахме заради мартенското променливо време, но в крайна сметка в събота се събудихме към 11 часа сутринта, грейна едно хубаво слънце и си казахме “Хайде!”. Час и половина по-късно вече седяхме на тройка кебапчета в с. Мурсалево, Благоевградско (точно пред speed-камерата)…

А едно нещо започне ли с тройка кебапчета, винаги свършва добре! Първата ни дестинация беше Роженският манастир. За хората, дето се предоверяват на GPS-ите си да спомена, че става въпрос не за Смолянския връх Рожен с обсерваторията, а за Мелнишкия Рожен. Най-добре пишете “Кърланово” и карайте още три километра :)

Роженският манастир

е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Кой и кога е основал Роженския манастир “Рождество Богородично” на това място за сега не е точно потвърдено. Едно местно предание споменава, че тук е живял св. Иван Рилски преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени на това място са от XIII век. Това са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), намерени в случайно открит гроб в двора на манастира.

Мраморният фриз над вратата, която води в централната част на I храма датира от XIII-XIV век. Градежът на църквата и част от постройките показват тяхното съществуване преди XV в. Към края на XVI в. църквата е била изографисана. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Запазените стенописи в притвора, седящият на трон Иисус Христос, заобиколен от апостолите над западната врата и св. Богородица с Младенеца, заобиколена от пророците, пророкували за нея над южната, датират от 1597 г.

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска чудотворна икона на Св. Богородица.

Историята на тази икона

започва още от I век. По предание тя е нарисувана от Св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Атон и станало монах там. В края на X в. иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на Св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни подред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала “не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите направили един параклис до вратите на манастира където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса. Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярва се, че иконата в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Всичките присъстващи минават под иконата за здраве.

Друга интересна забележителност в манастира е Св. Христофор

е изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви го има нарисуван и с кучешка глава. Легендите са няколко, но общо взето можем да ги сведем до следните:

Светецът бил с необикновена красота и измолил от Бога лице, с което да не съблазнява хората;
Казват, че сестра му се влюбила в него, поради изключителната му красота и той помолил Бог да отблъсне тези чувствени пожелания на сестра му. За да отблъсне и вразуми сестра му, Бог дал на св. Христофор агнешка глава;
От разказа на Елин Пелин (“Огледалото на свети Христофор“) – имал вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което има дъх на неправда, на порок и престъпление. Така той губи подобието Божие и образът му заприличва на зъл кучешки образ; по-късно си връща човешкия вид.

Гледката от манастира е страхотна, а ако слезете 300 метра по-надолу, ще видите и

гроба на Яне Сандански,

може би най-известната и същевременно една от най-спорните личности в освободителните борби на македонските българи.

През 1913 г. Сандански дава интервю за италиански вестник, в което казва:

Македонските революционери, които след дълга и жестока борба стурската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!

Този цитат е перифразиран и на надгробната му плоча, макар че някой доста се е постарал да изтърка думата “българска” от надписа… И понеже веднага разказът ни отива към македонския въпрос, казвам си мнението директно: между двете държави, Република България и Република Македония (македонци, зачитам ви го идентитетот) трябва да има само любов и братски чувства, да звучат уникалните ни балкански песни, да се лее руйно вино и да се боцка хубава скара… Пускаме спокойно покрай

Мелнишките пирамиди…

гледката е уникална, не бързаме. Тук, в планината всичко върви плавно и спокойно, никой за никъде не бърза…

Пристигаме в

Мелник

едва надвечер. Нямаме хотел, но това изобщо не е проблем. Обикаляме, разглеждаме стаите и като кажем, че ще си помислим, собствениците ни гонят с отстъпки… Само след половин час обикаляне си харесваме хотел “Болярка”. Хвърляме багажа, оставяме колата и си правим една хубава разходка из вечерен Мелник…

Вечеряме в “Хубавата кръчма” при бай Илия

Цялата отвън е окичена с култови надписи, а самият бай Илия е зевзек и половина… Всеки, който се занимава с PR, реклама и маркетинг трябва да посети кръчмата му! Четири снежанки, кана вино и две ракия по-късно можем да заявим, че и яденето, и пиенето му са много вкусни! Оставяме ви с част от уникалното му творчество, с което приключваме и ден първи…

Сутрин. Събуждам се в 5:20 часа, свежарка… Колко бързо се наспива човек в планината! Излежаваме се до 8:00 часа, хапваме топла баничка с компанията и хващаме стръмните мелнишки пътечки, водещи към

Кордопуловата къща

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754 г. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.

Къщата е един от 100-те национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Построена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулови. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене.

Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванската украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи със своите венециански стенописи, дърворезби и стъклописи.

Долният ред прозорци в къщата (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред прозорци (също 12 броя) са с цветни стъкла. Те са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен.

Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти… Ако я посещавайте, внимавайте да не пропуснете тайника…

Ако се качите на терасата, можете да видите слънчевия часовник.

В приземния етаж на къщата е избата с огромни бъчви за съхр