път – Свободна планета

Исландия (11 ден): Западната страна

Пътуване до... — Fri, 30 Aug 2013 07:46:46 +0000

Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица. В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната. Приятно четене:

Исландия

ден 11 – продължение

Западната страна

Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца… След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

Самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд

Преминали вече на южния бряг, спираме в [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Arnarstapi – рибарски пристан,

сгушен между тези базалтови плисета

Имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата. ГПС-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша. Вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”.

Пред нас е Рейкявик

Тук е мястото да спомена

Българите в Исландия

Още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата благодарение на офроуд-форума. Намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил.

Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: За подробности кликакте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Украйна на мотор, 2013 (2): От Болград до Одеса

Пътуване до... — Fri, 16 Aug 2013 06:56:29 +0000

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, ад нес ще я прекосим , ще влезем в Украйна и през Болград ще стигнем до Одеса. Приятно четене:

Украйна на мотор

част втора

От Болград до Одеса

Поехме към следващата граница която беше в близост до Болград около 40 км се кара през Молдова до там като пътя е в задоволително лошо състояние тъкмо вдигнеш 80 - 100 км/ч и се налага да свалиш до 40 км/ч щото изкачат огромни дупки пред теб но реално ако се кара внимателно не е проблем с мотор, виж с кола щеше да е по драматично положението:

В Молдова спретнати хубави къщички:

Спряхме в едно малко градче да щракнем някоя друга снимка:

Потеглихме към границата и по пътя застигнахме един Днепър с кош. На мотора двама младежи и между тях едно по малко момиченце, в коша някакви винкели стърчат на зад. Разбира се, за каски и екипировка не може да става дума. На един завой, като го вдигна този кош във въздуха, викам – край захлупи ги, хаха, но не изглеждаха много притеснени от ситуацията – явно е нормално така:

Стигнахме

границата Молдова - Украйна при Болград:

По тези граници нито има нещо написано, нито някой ти казва какво да правиш – има някаква бариера, седиш и чакаш някой нещо да ти викне или да вдигнат бариерата. Шидера и Наско решиха да го дават по лежерно:

По едно време идва едно БМВ кола със Софийска регистрация (в Молдова, Украйна и Румъния много карат коли със БГ регистрация – казват, че било по-евтино така) и слизат две млади момчета молдовци. Питат ме що не влизаме и аз им казвам ми бариерата е пусната. Онези казаха – ма не чакайте минавайте, нещо се размахаха и вдигнаха бариерата. Влезнахме на границата. Пак някакво чакане взеха ни паспортите нещо гледат правят върнаха ни ги и казват влизайте на гишето – там обаче никой не ти казва какво да правиш, но явно нещо се плащаше такса някаква, че минаваш тяхната граница и платихме по около 3 - 4 лв на човек с мотор. После се придвижихме до украинската част на границата. Тук започнаха проверки пак багажа, бърка митничаря под пластмасите на яйцето (за немотористите: яйцето е предния спойлер с фаровете) да търси тайници – голям смях – да не прекарвам наркотици с мотора. Сверка на номера на рама, ма не иска да гледа табелката с VIN номера, която е на видно място – ми където е набит номера на рамата, а той е заврян на рамката, където се хваща тройника на вилката и голямо гъзурчене падна. Както и да е – за около 40 мин минахме и тази граница.

Украйна

Покарахме малко до Болград вече прегладнели беше около 15:00 ч. Стигнахме

Болград

и затърсихме Банкомат за да може да се сдобием с Гривни с които да си платим обяда. Йок, няма. Стигнахме някаква автогара:

Да, ма няма банкомат. Влизам в една аптека и питам на руско- български къде има банкомат хаха. Руският ми е много зле. В Болград е пълно с бесарабски българи и би трябвало да говорят български, но, уви„ не срещнахме такива. Момичето в аптеката ми каза: „говори на български, разбирам те, ма не мога да го говоря“. Обясни ми тя наляво за банкомат, ходя аз наляво – няма. Връщам се, гледам маха ми от прозореца – другото ляво! Хаха, е явно навсякъде бъркат ляво и дясно. Запалихме моторите и хоп – ПриватБанк:

Изтеглих пари, през това време Шидера беше говорил с някакви хора, които му бяха казали къде има за хапване и се настанихме в една кръчма:

Имаше безплатен Wi-Fi ,както почти на всякъде в Украйна – голям кеф, успяхме да се обадим до БГ. Шидера се свърза по скайпа с едно момче което е моторист и живее в Одеса и щеше да ни съдейства да ни настани в хотел казва се Дима. Разбраха се с Димата, че като сме на 100 км от Одеса, ще му клипнем да ни чака на входа на кръговото. Загубихме около час в кръчмата и трябваше да тръгваме – доста път ни чакаше с неясно качество. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Потеглихме от Болград към Одеса

пътя доста лош върнах се 20 години на зад както беше в БГ. Целия на кръпки на места не закърпен има дупки но в сравнение с този в Молдова направо песен. Първоначално карах по-плахо, но в последствие карахме с около 100 - 120 км/ч, което се оказа неголям проблем – на места намаляш, като видиш проблем, после пак ускоряваш. Пътува се некомфортно, доста друса, но пък не е и някаква най- страшна драма. Около 40 км след Болград се включихме на Е87, който се води главния път. Пак в същото състояние – некомфортно, но се свиква и, ако си с мотор с по-меко окачване, не е проблем да се кара 100 - 120 км/ч. Веднага ми направи впечатление в Украйна какъв ред и дисциплина има. Водачите винаги ти правят път да минеш, почти няма състезатели да те изпреварват като спрял или да се ръгат. Навсякъде ни се радват, подсвиркват от коли и камиони, ако има полиция –присветват с фаровете. Културна работа. Подрусахме се и някъде на около 90 км преди Одеса спряхме в едно крайпътно заведение да пием по нещо и да клипнем на Димата:

Пътя нищо драматично освен, че е малко скучен щото е само направо:

Ето какво предлагаха в заведението:

Продължихме към Одеса – ставаше късно. Минавахме през разни села и в едното село едно момиченце носеше едно момченце на гръб покрай пътя и ни махаха радостни:

Селцата са им китни и спретнати – въпреки че са бедни, хората изглеждат щастливи и не ламтят за пари, поддържат си колкото могат къщичките и всичко е наред:

Спряхме да зареждаме

и съм свикнал: зареждам и плащам – да, ама – не! За да ти пуснат пистолета да зарежда, отиваш на касата – или оставяш кредитна карта в залог, или пари кеш. Аз лично оставях пари в кеш зареждам до горе и отивам да си взема рестото. Бензинът не е лош – не мога да кажа, че е и хубав, но нямаше проблеми с моторите с него, цена около 2 лв за литър А95. Беше вече почнало да се свечерява:

Пристигнахме към 20:00 ч на кръговото на входа на

Одеса

но Димата го нямаше:

Шидера почна да рови по телефона и се оказа, че е клипнал на друг номер B) – голям смях. Звънна на Димата и той беше учуден, защо не сме му клипнали и каза: „идвам до 20 мин.“ Зачакахме. Вече беше почнало да става тъмно:

Дойде по едно време и на бързо се разбрахме за хотел къде какво и решихме Дом Павловъйх. Беше се вече стъмнило и подкарахме към Одеса, което са си около 20 км. Димата пере на пред с БМВ-то, ние – по него. Да, ама кара като луд 120 км/ч между колите – направо не знам къде съм. Нищо не се вижда – тъмница някакви, трамвайни релси пресичахме, гледах често бордюри близко до предната ми гума. Ужас. Само гледам стопа на Димата и задната му гума къде минава – поне си знае пътя и гледах моята предна да стъпва, където стъпва неговата задна. Като на електронна игра беше – луда работа, хаха. Стигнахме до хотела. Имаше два варианта на стаи със удобства и без удобства, тоест единия вариант: стая за 3-ма с баня и тоалетна срещу 80 лв на вечер или стая с обща баня и тоалетна, но пък с мивка на балкона срещу 40 лв за 3-мата на вечер. Избрахме по-евтиния вариант и не сбъркахме: прилична стая с телевизор и хладилник, едно двойно легло и едно единично и баните и тоалетните – също прилични. Като казвам „прилични“ – не са, както си ги представят повечето хора, но – чисти нелуксозни, за някой биха били мизерни, но според мене за преспиване бяха идеални:

Моторите ги паркирахме в охраняем двор няма никакви проблеми имаше много мотори:

Разтоварихме част от багажа и, докато се къпехме с Наско, Шидера и Димата отидоха да напазаруват нещо за хапване. Bеше вече около 22:00 ч станало. Не щеш ли обаче – гледам си ключовете от мотора и ключа за топ касата, който е различен от тези за страничните куфари, се оказа счупен. Брех. Слизам аз, гледам парчето останало в ключалката на куфара. Върнаха се Димата и Шидера викам „Дима, ключа – капут хаха“ и му показвам ключа Димата съвсем спокоен казва „поправимо – няма проблеми – утре ще ви пратя адреса на ключар, който е близко до вас и ще го оправите“. Викам си – добре :B Другия вариант – да разбивам хаха– и си носех резервни ластици за всеки случай, с които, ако се наложи, щях да вържа куфара да не се отваря, но реших да изчакам да видим ключаря, какво ще направи. Седнахме да хапнем в дворчето на комплекса и после по креватите:

Бяхме карали 13 часа от Варна до кръговото на Одеса и вече бяхме доста изморени. Очаквайте продължението Автор: Антон Конакчиев Други разкази свързани с Другата Украйна – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ за подробности :)

Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац

Пътуване до... — Mon, 29 Jul 2013 06:00:48 +0000

Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова. Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;)

Украйна на мотор

част първа

През Румъния

Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:

Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000

Наско с Yamaha Super Tenere 750

Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв. Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км

Станах рано сутринта в събота, за да мога да изкарам мотора и да натоваря багажа пред блока. Бях решил да карам от София до Варна без никъде да стъпвам на магистрала за това избрах горепосочения маршрут. Натоварих багажа и последно довиждане на Люлин сити и семейството:

Имаше желаещи спътници но уви много са малки още:

Потеглих аз без много мотане по подбалкана

посока Бургас

Едно кратко спиране на Лукойл-а на Казанлък да заредя и пак напред по пътя. През цялото време буреносни облаци ме дебнеха от ляво от към балкана да ме изненадат ама някак си все ми се разминаваше със лек валеж в който дори не слагах дъждобран. Спрях на Петолъчката да хапна на едно бързо хранене, мислех да хвана от там през планината но беше доста черно небето и реших да карам до

Айтоския проход

До тук добре вървях успоредно с облаците докато не влязох в самия проход. Небето се отвори от веднъж не мога да сваря да спра да облека дъждобрана няма къде да отбия тясно прогизнах леко докато успея да спра и да облека дъждобрана върху вече напоената с вода кожа. В самия проход валеше като из ведро карах с отворен визьор с 40 - 50 км/ч и почти нищо не виждах. Един тир който караше срещу мене така ме заля чувствах се като в автомивка тип „Четки“ След като излязох от прохода малко преди Провадия спря да вали. Покарах още малко и след Ветрино спрях да смъкна дъждобрана който беше вече изсъхнал.

Във Варна

Шидера ме чакаше у тях. Преоблякох се със сухи дрехи и бръмнахме из града. Тук чакаме Наско да се появи за да се уговорим за следващия ден:

След което отидохме да вечеряме набързо в РедРок-а и по креватите:

Ден 2 – 9.06.2013 г.– 663 км

Станахме рано сутринта към 6:00 ч. Аз спях в Шидера и на бързо се метнахме на моторите и отидохме на мястото на срещата с Наско. Бързо сбогуване с девойките и потеглихме доста път ни чакаше:

Подкарахме и на излизане от Варна спряхме на един Лукойл за бърза закуска и зареждане с гориво. Пътя към Дуранкулак перфектен нов асфалт маркировка всичко точно. В Дуранкулак спряхме на малка частна бензиностанция да заредим преди да минем границата. Влезнахме в

Румъния

отново перфектен път с маркировка без забележки. Някъде по пътя на Шидера мотора почна да прекъсва и да гасне на празен ход. Спряхме около Констанца за бърз преглед:

Продължихме напред отново перфектен път:

Села, готини къщички – поддържано всичко:

Около Бабадаг се отклонихме от главния път за Тулча по вече не много добър път:

Наближавахме ферибота на Галац

и 10-тина км по рано пътя се влоши доста дупки намалихме скоростта и по внимателно покрай дупките стигнахме до ферибота.

За наш късмет не се наложи да го чакаме дълго. Платихме по около 4 лв на човек с мотор.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Вече на ферибота:

Шидера отчаяно се опитваше да си вземе кафе от автомата на ферибота но само му глътна леите:

Разминахме се с насрещния ферибот:

Акостирахме и се разтоварихме. Беше около 12:00 ч. и бяхме решили да хапваме някъде в Галац, но уви не намерихме подходящо място поехме към границата директно:

Може би беше малка грешка това, че не ядохме защото се оказа, че чакането по границите не е като в Евросъюза.

Стигнахме до Румънско - Молдовската граница

и зачакахме:

Оказа се, че пускат на талази и не е толкова страшно. Прегледаха ни документите печати на паспортите митница ровиха малко по куфарите но без да вадим нищо и за около 20 мин минахме. Един Швейцарец пътуваше сам с едно БМВ 800 мотор и нещо му се заядоха защото зелената карта не му важала за Молдова та го пратиха да си прави застраховка за 2,4 км които искаше да мине до границата с Рени. Очаквайте продължението Автор: Антон Конакчиев Други разкази свързани с Галац – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери

Пътуване до... — Wed, 10 Jul 2013 12:02:15 +0000

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан. Днес по прословутия сред мотористите Каменен път ще прекосим каньони и планини, за да стигнем Кайсери Приятно четене:

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

Сутринта, докато зареждахме на бензиностанцията, гледах със задоволство планините срещу нас... Е...натам отивахме! Днешният ден се очертаваше с най-затънтения планински маршрут от цялото ни пътуване - за да избегнем скуката на "стандартния" път, си бяхме набелязали някакво пътче, което се виеше през чукарите в посока Кемах, Илич, Кемалие, където трябваше да търсим някъде си някакъв си Каменен път и оттам да излезем на Дивриги и лека полека към цивилизацията, демек Кападокия. Нямах особени надежди, че днес ще стигнем до Юргюп, че си бяха към 800 км планински пътища, ама и за никъде не бързахме... Беше понеделник, или пък вторник...а дали не беше сряда... Нямаше особено значение! Неделята, в която трябваше да се приберем в Софето беше далеч...

Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

Занавлизахме в планините. Пътят беше що-годе приличен и отчайващо пуст. Чукарите околовръст бяха наистина сериозни!

Река Ефрат

Има хора, които обичат да карат по магистрали, има хора, които обичат да карат по морския бряг, има хора, които обичат да карат в гората... Има хора и които въобще не обичат да карат, а предпочитат да си седят в удобния фотьойл пред телевизора.

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

Тук таме имаше и рехаво движение, колкото да е изключение от правилото, че по тези земи беше адски пусто! Все едно карахме някъде през планините на Централна Азия! Не, че някога съм бил в Централна Азия, ама в съзнанието ми точно така би изглеждало там! Е, сигурно с по-малко асфалт и никакви мантинели, ама айде сега... подробности

Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

Повъртяхме се по мегдана, позяпахме, поседяхме, позаредихме батериите на фотото и продължихме напред... Път ни чакаше! И то какъв! Тепърва трябваше да минаваме по Каменният път Доста се чудех дали да не кривнем по това пътче и да утрепем няколко часа в каране по дивото (то не, че сега бяхме в "питомното", ама...), но не бяхме с подходящия мотор... Притесняваха ме пластмасите, както и хипотетичния вариант някой от коловете пак да "хвърли маслото"... То затова и съкратихме всички офроуд участъци, както и Грузия, та сега да се забивам тук по черно... Айде друг път, когато съм с друг мотор и по-малко багаж

Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

Той все пак беше прокопан в каньон, а каньон насред полето нямаше как да има естествено.. Ама голяма красота е по тези места, ей! Сурово, но красиво!

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

Какво правя тука ли?

Е как какво правя? Зверя се в картата разбира се... Бяхме спрели на един безлюден кръстопът и естествено се чудехме накъде сме! Уж бяхме към Дивриги, ама интуицията ми показваше, че не бяхме точно в посоката, в която сочеше табелата! От друга страна пък

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Нито този, по който ни упътваше табелата, нито пък другия... Въобще според моята карта ние бяхме насред нищото и не можехме да ходим никъде другаде освен обратно към Кемах! От трета страна пък беше кански пек и нямаше кьорава кола или човек в околовръст, та да питаме! Тъкмо вече бяхме готови да поемем по който и да е път само и само да се движим нанякъде, когато от трепкащият от жегата въздух буквално изплува един бус! Аз естествено изкочих на шосето и му махнах да спре! Бусът естествено спря. В него се возеха двама ухилени образи... Сговорчиви при това.... Аз очаквах някакви ядни нотки, ама нейсе - такива нямаше. Пичовете естествено не говореха никакъв английски, пък за български да не говориме, но успяхме да разберем, че пътят за Дивриги е натам, накъдето сочеше табелата, но за сметка на това пък Каменният път (дето пак е за Дивриги) бил на онам... Пичовете полюбопитстваха защо точно оттам искаме да минем, щото нещо им се виждаше нелогично, предупредиха ни, че преминаването на Ташйолу-то било към бир сат и отпрашиха в лятната мараня.... Поехме в правилната посока... На хоризонта бяха само планини, та така и не можех да отгатна къде ли ще да е пустият му каньон

Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

И след тунела не ни се разкри тази гледка

На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

Пътят е прокопан в отвесните скали на Черния каньон на река Ефрат. Тук беше някакъв сложен пътен възел. Срещу нас имаше черен път с наклон сигурно над 30 градуса и разни табели за селища на 30, 45, 54 км, забити кой знае къде в чукарите. Зад нас беше тунелът, от който изкочихме преди малко, а след моста над реката имаше тунел наляво за Кемалие и тунел надясно за Дивриги

След първият тунел пътят изглеждаше така - чакълест, тесен и без видимост по завоите, без мантинели, а отдясно в дерето течеше кротко и напоително реката

В интерес на истината, докато минавахме въпросния пътен участък срещнахме само трима колоездачи и едни хорица с някакъв голф, които явно се бяха заблудили, защото не бяха с местен номер и изглеждаха доста изтормозени. Съответно и поне десет пъти питаха това ли е пътят за Кемалие, та да не би да не сме ги разбрали от раз... Ето тук вече се навлиза в тунелите (пътят върви няколко километра в ръчно прокопани тунели) и отсреща се виждат прозорчетата им

Височко си е... Дълбочко е вероятно... Пък ние с тоя луноход дето само като видеше "черно" и почваше да суче задницата Няколко километра покарахме на хлад в тунелите... Тук определено се чувствах по-комфортно отколкото навън по ръба на скалата. Възползвахме се и от нулевия трафик та се поразхвърляхме и поотморихме до едно от прозорчетата. Какво повече от хубава гледка и прохладна сянка можехме да искаме в момента?

На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Хванахме тясното усукано пътче виещо се през безлюдните чукари. Нямаше начин - трябваше да увеличим малко темпото. Не, че бързахме за някъде, но нямаше опция да замръкнем по чукарите! Все ми се щеше да се придвижим максимално близо до Кападокия, а и по небето нещо взеха да се събират облаци, в унисон с дъждовната прогноза, която гледахме сутринта

Минахме покрай някакви селца и една гара буквално насред нищото и точно, когато вече беше започнало да ни писва от завои, заврънтулки и каране от типа първа, втора, трета, втора, излязохме на главния път за Дивриги (тоя дето целенасочено бяхме зарязали, за да се врем по чукарите Според мен Дивриги трябваше да е ей там зад баира и направо ми призля като мернах някаква табела за 50-60 км... Нещо беше взело да ми писва от въртене по завоите и ми се щеше по-сериозна почивка сякаш.... Бяхме 5 ден по пътищата и си навъртахме сериозен километраж! Нямаше начин това да не ни се отразява... Пейзажът беше леко лунен и единствените признаци на цивилизацията бяха пътчето, по което се движехме и чат пат някоята кола, с която се разминавахме Но пък какъв кеф е да се кара по подобни безлюдни пътища с добра настилка... Най-накрая стигнахме заветното

Дивриги...

Направо ми се видя на края на света! Тук решихме, че освен нас си ще поглезим и Брус Лий с едно миене, да му смъкнем прахоляка. Естествено аз трябваше да нагазя в калта, за да измъкна моторетката от импровизираната автомивка, та после се възползвах от пароструйката да си измия ботушите Както се казва за две лири толкоз! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Опитахме се да поговорим с някакъв човек, който очевидно живееше в един фургон на бензиностанцията-автомивка и който непременно държеше да си говорим нещо, но ние нищо не вдявахме разбира се, освен "гезме тур" и неодобрителното му поклащане на глава като разбра, че не сме чували за някаква джамия дето хора чак от Америка идвали да я гледат... Засрамихме се и решихме да видим каква ще да е тая джамия! Тъкмо щяхме да се поразтъпчем, пък и да хапнем някъде (естествено), да пием по чай...

Дивриги

В Дивриги спряхме в една дюнерджийница. Хората ми се видяха леко странни и леко начумерени... Дали пък нямаше да ни сложат стрихнин в храната например... Поседяхме, хапнахме, позяпахме... Другите клиенти се изпариха всеки по собствените си задачи и ние останахме само с персонала - трима мъже. Тогава ледовете се поразчупиха и започнахме с "говоренето"... Те си говореха на турски, ниk

Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери

Пътуване до... — Wed, 10 Jul 2013 12:02:15 +0000

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

Река Ефрат

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

Какво правя тука ли?

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

И след тунела не ни се разкри тази гледка

На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Дивриги...

Дивриги

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

Пътуване до... — Tue, 02 Jul 2013 09:17:25 +0000

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Историческият музей в Казвин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Националният историческия музей в Техеран[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Музей на изящното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Музей Чехел Сутун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="424"] Музей на керамиката, порцелана и стъклото[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="569"] Национален музей, Техеран[/caption] Въпреки поголовното изнасяне на артефакти в Западна Европа, много такива са останали в страната и сега са изложени в историко-археологическите музеи.

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса)

Един от най-необичайните експонати е Солния мъж, останки от който са изложени в Националния музей в Техеран. [caption id="" align="aligncenter" width="669"] Солният човек[/caption] Тялото на този мъж се е запазило в подземна солна мина в продължение на 17 века. Открито е през 1993 година. Мъжът е 37 годишен с височина 175 см. Счупвания по черепа говорят, че смъртта е настъпила от силни удари и вероятно става въпрос за убийство. До тялото са открити инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

Икономиката на Иран,

оценявана на база Брутен вътрешен продукт (БВП), в стойностно изражение, е на около 15-то място в света. Оценявана на база натурална продукция и реална покупателна способност, икономиката е доста по-силна. Имам предвид, че една и съща натурална единица се отчита статистически с различна стойност. Например 1 литър бензин се продава в Европа за 3,00 лв. и формира съответно 3,00 лв. БВП, докато в Иран се продава за 0,30 лв., формирайки 10 пъти по-малка стойност на БВП.

[geo_mashup_map zoom='4']

[geo_mashup_location_info]

В страната се прилага централизирано планиране,

а големите промишлени и енергийни предприятия са държавна собственост. Частната собственост се разпростира върху по-малките предприятия, селското стопанство, търговията и услугите.

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

и на второ място по запаси на природен газ. По добив на тези продукти страната е сред първите в света. Разполага с около 15 рафинерии за преработка на нефт. ¾ от електроенергията се произвежда в електроцентрали, работещи на природен газ. През 2011 година в Бушер беше пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в Близкия изток, построена от Русия. В страната има предприятия на черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата промишленост и електрониката. Развита е авиационната индустрия, както и производството на камиони, автобуси и леки автомобили. Иран разполага с изключително добре развит военно-промишлен комплекс, позволяващ да се произвеждат ракети, изтребители, безпилотни самолети, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, подводници, военни кораби. Страната обръща сериозно внимание на науката и технологиите, включително компютърни и нформационни. Само един пример: в края на 2011 година иранските IT-специалисти успяха да поемат управлението на най-модерния и голям американски безпилотен шпионски самолет RQ-170 Sentinel и да го приземят на иранско летище. [caption id="" align="aligncenter" width="600"] Самолет RQ-170-sentinel[/caption]

Плененият американски свръхсекретен безпилотен разузнавателен самолет RQ-170 Sentinel, изработен по технологията „стелт“, която би трябвало да го прави „невидим“. Иранските специалисти са проникнали дистанционно в командната схема на летателния апарат, прекъснали са връзката с насочващия го сателит и са задали параметри за приземяване на иранско летище, вместо на базисното летище в Афганистан откъдето е излетял самолета.

Държавата инвестира в земеделието с цел разширяване на износа и в изграждането на мрежа от напоителни системи. Проблем за бюджета са държавните субсидии, предимно на хранителните продукти и горивата. Иранците са убедени, че наложеното търговско и финансово ембарго, както и цялата кампанията на Запада срещу страната и ядрената й програма, е с цел американски и западноевропейски компании да поемат контрола и печалбите от нефтената и газова индустрия.

Валута и цени

Официалната валута е иранския риал. През август-септември 2012 година 10 000 риала са равни на 80 стотинки. Според мен банковото обслужване е много добре развито, масово се използват банкомати. ПОС-терминалите за пазаруване с дебитни и кредитни карти са много малко. Поради икономическото и финансово ембарго, наложено на Иран, чуждестранните карти са невалидни. Трябва да се носят пари в брой. Почти е невъзможно да се обменят долари и евро в техните банки. Ползвах частни обменни бюра, а където нямаше такива обменях пари в златарски ателиета или магазини за луксозни стоки. В Иран цените се означават по три различни начина Най-малко се използва означението в риали, предимно на бензиностанциите, музеите и малко други места. Най-разпространено е обявяването на цената в тумани, като 1 туман е равен на 10 риала. Третият начин е с пръсти и цифри: например продавача показва 4 пръста и казва „четири“, което означава 40 000 риала (3,20 лв., колкото струваше порция кебап с айран в закусвалня). По мои наблюдения

цените на основните стоки

(храна, дрехи, обувки, домашни потреби и други аналогични) са на равнище около 70% от българските. Малък брой стоки са по-скъпи отколкото у нас. Стандартната входна такса за музеите и забележителностите е 40 стотинки, а най-скъпите достигат лев и 60 стотинки. Това е 20 до 50 пъти по-малко от съответните цени в Западна Европа. Като чужденец плащах „цели“ 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво, а за местните цената е 12 стотинки (в Турция 1 литър дизел беше 3,60 лв.). Бензина е 35 стотинки, което им е скъпо и поради това леките автомобили масово се движат с природен газ (метан). За чужденците литър бензин е 55 стотинки. Цената на кутия луксозни цигари е под левче. Като турист не можах да придобия ясна представа за жизненото равнище в Иран, но във всеки случай e съпоставимо с нашето. Иранците ползват масово автомобили и бих ги нарекъл „нация на колела“. Наблюденията ми са, че леките автомобили са не по-малко отколкото в източноевропейските страни. Това, което ми направи най-силно впечатление е уравниловката в стандарта на живот. Около 5÷10% от населението се отличава видимо с по-висок стандарт, а 10÷20% са видимо по-бедни. Моите наблюдения са, че преобладаващата част от хората не се различава съществено по своето жизнено равнище. Аналогична беше ситуацията и у нас по времето на социализма. Имайки предвид горното, държавната собственост върху основните предприятия и бюджетното субсидиране на някои жизнено важни стоки и услуги,

бих определил Иран като социална държава

Ако не бяха наложените от развитите демократични държави финансови и икономически санкции, жизненото равнище в страната би било доста по-високо. Като автотурист ми направи впечатление добре функциониращата система за пътуване и посещения на градове и туристически обекти, където са направени големи паркинги и паркови зони за нощуване. На тези места задължително има тоалетни и чешми, като всичко е напълно безплатно. В парковете и зоните за отдих пътуващите иранци опъват палатките си и нощуват с целите си семейства. Предвид символичните цени на горивата и „социалните“ такси за музеите, както и безплатните нощувки на открито, дори по-бедните иранци имат възможност да обикалят страната и да се запознават с нейните забележителности. Имах усещането, че в Иран хората следват популярния някога у нас девиз „Опознай Родината за да я обикнеш!“.

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Бисотун - нощувка на открито[/caption] Съвсем нормално е семействата да излязат на отдих в центровете на градовете и да обядват или вечерят като насядат в парковете, на плажа или на други удобни места.

В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без з&

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

Пътуване до... — Tue, 02 Jul 2013 09:17:25 +0000

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса)

Икономиката на Иран,

[geo_mashup_map zoom='4']

[geo_mashup_location_info]

В страната се прилага централизирано планиране,

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

Валута и цени

цените на основните стоки

бих определил Иран като социална държава

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без за&#

Исландия (7 ден – продължение): Суровата

Пътуване до... — Thu, 16 May 2013 13:11:59 +0000

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов. В първото продължение на седмия ден от пътуването ще видим как са живели старите исландци. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - първо продължение

Суровата Исландия

Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи

ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела

Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади

Склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус

Свървваме към вътрешността, ей-така, напосоки. Озоваваме се при историческа забележителност

Към мястото има и общежития. Гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”. Опит да предам мащаба на тия земи

Слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше изобщо

Отново непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща. Здравей, Лакснес! (исландски писател – бел.Ст.) Така, значи – добре дошли в

Торфената къща

Зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите - островът се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под минус 5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее. Е, към минус 5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)

Колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от торф. Торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си “Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.” И е силно горим, и лесно възпламеняем. Героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене. Къщата от торф има някои неочаквани особености. На първо място - торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения. Тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:

Tъй като в стените от торф, не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена

Местата, на които ще бъде пален огън, са стриктно изолирани от всичко останало. Мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла

Макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ материал - за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво. Върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.

Mалко битовизми :) – маслобойна

Ски и кънки

и – дъска за табла и шах

Спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво. Има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години

Това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове. Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :) ]