Родопи – Свободна планета

До Асеновия камък (Кричим) и крепостта Перистера (Пещера)

Mon, 08 Jun 2020 10:44:39 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Фотинските водопади (с.Фотиново, Пазарджишко)

Tue, 02 Jul 2019 08:23:48 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Ташбоазкото кале край Батак

Thu, 21 Mar 2019 11:01:57 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Устински водопад (Устина, Родопите)

Sat, 09 Jun 2018 14:20:49 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

По южната граница (2): Глухите камъни, вила Армира и крепостта Лютица

Sun, 20 May 2018 14:01:45 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим

Fri, 29 Aug 2014 06:00:58 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Из Родопите (ден първи): От Асеновата крепост до Триград

Fri, 22 Aug 2014 06:40:55 +0000

Още пътеписи от близки места:

]]>

Из Източните Родопи (2): Утробата

Fri, 20 Sep 2013 08:01:27 +0000

Седмицата на България по повод обявяването на Независимостта ще завършим с второ пътуване на Анжело из Източните Родопи. При първото, освен другото, той ни разказа за Дяволския мост край Ардино, а днес ще ни заведе и до пещерата Утробата. Приятно четене:

Из Източните Родопи

второ пътуване (12-13.08.2013)

Утробата

Решихме да избягаме още веднъж от напечения бетон и праха на града и да се разхладим из дебрите на Източните Родопи. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 км е пешеходната част по труден, силно пресечен терен. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчни стойности. Предварително бях описал през кои населени места трябва да минем, тъй като на GPS-а не може да се разчита на 100 %, но въпреки това във всяко селище трябваше да спираме и питаме за пътя - указателни табели няма или са толкова ръждясали, че не могат да се прочетат. Вероятно има по-кратки или по-леки маршрути, но нашият, добър или лош, е описан по-долу. На много места пътищата са тесни, де факто с едно платно, местните шофьори карат без включени фарове, така че изненадите дебнат след всеки завой. Някои от GPS-координатите са взети от навигацията на колата, а други - от мобилния ми телефон, затова се различават по формат.

Ден първи

1. Стара Загора - Крепост „Сарлъка“, с. Долно Черковище

Стара Загора - Хасково - Манастир - Малево - Книжовник - Жълти бряг - Стамболово - Пътниково - Воденци - Маджари - Долно поле - Долно Черковище Разстояние: 112 км Време: около 1 час 42 мин Крепост „Сарлъка“ (B) с. Долно Черковище По данни от мрежата „Сарлъка“ (или „Хисарлъка“) е крепост, чийто останки се намират на половин километър северно от село Долно Черковище. Била е построена върху левия бряг на река Арда върху скалист връх, наречен „Св. Илия“. Крепостта е била с площ 1 дка, с форма на трапец и дебелина на стените около 2 метра, изградени от ломен камък, слепен с бял хоросан. Мястото, върху което е изградена крепостта, има силен наклон на север. Стени са изградени от запад, север и частично от изток. Другата част от източната и южната страни са защитени от почти 30 метрови скали. От „Сарлъка“ е останала само част от югозападната стена с височина 3 метра и личат основите на кула с размери 5х5 метра. В Долно Черковище набързо бе свикан местният „парламент“ пред хоремага и, с помощта на доброволци-преводачи от местен на български (език), се стигна до консенсус, че в близост до селото няма връх „Свети Илия“ или каквато и да било крепост. Друго противоречие бе, че ако крепостта е на север от селото, което е на север от Арда, то няма как да е построена на южния бряг на реката. Явно повечето „автори“ на туристическа информация копипействат без никакъв критичен анализ. Но все пак местните хора споменаха за информационен център “надолу по пътя, преди малкото мостче”...

2. с. Долно Черковище - Тракийски скални гробници, с. Пчелари

Тръгнахме към Пчелари и след поредна грешка в навигацията излязохме на моста на Арда.

Мост на Арда (Кантон „Д. Черковище“)

Разстояние: 10,2 км Време: около 11 мин GPS: 41.616427, 25.727020 На отсрещния брег на реката видяхме следи от стар градеж, вероятно търсената крепост... Може и да е на 500 м от моста, но... във всеки случай не по хоризонтала! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Крепост „Сарлъка“?[/caption]

Тракийски скални гробници (C)

Разстояние: 750 м Време: около 1 мин GPS: 41.618203, 25.719425 (паркинг) Между Долно Черковище и Пчелари са открити множество тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.). Такива има в местностите "Кован кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др. Малко след потеглянето ни от моста стигнахме до паркинг с указателна табела за тракийски гробници. На другият бряг на малката рекичка е интерактивна изложба на защитената зона „Мост Арда“.(Това ще да е “информационния център”, за който ни казаха в селото.) За съжаление не можахме да я посетим - дали защото беше понеделник, заради обедна почивка, отпуск или др. причина, можем само да гадаем - работно време няма, на доста от информационните табели „мечката е отвързана“. Около паркинга и сградата на изложбата има няколко табели за тракийски гробници и погребални ниши. Пътеката е непроходима, за посоката може само да се гадае. Всичко е обрасло с къпинак, драки, шипки... Определено не е подходящо за къси панталони и голи гърбове. Единствените живинки са гущери, костенурки и пернати. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Погребални ниши[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Лъвската глава[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] „Мечката е отвързана“[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тракийско светилище[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Обитател на резервата[/caption]

3. Гробници - Крепост „Моняк“, с. Широко поле (D)

Гробници - Пътниково - Сестринско - Рудина - Миладиново - Кокиче - Перперек - Мъдрец - Чифлик - Жинзифово - Широко поле Разстояние: 44,7 км Време: около 52 мин GPS: 41° 37’ 27.62”, 25° 27’ 27.43” Посещението на крепостта „Моняк“ беше съвсем инцидентно - след Жинзифово изведнъж изскочи табела „Широко поле - 1 км“ и, о, чудо! - кафява табела „Крепост „Моняк“ - 3 км“. Явно, грижата на държавата е била “изпълнена”, защото по-нататък „официални“ табели вече нямаше. В селото питахме за крепостта и тръгнахме по нещо, което в ранното си детство е било асфалтов път. На влизане в селото има У-образен завой, който води към центъра. Трябва да се направи почти обратен завой и по другата греда на У-то (ул. „Росица“) да се продължи нагоре. Стигнахме до нещо като паркинг, с нещо като информационен център (затворен) и ръждясала, на вид ръчно изработена табелка, която ни информира, че крепостта (пак!) е на 3 км. След още няколко километра по макадама стигнахме до нова табелка, сочеща към гората - пак 3 км! Оставяме колата на сянка под боровете и тръгваме по чакълест път към баира. След около километър виждаме импровизирана маркировка по клоните на дърветата и тръгваме по нея. След два часа лутане в задушаващата жега стигаме до извода, че маркировката е всъщност импровизирано трасе на off-road ентусиасти. Издрапваме обратно и докато жените си поемат дъх, решавам в изблик на самоубийствен инат да проверя накъде води пътят. Ясно ми е, че ще стигна до някой ретранслатор, но все пак тръгвам. След километър - не мога да повярвам на очите си - табела, 1:1 повтаряща тази пред “информационния“ център. Последно усилие и сме горе! Гледката заслужава всички мъки! Средновековната крепост „Моняк” („Монек”, „Мнеакос”) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. „Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Тук се състоял баронският съвет, който поставя на трона Хенри (Анри), след смъртта на Бодуен Константинополски (Балдуин Фландърски). Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода „Железни врата“ и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно враг да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Входът на крепоста (белият правоъгълник вероятно някога е бил табела…)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Изглед към язовира и въжения мост[/caption] Вече след края на екскурзията поисках да прочета повече за крепостта и попаднах на пътеписи, в които се казва, че пътеката е добре маркирана. Факт е, че около 2004 г. по линия на програмата за трансгранично сътрудничество Гърция дава пари за реставрирането на туристически обекти в Хасковска и Кърджалийска области. Оттогава нищо не е пипнато, нищо не се поддържа и както споменах и по-горе, на много от оцелелите табели „мечката е отвързана”. На връщане, вече в късния следобед, логично завиваме наляво, за да слезем към с. Седловина и Кърджали. И пак „греда“ - и според gps-а, и според Google Maps има връзка между пътищата. Е, да, ама след 2 км стигнахме до купчина чакъл в средата на пътя, с пораснало почти двуметрово борче върху нея... „Пътят“, т.е. асфалтът след още 3-4 м свършва и трябваше да се върнем до Широко поле.

4. с. Широко поле - Хижа „Боровица“

Широко поле - Седловина - Кърджали - Срединка - Енчец - Зелениково - Бленика - Пеньово - Дъждовница - Пъдарци - х. „Боровица“

Скалите край с. Дъждовница (E)

Разстояние: 23,5 км Време: около 34 мин GPS: 41° 41’ 13.18”, 25° 17’ 21.11” Те са впечатляващ скален комплекс, намиращ се вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница. Разположен е по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. „Кърджали". Нишите са изсечени върху открояващи се монолитни скали, сред които има множество оригинални форми на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Впечатляват със своя брой и недостъпните места, в които са изсечени. Допуска се, че са с култово предназначение.

Мястото е изключително живописно, оттук нататък по пътя има множество благоустроени чешми с място за отдих, барбекю, детски площадки и др.

Хижа „Боровица“ (F)

Разстояние: 7,8 км Време: около 12 мин GPS: 41° 41’ 13.96”, 25° 14’ 22.69” GSM: +359 (0) 887 809 951 (това е единственият актуален телефон!) Цена: 10 лв./легло Хижа „Боровица“ се намира почти на брега на яз. „Кърджали“. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 50 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг. Има кухня, в която можете да поръчате аламинути или (евентуално) да приготвите своя храна. Обзавеждането е спартанско (луксозно за края на 80-те) - русенски кревати, обща баня и тоалетна на етажа. Гледката към язовира е великолепна. Може да съчетаете пикник, палатки, риболов, разходки или по-дълги преходи. Ако планирате посещение в края на седмицата, задължително е да се обадите по-рано - обикновено хижата е заета от рибарски компании. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Язовир „Кърджали“ от терасата на хижата. З]]>

Из Източните Родопи (1): Дяволския мост

Fri, 13 Sep 2013 06:55:32 +0000

Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек - от мене ;)), като освен другото е предвиден и Дяволския мост. Приятно четене:

Из Източните Родопи

първа част

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 - 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Ден първи През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора - с. Каснаково

Разстояние: 66,0 км Време: около 58 мин

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград

GPS: 42.005472; 25.501455 Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели - оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м. Древното тракийско светилище на нимфите е от около II - III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Изворът[/caption] Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Надписът[/caption] Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение. От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Беседката[/caption]

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец. Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор - вила „Армира“ до Ивайловград. Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи - бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените - също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2. с. Каснаково - Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние: 3,1 км Време: около 6 мин

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница

GPS: 41.992288; 25.496664 web:http ://klokotnica .selo .bg / Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе - Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин. Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3. с. Клокотница - Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние: 13,4 км Време: около 17 мин

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково

GPS: 41.93433401; 25.54502070 [caption id="" align="aligncenter" width="640"] През оградата се вижда, че е правена реставрация[/caption] Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време - според информацията от Мрежата... За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център... Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Информация?[/caption]

4. Къща-музей - Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние: 2,0 км Време: около 4 мин Статуя „Света Богородица“ (E) гр. Хасково

ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“

GPS: 41.92842358; 25.55403829 [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Дева Мария[/caption] Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света. Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ - голямо, грозно... и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”. Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу. Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково

GPS: 41.930156; 25.566019 От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. "Свобода" 19, гр. Хасково

GPS: 41.93235861; 25.55778265 Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка) Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета - народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните. Археологическата сбирка не сме посещавали.

5. гр. Хасково - Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние: 15,7 км Време: около 18 мин

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето

GPS: 41.856927; 25.466947 GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш. С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата. Теке (от турски - tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда - Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец. В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано. Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място. Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат). Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.” На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е - нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове. В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тюрбето[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Предверието[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Гробът[/caption] По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от ]]>